НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Пътят на щастието. Единственият подтик

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Пътят на щастието. Единственият подтик

Най-често използвани думи в беседата: любов, аз, бог, човек, има, обича, сега, вий, може, казва, всички, съм, всичко, тук, градина, можеш, бъде, обичат ,

Общ Окултен клас , София, 28 Март 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 часа сутринта

(Небето чисто. Времето
тихо, меко и приятно)

Добрата молитва

Размишление

Толкоз е занят човек с физическия живот, че не може да живее. Не можете да си обясните противоречията, които произтичат във вашето съзнание. Всякой един човек в своето съзнание има противоречие. Той го нарича това живот. Това не е живот. Това е сянка на живота. И всички нещастия в живота произтичат от сенките на живота. Сянката прониква в човешкото съзнание, някой образ, някое просветление, някоя постъпка, някоя идея и ти не можеш да се справиш с нея. Например, говорим за любовта. Толкова време съм говорил за любовта, но любовта е една цяла наука, която човек трябва да прилага. Божествената наука е тя. Трябва да се освободите от сенките на любовта. И тя си има кокарди. Знаете ли какво разбирам под думата кокарди? Кокарди, това са украшения. Тези кокарди хората наричат любов. Те са един резултат. Това не е любов. Тези украшения не са любов. Даже някой може да каже: „Колко са хубави очите му, устата му, носът му, ушите му!“ Това са кокарди. Някой казва: „Колко е красив! Какви са ръцете му, лицето му!“ – Кокарди са това. Утре, гледаш, това лице се е изменило, очите също, кокардата се е изменила. Тази кокарда по-рано е била светла, а после е тъмна. Върху златния предмет ще ви натрупам малко прах.

Някой, като те срещне, ти казва: „Ти не знаеш ли, че аз те обичам?“ Онзи, който обича, той най-първо пренася най-голямото благо на себе си. Някой казва: „Ти не знаеш ли, че аз твоя хляб ям?“ Хубаво, че ако той яде моя хляб, той ли се ползва или аз? Хубаво, аз съм ти платил хляба. Не съм хлебар. Пет лева ти дам. Аз ям хляба ти и пари ти давам. Какво се ползувам от това? Утре с тези пари аз купувам брашно и си правя хляб. Той мисли, че като ми дава пет лева, ми прави голяма услуга. Тук има обмяна. Онзи, който ме обича, той трябва да ми благодари, че ме обича. Не, че аз съм му длъжен, но той ми е длъжен. Защото, когато човек полива градината с плодни дървета, кой яде плодовете – градината ли или онзи, който е посадил плодните дръвчета? Когато някой ми каже, че ме обича, аз съм градина, в която той е посадил плодни дървета. И той един ден ще яде, а пък аз се намирам в пасивно състояние. Ти, като кажеш, че ме обичаш, ти трябва да се радваш, че имаш една градина, в която си посадил плодни дървета. Без това ти не можеш да познаеш живота.

Бог, като ни обича, е вложил всичко в нас. Той иска да събуди съзнанието в нас и ние да Го обичаме. Защото, ако ние не Го обичаме, нашата работа е загубена. Бог е направил света и Той иска да ни събуди. Желанието Му е ние да посеем нещо и ние да направим нещо в малък размер и ние да Го обикнем. Тогава Бог ще бъде една градина, в която ний ще посеем всичко добро, което е в нас и тогава ще събираме плодовете. Ний седим и казваме: „Господ не ни обича.“ Това е първата лъжа, която прониква в съзнанието на човека. Ако остане сега Господ да обикне човека, това щеше да бъде загубена работа. Въпросът не е защо Бог не ни обича, а въпросът е: защо аз не обичам Господа? И като обичаш Господа, ти ще помогнеш на себе си. Това е активната любов, която възприемаш.

В горния чертеж (липсва чертеж в оригинала) едни и същи знаци имат двояк смисъл, две значения. Например буквата „п“, лявото „п“ означава проявената любов, която се проявява във всички нейни действия, както имате в светлината. Това е първата причина, която дава и създава нещата. Любовта е едно поляризиране на цялото. Любовта – това е цялото. Това цяло се разделя на два полюса – любов на частите, на половинките. Любов на цялото. Най-първо ще познаеш любовта, която дава всичко от себе си (лявото „п“), после любовта, която възприема всичко (дясното „п“). Ако двама души имат една и съща любов към един и същ предмет, не винаги ще се отблъскват. Щом искате да посадите една и съща градина, вие ще бъдете в спор. За да няма спор, какво трябва? Да кажем, че ти имаш една градина. Ти имаш един приятел и той има градина. И казваш: „Я ми дай твоята градина да посадя нещо, понеже тя е по-близо до моя дом! Не искам да я продаваш, но само да посея твоята градина.“ Ако той посее твоята градина и ти неговата, каква разлика има? Вий ще намерите голяма разлика при сегашните материалистични разбирания, а именно, че едната ще даде повече, отколкото другата. Но външният приход още не значи, че тази градина е по-добра, зависи какви сортове са посадени.

Когато обичате един човек, то този човек за вас е една Божествена градина, в която вий ще опитате, каква е вашата любов. Той трябва да бъде пасивен, не трябва да се меси. че някой може да ме обича, това е негова работа. Той трябва да прави своите опити. А същевременно и аз трябва да си правя опити, и аз ще опитам своята любов към него. И той ще бъде една градина за мене. Всякой един ваш ближен може да бъде една градина за вас, в която вие можете да опитате вашата любов.

Противоречията произтичат от следното: вие искате когато обичате някого, той да ви плати за любовта. Това е престъпление. Това е криво разбиране. Това е все таки, когато пращате някого да прави благодеяние, дадете му известни суми и той казва на сиромасите: „Аз ви правя едно добро!“ Но тези пари не са негови. Той казва: „Вий трябва да ми бъдете признателни! Аз ви давам.“ Това е първото престъпление. Той трябва да се радва, че има условия да направи едно добро, да се запознае с тези хора. Да се запознаеш с тях, това е важното, а не да очакваш. Той трябва да ги остави свободни да се проявят. Първото нещо е: трябва да оставите всякой един да се прояви свободно в своята любов, защото, ако любовта свободно не се проявява, винаги се раждат престъпления. Винаги в света престъпленията се раждат от насилствената любов. Ти искаш да заставиш един човек да те обича. Това е престъпление. Искаш да накараш един човек да извърши за тебе това, което ти искаш. Това е престъпление, понеже ако ти го насилиш, друг някой ще дойде и ще насили тебе. И всички престъпления в света произтичат все от любовта. Ти обикнеш една кокошка и ѝ казваш: „Не знаеш ли, че те обичам.“ И след като я обикнеш, хващаш я, кръцваш нейния гръцмул, опичаш я и я изяждаш и казваш: „Не знаеш ли че те обичам?“ Но тя ще ти каже: „След като ме обикна, аз престанах да живея!“ Това не е обич. А пък обикването на кокошката би трябвало да бъде едно условие за човека, той да я нахрани и да ѝ даде условия да се прояви.

Защо кокошката рови? От къде се е научила кокошката да рови? Няма да ви изясня. Намерете произхода на това, кои са били първите подтици, които са накарали кокошката, като дойде някъде, да почне да рови. После друго, кои са били причините, като дойде свинята някъде, да бъчка, като орач да оре. Кои са били причините, да дойде вълкът, като хване някоя овца, да почне да къса от нея. Трябва да се спрете върху тези въпроси, да си дадете един отчет.

Или дайте си отчет за следното: Вий като срещнете някой човек и мислите, че не ви обича, вий му се сърдите за това. Защо му се сърдите, че не ви обича? Някой път се сърдите, че не ви обичат. А някой път се сърдите, че ви обичат. Сърдиш се, когато ви обичат и сърдиш се, когато не ви обичат. Кое е правото сега? Правото е, при сегашните условия на вашето развитие, да се прояви вашата любов. Вие не очаквайте да ви обичат, но вие да се проявите – онова, което има в нас, да се прояви. Така както Бог се проявява и ние да се проявим. И ти, като проявиш любовта си, ти проявяваш едно Божествено качество. Бог е търпял милиони години. Че някой греши – Бог търпи. Че някой върши престъпление – Бог търпи. Ний го схващаме, като престъпление. Ти гледаш един човек върши престъпление и казваш: „Как го търпи Господ?“ А този човек, когото ти не търпиш, искаш да го премахнеш, ти гледаш, че Бог го търпи. И казваш: „Този е голям грешник. Аз три пъти се моля на ден, а пък на него Бог му дава всичките благословения.“ Как ще си обясните това противоречие във вашето съзнание? Мислите ли, че вашето разбиране е норма за Божия ум? Най-първо вий трябва да се завземете да мислите защо Бог му е дал тези блага. Той му е дал тези блага, защото вие го обичате. Ако вие обичате някого и Бог му е дал блага, значи вашата любов е истинска. И ако Бог не го благослови, значи вашата любов е лъжлива. Ако казвате: „Как така, той да има тези блага“, тогава вие правите пакост на себе си.

Сега, има някои неща, които за вас са необясними, не можете да сведете нещата към едно обяснение. Какво противоречие има в следното: аз посадя една градина с плодни дървета и Бог изпрати дъжд и стане малко влага, има кал. Че ако не падне дъжд, може ли да израстне това, което съм посеял? Това, което съм посеял, ще израстне чрез този дъжд и ще се радваме на плодовете му. Няма сиромах, на когото сърцето да не трепне за някой богат човек. А пък дето го мрази, той го мрази, защото иска да му вземе парите. А щом му вземе парите, той е на местото на богатия, а пък богатият е на местото на сиромаха. Когато богатия слиза на местото на сиромаха, сиромахът става богат. Бог благославя сиромаха. Вие казвате: „Защо Бог благославя сиромасите?“ Че сиромасите са най-силните хора. По-силни хора от тях няма. А пък богатите хора, това са децата на света, те са възрастни деца. Трябва да ги обичаме. То е дете, невъзпитано дете, по някой път, своенравно. Нали децата обичат да имат каруци, слуги, да ги угощават. Деца са те. Нали вие сте бащи и майки? Всички ваши деца са все богаташи. А пък бащите и майките са все сиромаси в къщата. Това е само едно съпоставяне, за да станат нещата ясни.

Сиромасите са най-силните хора. И Христос е казал: „Блажени нишите духом, защото на тях е Царството Божие.“ Едно царство кои го подкрепят – здравите или болните хора? – Здравите хора. Това са сиромасите. Те са здравеняци. Вие казвате: „Защо Господ ме е направил сиромах?“ Какъв да те направи? Богат ли? Колцина от вас искате да ви направи богати, но болни? Най-първото нещо е да не си на леглото. Като богат, ще ви турят инжекция. Но 10, 15, 20 инжекции, като ви нацъркам, ще станете богати. Но от това богатство ще усещате навсякъде болка. Това е пак иносказателно. Вие ще кажете: „То така се говори, но човек да си е богат!“

Истинското богатство седи в проявената любов. Не можеш да станеш богат, ако не проявиш любовта, ако няма какво да обичаш. Тогава не си и сиромах. Ако никого не можеш да обичаш, ти си един дявол, с една опашка и два рога. Ако обичаш, ти си едно отражение на Бога, но ако не обичаш, ти си в един тъмен свят, дето нищо не става.

Та, най-първият закон е: да обичаме! Силата на човека е там. „Кого да обичам?“, казваш. То не е моя работа. Ще обичаш, когото искаш. „В коя градина да сея“, казваш. Ще сееш в тая градина, дето могат да растат плодните ти дървета. От нея ще започнеш. Това са благоприятни условия. А пък може да има неблагоприятни условия. Ще наторяваш градината си. Когато някой наторява градините, те искат други да им плащат. Ние, като проявим любовта си, искаме да ни платят. Щом искаме да ни платят за любовта, ти си вече с опашка и с рога. Веднага щом влезе тази мисъл в тебе, ти ще станеш нещастник. При любовта ти ще се радваш, че можеш да я проявиш. Тя е всичката пълнота. В проявената ти любов, там е щастието ти. А пък, като възприеме онзи любовта ти, това ще бъде подтик в него и той да прояви любовта. Аз често срещам някой да казва: „Аз го обичах този брат, но той не е такъв, той не заслужава това!“ Защо този брат не заслужавал? Значи, Бог го е създал, в ума на Бога той заслужил да живее, а пък от твое гледище той не заслужава. Че този брат, той не е създаден най-първо за тебе. Нещата не са създадени за вас. Ти си създаден за себе си, за да проявиш своята любов, а пък тези хора от вън са само възможности за тебе, за да се проявиш.

(Учителят посочва чертежа.) Тук има числото 1, а тук числото 10. В дадения случай, едно и десет какво показват. Десет показва, че тук има всички условия, но се нуждаете от един малък подтик. Да кажем, че тук има огнище с дърва, всичко е приготвено. А пък едното означава една малка запалка, която ще запали огъня в това огнище. И този огън ще се прояви. Следователно, онази, Първата причина, която може да използува условията, това е числото едно. А пък другото число, то е пасивното число. Едното е активно число. Едното означава причината, която дава подтик, това, отдето произтичат нещата. А пък нулата, турена после, съдържа условията за проява. Нулата е знак, който съществува от памти века. Изнамерили са го посветените. Ако махнем тази нула, тогава тази единица не може да се прояви. Ти, за да можеш да се проявиш, трябва да обичаш някого и трябва да мислиш. Но не можеш да мислиш, ако не обичаш някого. В любовта всеки човек е отражение на Божественото. Ти, в човека можеш да видиш отражение на Бога, отражение на себе си, отражение на един звяр и пр. Но това не е човека. Това е само едно негово състояние.

Вие често се спъвате и тогава се пораждат всички недоразумения в домовете. Вкъщи един казва: „Баща ми и майка ми не ме обичат. Те обичат повече брат ми и сестра ми.“ Това е криво схващане. Ако турим на един кон златни юзди и го подковем със златни петала и му турим кушуми и го впрегнем в хубава каруца, питам: това обич ли е? Това не е обич. Това е от немай къде станало. Обичта е, когато разпрегнеш коня, хвърлиш юздата му и хомота му и го оставиш да си походи в гората и да няма кой да го ограничава. Това е любов. В Божествения свят този кон ще го оставиш свободен, той да дойде да се впрегне. Ти няма да го впрягаш. Един ден ти ще го намериш впрегнат и той ще каже: „Какво обичате?“ И като ти извърши работата, той пак си заминава. Този кон те обича. И ще каже: „Понеже те обичам, ще ти слугувам, но не искам да ми плащаш. Не искам, като свърша малко работа да ми туриш торбичка със сено и после да кажеш: аз нахраних този кон.“ Ако аз ви туря по една торба на вас, заради моята любов, ще бъдете ли доволни? Не натрапвайте вашата любов, понеже след като я натрапите, вие ще станете нещастен човек. Като обикнеш един човек, ти искаш той да знае за твоята любов. Тогаз ти ще станеш нещастен, ще се яви ревността.

Например, един мъж обикне някоя жена и като се ожени за нея, той ходи подир нея, да не би тя да обича някой друг. Че като не я обича никой, тя ще умре. Тази жена, със своята любов, той уморява. По-рано тя е била красива. Той, като се оженил за нея, тя почва да губи своята красота и погрознява. Вие затворите този прозорец, онзи прозорец, от тук да не влиза светлина, от там да не влиза светлина при нея и тя умира. Най-първо ти ще умориш така и себе си.

Оставете свободен пътя на любовта, да се прояви. Не се месете в тая работа. Дойдете ли до любовта не изисквайте. Поне за една година направете този опит. Дойдеш ли до любовта, кажи си: „Този въпрос не бутай!“ Любовните въпроси не бутай! Обича някой някого. Ти се зарадвай, когато някой обича някого. Но как го обича? – Това е работа на Бога да оправи нещата. Всички криви работи на хората, Бог ще ги изправи. Остави тази работа Бог да я оправи. Щом ще искаш ти да оправяш, ще бъдеш нещастен и никога няма да уредиш работите. Нито един от вас не може да застави някого да обича. Не е в наша власт да накараме хората да се обичат. И не само това, но след като обикнеш някого, ти ще се скараш с него. Това е при човешката любов. След като се обикнат, скарат се. По-рано не са се карали. Защо се скарали? Защото, след като са се обикнали, любовта е заминала. Скарването показва, че Господ Го няма. А пък те мислят, че от голяма любов се карат. Защо? За своите рога. Той казва: „Ти не знаеш ли, че аз те обичам? Аз за тебе пожертвувах всичко. Напуснах баща си и майка си.“

Вие ще ме извините сега. Вие мислите, че сте женени, а пък аз ви считам, че сте ергени. Нито един от вас не е женен. Аз, в света, не съм намерил още един женен човек. Под женен човек разбирам човек, който разбира любовта, да обича всички и да е радостен и весел. С нищо не можеш да го подкупиш. Женен човек е той. Тези думи – женен човек, нямат това съдържание. Те имат едно обикновено съдържание, като извършване на някаква работа. Когато някой каже: „Аз обичам!“, това е само временно понятие в живота, защото не е още онази, истинската любов. Не искам да кажа, че това, което преживявате, не е реално. То е реално. Но това, което вие преживявате, то не може да обясни живота и не можете да израснете чрез него. Тая любов, която сега имате, тя не може да ви освободи. С тази любов, която имате, ще се заробите и ще остареете.

Ти казваш: „Едно време, какъв трепет имах!“ Ти се самозаблуждаваш. От единия до другия край ти не си разбрал Божията любов. Христос казва: „Това е живот вечен да познаете Единаго Истинаго Бога.“ И онези, които са обикнали Бога, те престават, по някой път, да работят в света. Една мома, като обикне някой момък, постоянно ходи подире му. И един момък, като обикне една мома, все ходи подир вея. И някой все пише на Бога любовни писма и казва: „Не знаеш ли, че аз те обичам!“ На Господа Му е приятно това. Но и Бог казва: „Не е разбрал той още.“ Човекът казва: „Аз, като те обичам, дай ми нещо!“ В любовта, щом почнат да дават, любовта престава.

Най-голямото благо е онова чувство, което се проявява в тебе. На него разчитай. А другите блага, те от после сами по себе си ще дойдат. И ако вие се оставите свободни, то любовта ще се прояви много по-величествено, отколкото сега. Бащата може ли убеди дъщеря си да го обича? Кои са признаците, по които познавате дали някой ви обича или не? Вашите признаци са, че някой ще ви донесе един малък подарък. Това не е още признак на любовта, че можел да ви даде един подарък. Че когато някой е подсъдим и занася подарък на някой съдия, това от любов ли е? Когато един разбойник нападне някого и последният дава всичките си пари, всичко каквото има, от любов ли го прави? Той дава по-малкото благо, за да не го лишат от по-голямото благо, от живота. Той дава парите си и казва: „Остави ме свободно да живея!“

Както е в съвременното общество, във всички религиозни общества и в окултните школи, когато учениците са се заблуждавали, като дойдат до закона на любовта, мъчно се справят с този закон. Хората, като малки деца днес трябва да ги учат, как трябва да обичат.

Не контролирайте любовта на когото и да е, защото в тази любов Бог се проявява. Не ставайте вие стражари за Божията Любов. Там, дето Бог се проявява, остави Бог да се прояви, за да видите Неговото величие. И Бог няма да се прояви в Своята любов, както ние се проявяваме. Не казвай: „Той е много студен човек, няма никаква любов. Той е жесток.“ Оставете това, това са ваши заключения.

Кой е топъл човек. Топъл човек е онзи, добър човек е онзи, който не ме ограничава, оставя ме свободен, за мен той е добър човек. И аз за един човек съм добър, когато не го ограничавам. Когато той прави нещо, оставям го свободен, това е негова работа. Вий виждате една картина незавършена. И от това гледище вие всички тук сте незавършени бюстове. Има да се дяла върху цели бюстове още хиляди години. Някой казва: „Този е много красив!“ Каква ти красота? Аз не съм срещнал красиви хора. Не съм срещнал завършени бюстове. Гледаш, челото му много хубаво, но носът го няма никъде. Има да работи още скулпторът. После устата, ушите, ръцете не са довършени. Всеки ден скулпторът идва да работи. По някой път, вий искате да бъдете красиви. Защо? Тук седи скрита една съвсем користолюбива мисъл във вашия ум. Свободни трябва да бъдете всички. Няма по-хубаво нещо от свободата. Човек, който продава своята свобода, не може да разбира смисъла на свободата.

Ще оставим сега това. Любовта е, която моделира. Тя ще моделира целия човек, телото, умът, сърцето и волята. И трябва да оставите Духът, който работи във вас, да се прояви, да се вслушвате в него. Някои казват: „Как да му простя?“ Така ще прощавате, както Бог ви прощава. Ти на ден по 100 пъти грешиш и Бог ти прощава. Ако не беше ти простил, ти щеше да заминеш. По същия начин и ти ще търпиш и ще прощаваш и то не от немай къде. Сега за пример, искате по-ясно да се каже. Да кажем, че те е заболял корема и аз ти държа една лекция. Ти казваш: „Премахни болката!“ Причината на твоята болка в корема е в главата. Почни да мислиш право. Причината е в твоята глава. Ти не мислиш право. И за това те боли корема. Почни да мислиш право и веднага ще изчезне болката ти в корема. Ти казваш: „Какво ми разправяш? Не знаеш ли че ме боли корема? “ Аз го зная и затова ти говоря.

(Учителят показва чертежа и казва : (липсва чертеж в оригинала) Тази фигура е една формула, с която можеш да се лекуваш. Да кажем, че ти не живееш добре с жена си. Ето една формула, чрез която да работиш. Тебе не те обича дъщеря ти или си задлъжнял до гуша. Ето една формула, чрез която ще работиш по въпроса за дъщеря си. Ето една формула, чрез която можеш да излезеш и от тия дългове. Но как? – Мисли право, чувствувай право и постъпвай право. Влагай светлина в мисълта си, влагай топлина в чувствата си и влагай енергия в постъпките си. Не си лягай преди да си свършил една работа. Не яж, преди да си направил едно добро. Не говори, преди да си обикнал. Това са правила.

Кога трябва да ядеш? – Като направиш едно добро, имаш право да ядеш, да вземеш една закуска. Щом не си направил добро, стой гладен. Щом направиш добро и ядеш, този обед е на местото. И ако не си направил добро и ядеш, то невидимият свят ще ти го пише това и ти ще плащаш. И толкова скъпо ще платиш.

Но някой може да каже: „Тази философия дали е права? “ Аз ще ви запитам: Вашата философия, която вий държите, права ли е? Хубаво, аз няма да споря, ще кажа: Да проверим като Илия. Как провери той с Вааловите пророци? Той каза: „Вие ще пренесе жертва на Бога и ще го повикате и ако слезе огън от небето и изгори жертвата, прав е вашият Бог.“ Четиристотин души викаха, крещяха и се мушкаха с ножове и огън не слезе. Илия им каза: „Може да е занят вашият Бог, чакай и аз да се помоля.“ И той ще направи своята жертва, обърна се към Бога и веднага слезе огън. И тогава Илия се позаблуди малко, като даде един лош пример и каза: „Всички тези да ги изколите сега!“ И за това после, като Йоан трябваше да дойде и да му се каже: „Този е резултата!“ Той каза: „Изколете ги!“ Но после, като Йоан, трябваше една млада мома да пее и му отнеха главата. За една игра му отнеха главата. За едно снимане на огън от небето, той изкла толкова хора, отне главите на 400 пророци. Те казваха: „По-добре да не беше слязъл огън!“ Ирод постъпи по същия закон. Ако не беше тази мома играла, то главата на Йоана щеше да остане. Ако чрез кълченето на една мома трябва да се снеме една глава, питам, какъв смисъл има в това? И ако ти снемаш от небето огън и казваш: „Да умрат тези, понеже не вярват в това“, тогава какво разбиране имаш.

Някой от вас ще кажете: „Колко криви сме били!“ В какво седи кривината? Вий не сте дали свобода на себе си, вие не сте свободни хора. Свободата да почва от свободното проявление. Като се говори за свободна любов, вие разбирате друго нещо. Ще дадеш свобода на Бога, на Духа в себе си, няма да ограничаваш Бога. И като ограничаваш Бога в себе си, ти ще създадеш зло на себе си и ще станеш лош човек. Ти ще искаш да ограничиш Бога, а Бог не може да се ограничи. И ти ще станеш лош и това ще покаже, че ти не вървиш по правия път. Ще дадеш свобода на Бога и ще кажеш: „Всички Божии дела са съвършени!“ Това трябва да държиш постоянно в ума си. Когато сте беден ще кажеш: „Добре съм, че съм беден!“ Когато боледуваш ще кажеш: „Добре, че боледувам!“ Когато се учиш добре ще кажеш: „Добре, че се уча добре!“ Когато не се учиш добре ще кажеш: „Добре, че не се уча добре!“ В дадения случай, всичко е за добро. Не ти е писал учителят шесторка, ще кажеш: „За добро е това!“ Не си имал хубав обед, ще кажеш: „За добро е това!“ Не те обичат хората, ще кажеш: „За добро е това!“ Не стават работите както ти искаш, кажи: „За добро е това!“

От Божествено гледище всичко е за добро. Кое бихте предпочели, Господ да ви направи един кон и да ви тури позлатено седло и да носите цар на гърба си или да бъдете заек в гората, свободен да си пасе трева, с големи уши и да му трепери сърцето. Кое бихте предпочели? Кое ще изберете? Аз бих предпочел да съм заек. Моят избор е заек, понеже там е свободата. Този човек на гърба само ще ме мушка и след това ще ме турят в обора, тук ще ме турят, там ще ме турят и аз трябва да се подчинявам. За да стана кон, голяма наука се иска, голямо търпение. А пък, като заек е по-добре. При това заекът има нещо хубаво. Това, което харесвам у заека е, че при тези големи опасности, на които заекът е изложен, този заек е голям оптимист. В историята на зайците няма нито един случай, дето един заек да се самоубие при отчаяние. Значи какви смели са зайците! Той казва: „Всичко това, което имам го оценявам, ценя свободата.“ Този заек оценява свободата и никога не се отчайва. Някой ще каже: „Той е заек!“

Та сега започнете с проявляването на любовта! Не с възприятията на любовта, понеже вий сте вече възприели Божията Любов. Вий вече няма какво да се занимавате със закона на любовта, да я възприемете, а я проявете. По-голяма любов от Божията Любов не може да ви даде никой. Не да чакате да дойде любовта от някъде към вас, но вие да я приемете. Ще развържете кесиите, българските кесии нали сте виждали. От чувала ще извадиш семето, житото и ще хвърляш, ще сееш и след една година ще идеш да жънеш там и то по принцип по 60 и по 100. Всяко едно левче ще ви донесе 30 или 60 или 100 лв. Взели сте един билет на лотария сега. Много сте хитри. Без да сеете очаквате няколко милиона лева да ви дадат. Ще отворите кесиите си. Парите – това са семената. Ще ги хвърлиш, идущата година ще имаш резултата от засяването. Това е Божият закон. Ако ний постъпваме така, както Бог постъпва, въпросът е разрешен. Сега въпросът не е разрешен, защото хората нямат Божията любов. Всички очакват да бъдат обичани. Сиромахът очаква друг да дойде да оправи работите му. Ученикът ще отиде на училище с торбичка и ще учи. Тези деца дават хубав пример.

Приложете любовта, като един малък подтик вътре в себе си. Трябва да се вглъбявате в себе си. И ни най-малко няма да се ограничаваш. И работите ви ще вървят по-добре от колкото сега. И в къщи и като лекари и като търговци, като чиновници, каквито и да са условията, ако сте положителни в любовта си, работите ви ще вървят. А пък дето сега работите ви не вървят, то е защото ние сме сега в пасивната любов. А пък в пасивната любов има една опасност. Една вода, която е застояла, дето няма изтичане, водата се разваля. Всяка пасивна любов страда от една вътрешна развала. Любовта не търпи никакъв вътрешен застой. Тя е единствената сила в света, която не търпи никакво ограничение, никакъв застой. Ти не можеш да я отделиш, ти не можеш да кажеш: „Ако хванеш любовта, или всичко или нищо!“ Ако се опиташ да вземеш едно малко парче от любовта, тя ще ти даде такъв урок, че ще помниш през целия си живот. Това ще стане при най-малкия опит да отчупиш нещо от нея. Като мине любовта, ти нищо не взимай от нея, даже и косъма. По някой път вие искате да вземете един косъм от нея. Един косъм от любов, то значи да си прочетеш смъртната присъда. Една трошичка взета от любовта, то значи да си прочетеш смъртната присъда. Тя ще ти даде толкова изобилно и ще ти каже: „Да направиш същото!“ Това е закон.

Та сега вие се радвайте, че обичате, а не се радвайте, че ви обичат. Сега всички вие се радвате, когато вие обичате и сте недоволни, защото не ви обичат. Щом е така, почни да обичаш. Вие сега ще се спрете върху завършени резултати и ще кажете: „Хубаво, какво ще постигна аз, като обичам?“ Всичко ще постигнеш. Не в този живот, но пред тебе седи едно велико бъдеще. Ти ще бъдеш цар, ще бъдеш философ, ще бъдеш всичко: поет, музикант, каквото искаш. В този живот ще бъде всичко според съзнанието, според проявлението на любовта. Всичко в света иде според проявлението на любовта, според степента на любовта. Ако можеш да проявиш от любовта на ангелите, тогава всичко в тебе ще заблика, ще забликат извори, всичките ти способности и сили. Но понеже любовта ви е малка, толкова имате и какво имате да се безпокоите? Вие очаквате сега да ви обикнат. Когато една мома израсне в дома, бащата и майката казват: „Да израсне нашата мома!“ И след като израсне, продават тази мома на момъка. Същото е и за сина, казват: „Да израсне нашият син!“ И като израсне и него продадат, 5 горе, 5 долу, от едната и другата страна, продадат го и почват да се чудят, защо са нещастни. Ще спрете с продаването! Като дойде някой кажете: „Нямам дъщеря за продаване, за женене!“ Или кажете: „Син нямаме за женене!“ Къде ще ожениш твоя син, за кого ще го ожениш? Къде ще ожениш ума и сърцето си? Кажете ми?

Мъжът и жената, това са проявленията на цялото, което не можеш да разделиш. Левият триъгълник в чертежа е мъжа, а десният е жената. Тук е господарят, а тук е слугата. Тук е учителят, а тук е ученикът. Тук е генералът, а тук е войникът. (Учителят посочва двата триъгълника.) Но това са само проявления на Бога, Който се проявлява. Тук (Учителят посочва кръга.) ти си в полюсите. Ти ще ходиш от единия полюс в другия. А твоето щастие ще седи в кръга. Силата ти трябва да бъде в основната идея, в центъра. Трябва да чувствуваш, че живееш в Бога и че Той живее в тебе. Тая идея трябва да проникне в тебе и тогава ще бъдете същински ученици, да реализирате нещата.

Мнозина са ми казвали: „Ти не можеш ли да туриш нещо в нас?“ Освен, че няма да ви туря нещо, но аз съм дошъл да вземам. Аз съм турил, турил, турил и виждам, че ако туря още едно кило от горе, вий ще потънете някъде. Още един милиметър има до устата на съда и ще взема 10 килограма и вий ще усетите, че е олекнало нещо, значи ти си изгубил нещо и тогава сте в спасителния процес. И затова Христос казва, че човек трябва да бъде щедър, да дава. Ние, като даваме, това е процес на спасение. Като даваме, ние проявяваме любовта, това е процес на спасение. И като не даваме и не проявяваме любовта, това не е процес, това е гниене. Минаваш някъде и дадеш 10 стотинки, малко нещо. Никой не те вижда, но ти вървиш и се радваш. Бог ти казва: „Много добре постъпи! Никой не те видя, но Аз видях!“ Направиш една услуга и никой не те е видял, но може би с години ти помниш тая своя постъпка. И като си спомниш за нея, ти се радваш. Това, малкото, Божественото, това е любовта. А вие чакате да ви обикнат хората, та тогава да проявите любовта. Хубаво е, но вие сте поставени всинца на много опасно место.

Ще ви представя една картина. Вие сте поставени като една царска дъщеря в един палат на прозореца и тя очаква един царски син да мине и да се ожени за нея. Няма да бъде. Царските синове преминават с конете си и вие ще си умрете със своите мечтания. Не очаквайте княжески, царски синове да се оженят за вас и да ви турят на своя кабриолет. Но не очаквайте, като Мойсея, да ви се даде тояга да отидете при Фараона. Вий искате като Мойсея да станете. Но вие били ли сте турени като Мойсея в реката дето беше изложен на опасност да го изядат крокодилите. Но Мойсей, когато беше в кошницата, имаше вяра и го намери царската дъщеря. Вий още не сте били в тази кошница и като ви постави Бог в кошницата, вий вдигате шум и Бог ви изважда от кошницата. Като ви постави Бог в стеснителни условия, вий дигате шум. Това е кошницата. Вий казвате: „Беднотия не искаме!“ Тогава няма да ви намери Фараоновата дъщеря. Вий ще кажете: „Тая философия ние я знаем.“ Философията на любовта вие не я познавате, тепърва сега ще я учите.

Като ви говоря за шестата раса, подразбирам любовта, проявена по новия начин, за който сегашният свят има смътно понятие. Хората ще се обичат тогава както трябва. Това е шестата раса на братството. Всеки ще проявява любовта. Всеки ще иска всички да бъдат свободни. Когато някой задлъжнее, когато някой е болен, то всички ще насочат ума си да бъде здрав. И светът ще бъде уреден, понеже всички ще проявяват любовта. Ще кажеш: „Дано да дойдат онези!“ Онези ще дойдат. Вие искате да бъдете зрители на Божественото. Ами, ако в шестата раса, един от вас ще бъде да кажем едно ухо, друг едно око или две очи, друг може да бъде един нос, уста! Нали трябва всеки един от вас да бъде на местото си? Уста ще станете, нос, очи, уши, чело и пр. Това е за изяснение. Вие искате да ви дадат почетно место. Като дойдат тия от шестата раса, напредналите души, ще ви кажат: „Братко, какво искате?“ Ти ще станеш ухо и те ще кажат: „Ти ще позволиш ли да поговоря с твоето ухо, много съм благодарен!“ Или ще кажат: „Ще позволиш ли да погледам с твоето око?“ Като че ли вие сте господари, а те са слуги. И после ще кажат: „Ще благоволите ли да поговоря през твоите уста?“

Вий ще вземете [влезете] в шестата раса, като уста, носове, очи, уши. Това е казано иносказателно. Или другояче казано, те ще бъдат учители, а вие ще бъдете ученици. Ще ви дадат известни задачи, които трябва да разрешите. Като казвам, че някои от вас ще бъдете ехо [ухо], това значи, че ще изучаваш, ще възприемаш знания. Да бъдете очи, това значи, че ще бъдете ученици, да изучавате светлината в нейното възприемане. Носът подразбира, че ще изучавате науката на онези благоухания, които се съдържат в растенията. Устата подразбира, че вие ще изучавате хранителните вещества.

Ще ви кажа сега: обичайте, за да бъдете щастливи. Няма да ви кажа: обичайте, за да ви обичат!

Приложете Божия закон: да обичате безвъзмездно, за да бъдете щастливи!

Отче наш

7 часа сутринта

27 лекция на Общия окултен клас
28 март 1934г.
София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: любов, аз, бог, човек, има, обича, сега, вий, може, казва, всички, съм, всичко, тук, градина, можеш, бъде, обичат ,

Общ Окултен клас , София, 28 Март 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder