НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Който се учи на словото Божие

Който се учи на Словото Божие

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, аз, всички, сега, хора, казва, съм, живот, ден, любов, време, друг, бъде, бог, всичко, добро ,

 Неделни беседи , София, 31 Март 1935г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



„А този, който се учи на Словото Божие“.

Отче наш.

„Бог е Любов“.

Ще прочета 6 глава от Посланието към Галатяните до 17 стих.

Ще се развеселя.

Ще взема само няколко думи от шестия стих: „А този, който се учи на Словото Божие“.

Учението е един метод за избягване на ненужните страдания в живота. Учението се налага. Защо? Защото онзи, който не се учи, няма да може да се освободи от страданията на живота. Вие искате да бъдете щастливи, да живеете един добър живот, но не знаете, че добрият живот е съпрегнат с големи мъчнотии. Даже и най-простите хора си задават въпроса защо светът е така създаден. Този въпрос е задаван от дълго време, но не може да се отговори, не може да му се даде отговор. Да се задава такъв въпрос, то е все едно да се пита защо едни хора носят такива дрехи, защо носят такива цветове, такива обуща и т. н. Вземете за пример птиците, животните, всички имат свои определени цветове, своя козина. Райската птица например, има особени пера, мечката си има своя особена козина. За това нещо има свои причини, особени условия, които не могат да се докажат. Има въпроси, на които не може да се отговори. Като разсъждаваме върху тия неща, ние влизаме в един свет с обикновени разбирания на живота.

„Който се учи на Словото Божие“. Казвам: Човек трябва да се учи, а не да помни, за да избегне големи мъчнотии. Хората се учат само от онова, което преживяват. Това нищо не ги ползува. Какво те ползува да помниш, че си паднал някъде и си счупил крака? Важно е да знаеш условията, при които кракът ти може да се счупи, и да можеш да избегнеш това счупване. Като се качваш по една планина и се катериш по една плъзгава скала, трябва да знаеш, че можеш да паднеш и да си счупиш главата или крака, и да избегнеш това падане. Мнозина казват, че може и без учение. Но всички желаят да имат един богат баща, който да им остави голямо наследство, да бъдат рентиери. Че всички вие сте рентиери. Земята е едно заведение, на което сте изпратени, и всичко е предвидено за вас според условията и ако страдате, то е защото не разбирате условията.

Ще ви приведа един мит. Един царски син искал да бъде щастлив, да знае как да управлява. Той влязъл в една окултна школа, дето учил цели 20 години. Като свършил училището, учителят му го поставил на изпит, той го завел в едно подземие, в един подземен палат, дето имало много съкровища – книги, разни ценности, но там било толкова тъмно, че нищо не се виждало. Учителят му казал: Тук ще намериш своето щастие. Влязъл вътре и го затворил. При това учителят му казал: Можеш да пипаш внимателно по стените, ще намериш светлина и ще можеш да разгледаш всичко, каквото се намира в този палат. Ученикът пипал тук, пипал там, никаква светлина не намерил. Като останал сам, царският син почнал да пипа, да рита с крака си и каквото ритнал, всичко изпочупил – нищо здраво не останало в палата, но светлина не намерил. Тогава той си казал ядосан: Защо трябваше да остана в този палат на тъмно, като не мога да видя нищо? Казвам: И съвременните хора се намират в един такъв палат, дето всичко ритат и изпочупват, без да видят какви съкровища и ценности ги заобикалят. Всички хора ритат и това ритане считат за някаква философия. Какво ще ритате? Ще ритате един, втори, трети, но най-после ще идете до положение и вас да ритат. Защото ако не знаете как да пипнете един кон, и той най-после ще ви ритне. От такова ритане много хора пострадват. Най-после, като седял известно време в този тъмен палат, ученикът надал вик и казал: Тук искам да умра. Това не е за мене. Разбирам да е нещо по-разумно, а тук си намерих белята. Дохожда учителят му, отваря вратата и той вижда пакостите, които е направил. Понякога ние говорим за пробуждане на съзнанието. Когато дойде Божественото съзнание, когато дойде учителят и умът ни се просвети, ние виждаме хилядите пакости, които сме направили в живота си. И след това виждаме, че не сме използвали най-добрите условия. Колкото примери и да ви приведа, те са безпредметни, ако не се прилагат.

Понякога аз говоря за Соломона, но дойде някой после и ме пита, защо Соломон е бил такъв? Мене ни най-малко не ме интересува какъв е бил Соломон преди хиляди години. Мене ме интересува какъв трябва да бъде сега. Мъдростта, която Соломон имал някога, тя е била на мястото си. Днес хората и толкова умни не са. С това, което е писал той, искал да каже на хората: Ако сте толкова умни като мене, ще живеете такъв живот като моя. Да кажем, че сега някои преповтарят опитността на Соломона. Какво ново ще придобият от тази опитност. Нищо няма да придобият. При това, ние не искаме такава опитност, която не можем да използваме. Ние не трябва да бъдем само едни пътници, които да извървим едно место, да го видим и да го опишем, но трябва да се ползуваме от това место, да го видим и да го опишем, но трябва да се ползуваме от това место, което сме извървели. Ако ти си минал по един път, взел си бележки и казваш, че знаеш този път, това още не е знание. Ти само си видял нещата, но не си ги разбрал. Животът трябва да се види и да се разбере. Всички твърдят, че животът е лош. Че вие още не сте видели живота. И най-лошият човек в света има добри черти, но трябва да знаеш как да ги бутнеш, за да ги предизвикаш. Ако не знаеш как да ги бутнеш, ти можеш да предизвикаш най-лошото в този човек.

Аз често ви говоря на вие, то е в множествено число. Защото сте много. Питам: Задавали ли сте си въпроса, защо сте недоволни от живота? Малко хора, почти никак (не) съм срещал, които да са доволни. Малко хора съм срещал добри. Добри, разбирам човек да е добър в малките работи. Ако един професор отива на лекция, но види на пътя някое малко дете че плаче и той се спира да му услужи и после продължи пътя си, това е добър човек според мене. Той не се спира по задължение както някой друг може да направи това, но по вътрешно разположение. Или, ако този професор се спре пред едно малко животно и си продължи пътя, след като му услужи, това показва, че той е добър човек. Добрината на сегашните хора е често икономическа, търговска добрина. Щом някой човек е на служба, добър е той, щом получава заплата голяма и всичките му работи вървят напред, по-добър от него няма. Докато един човек има условия да се храни богато, мазничко, и той сам е мазничък, добър е той, но когато започне да яде сухия хлебец, когато дойдат лошите условия, той казва: Не се живее вече и после тия добри Хора Проповядват за братство, за равенство, за какво ли не проповядват, но това е относителна добрина. Значи, има относителна добрина. Онзи, който изяжда пет кокошки, е по-добър от онзи, който изяжда десет кокошки. Онзи, който изяжда десет кокошки, е по-добър от онзи, който изяжда двадесет кокошки. Но това е относителна добрина. Казваме за този, който е изял петте кокошки, (че) е добре, но питайте какво е положението на кокошките? И след това религиозните хора ще казват, че Бог така е наредил. – В кой кодекс е писано това? – Човек е писал това, то не е от Бога. Ето имате закони в държавата, писани от хората. Ако някой човек открадне сто лева, веднага ще го затворят. Друг, ако открадне стотици хиляди, ще кажат, че това е комисионна. Като вземете цялата процедура на сегашното право по отношение на Божието право, то е пълно безправие. В живота има ред заблуждения, създадени от самите хора. Ще седна да се заблуждавам, че съм щастлив, защото получавам пет хиляди лева заплата. Представете си, че аз имам проста цигулка, която нося постоянно със себе си в една кутия и дето седна, и започна да свиря, всички сърца се отварят. Сядам при един богаташ, но скъперник, и започвам да свиря. Той веднага се разширява, сърцето му се отваря, изважда кесията си. Кое е по-хубаво – цигулар да бъдеш или чиновник с пет хиляди лева месечна заплата? За предпочитане е да бъдеш цигулар – майстор, който знае да свири, да отваря сърцата на хората. Ако този цигулар попадне в затвора, той ще започне и там да свири и тогава стражарят ще хвърли пушката си и ще излезе вън, заедно със затворника. Стражарят и затворникът ще се хванат за ръка и заедно ще напуснат затвора. Какво по-хубаво от това? Ще кажете – може ли да бъде това? – Може, разбира се. Някои вярват, някои не вярват. Но, даже и най-големите материалисти, които казват, че в нищо не вярват, вярват, че един ден светът ще се оправи и хората ще заживеят по братски. Как ще заживеят братски? Вземете в Русия, този нов ред на нещата какво оправи? Какво стана там? Богатите, аристократите, князете слязоха долу, станаха сиромаси, а сиромасите станаха богати, те взеха техните места. Богатите, аристократите станаха пролетарии, а сиромасите станаха аристократи. С това поправи ли се светът? Че и едните имат душа, и другите имат душа. Богатите, които едно време бяха на власт, не разбираха живота, но и сиромасите, които сега са на власт и те не разбират. Те не го разбират, но не може днес животът да се нареди добре за всички. Сега аз не искам да засягам живота от социално гледище, понеже в света социална правда не съществува. Каква социална правда има, когато всеки ден ние колим с милиони животни? Ще кажете, че това е за отечеството. Ами какво ще кажете, когато един мъж затваря жена си от ревност? Пет–шест години наред той я затваря. Защо? Ще кажете, че да не би като ходи да прегрешава, да прави престъпления. Че от де е дошла тази мисъл в ума на този свят мъж, че жена му може да направи някакво престъпление? И след това вие се възмущавате. Когато Бог постави първите хора в рая, той ги остави свободни, без ключ, без стражари, като им каза само да не ядат от дървото за познаване доброто и злото. Сега хората съжаляват защо Господ не е поставил един ангел да пази при това дърво, да не ядат от него, да не съгрешават. И те се чудят колко е бил глупав Адам, че е пуснал жена си сама из райската градина. Че коя жена досега не е правила погрешката на Ева? И кой мъж досега не е направил погрешката на жена си? Ако разгледате живота на светиите в църквата, ще видите, че според една статистика, която няма да ви кажа, много малко светии са издържали на изпита за жената. Много малко от тях са запазили при този изпит своята чистота. Толстой разправя за един такъв светия в един от своите разкази. Един светия живял в монастир, дето постигнал голяма чистота, болни лекувал вече. Един ден дохожда в монастиря при него една млада красива княгиня, която искала да го изкушава. За да се освободи от нея, той изгорил пръста си на свещта. Един ден при този светия идва едно болно момиче на около 19 години да го лекува. Като го излекувал, той се съгласил с това момиче да бягат и напуснал монастиря. Това са изключения, това не са недъзи. Както виждам, тези факти аз мога да ги обясня съвсем другояче. Аз не съдя хората за техните престъпления, защото зная причините за престъпленията, които стават в света. Ако на една кола, която може да издържа само 50 килограма тяжест турите 1500 килограма, една от осите на тази кола непременно ще се огъне. Де е погрешката сега? У вас или в колата? Има хора, които имат по-голям товар, отколкото могат да носят. Тези хора ще се огънат, разбира се. Но какво лошо има в това огъване? Престъплението седи на друго место. То седи там, дето хората даже и не подозират. Престъплението седи в това, че хората не са проводници на чистата мисъл. Тази е причината за престъпленията. Всички болести се дължат на това, че хората не ядат чиста храна. Вследствие на тази храна се явяват у тях разни утайки, разни излишъци, които са причина и за болезнените състояния. Всичката престъпност се дължи на не чистите мисли и желания, които остават у хората известни нечистотии и излишъци. Ако имах време, бих изнесъл една статистика да видите как е било в старо време и как е сега. Ще видите как този закон варира, как не се е изменил и до сега. Ако има някакво подобрение в съвременното човечество, то е само по отношение на тяхното съзнание, но иначе, почти същата е пропорцията на престъпността. Сегашните хора не правят толкова престъпления, както едно време, понеже имат повече светлина. Но ако ги поставят при същите условия, при каквито са били хората в старо време, те ще бъдат същите. Днес малко хора има добри. Знаете ли де седи добрината? Има хора, които са родени от бедни семейства, почти в калта на човечеството, но оттам те постепенно са се повдигали, докато са заели най-високото место. Те излизат от тази кал, отърсват се от нея и заемат най-високо место всред обществото. Има хора пък, които са родени при най-добри условия, но постепенно слизат от своите високи места и стигат до дъното, до калта. Първите хора, които сами излизат от калта, аз ги наричам силни хора, силни души. Онези пък, които слизат отгоре долу в калта, аз ги наричам слаби души. Сега всички хора искат добри условия. Те са прави, аз виждам какво искат, влизам в положението им. Това показва, че те усещат, че са слаби. Мнозина мъже са се изповядвали, като са казвали: Господ да ме пази, да не ме турят при красиви жени. На всичко мога да издържа – да не крада, да не правя престъпление, но ако ме поставят при красиви жени, там не мога да издържам. Не мислете, че всички мъже имат слабост към жените, но френологически се знае кой център е слаб у тях. Знае се де е слабостта им. Слабостта им е отзад в малкия мозък. Там има два центъра, като ги бутнеш, можеш да познаеш, този човек има ли слабост към жените или няма. Този въпрос е разрешен за френолозите. Те казват тогава: За да не се развиват тези центрове, човек не трябва да оставя да минава много кръв в тях, но да я прекарва в предната част на мозъка си, да мисли повече. Повече мисъл е нужна. Значи, не оставяйте много кръв да тече в задната част на мозъка. Ако задната част на мозъка се храни с много кръв, тогава изкушението непременно ще дойде. Човек или ще заболее, или ще направи някакво престъпление. В света всичко е в движение. Това е нормалното положение. И наистина, няма частица в света, която да е в покой, всичко е в постоянно движение. (Всяко) спиране на това движение произвежда едно анормално състояние. Всяко отклонение или изменение от пътя, в който едно тяло се движи, веднага ще произведе друго съответствуващо отклонение.

Сега това са обобщения, от които трябва да се изкара един закон за личния живот, и то главно за тези условия, при които живеем. За пример, вий се качвате на един модерен аероплан, имате всички познания. Но въпреки това, вие трябва да бъдете много внимателни. Най-малкото невнимание, най-малката погрешка, която допуснете, ще ви коства живота. Следователно, като знаете това, че и човешкото тяло, в което днес живеете, не е толкова устойчиво, трябва да бъдете много внимателни. Нито човешкият мозък, нито човешките чувства, са така устойчиви, както мислите. Ние се стремим към съвършенство, но това съвършенство подразбира едно тяло, един мозък, едно сърце съвършено преорганизирани, съвършени, устойчиви, така че съвременните престъпления, които се вършат, един ден ще бъдат невъзможни. Тогава престъпленията ще бъдат така невъзможни, както пеперудата не може да прави същите престъпления, каквито гъсеницата прави. Но при сегашните условия се изискват известни предпазителни мерки. Защото престъпленията не произтичат от единичния живот на човека. Някой човек върши престъпления, защото не може да не ги върши. Той е като маша на съвсем далечни причини, които го заставят. За пример, един стражар седи, но идва заповед да застреля еди-кого си. Той трябва да изпълни заповедта, макар че казва, (че) няма нищо против този човек. Той е получил заповедта от някой друг. Последният я получил от друг някой и т. н. Така виждате няколко стражари на лице, които са предали заповедта един на друг. Питам: Какви са основанията, за да се екзекутира един човек. Един човек, който не е създал човека, има ли право да го екзекутира? Бог, Който го е създал има право да се разпорежда с неговия живот, но човекът няма никакво право. Един грънчар, който е направил гърнето, има право да го строши и пак да го направи. Той може 10–20 пъти да го троши и да го направи отново. Но онзи, който не знае да прави грънци, има ли право да ги троши? Той няма право. Но ако строши едно гърне, карат го да плаща. Това сравнение сега нищо не допринася, колкото и да разсъждаваме, колкото и да сме учени или прости, колкото и идеали да имаме. Има нещо неизбежно. Каквото и да правиш, ти трябва да ядеш. При каквито условия да си, има нещо, което трябва да извършиш. Трябва да ядеш. Представи си, че ти си или окултист, или евангелист, или православен, или комунист, или каква и да е партия или народност, например българин или англичанин, но се намериш в гората сам, без никаква храна и останеш там 4–5 деня гладен, без никаква храна. Какво ще правите при това положение? Ще тръгнете да просите от тук, оттам. Но никой не иска да ви даде. Какво ще правите тогава? Един англичанин разправя една своя опитност, преживяна при едно корабокрушение. Те успяват десетина души да се спасят в една лодка. Но остават съвсем сами, без никаква провизия. Гладували 4, 5 деня, но забелязват по едно време, че в тях се събужда нещо животинско, не могат вече да понасят глада. Започнали да се гледат един друг, докато най-после погледът се спрял върху едного. Нахвърлили се отгоре му и го изяли. След няколко деня пак огладняват. Започват пак да се поглеждат помежду си, докато погледът им се спрял върху едного от останалите. И него изяли. Благодарение, че наскоро след това минал един параход, който ги спасил от престъплението. От тук видяхме доколко сме англичани. Това са изключителни условия. Има нещо ужасно при глада, човек става като звяр. Това са каиновци. И в сегашния строй казваме, че обществото трябва да се уреди. Според мене, обществото може да се уреди, но когато съзнанията на хората се повдигнат, защото едно съзнание прониква друго. По-малките съзнания образуват по-големите и живеят в тях. Бог е едно съзнание, в което всички други съзнания живеят. И той се стреми да урегулира всички тия съзнания в себе си. Бог иска да ни каже: Когато се нуждаете от храна, обърнете се към мене, аз ще ви задоволя, не я търсете един от друг. Обаче щом се нуждаете от храна, наместо да я търсите от Бога и да се обърнете към Него вие я търсете в курника. Кокошката кречи, кречи, но ти не искаш да знаеш и казваш: Писано е там, че кокошката е създадена за човека. Ако Бог живее в една кокошка, ти имаш право да я ядеш. Но има кокошки, в които Господ не живее. Следователно, такива кокошки нямаш право да ядеш. В някои животни Господ живее, в някои не живее. За сега Господ живее повече в плодовете. Външната страна на плода е турена като едно облекло, нея имаш право да изядеш. Плодът казва, като ме изядеш, семката посей някъде, за да може да се възстанови първото равновесие.

Ще кажете, какво може да се добие с такива разсъждения в света? Сега аз мога да направя една критика. Наистина тези разсъждения са от памти века, но какво е добил от тях светът? Друго възражение ще направя. Учените казват, че един ден земята ще остарее и всички хора, които живеят на нея, ще измрат. – Ако е така, питам тогава: Всички ежби, които стават между хората, какво ще ги ползуват? Та животът не е там. Земята е едно училище. И хората на земята няма да умрат, но ще се пренесат на други места, да продължат своето учение. Следователно, докато си на земята, ти трябва да се научиш на всички правила на добрия живот, защото в следващото место, дето отиваш, ще те поставят на подобаващо место. Знанието, което си придобил от хиляди години, ще определи следващата форма, която ще ти се даде. И всички животни, които сега живеят на земята, са все разумни същества. И според развитието си, всяко ще вземе съответстваща форма. Волът не може да не бъде вол; конят не може да не бъде кон, комарът не може да не бъде комар; човекът не може да не бъде човек. Всеки ще вземе такава форма, додето е дошъл. Следователно, формата на всяко живо същество трябва да се измени, тя ще се измени според степента на съзнанието. Под съзнание разбирам Божиите закони, които функционират в живота. Не е въпросът да отричаме нещата или да ги твърдим. Ако отричаш реалността, ти си първокласен глупец. И ако твърдиш небитието, това, което не съществува, ти си още по-голям глупец. Не отричай реалността и не твърди това, което не съществува. Защо ще отричаш това, което съществува? И защо ще твърдиш това, което не съществува. Сегашните хора, казват, че Любовта е празна работа. Любовта още никой не я проверил, тя още не е опитана. Единственото благо, което хората търсят постоянно и навсякъде, това е Любовта. Навсякъде я търсят. Те не могат да я намерят, понеже искат да я материализират, да я хванат, да ѝ турят юлар, да правят с нея каквото искат, затова казвате, че няма любов или, че любовта е празна работа. Нима кравата, която дава своето млеко, няма любов? Нима ябълката, която дава плодовете си, няма любов? За дадения момент това е любов. Така се изявява Бог във всички форми на своето битие. Едно същество не може да ви обича вечно, то ще ви обича само за един момент. Пък и вие не можете да обичате целия свет в един момент. Ако в даден момент направите добро някому, това добро е общо за всички. Ако направите добро на някое същество, което страда, това добро се разпределя за всички останали същества. И ако едно същество страда и това страдание се разпределя между всички същества. Нашите страдания засягат и всички същества, вследствие на което те се стремят да ги премахнат, защото и тях засягат. Наистина тях не ги засягат, като нас, с тази сила, но те не искат да получават никакви сътресения. Вземете за пример, когато в един трен става някаква катастрофа. Тя засега най-силно онези, които са в първите вагони на машината, а последните вагони усещат само едно малко сътресение. Та напредналите същества получават от нашите страдания малки сътресения, но те не искат и толкова да получават. Сега да се върнем към същественото.

Сега аз не искам да ви кажа, че животът е едно нещастие, или, че страданията са най-голямото зло. Относително е така, но от Божествено гледище, в страданията има нещо хубаво, което хората не разбират. От всички тези страдания, в които се намирате, ще видите, че един ден ще излезе от тях нещо добро. И в Писанието е казано, че всичко това, което се случва на онези, които любят Господа, един ден ще се превърне за тяхно добро. Ако не в този момент, това добро ще дойде в следния момент. Казвам: Мисълта е творчески принцип. И ако тя престане да функционира както трябва, човек ще започне да се изражда. Ето, в Америка е констатиран такъв един случай. Един човек заболял отпреди 7–8 години и започнал да се превръща в маймуна. Ръцете му се удължили и той започнал да придобива форма на маймуна. Сега учените искат да обяснят този факт научно, но важно е, че човек може да се превърне в маймуна. Казвате, че един от вавилонските царе се превърнал на животно и след 7 години се върнал на първото си положение. По-рано това се считало за басня, а сега тази басня се проучава. Та когато питат защо трябва да се живее добре, казвам: Ако не живеете добре, ще се превърнете в маймуни. Това значи да се върнете назад. Среден път няма. Назад или напред, но ще се движиш, на едно место няма да седиш. Това е идеалът на човечеството, да вървиш напред. Ако вървиш назад, това е връщане към миналото, към всички онези форми, които си минал някога. В миналия живот няма никакво благо.

„Който се учи на Словото Божие“. Като говорим за човешката мисъл, трябва да знаем, че тя не е човешка мисъл. Мисълта е Божествен процес. Когато имате една канализация, през която тече водата, казвате: Каква полза, че през този кран тече вода? Ползата е за самата чешма. Ако водата изтича, и чешмата, както и цялата канализация, ще бъде здрава. Ако тази канализация се запуши някъде, напрежението ще бъде толкова голямо, че кюнците на тази канализация ще се пукнат някъде и самият извор ще изхвръкне. Следователно, всеки човек е един извор, от който Божественото трябва да изтича навън. Вие казвате, че всеки има право да си живее така, както си мисли. – Вие се самоизмамвате. Като остареете утре, по ваша воля ли остарявате? И сега като сте млади, по ваша воля ли живеете? Вие казвате, че сте свободни, тогава аз ви питам: Като сте дошли на земята, по ваша воля ли дойдохте и от де сте тръгнали, за да дойдете на земята? Ще кажете, че сте дошли по желанието на баща си. – Да, но и баща ти друго създаде. Неговият баща друг го създаде и т.н. Като проследите пътя на вашите бащи, ще видите, че ще се образува цяла верига от такива халки. Коя е причината, която ги тласка да дойдат на земята? – И ние не знаем това. И тогава казваме: Ще ядем, ще пием, докато един ден умрем и всичко ще се свърши с нас. Аз нямам нищо против раждането и умирането. Според мене, като се раждаш, ти си един кон, който се натоварваш, а като умираш, ти си един кон, който се разтоварваш. В този смисъл смъртта е разтоварването на коня, а раждането – натоварването. Когато един пълен кон дойде в дома ти и донесе нещо, ти се радваш, но когато се разтоваря и отнася благата, които е донесъл, ти не можеш да се радваш – скърбиш тогава. Аз разглеждам въпроса икономически. Понеже смъртта задига благата, ние не се радваме. А понеже животът носи благата, ние се радваме. Когато детето се ражда, то се разтоварва от блага, които носи. Защо плаче детето, когато се роди? То казва на майка си: Уморих се от благата, които нося. Тогава майката започва да го утешава, като му казва: Няма нищо, ние благодарим за благата, които ни носиш. Това е иносказателен език. Това е така, някои майки донякъде издържат децата си, а някои не ги издържат. Казват, че майките обичат децата си. Съвременната наука опровергава донякъде това. Има майки, които наистина много обичат децата си, но има майки, които едва ги търпят. Те оставят децата си на други да ги отглеждат. Някои майки дават децата си в различни заведения, там да ги отглеждат. Има майки, които са идеални – това не отричам, но има майки, които съвсем не са идеални и от тези майки са се родили много неприятности в света. Каква майка е тази, която не може да научи своя син и своята дъщеря да мисли, да разбира смисъла на живота? Какъв баща е този, който не може да научи сина си и дъщеря си да мислят, да разбират смисъла на живота? Много майки са като кукувиците, оставят децата си други да ги гледат. Какъв учен е този, който не може да научи хората да мислят и да разбират смисъла на живота? Какъв проповедник е този, който, като проповядва на хората, не може да ги научи да мислят и да разбират смисъла на живота? Ако е въпросът само да прекараме живота си като актьори, това е друг въпрос – тогава и аз съм съгласен. Но ако актьорството не разрешава въпросите, то е само едно забавление, то е само една почивка. Актьорството се допуща само като едно забавление, като едно представление, като един театър, но това е фиктивно нещо. Аз слушах един ден един мъж и една жена, актьори, се разправяха помежду си. Той казваше: „ Слушай, говори ми като човек, не ми говори, като че си на сцената“. И пак продължава: Говори ми както трябва, а не ми говори като актьор. Този актьор сега е заминал за онзи свет, а неговата другарка е още жива. Ще кажете кой е този актьор? – Аз ще ви дам адреса, имам го, а вие ще го намерите в онзи свет.

Сега, като говорим за живота, за света, той няма да се поправи, нито като хвалим, нито като го укоряваме. Според мене, похвалите и укорите, това са странични методи. Животът изисква права мисъл, разбиране на основните положения, на които той се базира. Всеки човек, всека душа, всека форма, всяко животно си има свои закони, при които неговият живот е създаден. За да се развива правилно, трябва да му се дадат съответни правила, които съществуват в природата. Не че ние трябва да му дадем, те са му дадени, но ние не трябва да препятствуваме на законите, които съществуват в природата. Като препятствуваме на природата, ний си създаваме ред нещастия и страдания. Казвате: Как да научим хората да постъпват правилно? – Няма какво да ги учите как да постъпват, но не препятствувайте на естественото положение на хората. Някой си свири и пее в гората, а ти минаваш покрай него и казваш: Какво се е разкрякал този – не мога да го търпя. – Че този човек се учи, нека си пее и свири, ти няма защо да му препятствуваш, той се упражнява. Ти мини покрай него и продължи пътя си. Че и най-гениалните музиканти и певци са започнали така, първоначално и те са свирили така, но след десетина и повече години, те се научили да свирят добре и излизат пред голяма публика, която ги слуша. Казвате: Гениален е този музикант. Да, гениален е, но първият такт, първото свирене какво е – Търкане, триене на лъка. После ще дойде гениалността. Някой човек има слабост към музиката, свири, упражнява се, едва свири, свири, но елате да го видите след 20 години, той е вече цел виртуоз. Най-първо вие трябва да (се) научите на онази вътрешна толерантност, да търпите хората. Оставете всеки човек свободно да се проявява. Някой има желание да прояви една своя добродетел. Не му препятствувайте. Ако пък можете да му съдействувате още по-добре. Ако не му препятствувате, ще направите едно добро на себе си, защото и другите хора няма да ви препятствуват. Следователно, трябва да се научим да не си препятствуваме в живота, да не се подпушваме. След това ще дойдем до другото положение да си помагаме при вътрешното състояние.

Сега аз мога да ви държа една проповед, като другите проповедници, да ви кажа: Живейте според Христовите правила! Според мене, за да ви кажа, че не живеете, както трябва, аз трябва да ви покажа, как трябва да живеете, да ви покажа един образец. Непременно трябва да ви дам един образец Всички учители, които са идвали в света, се отличават единствено по това, че са дали един образец на хората как трябва да живеят. Христос се отличава по това, че всичко, което имаше, той го даде. Той даде един образец. Той даде всички опитани неща. Той казваше: „Това на което съм научен, това и на вас говоря“. Ако света би тръгнал по пътя на Христа, най-малко 95 на сто от всичките мъчнотии биха изчезнали. Всичките мъчнотии щяха да изчезнат и в народите, и между религиозните, и между учените, и между държавниците, както и между партийните хора. Вий можете да поддържате каква и да е идея – всека идея е права, но всека идея има и своите крайности. За пример, като религиозен човек вие може да се молите по 10 часа на ден, а някой може да се моли само един час. Ако се молите с часове, вий ще замязате на проповедите и молитвите на един американски проповедник в Америка. Един баща завел своето десетгодишно дете в тази американска църква, дето проповедникът обичал да започва своите проповеди от битието и продължавал до края. По обичая, всички трябвало да коленичат. Коленичило и детето. След като седяло 1 час на колене, то казало на баща си: „Татко, има ли още много?“ – „Той едва сега е започнал, едва е в пустинята.“ И наистина, проповедникът започнал от Адам и Ева, как създал Бог първите човеци, и следвал нататък. По едно време бащата казал на детето си: Той сега е едва при Исая. Тогава детето казало на баща си: Татко, още един път да не ме водиш тук. Питам има ли нужда Господ да му цитирате как направил света, как създавал първите човеци и т. н. Няма нужда Господ от много говорене. Иди при Господа и кажи: Господи, аз имам нужда от знание, да мога добре да живея. А тъй ще отидеш, ще плачеш, ще се разкайваш, ще цитираш стихове от Библията, от Евангелието, а на другия ден пак сгрешиш, ще направиш същата погрешка. И после пак ще плачеш, пак ще се разкайваш. Всичкият ни живот седи само в плачене и в разкайване. Сега аз ви говоря за миналото, вярвам, че вие не сте от тези хора, които плачете и които се разкайвате. Има два вида каещи се хора.

Ще ви приведа един пример, станал тук в България. Съдят едного за умишлено престъпление. Адвокатът го защитава. Той започнал: Господа съдии, моят повереник не е виновен, той по погрешка е взел сто лева. Че това е така, ето на същото место имал по 30 000 лева, които той не е пипнал. Като чул това, подсъдимият започнал да плаче. Съдията го попитал защо плаче, като мислел, че се разкайва за престъплението си. Той казал: Господин съдия, плача, защото не съм видял тези 30 000 лева, а съм взел само стоте. Аз съм срещал такива хора, които вече са станали на 60–70 години и съжаляват за своя честен живот, който са прекарали. Един познат, вече 75-годишен човек ми казваше следното: Чудя се на себе си защо съм бил толкова идеалист. На млади години имах какви ли не възможности да стана богат човек, да живея един щастлив живот, но тогава имах морал, не исках да се поддам на никакво изкушение, не исках да се подхлъзна, но сега съжалявам защо не използвах всички случаи да забогатея. Голям глупак съм бил тогава. Трябваше да бръкна в касата, да си уредя всички работи. Питам: От де иде сега това изкушение? Казвам: Ако вие имате Любов, вратата на този свет никога няма да бъде затворена. Всички вие страдате по единствената причина, че не прилагате закона на Любовта. Вие носите този ключ със себе си, но като дойдете на една врата казвате: Да отворя или да не отворя? Няма да отворя. Не, щом си гладен, тури ключа, отвори вратата и ще ти кажат: Добре дошъл. Мнозина са дохождали при мене и са ми казвали: Кажи ни онзи магически закон, чрез който можем да си проправим пътя навсякъде. Аз мога да ви кажа този магически ключ, но казвам: Ето де е магията – обичайте ближния си. Не задавайте сега въпроса как да го обичаме. Ще ви приведа един пример. Един богат, но фалирал вече човек, като вървел по улиците, срещнало го едно малко момиче, което простряло към него ръка. Той си казал: Мене ли намери? Но като го погледнал, казал си, хайде, аз съм привикнал, ще се помъча по някакъв начин да му помогна. Той го взел със себе си и тръгна и от къща в къща, докато най-после издирил рода на това момиченце. Оказало се, че то е било княжеска дъщеря, която била изгубена, и бащата от няколко години я търсел, но не могъл да я намери. Като открил бащата на детето, той го завел у дома му. Питам: Как мислите, от този момент подобрило ли се е положението на този фалирал богаташ или не? – Подобрило се е, разбира се. Казвам: Ако и вие седите на тази висота на Любовта, ако седите на този морал, който Бог е вложил у вас, и вие ще срещнете на пътя си една душа, която Бог е изпратил при вас, за да се подобри положението ви. Щом намерите една изгубена душа, и положението ви ще се подобри. Ако вие намерите на пътя една страдаща душа и ѝ помогнете, и вашето положение ще се подобри. Казвате: Еди-кой си учен така казал, така писал. – Оставете кой учен какво писал. Преди всичко вие не разбирате учените хора. За глупавите, учените хора пишат по един начин, за учените – по друг начин, а за просветените – по трети начин. Учените хора не пишат глупави работи. Досега аз не съм срещнал нито един учен, който да е написал нещо глупаво. Учените казват някога, че Господ не съществува. – Те са прави, те отказват онези богове, които хората са си създали. Тези учени никога не отричат онзи Бог, Който е създал всичко в света, Който е създал цялата природа.

Сега да се върнем към мекотата в природата, която може да ви ползува. Тази мекота се среща във всички хора. Седи в трена един англичанин, а срещу него един господин седи спокойно и си пуши пурата. По едно време този господин с пурата задрямал, пурата паднала върху дрехата му, която започнала да гори. В това време, англичанинът се обръща към един българин, който седял до него и му казал: Моля ти се, познаваш ли този господин? Ако го познаваш, искам и мене да запознаеш с него. Той казал, че го познава. По един ред на етикеции, българинът запознал господина с англичанина, който пристъпва внимателно към заспалия, побутва го и му казва: Господине, палтото ви гори. Ако беше българин, той направо щеше да пристъпи към заспалия, ще го бутне и ще му каже: Виж, че палтото ти гори. Аз виждам дълбокия смисъл в това запознанство. То говори, че за да влезеш във връзка с човека ти първо трябва да пробудиш съзнанието му, за да можеш да говориш на неговия език, и той да те разбере. И като знаете езика му, ще кажете: Господине, вашето палто се запали от пурата ви. Тогава човек ще ви благодари. Та при сегашните условия хората са длъжни да започнат да изучават езика на човешката душа. Днес всички хора не говорят на един и същи език. На много езици говорят. Хората трябва да дойдат до Божествения език, дето всички ще се разберат. Това е езикът на Любовта, който някои не искат да научат, а някои са го знаели и сега почти са го забравили. Всички хора трябва да се заемат да изучават езика на Любовта. Аз съм правил много опити с кучетата. Срещне ме някое куче, погледне ме, не ме залайва. То ме гледа, очаква нещо от мене. Ако аз си кажа в себе си, че нищо няма да му дам, то ме гледа на криво. Но ако бръкна в джоба си и му дам едно парченце, то ми става приятел. Ако това се продължи няколко пъти наред, приятелските отношения се затвърдяват. Щом направите една услуга на едно куче, то е готово да бъде на ваше разположение. Това всеки може да е опитал. Ако направите една услуга на човека и той ще каже, и аз съм готов да ви услужа. Той казва: Малкото благо, което имам, готов (съм) наполовина да разделя с вас. Така ще образувате една връзка. Христос казва: „Обичайте ближния си както себе си“. Раздели половината благо, което имаш, с ближния си. Щом влезеш с твоя ближен в този закон, идва вторият закон, според който, дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз. Дето е Любовта между двама или трима, там е Бог. Дето е Бог, всички работи тръгват напред. Този е Първият закон, който всички хора трябва да научат. И като научат тези положения, ние ще наредим другите въпроси, защото навсякъде се изисква Любовта: и в обществата, и в народите, и в партиите, и в семействата – навсякъде Любовта трябва да влезе като мерило, защото примирява нещата. Любовта ще смекчи сърцата на господарите, да влязат в положението на работниците. Любовта ще смекчи сърцата и на работниците, да влязат в положението на господарите си. Ако Любовта влезе в съзнанието на хората, като един фактор, те ще влязат в правия път на онова естествено развитие, което хората, както и всички народи търсят. Няма друг път. Този път е опитан. Дълго време са го опитвали, докато най-после се е дошло до закона на Любовта. За да се приложи законът на Любовта в сегашните общества, изискват се нови форми, а не като сегашните. Не е лесно да се оправи едно семейство. Не е лесно да се оправи светът. Трябва да се разбират нуждите на децата, на синовете и на дъщерите, на майките и на бащите. Не е лесно да се оправи едно общество. Трябва да се разбират нуждите му. Не е лесно да се преподава на ученици. Вземете един клас от 50–60 ученика. Трябва да се образува една естествена връзка с тях, за да може да им се предаде един урок. И в религиозните общества мъчно може да се предаде идеята за Бога. Идеята за Бог може да се предаде дотолкова, доколкото аз я прилагам сам. Не е в това, в което аз вярвам, но в това, което излиза от мене. Хората дотолкова вярват в един извор, доколкото вода излиза от него. От водата, която излиза от него, се определя и неговата цена. Всичко е според качеството на водата. Ако този извор престане да дава вода, с това той губи своята цена. Ако водата на извора се увеличава, той придобива по-голяма цена. Следователно, дотолкова, доколкото ние ставаме проводници на Божията Любов да изтича от нас, дотолкова и нашата цена се увеличава.

„Който се учи на Словото Божие“ – да се учим на Словото Божие, това е, върху което трябва да работим за в бъдеще. Това е, при което ний можем да съградим нашия живот.

„Благословен Господ Бог наш“.

Тайна молитва.

25. неделна беседа от Учителя,
държана на 31 март, 1935 година.
София, Изгрев

(Нов доста дълбок сняг, но повече мокро, отколкото студено.)









Последното Слово

ХХХI лекция на общия клас
20.ХII.1944 г., сряда, 5 ч. с., Изгрев – София

Добрата молитва.

„Един си ти, мой Мусала“.

„Духът Божи“.

Христос дава един обикновен пример. Уподоби се Царството Божие на човек, който направи вечеря голяма и покани мнозина. В часа на вечерята проводи рабите си да кажат на поканените: Елате, понеже всичко е вече готово. И начнаха всички като на един ум да се отричат. Първият му рече: Нива купих и нужда имам да изляза и да я видя, моля ти се, имай ме отречен. И друг рече: Купих пет чифта волове и отхождам да ги опитам. Моля ти се, имай ме отречен. И друг рече: Ожених се и затова не мога да дойда. (Лука 14:16–20). Никой от званите не дойде на вечерята.

Това може да се оприличи на едно разгневено дете, което, като се разсърди, отказва се да яде. Няма някакъв голям аргумент, има само някакви политически съображения, отказва се да яде. Канят го веднъж, дваж, не иска. Може да се дойде до война, до скандал, скандал, до война. И ако бащата излезе по-силен, детето капитулира; ако детето излезе по-силно, бащата капитулира. По някой път хората се отричат от хубавите работи по единствената причина да вземат повече. От хубавите работи не искат да вземат малко, много искат да вземат. Някой път се сърдят, не искат да вземат. Те са вече в друг порядък. В Божествения порядък всеки ден има свои дажби. В човешкия порядък всеки ден няма свои дажби. Може да попитате защо няма дажби. Не е обмислена работа. Някои са останали без дажби, защото който е обмислял, е мислил за себе си. Други са били далече и са останали извън дажбите. Трети са останали без дажби, понеже не са ги видели. Тия, които дават, трябва да имат нови подбуждения, за да вземат и тях пред вид.

Някой момък иска да се жени за някоя мома. Тя не иска да се жени. Кои са подбудителните причини? Много са причините, но съществените са две: Тази мома не иска да се жени, понеже е много измъчвана от момците. Сега се отказва да се жени. Или този момък се отказва да се жени, понеже той е измъчван от момите и не иска да се жени. Ако туриш обуща, пълни с гвоздеи какво благо ще бъдат? Обущата са благо, когато са удобни, не притесняват крака. Всяко нещо, което не е благо, няма защо да го опитваме.

Ще се радвате на едно нещо: всичките стари ще се подмладят. В небето стар човек не може да бъдеш. Ако дадеш кандидатурата си за подмладяване, имаш бъдеще; ако не си дадеш кандидатурата за подмладяване, оставаш с туй признание и нямаш бъдеще. Някой казва: Оставам със старите вярвания. Човек, който остава със старите вярвания, със старите разбирания, ще пие студена вода.

Та казвам: Всичко в света е временно полезно. Някои неща са полезни за един ден, някои – за два, за три, за четири, пет, след туй престават да са полезни. Някои неща имат вечно в себе си, всякога са полезни. Когато влезем в обикновения порядък на нещата, те не са всякога полезни. Тогава идат големите разочарования в нашия живот.

Има мъчни неща. Един мой приятел ми разказваше: Аз, казва, никога не бях подозирал в себе си такива опушения. Както и да започна една беседа или някоя работа, се има противоречия. Искам да свърша една работа без противоречия. Както и да започна, се другите са криви. Искам туй да престане: да няма крив някой. Мисля, мисля, като направя нещо, пак е крив някой. А това не искам. Искам тъй да върша работите, че да няма криви хора. Сега някои ще кажете: Повярвай в Бога, люби Бога. Те са разни идеи, разни основи, върху които се гради. Ти не може да туриш всичките основи изведнъж. Вярата е нещо, което принадлежи към съвсем друг свят. Любовта е Божествена сила, принадлежи към друг свят. Много други работи има, които се различават. Ние трябва да ги проучаваме. Казвате: Повярвай в Господа. „Това е живот вечен да позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа“. Идеята за Христа е много ограничена. Любовта е животът. Да любим истинския Бог и Христа, който е изпратен от Бога. Животът може да бъде красив, когато носи своите красиви мисли. Животът може да бъде красив, когато носи своите красиви чувства. Животът може да бъде красив, когато носи своите красиви постъпки. Казва някой: Аз съм религиозен човек, вярвам в Бога. Има религиозни идеи, които са неразбрани. Ти може да си религиозен човек, но как живееш. Ти може да знаеш да свириш, да имаш най-хубавата цигулка и при това да не спазваш всичките правила. Който те слуша, мисли, че си обикновен цигулар с най-хубавата цигулка. Може да си обикновен цигулар с най-хубавата цигулка, пък може да си гениален цигулар, необикновен по своята гениалност, но с обикновена цигулка. За предпочитане е с обикновена цигулка и гениалност, отколкото без гениалност и с най-хубавата цигулка, или с обикновеност и с необикновена цигулка.

Второто положение: Всеки човек като знае по кой начин ти ще изпееш една работа, като че ти губиш. Той трябва да не го знае. Той като знае как да го свириш, ще ти намери погрешка. Той нищо да не (знае), дори азбуката да не знае. Как ти ще го изсвириш, да не знае. Щом вървите по обикновените постъпки, всеки ще ви намира погрешки.

(Учителят кашля и казва за своята кашлица : Този е търговец, който е дошъл в дома ми да търгува. Иска да покаже соковете си, мармаладите. Казвам: Направете нещо по-хубаво. – Не, не, я ги приеми по-добре. Ако река да се разправям с него, ще ми вземе повече време. Пък доста скъпо ги плащам. С 200, 300 лева не се задоволява, 500, 600 лева. Някой път и хиляда и хиляда и двеста взема за маслото. Ако вие тъй както седите употребите онзи закон на хармонията, какво ще стане. Ти се мъчиш да пееш, ти реагираш по един разумен начин. Ти пееш, да хармонизираш нещата. Той вижда, че не може да те хване. Каквото и да правиш, не те хваща. Кой хваща човека? Представете си един човек в живота си никога не се е молил, никога не е искал от другите на заем. Кой ще му даде? Защото хората винаги имат пред вид онези, които са искали. Онзи, който не иска, може по закона на досетливостта да получи. Казвате: Може и тия хора да искат, но ги е срам.

Туй, което аз казвам сега, ще видим дали ще се сбъдне на 220 страница от „Царския път на душата“. (Учителят даде книгата на брат Симеонов и той прочете посочената страница.)

Ето къде правят всичките погрешка. В даден случай аз привеждам само един факт: Някой гледа един билет от лотария, не му хваща око. Мисли, че има друг билет, който ще му даде един милион лева. Този билет е, който е попаднал на око. Той мисли, че тоя билет губи и не го взема. И наистина загубва. Всички ония, които са взели тоя билет, без да знаят, печелят. Винаги се радвате, когато печелите. Казва: Само погледнах билета, взех го. Един милион печели. Та и вие сте от тези, които с много малко се задоволявате. Та ние се радваме, когато печелим много с малки усилия и съжаляваме, когато печелим с големи усилия. То е в човешкия живот.

Сега Симеон като прочете, той изгуби времето. На Симеона работата мяза: Един американски кореспондент се хваща на бас с един англичанин за 250 лири, че ще посети един богат милиардер. Отива кореспондента при милиардера и иска да се срещне с него. Американският милиардер цени времето си и казва: Всяка минута ми струва по пет лири. Казва: Колкото искате ще платя. Влязъл за пет минути и милиардерът го пита: Какво ще кажете? Онзи си държи часовника и казва: Хванах се на бас, че ще се срещна с тебе за 250 лири. На тебе давам от признателност 25, аз вземам останалите 225. Моето време е много по-скъпо. Симеон нищо не печели.

Ще дойде един ден, че най-малките виртуози в света ще свирят тъй добре, както и най-добрите виртуози сега. Обикновеният ученик ще свири тъй добре, както и най-добрият виртуоз. Туй време ще дойде. Тогава какви ще бъдат гениите, които ще свирят. Когато дойдат тия времена, ще се радваме на човешкия прогрес. Тогава хората ще си предават Божественото изкуство даром, няма да го продават.

Но сега друг е въпросът. Мъчнотията не седи в погрешките, но седи в изправянето на погрешките. Погрешката е там, че има един закон, който си престъпил, както някой цигулар се опитва да свири някое мъчно творение и прави погрешки. Следователно, той трябва да свири безпогрешно. Да поправиш живота си, значи по този закон да постъпваш без погрешка. Някой казва: Аз искам да бъда милосърд. Ти трябва да бъдеш съвършен в милосърдието. Ти се оправдаваш и казваш дали ще имаш време. Щом дойдеш до Божествения закон, няма да питаш дали ще имаш време или няма да имаш. Това е заблуждение. Човек всякога има време да прави каквато и да е милост. Като я направи, пак ще му остане време. Времето се увеличава и скъсява. Когато употребяваме Любовта, времето се увеличава; когато употребяваме безлюбието, времето се намалява.

Аз искам да кажете една страница да я прочетем, но да сте налучкали, което е писано. Каквото мислите, това да се говори (45). Понеже се събрали стара майка и стара дъщеря, животът им не е толкоз практичен. Търсят стар зет с малко ум и с много пари. Значи тогава невястата, младата булка започнаха да я дъвчат. Ти не мислиш за младата булка, за младата невяста, че я туряш в устата. Следователно, когато житото страда, вие се смеете, радвате се. Тази е първата усмивка, която човек е направил. Сега вие казвате, че ви залъгвам. Какво значи залъгване? Когато ви обещаят нещо и не ви го дават.

Изпейте онази старата песен: „Мога да постигна що желая“. (Изпяхме я.)

Като се роди радостта, Любовта царува. Без радост Любов не може да царува. Радостта е живот, който направлява Любовта. На един доста честолюбив момък казват: Ще носиш плодове. Казва: Не искам, чужди плодове не съм носил. Първия ден ще носиш чужди плодове, но един ден в живота си ще носиш свои плодове. Понеже си най-силен, не може да се извиниш, може да ги носиш. Ако беше слаб, няма да ги носиш. Ако не искаш за себе си, ще ги носиш да ги раздадеш на хората. Ако не ги раздадеш, сам ще страдаш. Сега ние не може да избегнем някои товари. Някои неща ни дават и ти казваш: Не ми трябват. На други трябват. Не си свободен, но ще намериш тия , на които трябват и ще им ги дадеш. Понеже благото на всеки един човек се дължи, че мнозина са му услужвали, без той да заслужва. Та да благодарим на този закон, че Божественият свят върви по изключителен път. Ако човек би погледнал на Божествения порядък в самото начало, би казал: От туй всичко може да стане, но не и Божествено. Такова ще бъде неговото впечатление. Дотогава, докато знаеш Божественото, как ще стане, то никога няма да дойде. Ако знаеш, по кой начин Бог ще ти помогне, то никога няма да стане. Ти никога няма да знаеш как ще стане Божественото. Понеже ти искаш да знаеш, то няма да стане. Ти остави тази работа на Бога. Той да я направи, ти я забрави. Каквото Господ е намислил да направи, не говори. Каквото направи, тогава говори. Всички трябва да се трудим да предугадим Божественото. Но как ще предугадим Божественото? Съвременният християнски свят от хиляди години държи същото правило: Да се помолим. В една от най-добрите и богати църкви в Лондон става дума да се съберат пари за нещо. Казват: Да се помолим, братя! Проповедникът Муди казва: Няма какво да се молим. Аз първият съм богат проповедник, давам хиляда лири. Брат Джон, ти си голям банкер и ти ще дадеш. И той дава толкоз. Ние сме хората, които трябва да съберем средствата, които Бог ни е дал. Няма какво да се молим да ни пратят от невидимия свят.

Здрав си, прави добро. Светлата мисъл дойде у тебе, прави добро. Светлото чувство дойде у тебе, прави добро. Богат си, прави добро. Дойде радост у тебе, прави добро. Като нямаш радост, наби този, когото си срещнал на пътя. Как е смеел той да те срещне в нещастен ден. Че това лошо ли е, ако кажа на един човек да набие слънцето, понеже не му се оправят работите? Кой е онзи, комуто дам съвет да набие слънцето, че може да го набие. Като му кажа да набие слънцето, той много пъти ще бъде бит, но слънцето никога няма да бъде бито. Въодушевявайте се от слънцето. Слънцето при големите работи, които има, има време и за нищожни работи, да се премести една капчица от едно място на друго. Като погледнеш слънцето, ще кажеш: Не съм достигнал тъй да бъда като слънцето щедър, постоянен, в работата. Досега на колко места не съм се отбил. Слънцето от хиляди години не се отбива, сутрин като изгрее от изток, отива на запад. Не приема никакви покани. Казва: Нямам време да се разговарям. Доста хумор има в слънцето. Човек като не го слуша, образува вятър, големи бури. На онези, които го чакат, започва да им прекатурва колата, разбърква. Казвате: Бе, щеше да ни умори. Не го очаквайте, ще ви спъне работата.

Сега кое е по-хубаво: да мислиш за обикновения хляб на бедния или да мислиш за царския хляб? Или да го поставим в друга форма: коя храна е по-чиста: дето отива човек или дето отива пчелицата? Със своето отиване пчелицата изважда сок за хората. В света най-хубавите работи имат пред вид и ги търсят най-малките същества. Затова трябва да вземем добър пример от тях. Веднъж една сестра ми казва, че пчелата трябва да обиколи 500 хиляди цветя, за да извади едно кило мед. Не е вярно, може би до 150 хиляди до 200 хиляди да посети, но 500 хиляди са много за едно кило мед.

Ние всички се плашим от нашата статистика. Казвате: Изисква се цял живот, за да постигнем нещо. Крива е статистика(та). Не е вярно, че цял живот се изисква, за да постигнем нещо. Привеждал съм примера за онзи, който се родил да прави добро. Понеже всякога, когато е правил добро, се е случвало нещастие, той се е отказал да прави добро. Един ден казва: Ще се самоубия, не искам да живея. Него ден гледа едно младо момиче се дави в реката. Пита се да му помогне ли или да не му помогне, да го остави да се удави. Казва: Хайде да го извадя, че тогава ще ида да се давя. Това момиче било царската дъщеря. Оттогава му тръгнало напред. Като извадил царската дъщеря, му тръгнало напред. То е Истината. Само като намерите истината, ще ви тръгне напред.

Аз гледам съвременната психология на българите. Искат да направят нещо и търсят причините там, дето нищо няма да намерят. Ами че знаете ли, че мнозина от вас са виновати, че не са взели достатъчно въздух. Мнозина българи са виновати, че са взели повече въздух, отколкото трябва. Българите казват: Има въздух. Човек може да бъде виноват и във вземането, че не е взел толкоз, колкото трябва. И повече няма да вземаш. Ще извършиш длъжността си.

С коя мисъл започнахме? Първата мисъл коя беше? (Прочете се началото на тая лекция.)

Кой мисли най-малко? – Болният. Болният мисли повече за себе си. Каквото и да му кажат, всичко вярва. На вярващите там е всичката слабост, че те са суеверни. Този цяр помага, онзи цяр помага, каквото им кажат, всичко вярват. Дадат му един цяр, не върви, дадат друг, не върви.

Отче наш.

20.ХII.1944 сряда – Последно Слово.
21 – четвъртък
22 – петък
23 – събота
24 – неделя
25 – понеделник
26 – вторник
27 – сряда, 6.45 ч – Петър Дънов си заминава.

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, аз, всички, сега, хора, казва, съм, живот, ден, любов, време, друг, бъде, бог, всичко, добро ,

 Неделни беседи , София, 31 Март 1935г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder