НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Земята на живите

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Земята на живите

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, сега, аз, дишане, казва, природа, живот, хора, дойде, въздух, дишаш, диша, години, казвам, направиш ,

 Неделни беседи , София, 10 Декември 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„В начало бе Словото“

Ще прочета 116-и псалом.

Ще взема последните думи на прочетения псалом: „Земята на живите“.
Ще взема един стих, който съвременните хора, както и в старите времена най-напредналите души в човечеството, са изучавали този език на природата. Техните учители – гениите, светиите, и те са изучавали този език на природата. Аз го наричам живия език на природата. Нашите езици са диалекти, или преводи, на него. Всеки, който иска да има правилно понятие за живота, той трябва да изучава езика на природата. Той е езикът на човешкото самосъзнание, езикът на човешкото свръхсъзнание.

Тъй, както хората сега разбират живота, той е един минал живот. Сега хората преживяват живота на най-висшите животни, на животните. Този живот, който хората живеят, той е най-висшият животински живот. Едва сега хората стъпват в човешкото. Туй, което вършат, е само животинско. Сега схващат, че животните, това са били етапи, през които човешкият дух е минал. Религиозните хора се възмущават, като им казвам, че са минали по пътя на животните или обратното. Може животните да са минали по пътя на човека. Или човек е минал по пътя на животните или животните са минали по пътя на човека. Разбирайте го както искате. Като казвам, че човек е минал по пътя на животните, някои мислят: „Как е възможно? Хората вършат такива работи, които животните ли ги вършат?“

Сега няма да се спирам, както материалистите определят кое е право и кое е криво. Ние разглеждаме живота от съвсем друго гледище. Страданията имат смисъл. Когато човек изгуби своите пари, човек страда. Когато загуби своето здраве – страда; когато загуби своето знание – страда. Каквото изгуби човек, все страда. Това е негово разбиране. Но ако човек разбира езика на природата, той никога няма да страда, защото съществува един закон: всяка печалба води една загуба след себе си и всяка загуба е път за една печалба. Така седи законът в природата. Трябва да дойде една загуба, за да дойде печалбата. Трябва да дойде едно болезнено състояние, то е едно приготовление за здравето.

Животът се обуславя от един прост процес, който ние наричаме дишане. Не може да живееш, ако не дишаш. И детето с първата вдишка от утробата на майка си започва живота. То не живее в утробата на майка си. Там се строи неговото тяло. Майката живее и чрез своя живот поддържа живота на детето. Когато малкото дете се роди, първата вдишка е плач. Първият плач показва, че започва да живее. Казват: „Заплака детето, значи живее!“ То е едно възклицание. То казва: „Живея!“ Това е юбилей, голям юбилей, че е извършило нещо грандиозно, като е заплакало. Майката казва: „Туй дете не разбира.“

Казвам: Сега животът зависи от дишането на човека. Източните народи с хиляди години са изучавали науката за дишането. Едва сега нашите учени хора започват да изучават дишането от друго гледище. И едните, и другите са съгласни: прекрати се дишането, прекратява се животът; започва дишането, започва и животът. От туй гледище всичките болести водят началото си от дишането. Дишането обуславя храната. Дишането обуславя и външния живот на хората. Човек, който не диша добре, той е сприхав, нервен, дразни се, криво разбира. Всичко е механично. Онзи, който не диша правилно, и да е богат, ще дойде до най-голяма сиромашия; но ако диша, той е силен. Той разбира, че неговото богатство седи в дишането. Ако знаеш как да дишаш, казват източните народи, може да оправиш работите си. Ако не знаеш как да дишаш, ти ще забъркаш работите си.

Сега, западната наша култура, по някой път ние се самозаблуждаваме, като четем разни книги, разни идеали. За да се постигнат тия идеали, на хората трябва ум, трябва живот. Как ще се постигне? По кой начин ще постигнем живота, ако няма откъде да черпим? Във воденицата може да се търкаля колелото, ако тече вода. Тогава и воденицата мели брашното. Ако няма вода, която да кара туй колело, тогава условията на живота няма да се сложат тъй добре.

Сега има две противоречия в света. Противоречия, които духовните хора са създали. Те не разбират закона. И светските хора, и те не разбират закона. Мене постоянно ме питат защо природата е създала нещата така. Друг е въпросът защо Господ създаде нещата така. Защо Господ създаде света така? Защото така иска. Защо природата създаде нещата така? Защото така иска. Каква философия има в това? Никаква. Някой учен човек може да докаже истинските причини. Никой не знае, може да философствува само. Философията в този случай не е наука. Това са догадки: защо и за какво. Но в дадения случай ние може да опитаме. Ако дишаш правилно, както трябва... Когато човек е здрав, трябва да диша правилно. Най-малкото равновесие, което изгубиш, ако ти малко се раздразниш или скръб дойде, ако не разбираш смисъла на скръбта, веднага ще се наруши дишането. След време, щом се наруши дишането, според западната наука при слабото дишане кръвта не може да се пречисти, а щом не може да се пречисти кръвта, остават утайки, образува се венозна кръв. Тогава се образува серум, в който живеят всички болести и микроорганизми.

Целият свят днес е заразен от болести. Цяла наука има за лекуването на хората. Хората търсят само лекарства. Лекарството е във въздуха. Жизненият еликсир, както са го наричали в средните векове, праната, както източните народи наричат, то е истинският цяр за всички болести. Понеже ние живеем в един материалистически век, искат нещата да бъдат видими. Н[е]видимите неща не са толкоз опасни, както видимите. Съвременните учени хора, които са материалисти, правят следния опит: хипнотизират един човек и му внушават нещо. Искат да мерят силата на туй, което е невидимо. Този човек е герой, може да се бори с трима души. Хипнотизират го, турят го в този магнетически сън и му внушат. С една тояжка на дъската направят само една резка и му казват: „Тук има грамадна стена, не може да се мине.“ И този човек, като дойде до това място, казва: „Не мога да мина, голяма стена има.“ Будният човек вижда, че няма стена, но само една резка, начертана с тебешир, а големият герой не може да види това и казва: „Голяма е стената.“

Та, сега в света има такива крепости, такива тебеширени линии начертани и всеки, като дойде, казва: „Това е правило, това е морал.“ А ти виждаш, че няма никакъв морал, ти виждаш, че няма никакво бъдеще това. Той казва, че като умре, как щял да бъде щастлив. Чудно е. Той като жив не е щастлив, че като умре, ще е щастлив! Логика! Щастието е качество на живота, не е качество на смъртта. Смъртта е ограничение. Сегашните хора казват: „Да умра, че да се освободя!“ Ако думата „смърт“ означава излизане от затвор и влизане в живота, разбирам, но ако мислиш, че свободата може да дойде чрез смъртта, то е криво схващане. Даже такъв велик човек като Христа три пъти се моли и каза: „Ако е възможно, да се отмахне тази чаша.“ Най-после, като не видя отговор, възприе смъртта и разреши друг един въпрос, една наука много по-дълбока. Няма някой от вас, който да не дойде до тази граница, той все ще дойде да разреши този въпрос. Ние ще го оставим, да не ни смущава.

Смъртта в пълния смисъл е едно освобождаване на човека от нещо. Неразбраната смърт е крайно ограничение на един човек. Адът е най-голямото страдание. Ще оставим този въпрос. Онова, което трябва да залегне във вашият ум, е, че вие сте на Земята и трябва да живеете. Условията на живота ви са дадени. Сега аз говоря на избрани хора, които са здрави, не които са болни. Защото ако аз говорех на болни хора, другояче щях да държа моята беседа. Но понеже вие сте здрави, другояче развивам въпросите. Вие може да направите възражение: „Но онези, болните?“ – Оставете болните настрана. – „Ами бедните?“ – Оставете бедните настрана. – „Ами богатите?“ – Оставете богатите настрана. – „Ами учените?“ – Оставете учените настрана. В земята на живите дръжте сега. Онези въпроси ще ги разглеждате, когато имате свободно време.

В езика на природата най-важното е ти да знаеш да дишаш. То е най-същественото. След като се научиш да дишаш, тогава разрешавай всичките въпроси. Ако не си се научил да дишаш, тогава каквото и да направиш, всичкото твое изкуство ще се изпари. Защо ти е богатството, защо ти е знанието? Туй знание къде ще го държиш? И знанието, и здравето на човека зависи от живота, който иде чрез дишането. Във всяка вдишка ти възприемаш живота. Сега да ви направя аналогия. Рибите, които се намират в 10 пъти по-лошо състояние от нас, трябва въздуха да го изкарват, те го нямат в такова приготвено състояние, както ние. Те имат особени апарати, машини, с които изкарват въздуха из водата. И те търсят. Затуй водата минава през техните хриле. Малко количество въздух като намерят, те се радват. Ние, след като приемем въздуха, изкарваме от него жизнения еликсир, или еликсира на живота, или тъй наречената прана, която е проводник на живота. Ако ти не може да приемеш от въздуха праната, ти не може да живееш. Следователно тази наука гласи така: Когато ти дишаш, по никой начин няма да се смущаваш. Ти ще вярваш, че животът ти има голям запас. От тебе зависи, от знанието ти, как трябва да работиш, не да пресилваш дробовете си. Защо във всяка минута се правят по 20 вдишки? Те са 20 обеда на минута. За един час – 60 минути по 20, те са 1200! В 24 часа? Това са обеди, това е пиршество. 20 обеда, това е слагане на трапеза. Тези клетки на дробовете са учени. Във физическия живот по-учени от клетките на дробовете няма. Те са учени специалисти. Може да четете в учебниците колко милиона клетки са. Някои напреднали физиолози говорят за дробовете. Сега се правят опити, какво количество клетки имат.

Следователно, при дишането, според източната наука, има три степени: горно дишане, средно дишане, долно дишане и пълно дишане – четвърта степен. На горното дишане сегашната наша култура е специалист. Който има горно дишане, той дига раменете си и ребрата си. Средното дишане или долното дишане, или, както някои го наричат абдоминално дишане, трябва да се изпълни горната част на дробовете и тогава въздухът трябва да се задържи известно време в дробовете, за да може тогава еликсирът, който е складиран вътре, да се възприеме. От тази прана сутрин има най-много. Затуй сутрин трябва да се става рано. Източните народи рано стават, понеже праната е в изобилие. Като се събудят, всичките хора чрез своите дробове поглъщат я. Вечер има най-малко. Вечер пак почва да се складирва от въздуха. Когато в старо време са препоръчвали човек среднощ да става в 2–3 часа да подиша, някои казват: „Кой ще си наруши съня да става в 4 часа да диша дълбоко? Нека поспим.“ Колко часа трябват за спане? Нашите физиолози определят, че трябват 7 часа, за децата 8 часа; от 26 до 30 години – под 7 часа; от 45 до 60 години трябват по 6 часа, от 60 до 80 години трябват по 5 часа. Като стане човек [на] 120 години, трябват по 3 часа.

Помнете, че вашите религиозни разбирания, вашите научни разбирания зависят от дишането. Дишането, това е един трансформатор, един от най-големите трансформатори в организма между природата и нас. От дробовете тази енергия, която приемаш, трябва да се трансформира. Част ще иде в мозъка, друга част – в тялото, да го поддържа. Но ако твоите дробове не са в изправно състояние, да приемеш живота направо от природата, по друг начин как ще го приемеш? Ще кажете, че има някакви пилюли. Не, това е залъгалка, на лотария играят, чакат да им се падне билет. Ако чакаш да глътнеш пилюл и от него да живееш... Ти ще дишаш! Трябва да знаеш, че онези, които контролират въздуха, са разумни същества. Хората това не знаят. Въздухът се контролира от най-разумни същества, от най-висша разумност. Всичкото щастие е вложено във въздуха. Ние търсим нашето щастие на друго място. Може да четеш книги, може да четеш романи, някой герой ходил, какви ли не геройства [извършил]. Аз наричам герой [този], който знае да диша. Този човек, който знае да диша, той придобива живота.

Нас ни трябват хора, богати с живот. Сегашните хора са обеднели от живот. Нищо не му коства да се самоубие. Казва: „Животът за мене няма никакъв смисъл.“ Някой чел Шопенхауер или някой друг философ, криво го разбрал. Той не е песимист, както го разбират. Те криво разбират, като четат Толстоя. Толстой е човек реалист. Той вярва в реалното, в това, което може да се опита. Той сам вярва в опита. Казва: „Толстоист ще бъда.“ В какво седи толстоизмът? Да оре земята. Преди Толстоя не са ли орали? – „Ама да се молиш.“ Ами преди Толстоя не са ли се молили? – „Ама да мисли човек.“ – Преди Толстоя не са ли мислили? Не е в това. Учението на Толстоя седи [в] „Не противи се злому.“ Или, аз тълкувам тъй: Не се занимавай с противоречията на природата. Нито се занимавай с нейните работи, понеже, ако влезеш в стълкновение с нея, всякога ще бъдеш бит. Единственото нещо, което никога няма да се подчини на хората, то е природата. Единственото нещо, което всякога ще тъпче хората, това е природата. Единственото нещо, което може да създаде всичкото щастие на хората, пак е природата. И всичките нещастия пак ще създаде тя. Тя е безпощадна. Ако знаеш езика ѝ и ѝ говориш, по-добра от нея няма. Хване те, прегърне те. Но щом не я признаваш, и глад има, и болести има, и сиромашия има, всичко има.

Вие ще кажете: „Господ така е оставил.“ Оставете тази изкривена дума „Господ“. Тя е дума изкривена, трябва да я тълкуваме. Ако в думата „Господ“ вие не разбирате Любовта, това никакъв Господ не е. Ако в думата „Господ“ не разбирате онази абсолютна сила, която урежда всичко, това никакъв Господ не е. Ако в думата „Господ“ вие не разбирате висшето, разумното, това не е никакъв Господ.

Сега аз не искам да ви морализирам, не искам да ви убеждавам. Говоря за неща, които ги знаете, но сте ги забравили. Няма защо да ви ги доказвам, забравили сте ги.

Има учени хора, които забравят. В Америка един виден американски професор отива на пощата да си вземе писмата, имал такава кутия. Казва: „Моля, господине, писмата си искам.“ Онзи казва: „Как Ви е името?“ Забравил името си. Казва: „Извинете ме, господине.“ Отива да пита жена си за името си. Среща един свой приятел, който го поздравява с името му. Връща се на пощата, казва името си и си взима писмата. Този учен човек много неща учил, но той забравил името си.

Онези, които се занимават с физиология, казват: „Отслабването на паметта се дължи на млечната киселина.“ Източната философия казва: „Слабата памет се дължи на слабото дишане.“ Малкото прана, която прониква в тялото – мозъкът гладува, клетките гладуват. Те само за хляба мислят и затова не се занимават с твоите работи. Нахрани ги. Да помниш, това е работа за тебе, не е работа за тях. Казват: „Сега не сме разположени, ние гледаме да уредим нашите работи.“

Това е по един вътрешен начин. Сега на Запад казват, [че] човек трябва да подчини своето тяло. Гърците казваха: „Човек трябва да познава себе си.“ Да познаеш себе си – иди-доди; но да завладееш себе си? Какво ще завладяваш? Ти като победиш, кой ще остане? Кой кого ще побеждава? Ако учениците победят учителя си, кой ще ги учи? Или ако учителят победи учениците си, кого ще учи? Не е в победата. Нито учителят трябва да побеждава, нито учениците. Безпредметно е това побеждаване. То е неразбиране на живота. Животните може да ги вържат, човек трябва да победи. Казвате: „Трябва да победим.“ Какво да победим? Сиромашията ли? Сиромашията е едно благо. Какво трябва да придобием? – „Богатството.“ Че, ние го имаме. Какво ще придобием повече? По-голямо богатство от това никой не може да ни даде. Мозъкът, който имаш, струва толкова много. Ако това вещество го храниш, то е в състояние да се справи с всички мъчнотии в света. Ако знаеш как да храниш своя мозък, и целият пъкъл, всички сили да се съберат, пак не може да победят мозъка. Вие ще кажете: „Как да не могат?“ В мозъка се развива такава грамадна енергия и такава топлина, в която всички лоши духове се разтопяват. Какво ще кажете? Който неприятел дойде, той се разтопява в мозъка. Вие ще кажете: „Не може да се разтопи.“ Там е вашето нещастие. Отде знаете, че не се разтопяват? Понеже не сте ги разтопили, да. Много неща, много навици трябва да се разтопят.

Сега, запример, мнозина мислят, че са свободни. Аз да ви кажа защо не сте свободни. Според мене ето какво определя свободата – негативно определям. Човек, който направи погрешка, не е свободен. Човек, който оправя тази погрешка, е свободен. Човек, който направи погрешка и не може да я изправи, той е роб. Следователно, негативно за да определя свободата: ще направиш един опит, ще направиш една погрешка, казваш: „Аз съм свободен и да изправя погрешката.“ Ти си свободен. То е негативната страна. Положителната страна: ти може да направиш едно добро – свободен си. Щом не правиш добро, ти си роб. Щом ти не си щедър, ти си роб; щом си щедър, ти си свободен. Щом се учиш и любиш науката, ти си свободен; щом кажеш: „Това не ми трябва“, ти си роб, ти не си свободен. Щом ти ревнуваш, ти не си свободен, ти си роб на ревността. Щом си страхлив, ти си роб на страха. Казвам: Трябва нова психология, от която постоянно да се освобождаваме.

Вие сега се занимавате с разрешаването на социалните въпроси: колко ще живеете. Ако знаете да дишате добре, не както учат сега, но има един вътрешен начин, който може да се покаже; аз не искам сега да ви турям в един крив път. Като започнете да дишате, вие милионери няма да станете; ако дишате правилно, вие виртуози няма да станете; ако дишате правилно, вие пехливани няма да станете, но ще станете един здрав човек, който може да използува в дадения случай ония условия, които природата му е дала. Природата е определила възможностите, при които той трябва да живее. Ти не може да се отдалечаваш от нейните граници. Имаш право да се отдалечиш само когато изпълниш това, което ти е дала. Нямаш право нищо друго да изпълниш. Ако това, което тя ти е дала, не си свършил, какво ще свършиш?

Какво иска един бръмбар от природата? Този бръмбар, ако го турят във всички училища, може ли да стане учен човек? Трябват му милиони години да бръмчи. Нему му трябват милиони години да минава през 400–500 000 форми, докато дойде до формата на един човек. Докато той мине от формата на един обикновен човек и да дойде до формата на един гениален човек, трябва да мине през хиляди форми.

А пък да станеш един светия, трябва да минеш през 2000 форми. След като си минал милионите години на животните, като човек да изминеш тия форми.

Всякога всеки от вас в този живот се показва докъде е достигнал. Някога ние се заблуждаваме, но животът всякога показва докъде сме достигнали. Като те сполети най-малкото препятствие, обезсърчиш се. Казваш: „Аз съм човек, аз имам право.“ Ти, като човек, Господ ти е дал една сила, с която дяволът не може да те повали. Ако дяволът те тъпче, какъв герой си, я ми кажи?

Аз харесвам нашия Кольо в Париж. Той е герой и България на първо място седи. Борил се с най-видните пехливани и победил. С трима се борил, и тримата ги съборил. Най-първо се явил един гигант като Голиата, един турчин, Осман, как се казва? Казват: „Сега Кольо ще загази.“ И действително, в борбата, в първите 35 минути почти загазил, но във второто време като дигнал Голиата във въздуха, гътва го на земята да стъпи отгоре му. Казва: „Българин съм.“ Ако този наш Кольо може да извърши такива работи, вие от него по-слаби ли сте?

Не ви привеждам примери [от] преди 20 години, но сега всички вестници пишат. Все там като чета, във вестниците, изпъква формата на Кольо какъв е и зная докъде е достигнал. Този Кольо диша дълбоко, майсторски. Той е научил силата на дишането. Той има крайно самообладание, човек на физическото поле. Той казва: „Каквото и да стане, мен да ме гътнат на земята не може.“ И на опит досега не са го гътнали. Ако го гътнат, друг въпрос, но засега няма по-силен във физическо отношение като българите.

Привеждам този пример не да ви стимулирам, но да ви покажа какво може един човек, който знае. Казвате: „Той е роден така.“ Баща му и майка му са дишали добре, дядо му и прадядо му са дишали добре. Ред поколения са дишали добре. После, ако този Кольо пехливанин измени живота си, ако престане да диша, ще си изгуби силата.

Казвам сега: В земята на живите трябва едно вътрешно знание. Не е време за обезсърчение, да мислим да умираме, да се оплакваме, да пишем романи, да припадаме, че ревматизъм, че коремоболие, че главоболие, че неврастения, че хиперстазия, че чума... Оставете тези, те са думи без съдържание. Ако дишаш дълбоко, никаква чума не може да те хване; ако не дишаш дълбоко, всички чуми ще те хванат. Аз ви говоря за неща, които съм опитал. Всякога човек трябва да разбира живата природа. Ти силата може да я имаш в запас, няма да носиш тази сила всякога със себе си.

Може би преди 15 години в Америка се яви една мома, тя имаше известна сила. 12 души американци хващат едно дебело дърво, тя тури ръката на дървото и то се движи, върти се. Значи тя е по-силна от 12 души. Вземат, че го свържат с менгеме – като тури ръката си, туй дърво става на пластове. Отде иде тази сила? Казвате: „Така е родена.“ Всеки е роден, всеки има тази сила. Трябва да знаеш да дадеш известен наклон. Онзи човек, който разбира планините, който разбира долините, може да направи воденица. Като прави воденица, търси наклон. Онзи инженер търси в силите на живата природа, и там има известни наклони. Наклон, значи, има, дето силите на живата природа се концентрират. Туй е мястото, дето можеш да построиш нещо. Не искам да ви заставям. След като ви говоря, трябва да правите известни опити. Искам да ви убедя да мислите, че с дишането може всичките работи да се оправят. Ако започнете да дишате правилно, ще започне подобрение. Дишането не е прост процес, както някои мислят. Най-първо, човек трябва да образува едно правилно схващане за природата. Той трябва да образува правилно схващане за въздуха, да образува правилно схващане какво носи въздухът, какво богатство се крие във въздуха. Следователно, от това количество въздух, което взема, от праната, която ще вземе според законите, ако знае как да прекара тази прана в него, веднага ще се зародят нови мисли и той ще ги възприеме.

Ето, един италианец намерил 3 апарата, които човек има. Той 3 е намерил, човек има 12. Единия намерил в дясната страна на шията, другия намерил в прасеца и третия – дето се възприемат мислите. Опит прави – може да се възприеме една мисъл от човека. Туря един [...] от алуминий и ти ще възприемеш мислите. Ако човек тия апарати не ги развива чрез закона на дишането, тогава какво понятие ще имаш за природата, ако не можеш да възприемеш всичките тънки сили? Ти най-първо трябва да се справиш с твърдата материя, с течната, да се справиш с въздухообразната и с етерообразната.

Сега човечеството прави една стъпка – от въздухообразната минава в етерообразната материя. Следният живот ще бъде подобрен, понеже ние влизаме в една рядка среда, дето почти няма да има възможност за никакво престъпление. Престъпленията ще бъдат невъзможни. Когато влезете в това поле, престъпленията ще бъдат невъзможни, тъй както един човек, който се е наял, не може да го изкусиш. Гладния човек можеш. Що е кражбата у човека? Един вътрешен подтик: той мисли, че му трябват много пари. Открадне веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти, сто пъти, милиони като натрупа, пак мисли, че няма да му стигнат. Най-после, човешките криви заключения край нямат.

Във времето на английския крал Едуард един английски милионер от Африка се връща, той имал 360 милиона английски лири и се хвърлил в морето, понеже мислел, че за коронацията на краля няма да му стигнат. Някой се самоубива, че няма хляб. Този милионер мисли, че няма да му стигнат. Всеки като ви даде по един лев, вие имате един капитал от един милиард. Ще кажете: „Това са само твърдения.“ Аз говоря не за твърдения, говоря за неща, които сте опитали.

Казвате: „Този е писал в старо време.“ Този, който е писал този псалом, е бил много прав, много учен човек. Той бил тъй напреднал, едва сегашните учени хора са достигнали до степента, която той достигнал. Той разбирал езика на живата природа. Под думата „Господ“ той не е разбирал това, което ние разбираме, съвсем друго е разбирал той.

Казвам: Името Божие. Едно ново име трябва да се създаде за Бога. Туй име, което сега има, то за нас не може да служи. Като е малко, детето казва: „Маминко“. Като стане възрастно, стане мъж на 20–30 години, измени се. Като дете казва: „Татинко“. Като стане възрастно, не казва „Татинко“. Туй дете има философия. Защото окончанието много значи. Ами ако аз туря „не“? Казвате: „Нищо не значи.“ Но ако аз туря това „не“ и кажа „Не ви обичам“, тогава „не“-то знаете ли колко струва? Две букви какво могат да направят? „Н“ и „Е“ в дадения случай. Какво ще кажете? Вие имате работа само с две букви. Тогава ще накарате това „не“ да се пише по друг начин. „Ще дам“ – то е по-правилно. Ще кажеш, че първото е криво, погрешно е. „Ще дам“ е правилно. „Не, няма да дам!“ – може да каже сиромахът. Богатият може да каже: „Давам“. Грешникът може да каже: „Няма да го направя“; праведният – „Ще го направя.“ Ленивият може да каже: „Няма да уча.“ Праведният, умният ще каже: „Ще уча.“ То е здравословно състояние. Ти седиш и казваш: „Тази работа не е за мене.“ Коя работа е за тебе?

Или тогава ще мязате на онзи българин, който дошъл от село, когато се освободила България, и търсил служба. Ходил той, разглеждал, търсил, ще му се пръсне главата. Началник – сложна работа. Разглеждал всички служби. Учител – книги обръща. Един ден във Варненската градина гледа капелмайстор, вижда му се подходяща служба. Пише едно заявление, иска тази служба. Той хич не мисли, че е сложна работа. Той не подозира това. Някой път ние мислим, че в природата някои работи са лесни. Много проста служба, вземе тази палка, но зад нея седи музиката. Като сбърка някой, този тон остава така. Който разбира, казва: „Еди-кой си инструмент.“

В науката за дълбоко дишане трябва да се създаде една колегия от млади и стари хора, да се учат да дишат – не само както източните народи мислят, в тях има една погрешка, ново трябва да се внесе. Дишането да се тури във връзка с човешките чувства, дишането да се тури във връзка с правата човешка мисъл. Всички мисли трябва да се опитат. Чрез дишането може да опиташ кои мисли са прави и кои – криви. Може да опиташ каква е мисълта ти – права или крива. Вземи една мисъл, която е крива, произнеси я и почни да дишаш: дишането няма да бъде ритмично, сърцето няма да бие равномерно. Имаш сърцебиене или неразположение. Изкажи една правилна мисъл и веднага ще забележиш едно подобрение на дишането, едно равномерно биене на сърцето. Защото има пулс в природата.

Всяка права мисъл, изпратена в пространството, от нас възприета, всички тия разумни същества от човешката раса, които са завършили своето развитие, те като възприемат твоята мисъл, веднага се притичват на помощ, да ти уяснят. Те са не един, не двама. Наричат ги помощници на човечеството. Всеки човек има свои помощници. Но щом се откажеш да вървиш по правия път, тогава ще дойдат учители по-долу от тебе и ще те върнат в някое животно. Тогава ще се наруши твоето дишане и ти ще усетиш, че има връшник на главата, тъмнина настава в ума ти, в яденето не може да ядеш, не може сладко да спиш, сънища лоши: гонят те мечки, разбойници, змии. Тогава лекарите ще кажат: „Подобри храната, развлечения, ходи по театри, по концерти.“ Концертите и театрите не спасяват, дишане трябва. Болен си. Излез отвънка, дишай. Бог е вложил живот във въздуха. Кажи: „Аз мога да бъда здрав.“ Отправи ума си към Този, Който е навсякъде, Който е създал света и кажи: „Да бъде тъй, както Той е устроил. Аз ще изпълня волята Му.“ Няма болест, която да не се подчини на тази формула. Ще дойде лекарят, ще тури една губерка, може да ти помогне. Ще ти даде рецепта, но трябва да платиш 50, 60 или 100 лева. Ти си бедняк. Казваш: „Да съм богат!“ Рецепти има и в аптеките на природата. Вземи рецептата от лекаря и кажи тъй: „Каквото е писал лекарят“ – мислено го вземи. Три пъти като го вземеш, ще се оправи работата.

Радвам се, че се смеете. Смехът е благо за болния. Като няма работа човек, по-хубаво от смеха няма. Кой се смее? Болният не се смее. Дойде преди години един господин. Но сега тук да си остане, да не го изнасяте навън. Казва: „Трябват ми 50 лева.“ – „Нямам.“ Казва: „Намери!“ – „Аз нямам.“ – „Намери ги отнякъде. Как да нямаш, като тебе човек, да нямаш! Трябва ми хинин от аптеката.“ – „Много лесна работа. Ще ме слушаш ли? Аз ще взема сега. Ще ме слушаш ли? Колко ти трябват?“ – „30 грама.“ – „Поеми мислено и ги глътни на 3 пъти. Ако не оздравееш, ела при мене, аз ще ти дам 50 лева.“ Който повярва, може да прави същия опит, не с всинца ви. Със суеверни хора не правя опит, [а] с вярващи, които имат вяра. Законът е за учените хора, за вярващите. Хинина може да го вземеш чрез храната. Но въпросът не е за хинина. Лекуват се хората по два начина. В съвременната медицина единият начин [е]: трябва да се вкара в човешкия организъм вещество, съответствуващо на организма, да се събуди деятелност, да изхвърли навън. Другият начин: да подкрепим организма с жизнена енергия, която е необходима за организма. И единият, и другият метод се употребяват. Вие по някой път може да идете при някой лекар. Той констатира, че вие имате възпаление и ви предписва лек. Тогава вземи въздуха и кажи: „Да стане тъй, както казва лекарят.“ След като оздравееш, тия пари дай ги на някой беден човек. Колкото съм лекувал някои хора, те стават скържави. Казвате: „Тогава съвсем ще намалее клиентелата на лекарите. Сиромасите да не може да се ползуват.“ Ти се разболяваш – опитай моята рецепта. Тъй да бъде, както съм казал. Но тия пари, които ще платиш на аптеката, дай ги на някоя вдовица или сираче. Ако сте прями, ще имате резултат; ако сте скържави – никакъв резултат. Защото природата е разумна. Всичките тия болести, които се проявяват, те са подбудителни причини, за да се отвори нашата душа. По обикновен път не може да схванем.

Сега да се върнем към дишането. Научете се да дишате. Дълбоко дишане – горно, средно и долно дишане. Всеки ден дишай през носа, не през устата си. Ако е по обед, лятно време, преспокойно може да дишате и през устата, няма опасност да се простуди гърлото.

Казвам сега: Несъответствия сега в нашата култура за светските хора, който и да е [от] религиозните, никой от тях няма туй, което религията изисква. Ние говорим за любовта. Любовта може да се прояви само в един здрав човек. Не че тя не съществува. В един добър човек тя може да се прояви. Тя е като цвят, който трябва да цъфне. Знанието може да се прояви само в един човек, който е здрав. Свободата може да се прояви само в един човек, който е здрав. Свободата е само за здравите хора. Болните хора може да се ползуват от благата на свободата, на знанието. Здравият човек може да живее в любовта.

Казвам: Чрез закона на дишането може да поправиш много погрешки. Да допуснем, че вие сте чиновник, имаш някой директор. По някой път по някакви съображения директорът не постъпва тъй, както трябва. Веднага разсъждаваш и казваш: „Аз искам да покажа на този директор, че не трябва така да постъпва.“ Какво ще направиш? Ще те уволни той. След туй какво ще направиш? Ще се биеш и ще му пукнеш главата. Какво се постига? Нищо не се постига. Този директор можеш да го направиш приятел. Аз ако съм чиновник при такъв директор, ето какво ще направя. Аз ще ида и ще кажа: „Имам да ти кажа нещо много важно. Такова богатство има за тебе, каквото не си сънувал.“ Онзи директор какво ще каже? Той ще измени своето положение спрямо мене. Аз ще го срещна и ще му се усмихна. После ще му кажа: „Аз ще те науча да дишаш.“ Той е несправедлив спрямо мене. Аз ще му покажа как да диша. Аз ще го науча да живее – той, и жена му, и децата му. Един ден ще отида в дома му и ще го науча как да диша. Жена му ще ме гледа добре, децата му. Той ще каже: „Много ти благодаря, виждам, че си един добър човек с големи способности. Като тебе човек не съм виждал – и опакото ти, и доброто.“

Сега, не ви казвам вие така да постъпвате. Вие може да постъпвате както искате. Казвам: В природата има един начин. Ако аз съм директор на банка, така бих желал да постъпят. Аз веднага ще дойда и ще кажа: „Има нещо, умен е.“ Някой път обичаш един слуга защото е умен. Някой път човек казва: „Трябва да бъда силен.“ Силата на човека седи другаде. Ти може да влезеш, да завъртиш един ключ, щото да направиш много работи. Но само веднъж може да направиш едно престъпление. Втория път, ако ти не можеш да поправиш погрешката, ти ще изгубиш своята свобода. Щом направиш погрешката, казвам: „Радвам се, че си свободен.“ Като изправиш погрешката, казвам: „От тебе нещо става.“ Щом може да направиш погрешка и може да я изправиш, от тебе може да стане нещо. Щом ти виждаш, че можеш да дишаш, с дишането свършва работата. Казваш: „Сега ще дишам? Друга работа имам!“ Ти първо ще дишаш, после ще мислиш. Защо така? Преди тебе е мислил друг, ти ще изпълниш правилата на неговата мисъл. Тогава, след като дишаш, ще дойдеш до своята права мисъл. Като дишаш, чрез живота, който възприемаш, тогава ще дойдеш да направиш опит. Влезте в една стая, дето е бил един престъпник, който е дишал, и подишайте въздуха и влезте в една стая, дето е бил един добър човек, подишайте въздуха, ще видите какво влияние ще окаже. Влезте в стаята на един престъпник, ще видите, този престъпник е отровил целия въздух. Добрият човек, като диша, той е като вентилатор.

Когато бях във Варна преди 15 години, правех опити. Понеже много ме безпокояха, в стаята внасях един мангал с въглища. Който влезе, не може да седи. Казва: „Си[ле]н пламък има.“ – „Свикнал съм.“ Другите бягат. Сега не го употребявам, защото нямам нужда. Тези условия трябваше да ги преработя. Тя е отрова за другите, за мене не е. Таралежът, като извади една змия, ни най-малко не го хваща отровата. Огънят някои хора гори, някои не гори. Има факири, които в огъня влизат, преминават огъня, потанцуват; и техните ученици минават. Цяла наука [е], човек може да направи туй. Това са още елементарни работи. Но да влезеш в огъня не е голямо изкуство. Да се учиш и да приемаш живот от въздуха, това е една отлична наука, защото в него седи твоето бъдеще, в него седи твоето щастие – на тебе и на хиляди поколения, които ще дойдат след тебе. То не е само за сегашния живот, но и за бъдещия живот, няма да изчезнеш, ти ще живееш на Земята. Казваме: „Живеем в Земята“, но животът в Земята се разбира там, дето Провидението, Бог, е вложил всичките блага. Хората сега трябва да се учат, трябва да се учат от благата, които може да възприемат.

Та, казвам: Ако по този начин хората биха живели, то животът може по-лесно да се поправи. Понеже ние го оправяме по съвсем друг начин. Може би по този път, по който оправяш живота, той пак ще се оправи, но той няма да се оправи тъй, както ние мислим. Едно хилаво поколение, едно поколение, което не диша, ще има след себе си един род по-слаб. Едно израждане ще има в храната, в дишането и в мисленето. Източните народи, в техните школи като постъпи един ученик, първото нещо, те го учат да диша. Един човек, който правилно диша, той не може да има несрети в живота, понеже той се нагласява ритмично. Здравия човек всеки може да го приеме. Защото любовта е здравословно състояние. Любовта може да се прояви само при здравия човек. Тази любов е едно богатство, което той носи.

По някой път аз съм привеждал примера: Една красива мома като дойде, ти веднага си разположен да направиш услуга. Като погледнеш красивия човек, нещо хубаво излиза. Ти си готов да се жертвуваш. Като дойде някой друг, стисне те нещо, не даваш. Казвам: От кои трябва да бъдем ние? Ние всички трябва да бъдем от тези, дето казва Христос: „Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Бога.“ Да бъдем носители на Божественото. За Бога казват: „Знаете ли какво нещо е Бог?“ Бог прави една вдишка през цялата епоха и прави една издишка. Знаете ли какво нещо е задържане на въздуха? Сега гениални и адепти има, които задържат въздуха половин час. Той е адепт от първа степен. Бог може да направи една вдишка за милиони години и като издъхне, създава светове. Като вдъхне, Той събира този свят и после го преустройва. Какво ще кажете за това? Господ е толкова учен, че знание има. Ние по 20 пъти на минута издъхваме и нищо не правим. По 20 пъти възприемаме и нищо не правим. И тогава казваме, че ние сме направени по образ и подобие на Бога. Рибата, която е родена от риба, знае да плава. Птицата, която е родена от птица, знае да хвърка. Човек, който е роден от Бога, как да не знае да направи туй нещо?

Ние казваме, че човек е свободен. Свободен човек е онзи, който обича Истината. Знаещ човек е онзи, който обича Мъдростта. Живее онзи, който обича или държи Любовта в сърцето си.

Дишането е процес да възприемеш живота. Щом възприемеш живота, знанието ще дойде. Щом дойде знанието, свободата в света ще се яви. Това са сега специфични работи, които остават, те се отнасят във вътрешната школа, да мислите. Ако някой от вас направи малък опит, елате при мене, ще ви дам малки упътвания.

„Отче наш“

„Благословен Господ Бог наш“

11-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 10.XII.1933 г., 10 ч сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, сега, аз, дишане, казва, природа, живот, хора, дойде, въздух, дишаш, диша, години, казвам, направиш ,

 Неделни беседи , София, 10 Декември 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder