НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Общото благо

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Общото благо

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, сега, хора, бъде, аз, всички, живот, болница, себе, отвътре, благо, можеш, сила, любов ,

 Утрини Слова , София, 5 Ноември 1933г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Нарядът.

Размишление.

7-а глава от Марка.

Има едно правило, което казва, че благото на всички хора е и наше благо. Но само при едно условие – когато ние участвуваме в това благо. Следователно когато ние не участвуваме в него, то не е наше. Тогава и нашето благо е благо на всички, когато всички участвуват. Ако те не участвуват в нашето благо, то не може да бъде и тяхно. Затова трябва да се разбере онази вътрешна органическа връзка. Трябва да разберете защо духовният човек трябва да се отличава с едно истинско познание на нещата. Той не трябва да бъде повърхностен, защото повърхностното знание е като лед, като сняг, като дъжд, ще мине и ще замине. Дъждът, като дойде, дълго време няма да стои. Снегът, като падне, и той дълго време няма да стои. Всички неща на Земята имат преходен характер. И ако нас временното ни занимава чрезмерно, ние след това ще загубим същественото.

Всичките хора казват, че благото на всички хора е и наше благо. Но при какви условия? Ако всички хора участвуват в благото на Бога, в онова благо, което Бог е създал, то това благо ще бъде и тяхно благо. Ако те нямат никаква връзка с това благо, макар че много са благата на Господа засега, те няма да участвуват в тях и те няма да бъдат техни блага. Следователно, ако живеем при такива хора и речем тяхното благо да бъде наше, можем да приемем благото на всички. Всичките хора искат да бъдат добри. Един човек може да бъде добър само при едно условие. Може ли човек, който не е при огъня, да се топли? И може ли човек, който не е при светлината, да се освети? Може ли гладният, който не е ял хляб, да се насити? Или жадният да си утоли жаждата? Не може. Това са прости външни истини. Водата е символ на нещо по-дълбоко у човека; хлябът е символ на нещо по-дълбоко у човека. Този човек може да се наяде, да се напои, но все ще усеща, че има нещо друго, от което той е лишен. Ние сега сме зависими от хляба. Но то е по причина на нашето криво разбиране. Един ден, като разберем Божествения закон на Любовта, не като една външна сила, която действува, а да я търсим като водата, като една сила, която отвътре в нас действува, тогава ще бъдем сити, без да търсим хляб. Този въпрос за хляба работи сам по себе си. Той е разрешен тъй, както въздухът. И въздуха няма защо ти да го търсиш. Където ходиш, отвори си устата и няма какво да го търсиш. Светлината няма какво да я търсиш. Отвори си прозорците или излез навънка, и тя ще дойде. Един ден туй, за което се борим – храната – доброволно ще дойде, само ще си отвориш устата, и храната ще дойде. Каквато храна искате. А сега голяма борба има за хляба. Колко милиони хора се избиват за хляба и всичките хора са извадили ножовете си. Аз ги харесвам, трябва да воюва човек. И аз поддържам едно правило: Дай оръжие на военния, който воюва за народа. А не на апаша, на разбойника, които воюват за своето благо. Дай сили на онзи човек, който воюва за благото на своите ближни, а не на този, който воюва за своето лично благо. Не е човек, който воюва за себе си. Но човек да си извади ножа и да воюва за Любовта. И този нож, който воюва за Любовта, има едно свойство: като срещнеш своя противник и като му удариш един удар, и той ще си извади ножа и ще тръгне с тебе да воюва за Любовта. Той веднага ще се обърне, ще те хване и ще ти каже: „Братко, много ти благодаря, че ми извади ножа!“ И той ще си извади ножа и ще почнете да кълцате хората по ръката, по главата. И когото клъцнете, става ваш съмишленик, съидейник. А сега, след като хванеш някого, роб ще го направиш, ще го туриш във вериги, ще го вържеш и затвориш и после виждаш, че той ти е станал пак неприятел. Каква борба е тази?

Туй е в обратна форма казано, за да се разберат някои истини. Защото има една философия в живота, която ни препятствува. Можем да говорим за любовта, без да имаме любов. Ние говорим за това, което не разбираме. Ти можеш да говориш за знанието, без да имаш знание. Туй, което имаш, то не е знание. Или можеш да говориш за силата, без да имаш тази сила. Силата е обусловена от знанието, което човек притежава. Любовта се дължи на живота, който човек има. Свободата се дължи на истината, която човек има. Ако ти не разбираш истината, ти не можеш да опазиш свободата, ти ще я изгубиш, защото и свободата, и тя се губи. Ако не се губеше, питам тогава: защо воюваме ние за свободата? Но трябваше да бъдем тогава свободни хора на Земята.

Как изгубиха хората своята свобода? Има едно заблуждение у хората, мъчно е да им се покаже къде е причината за загубването на свободата. Често в менажериите, където има лъвове, някой път ги изкарват и с такива прътове като почнат да ги мушкат, те почват да се нахвърлят един срещу друг и се изяждат. Те не знаят, че други ги мушкат. Та, и хората някой път ги мушкат отвън. Двама братя, две сестри се нахвърлят един върху друг и се давят. Всеки мисли, че защищава себе си, казва: „Ти си причина за всичките ми нещастия!“ Това не е вярно, това е едно самозаблуждение. То не е в реда на нещата. Един баща, който е родил няколко синове и дъщери, или майката да е внесла този антагонизъм в тяхната душа – то е невъзможно! Когато едно дете се роди от своите родители и заболее отпосле, болестта не е от бащата. Някои казват, че болестта е дошла по наследство. Болестта по наследство не може да се предаде.

По наследство друго трябва да разбираме. Роденото от Бога не може да носи болестта в себе си. Болестта отпосле се развива. В човека има нещо отвън, чрез което човек може да заболее, но човек никога не трябва да вярва, че той има в наследство болестта. Той не трябва да вярва, че човек носи болестта в живота. Тогава, ако животът носи болестта в себе си, има нещо по-силно от живота, което се е вмъкнало. Това не е животът! Следователно туй, в което болестта съществува, не е животът. Животът е само това, което е единно в себе си. Никаква смърт! Животът е чист само по себе си. В живота няма никаква болест, никакво зло! Това е живот! А всичките отрицателни неща, дето ги има в света, са несъществени, всичко това са посторонни неща. Те са отпосле дошли. Тъй както калта влиза във водата отпосле.

Ние казваме сега: „Тъй лош е животът.“ Не е така. Ние постъпваме зле. Казваме: „Нечиста е мисълта.“ Не, мисълта не може да бъде нечиста. Ние туряме нещо нечисто. Казват: „Нечисти желания.“ Не че желанията са нечисти, ние туряме нещо нечисто в желанията. Тъй седи въпросът. Който иска да разсъждава, иска да се подвизава правилно, така трябва да разбира!

По някой път казваме: „Едно време, преди 2000 години, как изгряваше Слънцето и как стопляше хората, а сега?“ Не че преди 2000 години не е било същото Слънце, което и сега изгрява. И днес стопля хората по същия начин, но има едно различие в разбиранията на хората – тогава разбираха нещата по един начин, а сега разбират другояче. И след 2000 години Слънцето ще бъде пак същото, но хората ще го разбират по друг начин. Сега може да се зароди едно възражение, че Слънцето, и то се е променило. Съгласен съм. В какво се е променило? Слънцето днес е по-добро, отколкото е било преди 2000 години. Слънцето сега дава повече енергия на Земята, отколкото преди 2000 години. И след 2000 години ще дава повече, отколкото сега. И тогава вие ще дадете едно възражение: Ако Слънцето дава повече сега, защо хората не са станали по-добри? Питам: Кога се ражда престъплението? Престъплението се ражда в богатството, когато има какво да се краде. Един вълк ходи и дави само мазните овце. Когато намери една болна овца, той само я бутне по корема и я остави. Умен е той. Злото седи в имането. Ако хората бяха безсилни и всичките болни, нямаше да има никакво престъпление в света. Защото са силни хората, сила имат. Защо стават престъпленията? Защото хората са богати. Защо правят хората престъпления? Защото имат знание. Защото имат свобода. Но всяка една свобода, неизползувана както трябва, ограничава човека. И хората са изгубили свободата си по единствената причина, че не са постъпили тъй, както трябва. И туй ограничение седи в тези недъзи, най-първо органически недъзи – хиляди болести има, какви ли не и с какви ли не имена. След това имаме обществени болести, имаме сърдечни болести и умствени болести. Навсякъде светът е пълен само с болести. Тогава човек си задава въпроса: „Какъв е церът на тези болести?“

Четири неща има, които могат да изцерят човека: живият хляб, който излиза от Бога, който не е пипан с човешка ръка (аз сега не говоря за хляба, който човешки ръце са го пипали); водата, в която кракът на никое органическо същество не е влизал – чистата вода, в която не е влизало никакво животинче, тя е водата, която носи живота; онзи, чистият въздух, дето няма абсолютно никакъв прах, чистият въздух; и чистата светлина, която никога не се е пречупвала, която няма сянка в себе си. Тия 4 неща щом приеме човек, само те могат да го лекуват сега. В когото дойде хлябът, той ще изправи сърцето си; в когото влезе живата вода, ще се изправи животът му; в когото влезе чистият въздух, ще се изправи мисълта му; когато влезе в него чистата светлина, тогава ще възкръснат неговата душа и неговият дух!

Туй е учението, което всякога се е проповядвало в един или в друг смисъл. Но туй учение е забулено. Ние казваме, че външните условия са трудни. Условие е майка ти. Запример, ако твоята майка е била болна, тя може да те осакати, да ти създаде един свят, в който ти се раждаш, ти ще бъдеш един инвалид и едва ли ще можеш да се избавиш от ударите, които тя ти е дала; ако баща ти е бил непорядъчен, ти също не можеш да се избавиш от неговите недъзи.

Та казвам: Първото условие за нас, това са нашите майки и нашите бащи, нашите братя и нашите сестри, по-големите от нас. И когато ние се раждаме, нашата съдба е напълно зависима от нашите бащи и майки. Туй е по отношение на Земята. И ако очакваме спасението от нашите бащи и майки на Земята, то аз бих ви казал, че нашата работа е свършена. Но ние трябва да се върнем към първоначалния ни Баща. Да се върнем при Бога! Първият наш баща, Той е Бог. Да се върнем при Него! Туй е спасението сега. От Него трябва да се родим наново. Ако човек уповава на туй рождение, което има сега, той ще умре, както всички умират. А той наново трябва да се роди от Онзи Баща, Който ще му даде пълната свобода и безсмъртието.

Аз няма да описвам какво е това раждане, но ето какво ще донесе то: щом се родиш по новия начин, ти ще почувствуваш, че си свободен човек; ти ще почувствуваш, че си в един свят на светлина, дето всичко е уредено. Ти ще се чувствуваш, че си в един свят на живота, никакъв страх няма да имаш. И след като живееш хиляди години, туй ще го проверяваш, че е така. След хиляди години ти ще видиш, че тази истина не се изменя.

А сега какво става с нас? Ти си млад, после ти поникнат мустаки, почнеш да се радваш, че мустаклия си станал. Но въпросът не се спира с мустаките, почва да ти се показва и брада, израства брадата, която показва, че умен си станал. Израсне брадата, стане бяла, почваш да се прегърбваш. Станеш човек с голяма брада и престиж, но си загубваш силата и казваш: „Ще се мре! Няма друг път!“ Е, питам, защо ни са тая брада и тия мустаци, какво придобихме от мустаците и от брадата? Аз съм говорил, че мустаците, това са правила, по които младият трябва да живее, а брадата са правила, по които старият трябва да живее. Младият, като му поникнат мустаци, той ги върти насам-нататък, показва, че има мустаци. Но какво означава всеки един косъм, той нищо не знае. Старият пък тегли от брадата, и той не знае защо. Младият, като си върти мустаците, изгубва си силата, а старият, като си тегли брадата, изгубва живота.

Тогава ще дадете друго възражение: ами жените, които нямат мустаци и брада? Те пък се занимават постоянно със своите коси. Техните мустаци са още по-големи. И понеже те имат по два мустака отзад на гърба, а мъжът ги носи отпред.

Това са пак символи. Ние обръщаме внимание на външните неща. Не отричам външното, но то е един резултат на онзи, вътрешния живот. Трябва да знаем, че има един вътрешен живот и ако ние не разбираме закона на вътрешния живот, тогава външният живот, всички външни резултати ще бъдат криви и всички те ще се опълчат против нас. Да вземем съграждането на една къща. Ако човек не знае как да съгради къщата си, то съградената къща ще бъде едно нещастие за него. Но ако знае как да гради, ако е умен отвътре, той ще съгради една къща, която да бъде благословение за него.

Та, се иска едно разбиране. Не трябва да се търси животът отвънка. Отвънка са условията. Външният свят засега има само условията, а ние трябва да търсим живота и отвътре. Под думата „отвътре“ аз разбирам закона на Любовта. Отвътре, вътрешният живот е само законът на Любовта. Един човек трябва отвътре да го познаеш. Когато го познаеш, ще го обикнеш. Той може да те познава само ако те обича. И ти можеш да го познаеш само ако го обичаш. То е закон! Хората се познават, разговарят един с друг само при закона на Любовта. Ти никога не можеш да познаеш един човек, ако не го обичаш. Същият закон е и с Бога. Ти не можеш да познаеш Бога, ако не Го обичаш. Той ще бъде терра инкогнита за теб! Щом Го обичаш, Той ще бъде разкрит за тебе. В момента, в който ти се поколебаеш или се усъмниш, веднага ще настъпи нощ за тебе.

Този закон постоянно функционира. Хората се обичат и след туй казват, че любовта им изчезнала. Не че е изчезнала, те отвътре не се познават. И когато ти почнеш да изискваш от един човек отвътре да те обича, ти осакатяваш неговата любов. Не искай от никого нищо, а бъди готов да даваш. Остави човека свободен, не искай нищо, защото ако той те люби, ако в него седи законът на Любовта, това, което ти трябва, той ще ти го намери и ще ти го даде. Но ние казваме: „Просете и ще ви се даде.“ Бог е вътре в нас. Следователно отвътре ще просиш. Бог не може да ти даде нищо, ако ти не Го обичаш.

Сега вие мислите, че и без да Го обичате, може да ви даде. Онзи, който те обича, може да ти даде нещо, но след като ти е дал хляб, не те ползува нищо, условия нямаш. Хлябът е сложен отвънка, а този хляб изисква от тебе дъвкане, трябва да седнеш сам да ядеш – тогава ти ще познаеш доколко този, който ти е дал хляба, е добър. И тогава, след като изядеш хляба, в теб ще се роди друга една мисъл: да му се отплатиш най-хубаво. Значи след като ядеш, у теб ще се зароди едно приятно чувство и ти с любовта си отвътре, която ще излезе, ще благодариш, че ти е доставил удоволствието да бъдеш нахранен. Не както ние сега правим. Ти вземеш хляба от фурната за 5 лева и мислиш, че си придобил нещо. Не, по този ред на нещата ние сме далеч от самата истина. Фурнаджията е благодарен само за 5-те лева, дето си му дал, а какви са твоите отношения към него, той не се интересува, нищо не иска да знае. И ти нищо не искаш да знаеш. Ти се интересуваш само от хляба. Тогава как ще разбереш думите на Христа, Който казва: „Аз Съм живият хляб, слязъл от Небето. Който Ме яде, ще има живот.“ Та, хлебарят трябва да приложи нещо от себе си. И онзи, който дава парите, и той трябва да вложи нещо от себе си в парите. Тия пари трябва да бъдат едно благословение. И ако ти би открил една фурна, дето да продаваш хляб, и дойде само един човек и купи от твоята фурна, тия пари ще бъдат достатъчни за през целия ти живот. Тия пари ще се размножават, навсякъде, дето се турят, ще бъдат като маслото на Елисей. От посятото зърно не излиза една семка, от него излизат 60–70 зърна, а пък в по-ранните епохи житото е давало още по-голям плод.

Сега искаме всичкото благо да дойде отвънка. Донякъде, наполовина, благото може да дойде отвънка, но половината на това благо трябва да дойде отвътре. През пространството светлината иде отвънка, отвън пристига на Земята, но тази светлина иде от вътрешността на Слънцето, тя излиза, тъй да кажем, от вътрешността на Слънцето и носи своята сила. Тази светлина иде отвънка по отношение на Земята, но отвътре – по отношение на Слънцето. Божественият живот, който минава от един човек на друг, той минава отвънка, но самият живот иде отвътре. Следователно, за да познаем Истината, ние трябва да търсим живота отвътре. Чета в един вестник, където се казва, че един човек, колкото по е недоволен и повече страда, толкова е по-напреднал. Че всички напреднали същества страдали. Че, ако някой не иска да страда, нека иска от Бога да стане амеба. И той поддържа, че амебите не страдат. Действително амебите не страдат като хората. Но като човек той трябва да приеме страданията.

Страданията в живота, това са условията, при които животът може да расте. И при духовните, и при органическите страдания човек все се развива. Например усещате, че се задушавате или че ви е болно тялото; болят ви краката или ръцете. Физиолозите изяснявят този факт с това, че между вашата артериална и венозна кръв няма съответствие, или че артериалната система изпраща по-малко кръв. Следователно има един недоимък в капилярните съдове и клетките, от които са направени тия артериални съдове, са недоволни. Понеже клетките, от които е направен вашият организъм, не могат да се хранят редовно и вследствие на това заболяват известни органи, няма достатъчно храна, достатъчно кръв. Венозната пък кръв носи големи нечистотии, които се набират по капилярните съдове и по причина на по-малко артериална кръв остаряват хората. В младите хора има повече артериална кръв и те са здрави, а в старите хора има повече венозна кръв и те затова заболяват по-лесно. Ако човек имаше повече артериална кръв, да става постоянно пречистване, то човек би живял не само 120 години, а и 500, и 1000 години. Но сега се задръстват тия системи и човек умира.

Тъй както един човек могат да го обесят, така и ние косвено се уморяваме чрез ядене. Някои препоръчват много ядене. Много ядене е опасно; и малкото ядене е опасно. Добро ядене е, когато храната може да се асимилира напълно. Малко да се яде, но да се асимилира напълно. И тази материя да се тури всичката на работа, да няма никакви излишъци. Излишъците, непотребното в нас внася известна отрова.

Този закон е верен и по отношение на човешките мисли. Много пъти ние се тровим от разни мисли, които нищо не разрешават. Когато в ума ни стоят разни мисли, които никаква полза не принасят, имаме много желания, които нищо не разрешават, те са една отрова, един товар. Да допуснем, че ти виждаш, че някъде бесят някого. Ти страдаш. Питам: Защо страдаш ти? Ако ти страдаш, ако ти се мъчиш, какво ще принесеш на този човек? Приближи се при човека и кажи: „Братко, дерзай, и да искат да те обесят, не могат да те обесят! Напред върви! И като те обесят, пак ще живееш!“

Мислите ли, че един адепт, който разбира законите, могат да го обесят? Че, той ще суспендира дишането си за 10–15 дена. Докторите ще намерят, че той е обесен. И като седи в гроба няколко дни, приятелите му ще го изровят, ще го разтрият малко и той пак ще може да живее. Десет пъти да го обесят, той пак ще може да живее. Мислите ли, един адепт, който разбира законите, че могат да му отсекат главата? Не! По никой начин! Неговата глава никога не пада! Но, който знае законите. Нашите глави постоянно падат.

Сега има адепти и във войната, всички не се убиват. Идва до някой войник някой с намерение да го убие, но като го погледне, ръката му се спре. Разправяше ми един български офицер: „През войната, като дойдох до един човек, той така ме погледна, че аз се спрях и отминах с коня си.“ Някой му казал: „Този няма да го буташ!“ Онзи, който живее в Любовта, онзи, който има истинския живот, онзи, който има знание, истинска свобода, който е свързан с Бога, неговата глава никога не пада. И няма сила, която може да причини смърт на този човек. Такъв човек сиромашия няма да го гази, болест няма да го гази, смърт няма да го гази. Той ще бъде свободен. Истината вие отвътре ще я разберете.

Вие ще кажете: „Ние тогава нямаме нужда от хората.“ Не, хората ще бъдат едно условие за вас, за да развиете вашата сила. Защото без тия хора, без вашите ближни животът ви не може да се изрази. Ближните ви ще бъдат като едно условие, за да проверите тази Истина, за да я изучите. Чрез вашите ближни ще проверите вашата сила. Ако нямате ближни, силата ви ще остане непроверена. Та, ближните ни са потребни, за добро са те. А сега ближните си ги смятаме за врагове. С тях се бием, воюваме, ако те ни надвият, казваме: „Нашите врагове са по-силни.“ Ако ние им надвием, казваме: „Ние сме по-силни.“

Но тогава, де са истинските врагове? Кой създаде мисълта, че някой си човек отвънка е твой враг? Ако аз съм един богаташ и имам пари, парите у мене ще внесат мисълта, че някой, който ме гледа, ще ме обере. И аз ще го считам за свой враг. Но като нямам нито пет пари, срещам един човек, но не мисля, че той ще ме обере. С моето богатство, ако съм слаб, създавам си мисъл за врагове. Създавам в себе си страх, а същевременно създавам едно изкушение за онзи, слабия, той да ме обере. Хубаво, какво е разрешението тогава? Ако аз съм един богаташ, като срещна един човек, ще му кажа: „Братко, ти се изкушаваш.“ Ще извадя кесията си и ще му я дам. Ако ме срещнат други разбойници, ще кажа: „Идете при онзи, комуто дадох кесията си.“ Аз ще ги заведа там, нека си ги делят. И ще кажа: „Втори път като мина оттук, ако нося пари, пак ще ви дам.“ Ако пък нямам нищо, ще кажа: „Ето, бръкни в джобовете ми, да се увериш, че нямам нищо.“

Според мене хубавите мисли, хубавите желания и постъпки на един праведен човек, това е неговото богатство. Като обереш един праведен човек, втори път не можеш да обереш. Това ще ти бъде последната кражба. Ти ще обираш грешните, но дойде ли да крадеш от един праведен човек, кражбата ще престане, убийството ще престане, всичко престава. И оттам насетне настава един нов живот. Какво значи праведен човек? Праведен човек значи край на всички престъпления. Какво значи грешен човек? Грешен човек значи начало на всички престъпления. Умният човек пък е начало на всичко разумно, възвишено и благородно. Така трябва да се разбира.

Като дойдат престъпленията до нас, да бъде край за тях! До нас могат да дойдат престъпленията, но зад нас да бъде край! Тъй ще кажем на всяко престъпление: „Край!“ И Писанието казва, че един ден всичките хора ще дойдат на съд пред Бога. И като дойдат до Бога, всичките престъпления ще престанат. Ние трябва да дойдем пред лицето на Господа, за да престанат всичките престъпления. И тогава, като видим лицето Му, ще настъпи в нас новият живот, по който сега въздишаме.

За новия живот казвам: Ако на един човек му проповядвам в болницата и той едва седне на кревата, но му проповядвам за хубавата вода, за въздуха, „Къде ще бъде това?“ Казвам му: Извън болницата. Да не мислиш, че твоето щастие е на кревата? И докато ти си на кревата, ти нещастен ще бъдеш. И докато те лекуват лекарите, докато ти слагат инжекции и ти дават горчиви лекарства, ти нещастен ще бъдеш, ще се мъчиш. Няма да ядеш нищо, което искаш, а каквото лекарят ти каже, по заповед ще ядеш. Ще те обличат и ти не можеш да бъдеш свободен. А ти ще бъдеш свободен и добре вън от тази болница. Ще хвърлиш всичките халати и ще се облечеш с други дрехи. Казвам: Когато болният излезе извън болницата, той ще почувствува какво нещо е здравето и какво нещо е животът вън.

Сега и вие питате: „Къде ще бъде новият живот?“ Вън от тази болница, в която сега се намирате. Вън от туй болно тяло! Обновяване трябва да стане. Ако нашият сегашен живот, ако нашето тяло не се обнови, човек трябва да умира. Какво е умирането? Излизането из болницата, излизането из болните тела навън, то е смъртта. И като излезеш из болницата, в този смисъл, е едно освобождаване. Отваряш вратата, изпращат те от болницата навън и ти казват: „Няма какво да живееш тук.“ Ти плачеш. Какво ще се прави извън болницата? Какво: не бой се, отвънка има хляб, има повече хляб, има повече братя и повече сестри, отколкото в болницата има. В болницата всички братя са бамбашка, с бели дрехи са, но вътре са други дрехите им. А в света отвънка са [с] черни, а отвътре са с бели. В болницата ще си платиш по 150–200 лева на ден. Ако си седял една година, ще си платиш и ще излезнеш из болницата навън.

Може да имате каквито и да е други възгледи, може да се сдружите с когото и да е, може да вложите какъвто и да е капитал и може да мислите, че ще успеете. При сегашните условия във вашия съдружник ще се зароди една мисъл да ви изиграе. Вие сте ортаци в една кооперация с едного, но онзи, по-умният, ще вземе кооперацията на свое име, ще прави, ще струва и ще ви отнеме правата. Ти си чиновник, не те повишават. Ти чакаш повишение. И тогава казваш: „Добър е Господ!“ Това е едно заблуждение. Добър е Господ само при един разумен порядък на нещата. А дето няма порядък, да казваш, че е добър Господ, това е злословие. В болницата Господ не е добър. Добър е Господ извън болницата, а вътре в болницата добри сме ние. Човешката добрина е там. А Божията добрина е извън болницата. Дойде някой, помогне ти с хляб, с къща, с пари, хората са добри, но с тази помощ още не е станало добро. Или, казано другояче, ние сме във връзка с хората. И тия хора ни услужват, доколкото те могат да ни услужат. Доколкото знаят и доколкото искат да ни помогнат. Какво ще искам от един беден човек? Ще ида в дома му, мога да услужвам, ще седя ден, два, но това, което аз търся, той не може да ми го даде. Аз търся знание. Знанието не е при бедния човек. Търся сила. Силата не е в бедния човек.

Силата, тя е необходима, за да се познае свободата на човека. Човек, който иска да бъде свободен, трябва да бъде силен. Силата е необходима за свободата. А знанието е необходимо за силата. Човек, който иска да бъде силен, да запази силата си, той трябва да има знание. А животът е необходим за знанието, защото знание без живот не може. Любовта е една необходимост за живота. Тогава имаме любов, живот, знание, сила, свобода. Този е редът на нещата. Ти не можеш да бъдеш свободен, ако не си силен. Ти не можеш да бъдеш силен, ако нямаш знание. Ти не можеш да имаш знание, ако нямаш живот. Ти не можеш да имаш живот, ако нямаш любов. И, най-после, ти не можеш да имаш любов, ако не си познал Бога. Той е Вечното Начало, Което съдържа всичко в Себе Си.

Всеки човек трябва да се стреми да опита това. Защото като една хипотеза, една теория, това няма приложение. Във всичките растения и животни, дори в най-малките, [има] едно условие – да приложат Божественото. Според каквото те знаят, те го прилагат, но туй, което ние търсим, нито в растенията го има, нито в животните, нито в сегашния свят го има. Условия има за това, но като казвам: няма го в света – онези, които го придобият туй благо, те излизат из света навън. Всеки, който оздравее, в болницата не остава, а излиза навън от болницата. И тогава всички, които са излезли от този порядък на нещата, са излезли из болницата навън! (Силен вятър духа и блъска силно прозорците на салона. Всички се вслушваме във виенето на вятъра.) Вятърът показва, че трябва да се излезе из болницата навън.

Вие не сте в сила да поправите света. Не сте в сила да измените порядъка на природата. Има нещо друго, което изменя. Но във вашата сила е да измените вашето положение. Свободата седи в туй, че вие може да опитате Божията Любов, още днес, и да я опитате в нейната пълнота. Всички жизнени въпроси, които сега ви смущават, за вас самите ще се разрешат, не за другите. Да допуснем, че вие сте болен, хилав, невежа, с лош характер, но в момента, когато опитате тази Божия Любов, всичките тия положения ще се изменят. И вие ще почувствувате едно подобрение в света, подобрение в здравето си, подобрение между хората, между които живеете, между които влизате, ще се споразумеете, ще ги обичате, ще стане един коренен преврат във вас. Вие ще станете силен човек, силен в този смисъл, че замязвате на един извор, че всичките хора ще имат нужда от вас. Защото дотолкова можем да бъдем силни, доколкото можем да бъдем полезни [на себе си], същевременно полезни на ближните си. Един виден лекар може да лекува, с това е полезен. Него го пазят като зеницата на окото. Защо? Може да помага. Силният човек е потребен. Силният, умният човек, е потребен. И само той може да свърши известна работа.

„Ще се похваля със своята слабост“ – казва апостол Павел. После казва апостол Павел: „Аз съм слаб да правя престъпления.“ Но той беше силен, с кон ходеше той да гони Христа и после казва: „Ще се похваля със своята немощ.“ Никой не е такъв, какъвто трябва да е. Той трябва да бъде силен в доброто, слаб в правене на престъпления. Апостол Павел казва: „Божията сила се показва в нас, когато престанем да правим престъпления.“ И когато престанем да правим престъпления, Бог се проявява във всичката Си сила в нас. А когато сме силни и правим престъпления, Бог казва: „Правете вие престъпления, а Аз ще нося последствията.“

Как ще се подобри животът ви? Отвътре туй ще стане. И когато стане, вие ще виждате Христос във всеки един човек. Като дойде този Христос вътре във вас, вие във всеки един човек ще виждате Неговия образ. Всеки един човек, когото срещнете, ще ви е мил на душата и всеки човек, когото срещнете, ще ви обича. Няма да има човек, който да ви мрази, ако го разбирате и обичате. Кой човек може да ви мрази, ако вие сте готов да правите всичко за него? Кой болен, кой сиромах, като му дадете знание и му уредите живота, ще ви мрази? Никой не може да ви мрази, но всеки човек, когото вие подозирате и го спъвате в пътя, може да ви мрази.

Всичката мъчнотия седи в туй, как да убедим хората, че ги обичаме. Най-първо ти трябва да убедиш себе си. Ти не можеш да убедиш хората в любовта, докато себе си не убедиш. Че, ако аз себе си не убедя, че обичам хората, как ще убедя другите?

Ще ви разкажа за двама наши приятели: единият българин, другият арменец. Братът българин беше много ревностен и много религиозен. Той искаше да изпълни Волята Божия, но си казваше: „Нещо ми не достига.“ Какво му не достига? Той казваше: „Не съм проучил Светото Писание. Още има неща, които не съм разбрал.“ Обаче един ден той отива при своя приятел, арменеца (той беше дрехар, и двамата живееха в Бургас) и му казва: „Слушай, приятелю, какво си седнал да шиеш дрехи на хората, пък аз съм седнал с търговия да се занимавам. Сега трябва да станем да проповядваме Словото Божие на тия хора и да им покажем пътя.“ Арменецът казва: „Аз съм готов! Затварям дюкяна си.“ На втория ден българинът казва на себе си: „Пеньо, чакай, чакай, така бързо не се решават нещата.“ Арменецът го разрешил въпроса в един ден. Българинът проповядва, а арменецът прилага. Българинът и арменецът се отличават с това, че единият започва с „А“, а другият – с „Б“. Единият излиза от земята, но и гледа да има коренчета в земята – българинът, а арменецът е човек с „А“-то, туй „А“, то е минало вече през тази епоха.

Външният свят не може да се разбере, докато човек не разбере себе си. Външният свят може да бъде ясен и разбран за нас, когато всичките наши органи, всичките сили, чувства и способности в нас тъй са докарани, в такова отношение, че да схващаме правилно работите. Схващане трябва. Хората може да ни обичат за нашия светъл ум, могат да ни обичат за нашето благородно сърце, за нашите благородни постъпки, каквото кажем, да направим.

Когато ние разберем и приложим в живота си туй частично, нашето бъдеще отчасти и до голяма степен зависи от това, зависи и от окръжаващите хора, с които ние живеем. Ние трябва да се свържем с всички добри хора по лицето на Земята, защото човек, между каквито живее, той или ще се освободи, или ще се ограничи.

Аз не съм за онези къщи, направени от камъни – те не са хигиенични. Не съм и за тухлените къщи – и те не са хигиенични. От хигиенично гледище дървените къщи са най-хигиенични. Голямото богатство не е най-здравословно и голямата беднотия, и тя не е най-здравословна. Те са две крайности в живота. Животът е между голямото богатство и голямата беднотия. Те са граници. Ти си крайно сиромах, ако не разбираш Божиите пътища; ти си крайно богат, ако разбираш Божиите закони и знаеш как да ги прилагаш, ако разбираш добре. Но ако не разбираш законите, ще търсиш отвънка богатството. Богатството отвънка няма да търсиш. Но ще се върнеш при истинския си Баща и при истинската си Майка и ще кажеш: „Татко, искам Твоята Воля да сторя! Доста слугувах на други господари! Искам вече Ти да ми бъдеш господар!“ Твоят Баща ще каже: „Радвам се, че си поумнял, добил си една опитност! Иди сега и работи. Отсега нататък ще имаш Моето благословение.“

Това е сега учението на Христа. Моето благо е това. Всички трябва да се върнем да приемем своето наследство, за да работим тъй, както Господ изисква.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа и проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Истинен Бог на Живота.

7-о утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 5.XI.1933 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, сега, хора, бъде, аз, всички, живот, болница, себе, отвътре, благо, можеш, сила, любов ,

 Утрини Слова , София, 5 Ноември 1933г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder