НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Човешките и Божествените порядки в живота

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Човешките и Божествените порядки в живота

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, аз, има, сега, мисъл, каже, себе, съм, свят, бъде, положение, тебе, мисли, седи, земя, бог, всичко, всички ,

Общ Окултен клас , София, 1 Ноември 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


(Малко дъждовно, но приятно време.)

Размишление

Ще прочета 13 глава от Посланието (първо) към Коринтяните.

Тя е четена много пъти, но повторението е майка на знанието. Има неща в живота, контрасти, които не трябва да се разбират. Тези неща никога човек не трябва да ги разбира. Какво можете да разберете, например, ако имате една люспа от лук? Щом разберете, че това е лук, какво ще ви ползува тази люспа? Ако намерите една кост от някой цар или от някое животно и знаете това, какво ще ви ползува това знание? Това, че знаете, че костта е от някое мъртво животно, нищо няма да ви допринесе. Като знание, все ще ви допринесе нещо, но няма да има никакво практическо приложение. Следователно, това знание е потребно на човека само тогава, когато няма какво друго да прави. Не че това знание не е потребно, но не е съществено. Това знание трябва да остане на последен план.

Сега, мнозина от вас ви [се] интересуват да знаят своето бъдеще. Представете си, че вие сте болен, на умиране и искате да знаете какво ще е вашето бъдеще. Вие сте на умиране, няма какво да е вашето бъдеще. „Но какво ли ще стане с мене, ако не умра?“ – То е друг въпрос вече. Ако умираш, нищо няма да стане с тебе. Или казваш: „Ако съм учен човек, какво би могло да направя?“ – Ще направиш това, което другите учени правят. Или: „Ако съм цар, какво бих направил?“ – Ще направиш това, което и другите правят. Във всеки даден случай всеки мисли, че може да направи такова нещо, каквото и той не знае, какво е. Какво можеш да направиш? Ще направиш това, от което хората имат нужда. Някои ще бъдат благодарни, а други няма да бъдат благодарни. После и ти можеш да бъдеш благодарен, а можеш да бъдеш и неблагодарен, от това което си направил.

Този род разсъждения са необходими до толкова, доколкото да държат съзнанието ви будно. Вие се намирате в положението на човека, при когото е дошъл един негов приятел и се разговарят. Тъкмо се разговарят, приятелят го бодне с една игла и той веднага се сепне, буден е. После пак се разговарят, приятелят му пак го бодне. По този начин през всичкото време на разговора той го държи буден. Питам, след като те е боднал 20–30 пъти, какво е придобил? Ами ти какво се ползуваш? Какво беше първото, второто, третото и какво и останалите бодвания? Прави ли разлика между тях? Ползува ли се този човек от първото и от останалите бодвания? Ако този човек седи на стола и постоянно го бодват, ще иска ли втори път да седне на същия стол? И ако го питате, защо не седне на този стол, той ще ви каже: „Седнете вие, аз вече седях на този стол.“

Та понякога, ние сами си създаваме известни неприятности в живота. Глупавият сам си създава неприятности със своите глупости. Вярващият си създава неприятности със своята вяра. Ти вярваш, например, че ще се разболееш и се разболяваш. Ти вярваш, че ще забогатееш и забогатяваш, вярваш, че ще остарееш и остаряваш. Вярата, понякога, причинява два различни резултата. Питам, кои са причините, да мислиш, че ще се разболееш? И кои са причините да мислиш, че ще оздравееш? Някой път мислиш и вярваш, че Бог обръща внимание на твоята молитва и така става. Някой път мислиш, че Бог не обръща внимание на твоята молитва и така става. Някога мислиш, че обичаш някого и така е. Някога пък мислиш, че не го обичаш и така става. Кои са причините за това? В дадения случай, какво се ползува човек, ако обича или ако не обича някого? Какви са резултатите на тази ваша мисъл?



Сега идвам до друга една мисъл. Ако напиша два лъча в две различни посоки, какво ще кажете за тях? Който не знае и не разбира значението на тия лъчи, нищо не може да каже. Ученият, който разбира посоките на линиите, той ще каже: „Тук имаме две копия, обърнати в две противоположни посоки, едното нагоре, а другото надолу.“ Все ще каже нещо. Или, ако имате два триъгълника, също така обърнати в две противоположни посоки, какво можете да кажете за тях? На какво могат да се уподобят тези триъгълници? Ученият ще иска да си обясни, защо единият триъгълник е обърнат нагоре, а другият надолу? Един учен ще каже, че едното движение в триъгълника отива нагоре. Другият учен ще каже, че движението на триъгълника „B“ е надолу. Единият триъгълник показва стремеж за качване нагоре, а другият – стремеж за слизане надолу. Знанията, които можете да добиете от единия и от другия триъгълник, ще бъдат ли едни и същи? Няма да бъдат, те ще се различават. При това и двете линии в триъгълника „A“, по които ще слизате, ще се различават. И в двата случая ще имате два различни резултата.



Сега, мисълта може да не е ясна, ще зависи отде ще тръгнете. Вие можете да тръгнете от две места. Можете да тръгнете отгоре надолу, а можете да тръгнете и отдолу нагоре. Ако тръгнете отдолу нагоре ще имате един резултат, ако тръгнете отгоре надолу, ще имате друг резултат. Тогава аз наричам слизането отгоре надолу – човешки порядки, а тръгването или движението отдолу нагоре – Божествени порядки. Тогава имате и трето едно положение – обикаляне, това аз наричам духовни порядки. Значи, когато съединиш два порядъка заедно, човешкият – отгоре надолу и Божественият – отдолу нагоре, ще се образува един кръг. Значи двата стремежа заедно образуват в човека един кръг.

Ако разбираш смисъла на този кръг, ти ще имаш един разумен живот, ако не го разбираш, ще влезеш в един крив път. Всички неща, които не разбираш, са криви, а всички неща, които разбираш, са разумни, а разумните неща и те вървят по кривия път. Неразумния човек върви по крив път, а лошият човек върви по крив път, но в движението на един кръг едновременно има две посоки, ако две същества се движат в един кръг от две различни точки и вървят по две противоположни направления, те ще дойдат до едно противоречие. Но ако вървят едно след друго, в едно и също направление, няма да дойдат до никакво противоречие. Обаче, ако вървят в две различни, една на друга противоположни направления, те ще се срещнат и няма да могат да се разминат. Представете си, че и на двете е дадена задача да не се отклоняват от своя път, а при това се срещнат, какво трябва да правят? Това често се случва в живота на хората. Срещнат се двама души, но нито единият нито другият отстъпва. Какво трябва да направят тогава? Единият мисли, че е прав и другият мисли, че е прав. Там, дето двама души не отстъпват, може ли да се говори за някакво право? Кой е на правата страна, щом и двамата не отстъпват? Ако от центъра е излязъл онзи, който е тръгнал по Божествените порядки, според мене, той има право. На него трябва да се отстъпи. Но представете си, че онзи, който е тръгнал по човешките порядки не отстъпва. Какво трябва да се направи? Когато човешкото не отстъпва на Божественото, в него винаги се ражда тъмнина. Когато човешкото отстъпва на Божественото в човека се ражда светлина.

Сега вие казвате: „Как можем да разберем тези неща?“ Ще ги изясним. Разбирането зависи от един много прост процес, от едно просто схващане, което може и механически даже да се обясни. Тези квадрати представляват прозорци на една стая. Тези три прозореца са от различна големина. Ако човек приема впечатления от външния свят, от светлината през едно малко прозорче, в случая той ще приеме много по-малка светлина и по-малко впечатления, доколкото ще приеме много по-малко светлина и по-малко впечатления, отколкото ако прозорците на неговата стая са по-големи и по-широки. Във втория и в третия случай той ще приеме много повече светлина, понеже просторът е по-голям. Малкото прозорче подразбира малко, тясно, ограничено съзнание. Колкото по-голям става този прозорец, толкова и съзнанието става по-широко. В такъв случай познанията на човека зависят от простора на неговото съзнание. Колкото е по-широк простора на съзнанието, толкова и познанията са по-големи.

За пример, ти се занимаваш с един малък въпрос, мислиш само за хляба, отде да го намериш и като го намериш в някоя фурна, казваш: „Слава Богу, успокоих се вече !“ Но живееш година, две, изял си стотици и хиляди хлябове, какво си добил от това? Най-после с последния самун те погребват, заравят те в гробищата и пишат един надпис: „Тук почива един велик човек, който е изял десетина хиляди самуни хляб.“ Това не е ли противоречие? Какво ме ползува, че съм изял десетина хиляди хляба? Сега почти всички въпроси се свеждат към въпроса за самуните. Всеки се хвали, че изял десетина хиляди самуна. В това, именно, седи геройството на човека, че изял толкова и толкова хиляди самуни хляб. Геройството и величието на човека днес седи в това, че той направил едно училище или една църква или една голяма къща. Какво може да допринесе това за цялото човечество, за самия човек, че той съградил църква или училище или болница? Питам, какво могат да допринесат тия неща за развитието на човека? Ще се хвали някой, че направил един инструмент, един телескоп, например. Какво може да допринесе този телескоп за самия човек? Зад църквата седи друго нещо, зависи кои са в църквата. Зад училището седи друго, кои са в училището. Зад телескопа седи друго, кой е направил този телескоп. Може да имате много хубав телескоп, но ако го дадете в ръцете на един обикновен човек той ще гледа, ще гледа и нищо няма да разбере. Ако дадете телескопа в ръцете на един просветен човек, който има съвсем друг ум, той ще произведе други резултати.

Като слушате тия неща, ще кажете: „Те не са за нас. За нас са други работи. Ние сме още деца.“ Аз бих желал така да разсъждавате и в други случаи. Като не разбирате нещо, вие минавате за деца, а иначе имате големи претенции. Някога претенциите ви са толкова големи, че даже от себе си ги криете. Не е лошо човек да има претенции, аз не го съдя. Питам, ако се качите на някой висок планински връх или на някоя пирамида или на Хималаите, какво ще разберете? Или, ако отидете на небето, между ангелите и се върнете обратно на земята, какво ще разберете? Какво ще опишете от това, което там сте видяли? Как мислите, какъв ръст има един ангел? Можете ли да определите точно неговия ръст? Ще кажете само, че ангелът е голямо, грамадно същество.

В това положение вие ще мязате на един английски учен, в миналия век още, за когото се казва, че имал един действителен факт на проява на същество от невидимия свят. Като наблюдавал всяка вечер в телескопа, видял един път едно голямо, грамадно същество, което се движил[о] полека. Той наблюдавал една вечер, втора, трета и през всичкото време виждал, че това грамадно същество се мярка в телескопа, подобно на човек. Но не смее да каже какво вижда. Вика един свой колега и му казва да види през телескопа, какво ще намери. Неговият [колега] погледнал, видял този грамаден човек, но и той не искал да каже, че вижда нещо особено. Търкал си и той очите, като първия, но мълчал. Повикали трети и той видял грамадния човек в телескопа, но и той мълчи. И тримата мълчат и казват, че има нещо в телескопа, но то е някаква илюзия и не смеят да кажат какво именно виждат. Най-после събират се десет души астрономи, между които и една жена. Всички гледат през телескопа, потъркват очите си, виждат този грамаден човек, но никой от тях не смее да каже какво вижда. Като поглежда през телескопа и жената, тя вижда, казва: „Тук виждам един голям, едър човек.“ Тогава всички признават, че и те са видели такъв човек. Това било във време на голямата чума в Англия. Щом чумата заминала и човекът повече не се виждал в телескопа. Кой съвременен човек ще повярва, че този голям човек от небето има някакво отношение към чумата в Англия? Ако отидете на небето, между ангелите, ще видите, че те са толкова грамадни, че по никой начин един от тях даже не би се събрал във вашата къща. За да влезе в една къща, ангелът непременно трябва да се смали. Те почти не влизат в къщите на хората. На светиите, на праведните хора те се явяват, но в духовния свят само, но на тях се струва, като че влизат в къщите им. Това е само отражение. Само отражението на ангела се явява, но не и самия ангел. Ангелът се явява в друг свят, който има съвсем други размери от физическия.

Сега аз искам само да ви наведа на една нова мисъл, без да ви изваждам от положението, в което се намирате, защото това, което трябва да разберете, трябва да е обосновано на вашите опитности, които имате в живота си. Запример, знанието, което имаме за онзи свят, за напредналите същества трябва да се основава на знанието, което имаме за този свят, за хората в него. Запример, каква представа ще има мравката за човека? Тя ще си представи човека като голяма мравка, с голяма глава и с големи крака. Тя не може да си представи човека в друга форма, освен в мравешка. Верна ли е тази представа в същност? Човек ни най-малко на мяза на мравката. Мравята има голяма глава, умна е тя, но по никой начин не прилича на човека. Тя почти няма мускули. Мравките са същества, пълни с електрическа, динамическа сила, войнствени са те.

Казвам, понякога вие мислите, че имаме ясна представа за света. С това не искам да кажа, че нямате абсолютно никаква представа, но и вие, както мравките, трябва да виждате света в своята форма, за да го разберете. Мравката има представа за света дотолкова, доколкото има представа за своя свят, в който се движи. Може би вътрешното разбиране на мравката да се различава от външното ѝ разбиране, но ако се опита да си представи живите същества, тя ще си представи може би по-красиви от нея, но все като мрави. И вие всякога си представяте ангелите малко по-красиви от нас, но подобни на нас. Ние сме малко по-грозни, а те по-красиви. Но доколко това е верно? В едно отношение това може да е верно, но в друго отношение не е верно. На какво се дължи това? На външната обстановка, а именно, външната обстановка, в която живеем има по-малко светлина, вследствие на което ние не виждаме нещата в тяхната истинска форма. Нашите лица не са толкова красиви, понеже външната обстановка, при която живеем е лишена от условия да се прояви нашата красота, няма условия и да се прояви светлината на нашата душа. Ако видите един ескимос, който живее в северния полюс, ще го видите грозен, което се дължи на външната обстановка. Променете обстановката и той ще бъде по-красив. Казвам, външната красота на човека зависи от условията, при които той живее. Човек, който е заставен да работи непрекъснато, който се намира под непосилен труд, той не може да бъде красив. Една душа или един човек, който е изложен на постоянни терзания, непременно ще има набръчкано лице. За да бъде човек красив, това подразбира, че и окръжаващата среда трябва да бъде хармонична. Само по този начин човек може да бъде красив като измени условията, като измени средата.

Казваме, че трябва да изменим средата. За да изменим средата, трябва да изменим условията, а за това се иска знание. Представете си, че сте ученик и ви е дадена задача да се справите с един свой другар, който е крайно своеобразен. Как ще решите тази задача? Ще кажете, че трябва да търпите. Но представете си, че той се доближи при тебе и започне да тегли носа, тегли носа ти, ухото ти, тегли те за дрехите ти, мушка те на едно или на друго место. При това положение, какво трябва да правите? Ако си по-силен от него, ще го вържеш – нищо повече. Но ако той е по-силен от тебе? Той ще те дърпа за носа, за ухото и ще ти каже: „Потърпи малко. Какво от това, че потърпиш? Какво лошо има в това, че съм дръпнал носа ти или че съм дръпнал ухото ти или ръката ти? Потърпи!“ Добре. Ще потърпите ден, два, три, неделя, месец, година, ами после? Мнозина от вас си поклатват главата, не знаят какво да кажат. Защо? Защото всеки от вас си има по един такъв другар. Няма човек в света, който да няма такъв един своеобразен другар, бил той външно или вътрешно. Човек е двойно същество. Този своенравен съучастник е вътре във вас. И апостол Павел се е намирал в чудо със своя другар. Той го е наричал „ангел сатанински“. „Даде ми се, казва, един ангел сатанински, да се справя с него“. Той се бодеше по три пъти на ден, да се освободи от него, но Господ му казваше: „Нека си седи този твой другар.“ И най-после той се примири с него и каза: „Даде ми се това зло, за да не дойде по-голямо зло. Този ангел ме държи в изправно положение.“ Та при многото знание, което той имаше, даде му се този ангел да го мушка като човек. И ангелите се възгордяват.

Това е едно обяснение. Но, като дойдем до приложение на земята, при сегашните условия на живота, какво трябва да правим? Казвате: „Няма ли край това нещо? Няма ли светли дни за нас?“ – Няма светли дни. Сега дните не са светли. И ангелите си имат задачи, които трябва да решават. Някои ангели са изпратени на земята да изправят някои свои погрешки. И те имат мъчнотии, като хората, но се различават от тях по това, че мъчнотиите им са външни, а на хората – вътрешни. Когато един ангел иска да изправи някой човек, мъчнотиите му са външни, но той трябва да ги преодолее. Вие имате известни мъчнотии в себе си, с които не можете да се справите. Запример, за да се справи човек с някои свои мъчнотии, той трябва да се справя със себе си, защото тия мъчнотии и противоречия са в самия него. Запример, ти вярваш в Бога, но един ден се усъмниш в себе си и казваш: „Дали това, което мислех и това, в което вярвах е право?“ Казвам, друг живот освен този на земята не съществува. Всичко е тук на земята. Който разбира причините на вашето положение, вижда, че вие не сте прави. Вие сте прави само в това отношение, че вие живеете в една къща и казвате: „Вън от тази къща нищо не съществува.“ Та когато някой каже, че всичко е на този свят, подразбирам, че този човек живее в една къща, от която никога не е излизал и казва: „Извън къщата нищо не зная, нищо не съществува.“ Аз тълкувам думите му: „Всичко, каквото зная, аз изваждам от къщата.“ Прав е човекът. Той не знае нищо, каквото има вън от неговата къща. „Друг свят, освен моята къща, не съществува.“ Какво трябва да се направи, за да убедят този човек, че съществува и друг свят. Или трябва да го изведат вън от къщата, или трябва да му разрушат къщата. След като му разрушат къщата и не остане камъче от нея ще го питам: „Какво виждаш сега?“ – „Къщата ми вече я няма!“ И от това положение, той вече не може да мисли. Той повече не може да каже, че всичко, каквото знае е от къщата му. Сега, какво ще каже при това ново положение? Той ще каже, че досега се е намирал в известно положение, има нещо повече от неговата къща и вън от нея.

Казвам, често хората говорят за установен характер. Установеният характер е къщата, за която хората говорят. Установеният характер е установено положение. Ти не се хвалѝ с един установен характер. Ти се хвалѝ с един прогресивен характер, който постоянно прогресирва, не е нужно да бъде установен. Също така и с установени истини не трябва да се хвалите. Установени истини няма в света. Истината с нищо не може да се сравнява. Ако е въпрос за установен порядък между хората, както някои се произнасят, то е друго нещо. Да виждаш постоянно една установена истина, такова нещо не съществува. Като дете, ти си разбирал истината по един начин, като възрастен по друг начин, а като стар по трети начин.

Всеки ден носи една нова обстановка на нещата, която влиза в твоето съзнание. Ние не мислим, че чувствуваме еднакво. Даже и в любовта си човек не трябва да бъде еднакъв. Каквато е любовта ми днес, утре няма да бъде такава. Каква ще бъде? Тя ще съответствува на деня. Представете си, че вие идвате при мене, влизате в стаята ми и се ръкувате. Ръцете ми са топли и аз ви хващам, питам ви: „Как сте?“ Казвам ви: „Добре дошли!“ При това положение вие ще имате едно впечатление за моята любов. Обаче, срещате ме вън, когато времето е студено и пак се ръкувате. Аз ви хвана за ръката, но сега моята ръка е студена. Ще имате ли еднакво впечатление от моята любов при ръкуването си с моята топла и после от моята студена, вкочанясала ръка? При топлите ми ръце ще имате приятно впечатление, а при студените ми ръце ще имате съвсем друго впечатление. Много пъти ние сме взискателни, без да имаме пред вид, че някой човек се намира при две различни положения. Вие не можете да имате еднаква обич към него и в двата случая, когато е в къщи, ще имате една любов, когато е вън, ще имате съвсем друга любов. Когато някой човек ти направи добро, любовта ти към него ще бъде една, а когато ти направи зло, любовта ти ще бъде друга. Казвате: „Моята любов не се изменя.“ Не, във втория случай ти ще имаш вече съвсем друга любов. Даже и ако се поставите в положението на един светия, който минава за авторитет, който живее по Бога и се намери пред един човек, който е извършил една благородна постъпка и при друг, който е извършил една неблагородна постъпка, в двата случая той не може да гледа еднакво. Към първия ще изпитва любов, а към втория – съжаление.

Мнозина искат да ме убедят, че тяхната любов е еднаква към всички. Не, как може да бъде еднаква? Това е невъзможно. Отивате на гости, слагат ви един мухлясал хляб. Отивате на друго место, слагат ви пресен хляб. Как мислите, ще имате ли и в двата случая едно и също чувство? На първото место няма да можете да ядете. И ако сте някой модерен дипломат, ще кажете, че не сте разположени, че стомахът ви е малко разстроен и т.н., но няма да ядете от този хляб. На второто место, дето са ви сложили пресен хляб, ще кажете: „Много се радвам, че ще си хапна от вашия хляб.“ Питам, при двата случая ще имате ли еднакво разположение? – Няма да имате. При първия случай, когато откажете да ядете мухлясалия хляб, ще кажат за вас, че сте малко своеобразен човек, затова не искате да ядете, а не че стомахът ви е развален. Пък и вие ще кажете за него същото: „Как не вижда този човек мухлясалия хляб? Той с всичкия си ум ли е, да ми предлага такъв хляб!“

Сега да изтълкувам тази работа малко по-близо до вас, да ви стане по-понятна. Когато искате да предадете някому една мухлясала мисъл или едно мухлясало чувство, същото нещо е пак. Сега, в дадения случай, трябва да знаете следното: докато не харесате една мисъл или едно чувство, никому не ги предлагайте. Опитайте ги първо вие, а после ще ги предадете и на другите хора. Защото мисълта, която предлагате или ще внесе едно благо в човека или ще внесе някакво противоречие.

Казвам, на първо место аз искам да ви обърна внимание върху самите вас да видите, имате ли характер, имате ли душа в себе си. Първото нещо: всяко нещо, което излиза от вас, трябва да бъде чисто. Всяка ваша мисъл първо вие трябва да я опитате, да видите хубава ли е и тогава да я дадете на другите хора. Докато не сте я изпитали, не я пущайте вън. – „Ама аз така мисля.“ – Това още не е мисъл. – „Ама аз така чувствувам.“ – Това още не е чувство. – „Така постъпвам.“ – Това още не е постъпка. Така си постъпил, понеже така си мислил, така си чувствувал. Твоята мисъл е права, твоето чувство е право и твоята постъпка е права, но може би само за тебе. Това не е за извинение, че така си мислил или чувствувал. Ако мисълта, чувството или постъпката ти са прави, това е за твоя полза, защото след време те пак ще се върнат при тебе, но вече с всичките си придобивки. Ако мисълта, чувството или постъпката, които са излезли от тебе, са криви, те след известно време пак ще се върнат при тебе, но с всичките си пакости и лоши последствия, които са допринесли. Една твоя лоша мисъл мяза на един твой лош син, който е излязъл от тебе и който един ден, след като направи много дългове, пак ще се върне при тебе и ще те хванат да плащаш за него. Искаш не искаш, ще плащаш. При всяка една мисъл, придобивките ще бъдат твои, но и пакостите от тази твоя лоша мисъл, пак ще бъдат твои. Лошата или добрата мисъл са като една банка, която ако губи или печели, всичко банката понася, а после го разпределя между служащите. Какво ще вземе от този или от онзи служител, които нямат нищо? Какво ще вземеш от една мисъл, която е могла да ти направи само пакости? Тя е като пастърма. Направила е хиляди пакости, но после загубите ѝ с нищо не могат да се изплатят. Затова именно, изпратите ли една мисъл навън, трябва да мислите, каква е, но не да се плашите. Изпращайте само хубави мисли вън от себе си. Изпращайте навън и само хубави чувства. Подписвайте се само за хубавите мисли и чувства. За лошите мисли и чувства не се подписвайте и кажете: „За тях не отговарям.“

Този род разсъждения е необходим, когато ние искаме да се подигнем в света, да работим, за да бъдем полезни. Този род разсъждения е необходим само когато искаме да се подигнем, да разберем волята Божия. И в служенето си човек трябва да разбере, какво му говори Господ и как външно да изпълни волята Му. Ако нямаме една права мисъл, право чувство или права постъпка, ние никога не можем да изпълним волята Божия. Другояче казано, човек никога не трябва да бъде заинтересован лично за себе си. Какво ще разберете под думите „да се отрече човек от себе си“? Христос е казал, че човек трябва [да] се отрече от себе си. Това показва, че има нещо по-дълбоко от себе си. Себето е второстепенно нещо в човека. Човек трябва да дойде към първостепенното в себе си, казано е: „Който не се отрече от себе си и не дигне своя кръст след мене, не е за мене.“ Представете си, че като дете вие сте имали една малка форма. Ако не се отречете от тази малка форма вие възрастен човек не можете да станете. Тази е идеята, представена в по-понятна за вас форма. Значи, вие трябва да се откажете от малката си форма, от детинските си разбирания, за да станете възрастни. Питам – изгубили ли сте нещо? Сама по себе си детинската форма си съществува, но вие сте придобили едно по-голямо тело, станали сте по-възрастен човек. Вие сега сте станали едно голямо дете с по-широки разбирания.

Та, като се казва, че човек трябва да се отрече от себе си, разбирам от онези тесни разбирания, от онзи тесен кръг на живота, да влезе в широките разбирания. Под думата „широк живот“ разбираме – „неуреден живот“. В широкия живот или в сиромашията стават престъпленията. Но и в многото вода човек се удавя. Човек се дави, но рибата може ли да се удави. Та когато казват, че някой човек се дави в нещо, разбират, че този човек е излязъл от своята среда, както рибата може да се удави, когато излезе от своята среда. Докато рибата не излезе от водата, тя никога не може да се удави. Рибата не може да се удави, но какво може да стане с нея? – Тя може да умре. Човек във въздуха не може да се удави, но има същества, които могат да се удавят във въздуха, понеже тази среда е рядка за тях, а за някои пък е гъста. Когато ангелът слезе на земята, той може да плава във въздуха, но ако слезе във водата, там може да се удави, ако не знае да плава.

Сега ние настъпваме в една дълбока вода, взимаме един ангел, който се различава от човека, взимаме един човек, който се различава от рибата. Какво е съзнанието на ангела, какво е съзнанието на човека и какво е съзнанието на рибата? Каквато е разликата в съзнанието на човека и на рибата, такава е разликата в съзнанието на ангела и човека. В окултната наука е представено като образ, че човек по съзнание е нещо подобно на растението, даже и нещо по-долу. И когато взимат рибата като емблем на християнството, с това искат да покажат, че по съзнание човек е минал от растението към животинското царство, а именно към рибата. Засега това е даже един голям прогрес.

За в бъдеще съзнанието на човека трябва да мине в по-широка област. Някой казва: „Аз искам всичко да разбера!“ Как ще разберете всичко? Рибата знае само да скача, да излиза над водата, да се гурка навътре, да се скрива под някой камък, но какво придобива от това знание? Най-учената риба може да скочи над водата, да се прехвърли няколко метра над нея и после пак да се скрие във водата. Това е, според мене, най-голямото постижение на рибата. Риби, които са постигнали това изкуство, са станали птици. Някои птици много обичат рибите. Те отиват над моретата и започват да им казват: „Излезте вън от водата, да видите, че има и друг свят около вас.“ Ако ги слушат и излезат от водата, те веднага ги сграбчват и ги изядат. – „Ами ти нали ни обичаше?“ – „Да, обичах ви, но ви изядох, за да ме познаете.“ Сега да ви обясня, защо птиците ядат рибите. За да разберете това, трябва да обясня, защо хората обичат да ядат кокошките. След като човек проповядва на една кокошка да повярва в нещо, той най-после я заколи. Кокошката казва, отвътре на човека: „Не ми е дошло още времето за това учение, ти трябваше да ме почакаш малко.“ Дали е точно така, не се знае, но обяснението е приблизително верно. Дали в същност е така, то е въпрос. Ако след като рибата влезе в човека и изгуби съзнанието си като риба и повярва в това, което си ѝ проповядвал, има смисъл да се пожертвува, но ако след като влезе в човека, тя постоянно си мисли само за водата, тя не се е повдигнала. Тя казва: „Много хубаво е тук, но по-добре е да се върна във водата.“ По същия начин, ако на един човек се проповядва за духовния свят и той замине там, но след като поседи известно време казва: „Хубав е този свят, но по-добре е за мене да си слеза на земята.“ Та и вие сега сега питате: „Като умрем, ще се преродим ли пак?“ Значи колкото и да обичате Бога, ангелите, колкото и да искате да отидете при тях, като се намерите в духовния свят, вие пак си отваряте врата за земята, като запитвате, дали ще се преродиме втори път. Ако искате, ще се върнете, ако не искате, няма да се върнете, от вас зависи.

Сега да ви оставя съществената мисъл. Не считайте, че това което сега имате, е меродавно. Вие си взимате мярка за нещата и ги сравнявате. Вие считате, че един човек е по-щастлив от вас, друг е по-учен от вас. Това е само за сравнение. Добро е това, то е като подбудителна причина, която някога има своята добра страна, но някога има и опасна страна. Ако [т]и видиш човек, който е по-долу от тебе, ти се насърдчаваш, но ако видиш човек, който седи по-горе от тебе, ти се обезсърдчаваш. Понякога и онзи, който седи по-горе от тебе, както и онзи, който седи по-долу от тебе, създават в тебе противоположни чувства. За онзи, който е по-долу от тебе, казваш, че е невежа, а с другия искаш да се запознаеш. Това е едно неестествено положение. Казвам, не презирай болния, а на здравия не се радвай! Желай здравето, а не желай болестта! Защото в даден случай болният може да си каже, че ако не постъпваш разумно и ти можеш да дойдеш на неговото положение. Здравият пък може да ти каже: „Ако постъпваш разумно и ти можеш да бъдеш здрав, като мене.“

Сега в главата, която прочетох, се вижда, че знанието, което човек може да придобие, не [е] крайната цел на живота. Засега крайната цел в живота на човека се свежда към желанието му да бъде щастлив. В какво седи щастието? Щастието седи в това да бъдеш доволен от малкото, което имаш, главно да бъдеш доволен от живота, който имаш. Малкото е за предпочитане пред голямото безпокойствие. Сега ще направя едно сравнение, за да ме разберете. За предпочитане е само веднъж да те помилват, отколкото да дойде някой цар или философ или музикант или поет да те мушка с ножа си. Може тази ръка да е ангелска, но каква полза от тази ангелска ръка, ако само те мушка с ножа си. За предпочитане е ръката, на който и да е прост човек, но да те помилва, отколкото ръката на някой светия или на някой ангел, който те мушка с ножа си. Казвам, всяка мисъл, колкото проста да е, която носи мир на човешкото сърдце е за предпочитане пред всички онези големи мисли, които внасят в нас безпокойствие. Това са сравнения, за да се обясни само идеята. Всяка мисъл, която внася безпокойствие, се дължи на едно дисхармонично състояние, което предизвиква известно сблъскване в човека. Един ден, като научите закона на тия противоположности, може тия мисли да носят някакво благо за вас, но сега, те ви създават безпокойствия. Ако вие вървите по пътеките на една сила, която иде против вас, тя ще ви причини пакост.

Ако вие вървите по посоката на едно копие, противоположно на неговото движение, то може да ви нарани, да ви причини пакост, обаче, ако вървите по посока, по която и то се движи, никаква пакост няма да ви причини. Та по този начин вие трябва да научите закона за движението на вашите мисли, за да не вървите срещу тях, но да знаете посоката, по която те се движат, за да можете да ги направлявате. И тогава няма да казвате, че не искате дадена мисъл или дадено чувство, защото каквото и да правите, тази мисъл и това чувство ще си дойдат. Защото, когато мислим и чувствуваме, ние не сме фактори на своите мисли и чувства. Ти седиш, например и казваш, че не се движиш. Ти не се движиш, но земята се движи, а трябва да знаеш, че едновременно със земята и ти се движиш. В тебе твоите мисли са в покой, но щом почне умът да се движи, заедно с него започват да се движат и твоите мисли и чувства. Какво става тогава с вас? Нали всички имате такава опитност? Докато вашите мисли са в покой, вие сте много примерен човек, но щом мислите ви почнат да се движат, вие вече не сте изправен човек. Също така, докато чувствата ви са в покой, вие сте човек с установен характер, но щом чувствата ви почнат да се движат и вие се изменяте, а с това и състоянието ви се изменя.

Един турчин, слуга, бил с установен характер, но по едно време се напил и казал на чорбаджията си: „Чорбаджи, искам да играя!“ – „Играй!“ – „Искам да викам!“ – „Викай!“ И той започнал да играе, да вика. Питам, какво лошо има в това, че той почнал да играе и да вика? Чувствата му играят. Един момък да се разиграе, нищо никой няма да му каже, но ако един поп се разиграе, всички ще се смеят и ще го осъдят. Ако един обикновен човек отиде на угощение и почне да пие и да играе, нищо от това, но ако поп отиде на угощение и пие, лошо било. Какво лошо има в това? Лошото във виното седи в това, че то изменя общия характер на нещата и създава една вътрешна дисхармония. В какво седи лошото, когато аз ограничавам някого или ограничавам неговата свобода? Ако аз застана пред вашите очи така, че не виждате, лошото не е в това, че съм застанал пред вас, но като съм застанал, нямам пред вид, че ще ви препятствувам. Всяка моя постъпка, която се отнася до мене аз в нея съм свободен, но когато тя се отнася и към другите хора, тя трябва да бъде направена така, че всички хора, били мои близки, приятели и познати, трябва да бъдат доволни от нея.

Сега мисълта, която искам да ви оставя е, че вие искате да бъдете добри. В какво се изявява добрият човек? Ние трябва да бъдем благоприятни на Бога, на ангелите, на светиите, на всички праведни и добри хора на земята. Ако вие не сте благоприятни на Бога, на ангелите, на светиите, на всички праведни и добри хора на земята, тогава животът ви на земята няма да има никакъв смисъл. Как да бъдем благоприятни на Бога? Вие как познавате дали сте благоприятни на Бога или не? Сега аз не искам да ми отговорите, но само задавам въпроса. Най-великото нещо е да бъдеш благоприятен на Бога. Някой път ще се спра да говоря, какво значи да бъдеш благоприятен на Бога, на ангелите, на светиите, на праведните и на добрите хора. От това значи целия прогрес и щастие на човека.

Сега чета една книга от един французин, който иска да даде ново направление на човечеството, но понеже влязъл в един метафизичен свят, няма никакви образи. И самият Кришна Мурти, като говори, се намира в едно противоречие със себе си. Той казва, че човек трябва да се отрече от своето аз, но същевременно да има това аз и да влезе да живее в Бога. След няколко години той пише, че в света има друго аз. Едното аз умира, а другото се явява, но работата става необяснима. Той обяснява, обяснява работите и колкото повече ги обяснява, толкова по-неизяснени остават. Тогава Кришна Мурта намира, че всичко това, според неговото учение, се отрича. Той казва, че човек вярва или обича само защото е страхливец. Според неговата философия човек не трябва да има никакъв Бог, никаква философия никаква вяра. Какво трябва да има тогава? Аз разбирам мисълта, която се крие в неговите думи. Той иска да каже, че човек трябва да се откаже от онези стари понятия за Бога. Той трябва да се откаже, да се отрече от старата любов, която нищо не е допринесла досега. Логически така излиза. Човек вярва, понеже го е страх. Ако човек се отрече от всичко, какво ще остане тогава? Кришна Мурта проповядва, че той имал един възлюблен. Авторът пита, де е неговият възлюблен? Той крие мисълта си зад своя възлюблен, като казва: „Не съм аз, но моят възлюблен.“ Ако той не е, тогава де е неговият възлюблен?

И апостол Павел е казал: „Сега не живея вече аз, но Христос живее.“ В това отношение апостол Павел е по-голям реалист, понеже той проповядва Христа, Който е живял на земята, пострадал и умрял, а Кришна Мурта проповядва един възлюблен, който никога не е живял на земята и никога не е умирал. Какъв образ ще му дадете? Никакъв образ. Един образ, една отвлечена мисъл – да вярваш в това, което никога не е било на земята и което никога не е умирало. Това, което е абсолютно, да се откажеш за него от всички свои порядки и да умреш за света. Та сега, този автор от толкова години го слушат, виждат, че той иска да им каже едно учение, но не могат да го разберат. Казвам, те [не] само, че не могат да го разберат, но и Кришна Мурта сам не може да го разбере. Аз виждам, че той сам иска да се освободи от старото положение, от порядките на Индия, от дето той произлиза. Но и той сам няма методи, начини, по които да се освободи, пътища няма. Новите пътища трябва да се създадат.

Та сега и на вас, колкото и да ви разправям, аз виждам, че вие си живеете в стария живот. Докато нещата стават по този начин аз не се лъжа в това. Вие казвате: „Каквото говори Учителят, дали е верно?“ Всинца вие вярвате по вашему и всинца пазите своите интереси. Като ви засегне някой честолюбието и вие веднага скачате. Вие сте пълни с гордост, с честолюбие, с подозрение, с докачане. Докато ви мажат и гладят, вие сте добри, то това не е никакво разбиране. Ако и мене и вас мажат и всичко върви добре, това още не е истина. Щом престанат да ви мажат, вие вече се изявявате. Ако аз вярвам на всеки глупав човек, каквото ми каже, в това няма никакъв смисъл. Дойде някой и ми каже да се отрека от старото. Какво има в това? Аз ще повярвам на думите му. Ако например, съм цар и изгубя престола, изгубил ли съм в същност нещо? Това, че съм цар, е само една идея. И без да съм цар, аз пак съм цар. А тъй, само отвън да си мисля, че съм цар, без никакви порядки, без никакви таланти, това няма никакъв смисъл. И без да съм цар, аз мога да бъда такъв, ако разполагам с нещо царско, с Божественото в себе си.

Има една повест от един англичанин – „Младият крал“, и вие можете да я прочетете, в която се изтъква идеята, че човек може да се разбере само тогава, когато дойде Божественото. Той може да се разбере, когато напусне всичко старо само заради Божественото, но затова той трябва да има нещо реално в себе си. Докато дойде до този вътрешен процес в себе си, да намери Бог, той трябва да се отрече от всичко онова, което не е Божествено. За тази цел той трябва да има друга основа.

Например, ти се докачиш в себе си, мислиш, че нещата са противоречиви. Ти се докачваш, понеже не си във връзка с хората, мислиш, че си във връзка с природата, представяш си, че излизаш вън от тях и нищо не те засяга. Ако ти си съвършено свободен, защо трябва да се докачаш? Благодарение, че вие по съзнание сте се отдалечили от съзнанието на животните, ако бихте били свързани с тяхното съзнание, вие не бихте намерили покой. Но понеже това, което те вършат, вие сте далеч от тях, вследствие на това, не се безпокоите. Но сега и вашето съзнание трябва да се отдалечи от съзнанието на хората, тъй щото, не се свързвайте със съзнанието на хората, нека всеки човек си остане свободен. Понеже този, когото ти ограничаваш и той ще те ограничи. Онзи кон, когото държиш с гема в ръцете си, в края на краищата ще те умори. Ти постоянно мислиш за неговия гем. И ако излезеш с него на разходка на няколко километра, какво си придобил? Забелязано е, че хора, които карат коне в продължение на 20, 30 години започват да приличат на конете. С каквито хора дружиш, с каквито хора имаш работа, почваш да заприличваш на тях. Човек не може да се освободи от влияние, да не приеме някакъв отпечатък от он[и]я, между които се движи. Той ще приеме тяхния отпечатък и ще остави своя на тях.

Та първото нещо, не е вашето верую единственото, което сте имали до сега. Това верую, което сега имате, е временно. То ви е служило като една дреха, която трябва да съблечете, понеже е остаряла. Считайте, че тази дреха един ден трябва да я хвърлите. Ако днес сте дете, утре ще израстнете и ще я хвърлите. Ако сте стар човек, вашето верую за любовта ще умре, ще се видоизмени. В това отношение вашата любов още не е достигнала до онази любов, че каквото направи вашия приятел, да не се съблазните. Даже и хората още не са дошли до положение да мислят така за Бога. Първата идея, като мислиш за Бога, каквото противоречие и да ви дойде, да не се съблазняваш по никой начин в Бога. Ти можеш да кажеш, че има неща неразбрани, но от това да предадеш някаква слабост на Бога, като твоя някаква слабост и да мислиш, че разбираш нещата, това не е никаква вяра. Ако ти допуснеш една съблазън по отношение на същество което седи по-високо от тебе, питам, какъв е тогава твоя морал в света? Тогава другата мярка каква ще бъде? Ти сам за себе си мярка не може да имаш. Един ден ти ще се усъмниш и в себе си. Ще дойдеш до едно место, ще видиш един камък и ще кажеш: „Аз не мога да дигна този камък.“ Щом се мъчиш да дигнеш този камък и не можеш да го дигнеш, ти вече си направил едно престъпление. Значи, ти си имал самоувереност, че можеш да дигнеш този камък, а после не можеш да го дигнеш. Ти не трябва да се опитваш да го дигнеш. Щом се опита и не може да го дигнеш, ти си направил вече едно престъпление.

Следователно, аз казвам, всяко неизвършено добро е едно престъпление. Подигането на този камък е доброто, което ти може да направиш. Щом не го направи, т.е. щом не го подигна, ти направи едно престъпление. Щом допущаш, че това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, ти вършиш вече едно престъпление. Какво можеш да направиш?

Значи в ума ви трябва да седи мисълта, че всичко онова, за което съзнанието ви е будно, вие трябва да направите. Ти трябва да бъдеш в сила да се отречеш от всичкото си богатство, от всичкия си имот. Казваш: „Ако раздам всичко, какво ще стане с мене?“ След като се отречеш от малкото, ти ще получиш много. След като се откажеш от своята малка колиба, онзи цар, който е намислил да ти помогне, той ще те заведе в своя палат. Но ти казваш: „Аз съм решил да не излизам от своята колиба, дал съм обет.“ Питам, аз съм решил да не излизам никога от своята колиба? Ти си в един малък свят, в едно заблуждение и по-добре е да се откажеш от този малък свят, от това свое заблуждение, за да влезеш в един обширен, необятен свят. Вие и сега даже се намирате в едно заблуждение. Казвате: „Как аз да умра, да напусна телото си! Де ще отида аз тогава?“ Ще отидеш там, дето всички отиват. Вие сте в положението на онзи, който заспал в банята и като се събудил, казал: „Де ще отида сега?“ Та банята не е от естествено положение преди всичко. Банята е место, в което си отишъл временно, докато се изчистиш. Като се изчистиш, ще влезеш в широкия свят. Твоята къща е една баня, в която си влязъл, докато се изчистиш. Временно ти можеш да живееш в тази къща, но мислиш ли, че постоянно ще остане[ш] в нея? От банята ще излезеш, ще влезеш в света облечен и ще знаеш, че температурата на света не е като тази в банята. Тя е неестествена температура.

Сега аз няма да ви питам, дали сте разбрали, аз зная, колко сте разбрали. Вие ще мязате на онзи, който казал: „Ако беше ме ударил още на едно место, щях да умра, но благодарение, че не ме удари, ако беше ме ударил още на едно место, нищо нямаше да остане от мене.“ Сега и аз съм толкова снизходителен, че на едно место още не ви ударих. На много места ви ударих, но там, дето се държи живота още не съм ви ударил. С тази философия в живота вие ще се срещнете и трябва да бъдете подготвени. В природата има един подготвителен период, най-първо иде пролетта, после лятото, после есента и най-после зимата. Та човек постепенно се приспособява, та като дойде зимата да издържа на студа. Същото се отнася и за хубавото в света. Значи, има едно последователно приготовление. Човек трябва да се приготви и за едното и за другото, да бъде мисълта му гъвкава. Мнозина могат да се обезверят, да кажат, че този път, в който вървят е празен. Не е празен този път, но разбиране се изисква.

Та сега следното положение е, че след нас иде друга една фаза и трябва да се трансформирате, да сте готови да минете от едно състояние в друго. Ако не разбирате този закон на трансформиране, за вас ще се създадат най-големи страдания. Ако го разберете, ще се създадат най-големи блага и щастие. Всичко зависи от тази философия, от тези работи, върху които сега ви говоря. От нея зависи и бъдещето здраве, бъдещия прогрес, бъдещето повдигане и бъдещето щастие. Това, което сега имаме, е временно. Аз уподобявам това положение на онова, което апостол Павел казва за Христа: „И като се намери в образ рабски, смири се.“ Сега всички вие се намирате в робство, не сте свободни. Вие трябва да се смирите. Смирението подразбира учение. Вие трябва да извършите онова, което Бог изисква от вас, за да се освободите и подигнете, да излезете от робството. Това освобождение не иде от вас, но от Бога. Като разберете смисъла на тия неща, вие ще се освободите. Ние, като възприемаме само това, което Бог мисли за нас, ние ще се освободим. Бог или Божественото е в нас, то действува в нашите мисли, желания и постъпки. Всяка наша мисъл, всяко наше желание, всяка наша постъпка е побудителната причина, т.е. великото, Божественото, което е в нас и работи за нашето освобождение.

Само Божията Любов носи пълния живот.

7.15 часа сутринта

6 лекция на Общия окултен клас
1 ноемврий 1933 г.
София, Изгрев

(Малко дъждовно, но приятно време.)

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, аз, има, сега, мисъл, каже, себе, съм, свят, бъде, положение, тебе, мисли, седи, земя, бог, всичко, всички ,

Общ Окултен клас , София, 1 Ноември 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder