НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Дружене, слушане и следване

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Дружене, слушане и следване

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, аз, уста, нос, имаш, сега, казва, живот, път, любов, можеш, тогаз, бог, свят, природа, мустаците ,

Общ Окултен клас , София, 7 Февруари 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5.30 часа сутринта

(Небето чисто, звезди, луна.
Времето тихо. Хубав изгрев.)

Отче наш

Размишление 15 минути

Песен: „Ти съзнавай, ти люби“

Ще ви прочета 2 глава от II послание към Коринтяните от началото до 10 стих.

Трябва едно правилно разбиране. Едно правилно разбиране ви трябва в живота. Който няма такова разбиране, той всякога има една опасност да претърпява неуспехи. Не е важно само веднъж да ядеш. С едно ядене нищо не се постига. Не е важно да вземеш само една крачка. С една крачка нищо не се постига. Не е важно само веднъж да си отвориш очите. С едно отваряне на очите нищо не се постига. И с една мисъл нищо не се постига. И с една постъпка нищо не се постига. Непреривно трябва. Животът е непреривен. Трябва да имаме една представа за това.

Ние говорим за човека. Какво нещо е човек? (Учителят пише на дъската) ЧОВЕК. Англичаните го пишат „man“, в множествено число те заменяват „a“ с „e“ и става „men“ (хора). А пък в български, ако кажеш „мен“, ще имаме местоимение. Като се каже „мен“, англичаните разбират: „много хора“, а пък българите разбират: „тези хора са все за мен“. Едно съвпадение: английската дума „душа“ е българската дума „сол“. Англичанинът казва: „soul“, а пък българинът разбира: „сол“ (с което се посолява). Това не е знание, това е съвпадение на думи и слогове. Говориш едно, а разбираш друго.

Това, което отличава човека, е че е едно същество, което мисли. Мислите произтичат от група човешки способности, които са поставени отпред. В неговото лице е мислящата страна на човека. Има мисляща, чувствителна и волева страна на човека. Горната част на лицето показва това, което мисли; средната част – това което чувствува; долната част – това, което работи. По отношение цялата глава някои казват: „У човека има чувства, способности.“ Свързват ги. Не правят никаква разлика между чувства и способности. После, има разлика между чувствата. Има лични чувства, които се отнасят до неговия личен живот, има семейни чувства, морални чувства, самосъхранителни чувства. После, способностите, когато се групират, образуват нещо по-сложно. Казват: „Той е силен човек.“ Но силите се образуват от способностите. Един човек е силен, доколкото има групиране на неговите способности. Например, ако са групирани неговите умствени и наблюдателни способности, той е силен човек. Силата на човека зависи от неговите способности. Разбирането зависи също така от неговите способности. Те са потънкости, които тепърва трябва да изучавате. У вас има само едно общо понятие за това. Вие казвате: „Човек трябва да живее добре.“ Но как трябва да живее добре, там е изкуството сега.

Да кажем, че вие искате да изучавате едно изкуство, една наука, например – рисуване. От какво зависи това изкуство? Три неща има в изкуството. Ако вие не можете да дадете на очите това положение, което природата им е дала, ако вие не можете да дадете на носа това положение, което природата му е дала, ако вие не можете да дадете на устата това положение, което природата им е дала, да ги съпоставите, вие не постигате целта. За да дадете израз на очите, трябва пред тези очи да има едно чело. Очите имат едно съдържание, само когато има едно чело. Носът има смисъл, само когато е представена средната част на лицето. Ако не знаете как да поставите страничните места (скулите) спрямо носа, вие ще изопачите цялото лице. Същото е и за устата. Казват: „Много хубави уста.“ Но вие не сте изучавали, какво различие има между носа, очите и устата. Те са потънкости.

Има една философия. Изискват се часове на дълбока мисъл. Вас ви занимава само обикновения живот, речено-казано, въпросите за ядене, за пиене, за къщи, за прозорци, кой е дошъл министър в България, после че студ има, че замръзнали няколко души някъде. Да замръзне някой човек някъде, няма нищо от това. Той се е сгъстил, станал е по-солиден. Седи на едно место. Природата, когато замразява, тя е турила друго предназначение. Под студ ние разбираме едно, а природата разбира друго. Между това, което разбираме ние и това, което разбира природата има грамадна разлика.

И Писанието казва: „Между мисълта на Бога и нашата мисъл има такова голямо различие, колкото между небето и земята.“ Такова е различието между Божието и нашето разбиране. Някой казва: „Аз разбирам живота.“ Какво разбира той от живота? Ако е разбрал живота, това е велико нещо. Няма по-хубаво нещо от това, да разбереш живота. Но животът е едно благо. Как ще го задържиш? Този живот, за да го задържиш, трябва да имаш сила, а пък, за да си силен, трябва да си способен, трябва да имаш знание, трябва да имаш Мъдрост. После, този живот трябва да го подкрепяш с нещо. Как ще подкрепяш живота? Животът се подкрепя само със Закона на Любовта. Ако ти не разбираш този, Великия закон на Любовта, ти няма да знаеш, как да подкрепиш живота си и ще го изгубиш.

„Защо трябва да любя“, казва някой. – За да не изгубиш живота си. Че като отиде животът, тогаз отиде всичкото. Какво ти струва телото и знанието и свободата, като изгубиш живота? Защо трябва да любиш? – Да не изгубиш живота си. Любовта трябва да дойде като средство, за да запазиш живота. „А, защо трябва да живея?“ – Защото, като не живееш, ти човек не може да бъдеш, не можеш да се проявиш, не можеш да имаш никакъв прогрес.

Той казва сега: „Как трябва да любя?“ Ти не можеш да любиш правилно, ако не следваш истината. Истината е път на любовта, по който трябва да ходиш. Ти трябва да дружиш с Любовта. Аз за сега не ви препоръчвам да любите, а само да дружите с любовта. И като направите един малък опит да любите някого вие казвате: „Несполучлив е този опит.“ То е смешно тогаз. Някой нарисува някоя картина и го осмеят. Не е лошо, че си нарисувал. Направил си опит. Ще намериш един учител, да ти покаже как да рисуваш. Казвате: „Тури му нос.“ Но как ще го туриш този нос? На носа даваш отвесно положение.

Имаш една плоскост. Искате да рисувате. Имате едно поле. Представете си, че върху това поле, върху този фон, вие трябва да рисувате. Вие не можете да турите образа под това поле. Как трябва да започнете? Правилото е: Брадата трябва да се допре до полето. Художеството позволява тази брада да се допре до това поле. По-долу не трябва да слиза. Това поле показва разумният живот. Лицето показва разумното, което човек е постигнал. Това е човешкото лице. Защо трябва да се оглеждаме? – За да познаем какво сме постигнали. Всеки ден, като се оглеждаш, да видиш какво си постигнал. Да видиш дали има някоя нова черта, която си постигнал. Гледаш си очите. Какво представляват очите? Или си гледаш носа, пипнеш си челото, веждите, устата. Очите, носът, устата са най-важното. Не че са най-важните, но от там трябва да започнеш.

Няма някой от вас, който да не е художник. Не само, че сте художници, но сте и скулптури, ваятели. Върху цялото тело постоянно, целия ден, вие работите с вашите чукове. Сега какъвто ви е хала, знанието, такова и изкарвате. И целия ден боядисвате. Някой път се погледнеш и казваш: „Не струва това лице. Какво го зацапах!“ Целия ден правиш картината и казваш: „Зацапах картината.“ Като я погледнеш казваш: „Не ми се харесва нещо.“ И на другия ден с четката правиш нови преобразования. И после казваш: „Харесва ми се, носа го докарах.“ На третия ден пак казваш, че не е хубаво, не го харесваш. Устата са се поизкривили, веждите са се поизменили. Всеки път трябва да ретушираш. Няколко пъти ретушираш и после изоставяш картината. И след 5–6 месеца пак почваш да рисуваш. Никога не можеш да поставиш една реална черта. Ти приблизително я поставяш. Например, ти рисуваш един нос, но тези черти, които поставяш, не са реални черти. Този нос не е онзи, който вътре в природата съществува. Приблизително е верно. Това е само една сянка на нещата. И, по някой път, вие казвате: „Трябва да кажа истината.“ Ти никога не можеш да кажеш истината. Истината – ти си човекът. Както ти мислиш, както ти постъпваш и чувствуваш в дадения случай, това е истината. Казваш: „Аз казвам истината.“ Това е неразбиране. Ти се самозаблуждаваш. Ти казваш: „Аз ще кажа истината, един факт.“ Като разказваш един факт, ти туряш коментарии, които не съществуват. Че си отишел вкъщи, факт е това, но ти говориш и за други неща, които не си видял.

Ако един човек влезе в една къща и говори, какво трябва да стане? Да кажем, че царят влиза в една бедна къща, дето хората страдат, болни са, в лишения, немотия. И когато някой каже, че царят е посетил колибата, по какво се познава, че действително я е посетил и че този човек говори истината, че е факт това. Щом царят е посетил тази колиба, то положението на тези хора ще се измени, ще се подобри. Ако не се подобри положението, то никакъв цар не ги е посетил. Един цар, като посети колибата, то в нея ще стане преобразувание, едно малко преобразувание ще стане. И някой път, ние казваме: „Човешкият дух посетил човека.“ Вие сега мислите, че човешкият дух живее във нас. Не, човешкият дух посещава човешкото тело, но той не живее него. И когато, някой път, той посети телото, той всякога прави едно подобрение. И щом има подобрение, това е един факт, който показва, че духът е посетил човека. У човека сега работи неговият ум, той сега ръководи работите. Той е министър-председател. И духът, по някой път, посещава, както някой цар посещава своя пръв министър, за да се осведоми за политиката, за външната и вътрешната политика, как отива всичко.

Това са общи положения, които могат да ви отвлечат от самия живот, от вашия живот. Защото животът на другите не може да бъде ваш живот и вашият живот не може да бъде друг живот. Трябва да разберем това. В дадения случай, вашият живот е необходим за вашия прогрес. А пък резултатите на вашия живот могат да бъдат полезни на вашите ближни. И резултатът от живота на вашите ближни може да бъде полезен заради вас. И ако вие спънете живота на когото и да е от вашите ближни, с това ще спънете живота си. И ако някой спъне вашия живот, той ще спъне своя си прогрес. Трябва да имаме това ясно предвид. Не се спъвайте един друг. Защото, ако вие спънете вашия живот, вие ще спънете себе си. И ако спънете живота на вашите ближни, вие ще се лишите от известни условия, вие косвено ще спънете себе си.

Аз съм ви превеждал онзи пример за Мойсея. Когато той отивал на Синайската гора, минал покрай един овчар, който приготовлявал угощение и го попитал: „За кого приготовляваш това угощение?“ – „За Господа. Заклал съм едно хубаво агне. Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей му казал: „Криво разбираш. Господ на гости не ходи и агнета не яде. Ти си се заблудил. Другояче трябва да разбираш.“ Овчарят спрял работата, оставил агнето си, замислил се сега, не знаел какво да прави. До сега знаел какво да прави, но след като му казал Мойсей това, той се спрял и мислил, мислил. Отишел Мойсей на планината и видял, че Господ е нещо недоволен от него. По лицето му разбрал, че има нещо, поради което Господ не е доволен от него. Господ му казал: „Да отидеш да кажеш на овчаря, че Аз ще му отида на гости.“ И Мойсей отива при овчаря, извинил му се и му казал: „Аз ти казах, че Господ не ти идва на гости, но това беше мое мнение. Той ще ти дойде на гости.“ Но и Мойсей не знаел как Господ ходи на гости, той се скрил на едно место да види това. Той изучил много тайни, но това не знаел. Не знаел, как Господ яде агнета. И овчарят тогаз се разшетал, опекъл агнето, приготвил и хляб и очаквал, оглежда се на всякъде. И Мойсей философствувал в себе си. И по едно време вижда, че този овчар позаспал, легнал при яденето и от небето слязъл огън, който изгорил всичкото ядене. Събужда се овчарят и гледа, че агнето го няма и казва той: „Господ е бил на гости. На голямо угощение е бил.“ Така разбрал Мойсей, как е бил на гости Господ. Не външната страна, а вътрешната страна трябва да разбирате.

Онова, което мислиш в дадения момент, онова, което чувствуваш в себе си, онова хубаво чувство, което имаш, онази хубава постъпка, която извършваш, това е реалното, важното в живота. Имаш една хубава мисъл, която ти причинява радост, колкото и да е малка тази мисъл. То е реалното. Едно хубаво чувство, което ти причинява радост или една хубава постъпка, макар и малка, то е реалното. Такива малки работи осмислят живота. Ако ти очакваш големи работи, отпосле ще дойдат големите работи.

Ако вие направите един нос по-дълъг, отколкото трябва в природата, вие давате на този човек амбиция, стремеж. Големият нос е свързан с амбицията. Този човек иска повече, отколкото му трябва. Един човек с дълъг нос, той мисли, мисли и след хиляди години, как ще живее на земята. А пък, ако направиш носа на един човек къс и широк, той ще го пусне на широко, той се занимава с малки работи, но на широко, с ядене и пиене, да яде богато. Ще опита това първата година, втората, третата, шестата и пр. Той мисли, като яде много да се оправи. И коя майка не храни дъщеря си, да се оправи малко, че да стане угледна. Вие трябва да научите своите синове и дъщери как да ядат, вие самите трябва да се научите.Ти ядеш известно ядене. Това са бои. Това ядене хубаво вапсва. Това са бои за четка. Природата ще ги тури тук-таме на лицето.

Писанието казва: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза из устата на Бога.“ Ако ти не се храниш от любовта, от Божествената Любов, ако дъщеря ти и син ти не се хранят от нея, те не могат да станат угледни. Ако дъщеря ти се храни с Божествената Любов, тя ще стане красива, угледна. Обикновената храна, когато е придружена с Божественото слово, действува здравословно и затова първото нещо е: като седнеш да има в душата ти една голяма благодарност. Някой път вашите съседи ви пращат паница с ябълки. Идва техният син или дъщеря у вас и ви донася паница с баница, ябълки или друго, което ви изпраща майка им. Често, някой път, един ангел ви донася някой плод. Ако невидимия свят ви изпрати една малка идея, една малка мисъл, ако ви даде условия да направите една малка, хубава постъпка, вие се радвайте на това.

Някой път има две неща, към които се стремите. Вие искате да станете знатни и велики в света. Това е хубаво, отлично е, но знатният човек трябва да бъде много умен и силен, той трябва да бъде крайно богат, защото, като стане знатен, трябва да влезе в други отношения. Отношенията ти ще се изменят. Отношенията ви към Бога, то е вътрешния живот, то е истинския живот. Истинският живот е живот на уединение, на самотия. И когато вие не разбирате Божествения живот, вие казвате: „Самотен съм!“ Че вие сте дошли до едно хубаво положение, да няма кой да ви безпокои. И това хубаво положение не го използувате и се усещате самотен. Искате да станете знатен. Може ли един болен човек да стане знатен? Не може.

Две неща трябва да имате предвид: това, което вашият ум ви казва и това, което отвън вашите приятели ви казват. Или има два свята: Вътрешният ваш свят, аз го наричам, това разумното, което трябва да слушате. Има един вътрешен свят, който е външен. Аз не говоря за него. Аз под вътрешен свят разбирам разумния свят, който никога няма да ви изненада, каквото и да стане, все нещата ще се превърнат в добро, а външният свят, това са условията. Ако вие не разбирате вашия вътрешен свят, вие не можете да разберете и външния. За да разберете външния свят, вие трябва да знаете, как да употребите тези условия. Само Разумното ще ви научи, как да постъпвате.

Ако на една майка Бог ѝ е дал една дъщеря или син и ако тя не познава дъщеря си, тогаз няма да има една разумна връзка, едно разбирателство с нея. Да кажем, че бащата мисли едно, а синът друго, майката – едно, дъщерята – друго. Учителят – едно ученикът – друго, тогаз няма един идеал, към който ученици и учители трябва да се стремят.








Как трябва да предадете носа? Можете да нарисувате един гръцки нос. Гръцкият нос е прав, без никаква гърбица. Римският нос се отличава с една голяма гърбавина, която означава голяма енергичност, войнственост. Гръцкият нос (виж рисунката) е нос на изкуството, на естетиката, на чувствата го наричам. Не е чувствен нос той. Защото чувственият нос съдържа съвсем друга идея. При чувствените носове са развити страничните части, двете тези запетаи.








Човек има две запетаи отстрана на носа. В еврейския език ги наричат йодове. Според еврейската наука всичко в света е създадено само в „йодове“. Тези странични извивки на носа показват известни течения във вас. Тази издадена странична част е едно течение, което е свързано с един център, този център е свързан с един по-далечен център. Това е едно радио. Върхът на носа е едно радио, с което се възприемат особени възприятия. А пък, със страните на носа съвсем други възприятия се възприемат. Ти, с върха на носа не можеш да възприемеш Любовта. Чрез върха ти възприемаш само посоката на движението, както някое куче разпознава. Но, за да разпознаеш характера на това същество, което наблюдава[ш], ти трябва да имаш други радиоактивни възприятия странични и след това трябва да имаш едно възприятие горе, при основата на носа, между веждите.








Три възприятия трябва да имаш: с горната част на носа, между веждите (основата на носа), после с върха на носа и страничните възприятия. Тогаз ще имаш една ясна представа за нещата. Пълно схващане. Ако си възприел само с върха на носа, тогаз ще имаш само една трета от възприятието. Някои хора не мислят правилно. С думите „не мислят правилно“ искам да кажа: възприятията на техния нос не са правилни.

За да ядеш, най-първо ти трябва да имаш какво да ядеш. Ако някой яде, само като почне да си мърда устата, но устата му са празни, какво от това? Някой казва: „Мисля!“ Но празна е устата му. Яденето трябва да бъде със солидна храна. Трябва да имаш отличен материал. Мисълта не е нещо отвлечено. Мисълта е нещо много реално. И ако ти не я доведеш в свръзка със закона на любовта, тя не може да бъде правилна. Когато ние говорим за закона на любовта, за закона на Мъдростта и за закона на Истината, те съответствуват на три точки на носа. Аз ги поставям така: Или другояче казано, ако ти, една мисъл не можеш да я възприемеш отгоре, да я почувствуваш и ако не можеш да възприемеш тази мисъл отпред и ако не можеш да я приемеш странично в главата си, то тази мисъл ще остане неразбрана. Но те са философски работи, отвлечени. Трябва да мислиш върху това. Трябва да мислите, как ще я приемете от горе. Ако разберете това буквално, съвсем объркана ще бъде философията.

Какво значи отгоре? Че ако имаш едни прозорец отгоре и слънцето грее отгоре и светлината пада отгоре, не е ли хубаво? И после, трябва да имаш странични прозорци и отпред. Ако приемаш светлината отпред, отгоре и отстрани, то къщата ти наричат хигиенична. Ако имаш къща северна и от там само влиза светлина, то казвам, че в тази къща не можеш да живееш, в нея ти не можеш да имаш придобивки. Северното положение е този вътрешен егоизъм. Тогаз ти имаш само един северен прозорец, мислиш само за себе си. Човек, който мисли само за себе си, той има един прозорец на север и ти в тази къща не можеш да очакваш друго освен само страдания. Ти казваш: „Какво трябва да правя!“ Ще отвориш един прозорец отгоре, един към изток и един към юг. Ще имаш четири прозореца: към север, изток, юг и отгоре. Това е фигуративно казано.








Всеки ден, като станете, вие не харесвате носа си. Кажете на природата: „Така както ми е поставен носа, не ми се харесва, направи го както трябва.“ Ти не харесваш лицето си, но какво не харесваш в него? „Аз не съм красив.“ Кое нещо не е красиво в лицето ти? Ще кажеш на природата: „Тази страна да се вдълби малко!“ Носът си върви така надолу. На природата ще кажеш: „Не ми се харесва този нос.“ Ще кажеш: „Ето тук малко да се повдлъбне, да има вглъбяване.“ (Учителят посочи местото при основата на носа, под точката между веждите.)

Тази глъбина, как трябва да се направи? Това е цяло изкуство. Ще кажеш да се повдлъбне там малко носът, да не върви направо. И после ще кажеш: „Настрани малко да се поразшири.“ После ще кажеш не върха носът да не е остър, като на някой орел, но там да е малко широк. И няма да се минат 1–2 години и ще кажеш: „Харесва ми се този нос.“ Защото щом стане носът на върха като човка, то е опасна вашата работа. Вие ще кажете: „Каквото Господ даде.“ Господ обича, ти да му кажеш конкретно.

Ти искаш да бъдеш добър. Но къде е добротата на човека? Вие, които сте толкоз учени, говорите за доброто, кажете, де е добротата на човека, как познавате? Нали вий, някой път, познавате кой е добър и кой не. Как ме познавате дали съм добър или не? Я ми кажете сега, де туряте моята добрина? Де туряте парите на богатия? – В касата. Добре. Де туряте огъня? – На огнището. Де седи силата на огнището? – В огъня, който запалвате. Де е силата на горящата свещ? – Горе, дето е пламъкът ѝ. Горе запалват свещта, а не долу. Ако гори долу, това би било странно.

Вие казвате: „Добър човек!“ Аз не искам да ви турям в смущение. Де е сега доброто на човека? Тук в двете устни на човека седи доброто. Ще кажеш: „Господ е поставил доброто в устните?“ Цяла философия е да знаеш, как да нарисуваш едни уста. Доброто е в устата. Умното е в носа, разумното е горе в челото, а пък доброто е тук в устата. Доброто е сила. И силата е поставена в устата сега. Ако вашите устни почват да стават много тънки, това показва, че вашето кръвообращение е слабо и в пищеварителната ви система има известна анормалност. Ако краската на вашите уста почне да потъмнява, става черна, това показва, че има венозна кръв. А пък същевременно устата показват, колко е добър човек, показват степента на добротата. Като погледнеш устата – кривата линия, ще познаете, какво добро мисли този човек. Някой път, човек иска да направи добро. Очертано е това в човека. И ако вие нямате едни добри уста, доброто не може да се прояви. Ако вие нямате една нива изорана добре, нищо не можеш да посееш. Но, ако имате една нива добре изорана, има какво да посеете. Ако имате камениста нива, какво ще посеете?

Можете да имате хубави уста, унаследени от вашите деди и прадеди, но и вие сте работили върху тях. Целия живот трябва да работите върху устата. Тази уста е отглас на една разумност извън физическия свят.

Устата могат да станат много големи или много малки, разни форми могат да вземат. Доброто на човека се намира в горната и долната бърна. Ако долната бърна на човека е повече развита, тогаз той е пасивен, той очаква, доброто не е активно, а пък ако горната бърна е развита, тогаз доброто в него е активно, той ще го направи. Някой казва: „Аз не съм ли пасивен?“ Не е лошо човек да бъде пасивен. Той се смущава. Но това зависи от устата. Тогаз да каже на Господа: „Аз не съм активен както трябва!“ Тогаз един ангел ще бутне с четка устата. Всеки ден трябва да идва някой ангел да бутне или горе или долу. Всеки ден ангелът трябва да бутне със своята четка. Ако не бутне, тогаз не е добре. Фигуративно ви говоря. Устата е един израз на доброто. Защото устата е место на Любовта. Цял един свят е тя. Ние сега говорим за Любовта.

Вие разбирате Любовта много ограничено – любов, която след 4–5 години умира, любов, която след 10 години умира. Хубава е тази любов. Аз я наричам така: те са еднодневните цветя. Те са хубави. Някои цветя траят един ден, други – два деня, един месец, два месеца, а пък има цветя, които с години цъфтят.

Вие вървите по един път, искате да бъдете окултни ученици, но имате една представа за Невидимия свят, както света. Искате Господ да обръща внимание на вас. Че трябва да имате усърдие да учите, да имате свещен трепет в душата си да учите. Вие седите и казвате: „Каквото Господ каже.“ Не да казват учениците: „Каквото Учителят каже.“ Учителят казва, но вие не изпълнявате. Например, в една гимназия учителят говори, преподава, но ученикът казва: „Какво ми трябва математика? Не ми трябва!“ Математика не му трябва, това не му трябва, онова не му трябва, нищо не му трябва, какво му трябва най-после? Казва: „Да си боядисам малко веждите, ще си туря шапка, обуща, ще си повъртя малко мустаците.“ Но един ден с мустаците не ще върви. Знаете ли онази смешната работа? Един момък се оженил за една мома. Като се оженил, нямал пари. И той бутал мустаците. Тя му казала: „Не трябва да се бутат мустаците. Сега трябва да буташ на друго место. Докато се ожениш, тук ще буташ, а пък като се ожениш, в джобовете трябва да буташ.“ Преди да се ожениш на момата е приятно да буташ мустаците, но след като се ожениш, момата казва: „Там не бутай, на друго место!“

Та ние трябва да знаем, де да бутаме. Ние бутаме, дето не трябва. Не е лошо младият да бута мустаците си. Но след като [се] ожениш, ще буташ джобовете. Но не само джобовете трябва да буташ.

След като е бутнал джобовете, тя знае какво е намислил вече. Той ще отиде на пазара и ще носи всичко, всичко. И тя ще го погледне и ще каже: „Тъй!“ Сега, така както ви представям, вие вземате смешната страна, че младият не е знаел. Какво иска да каже младият? Аз какво разбирам? Той казва на момата така, като бара мустаците си: „Виждаш ли, тези косми са все правила, които Господ ми е дал. Аз трябва да ги изпълнявам. При мене ще имаш живот, уреден, ред и порядък, царица ще бъдеш, на първо место ще бъдеш, горе ще бъдеш.“ И засучва мустаците нагоре. И то е правото. Той не го знае. Той си държи мустаците горкия, не знае. Но аз го препоръчвам. Казва ми се: „Той много си бута мустаците пред мене.“ Казвам, той иска да каже, че е готов да изпълни Волята Божия. На много моми съм разправил това. Но онези, които нямат мустаци? Казват ми: „Ние които няма[ме] мустаци, какво трябва да правим?“ На момата казвам: „Вашите мустаци са отзад.“ Момата хваща косата си и я вчесва.

В това бутане на мустаците седи и друго. То е активната страна на любовта. Всеки момък, като пипне мустаците, казва: „Аз се въодушевявам само от любов!“ Това са антени. Чакайте да видим, какво ще каже невидимият свят – „Обичам те, обичам те!“ Аз тълкувам един факт много верно. Някой път някой казва: „Учителю, какво си пипа той мустаците?“ Те са чудни! Нима само някои млади, всеки трябва да пипа по 2–3 пъти мустаците или това место. Дали имаш мустаци или нямаш, това е друг въпрос. Ти не се отказвай от едно право, което имаш. И после, не превишавайте. Трябва да ви дам едно правило, как да постъпвате с носа си. Можете да дойдете до едно буквоядство. Колко пъти трябва да бараш мустаците с ръцете си? Има си правила в природата. Нали от къщата на вашия баща до вашата къща можеш да знаеш колко крачки може да има. Искам да ви наведа на идеята, че всички движения, които правим в природата, си имат един малък смисъл. Ти си затвориш очите, отвориш ги, нагоре гледаш, после надолу гледаш, замислен към земята. После въздъхнеш и махнеш с ръце. Или скръстиш ръце и гледаш напред. Няма нищо лошо в това. Аз ги наричам несъзнателни движения вътре в природата. Ако вятърът натисне един клон, той ще се изкриви надолу, има смисъл в това. Така се подобрява кръвообращението на този клон. Но тъй не можеш да бъдеш оставен. Щом човек е в движение има един вътрешен свят, който постоянно изменя човека. Никой човек не е свободен да седи на едно место. Все ще направиш едно малко движение.

На първо место има неща, които вие трябва да знаете, как да контролирате. Ако вие не можете да контролирате силната ваша мисъл, вие не можете да успявате. Аз наричам силни мисли лошите мисли. Аз наричам силни чувства лошите чувства. Лошите чувства са силни чувства. Ако не можете да контролирате силните ваши постъпки, те са лоши постъпки, вие не можете да напредвате. Постъпката е лоша затова, че не можеш да я употребиш на место. Човек трябва да контролира една силна своя мисъл, за да я тури на работа, да произведе онази работа, която той иска. Тогаз можем да кажем, че той е човек. Инак мисълта ще произведе своя си резултат и този резултат не е правилен.








Самообладание се изисква, за да владееш това, което е вътре в тебе. То е дълбока наука. Затова човек трябва да се моли, трябва да мисли, да гледа, как другите хора живеят. Така животът става красив. Вие отивате при един свят, вие отивате при Бога, дето всички същества имат пълна контрола върху себе си, господари са те. Външния свят да не е в сила да те измести от твоята опорна точка. Тогаз на носа си трябва да дадеш една устойчивост, защото ако твоят нос стане една огъната линия, това какво показва?

Да си представим, че тук имаме една плоскост и че почваме да туряме тежести върху нея:






Ако са големи тяжестите, какво ще стане? Колкото повече се увеличават тяжестите, толкоз повече ще почне да се огъва плоскостта и най-после тази плоскост ще се счупи. И следователно, ако носът се е огънал, това показва, че има една неестествена тяжест. Ако пък носът е станал гърбав, то има тяжест от вътре. Ако е огънат навътре, носът има известни качества, а пък ако е огънат навън той има други качества.

Тази площ не трябва да се огъне. Трябва да има само едно малко огъване. И като се махне тежестта, плоскостта трябва да добие своята еластичност. Човек не трябва да има огънат характер. Временно може да има малко огъване, но изобщо човек не трябва да бъде огънат. Той трябва да държи закона на правата линия. Той трябва да бъде прав. Временно една крива линия може да има, но за да си починеш, трябва да дойдеш непременно при правата линия. Само при правата линия има почивка, а пък при кривата линия има дейност, постройка и постижения в живота. Ако ти не знаеш закона на равновесието, на правата линия, ти няма да знаеш, как да си починеш. Трябва да обясня с ред картини, какво разбирам аз под това. Да приведа тези геометрически прави линии, да ги оживотворя.

Да кажем, че имате една права линия. Тя трябва да стане жива най-първо. Да знаете какви характерни особености има една права линия, която е жива. Тя е вечно подвижна линия. Правата линия аз я наричам линия на почивка. Като си почиваш, ти вече разбираш правата линия. И затова човек трябва да научи правата линия, за да си почива. Аз го наричам това така: да имаш мир в душата си, да имаш радост, да си весел, да имаш любов в душата си. То е почивка. И след това, от това състояние започват вече другите линии. Правите линии са условие за радост.

Та цялото тело на човека е една наука. Имате всичките правила, турени от главата до краката. Всички правила са турени, как трябва да живееш, как трябва да се отнасяш с всеки един човек в света. И за в бъдеще вие ще проучавате тази наука. За сега вие само отчасти знаете тази наука. Трябва да изучавате природата и себе си и да почнете да се ползувате, за да бъдете щастливи. Щастието е един резултат, който трябва да потърсим. Всеки трябва да го търси. Някой казва, че не може да бъде щастлив. Не може при известни условия. Щастието трябва да бъде един резултат, към който трябва да се стремим.

Сега, да не ви говоря повече, понеже има много работи казани. Някой път, едно нещо е казано в един смисъл или в друг смисъл. Казаните работи трябва да се сведат към едно общо понятие на любовта. След това, от Любовта трябва да влезете към понятието на знанието на Божествената Мъдрост и към Истината. Те са три свята, дето всеки ден трябва да влизате, да придобиете нещо от закона на Любовта, да дружите с нея. Или казано другояче: Да дружите в душата си с разумните, с любящите същества. Защото любящето същество показва един човек съвършен, той има да даде най-хубавото, което има в душата си, той има желание да помогне, не да се жертвува. Съвършеният човек никога не се жертвува. Той няма защо да се жертвува. Жертвата е за земята. Съвършеният човек всякога има желание да помага, а пък това е достатъчно. Та дръжте в ума си това: Дружете със съвършените същества. Но, някой ще каже: „Как да ги намерим?“

Някой път вас вие е срам да се молите. То е цяло изкуство да се моли човек. Вземете Христа. Той се е молил. Денем е проповядвал, ходил е навсякъде, цели нощи е прекарвал в размишление, в молитва, за да бъде готов за следния ден да работи между хората при несгоди и противоречия. Говорил е, не го разбирали, бил е в постоянна борба. Вие не сте изключени от тази борба. Тази борба ще я имате в себе си. Ще я имате и един с други. Някой път минава котка път някому.

Сега мислете върху доброто, което е поставено на човешките уста. Дръжте мисълта, че вие от сега нататък имате условия да учите. Другояче има една скука. Аз виждам в живота, че когато някой в живота почва да остарява, той изгубва, по някой път, смисъла на живота. Защото в старостта той се огъва. Старият човек се огъва към земята. Докато е млад, неговият материализъм е външен, а като почне да остарява, от вън е идеалист, но от вътре старият човек е материалист. Там е голямото нещастие на старите хора. Той има вече един страх. Парите и всичко друго държи във възел. Младият е материалист, но дава, щедър е, има упование в себе си. А пък старият – не. Та мнозина сте попаднали в линията на вътрешния материализъм. Има едно външно безверие, но има и едно вътрешно безверие. Има едно външно безлюбие, но има и едно вътрешно безлюбие. Мнозина съм наблюдавал, някой рече да се моли но казва: „Защо да се моля?“ Няма никакво правилно положение при молитвата.

Аз считам това подобно на следното положение: Дави се човек и казва някой: „Да го избавя ли? Защо да ходя да се мокря?“ Поглеждаш си гащите, те са нови. „Да не би да се измокрят гащите. Онзи нека се удави, а моите гащи да са сухи.“ Това не е философия. По-добре да се измокрят гащите, но да избавиш човека, който се дави. Да се молиш разумно струва повече, отколкото да се измокрят твоите гащи.

После, ти искаш да се молиш, но мислиш за много други работи. Например, един свещеник се моли, моли и казва: „Я, вземи кандилото. Угаси онази свещ. Не дигай шум там!“ Това не е никаква молитва. Ти, като се молиш, ще забравиш кандилото си, свещите си, всичко това ще го оставиш. Кой какво говори ще го оставиш и ще се съсредоточиш. Силата на молитвата е там. Ще кажеш на Господа: „Господи, поправи устата ми. Доброто да се прояви малко повече. Поправи малко с четката горната част на устата ми, та доброто да го правя на време.“ Това е достатъчно. Тази е сега красивата страна.

Аз виждам, у всинца ви има горещо желание. Всинца сте усърдни, всинца рисувате хубаво, но не туряте линиите на местото. Всинца говорите много красиво, но не туряте думите на местото. Та на место трябва да се турят всички работи. И цялото лице, сегашният ни строй, всичко това трябва да се измени. За в бъдеще от това, което имаме, нищо не трябва да остане. И апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Изменението значи следното: всичката тази неразбранщина, която сега носим, трябва да се измени. Защото, като погледнем сега лицето си, това са неразбранщини на хиляди поколения, които са живели неразумен живот. Сега не е лесна работа да поправиш ръката си, носа си, лицето си. Не е лесна работа да коригираш и своя мироглед; не е лесна работа и да влезеш в хармония с хората. Аз виждам, че има големи мъчнотии в това, но казвам, че има един начин за това.

Сега вече пристъпваме към една философия, която е красива и има приложение. И всеки един от вас, всеки ден може да придобие по една малка добродетел на устата. Един ми казваше: „Гледайте, колко красиви уста има той!“ Този човек, като го погледнеш, той вдъхва нещо хубаво, благородно, възвишено. Ти, като погледнеш устата му, се въодушевяваш, не се заражда в тебе едно отрицателно чувство, но нещо хубаво се влага в тебе.

Научете се да гледате понякога устата си. Аз бих ви препоръчал да си имате по едно огледало. Трябва ви по едно огледало да се гледате и да се ретуширате. Мога да ви покажа, как да се бутате. Неестествени са бутанията, когато са груби. Има едно бутане, което е ретуширане.

Всяко едно движение оставя клишета в невидимия свят. А пък всяко едно клише си има вече свой отпечатък. А пък всеки отпечатък има свое последствие. А всяко последствие има вече един резултат, а всеки резултат носи една радост или една скръб.

Да кажем, че седи там един човек и прави така: (Учителят махна силно с ръка.) Но знаеш ли, че само с едно махане на ръката, беля можеш да донесеш? Не му махай така с ръка. Спри се тогаз, обърни се към този приятел, погледни го любезно, поосмихни му се и му кажи: „Ще уредим тази работа, ако не сега, друг път.“ Изпрати го с едно хубаво движение, вместо с гневно махане на ръката. На това са мнозина майстори. Най-лесната работа е това, така да махаш с ръка. Но лоши последствия има от това.

Няма по-велико нещо от това да дружиш с Любовта.

Няма по-велико нещо от това да слушаш Мъдростта.

Няма по-велико нещо от това да следваш Истината.

Да дружиш, да служиш и да следваш. Да дружиш постоянно с Любовта, няма по-велико нещо от това. Да слушаш постоянно Мъдростта, няма по-велико нещо от това. Да следваш постоянно Истината, няма по-велико нещо от това.

Добрата молитва

Работата, когато има любов, лесно става. Тогаз всичко става. Но, когато няма любов, нищо не става.

7 часа и 5 минути

(Вън, на снега, се направиха
гимнастическите упражнения.)

20 лекция на Общия Окултен клас
7 февруари 1934г.
Изгрев, София

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, аз, уста, нос, имаш, сега, казва, живот, път, любов, можеш, тогаз, бог, свят, природа, мустаците ,

Общ Окултен клас , София, 7 Февруари 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder