НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Слушане отвътре. Какво да направиш

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Слушане от вътре. Какво да направиш

Най-често използвани думи в беседата: има, може, сега, човек, имаш, аз, казва, свят, живот, бъде, път, число, казваш, хора, дойде, каже, тебе, обича, знание, условия ,

Общ Окултен клас , София, 8 Ноември 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 часа сутринта

Отче наш

Размишление

10-та глава от Посланието към Евреите (до 32 стих)

Всичките противоречия в живота произтичат от незнание. Или от една вътрешна тъмнота, която е неестествена и която, по някой път, обхваща сърдцата и умовете на хората. А някой път обхваща и тяхната воля. Както и да се говори, по-мъчно се ходи вечерно време отколкото денем. Денем по-малко се спъва човек, отколкото нощем. Това са сравнения, аналогии. Даже и когато човек има своя свят, вечерно време, пак може да се спъне. Пътят не е ясен. Важното е, че при сегашните условия човек трябва да се учи. И след като е постъпил човек в училището, могат да му предскажат успеха. Ти можеш да влезеш в училище, но ще свършиш, ако се учиш. Могат да ти предскажат, че щом си влезнал в училище ще го свършиш. Новото предсказание е валидно, ако се учиш. Това предсказание подразбира, че ти ще се учиш.

Ти казваш: „Аз искам да бъда добър.“ Можеш да бъдеш добър при известни условия. Ако се учиш. Ти питаш: „Ще стане ли нещо от мене?“ Ще стане при известни условия – ако учиш. Ако не учиш ще останеш такъв, какъвто си. Житното зърно, което не е посято, ще остане житно зърно. А, което е посято ще има една придобивка, при всичките мъчнотии, които има. На някои прилежни ученици им е приятно да им се дават мъчни задачи, а на ония, слабичките, мързеливичките – не. Не им е приятно. Когато не учиш на место на знанието ще дойде мързелът и ще ти каже: „Не ти трябва да се главоболиш, другите ще направят това вместо тебе. Ти чакай.“ Бедните хора не стават мързеливи, но богатите. Най-добрите условия, които могат да се дадат на един човек, ако не знае как да ги използува, ще създадат в него мързела, нехайството. Не че нехайството е мързел, мързелът подразбира незнание, как човек да използува условия, които му са дадени, за да добие нещо.

Две неща трябва да имате като правило. Първо – слушане отвътре. Да слушаш. Със слушане се придобива знание, то е вътрешен процес. И второ – разбиране. То е външният процес на ученика. Ако ти разбираш нещата, ще знаеш как да ги приложиш. Ако слушаш, ще научиш нещо. За да дойде разбирането, ти трябва най-напред да си слушал.

В това отношение се казва, че човек не трябва да бъде глух. Това се подразбира вътрешно. Ти казваш: „Нищо не слушам.“ Тогава нищо не ще възприемеш. А, ако много слушаш, много ще възприемеш и много ще разбереш и много ще извършиш. Слушането е най-приятното нещо, което в дадения случай, може да имаш. Хубаво е на гладния да му се приказва за яденето. Ред образи има. Той се радва, когато му се казва, че му се приготовлява нещо за ядене или когато на детето, пред Великден, баща му и майка му говорят, че му се приготовляват дрехи. То се радва тогава. А пък разбирането е, когато децата вземат дрехите и ги облекат за Великден.

Та казвам сега, слушането подразбира да се съберат вътрешните материали, при които човек може да расте. При слушането става развитието на човешкия ум. При слушането човек трябва да внимава. Човек трябва да внимава, понеже има опасни неща. При слушането има един процес, това, което се предава, да го разбереш добре. Понеже, ако не го разбереш добре, то при разбирането ще има едно криво положение, при което ти сега ще пострадаш. Например, има знания, които са опасни. Например, ако се даде на човека едно разривно вещество трябва да му се каже от неговия учител: „Бъди внимателен, да не го тръскаш, понеже, ако го тръскаш може да избухне.“ По някой път се ражда у вас известно съмнение. Съмнението се ражда при голямата любов. Щом обикнеш някого ти почваш да се съмняваш в него. Майката, от голяма любов към детето си, почва да се съмнява, да не му се случи нещо лошо, да не би да се е ударило, да не би да се изгорило, да не би да го нападнат вълци, като ходи из гората или да не би да падне от аероплана, ако се качи на такъв. А като не го обича, то нищо не я безпокои.

Та лошото в хората, не е във волята. Състоянието, което смущава Духа на човека, идва като едно последствие, което подразбира, че което имаш можеш да го изгубиш. Но трябва да знаеш, че има сигурност. Съмнението, богатството идат при несигурната любов. Те са последствия на една несигурна любов. Да кажем, че аз представя въпроса другояче. Детето е отделено от майката и може да мислите, че тя не го вижда. Но представете си, че ти обичаш ръката си, погладиш я. Но тази ръка е постоянно с тебе, опасяваш ли се ти за ръката си постоянно, както за детето? – Не. На където ходиш и тя ходи там. Не се безпокоиш. Къде е опасността, когато майката се безпокои за детето си? Съзнанието на детето е свързано постоянно със съзнанието на майката и вследствие на това е и безпокойствието на майката за детето. Също е, когато се откъсне човешкото съзнание от Бога. Когато бащата, майката и детето тръгват за един път, то някой път, бащата и майката, като чакат своето дете, най-после тръгват и казват: „Да ни стигне отподире.“ Някой път ние имаме следната опитност, някой път вие усещате, че Господ ви е оставил. Вие сте се захласнали някъде и Господ си върви по пътя. И вие трябва да стигнете отподире. Това са все човешки страдания. Ти казваш: „От време вярвях, а сега вярата ми е по-слаба.“ Това е една временна обстановка, която трябва да изтълкувате другояче. Закъснял си по пътя, прегрешението ти не е голямо. Но закъснял си малко, похапнал си, попийнал си, но твоите ближни не са те чакали и са отминали. Ти трябва да ги стигнеш.

Сега аз ви привеждам този пример, за да се освободите от някои безпокойствия, които ще се вмъкнат в душата ви. Ти казваш: „Човек е млад, но ще остарее. Какво ще придобие човек, след като е живял на земята?“ – Ще придобие знание. Някой пита: „Какво съм придобил аз, след като съм се родил?“ – Придобил си знание. Ти си бил млад. Учил си се. Свършил си до пълна възраст. Остаряваш и умираш. В неприятните работи, които си преживял, знанието, което придобиваш, то е печалбата. То не е нещо материално. Като заминаваш за другия свят, няма да имаш нито една стотинка, нито един косъм, всичко, което имаш в света, ще го оставиш тук. Какво ще вземеш със себе си? Ще вземеш нещо със себе си, ще имаш една придобивка. Знанието ще носиш със себе си. Да ви дам един пример, апостол Павел казва: „Ако ни се разрушат земните домове, имаме домове неръкотворени“. Да допуснем, че си в една държава и като те изгонят от нея, ти имаш надежда, че ще отидеш в друга. След като те изгонят от едно место, ти ще отидеш в по-хубава къща, отколкото тази, в която си обитавал. Значи, като отидеш в онзи свят, ще имаш условия по-добри, отколкото тия, които са на земята. Преходно е на земята. Има един друг порядък.

Да ви наведа, във връзка с това, на една мисъл. Учените хора казват, че цялото не се дели. Единицата не се дели. Нашата земя не може да се дели, земята си остава винаги една. Могат да се наплодят други земи като нашата земя, но тя ще си остане все една. Но нещата върху нея могат да се размножават. Хората могат да се размножават. Но земята си остава една. Върху тази единица – земята, могат да станат много други явления, но земята ще си остане все една и съща. Тя не може да се разедини. Не може да има две земи, три земи, пет земи и т.н. Когато ние говорим за единицата, подразбираме това, цялото, от което нещата стават, но то си остава едно и също. Сега трябва да има нещо във вас, което не се дели. Има неща неделими, които не се делят. В тебе трябва да има една основа, която не се дели. Защото ако тази основа се раздели, ти няма да имаш едно истинско понятие за нещата. Тя е мярката. Под думата единица, разбирам същността на нещата. Тя сама остава във всички условия една и съща. Тя е, която измерва нещата и явленията.

Та трябва да дойдете до нещо неизменяемо във вас, нека са външни неща, защото те ще се изменят. Вие ще дойдете до неизменяемото. Някой ще каже: „Кое е неизменяемото в живота?“ – Самият живот. Ние казваме: „Животински живот.“ Какво подразбираме под думите „животински живот“? По отношение на знанието, животните имат повече живот, а по-малко знание, те имат такива знания, колкото хората. За това казваме, че техният живот е животински. По какво се отличава животинският живот от човешкият? Има примеси. Животните са много по-жестоки отколкото човека. Човек е жесток, но животните са много по-жестоки от хората. Вие сега казвате: „Как може да бъде така, животните да бъдат по-жестоки от хората?“ Неизлюпените змийски яйца са много кротки, а излюпените са много лоши. Че змийските яйца са кротки, това не показва, че те са светии. Във всяко едно змийско яйце се крие нещо жестоко. И като излюпиш този „светия“ той става на дявол. „Светиите“ на змийските яйца стават дяволи.

Трябва да имате една ясна представа, от какво произтича злото в човека. Злото в човека произтича от това, че ти си измътил нещо, което си мислил, че е светия. Ти мислиш, че едно яйце е светия, искаш да му дадеш живот и да го излюпиш. Но ще излезне една голяма неприятност, от твоята постъпка. Ти казваш: „Аз съм мислил много добре.“ Ти си мислил много добре, но си нямал знание. Ти казваш: „Трябва да разбираме хората.“ То е изкуство, да знаеш как да обичаш човека. Когато човек е гладен, какво добро трябва да му направиш? Можеш да му дадеш една добра дреха, шапка, обуща. Каквото и да му направиш, той всякога ще бъде недоволен от тебе. Той ще каже: „Аз съм гладен, умирам, а пък той ми донася тези дрехи.“ Може да му донесеш някой ключ, някоя златна верижка, някой часовник, но той е все недоволен. Казваш: „С нищо не мога да му угодя.“ Той нищо не ти казва, но е недоволен. Най-после ти казва: „Не ми трябват тия неща, а хляб ми трябва.“ Дай му едно комаче хляб и го остави. „Каквито условия и да ми даваш, аз няма да използувам благото, което си ми дал“, казва той. Ти казваш: „Аз много го обичам. Трепери ми сърдцето за него.“ Много хубаво. Но твоето треперене ще го умори. Ти ще го умориш от големите блага, които му даваш. Има Един в света, Който никога не постъпва така. Вие се съмнявате в Бога. То Той всякога отива там гдето трябва.

Сега от къде произтича недоволството на човека? Бог е толкова умен, че Той ти дава, за дадения случай това, което ти трябва. За следующия момент, Той ти оставя едно желание, как да го искаш. Пак да искаш да го задоволиш. В дадения момент, ти си задоволен, но окото ти е недоволно. Защо не ти дава Бог и за утрешния ден. Ти искаш Той да те осигури и за утрешния ден.

Природата ни осигурява само за един ден. Като ядеш, ти си осигурен. Закон е, че щом имаш едно ядене, то всичките последующи яденета ще дойдат. Всяко ядене ще дойде на времето си. Та нашето недоволство произтича от факта, че ние искаме да се осигурим. Че щом те обича Бог, не си ли ти осигурен? Каква по-голяма сигурност искаш. Сигурността не е нещо външно, то е едно вътрешно отношение. Писанието казва: „Ние живеем и се движим в Бога.“ А пък, при това знание, ние се безпокоим.

Някой казва: „Какво ще бъде с мене?“ – Няма да бъде нищо. Някой казва: „Оголях.“ – Че много естествено. Ти облечен ли се роди? Ти гол се роди. Рибите са голи във водата. И от после се облякоха животните. Птиците са облечени. После им израснаха перата. Когато отиваш да се чистиш в банята трябва да си съблечеш дрехите, нали? И докато в съзнанието си не станеш гол, ти не можеш да се очистиш. Адам и Ева бяха голи. Къде беше погрешката им? Адам и Ева, след като се окаляха, погрешката им беше, че не отидоха в банята, да се окъпят. Те, преди да дойде Господ, можеха да отидат в банята да се окъпят. Те чакаха Господ да ги види окаляни и да ги пита защо са окаляни. А пък трябваше да отидат в банята, да се окъпят, да се вчешат и да се облекат. Те не го направиха това. И понеже Адам и Ева не се окъпаха в банята, изпъдиха ги из рая.

Сега законът е: Всеки има възможност да се окалва. Окалването е една възможност. Щом сме на земята, при тези условия, може да има окалване. Когато времето е сухо, няма опасност, но като дойде дъждът, дъжд, кал, тогава има опасност. Та, при хубавите условия няма опасност да се окаляте, но при дъждовно време ще се окаляте и оттатък ще минете. Ако не знаеш законите, ще се окаляш. И тогава ще излезнеш из рая навънка. Сега по човешки обяснявам идеята. Всяка една направена погрешка вие трябва да изправите. Трябва да отидете на баня. Нищо повече. И ще платиш на баняджията да те пусне в банята да се омиеш. В турско време една баня струваше 10 стотинки. Ще влезнеш, ще платиш 10 стотинки. Сега не зная колко струва – 5 лева, 10 лева, 20 лева? Кой човек не би дал 20 лева, за да го задържат на служба! Да го изпъдят по-хубаво ли е? Той получава 3000 лева на месец. Направил една погрешка, трябва да отиде на баня. Много ли са 20 лева за баня?

Сега да се повърн[а] към приложението. Знание трябва. Онзи цигулар, който има своя цигулка, може да има най-добрия учител по музика. Но той трябва да учи. Някой път вие изгубвате доброто поощрение. Вие мислите : „Оголяхме!“ Вие казвате: „Молихме се и какво придобихме, вярвахме и какво придобихме?“ – Знание си придобил. Ти, като си пил вода, тая вода е заминала, но водата е оставила нещо в тебе. Ял си, но и си добил нещо. Яденето е оставило нещо в тебе. Ти си се окалял и ако не отидеш на баня, ще те изхвърлят навън. Ето защо трябва да се учите. Единственото хубаво нещо е учението. Няма да вземеш пред вид, че си се окалял, че [не] си разположен духом, че боледуваш. Тези неща ще дойдат. Те са общи за всички. Понякога ще видиш, че времето не е хубаво, че вятър има, че някои хора се карат. И после се лекуват от раните, че някой човек го погребват, че правят панахида, че дават угощение за някое новородено дете и пр.

Аз превеждам тези неща, за да се изясни духовния живот. Защото духовния живот е нещо отвлечено. И ако се говори за духовния живот, работите остават неразбрани. [Вероятно Учителят пише на дъската:]

1 – нечетно число

2 – четно число

3 – нечетно число

4 – четно число

5 – нечетно число

6 – четно число

7 – нечетно число

8 – четно число

9 – нечетно число

Добре. По какво се отличават четните и нечетни числа? Кое е по-хубаво да имаш – едно четно число или да имаш едно нечетно число? Когато се жениш, трябва да имаш четно число, а когато раждаш деца, трябва да имаш едно нечетно число. Нищо повече. Щастието на човека седи в четните числа, а развитието на човешкия ум седи в нечетните числа. Ти казваш: „Как ще го разбера?“ Разберете го както можете.

Когато търсиш да се жениш. Щом имаш една жена, работата върви добре, а щом имаш две жени и като дойде третата. [Ако] eдин мъж имаше две жени, те ще се скарат. Тогава при жененето трябва да се тури една жена и един мъж, т.е. само в числото две могат да бъдат щастливи. Но тези двама искат да им дойде още един другар – детето, което ще им дойде, то е нечетно число. За да бъде то щастливо, трябва му едно дете – четно число, трябва му едно сестриче. Братът и сестрата, това е духовната връзка, това е духовната женитба. Братът и сестрата, които се раждат в един дом, това е женитба. Духовно е когато се раждат едно момче и едно момиче, а ако се раждат все момичета или ако се раждат само момчета, това е едностранчиво.

Та вие искате да знаете какво нещо е духовният живот. В духовният живот има по-чисти, по-фини отношения. По-естествени са тези отношения. Ние вземаме нещата в тяхната чиста форма. Една риба, която живее в чиста вода например, пъстървата има едни качества, а друга риба, която живее в мътна вода, има съвсем други качества. Пъстървата, която живее в чиста вода, е изложена на по-малко болести, отколкото рибата, която живее в мътна вода. Можем да теглим една аналогия: колкото условията, средата, в която живеем е по-чиста, толкова по-здравословна може да бъде средата. Аз вземам сега средата в следният смисъл: нашата мисъл. Колкото хората, между които живеем са по-добри, по-интелигентни и мислят добре, животът ни ще бъде по-добър. Здравето ще бъде по-добро. Но когато у хората има постоянни противоречия, то те живеят в една тиня и кал.

На мнозина от вас препоръчвам баня. Ти казваш: „Аз съм светия.“ Светиите и другите, все на баня да отидат. Светията може да бъде днес най-окаляния. И светията трябва да се окъпе. Нищо повече. Ще се къпеш. Ако си грешен, ако си направил престъпление, ще се къпеш. А пък светията два пъти ще се окъпе. Грешникът веднъж се окъпва, светията ще се окъпе два пъти, понеже дрехите му бяха чисти и сега се окаляха. Ти казваш: „Оцапал съм се!“ Оцапал си се, какво от това? Ще се окъпеш. Грешникът не съжалява за своите дрехи, но светията съжалява за чистите си дрехи и ще каже: „Пак ще се очистя, като се окъпя.“

Сега искам да ви наведа на една мисъл: Погрешките, лошите мисли, подозренията са неща външни. Та сега трябва да се поучите от тях, за да следва правилно вашият прогрес. Вашите погрешки имат и добрата страна. Не съжалявайте за вашите погрешки, те са тор. Не съжалявайте, даже и за това, което окапва от вашето дърво. Това дърво ще даде по-добър плод. Това дърво, на което листата му капят, то един ден ще си образува по-хубава почва. Всичко това, което ви се случва, ако се учите, ще бъде за добро. Имайте търпение! Направили сте една погрешка, не съжалявайте за нея. Радвайте се, че придобивате нещо. Взел си един фалшив тон. Я питай тези, които са се учили, колко погрешки са правили. Онези, младите деца, които се учат да пишат, колко погрешки са правили? Нима изведнъж са се научили да пишат? Я, питайте тези, които са се учили да рисуват, какви погрешки са правили? Вие, възрастните, като рисувате един човек, ще го нарисувате така, че да не могат да го познаят. Ти ще кажеш: „Аз го рисувах от натура.“ Ти от натура си го рисувал, но никой не може да го познае. Какво ти струва рисуването от натура, когато не могат да го познаят!

Някой художник е нарисувал някой предмет, обаче той не прилича на нищо. На мен ми дадоха една картина, представлява вол с три крака. Аз им държах една лекция. Аз казах на художниците: „Това ново изкуство ли е? Вол с три крака!“ Аз им дадох 200 лева за картината. Единият заден крак го няма. Та казвам, този човек уж разбира от перспектива, сенки и нарисувал вол с три крака. Единия заден крак го турил в сянка. Няма го никакъв. По някой път и духовните хора правят така. Рисуват един вол с три крака. Можете да разисквате върху причините, които са били.

Искате да знаете причините, защо Господ изпъдил Адама. Единственият човек, който знае защо са изпъдили Адама от рая това е Адам. Викайте Адама и той ще ви каже, че Ева знае това. Викайте Ева и тя ще каже истината. Един ден Адам и Ева ще дойдат и ще разправят как направиха погрешката, а пък сега има една книга, в която са изложени тези неща. Те може да са верни, а може и да са неверни. Индусите другояче обясняват грехопадението.

Някой път големината и дебелината на предметите раждат големи недоразумения. За пример [дадеш] една малка ябълка на едно дете и то е недоволно, дадеш му една голяма ябълка и то е доволно. Защо това дете е недоволно, като му дадеш малка ябълка? Това дете няма истинско знание. Малката ябълка е малка понеже е в процеса на развитие. Някой път малкото дете е за предпочитане, защото в него има повече дарби, повече заложби. Някой път човек може да е голям, но няма никакви заложби.

Може да се образува приятелство между хората, но ако това приятелство, което се образува, не може да даде един добър резултат, какво може да очакваш? Ако ти следваш 12 години и нищо не може да научиш, каква полза има от това? Това е губене на време. Ако ти си религиозен човек, ако си пастир на една видна църква в света и нищо не си придобил, какво се ползуваш? Ние живеем в един свят толкова хубав, със слънце, планини, звезди. Какви грамадни богатства са това! Казвам: „Нищо от това.“ Гледам слънцето, реката и пр. И пак седя в същото положение. Когато ти гледаш слънцето, ти, в дадения случай, трябва да приемеш богатствата, които слънцето ти отрежда. Да допуснем, че вие сте болни. Много от вас сте болни. В слънчевата светлина има блага за тебе, ти си сиромах. Даже твоята сиромашия има връзка със слънцето. Да кажем, че имаш 100 килограма лук, арпаджик. Ти си беден човек, но ако си умен, ти знаеш, че тази година ще има благоприятни условия за търговия, за лука. Килото струва 10 лева, като посадиш 100 кила лук, колко килограма може да извадиш. Тук има земледелци от един килограм арпаджик колко килограма лук се изважда? (– Средно 100 килограма, а някой път 50 килограма.) Да кажем, че се добива от едно кило, 100 кила, по 100 лева правят 100 000 лева. Ето в една година ти спечелиш 100 000 лева, а пък ти седиш и казваш: „Защо ми трябва този лук?“ – Ще го посееш.

Сега може да ка̀жете: „Защо Господ ме е създал при тези неудобства?“ Помнете следното: Това разположение, което имате във вашето сърдце и вашата воля, в дадения случай, това е най-доброто, което Бог може да ти даде. В бъдеще няма да бъде това, но в сегашния случай, то е най-доброто положение, при което може да се намериш. Това положение няма да остане във век и веков такова. В следующия момент може да бъде пак най-доброто и т.н. Но ти си все недоволен. Това е защото не си използувал тези условия, които са ти дадени. Вие сте недоволни от вашите неразбирания. Бъдете доволни от разбиранията си. Да допуснем, че вие сте неразположен и казвате: „Нямам любов.“ Какво подразбираш под думите: Нямам любов? Щом нямаш любов, ти си вече болен. Имаш много недоимъци. Те ще те доведат в един крив път и ти ще бъдеш слаб, няма да свършваш работите си добре. И по този път на безлюбието, ако вървиш, то целият ти живот ще се влоши. То е все едно, ако храниш един човек с лоша храна, тогава цялото му тело ще се поквари. И тогава няма да има добри постижения.

Ако ние спънем сърдцето си и ума си, то какво ще добием? Не спъвайте сърдцето си и ума си и волята си. Може да е дошла една мисъл в тебе, която не е твоя. Остави тази мисъл на страна. Може да е дошло едно желание в тебе, което не е твое, остави го на страна. Може да е дошла в тебе една крива постъпка, остави и нея на страна. Нищо от това. Не се занимавай с чужди мисли, с чужди желания и с чужди постъпки. Не разрешавай защо става така. Никой не е обяснил това положение. Да кажем, че един ден имаш една лоша мисъл. Това го обясняват в окултната наука. Ти прекарваш един страшен ден, прекарваш цяло едно съществувание. Прекарваш някое свое прераждане, което може да си преживял преди 100, преди 1000 години и ти го прекарваш сега в един ден. А някой път ти си радостен, ти толкова преживяваш един цял живот в един ден. Когато се радваш, това е твоето минало, когато скърбиш и то е твоето минало. От твоето минало на страданията и от твоето минало на радостите ти ще извадиш твоето настояще. Ще използуваш.

В онзи, лошия живот, лошия ден, когато дойдат в тебе лошите мисли, веднага ще гледаш да пресъздадеш от този ден, настоящето. Да пресъздадеш нещо хубаво. И тогава може да получиш хубава перспектива за бъдещето. Всички лоши събития, всички лоши работи в твоите минали съществувания, ти ги събери, не ги пъди, но ги впрегни на работа.

Всички вие трябва да бъдете учени, както съвременните изобретатели. Например, когато хората са впрегнали най-първо водата, като работна сила, на животните не е дошло на ума да си направят воденици или вятърна мелница, а човек е впрегнал вятъра на работа. По същия начин човек е впрегнал силата на па̀рата, на електричеството, на по-тънките сили в природата. Също така и ти трябва да впрегнеш лошите мисли и лошите желания да ти вършат работа. От калта на греха направи грънци. Някой ще каже: „Може ли така?“ – Може, може. Много хубави грънци стават от калта на греха, ще ги туриш в пещта. Греха ще изкочи навън и ще остане хубавата глина. И ще излезе едно хубаво гърне. Писанието казва: „Всичко онова, което се случва, на тия които обичат Бога, ще бъде за тяхно добро.“

Не се спирайте за една постъпка на човека. Тя не определя човека. Някой казва: „Защо е съгрешил Адам?“ Не се спъвай върху това. Понеже вие, ако мислите върху това, Господ ще ви постави на изпитание и тогава и ти ще съгрешиш. Ти искаш да знаеш защо съгрешил Адам. Да кажем, че една млада мома иска да знае защо е съгрешил Адам. Господ ще ѝ даде обяснения. Тя ще се влюби в един млад момък и няма да може да живее с него. И тогава Бог ще ѝ каже: „Защо да не можеш да живееш с него, нали го обичаш!“ Защо Ева съгреши? Но ти сега защо съгреши, защо не го обичаш? Приел си от забранения плод. Момата казва, не го обича. Тя не казва последната истина. Тя не обича този си мъж, понеже обича другиго. Какво ще ме [ми] разправя, аз зная нещата, тя не обича този, а обича другите. И казва: „Аз искам да живея за Бога. За Бога ще живея. “ А тя си има вече един друг Господ, тя вече го е намерила.

И после, в религиозните хора има следното: Една мома може да е в религиозно общество, влюбила се е тя в някого. Моли се в това общество и после намери друг в друго общество и се премести в него. Ти искаш да знаеш защо Адам съгреши. Съгреши, понеже престана да люби Бога.

Сега като ви казвам тези неща, някои от вас може да изтълкувате нещата другояче. Целта ми е да ви дам едно разбиране за вътрешния живот. Погрешката, която младата мома или младият момък могат да направят е следната: Младата мома казва: „Не го обичам.“ Не го обича, понеже другиго обича. И тя мисли, че онзи, другият момък има повече. Тя е женена. Какво трябва да се прави? Или момъкът е женен, но не я обича вече, а обича друга. Какво трябва да прави? Той напуща първата си жена и се оженва за втората. Не е лесна работа това, да се напусне жената. Има закон. Та казвам сега, може да пренесеш тези неща от външния свят във вътрешния. Те са преходни неща. Любовта в света е преходна. Тези работи ти не може да ги обичаш. Ти една ябълка може да обичаш докато тя съдържа в себе си красота и хранителност. Но като тя изгние, ти я вземеш и я хвърлиш и тази ябълка казва: „Защо ме хвърли? Защото не ме обича.“ Човекът ще ѝ каже: „От твоята семка, като поникне ново дърво и даде пак ябълки, пак ще ги обичам.“ Този закон е: Гдето е текло, пак ще тече. Двама души, които са се обичали, пак ще се обичат. Но време ще мине. Тогава казвам: Не изгнивай! Ти казваш: „Хората не ме почитат.“ Хората не те почитат, защото си осиромашал. Не осиромашавай! Ти казваш: „Хората не ми обръщат внимание.“ – Защото си изветрял.

Но трябва да се знаят методите. Някой проповедник казва на някого: „Не трябваше да грешиш.“ Или му казва: „Не трябваше да се подмладиш.“ Но трябва да се знаят методите за това. Това е само негативната страна на живота. А трябва да се знаят методите на положителната страна на живота. Ще се случат тези отрицателни неща, но никога не е изключена възможността за погрешка. След всяка погрешка ще претърпиш известни страдания. Ще поумнееш и при втората погрешка ще станеш по-добър. След третата погрешка, още по-добър ще станеш. А ако направиш погрешка и се изправиш, ще станеш умен и добър, а ако не изправиш погрешките, ще се натъкнеш на противоречия в живота. Да кажем, че ти имаш един син и една дъщеря в къщи, в семейството си. Синът ти е трети член на семейството, какво трябва да направиш, за да го направиш щастлив? – Трябва да го ожениш. Женитбата означава следното: Имаш син, трябва да го пратиш на училище. Трябва да създадеш някаква работа за неговия ум, за да прогресира. А ако това дете го оставиш в къщи и се опасяваш да не му се случи нещо лошо, ти ще му напакостиш. Трябва да му се създаде работа.

Да допуснем, че имаш един приятел, какво трябва да направиш? За да запазиш своето приятелство, никога не трябва да криеш, никога не трябва да имаш една посторонна мисъл, която да скриваш от приятеля си. Не трябва да има в сърдцето ти нещо, което да криеш от него. И той трябва да прави същото. Щом скриеш, то се явява вече едно отдалечаване.

Аз казах, че човек трябва да бъде послушен. Но послушанието не подразбира робство. Послушанието значи да възприемеш, каквото ти каже, да го направиш. Господ ще ти каже: „Слушай какво ще ти кажа!“ И това, което ти Господ каже, приложи го! Бог ще те остави свободен, да направиш така нещата, както ти си разбрал от слушането. И тогава ще дойде външно разбиране, обективното, но няма какво да се смущавате от това.

Сега да ви дам едно правило: Никога не си сключвайте ръцете, защото тогава си носиш своето нещастие в себе си. Такъв човек не може да разреши никога правилно нещата. Трябва да имаш съгласие между всичките ти пръсти. Не трябва да има раздвояване в религиозния живот; не трябва да има раздвояване в знанието; не трябва да има разногласие в практическия живот, но единство трябва да има всякога в човека. Вместо да сключваш ръцете си, може да ги спуснеш спокойно надолу. Дойде някой да вземе от тебе, ти тогава кръстосваш ръцете си. Не, тури пръстите надолу.

Няма нещо, което да не се подава на великият закон на Любовта. Действувайте с онова, което Бог е вложил в душата ви. Употребявайте го. Не се задоволявайте с чуждото. Вие казвате: „Какво ще бъде на онзи свят?“ На онзи свят ще бъде точно така, което имате сега. На онзи свят знаят да свирят, и да пеят знаят. Ти не знаеш нито да пееш, нито да свириш, нито да постъпваш както трябва. Какво трябва да направиш на онзи свят? – Или трябва да се запретнеш да учиш, или трябва да се върнеш на земята. Та, за онзи свят, трябва да се приготвиш. Онзи свят е за учение, той не е свят за деца, за хилави, за болни деца. За онзи свят трябват умове, силни умове, чисти деца, които отиват да служат на Бога. Да използуват Божествените блага, които съществуват. А пък ти мислиш, че като отидеш на онзи свят, ще те посрещнат там и ще има ядене и пиене, прегръщания. Като отидеш на онзи свят, като се пробудиш, ще кажеш: „Разбрах, че трябва да се учи тук. Ще работя Господи, гдето ме пратиш, ще ида и ще уча!“ Ти, като отидеш на онзи свят, ще отидеш гол и ще те облекат с най-хубавите дрехи. Ти ще отидеш на онзи свят, щом си готов за него, като се върнеш, като блуден син в онзи свят и големият брат, като дойде, ще се посърди, като види разкаялия се блуден син. Но бащата ще му говори: „Синко, на тебе ти давам повече, но и брат ти ще дойде на тази трапеза.“ Та първото нещо сега е да се запретнете да учите. Вие слушайте сега. Хубаво, похвалявам ви, но да дойде разбирането трябва.

Сега за следующият път пишете върху темата: „Полза от изучаване на четните и нечетните числа.“ Помислете върху тази тема. Ще напишете числата така:
1 2 3
4 5 6
7 8 9

Сега това са отношения. Ще изучавате тия числа. Като разберете четните и нечетни числа, ще знаете как да постъпвате. При закона на Любовта, при закона на Знанието, ще знаете при всеки случай, как да постъпвате. Сега аз няма да се спирам върху този въпрос. Понеже това е тема за вас. Под думата знание аз разбирам отношението на сърдцето към ума. Когато употребявам думите „знание“, не подразбирам мома и момък, а подразбирам сърдце и ум. Сърдцето е младата мома, умът е младия момък. Под знание разбирам отношение винаги между ума и сърдцето. Сега мислете върху темата.

Добрата молитва

7-ма лекция на Общия окултен клас
8 ноември 1933г.
София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, може, сега, човек, имаш, аз, казва, свят, живот, бъде, път, число, казваш, хора, дойде, каже, тебе, обича, знание, условия ,

Общ Окултен клас , София, 8 Ноември 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder