НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Мистичната чаша. Хигиена на душата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Мистичната чаша. Хигиена на душата

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, аз, казва, всички, воля, тон, бъде, път, сърце, условия, тогаз, имаш, живот, тона, сега, добър, гама ,

Общ Окултен клас , София, 21 Март 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5.30 часа сутринта

(Небето чисто, звездно. Времето тихо и топло)

Добрата молитва

„В начало бе словото“

Ще прочета 3-та глава от първото послание към Коринтяните.

Говори се за външните условия. Когато се разваля времето, каква полза има и когато се подобрява, каква полза има. Някой път времето принася полза и някой път принася вреда. Вятърът, който духа и дъждът, някой път ни напакостяват. Например, някоя жена тъкмо си замазала къщата и дойде дъжд и измие всичката мазилка и остане пак старата. И тогава всичката работа отива напразно.

Разприте произтичат когато вървите по път, дето има прах и ти дишаш праха. Тогаз и ти кашляш и онези, които вървят с тебе. Ще вървиш разумно. Все ще дигаш прах, но трябва да гледаш по-малко да дигаш.

По повод на приготвената тема: „Колко тежи доброто“, най-тежкото нещо в света е злото, грехът, а пък най-лекото е доброто. Когато хората съгрешат, казват: „Тежи ми!“ (Учителят чете теми. Като прочете в една тема, че доброто е най-лекото, а грехът най-тежкото, Учителят каза: ) Научно го е доказал. Как да разбираме тия думи: Всяко нещо на своето место тежи. И доброто и злото си имат тегло. На български тази дума „тегло“ има двояко значение, означава и страдание. В това отношение езикът не е богат. Теглото на доброто произвежда едно приятно усещане, а пък теглото на злото произвежда усещане на неприятност. Да кажем, че двама души свържат един човек във въже и го теглят долу. Този човек колко ще тежи? Допуснете, че човек е 60 кг. Двама души го теглят. Колко ще тежи доброто? Приблизително като правило всеки един човек може да носи толкова, колкото тежи самия той. Приблизително силата на човека е равна на неговото тегло. Човек не може да носи по-голяма тяжест, отколкото тежи той. Някой път има изключение. Ако един човек е 60 кг. И другите двама здравеняци, които са по 70 кг., го теглят, той ще тежи колко? Да кажем, че един човек преди да се оженил е имал определено тегло. Като се ожени, колко ще тежи? Жената всякога означава живота. Това, което живее, туй е жената в нас. Под женене винаги разбирайте живота, начинът, формата, в която животът се изразява. Някои се заблуждават с външната форма на нещата. Едно писмо може да е красиво външно без да има съдържание, а някой път може да е грозно, но да има съдържание. Някой път може да е красиво, но няма писано. Красотата трябва да има съдържание.

Сега ще се спра върху хигиената на душата. При сегашните условия на човека не е необходимо вяра, вяра всички имате. И знанието не е толкова потребно. Всички имат знание и даже имат повече знание, отколкото им трябва. И вяра имате повече отколкото ви трябва, вярване имате. Вие сте толкоз богати, че не знаете къде да вложите капитала си. Пребогати сте. И всички страдате. Да знае човек да живее, това е да знае, къде да вложи капитала си и от придобитото човек се ползува. Опитността, която може да придобиете днес, това е ползата.

Например, мъчи те една мисъл. Някоя мисъл може да те мъчи. Може да се мъчи детето от мисълта, че майка му не е там и не му дава мляко, храна. Може би, това е една от причините. Може би детето има една спънка в люлката, усеща спънка в краката си, в стомаха си. И ти, ако разбираш тази спънка, може да помогнеш. Но и възрастният може да плаче. Няма човек в света, който да не се нуждае от известна помощ.

Сега за хигиената всеки може да говори. Аз съм слушал мнозина говорят за хигиена. За хигиена на храненето, за хигиена на дома, че той трябва да бъде чист. Сега от хигиената зависи здравето на човека. Хигиената, това е едно от условията за живота. За живота, който е вложен в телото, трябва да се спазват ония условия, с които Бог е заобиколил живота. Бог заобиколил всеки живот със специфични условия и за да бъде човек здрав, той трябва да спазва ония условия, които Бог е положил. И като ги измени, всякога той ще се натъкне на известни мъчнотии.

Представете си, че един заяк дойде между хората и измени своите условия на живота. Ако един вол дойде между хората, какво тело ще му се даде, или някоя птица, каквато и да е? И всички животни, които са дошли на гости у хората, са станали слуги на хората, с изключение на някои, които са били умни. Например, щъркелът идва на гости при хората, но те не са го впрегнали на работа. Също така и лястовичката, но с гъските и патиците не са постъпили така. Лястовицата и щъркелът минават за свещени птици. И ако убие някой лястовица или щъркел, казват, че ще му се случи нещо лошо. А пък кокошката и гъската не минават за свещени птици. Някой казва: „Какво да правя при тези лоши условия, при които се намирам?“ Че щъркелите се намират при много лоши условия. И трябва да се попита, по кой начин щъркелът е съумял да накара човека да благоговее пред него, човекът, който се отнася така лошо към всички други животни. Как ще обясните вие това положение. Или как е съумяла лястовицата да внуши на човека това чувство към нея. Отде е дошла на човека тая мисъл, че той не трябва да разваля гнездото ѝ. По някой път се случва да ѝ развали гнездото, но в редки случаи.

Светия се нарича всеки един човек, който спазва хигиената на душата. Човек, който живее нечисто, няма разбиране. Външната чистота е един резултат на вътрешното разбиране на човека. Има хигиена не само на телото, но има хигиена на чувствата, има хигиена и на човешката мисъл. Например как се написва цифрата 1, какво число е 1-то. Положително число ли е или отрицателно. Живият въглен, положително число ли е или отрицателно? Живият човек е положително число, а умрелият човек е отрицателно. Каква е разликата между едно положително число и едно отрицателно. Положителното може да израсне, има сила в себе си да израсне, а отрицателното няма тази сила. Живият човек сам може да стане от леглото, а мъртвият сам от леглото не може да стане. Други трябва да го дигат. Следователно, всички отрицателни числа имат нужда от помощ, нуждаят се от външна помощ, а пък всички положителни числа имат силата в себе си. Та в дадения случай, някой път когато аз употребявам думата положително число, разен смисъл му се дава. Под думата положително число, разбирам онзи, на когото силата е в него и може да направи нещата. А пък кажа на някой човек и той казва: „Нямам условия!“ Този човек е някое отрицателно число. Някому казвам: „Трябва да живееш добре!“ Той казва: „Нямам условия.“ Той е числото две. Добре, но тогаз какво е числото 3. Едно, две, три – трите, в дадения случай, е числото, което може да спаси едно отрицателно число. И как ще го извади? Как ще го намериш? Ти, с числото 3 как ще си помогнеш? От числото 3 трябва да извадиш 2-те и да остане 1-то. Как ще направиш това?

Някой път, ако разбирахме от музиката, не че не я разбирате, но ако разбирате философията на музиката, както аз съм изучавал музиката, много работи могат да ви станат ясни. Аз считам музиката, целият човешки живот е построен музикално. Всички човешки състояния, всичките човешки мисли, чувства и постъпки се изучават чрез музиката. Целият живот се изразява чрез музиката. Всеки един организъм, който не се изразява музикално, той вече има едно болезнено състояние. Вие никога не можете да внесете здраве в организма, ако не спазвате музикалните правила, които природата е турила в човешкия организъм. Например, човешкият организъм има тона „до“. Но това „до“ не е така, както при обикновеното пеене. Това „до“ си има своите амплитуди, тези тонове се движат спирално. „До“ се движи спирално. Ти в живота, за да вземеш един тон правилно, трябва да го вземеш спирално. Вибрациите, трябва да вървят от долу на горе, когато на физическото поле вибрациите се разпространяват наоколо. Тогаз имаме обикновеното механическото пение. Та най-първо има едно вътрешно пеене, ти трябва да се научиш да пееш в мисълта си. Трябва да се научиш да пееш в чувствата си. Едното пение е в мозъка горе, другото пение е долу, в слънчевия възел, а пък третото няма да ви го кажа къде е. Има и трето пеене.

Да допуснем, според сегашното пение, че имате „ми“. „Ми“ съставлява третата нота в тази гама, за която говорим. В до-мажорната гама няма полутонове. Между всичките тонове има цели тонове. Между „ми“ и „фа“ има цял тон, също така и между „си“ и „до“. Да оставим сега това. Друго яче са наредени тоновете. Защото сега, в сегашната гама „фа“ е понижено. В сегашната гама вие „фа“ не може да го понижите, но може да го повишите. А пък в сегашната гама „си“ не може да го повишите, а може да го понижите, защото щом го повишите ще имате „до“. А пък щом понижите „фа“, ще имате „ми“. В тази, естествената гама или в гамата на живота, ако имате едно понижено съзнание, всяка понижена нота съставлява и изразява едно вътрешно състояние. Щом имате „ми“ понижено, понижението е във вашия ум. Щом имате понижение в „ла“, то е понижение във вашите чувства. Следователно, за да уравновесите, за да може да излезете от това противоречие на живота от една понижена мисъл или от едно понижено чувство, за да излезете вие от това трудно положение в музикално отношение, трябва да повишите „фа“ с половин тон. И тогаз ще имате, според тази гама, „фа“ диез. А пък „фа“ представлява днес материалния свят.

Щом е понижен вашия ум, щом са понижени вашите чувства, непременно трябва да повишите резултатите. Сега да ви обясня тази мисъл. Представете си, че „ми“ представлява един учител от гимназията, „ла“ представлява самото заведение, гимназията. „Фа“ е ученика на материалното му състояние, например, той изразява, как е облечен ученикът, има ли пари и пр. Този ученик да кажем, че няма достатъчно пари, а трябва да учи. „Фа“ подразбира, в дадения случай, че той трябва да учи. Ако не учи, ще се намери на тясно. „Фа“ е ученика, облечен в материалния свят. Този ученик трябва да бъде в повишено състояние. Ако го понижите, работата е свършена. Когато говорим, че ти трябва да повишиш своето състояние, трябва да повишиш „фа“, в материалния свят.

Някои казват, че нищо не трябва да учат. Трябва да учиш, защото иначе нищо няма да излезе от тебе. Ти казваш: „Аз мисля, че зная.“ Я ми изпейте „фа“. (Всички пеят „фа“) Вземете „до“. (Всички пеят „до“) Във вашето „фа“, което вземате, имате понижение с две трептения. Тонът не е такъв, какъвто трябва да бъде. Когато пееш, някой може да каже: „Ти не можеш да вземеш тона верен.“ Най-първо всяка една мисъл трябва да е вярна, всеки тон трябва да е верен и всяка една добра мисъл трябва да е взета право. Мисълта, когато е правилна, трептенията ѝ са определени, защото в тази гама на живота всички тонове са точно определени. В тази гама тоновете се движат, имат и движение. Те са живите тонове на живота. И в тази жива музика ти, някой път, може да пееш механически, да чувствуваш само нещата или само да ги мислиш. Някой път чувствуваш, че между умът ти и сърцето има отношение. И това го наричат, в сегашната музика, вдъхновение, въодушевление. А пък това е разумното. (Учителят пее „до“) За да изпееш „до“, трябва да си представиш нещата. (Учителят пее „до“) Това е амплитудата на „до“. (Учителят понижава и повишава малко „до“) В един кръг се движи. И тогава гамата ще я пеете така: „до“ с малки понижения и повишения. (Така изпява Учителят и „ре“ и „ми“) Изпейте това всички. (Всички изведнъж пеят „до“ с понижение и повишение)

Някой ще каже: „Какво ще придобия като пея?“ Най-първо ще почнете да изучавате закона на дишането. Дишането си има свой тон. Ти не може да дишаш правилно, ако намалиш тона на дишането. И яденето си има свой тон. Ти не можеш да ядеш правилно, ако намалиш тона на яденето. Също така и движението си има свой тон. Ти, като излезеш от къщата си, ще се спреш и ще вземеш тона на движението. Трябва да има хармония във всички твои мускули и нерви. Ако ти така вървиш, ще придобиеш сила. Но ако не вземеш правилно тона, ще кажеш: „От тази точка не съм доволен.“ Или отиваш при някой човек. Ти трябва да намериш тона на този човек. Например отиваш да проповядваш на някой човек, но не си намерил тона и той ти казва: „Не искам да те слушам.“ Като му намериш тона, ще му пееш на неговия тон и ще съединиш своя тон с неговия тон и тогава ще знаеш как да му говориш и ще знаеш как да му помагаш. Щом не знаеш неговия тон, няма да се разберете. И казваш: „Ние не се разбираме.“ Тази музика е потребна.

Някой път аз гледам известни дисонанси. Нямам време, можем да направим опити. Двама души, които са скарани, музикално ще ги примирим. И известни парчета ще пеем, няколко парчета. И те ще се повторят. Някой път има скарване между вашия ум и сърце. Има известни дисонанси вътре. Ти казваш: „Не съм добър човек!“ Какво подразбираш под това, има някакъв спор между вашите мисли и чувства. С кого спориш? Ти спориш със своята плът. Стомахът ти казва сега: „Дай нещо!“ Нещо иска да яде. А пък нещо казва: „Не му давай!“ Искаш да пиеш нещо сладко, някой сироп или някое хубаво винце. И казва: „Дай!“

Отива един при един български свещеник и казва: „Не зная тая работа, аз съм въздържател.“ Нещо му казва, да пие малко винце. Казва си: „Дайте му малко, но опасявам се, че като му дам малко ще иска повече. Тогаз какво да го правя?“ Онзи му казва: „Синко, Господ да ти е на помощ!“ Дай му да пие, но какво? Сладко вино! Не му отказвай, дай му да пие. Иска да яде. Дай му да яде, но дай му нещо хубаво. Намери оня, основния тон, който Бог е положил. Всички блага в света, които Бог ги е създал заради нас, не безразборно всяко нещо трябва да бъде на своето место. Ние грешим понеже взимаме нещата не на време. Ти ядеш не на време, дишаш не на време, пееш не на време, говориш не на време. Там ти е погрешката. Не че много говориш. Не е лошото в многото говорене, но лошото е, че не е на време.

Та всичко сега трябва да става на време. Сега, например, вие отивате при някой приятел. Той е болен, неразположен е. Лекарят казва да не му се говори, а ти отиваш и бъбриш и му казваш: „Чакай да ти кажа това-онова.“ Ти можеш да му говориш, но как? Не му говори, но му изпей една песен, че той като е болен да стане. А пък ти не го дигаш от леглото, а му разправяш. Ти му казваш: „Как стана тази работа?“ Той ти казва: „Изпотих се и след това се простудих и заболях.“ Ти му казваш: „Толкова глупави неща правят ли се? Ти ще умреш.“ И онзи си казва: „Да се махне този оттук, да не ме смущава.“ Най-после му казва: „Махни се оттук!“

Като отидеш при някой болен от ревматизъм, вече имате едно понижение на тона. Някой тон е понижен. „Фа“ е понижено. За да повишите „фа“, произволно не може. Трябва да понижите други два тона. Що е повишение? Представете си, че имаме една пружина, ето „ми“, ето „ла“. И ако аз огъна от две страни тази пружина, то центърът ще се издигне, нали? Следователно, когато две страни ги понижаваш, то центърът ще се повиши. Тогаз ако имате огъване, „ми“ и „ла“ ще се понижат, а „фа“ ще се повиши. С повишението на „фа“ имате вече тониране на вашия ум. За да се тонирате умствено, непременно трябва да повишите „фа“.

Тази работа е неразбрана. В неразбраните работи седи знанието. Така че, неразбраните работи знаете, а пък разбраните не знаете. Това, което разбирате, не го знаете. Аз ви разправям нещо, което не го разбирате, но го разбирате. Някой казва, като му разправям: „Аз това го разбирам, зная го, че е така, но ме смущава, че не мога да си го разясня.“ Ако ти си женена и мъж ти е неразположен към тебе и децата са неразположени към тебе, към майка си? „Ми“ е мъжът, „ла“ са децата. Двете страни са огънати. Майката в материално отношение значи, не трябва да бъде бедна и болна, но трябва да бъде здрава жена и богата. И пари да има и умна да бъде, да респектира и децата и мъжа си. Да им каже: „Какво ви трябва?“ – „Това и това.“ Да ги облече всичките. И мъжът и децата ще се обърнат тогава, а тя ще изпъкне. Тя им дава нещо. Но, ако ти си изпъкнал горе, като някой гол връх и нищо не даваш и ако ти искаш да вземеш първо место в къщи, а пък други са огънати и понижени и нищо не дава[ш], тогава ти не можеш да помогнеш на себе си.

Когато твоят ум и сърце са огънати, твоята воля трябва да бъде силна, за да изпъкне по надолу. Но когато пък ти искаш да тонираш сърцето си, тогава е обратната посока, ще повишиш „ми“ и „ла“, а пък ще понижиш „фа“. Тогаз имате „фа“ в естествената гама. Ще понижите „фа“. Всички християни и Христос е проповядвал, учил, че трябва да се отречем от материалните работи. Той е понижавал „фа“, музикално е понижавал. Значи, за да мислиш правилно и за да се облагороди твоето сърце, ти трябва да се освободиш от всички материални средства в света, които спъват положението ти. Образувай една огнена площ и ти ще имаш формата на тази огнена площ. Имаш чаша. В тази чаша ти няма да туриш свое съдържание. В тази чаша ти ще туриш съдържание отвън. Чашата ти ще бъде празна и ще отидеш в Божествения извор да го напълниш. И ако умът ти – „ми“ не го повишиш и ако сърцето ти не го повишиш, за да образуват чашата, в която да се влее Божествения нектар, ти няма да се ползуваш от Божествените блага.

Следователно, за да се ползуваш, ти трябва да повишиш ума и сърцето си и трябва да понижиш волята си. Повиши ума и сърцето си и понижи волята си! Да не желаеш да стане както ти искаш. Ще огънеш твоята воля. И като се огъне твоята воля, тогава Господ ще ти сипе в твоята паница и ще имаш какво да ядеш. Вие сега не искате да огънете вашата воля. В дадения случай, според закона на музиката, за да приемеш едно Божествено благо, непременно ти трябва да понижиш на половин тон волята си и тогава тази воля, като я понижиш, ще имаш всички условия. И тогава Божията воля ще дойде. Като понижиш своята воля, тогаз на това место, на половината тон, ще дойде Божията воля и ще работи. Инак, ако не понижиш твоята воля, ти ще направиш сума глупости. Ако мислиш, че нашата воля трябва да бъде господар, ние сами трябваше да създадем себе си, а пък ние сами не сме се създали. И следователно, Онзи, Който ни създал е извън нас. Тогаз, какво ще правиш, ако ти дойдеш в стълкновение с оная воля? Ако едно гърне дойде в стълкновение с онзи, който го е направил, тогава какво го очаква? Това гърне е гърне до тогаз, докато е в съгласие с господаря си. Но, ако гърнето почне да се търкаля само по пътя, както е добило воля, това гърне, очаква го някаква катастрофа.

Философията седи в това: имаш едно състояние, лошо, нали така? Това лошо състояние зависи от повишението на твоята воля. Злото е в човешката воля. Това лошо състояние зависи от туй, че имаш едно неестествено повишение на ума си, сърцето ти се понижило и волята ти се понижила. Или пък сърцето ти се повишило и тормози ума ти. Винаги законът е: Ако повишаваш ума и сърцето си, едновременно ще ги повишаваш! Или ако ги понижиш, едновременно ще ги понижаваш. А волята трябва да бъде сама, отделно. Ако я понижаваш или ако я повишаваш, сама трябва да бъде, за да имаш резултат. Тогаз ще имаш една хармонична музикална форма, с която можеш да работиш. Ако вашият ум е положителен и ако вашата воля е положителна, вие ще се намерите в едно противоречие.

Например, някой казва: „Това, което аз мисля е право!“ Не, защото ти мислиш е право, но нещата и вън от твоята мисъл трябва да бъдат прави. Нещата сами по себе си трябва да бъдат прави. Не, че аз чувствувам, че нещо е право, та затова е право, но нещата и без да ги чувствувам трябва да са прави. Това, което аз чувствувам, трябва да е самата реалност. Някой казва: „Ти трябва да имаш добри чувства към мене!“ Казвам му: „Слушай, ти трябва да бъдеш добър преди да имам добри чувства. И преди да имаш ти добри чувства към мене, аз трябва да бъда добър, а не твоите чувства да ме направят добър. Ти чувствуваш, твоите чувствувания са на место, но ако аз не съм добър, тогава работата не е естествена.“

Законът, другояче може да се формулира тъй: Ако аз трябва да мисля добре за тебе, моето „ла“ и моето „ми“ трябва да са повишени, а волята ми е понижена. Ако вие мислите, че аз съм добър, аз трябва да понижа своя ум и сърце и трябва да повиша своята воля. Когато аз понижа ума и сърцето си и повиша волята си, тогава кой е добър? Ако аз повиша ума и сърцето си и понижа волята си, тогава другият е добър. Който вземе ли е добър или който дава е добър? При даването волята е повишена. А пък кой взема? Лошият взема. Тая дума – „лош“ е една дума, която е много добра, а пък ѝ излязло лошо име. „Л“ е стремеж нагоре, „о“ са добрите условия, „ш“ е нещо, което говори всякога истината. Един лош човек всякога бърбори и казва: „Ти си такъв, ти си онакъв.“ Думата е добра, но лошо име ѝ излязло.

За да бъдете добри, за да се проявите добри, какво трябва да направите? – (Трябва да понижим волята си и трябва да повишим ума и сърцето си) Така, тогаз Бог може да тури нещо във вас, в чашата. Но щом понижиш сърцето и ума си, няма да носиш чашата и да сипят в нея. Не някой човек да сипе нещо в нея, но само на Бога ще поднесеш и ще имаш непременно неговото благословение. А пък щом поднесеш своята чаша на някой друг човек, тази чаша трябва да бъде пълна от Божественото, което носиш, от пълната чаша. Щом сърцето и умът ти са понижени и волята повишена, от това, което си взел, ще даваш. Та кога се приближавате при някого? – Когато се връщате от Господа! Като отивате при Господа никого не поздравлявайте. И като се връщате, кажете от де идете. Кажете, че идете от добро место. И кажете: „Заповядайте!“ И тази чаша никога няма да се изпразни и вие ще давате на целия свят и вашата чаша всякога ще бъде пълна.

Отче наш

6 часа и 40 минути

(Гимнастически упражнения)

26 лекция на Общия окултен клас
21 март 1934 г.
София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, аз, казва, всички, воля, тон, бъде, път, сърце, условия, тогаз, имаш, живот, тона, сега, добър, гама ,

Общ Окултен клас , София, 21 Март 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder