НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Двете линии

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Двете линии

Най-често използвани думи в беседата: има, направил, престъпление, може, човек, аз, бог, сега, можеш, баща, пари, каже, тебе, лева, кесия, казва, престъпления ,

Общ Окултен клас , София, 13 Юни 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 часа сутринта

(Небето съвсем чисто, ясно.
Времето тихо, топло.)

Добрата молитва

Размишление

Духът Божи

Ще прочета част от 5-та глава от Послание към Ефесяном (от 11 до 20 стих.)

(Махар Бену Аба пяхме.)

Имате ли някоя тема? (– Не.) Човек, като отиде на онзи свят 120 годишен, с каква форма ще бъде? Като станете на 120 години, с какво ще отидете? Някой път човек говори за известен морал, за добродетели, за любов. Човек може да остави телото си тук. Всичкото оставя. И горе ще отиде без никаква тяжест. Без да тежи, ще трябва да влезне в другия свят. Каква форма ще има?

Ако ви зададат една задача, една от най-простите, елементарни задачи, как бихте я разрешили? Ако ти кажат: „Защо Господ направил човека такъв?“ Знаете ли какво значат думите: Защо направил Господ човека такъв? Българите ще кажат: „Направил сина си воденичар.“ Какво разбирате под тези думи? – Турил го да мели брашно. Казвате: „Направил Бог човека“, какво разбирате вие под това? Като го е направил воденичар, направил ли го е да краде брашно? – Направил го е да мели брашното. А ако краде, кой е вършил кражбата? Баща ли му? Някой проявил някоя слабост. Казват: „Господ така го е направил. Господ е направил пияниците в света.“ Някой лъжец казва, Господ го е направил такъв. Някой не си издържа думата. Казват: „Господ го е направил такъв.“ Някой е направил някоя погрешка. Има слабост. Казват: „Господ го е направил такъв.“ Тези, които говорят така, говорят глупости. Това са глупави разсъждения. Така и магарето не разсъждава.






Тук имате петолиние. Съвременното петолиние, на тези 5 линии, ще имате нотите. Ако сте музиканти. Но ако не сте музиканти, какво ще правите с тези 5 линии? Ако не сте музиканти, може да турите нотите, където и да е. Може да предполагате само за местата им. Трябва да разбирате законите. Не, че природата е създала тези 5 линии, петолинието. Човек ги е създал. Това е едно човешко произведение.

Но казвам, представете си едно въже, което е дебело в диаметър 1 см; друго въже, което е дебело в диаметър 2 см; трето въже – 3 см; четвърто – 4 см; пето – 5 см. И тези въжета по издръжливост не са еднакви. Представете си, че тези въжета имат съзнание, като човек. Ако на първото въже му турите 5 кг и то се скъса, то где ще бъде погрешката? Едното показва, че това въже ще издържа само един килограм. Въжето с диаметър 2 см издържа 2 кг тяжест; това с три см издържа 3 кг тяжест; четвъртото – 4 и петото – 5 кг. Да кажем, че онзи, който е направил тези въжета, турил това като закон. Ако вие сега турите с първото въже тяжест 2 кг и то се скъса, то вие ще кажете: „Защо го е направил такова?“ Онзи, който е направил въжетата е написал, че на първото въже може да се тури 1 кг тяжест. Но разбира се по някой път, едно въже с дебелина 1 см, не може да издържа тяжестта на 1 кг злато. Вие ще кажете: „Това е едно противоречие.“ Да обясня. Да кажем, че това злато е нагорещено има температура 100–300 градуса, как ще издържа? Вие ще кажете: „Това е един килограм.“ Да, но то е нагорещено – 1 кг тяжест, това е една опасна тежина. Това злато съблазнява. Един килограм злато, в сегашно време, това са двеста наполеона. Колко струват 200 наполеона златни? Един наполеон струва колко? (– 600 лева.) Тогава 200 наполеона ще струват 120 000 лева. Мислите ли, че тук правоверните в класа, ако ги оставите в нашите приемни стаи и оставите едно палто с 120 000 лева, мислите ли, че ако ги оставите да преспят една вечер, че те няма да бъркат джобовете ви? Аз не мисля. Аз зная какъв процент ще издържат. За мен има един математически закон. Вие, някой път, употребявате израза „честен човек“. Честен е човек, само когато изтърпи изпита. Честен е за мен човек, като го турят в стая с 120 000 лева и да не краде.

Работата е сега, къде седи престъплението? Да пренесеш 1 кг злато от едно место на друго не е престъпление. Но представете си, че това злато, което той е взел и го тури в дрехите си. Той има едни дрехи, които Господ му е дал. Те са направени от един хубав плат. И като вземе тези крадени пари и ги тури в джобовете си, те ще му прегорят дрехите. А дрехите му струват повече, отколкото крадените пари. Крадените пари струват 120 000 лева, а дрехите му струват да кажем, 5 милиона. Къде е умността на този брат. И ще тури тези пари в джобовете си, за да прегорят дрехите. Това не е морално.

С един килограм злато ще оцапаш съзнанието си, ума си, сърцето си. Та ти най-първо, нямаш вяра в Бога. Ти ще откраднеш от някъде, за да се прехраниш. Ще кажеш: „Гладен няма да умра я.“ Хубаво сега. Защо ще отидеш да крадеш баща си. Защо ще отидеш да намериш един шперц и да отидеш да крадеш от касата на баща си? Защо не му кажеш: „Татко може ли да ми дадеш?“ Кое е по-хубаво сега? Че баща ти живее в един голям богаташ. Похлопай на баща си. Кажи му. Във всяка една къща има един апартамент на баща ти, похлопай на адреса му. Ако ти кажат: „Кой хлопа?“ Ще си кажеш името, кажете името си. Баща ти всякога е занят. Но гости не приема. Баща ти много нарядко приема. Ти името си ще му кажеш. Ти ще кажеш: „Кой ще ходи да смущава баща ми?“ Ти не искаш да смущаваш баща си, а пък смущаваш брата си. Ти, ако бъркаш в джоба на един брат, кое е по-хубаво: да смутиш баща си или да бъркаш в джоба си?

Та казвам, всички вие носите един морал незавършен. Още не сте праведни. Не сте и светии. Човек трябва да бъде и светия и слуга и брат и ученик. Вие сте кандидати за светии, но още първа степен на светии не сте. Значи, свещта е направена, но не е запалена. Не се знае как ще гори. Вие сте слуги, но не сте слугували, вие сте брат, но не сте показали още своята любов, вие сте ученик, но още не сте учили. Вие казвате, че вярвате в Христа. Това са празни работи. Не сте учили още. Аз го вярвам, че има учени професори в софийските университети или в Кеймбриджския или в Харвардския университет. Но това няма да ме направи учен човек. Един християнин трябва да има учението на Христа. Не можеш да бъдеш християнин, ако нямаш знанието на Христа. Ако нямаш Неговия Дух, ти не можеш да бъдеш християнин. Как ще бъдеш математик, ако не знаеш от математиката! Как ще бъдеш ботаник, ако не знаеш нещо от ботаниката! Как ще бъдеш астроном, ако не знаеш нещо от астрономията. Как ще бъдеш пророк, ако не знаеш как да проричаш! Но ти ще вземеш кафето и ще видиш какво е написано там. Нищо няма написано там. Това са долапи. Той ще тури боба си и ще нареди боба и по тези зрънца ще каже нещо. И после ще каже: „Така говорят бобовете.“

Ако вие разглеждате човешкия организъм на съвременните философи, какво понятие ще си представите? Каква наука е съвременната философия? То истината ли представят или представят нещата както не са? Когато те фотографират, ще те фотографират като един арапин. И който те види, ще каже: „Какъв красавец!“ Онзи, който фотографира и онзи, който види, не казват истината. Най-първо, във фотографията няма онези основни черти, гдето има бръчки той им прави кожата гладка. Направил е една восъчна статуя и казва: „Отлично, много младо лице!“ Хубаво. В какво седи ценността на една книга? Ако вземеш една бяла книга, на която няма нищо написано. Коя книга е по-ценна, написаната или ненаписаната? Ако си един бакалин, тогава ненаписаните книги ще цените повече от написаните, ако увивате нещо с тях. Бакалинът има съвсем друг морал. Но казвам: Написаните книги имат по-голяма стойност от ненаписаните книги. И ако вие сте ненаписана книга, къде е вашата стойност.

Ще дойде някой брат, който е много скромен и ще каже така: „Много страдам, можете ли да ми помогнете. Майка ми е умряла.“ И гледа надолу. Той е един долапчия, който иска да лъже. Турците казват: „Който гледа на земята, душата изгаря.“ Човек, който, като ти иска нещо, не може да те гледа в очите, той лъже. Казват: „От срам гледа надолу.“ Всеки човек, който, като ти говори, гледа в земята, дръж го извън вратата.

После има други хора. Други хитреци. Той несъзнателно прави някои работи. Като говори с тебе, гледа те в очите. Тези, умните, религиозните, те са по-учени. Той те гледа право в очите. Но като си мръднеш малко очите на някъде и не го гледаш, той ще си свие устата и ще я изкриви. Това са доландарджилъци. Аз му казвам: „Да си вървиш сега.“

Сега, минали са времената на лъжата в света. Няма нищо скрито покрито. В невидимия свят, вътре в който живеете, тези разумните същества, щом направиш едно престъпление, ти казват: „Защо лъжеш?“ Ти се смутиш тогава, мислиш и после се оправдаваш.

Та казвам, аз ви навеждам на тази мисъл: В света има две линии, по които човек може да върви. Вашето бъдеще зависи от това. Зависи от това, дали спазвате Божиите закони, така както Бог ги е създал. Бог ви е създал не за престъпници. И тогава нямаме право за нашите престъпления да казваме: „Бог такива ни е създал.“ Не ме е създал Бог да стана пияница. Ако съм станал пияница, зависи напълно от мен. Също така, ако съм бил крадец, пак зависи от мен. Бог е допуснал да имаш собственост, но тази собственост ни най-малко не включва, че ти трябва да крадеш. Нито Бог е направил някого да лъже. Лъжата произтича от страха. Но страхът всякога се ражда от едно престъпление. Ни най-малко Бог не е направил човека за престъпление. Ни най-малко Бог не е направил човека, да се занимава с лакомство. Създал му е стомаха въвел го е в един свят да мисли и когато гледа всичко, което Бог е създал, ни най-малко не го е създал, да се зароди у него мисъл, желание, да вземе местото на Господа, да управлява хората.

Вие можете да запитате: От где се е зародило желанието у богатите да обичат да се возят – другите да ги носят, както папата някога от Ватикана, го носят на някоя носилка, до някое место? И той ще си маха ръцете и ще ги благославя. От где се зародило желанието на майката да вземе своето малко дете и да го носи? Това дете е било в нея, то е било като една мисъл в нея. И тази мисъл сега отвън се е въплотила. Това беше в ума ѝ и сега излезнало из него и ту [тя] го носи на ръце. Идеята на майката беше в ума ѝ. И сега тя я носи на ръцете. И вие може да носите някоя ваша идея, както папата от Ватикана до Св. Петър. Тази идея може да ви благославя. Но дали ще ви благослови е въпрос. Вие може да поддържате една мисъл от християнството, нищо няма да ви ползува. Питаш ме: „Православен ли си?“ – Това е външна дреха. Ако ти не можеш да обичаш Бога, да живееш в Бога, какво ще те ползува другото?

Истинското учение седи в това: Да живееш в Бог и Бог да живее в тебе. Да живееш във въздуха и въздухът да влиза и излиза от тебе. Това е учението, от което можеш да се ползуваш. И това учение трябва да седи в ума ти. И Христос казва: „Аз съм в Отца и Отец е в Мене.“ Вий казвате, че само с Христа можете да живеете така. А ние какви трябва да бъдем?

Та казвам, всички несрети, нещастия произтичат от една причина в света: Щом ти не живееш в Бога и Бог не живее в тебе, ти можеш да извършиш всички престъпления. Щом живееш в Бога и Бог живее в тебе, ти не можеш да извършиш никога престъпления. Невъзможно е това. По никой начин. Когато ти извършиш престъплението, Бог не е присъствувал там. Престъплението всякога произтича от това. В Бога ти не можеш да извършиш престъпление в огъня вътре. Защо да извършиш престъплението? – Ти си извън Бога. Та, когато извършиш престъплението при 2000 градуса температура или при 3000 градуса температура или при 10 000 градуса температура. Значи в присъствието на Бога човек по никой начин не може да извърши престъпление. Когато си извън Бога, температурата се намалява, намалява и дойде до 0 градуса. Тогава можеш да извършиш престъплението. Щом почнеш да трепериш, дойдеш до студа, веднага ще откраднеш юрган, обуща, дрехи, пари и всичко можеш да откраднеш и ще кажеш в ума си: „Пари, дрехи, не ми трябват!“

И тук, в Изгрева вече се е започнало последното. Да, кореспонденти има, които ходят да разнасят нещата, каквото е станало навсякъде и на всичко това му турят опашка. Не ходете да разнасяте нещата. Ако някой направил нещо, идете и му кажете: „Това и това си направил, не е хубаво!“ Кажи му го както трябва. Трябва да има доблест един човек да си признае погрешката. Онзи, който е направил погрешката, нека дойде да си признае погрешката. Онзи, който е направил една погрешка, нека дойде да ми каже: „Ще ме извиниш, направих една погрешка.“ Благородство е това! А той, след като направи погрешката, ще дойде да ме лъже. Зад гърбът ти е говорил нещо, бледословил е, а пък ти казва: „Не е верно това, нищо не съм казал. Те лъжат.“ Те лъжат, а пък той говори истината.

Питам тогава: Какъв окултен ученик ще бъде това, какъв окултист! Какъв ученик! Какъв син Божий може да бъде! Казвам му настрана: „В твоя характер, аз не уважавам това. Ти можеш да ми се сърдиш, но тази е една черта не хубава.“ Нищо повече. Това не е хубаво. Някои хора, които от десет години не са се научили, ти на тъпана му биеш. Те са като малките деца. Майката му казва: Няма да буташ това! Но, като излезе майката, детето се качи на крушата и яде от крушата. Има майки, които четат крушите колко са. Прочела тя сто круши и после ги чете, но вижда, че липсват десет. И казва: „Къде са десетте круши?“

Сега помнете: В света има известен род престъпления, които са огън! Човек трябва да се пази от тях. Те носят много лоши последствия. И светията да направи едно престъпление, ще носи последствията. Давид направи едно престъпление от този род и близо 3000 години са минали и не може да се изличи престъплението му. Кой как ходи, слуша за неговото престъпление. Който чете библията, чете, че той взел жената на Урий. Давид видя тази жена и това била една хубава жена. И царят казал на военачалника си за Урий: „Ще го туриш в първите редове да го убият.“ И той задигна жена му. Детето, което се роди, умря. И не може да се изчисти това престъпление и в онзи свят, като четат това, Давид все като че го жегват. Веднага изпъква престъплението му в неговото съзнание.

Та да не мислите, че ако направите едно престъпление, че това ще се заглади така лесно. Хиляди години могат да седят следите му. Трябва да знаете, че в света Бог заличава всички престъпления, но кога? Само любовта е, която може да ги заглади. Докато дойде любовта ще минат хиляди години. Но Божията любов всякога не действува. Божията любов действува само в крайни периоди. Периодически. Будистите имат една философия: Във всеки 360 милиона години Божията любов веднаж се проявява да заличи всички грехове на хората. Да вземе кармата на хората, да ги очисти, това е любовта! Любовта трябва да заглади всичко. Направиш едно престъпление, молиш се и тъкмо се успокоиш и пак минава през съзнанието ти извършеното престъпление. То наново изпъква в съзнанието ти. Тъкмо се помолиш и престъплението изпъква в съзнанието ти. И много мъчно можеш да се освободиш от направеното престъпление.

Казвам, престъпленията, които вършат хората, те са най-малките. От най-малките престъпления, могат да се родят много лоши последствия. Здравето на човека, всички тези болести, всички съвременни болести се дължат на престъпленията. Има индивидуални престъпления, семейни, народни, общи, човешки престъпления. Трябва най-първо да вземеш участие в своите престъпления, но ще вземеш престъпленията на семейството, в което живееш; в народа, в който живееш; човечеството, в което живееш. И народът и човечеството ще вземат участие в твоето престъпление, което ти си направил. Но ако ти дадеш повод за едно престъпление, ако направиш едно престъпление, могат да се поведат след тебе един милион хора и те да направят престъпление. Ти си направил едно престъпление, нищо на глед, но един милион хора, ако направят престъпление в това, каква ще бъде твоята отговорност. Сега, един милион хора, от които всеки откраднал по 100, 1000, 100 000 лева и след като ги хванат и обесят и половината турят на тебе. Тогава, за колко години вие можете да изплатите този дълг? А трябва да го платите.

Вие имате една много повърхностна идея и казвате: „Господ ще заличи и прости.“ Има неща, които не са престъпление. Например взел човек една ябълка от ябълково дърво. Това не е престъпление – минал покрай някое лозе и откъснал грозде. И това не е престъпление. Влезнеш в дома на един богаташ, намериш кесията му, в която той има двеста наполеона. И на тебе ти трябва само един лев. Ти отиваш и взимаш само един лев. И това не е престъпление. Но задигнеш всичките пари – това е престъпление. Нему му трябва един лев. Ще отвориш кесията и ще вземеш един лев. Ако, като отворя своята [твоята] кесия, вземам толкова пари, колкото ми трябва и ти, като отвориш моята кесия, ще вземеш колкото ти трябва, значи по Бога е това. Щом вземеш повече отколкото ти трябва, ти си извършил вече престъпление. И най-после, можеш да отидеш при кесията и да попиташ моята кесия. Аз така разбирам учението: ти влизаш и намираш палтото ми, намираш кесията ми, кесията ми има съзнание. В нея има двеста наполеона. Да кажем, че тебе ти трябва един наполеон. Ти попитай кесията: „Дай ми адреса на твоя господар“, или „съобщи на господаря си, че ми трябва един наполеон. Можете ли, разполагате ли да ми дадете толкова?“ Кесията ми веднага ще ми съобщи. И аз ще кажа на кесията: „Дайте му един наполеон за моя сметка.“ Вие питали ли сте някой път кесията? Ти искаш да направиш нещо. Питай! Това е един вътрешен морален закон.

Вие седите сега и някой от вас сте много неразположени. Има някои братя, съвършено неразположени. Има някои братя съвършено неразположени, по характер са много неразположени. И млади и стари братя има, които са неразположени. Мнозина аз съм лекувал и те не са ми платили визитата. Мнозина имат да дават, които не са давали нищо. Седят си и се потриват. За себе си правят всичко това, не дават и минават за братя. Това не е братство. За всичко трябва да има една изправност. Човек трябва да е изправен. Не е за мен, но човек е дошел на земята, трябва да се учи. Изправност трябва! Като е изправен, Бог ще го изпита. Някой казва: „Дал ми пари на заем.“ Казваш му: „Ти Господа питал ли си?“ Той ти казва: „Питах го.“ Хубаво – давам му. Питам Господа. Онзи никога не е питал Господа. Той лъже. Аз го държа отговорен. Не че е взел от мене пари, но го държа отговорен, че ме лъже. Ако Господ е казал, ще му дам. Колкото пъти каже Господ – десет лева, двадесет лева, тридесет лева – ще му дам, но ако не е казал Господ, той лъже.

Та второто положение – той може да ми каже: „Господа не питах, но тебе питам. Имам много нужда, ако можеш да ми услужиш.“ Той да остави на мене и да не ми определя време. Той да каже: „Сега имам нужда, но когато ти намериш за добре.“ И ако аз му услужа, той да бъде благодарен и ако не му услужа, пак да бъде благодарен. Щом не мога да му услужа, има трети закон. Има възможност, този да пита, онзи да пита, не само един брат, един, втори, трети, четвърти, да ходи при тях и да им каже: „Братко, имам нужда.“ Но да не тури лъжа. Той може да каже: „Аз едно време на брата ти направих голяма услуга, дадох пари на заем.“ Аз направих услугата, но моя брат е в Америка да кажем. И той си идва от Америка и го питам: „Този правил ли ти е услуга?“ Той ми казва: „Никаква услуга не ми е направил.“ И освен, че не му е направил, но ме закачил малко.

Аз не обичам да пердаша дявола, понеже, като го пердаша, да не пострадат и други. Голям майстор е той в едно, той се крие в яйцата. Ако речеш да го буташ в яйцата, ще счупиш всичките яйца. Ще имам един дълъг дилаф. Щом той влезе между яйцата в кошницата, ще извадиш яйцата, яйце по яйце от кошницата и ще хванеш с дилафа него. Ще го извадиш по този начин и никое яйце не е счупено.

Не оставяйте вашата кошница отворена да влезе дяволът. Не оставяйте вашия ум и сърце отворени, да може да влезе дяволът и да разбърква ума ви сърцето ви. Аз като говоря, някой може да каже: „Кого визираш?“ – Всички визирам! А пък и специално мога да кажа кого визирам. Аз мисля един ден да свърша с някое отношение. Има неща, които не трябва да съществуват. Но знаете ли кога ще направя това? – Когато тръгвам за небето. Сега няма да кажа, но когато тръгна с паспорт за другия свят, ще дойда и ще ви кажа: „Този, този и този.“ Ще ликвидирам и ще кажа: „Сбогом.“ И ще си замина. Но сега няма да кажа.

Искам да оставя сега във вас една основна мисъл. Не че вие искате да вършите престъпление, но вие имате слабости, които момите имат. Слабостта на една мома седи в това: тя няма да позволи на едни овчар да я целуне. Но на един княз не една целувка, но десет ще му даде. Понеже очаква нещо от него – доландарджилък е това. Този княжески син, аз по-скоро бих дал овчарят да ме целуне, отколкото княжеският син. Княжеският син, това е дявола. Овчарят – това е Христос. И вас ви целуват княжеските синове. Да престане да ви целува княжеският син. Нека овчарят да ви целува, отколкото един княжески син.

Проявената Божия любов носи пълния живот. (Три пъти.)

Аз един ден ще ви събера всички ви и ще ви приведа факти, какво могат да извършат някои братя. Срамота е! Даже вън хората в света, не са вършили такива работи! Има факти, че ако всички други ще бъдат такива братя, по-добре нямаме нужда от тях.

6 часа

(Вън направихме упражненията.)

38 лекция на Общия Окултен клас
13 юни 1934г.
София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, направил, престъпление, може, човек, аз, бог, сега, можеш, баща, пари, каже, тебе, лева, кесия, казва, престъпления ,

Общ Окултен клас , София, 13 Юни 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder