НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

И помаза

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

И помаза

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, хора, всички, бог, живот, себе, говори, свобода, истина, аз, знание, бъде, имат, земя ,

Съборни беседи , София, 19 Август 1934г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"И това като рече, плюна на земята, и направи кал от плюнката, и помаза с калта очите на слепия."

Йоан 9:6

"И помаза." Аз вземам положителната страна на думата помаза.

Сега ще ви дам някои мисли, потребни за живота ви. Животът е реалност, която се нуждае от нещо съществено. Той има външна страна, изразена в безброй залъгалки; той има и вътрешна страна, свое вътрешно, дълбоко предназначение. Философите определят вътрешното предназначение на живота по един начин; религиозните хора – по друг начин; учените – по трети начин. Обаче каквито обяснения и да се дадат за вътрешното предназначение на живота, той се осмисля само при Любовта. Както и да се гледа на живота, той се осмисля само при Любовта, при Мъдростта, която носи светлина и знание, и при Истината, която носи свобода. Значи на първо място седят Любовта, Мъдростта и Истината, от които произтичат животът, знанието и свободата.

Когато се говори за Истината и за свободата, мнозина дават различни определения. Какви са техните определения, не е важно. Че някой философ се произнася за моя вкус, и това не е важно за мене. Какво аз чувствам, какво аз усещам, когато вкусвам някакъв плод, това е важно за мене. Това е говор, език на Природата. Думите на философа не определят моя вкус, но езикът ми го определя. Вземам нещо в устата си, вкусвам го и казвам: "Сладко е това нещо." Сладчината с думи не се определя. Външно може само да се опише, но не и да се определи. Сладостта не е нито бяла, нито черна. Тя може да има някакъв цвят, бял или черен, както има бяло и черно или червено вино, но цветът не определя сладостта на виното. Някой път бялото вино може да бъде горчиво, и обратно: някога черното вино може да бъде горчиво.

Животът има своя опитна страна, към която човечеството трябва да се отправи. Това е неизбежно. Никаква философия не е в сила да измени този път. Рано или късно, желаят или не, хората ще влязат в този път. Мнозина от тях са дошли вече до положението на апостол Павел, а другите по-късно ще дойдат до това положение, но един ден всички ще кажат като него: "Не се рита срещу остен!" Кога каза тия думи апостол Павел? – Когато падна от коня си. Повечето от съвременните хора са паднали вече от своя кон. Съвременните учени и философи разискват върху живота, развиват ред теории, без да имат предвид, че не са господари на положението. Един Господар съществува в света, към Когото те трябва да окажат пълно послушание и да поставят живота си на солидна основа. Те искат от другите послушание, но трябва да има на какво да го базират; искат от другите любов, но трябва да знаят на какво да я поставят; искат знание, свобода, но също така трябва да има на какво да ги поставят. Хората се нуждаят от принципи, общи за всички. Те се нуждаят от Правда, която да не се мени.

Казвате: "Де можем да намерим живота – в младите, във възрастните или в старите?" Животът не е нито в младите, нито във възрастните, нито в старите. Това са преходни фази на живота. Защо? – Защото младите остаряват, възрастните се изменят, а старите умират. Питам: де е тогава постоянството? Виждате някое малко дете и казвате: "Дете е това!" – Де е детето? В онова малкото, нежно дете, което се държи с двете ръце за майка си? Утре същото това дете израства и нарича майка си старуха. Според мене това не е дете. Де отиде онова чисто детско съзнание? За мене туй е неразбрано, но нищо от това. Неразбраните неща са красиви. Някой казва, че не разбира живота. Животът не може да се разбере в отделните прояви на хората. Какво ще разберете от живота на пияния? Ако се напиете като него, цяла нощ ще падате по улиците, ще ставате, и като станете сутринта, ще се видите цял окалян, нечист. Какво знание сте придобили? Не само че нищо не сте придобили, но сте изгубили нещо, усещате се унизен. Когато хората искат да разберат какво нещо е Господ, те не знаят на какво опасно място се натъкват. За незнаещите, за невежите Бог е огън пояждаещ; за знаещите Той е знание и светлина; за любещите Той е мир, радост и веселие; за свободните Той е простор, за грешните Той е ад и мъчение.

Мнозина говорят за ада, описват го като място на мъчение, като страшен съд за лошите дела на хората. Колкото и да е страшен този ад, той не е по-страшен от ада на Земята. Истинският ад е на Земята. Де именно се намира този ад? Той е в човешкото тяло: в изкривения човешки ум, в изкривеното човешко сърце, в изкривената човешка воля. Той се изразява в неправилните отношения между хората, в недоверието, което имат един към друг. Адът е в обществата, в народите, които се използват едни други: силният използва и тъпче слабия. Адът съществува и в цялата Природа: растения, животни, от най-малки до най-големи, се изтезават, измъчват се едни други. Наблюдавате под микроскоп с три хиляди пъти увеличение някое малко същество – и то се стреми да нападне друго някое, да го изяде. Злото съществува между всички живи същества, като започнете от микроскопическите и дойдете до човека. И човек, такава малка буболечица в сравнение с великите напреднали същества, се нахвърля върху по-слабите от него и ги унищожава по различни начини. След всичко това той мисли, че може да излезе от него нещо. Ще кажете, че това, което хората вършат, е от любов. Възможно е, но те трябва да се повдигнат, да дойдат до новото съзнание, до новия живот. Казано е в Писанието: "Иде час, когато всеки, който те убие, ще мисли, че служба принася на Бога." Значи той ще мисли, че върши нещо велико. Обаче в Божиите закони е казано: "Не убивай!" Христос казва: "Люби ближния си!" Христос е казал още: "Люби врага си !" Само силният, само любещият може да обича врага си.

Разправят как един англичанин калил волята си при един индуски факир, от когото вземал уроци. Двамата заедно отишли в една гора, дето имало змии, тигри, лъвове. Факирът седнал на един камък, скръстил краката си и така силно концентрирал мисълта си, че нищо не било в състояние да го разсее. Покрай него минавали зверове, змии, но не го докосвали: минавали-заминавали, като че не го забелязвали. Англичанинът го запитал: "Как можеш да бъдеш толкова спокоен? Не виждаш ли как зверовете минават покрай тебе?" – "Виждам всичко, но гледам силно да концентрирам мисълта си, за да не изгубя равновесие. Ако за момент само изгубя равновесието си, ще хвръкна от този камък – нищо няма да остане от мене." Казвам: ако и вие по същия начин седите на един камък и мислите само за Бога, никакъв звяр не може да ви засегне. Покрай вас ще минават вълци, мечки, тигри, но нищо няма да ви направят. Ако не мислите за Бога, всички зверове ще ви нападнат и от вас нищо няма да остане.

Често се говори за нещастията, за страданията на хората и всички се запитват защо са тия страдания и нещастия? Има един пробен камък, с който човек се изпитва в живота. Този пробен камък е страданието. Докато не е страдал, докато не е опитал нещо, човек не може да говори за знания. Щом преживее, опита и пострада за нещо, в тази област човек придобива знания. Следователно всяко нещо, което е опитано, преживяно и е дало резултат, това е знание. Стражар води в участъка един набожен, добър човек и го ругае, нарича го идиот, мисли, че той нищо не разбира. Набожният човек върви пред стражаря, но по едно време се обръща към него и му казва: "Братко, моля ти се, освободи ме за малко. Тук някъде ще се отбия, трябва да свърша една работа." – "Добре, ще те почакам." – Добрият човек се отбил малко настрани и започнал да се моли: "Господи, моля Ти се, помогни ми в този случай! Много пъти съм Те слушал, много пъти Си ми помагал, покажи и в този случай, че не съм идиот, че Ти живееш в мене и аз мисля чрез Тебе. Покажи силата Си на този стражар, покажи я и на мене!" Като се върнал при стражаря, последният му казал: "Как ме нарече ти? Братко ли ми каза? Бог наш Баща ли е? Щом е тъй, отказвам се да те водя в участъка. Бих желал да бъда като тебе." Хващат се двамата под ръка и тръгват заедно. "Сега могат и двамата да ни заведат в участъка. Готов съм на всичко !"

Казвате: "Как можа този човек да се обърне към Бога толкова скоро?" – Това не става всякога, не става изведнъж. Когато се намерите в някаква мъчнотия, направете опит да видите какъв резултат ще имате. Ако Бог живее във вас, всичко може да стане. Аз вземам практическата страна на живота. Ще кажете, че Бог е отвлечено понятие. Бог се проявява като велик стремеж, като благородство във всички хора, във всички народи, и то не само в хората, но и в животните, и в растенията. В сладките плодове има известно съзнание, по-високо от това на другите растения, заради което те са готови да жертват нещо от себе си. Горчивите плодове обаче не са просветени, нямат любов в себе си, вследствие на което образуват горчивите сокове.

Сега ще направя характеристика на няколко народа, за да видите какво е нужно на човека. Човек трябва да има благородството на англичанина, щедростта на американеца, изящното изкуство на обходата на французина, постоянството на германеца, издръжливостта на китаеца, съобразителността на японеца и великодушието на славянина. Тези качества трябва да легнат в основата на всеки индивид, на всяка душа. Всеки човек трябва да има ума на посветените, или, в християнски смисъл казано, всеки трябва да има ума на Христа. Мнозина мислят, че Христос не е бил учен човек. Много се лъжат те. Ако един човек може, като плюе на земята, да направи от плюнката си кал, с която да помаже очите на слепия и той да прогледа, това говори за велика, дълбока наука, на която съвременната наука би завидяла. Тази кал не е била обикновена. Още като взел тази кал с пръста си, Христос е вложил нещо в нея. От пръстите Му излязла особена енергия. Така именно тази кал е станала животворна. Мнозина са правили опити като Христа, да направят такава кал, но не са успели. Всеки може да намаже очите на слепия с кал, но той няма да прогледа. Ще кажете, че тази кал е била специална, намирала се е само в Палестина. Щом е така, идете още сега в Палестина и там направете опита. Да мислите, че само в Палестина имало такава кал, то е все едно да се хвалите като онзи турчин, който казвал, че като бил в Багдат, прескачал трапове по 20 метра широки. Като го слушали да говори така, казвали му: "Щом е тъй, прескочи и тук такъв трап." – "Тук не мога да прескачам, защото хавата не ми позволява." – Който знае и може да направи нещо, хавата навсякъде му помага; който не знае, хавата никъде не помага.

Съвременните хора имат знания, но знанията им трябва да се приложат. За тази цел те трябва да правят опити, докато дойдат до положителни, абсолютни знания. Представете си, че някой заболее сериозно, почти е на смъртно легло, или изпадне в крайна сиромашия. При това положение нека се опита сам да си помогне. Че е болен – това не е Волята Божия. Че е сиромах – и това не е Волята Божия. Казано е в Писанието: "Бог не съизволява в смъртта и в греха на човека." Ако хората умират, има ред причини за това. Какви са причините, няма сега да обяснявам. Който се е отклонил от правия път на живота, той не се нуждае от обяснение на причините за това отклонение, той се нуждае от изправяне. Човек трябва да има ясна представа за себе си, за силите, които се крият в него, и тогава той не трябва да очаква външна помощ, но трябва да се обърне към себе си. Не търсете външна помощ, преди да сте получили вътрешна. Външната помощ сама по себе си ще дойде. Не ходи да ореш, преди да имаш семе в хамбара си. Защо ще ореш, ако нямаш семе? Първо осигури семето, че тогава ори. Ако изореш нивата, а не я посееш с жито, тя ще роди хубави бодили. Съвременните хора искат да възпитават младото поколение. Как ще възпитат едно дете, ако не събудят в него любов към живота, към знанието и към свободата? Детето трябва да зачита свободата, която му е дадена.

Някои мислят, че свободата се заключава в незачитане на другите хора, и следователно могат да вършат, каквото намират за добре. Свободата е качество на Истината. Тази свобода трябва да бъде в полза на всички живи същества по лицето на Земята. Всяка свобода вън от Истината принася вреда и на онзи, който я има, и на онези, до които се отнася. Вън от Истината свобода не съществува. Този е един от новите възгледи, който трябва да проникне в ума на всички хора. Някои казват, че не разбират новите възгледи. Няма нищо лошо в неразбирането. Вие трябва да ги разберете не теоретически, но практически. Вие сте в една долина и сте облечени в тънки дрехи, защото там е топло. Предстои ви обаче да се качите на един планински връх, висок три-четири хиляди метра. Можете ли да се качите на този връх с тънките си дрехи? Когато се качвате на високи върхове, вие трябва добре да се екипирате, като англичаните, които предприемат експедиция до Хималаите. Трябва да имате топли дрехи, здрави обуща, със специални топлинници вътре, с голям запас храна и т. н. Условията за живеене на високите върхове са по-трудни от тия в долините, затова който се качва по тях, той трябва добре да се екипира.

Съвременните хора искат да се качват по височините, а същевременно товарът им да се увеличава. Това е невъзможно. Колкото по-високо се качваш, толкова и товарът ще става по-тежък. Колкото по-ниско слизаш, толкова и товарът ти ще става по-лек. Който иска товарът му да олеква, той трябва да слиза надолу. Възвишените духове слязоха от Невидимия свят, за да се освободят от богатствата, които имаха. Те слязоха от високите върхове, за да създадат долините, Земята, Слънчевата система, както и жилищата на хората. Като създадоха всичко това, те се освободиха от богатствата, с които разполагаха, и се върнаха назад в своите обители. Тези творци на миналото и днес слизат на Земята. Какво ще направят със сегашната Земя? Те ще я превърнат в рай. От сегашната Земя нищо няма да остане. Новата Земя ще бъде рай, а хората, които ще живеят на нея, ще бъдат с лица, светещи като слънце. Аз ви казвам една Истина, която ще донесе благо за всички живи същества. Тя ще донесе светлина и знание, тя ще донесе свобода и простор, тя ще донесе нов живот, нов подтик за всички хора по лицето на Земята. От това гледище аз се радвам на успеха на всички хора, аз желая всички да бъдат свободни. Свобода има само в Любовта, свобода има само в Мъдростта и знанието, свобода има само в Истината. В живот, придружен с Любовта, има свобода; в живот, придружен с Мъдростта, има свобода; в живот, придружен с Истината, има свобода. Не е истинска свобода онази, която не е придружена с Истината.

Мнозина се съмняват съществува ли Бог, или не съществува. Ако Бог не съществува, отде излязохте вие? Ще кажете, че според Дарвин5 човек е произлязъл от една малка клетка. Възможно е и това. Че пилето е излязло от яйцето, съгласен съм, но за да се излюпи пилето, това яйце трябва да се постави при специални разумни условия. И с това съм съгласен. Ако яйцето не се постави под топлината на квачката, или под друга някаква топлина, необходима за развитието му, то няма да се излюпи.

Питам: кой създаде ония условия, при които вашият живот най-добре се развива? Нито вие, нито вашите деди и прадеди са били и могат да бъдат фактори за вашето развитие. Значи първоначално още Бог на великата Любов, на великата Мъдрост и на великата Истина е създал условия за развиването на човека. И до днес още Той работи в света, за да освободи човечеството от великото заблуждение, в което е попаднало. Хората искат да извоюват свободата си, да бъдат свободни. Няма какво да извоюват свободата си. Свободата, към която се стремят, им е дадена. Те трябва само да я възстановят. Свободата зависи от ума, от сърцето и от волята на човека. Ако има просветен ум, благородно сърце и търпелива, издръжлива воля, човек има всичко в света. Ако човек обича Онзи, Който всичко му е дал, той има свобода, каквато желае.

Някой търси Бога тук-там, а забравя, че Той е навсякъде, във всички живи същества. Срещат се двама души и се поглеждат накриво, не искат да видят Божественото в себе си, гледат се като чужди. Единият иска да надхитри другия, да го оплете. Кой кого ще надхитрява или оплита? Никой от двамата не е лисица да изяде другия, нито вълк, да го задуши като овца. Всеки трябва да гледа на своя ближен като на човек, в когото Божественото начало живее. Че някой се е отклонил от правия път и е извършил едно престъпление, това е друг въпрос. То няма нищо общо с Божественото в човека.

Питам: какво ще се ползва човек от престъпленията, от измамите? Най-малката измама, било в науката, в религията или в обществения живот, носи своите лоши последствия. Външно човек може да се мами, но вътрешно, в съзнанието си, той не трябва да допуща никаква измама. Школата, която следвате, има за цел да ви покаже причините на измамата, на изкушенията, на които се поставяте. Всяка дарба в човека създава условия за изкушение. Например ако не използва разумно силата си, човек може да извърши ред престъпления: ще бие или ще убива. Ако изгуби силата си, той ще почне да лицемери, да лъже, да хитрува. Кое от двете положения е за предпочитане? Щом е неразумен, нито едно от двете положения не може да се предпочита. В такъв случай човек трябва да развива в себе си благородство, постоянство и да се стреми учен да стане. Това значи да работи човек върху своя ум, върху своето сърце и върху своята воля. Това значи да се освободи човек от чуждите влияния, на които се е излагал не само той, но и неговите деди и прадеди. Всички хора са се борили и до днес продължават да се борят с чуждите влияния.

Като говоря по този начин, ни най-малко не искам да внеса във вас известни съмнения, но казвам, че в Природата, както и в живота, съществуват ред противоречия, създадени само за добро. Защо и за какво са тия противоречия, няма да обяснявам, но вземете думите ми като постулат, който ще опитате и проверите. Всички противоречия са допуснати за добро. Това е истина, която всеки може да опита. Бог е неизменен в своите прояви. Той е създал цялото Битие върху три главни закона: върху необятната, неизменна Любов, която носи живота като нещо цяло, неразделно; върху непобедимата с нищо Мъдрост, която носи светлина и знание, от нищо непомрачени, и върху безграничната Истина, която носи вечната свобода. Кой може да отнеме тези неща?

Казвате, че можете да ограничите някого. Как можете да ограничите онзи, който живее с Бога? Достатъчно е той да се помоли на Бога и вие веднага ще хвърлите оръжието си и ще тръгнете с него. Срещате такъв човек и му казвате: "Знаеш ли, че аз мога да те убия?" – Ти убивал ли си друг път човек, който е свързан с Бога? Достатъчно е само да вдигне ръката си към него, за да увисне тя във въздуха. И на десет километра да е далече от него, той може да го спре, на място да остане. Не се вдига лесно ръка срещу човек, който служи на Бога. Ако е допуснато този човек да бъде измъчван от хората, това е друг въпрос. Никой няма право да мъчи хората.Такъв е Божественият закон. Не мъчете себе си, не опорочавайте името Божие! Дръжте свято името Божие в ума си! Дръжте ближния си близо до сърцето си! Пазете и вашето достойнство! Само по този начин ще се съгради Новият живот. Само така ще се създаде Новата държава. Всички властващи трябва да имат тези качества в себе си. Такава власт е Божествена. А всяка власт, дадена от Бога, е за предпочитане пред човешката.

В това отношение съвременните учени се отличават с една добра черта: те не са догматици. Когато някой учен създаде една теория, след него ще дойде втори учен и ще каже: "Има нещо неправилно в тази теория" – и ще я коригира. Дойде трети учен – и той коригира теорията. Дойде четвърти, пети учен: всички допълват, коригират, изправят теорията. Първият казва: "Да, имал съм някакво заблуждение, готов съм да се коригирам." Така всеки съзнава погрешката си и се коригира. Религиозните хора, като приемат някаква догма, не търпят от никого никаква корекция. Всичко в света е подложено на промени. Всяко верую, в каквато форма и да е, то е плод на човешки мисли, чувства и постъпки от хиляди години насам, вследствие на което търпи промяна. Виждаме например, че и онова откровение, онзи велик закон, който се даде на Мойсей на Синайската гора, и той даже претърпя промяна. След него дойде Христос и внесе нещо ново в този закон. Сегашните християни мислят, че това, което е казал Христос, никога няма да се измени. Сам Христос е казал: "Много неща още има да ви кажа, но не сте готови да носите." На друго място е казал: "Когато Син Человечески дойде втори път на Земята, ще намери ли достатъчно вяра и разбиране между хората, за да схванат онази велика Истина, която ще им говори?"

Следователно всеки човек трябва да е доволен от положението, в което Природата го е поставила. Щом е така, той не трябва да излиза вън от кръга на своята дейност. Ако преждевременно излезе от този кръг, той ще изгуби живота си. Според мене за всеки човек Природата е начертала такъв кръг на дейност, който отговаря на неговите възможности и дарби. Ако се използват разумно тия възможности, човек ще бъде щастлив. Защо човек трябва да бъде недоволен? Неговото положение като човек е милиони пъти по-добро от това на вола, положението на вола е милиони пъти по-добро от това на птицата, положението на птицата е милиони пъти по-добро от това на рибата, положението на рибата е милиони пъти по-добро от това на растението, положението на растението е милиони пъти по-добро от това на минерала. Това е дълбока философия, която трябва да се изучава. Погледнете едно растение и казвате: "Растение е това!" Вие не подозирате даже какъв стремеж е вложен в него. То е посадено в земята с главата надолу и се мъчи да се изправи, да се освободи. Щом стане риба, то е доволно вече, че може да пъпли, и благодари, че се е освободило от едно нещастие. Когато рибата се превърне в птица, тя е доволна, че може свободно да хвърчи във въздуха, но пак се стреми към нещо по-високо. И човекът още не е свободен. Той се намира в точно обратно положение на растенията: след като се е завъртял и е направил ъгъл от 180º, той се е изправил на краката си, с главата нагоре. Съвременното човечество се намира вече пред новата епоха на живота. Новата епоха се заключава в познаване на Бога. Познаването на Бога подразбира познаване на Любовта, придобиване на знание и свобода. Това значи да живее човек и да чувства, че има душа в себе си. Мнозина се запитват съществува ли душа, или не. Най-великите неща в света са човешката душа и човешкият дух. Умът пък служи за украшение на човешката душа, а сърцето – за украшение на човешкия дух. Значи духът, душата, умът и сърцето представляват семейството на човека, а волята му, това е един от най-благородните слуги на това семейство. Волята още не е станала член на това семейство, тя е само негов слуга. Който не вярва в това, той може да го проследи и опита.

Аз изучавам Природата, познавам добре законите ѝ, познавам нейния език, зная езика на звездите, на Слънцето, познавам влиянието на всички известни и неизвестни за вас планети. Неизвестните още на съвременните учени планети показват, че кръгът на човешкото развитие става все по-голям. Това са отвлечени въпроси, върху които можете да четете ред астрономически съчинения. Светът е школа, а Природата е написана книга, която се изучава в тази школа. Големи богатства се крият в Природата. Някои казват, че известни места в Природата са много обикновени. За разумния човек всички места в Природата са интересни, той има какво да чете по тях. Вие минавате през мочурливо място и казвате, че това е мочурляк. Ученият обаче открива в този мочурляк големи богатства. Под канарите в планините се крият големи скъпоценности. В планините има цели пластове, богати със злато. В тях ще намерите големи кюлчета злато, от 40-50 кг едното. Като слушат да се говори за злато, мнозина искат да знаят где се намира златото в Природата. Това не може да се каже, защото съвременните хора страдат от изобилие на пари, а не от безпаричие. Те имат пари повече, отколкото им трябва; те имат хляб в излишък, но знание имат малко. И знание имат много, но това знание в повечето случаи не е дало добри резултати в живота.

Един от средновековните лекари лекувал болните си по свой начин – с топла вода и с пущане на кръв. Цели 20 години практикувал този метод, но нито един от пациентите му не оздравял. Като виждал резултатите на своя метод, казвал: "Съжалявам, че след 20-годишна практика не можах да излекувам нито един болен. Съжалявам и за науката, която учих." После за утешение си казвал: "Нима другите лекари са излекували своите болни? И техните пациенти умират." – Не, не трябва да се правят такива опити – да пущате кръв и да давате топла вода. Това значи да изтече кръвта на болния. Какво правят другите хора, били те лекари или учени, това не може да ви успокоява. Външно всеки човек е свободен да има, каквито ще възгледи, но вътрешно неговите възгледи трябва да бъдат в съгласие с тия на Природата, да бъдат общи за всички хора. Например всеки има две очи, с които може да гледа, каквото иска и когато иска, но тези очи трябва да бъдат хубави, т. е. да гледат правилно, красиво на нещата. В човека има едно вътрешно чувство, с което познава Истината и може да я приложи. Истината е нещо спонтанно, тя не зависи от човека. Умът изучава Истината, но не я намира. Някои казват: "Да намерим Истината, да намерим Бога." – Нито Истината може да намери човек, нито Бога може да намери. Те са вътре в него. Бог не е нещо, което може да се намери отвън. Да мислите, че Бог трябва да се търси, за да се намери, това е криво разбиране. Едно се иска от човека: да влезе във връзка с Първата Причина. Щом направи тази връзка, Божествената мисъл ще започне да се влива в неговия ум и той ще усеща диханието на Бога. Това значи да разчита човек на Бога в себе си, да знае, че има Един, на Когото всякога може да уповава. Щом знае и чувства това, човек всякога ще бъде готов да върши Волята Божия.

Често жените се оплакват от своите мъже, че ги ограничавали, че се отнасяли грубо с тях. Мъжете пък се оплакват от жените си, че не ги слушали, не ги обичали и т. н. Питам: защо и едните, и другите не направят опит да се свържат с Бога, да хвърлят пушките си и да се хванат под ръка като добри приятели? Ще кажете, че семейният живот е тежък. Според мене семейният живот е една от тайните науки на Земята. Разрешаването на този въпрос изисква специална школа. Мнозина казват, че не обръщат внимание на семейния живот. Засега семейният живот представлява институт, основан на ред закони и правила, които трябва да се изучават. В изучаването на тези закони и правила човек ще се домогне до първоначалния произход на семейството. Питам: когато двама души се сдружат да живеят заедно, имат ли право да се измъчват? Имат ли право да хвърлят кал един върху друг? Добър семеен живот е онзи, при който нито жената, нито мъжът са си казали една лоша дума помежду си, нито са си разменили един лош поглед. И мъжът, и жената трябва да гледат един на друг като на чисто злато, което от нищо не се изменя. Ако жената мисли, че други жени могат да излъжат мъжа ѝ, тя трябва да знае, че е първата, която го е излъгала, която е извършила престъплението. Ако и мъжът мисли, че други мъже могат да излъжат жена му, той трябва да знае, че е първият, който я е излъгал. Ако това съмнение се хвърля върху всеки ближен, какъв смисъл има тогава да казваме, че трябва да любим ближния си като себе си? Христос казва: "Който върши волята на Отца Ми, той Ми е брат, и сестра, и майка, и баща, и приятел." Защо е така? – Защото всеки, който върши Волята Божия, той ни е по-близък от всички ближни по плът и кръв.

Като говоря върху различни въпроси, някои от тях, по нямане достатъчно време, остават недообяснени, вследствие на което, като не мислят право, хората ги изопачават. За всеки свой неуспех, за всяко свое нещастие те са готови да считат другите хора за виновни. Ако е така, питам: кой е виновен за съгрешаването на Ева? Кой я изкуси? Кой научи Каин да убие брат си? Кой научи хората да вършат престъпления, за които да лежат в затворите? Аз ли съм виновен? Добрите, праведните хора, светиите, които служат на Бога, са виновни в едно отношение само, а именно: те са виновни, че са донесли благата в света. И аз съм виновен, че донесох благата на света. Щом се вземат тия блага, и престъпленията ще изчезнат.

Казвате: "Кой си ти, който имаш право да говориш така?" – Аз говоря от страна на Бога, от Негово име и казвам: Бог не е причина за нашите грехове и престъпления. Бог не съизволява в нашата смърт. В Бога всичко е Добро. Страданията на хората се дължат единствено на факта, че те не изпълняват Волята Божия, както трябва. Бог е крайно търпелив и чака, докато хората се пробудят и влязат в правия път. Като говоря така, мнозина мислят, че имам някого предвид. Това говори за тяхната подозрителност, за техните криви разбирания. Съвременните хора имат криви разбирания за живота, за Любовта, вследствие на което между тях се създават големи недоразумения. Ако сте в странство, например в Германия, и гледате някоя жена, мъжът ѝ веднага ще ви обяви дуел – как имате право да фиксирате жена му с погледа си! Страхуват се хората. В България това нещо не прави голямо впечатление.

Често хората се поддават на особени, хипнотически състояния, от които трябва да се освободят. Кой ги научи на това нещо? Сами се научиха. Влюбените не са ли хипнотизирани? По цели дни момъкът гледа своята възлюбена в очите ѝ. И момата прави същото. Това не е ли хипнотизъм? Когато обича, и птичката хипнотизира. Когато змията иска да хване жертвата си, и тя си служи със същото изкуство. И вълкът владее това изкуство. Като влезе в някое стадо, на което овчарят е грешен човек, той погледне тази-онази овца, хипнотизира я и тя не може да му се противопостави. Обаче ако вълк влезе в стадо, на което овчарят е праведен човек, като погледне овцата, тя му тропне с крак и го изгони. Следователно, ако и вие държите връзката си с вашия овчар, с Бога, никакъв вълк няма да ви дави. Ако не държите тази връзка, всеки вълк може да ви дави. Ще кажете: "Кой има право да говори така?" – Всеки, който слуша и изпълнява онова, което Бог му говори, той има право да говори така. Всеки, който вярва в това, което Бог е създал, има право да говори така. Всеки, който обича Истината и свободата и върши Волята Божия, има право да говори така. Такъв човек няма грешки. Ако случайно направи някаква погрешка, той веднага я коригира. Всяка неизправена погрешка е грешка; всяка изправена погрешка е знание. Значи знанието произтича от изправените, от коригираните погрешки на хората. Като пострада малко, човек изправя погрешките си и придобива знания.

И тъй, когато греши, човек трябва да изправя погрешките си, без да се осъжда. В това отношение светските и религиозните хора представляват две крайности в живота. Като изправят погрешките си, като наредят работите си, светските хора започват да уреждат Божиите работи. В това се заключава тяхната погрешка. Религиозните хора пък, като вярват в Бога, оставят всичко на Него. Те очакват Бог да свърши и своята, и тяхната работа, затова казват: "Каквото Бог направи." Религиозните хора трябва да вземат поука от светските само в едно отношение, а именно: те сами трябва да свършат своите работи, а щом дойдат до Божиите, да оставят Той да свърши своите. И светските хора трябва да вземат поука от религиозните, да не се бъркат в Божиите работи. Като разглеждат светските хора, религиозните не са доволни от тях, намират, че не са вярващи. Не, и в светските хора има хубави неща. Вие не трябва да се спирате на изключенията, на техните особености. Вие не трябва да вземате под внимание криворазбраното учение на Мойсей, на Буда, на Мохамед, на Христа. Вие не трябва да обръщате внимание на кривите, изопачени факти в науката или в изкуствата. Кривите, изопачените неща са в състояние да спънат всеки човек в развитието му. Всеки човек трябва да бъде художник, скулптор, сам да изработи къщата си. Бог е поставил основите на къщата на всеки човек. По-нататък той сам трябва да гради. Много неща се изискват от човека. Той трябва да бъде и музикант, да свири на някой инструмент или поне да пее.

Едно дете запитало баща си: "Татко, защо Бог е създал устата на човека?" Бащата отговорил: "Синко, Бог е създал устата на човека, за да опитва чрез нея благата, които Той е пратил на Земята. После – за да опитва всички сладчини, всички сладки неща, които съществуват. И най-после – за да говори сладко." Значи устата на човека е създадена, за да извършва три главни функции: да яде сладко, да вкусва сладко и да говори сладко. Сега и аз ви казвам: яжте сладко, вкусвайте сладко и говорете сладко! След това отивам още по-далече: мислете сладко, чувствайте сладко и постъпвайте сладко!

Съвременните хора говорят за своето християнство, за вярата си в Бога и в Христа, но имат ли те необходимата чистота в себе си? Какво ще помислят те, когато видят млад момък и млада мома сами в гората? Нали и тези млади хора са като тях? Нали и те имат любов, знание и свобода в себе си? Трябва ли да се съмняват в тяхната чистота? – "Ама обичали се!" – Какво от това? Досега в аналите на човешката история аз не съм срещнал нито един случай, дето Любовта, Мъдростта и Истината да са оцапали някого. Дето е Бог, там престъпленията са изключени. Ако Любовта Божия е във вас, вие сте океан, на който никой не може да изпие водата. Кой може да оцапа водата на океана? Много моми се оплакват, че момците са ги оцапали. Това е невъзможно, те сами са се оцапали. Всеки трябва да мисли, че е чист и че никой не може да го оцапа. Често в умовете на хората проникват известни илюзорни мисли и внушения, които им създават ред болести и нещастия. Понякога те сами си внушават някои отрицателни мисли, а понякога отвън им ги внушават. В много случаи внушението почива на користолюбива почва. Оставете човека свободен, не му внушавайте какво да прави. Търговците си служат със закона на внушението с цел да изтръгнат нещо от клиентите си. Дойде някой при тях и те започват: "Господине, имаме великолепен плат, от такава и такава материя, струва еди-колко си." – Не, покажете плата на купувача, кажете му колко струва, и ако има възможност, той ще го купи. Няма защо много да се говори. Някои търговци пък обещават на клиентите си нещо, черпят ги с кафе, с това-онова, за да ги предразположат. И това е внушение.

Законът на внушението работи и в отношенията на религиозните хора. Например някой светски човек влезе в религиозно общество и всички започват да му проповядват, да му тълкуват Евангелието, искат да го накарат да приеме тяхното верую. Няма защо да го убеждавате да приеме вашето верую. Предложете на човека Евангелието, прочетете му нещо и кажете: "Това е Христовото учение. Ако Го приемете, за вас ще бъде добре; обаче свободен сте и да не Го приемете." Който приеме Христа в себе си, той трябва да върви по Неговия път. Човек трябва да бъде свободен, да изповядва, каквото верую иска. Човек трябва да бъде свободен в три неща: в мислите, в чувствата и в постъпките си. Докато върши нещо, човек е свободен. Щом свърши работата си, той вече не е свободен. Докато е свободен, неограничен, човек има нещо добро в себе си. Щом се ограничи, той има нещо лошо в себе си. Всяка добра мисъл, всяко добро чувство и всяко добро действие освобождават човека. И обратно: всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяко лошо действие ограничават човека. Това трябва да бъде като залог на всяко верую.

"И помаза очите на слепия." Очите на човека са от най-скорошен произход. Те представляват най-великото благо, дадено на човека. Очите носят на човека такова знание, което разкрива пред него целия Космос. Предполага се, че до времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на Земята се отвори, т. е. пробуди се, и те прогледнаха. Очите на всички хора днес са помазани, за да разбират това, което им се говори. И те като слепия могат да кажат: "Слепи бяхме едно време, но сега виждаме и разбираме!" Така трябва да каже всеки, който вижда. Тъй щото, каквото и да правите, правете го от високо съзнание, от Любов към Онзи, Който ви е дал живот, Който е отворил очите ви, за да виждате и да изучавате всичко, което Той е създал.

19 август, 10 ч.

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, хора, всички, бог, живот, себе, говори, свобода, истина, аз, знание, бъде, имат, земя ,

Съборни беседи , София, 19 Август 1934г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder