НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Великото и малкото

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Великото и малкото

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, живот, може, всички, велико, дава, истина, хора, кой, мъдрост, свобода, иска, себе, знае, всичко, същества ,

Съборни беседи , София, 20 Август 1934г., (Понеделник) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Прочете се 5-а глава от Евангелието на Лука.

Когато четете Свещената книга, трябва да знаете на какво гледище заставате: външно – по буква, или вътрешно – по дух. И прочетената глава може да се разглежда двояко: ако я разглеждате външно, ще имате едно разбиране; ако я разглеждате вътрешно, ще имате по-дълбоко разбиране. Каквото и да четете, трябва да се пазите от еднообразие в разбирането, в мисленето, в чувстването. Еднообразието не е нищо друго, освен старото в живота, т. е. това, което е изчерпано, което нищо не дава. Ако изстискате сока на гроздето, нищо не остава в него, освен люспите. Каквото и да правите с люспите, нищо не излиза от тях. За габровци и за котленци е създаден един анекдот, с който искат живо да представят тяхното скъперничество. Когато някой от тях купувал охлюви, изваждал охлювите и ги готвел, а черупките им изсушавал, нанизвал ги на връв с цел и друг път да сготви от тях някакво ядене. Като узнавали съседите, че еди-кой си имал черупки от охлюви, тръгвали един след друг да искат и те да сготвят ядене от тях. Те казвали: "Дайте си такъмите, т. е. черупките от охлювите, и ние да си сготвим ядене." След това ги връщали обратно на притежателя им. Такъмите, това е старото учение, което трябва да се изостави и да се замести с ново.

Сега ще направим едно малко упражнение, за да се свържем с теченията на Природата. В Природата съществуват две течения, две направления: едното направление е възходящо. То води към Великото голямо, към Безкрайното, към Безконечното. Другото направление е Великото малко, което също така води към Безкрайното, към Безконечното.

Упражнение: Двете ръце, със свити пръсти във форма на цвят, се поставят пред гърдите. Те означават процес на Великото голямо – процес на разцъфтяване в Природата. Ръцете се издигат нагоре и пръстите се разтварят във формата на чашка. Следва сваляне на ръцете надолу и свиване на пръстите. Свалянето на ръцете надолу, това е процес на Великото малко. То представлява знанието, което човек има и което трябва да даде на другите.

Направете това упражнение няколко пъти, за да се свържете с тия две течения. Колко струва на човека да направи едно малко усилие? Всяко усилие, колкото и малко да е, дава добри резултати.

Мнозина се оплакват, че работите им не вървят добре. Защо? – Защото не са взели права посока на движение. Тази посока води или към Великото голямо, или към Великото малко. Великото голямо е закон на разширяване, на растене, на придобиване на знания. Великото малко е закон на смаляване. При това положение човек става толкова малък, че минава през места, дето никой не може да мине. Следователно, когато човек се намери при най-големите мъчнотии и затруднения и не знае отде да мине, не знае как да се освободи от тях, казвам: мини по пътя на Великото малко и ще се освободиш. – "Накъде е тази посока?" – Навсякъде. В закона на Великото малко действа законът на самоотричането. Който не се отрече от всичко старо в себе си, от своите стари такъми, той не може да влезе в закона на Великото малко. Когато Христос казва: "Който не се отрече от майка си и баща си, от брата си и сестра си, не може да бъде Мой ученик”, Той има предвид формата на майката и бащата, формата на брата и на сестрата като такъми. Ако майка ти, баща ти, брат ти, сестра ти, приятелят и приятелката ти са стари такъми, ти трябва да се откажеш от тях. Колко струват тия такъми? Те са стари нанизи, наредени на върви. Какво има в тия такъми? – Нищо. Те нямат никаква сила в себе си, никаква храна не съдържат. Щом е така, лесно можете да се откажете от тях.

И тъй, посоката, която води към Великото голямо и Великото малко, е Новият път – пътят на Светлината. Който е влязъл в този път, той се стреми към Божественото, и дето види прояви на Божественото, зачита ги. Божественото се отличава със следното качество: то всякога дава. Даването е закон на Небето, закон на изобилието. Значи това, което всякога дава и никога не престава да дава, е Божествено. Това, което някога дава, а някога не дава, е човешко. Който казва, че може да направи всичко, което е добро, той е в процеса на Божественото; който казва, че е слаб, че не може да направи всичко, макар и добро, той е в процеса на човешкото. По тези прояви може да различавате Божественото от човешкото. Когато дойде до положение да направи нещо Божествено, човек трябва да знае, че не е сам в тази работа. С него заедно работят много разумни, напреднали същества по невидим за самия него път. С него заедно работят всички ония възвишени същества, които поддържат Царството Божие. Външно тези същества са невидими, но силата на нещата не е във външното виждане. Важно е човек да чувства, че с него заедно работят напреднали, възвишени същества.

Питам: кое трябва да предпочитате – да дишате нечист или чист въздух? Да четете при мека, приятна светлина, или при светлина, която едва мъжделее? Чистият въздух, чистата вода, меката, приятна светлина са блага, богатства, които човек не осъзнава, защото се занимава със своите стари такъми. Срещате някой човек, слушате, че говори само за обществени въпроси, за служби, че еди-кой си колко години бил чиновник, учител или професор някъде. Питам: колко години най-много може да бъде човек чиновник? Сега, като стане някой на 50-60 години, уволняват го, считат, че не е способен за работа. Като е работил толкова години, какво е постигнал? – Нищо особено. Това не са стотици, нито хиляди, нито милиони години. Това са само 60 години, през което време човек едва започва да се ориентира в живота.

Когато дойдем до големите числа, ние имаме предвид възможностите за съзнанието. За всяко будно, добре развито съзнание числата, тяхното значение и смисъл стават ясни. Онова съзнание, което не е работило с големите числа, започва да се плаши от тях. Малките деца се плашат от големите товари. Обаче героите, големите юнаци не се плашат от големи тежести, от големи товари. За да дойде до будност на съзнанието, човек трябва да работи непреривно, за да различава Божествените процеси от човешките. Божествените процеси са непреривни, а човешките са прекъснати. Никоя сила в света не е в състояние да прекъсне един Божествен процес; ако някой го прекъсне, той сам ще си напакости, ще си създаде ред нещастия. Ако турите кепенци на прозорците денем, вие сами ще прекъснете пътя на слънчевите лъчи. И в края на краищата вие сами ще си напакостите, ще се намерите пред тъмнина.

Казвам: всеки, който е придобил живот, знание и свобода, той е щедър, богат. И в Любовта той е щедър, дава изобилно. Мнозина говорят за щедрост, а като дойдат до Любовта, започват да я цедят, както кръчмарят цеди виното. Те турят Любовта в някой варел, поставят кран и започват да наливат чаша по чаша, като същевременно записват кому колко са дали. Това е кръчмарство. Казвате: "Аз дадох една чаша любов на еди-кого си." – Какво можете да направите с една чаша любов? Да раздавате любовта с чашки, това е външната ѝ страна. Казвате, че обичате някого. Как се изразява тази любов? Когато обичате някого, вие чувствате известна топлина около слънчевия възел или някакво трепване в сърцето. Вие наричате това любов, аз пък го наричам такъм. Божествената Любов се проявява в готовност към услуги, към жертви. Седнал някой пред трапезата, върху която в чинии е сипано ядене, и той се готви да яде. В това време влиза в стаята един негов приятел. Ако той веднага стане от стола, покани приятеля си да яде, отстъпи яденето си и се чувства доволен, разположен, това е израз на Божията Любов. Обаче ако не му стане приятно и не е готов да отстъпи яденето на приятеля си, това е израз на любовта на такъмите.

Днес всички хора говорят за любов на такъмите, но външно ѝ дават израз на велика любов. Някой момък срещне една мома, хареса я и започне да се облича хубаво, да се докарва пред нея, докато тя го хареса. Щом го хареса, той започва да я съветва да напусне баща си и майка си, да отиде при него да живее. Тя напуща баща си и майка си и отива при него от любов. Той туря на главата ѝ венец от откъснати цветя. Откъснатите цветя показват какъв ще бъде животът на тази мома. С откъснати цветя работите не се уреждат. Момата се радва, че са турили на главата ѝ венец. Всъщност този венец говори на момата: "Ти можеш ли да дадеш живот на тия откъснати цветя?" Тя ги поглежда и казва: "Не мога да им дам живот." Значи любовта на тази мома е любов на такъми. Венците на бъдещите хора няма да бъдат като сегашните. Като срещнете възлюбената си, ще турите на главата ѝ венец от скъпоценни камъни или на врата ѝ – огърлица от скъпоценни камъни. Венецът, пръстенът, огърлицата, които възлюбеният дава на своята възлюбена, не са нищо друго освен задължения. Те са символ на задължения, т е. човек взема нещо, в замяна на което дава нещо.

Така и всеки човек, като диша, приема нещо от Бога, и като излезе вън, бързо издиша приетия въздух. Не, така не се диша. Дали си здрав, или болен, ще поемаш въздух, ще го издишаш и през това време ще благодариш на Господа за чистия въздух. Какво прави болният? Диша чист въздух, издиша нечист, и като усети нечистия въздух в стаята си, казва: "Нечист е вече въздухът!" Щом тури тази мисъл в ума си, той няма да оздравее. Не, ще дишаш, ще издишаш и ще благодариш на Господа. Колкото повече те боли нещо, толкова повече ще дишаш и ще благодариш. Като дойдеш до някое място, болката ще престане и заедно с дишането ще излезе навън. Колкото повече се молиш, и болестта повече ще се увеличава, докато най-после излезе навън. Такива случаи е имало във времето на Христа. Когато изпъждал духовете от някои болни, духът първо тръшкал болния на земята, разтърсвал го добре и след това излизал навън. Съвременната наука нарича това влошаване на положението криза. Според този закон всяко страдание, всяка мъчнотия трябва да дойде до своя край, до най-високата си точка, и след това да ви напусне. По-горе от това те не могат да отидат. Там е техният край. Само така болестите, мъчнотиите и страданията ще се подчинят на разумността, на закона на Любовта. Съвременните хора са имали за живота само механическо разбиране. Те са мислели, че Господ ще махне с ръка и мъчнотиите им ще изчезнат. Това показва, че те са търсили лесния път в живота. Не, работа, усилия се изискват от хората.

Някой казва, че за каквото се е молил на Бога, всичко е станало. Да, има неща, които стават, но има неща, за които, колкото и да се молите, не стават. Представете си, че някой е седнал пред добре наредена трапеза, пълна с хубави, вкусни ястия, и започва да се моли на Бога яденето само да влезе в устата му. Питам: молитвата на този човек ще бъде ли чута? Ще стане ли това, което иска? – Няма да стане. Този човек трябва да се приближи до масата, да вземе хляба в ръката си, да си отчупи една хапка, да я тури в устата си и да благодари за добрите условия, за възможностите, които са му дадени, и тогава да яде. След това да вземе втора хапка, после трета и да благодари на Бога за всичко, което му е дадено. Кой от вас е ял по този начин? Кой как седне пред трапезата, бърза по-скоро да се нахрани. Кой може да се похвали от резултатите на бързото ядене? Посетете гробищата и ще видите, че във всеки гроб лежи човек, който през целия си живот е бързал – и като е ял, и като е пил, и като е чел, и като е работил. И на всеки кръст пише: "Тук лежи голям герой!" Да, гробищата са пълни с големи герои.

Едно се иска от човека – абсолютна Чистота! Който иска да се приближи при Бога, той трябва да има разположението на малкото дете, за да възприема. Ако няма това разположение, по никой начин той не може да възприема Божествената Истина. Ще забравите, че сте стари, с побелели коси и бради, ще се чувствате като деца, готови да слушат и да възприемат. Като гледам някои от вас, с бели бради и коси, считам, че сте в театъра, играете роля на стари хора. Да бъдеш млад, това е занаят; да бъдеш възрастен, това е занаят; да бъдеш стар, това е занаят. Да бъдеш чиновник, това е занаят. Обаче когато обичаш, когато правиш Добро, когато постъпваш по закона на свободата, това не е занаят. И тогава, който дойде при тебе, той ще остане доволен от твоята Любов. Любовта не се изразява външно, в целувки и прегръдки. Любовта към приятеля си можеш да изразиш в добрия прием, който ще му дадеш: ще го поканиш у дома си, ще му дадеш топла, чиста стая да си почине, ще го нахраниш и ще му кажеш да се чувства като у дома си. Така постъпва Бог с нас. Той е създал Земята и ни е оставил свободни, да разполагаме с всички блага. От време на време само Той поглежда какво правят Неговите немирни деца. И като види, че кряскат, Той пак им дава своето благословение и се отдалечава.

Казвате: "Защо съществуват противоречията в живота?" – Противоречията представляват външната страна на живота. Когато дойде до вътрешната страна на живота, човек престава да се занимава с противоречията. Който се занимава с противоречията, той е още във външната страна на живота. Докато е във външния живот, човек се занимава със слабостите и недъзите на хората, както и със своите. Не е достатъчно само да ги вижда, но той трябва да ги изправя. Щом влезе във вътрешния, в Божествения живот, човек престава вече да се занимава както със своите, така и с чуждите погрешки. Който иска да прогресира, да върви напред, той трябва да бъде сляп за погрешките на когото и да е. Понякога вие сте неразположени, недоволни, че нямате това-онова. Кажете си: "Това не ми е потребно, то е такъм." Когато отивате при Бога, ще бъдете като малките деца: няма да носите нищо със себе си. Каквото сте придобили на Земята, ще го оставите и ще отидете само с добродетелите си. Състоянието ви трябва да бъде като това на детето – като че нищо нямате, като че нищо не носите със себе си.

Детското състояние подразбира чистота и вяра. Представете си, че ви осъждат на обесване. Вие трябва да имате вярата на детето, да знаете, че и десет въжета да употребят, всички ще се скъсат. Както вярвате, така ще стане. Колкото пъти да ви бесят, въжето все ще се къса. Няма да се намери въже, с което да ви обесят. Каквито вериги да турят на краката ви, всички ще се разкъсат, ще се разтопят. Следователно има два начина, чрез които може да се освободи от затвора или от бесилката онзи човек, в когото се е пробудило Божественото: единият начин е чрез закона на смаляването, чрез Великото малко, а другият начин е чрез закона на увеличаването, чрез Великото голямо. Ако осъдят някого да лежи в затвор, той ще започне постепенно да се смалява, докато стане съвършено невидим. Кой закон ще съди този човек и в кой затвор ще го турят? Ако приложи втория закон, той ще започне да расте, да се увеличава толкова много, че стените на затворите ще се пропукат, ще се разрушат, оковите му ще се разкъсат и той ще излезе вън от затвора. Тези са двата начина, чрез които Божественото се проявява.

Като слушате да говоря така, мнозина ще се запитат дали е възможно това нещо? За онзи, който има Абсолютна вяра в Бога, всичко е възможно. За онзи, на когото вярата е слаба, нищо не е възможно. В Абсолютната вяра се иска пълно мълчание за всичко, което става. Там тщеславието е спънка. Който много говори за себе си, той спъва Божествените процеси. Каквото и да направи, той не трябва да дава вид, че е направил нещо. Докато е във външния живот, човек може да разправя натук-натам какво е направил. Щом влезе в Божествения живот, той абсолютно трябва да престане да разказва какво е направил. Ще върви тих и спокоен, ще се радва на Божественото, което работи, и на никого нищо няма да разправя. Само при това положение той ще има Божието благословение. Бог ще бъде доволен от него и ще му отвори вратата на Небето, на Царството Божие. Само тогава той ще разбере Божиите закони и ще види как живеят ангелите и светиите, ще види как живеят братята и сестрите помежду си, как живеят приятелите и слугите. Тогава той ще сравнява на каква степен на развитие се намират сегашните братя и сестри. Като отидете в някой дом, дето бащата е умрял и е оставил наследство, ще видите, че братята и сестрите се карат помежду си кой повече наследство да получи. Днес братята вземат по-голяма част от наследството от сестрите. Значи няма равенство между братя и сестри. Щом между братята и сестрите в един дом няма равенство, това показва, че любовта отсъства там. Любовта между тях е външна. Външната любов между братята и сестрите в един дом се изгубва в продължение на четири поколения. За четири поколения тази кръвна връзка между тях се заличава. При това положение отношенията между тези хора стават вече обикновени.

Защо страдат хората? – От глад. Някой седнал пред трапезата, на която е сложено ядене, и яде. Влезе при него друг човек, който три дена е гладувал, погледне към яденето, трепне му сърцето, но първият казва: "Нека гладува!" Обаче случва се, че той отиде някъде и завари същото положение: някой яде спокойно и не мисли, че този е гладен. Той продължава да яде и казва: "Нека гладува!" Тъй щото, дето се обърнете, все ще се натъкнете на едно и също нещо: мъже, жени, деца, слуги, господари, учители – всички страдат от глад. Всички са недоволни от приятеля си, искат нещо от него, но той не им дава. Питам: вие изправни ли сте спрямо вашия приятел? Дали ли сте му това, което той ви иска? Всички гладувате и ще гладувате, докато придобиете положителни знания за живота.

Съвременните хора, особено религиозните, четат и изучават Свещената книга, искат да се просветят, да придобият знания от нея. Питам: де е светостта на тази книга – в напечатаните букви и думи или в техния смисъл? Цената на тази книга е в смисъла на нейните думи, които трябва да се разберат, трансформират и приложат. Четете например в нея думите: "Бог е Любов." Трябва да извадите тези думи оттам и да ги посеете на вашата нива. Библията е справочна книга, която показва на кое място в Духовния свят трябва да влезете, за да посадите там семената на тази Любов. За да влезете на точно определено място в Духовния свят и да създадете връзка със съществата там, вие трябва да имате слушалка, както по телефоните и по радиоапаратите. Без слушалка с никого не можете да влезете в съобщение. Вашите слушалки са ръждясали, вследствие на което не можете да си служите с тях. Някой вдига показалеца си нагоре. Какво означава това? Учениците вдигат двата си пръста. С това те искат да обърнат внимание на учителя си, да отговорят на зададения от него въпрос. Някой вдига ръката си нагоре. С това иска да каже, че е готов всичко да направи. Следователно показалецът на човека, както и цялата му ръка, са радиоапарати, чрез които той се съобщава с Божествения свят.

Често вие седите и не знаете какво да правите. Щом не знаете какво да правите, хванете показалеца си и кажете: "Господи, научи ме как да използвам силите, които си вложил в мене." Като се помолите, като отправите мисълта си нагоре, все ще дойде някое същество от Невидимия свят да ви помогне. Случва се, че някой път на телефона идат непознати на вас същества, затова вие трябва да различавате кой ви говори. Човек трябва да познава, да различава духовете. Той трябва да знае кое за какво ще употреби. Той трябва да знае как и за какво ще употреби тялото, очите, ръцете, краката си и т. н. Ако това не знае, как и къде ще употреби своите мисли и чувства? Как ще знае по какъв начин да служи на Бога?

Сега от всички се изисква да водят вътрешен, Божествен живот. Не е въпросът как другите хора живеят, но как вие живеете. Мнозина мислят, че живеят добре. Възможно е, но всеки трябва да знае, че животът на малкото дете не е живот на възрастния; животът на възрастния не е живот на стария. Докато е на физическия свят, човек минава през три състояния: млад, възрастен и стар. В Божествения свят тези три състояния символизират трите велики добродетели: младият представлява Любовта, възрастният – Мъдростта, а старият – Истината. Следователно ако младият не може да придобие Живота, Любовта в него още не е дошла; ако възрастният не придобие Знанието, Мъдростта в него още не е дошла; ако старият не придобие Свободата, Истината в него още не е дошла. Млад ли си, с тебе са Любовта и Животът; възрастен ли си, с тебе са Знанието и Мъдростта; стар ли си, с тебе са Истината и Свободата. Казвате: "Остаряхме." – Щом сте остарели, ще се радвате, че носите Истината и Свободата в себе си. Че косите и брадите ви са бели, това нищо не значи. Тази старост е от особено естество. Старостта подразбира състояние, в което човек се е освободил от всички ограничения на живота. Старият е свободен да прави всичко, каквото пожелае. Старият може да се подмлади, да стане колкото иска млад. Той става магьосник, може да прави, каквото иска. Тъй щото, когато някой казва, че е станал стар, питам го: "Свободен ли си? Носиш ли Истината в себе си?" – "Не." – Щом не носиш Истината и Свободата в себе си, не си стар. – "Възрастен съм вече, възмъжах." – Носиш ли Мъдростта и Знанието в себе си? –”Не." – Тогава не си още възрастен. – "Млад съм.”– Носиш ли Любовта и Живота в себе си? – "Не." – Значи не си млад, не си дете. От Божествено гледище възрастта на човека се определя така: младият носи Любовта и Живота; възрастният – Знанието и Мъдростта; старият – Истината и Свободата. Това е новото разбиране на живота. Ако не мислите по този начин, вие ще останете в този живот, в който сега се намирате. Това е най-хубавото обяснение за живота, което може да се даде на съвременните хора. Разбира се, то не е последната дума, но това може да се даде на хората при сегашното им разбиране. В бъдеще може да се кажат много неща още, по-хубави, по-красиви, но за днес това е най-многото. И аз живея с това. Силата ми се заключава именно в това, че когато съм дете, живея с Живота и с Любовта; когато съм възрастен, живея със Знанието и Мъдростта; когато съм стар, живея с Истината и Свободата. Това е Божественият живот, който може да радва човека. Само така той вижда величието на Господа.

Сега за цялата година ще ви дам следната задача: първите четири месеца ще бъдете деца, вторите четири месеца ще бъдете възрастни, последните четири месеца ще бъдете стари. Направете този опит да видите какви резултати ще имате. Следователно първите четири месеца ще посветите на Живота и Любовта, вторите четири месеца – на Знанието и Мъдростта, последните четири месеца – на Истината и Свободата. Ще разделите живота си на три части и ще живеете съобразно трите велики добродетели – Любовта, Мъдростта и Истината.

Представете си, че някоя сестра е слугиня при една лоша, строга господарка. Какво трябва да направи тя, за да я смекчи? Слугинята трябва да ѝ каже една мека дума, да я погали малко. Господарката веднага ще се смекчи, ще стане добра. Важно е слугинята да знае как да я погали. Ето как трябва да постъпи слугинята, ако иска да смекчи господарката си. Тя трябва да застане от лявата ѝ страна, да я потупа три пъти и да целуне лявата ѝ ръка. После да я потупа по гърба. След това да застане от дясната ѝ страна, пак да я потупа лекичко и да целуне дясната ѝ ръка. Господарката ще погледне слугинята си снизходително, меко и ще си каже: "Много умна е станала моята слугиня! Как по-рано не я познах?" Всички хора са такива господарки, затова всички се нуждаят от смекчаване.

Това са фигури, образи, с които се представят известни идеи. Страданието е този лош господар, или лошата господарка, което, щом дойде у вас, започва да вика, да се сърди. Вие ще се приближите внимателно при него, ще го потупате по лявото рамо и ще целунете лявата му ръка; после ще го потупате по гърба, и най-после – по дясното рамо, като целунете дясната му ръка. Щом направите този кръг около страданието, то веднага ще изчезне.

Казвате: "Коя е причината за страданията, за мъченията, които преживяваме?" – Те се дължат на същества от астралния свят, изостанали в своята еволюция. Като влезе едно от тия същества във вас, хване управлението в ръцете си и цял ден ви измъчва. Като не знаете как да се справите с това същество, вие охкате, пъшкате, казвате: "Не зная защо днес ми е толкова мъчно." – Едно от тия същества е влязло във вас през устата ви. Затова и в Писанието е казано: "Господи, постави страж на устата ми!" Значи тия стари господари влизат през устата на човека.

Ще приведа един действителен пример от живота, за да видите, че наистина тия астрални същества влизат и излизат през устата на човека. Преди години бях в Бургас. Един ден отидох в аптеката на един от нашите приятели, дето заварих един стар, но много разговорчив човек. Той говореше върху политиката, но сечеше с езика си надясно-наляво. По едно време той се прозя и с прозявката едновременно промени разговора, започна да развива религиозни въпроси. Така говори той около 10 минути. Аз следях на часовника колко време ще трае този разговор. После той пак се прозя и промени разговора, започна да говори за Божествения, за вътрешния живот в човека. Така говори около 15 минути, след което пак се прозя и каза: "Време е вече да си вървя, защото огладнях много." Значи с прозявките се променят състоянията на човека. Прозее се веднъж, говори за политически работи; прозее се втори път, започва да говори върху религиозни въпроси; прозее се трети път, започва да разисква върху вътрешния живот на човека, докато при последната прозявка усеща, че е гладен и трябва да върви у дома си. Не е лошо нещо прозявката, но човек трябва да се изучава, да следи как се сменят състоянията му.

Човек трябва да различава състоянията си, да знае кои са негови и кои – чужди. Съвременните хора са слуги още, те изпълняват заповедите на своите господари. Господарят заповядва да ореш нивата и ти отиваш да ореш. Ти си чиновник, отиваш на работа. Началникът заповядва да пишеш и ти пишеш. Професор си, заповядват ти да държиш лекция и ти държиш. Майка си, заповядват ти да гледаш детето и ти го гледаш. Мъж си, по заповед отиваш на работа. Кой човек днес работи по свобода, по свое желание? Всички съвременни хора работят по заповед, по закон, насила. Всички хора работят по закон, те още не са свободни. Когато изпълнят закона, те ще дойдат до пълната свобода. Според християнството законът е път към познаване на Любовта. Който изпълни закона, той ще влезе в Любовта, в детинството. Детинството не е нищо друго освен процес на освобождаване. От какво? Освобождаване от ограниченията на стария живот. Засега законът е на място. Без него ще бъде още по-зле. Но още по-добре е да влезете в детинството. Стремете се към този живот.

И тъй, станете деца, за да се запознаете с Живота и с Любовта ! Станете възрастни, за да се запознаете със Знанието и с Мъдростта! Станете стари, за да се запознаете с Истината и със Свободата! Всички трябва да минете през тази опитност. Кой е млад? Който придобива Любовта и Живота. Кой е възрастен? Който придобива Знанието и Мъдростта. Кой е стар? Който придобива Истината и Свободата.

Произнесете формулата:

Господи, ние искаме да възприемем Духа на Любовта.

Господи, ние искаме да възприемем Духа на Мъдростта.

Господи, ние искаме да възприемем Духа на Истината.

Да бъде, Господи, благословено Твоето Име отсега и всякога!

Амин!

20 август, 5 ч.

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, живот, може, всички, велико, дава, истина, хора, кой, мъдрост, свобода, иска, себе, знае, всичко, същества ,

Съборни беседи , София, 20 Август 1934г., (Понеделник) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder