НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Новите положения. Мислова централа / Новите положения на живота. Мисловата централа

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Новите положения. Мислова централа

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, хора, аз, казва, мисъл, сега, светлина, мисли, себе, свят, земя, всички, любов, бог ,

Общ Окултен клас , София, 2 Август 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Днес ще говоря върху новите положения в живота. Значи, има и стари положения. Според някои народи, старите положения представят кармата на цялото човечество. – Що е карма? – Обяснение на старите положения, от които и до днес хората не са извадили поука. Страданията и радостите на човека зависят, именно, от старите положения, които съдържат известни възможности, използвани или неизползвани, както от отделния човек, така и от всички народи и племена.

Сега, аз искам да си съставите ясна представа за човека. Казваш: Аз съм човек. – Наистина, човек си, но под „човек“ се разбира същество, което мисли. Обаче, човешкият ум има седем качества. Ако те не съществуват, човек не може да мисли, не може да се прояви. Достатъчно е да липсва едно от тези качества, за да се натъкне човек на страдания и нещастия. Следователно, щом се натъкнеш на страдания, не питай, защо става това, но си кажи: Липсва ми едно от качествата на ума. Кои са седемте качества на ума, няма да изброявам, това сами ще намерите.

Новите положения, това са новите възможности, които идат сега и които трябва разумно да се използват. Има една опасност за човека, че като влезе в новото, пак се стреми към старото, към стария живот. Ако живееш по стар начин, а говориш за новото, все едно, че преписваш стара история. И сто пъти да преписваш едно и също нещо, нищо няма да постигнеш. – Аз пиша много хубаво буквата „А“. – Какво от това, че я пишеш хубаво? Но само с една буква нищо не се постига. На български буквата „А“ означава човек, стъпил на краката си, готов да тръгне. Значи, не можеш да спреш само на буквата „А“. С тази буква започва думата „аз“. Буквата „3“ представя семе, пуснато вече в земята, успяло да се пукне. Така се образувал отворен кръг. Семето покълва и започва да расте нагоре. Това се вижда и в буквата „а“ – с кукичка отстрани. Тя показва посоката, по която човек трябва да върви нагоре, а от друга страна, човек е закачил нещо на тази кука и го носи със себе си. Не можеш да кажеш за себе си „аз“, ако нямаш определена посока на движение. Животното няма „аз“, защото няма определена посока на движение. То казва: Какво ще правя, съдба е това! Кажеш ли „съдба е това“, ти си в положение на животно. Кажеш ли, че трябва да растеш ти си в положението на растение. – Ама не може без вълнение. – Ти си в положението на водата в морето, която постоянно се вълнува. – Вятър ме вее. – Ти си в положението на вятъра, който духа. Значи водата се вълнува, вятърът вее, растението расте. – Какво прави човек? – Мисли.

Сега няма да се впущам в метафизичното. Ще кажете, че то не е реално. – Не е там въпросът. Метафизичното е реално, но вън от човешкото съзнание. Няма смисъл да се говори за нещо, което не виждаш, което не можеш да си представиш. Например, можеш ли да си представиш, какво нещо е човешкият ум? За проявите на ума имаш представа, но не и за неговата същина. Да опишеш, какво нещо е умът, това значи да го обгърнеш. Можеш ли да обгърнеш себе си?

Да се спрем малко върху геометрията. Всички знаете, какво представя правата линия. Тя има само едно измерване – дължина. Като говорим за правата линия, имаме предвид, колко е дълга и колко е къса. Речем ли да говорим за широчина на линията, ние дохождаме до плоскостта. Значи, правата линия няма широчина, но крие възможност за широчина. Ако турите хиляди прави линии една до друга, непременно ще се образува широчина. Казваме: Широка мисъл, дебело тяло, дълбока вода. Това са все понятия, които имат отношение към пространството. Мисълта може да бъде праволинейна или криволинейна. Идеята може да бъде кратковременна или дълговременна. Ако идеята е кратковременна, това не значи, че тя изчезва. Тя се изявява, свършва известна работа и пак отива в пространството.

Представете си, че вашият свят е съставен от безброй точки. Те могат да се образуват от пресичането на хиляди кръгове. Всяка точка, в която се пресичат кръговете, представя известна идея. Тя иде от друг свят, вън от вашия. Колко време може да прекара тази идея във вашия ум, това зависи от силите, които действат както във вашия ум, така и извън него. Тази е причината, дето една идея седи в ума ви няколко часа, дни или месеци и след това изчезва. Идеите са като кометите, които пресичат орбитата на земята и след това отиват някъде в пространството. След хиляди години те отново се явяват, пресичат орбитата на земята и пак изчезват. В ума на някого се яви една религиозна мисъл. Слушаш го да изказва тази мисъл и казваш: Това е отвлечена работа. Не, тази мисъл иде от разумния свят, дето живеят разумни, възвишени същества. Когато мислите на този свят пресичат нашия, в хората се явява желание към духовен живот. Всеки разбира духовния свят по особен начин – според степента на своето развитие.

Мнозина говорят за Бога – това е нещо неразбрано. Казват Господ и Бог. Това са две различни идеи. Казвате на някого: Трябва да знаеш, че има Бог. Така ти плашиш хората, както ги плашат със стражари, със закони, със съдии. Ако е въпрос за такъв Господ, навсякъде ще Го срещнеш. Достатъчно е да се провиниш в нещо, за да срещнеш веднага този господ, който ти казва: Хайде в участъка! Този господ ще срещнем навсякъде из софийските улици. Всеки от вас трябва да има ясна представа за нещата, за това, което носи в себе си. Казвате: Тези идеи са мои. – Ако нямате ясна представа за тях, те не са ваши. Казваш: Гладен съм, яде ми се. – Не зная, дали щеше да бъдеш гладен, щеше ли да ти се яде, ако беше съвършено сам. Яде ти се, защото си попаднал между хора, които ядат здраво. Те ядат сладко, и ти ядеш като тях. Ако попаднеш между болни, които едва отварят устата си, и ти ще ядеш като тях.

– Какво представя процесът на храненето? – Процес за усилване на живота. За да се укрепи животът, човек диша, храни се, мисли, чувства и действа. Сам по себе си, животът не е нещо материално. Той е проява на една същина, по-висока от самия живот. Животът е проява на любовта. – А любовта? – Проява на Божия Дух. – А Духът? – Ти не разбираш живота, не разбираш любовта, а искаш да разбереш Духа. Животът, любовта, Духът са идеи още неразбрани за човешкото съзнание. Достатъчно е да знаете, че Духът води към Бога. На еврейски думата „Бог“ включва три принципа, три начала. Първият принцип твори, вторият принцип запазва нещата, докато израстват; третият принцип пази равновесието. На български „Бог“ означава начало на нещата. Това се изразява чрез буквата „Б“. Буквата „О“ съдържа всички възможности. Значи, Бог се проявява, за да реализира всички възможности. У египтяните идеята за Бога е различна от тази у българина. У тях това понятие е свързано с река, която слиза от висок, планински връх. Ние свързваме това понятие с буквата „И“. Българинът казва, че Бог прораства семето. Това е материалистическо схващане. У египтяните схващането за Бога е инволюционно. Движи се в течна материя. Англичаните изразяват понятието „Бог“ чрез плода, т. е. това, което се употребява за ядене. Наистина, Бог дава хляб. Значи, българинът под думата „Бог“ разбира посятото семе; египтянинът, разбира това, от което излизат нещата; англичанинът разбира това, което дава хляба. Както виждате, има три разбирания за идеята „Бог“, но тя е нещо неопределено, необяснимо. Бог – това съм аз, това си ти. Не отделяйте Бога от себе си. Вън от себе си, не може да разберете Бога, но и вън от Бога вие не съществувате. Да се мъчиш да определиш Бога, това значи, да Го туриш вън от себе си. Не питай, какво е Бог, но питай, какво си ти, какво е твоят ближен. По какво се отличава един човек от друг? – По много неща. Един човек мисли добре, право, а друг не мисли право; един чувства правилно, а друг не чувства, както трябва; един постъпва добре, а друг не постъпва добре. Който мисли право, помага на чувствата си; който чувства право, помага на постъпките си. Кривата мисъл ражда криви чувства и криви постъпки. Това означава дисхармоничен живот. Като срещнеш човек с прави мисли и чувства, ти изпитваш приятност. От главата, както и от цялото му тяло, излиза светлина, а от сърцето му – топлина. Като срещнеш човек с криви мисли и чувства, ти изпитваш неприятност. Този човек живее в тъмнина. – Не разбирам, как един човек да излъчва светлина, а друг – да не излъчва. – Това не е въпрос на разбиране, но на виждане. Като виждаш, много неща ще разбереш.

От хиляди години, хората виждат, научили са много неща, но едва сега дохождат до разбирането на светлината, като трептение, а трептенията, като съвкупност от възможности за проява на самата светлина. В светлината има трептения, но те не са светлина; в светлината има движение, но движението не е светлина. В пространството няма никаква светлина, обаче, светлината се образува на земята. Светлината, за която говорим, е физическа. Тя се възприема само чрез човешките очи. Говорим за електрическата светлина, тя се произвежда по друг начин. В сравнение със слънчевата светлина, тя е по-груба, отразява се зле върху очите. И силната слънчева светлина е неприятна, особено обедната. Приятна е ранната, утринна светлина. Тя се отличава с особена мекота. Човек се крие от обедното слънце под сенките на дърветата. Скриеш се под някоя круша и там седиш, докато се разхлади. Така трябва да се предпазвате от някои хора. Има хора, на които светлината произвежда големи пертурбации. Каквато и да е светлината на човека, не е опасна. Казват, че голямата светлина пречи на човека да мисли. Тогава, кое е по-добре: светлината, или тъмнината? – И двете са необходими. Когато мислиш, светлина ти е нужна; когато спиш или почиваш, нужна ти е тъмнина.

Човек трябва да прекарва поне седем часа от денонощието в тъмнина, или в слаба светлина, за да си почине мозъкът му, да не възприема никакви образи и впечатления. Търговец си. Цял ден правиш сметки и сделки. Вечер, като си легнеш, още продължаваш със сметките си. Ученик си, през деня учиш. И вечер, като си легнеш, пак мислиш за уроците си. Така и търговецът, и ученикът се осакатяват. Не осакатявай паметта си. Ако изгубиш паметта си, ти ставаш нещастен. Не обременявай паметта си с лоши спомени и отрицателни образи. Някой помни само лошите неща, а забравя добрите. Силна памет е тази, на която се отпечатва всичко. Като отидеш в другия свят, ти носиш спомени от земята. Другият свят се отличава по това, че там съзнанието на човека се разширява. Там миналото на човека става настояще. Той разглежда живота си от ранното си детство до края на земния си живот и вижда всичко, което е правил – добро и зло. Той се чуди, как е допуснал известни грешки, без да ги изправи навреме. Грешките не се дължат само на един човек или на едно условие. Много лица, много фактори са свързани с грешките на хората. Те датират от неговото минало, а последствията им са в настоящето. – Може ли да живееш в света и да не грешиш? – Може, от тебе зависи. Светът, в който живеете, е свързан с друг свят над него – Божественият свят. Следователно, ако живееш според законите на Божествения свят, ти ще живееш в един уреден свят, без грешки и противоречия.

Хората искат да разрешат икономическите въпроси на живота по особен начин, а именно, чрез златото. Обаче, златото е само разменна монета. Не е важно, колко злато има един народ. Важно е, каква е производителната сила на земята, какво ражда тя и каква е производителната сила на самите хора. Следователно, ако хората не са разумни, те не могат да бъдат производителни. Например, сееш, но нищо не излиза. Ще кажеш, че почвата е лоша. Това зависи от човека. Лошият човек има отношение към лошата почва, а добрият – към добрата почва. Производителната земя ражда много, затова се цени скъпо. Следователно, и човек е дотолкова ценен, доколкото произвежда. Производителността на едного се свързва с производителността на останалите. Така всички производителни хора се съединяват в едно цяло, както малките поточета се съединяват в една голяма река, която се отправя в широкото и необятно море. Сама по себе си, голямата река нищо не допринася. Нейната заслуга се заключава само в това, че събира капиталите на всички поточета, влага ти в своята обща каса – реката, отдето отива в голямото море – живота.

Като говоря по този начин, имам предвид старото, механично разбиране. От него постепенно ще минете към съзнателното, разумно отнасяне. От гледището на разумния живот, ние се интересуваме от реката дотолкова, доколкото тя обяснява вътрешния живот на хората. Мисълта е създала водата, земята, планините. Не говоря за мисълта на сегашния човек, но за първия човек – човекът на любовта. Като създавал земята и планините, реките и моретата, той имал някаква определена цел. След всичко това, днешният човек се бори за земята, иска да я дели. Всички хора не са еднакво алчни, но алчността ги кара да делят земята. Дайте една крина жито на кокошката, да видите, какво ще направи. Тя ще се качи отгоре на крината и с краката си ще разпръсне всичкото жито. Казват, че кокошката е щедра. – Не е щедра, но тя не мисли за утрешния ден. Ако дадете няколко зърна жито на катерицата, тя ще си хапне малко, а другото ще задържи за другия ден. Някои хора приличат на кокошката, всичко разпиляват, а други приличат на катерицата, осигуряват се. Банкерът е катерица, а бедният, който всичко раздал, е кокошка. Той казва: Сегашните условия не са добри, но след време пак ще дойдат добри, богати условия. – Добрите условия идат само един път. Някои хора обичат да пестят. Ако пестеливостта стане анормална, тя се изражда в кражба. Срещал съм хора, които обичат да взимат чужди неща. Оттук вземат нещо, оттам вземат нещо и незабелязано стават крадци. И катерицата обича да вземе нещо оттук-оттам, да се осигури за утрешния ден. Някога тя си скрива храна за повече време, отколкото ще живее. И човек иска да се осигури за десетки години. Той има право да се осигурява само за една година, не за повече. Следната година ще промисли за себе си.

И тъй, разумният човек не се осигурява. Обаче, той всякога твори. Лошият човек всякога руши. Когато няма резултат в живота си, той се оправдава, като земеделеца, с непроизводителността на почвата. Щом почвата не е производителна, първо ще я наториш, а после ще сееш. Така прави природата. С години тя наторява каменистите места, за да ги направи производителни. Върху тях израстват малки растения, които постепенно изгниват и естествено ги наторяват. Следователно, и човек, за да бъде производителен, в съзнанието му трябва да се наслоят известни мисли, чувства и желания.

Често хората изпадат в противоречие със себе си, със своето минало, което наричам наследственост. Това е едната страна на човешките прояви, но какво ще кажете за неговите възможности? Един беден човек седи у дома си и мисли, как да излезе от трудното си положение. В това време при него идат двама души: единият има да взима от него пари, а другият има да му дава. Първият е неговата карма, а вторият – неговата дихарма. Първият казва: Слушай, имаш да ми даваш известна сума, трябва да ми платиш. – Не мога, нямам пет пари в джоба си. – Ще платиш! – Слушай, не ме безпокой, ще те набия. Беден съм, но съм силен. Кредиторът е лошото наследство в човека. В това време, вторият човек казва на бедния: Не се безпокой, всичко ще се нареди. Преди 15 години ти ми даде 15 хиляди лева; ето, връщам ги. – Не помня. – Аз помня. Вземи парите и плати дълга си. Това е доброто наследство в човека, което го спасява от дълговете му. Кой от двамата е приятел на човека? Лошият човек може да ти е дал само хиляда лева, но с лихви този дълг е нараснал на 10 хиляди лева. Обаче, добрият, разумният ще те спаси. Каква е лихвата на природата? Тя взима пет стотинки за сто години. Ако човек страда от дълговете си, това показва, колко време е отлагал плащането си, за да дойде до това тежко положение. Време е вече всички хора – бедни и богати, учени и прости да платят дълговете си. Всички ще бъдат стопени като восък и прецедени. Няма да остане нито една попска или владишка глава, нито глава на богат или на беден, които да не узреят. Всички хора са нарушили законите на живота, затова страдат. И богатият, и бедният имат еднакво право да живеят. Ето защо, когато богатият види, че бедният гладува, трябва да му се притече на помощ. Богатите са складове на природата. Те трябва да отворят широко своите хамбари и да дават. Не е въпрос, бедният да стане богат, но да задоволи нуждите си. Богатият, добрият човек е извор, който постоянно тече и дава изобилно от себе си. Важно е, как ще се дава. – Не знаем, по колко да даваме.

Ето, ще ви дам начин как да се справяте с богатството си. Богатият трябва да има на разположение няколко чували жито от 10 – 200 кг. Дойде при него един беден, иска 10 хиляди килограма жито. Той ще му даде толкова жито, колкото може сам да носи на гърба си. Първо ще му даде чувал тежък 200 кг. Ако не може да го носи, постепенно ще спада, ще му дава все по-лек чувал, докато вземе онзи, който свободно може да носи. Така постъпва и природата. Тя дава на всеки човек по толкова, колкото най-много може да носи. Няма човек в света, който да не е получил известен дял от богатството на природата. Обаче, той не го е използвал, както трябва и казва, че нищо не е получил. Това е неправилно гледане.

Сиромахът лесно влиза в положението на сиромаха, богатият, обаче, не може да влезе в положението на бедния. Има бедни, които влизат в положението на богатите, когато изпаднат във фалит. И обратно, има богати, които влизат в положението на бедните. Като срещне някой беден, отчаян и обезсърчен, богатият му казва: Не губи разположението си, не се обезсърчавай. Ела при мене, аз ще ти помогна. – Лоши са условията на живота ми. – Ще ти помогна. Вземи тези пари и задоволи нуждите си. Питам: От какво се нуждае човек? Светлината и въздухът са дадени даром. Само хлябът се купува. Щом има хляб, човек лесно се справя с останалите нужди. Някой богат, като срещне беден човек, каже му две-три сладки думи и си отминава. Това не е достатъчно, той трябва да осребри тези думи. Какво означава осребряване на думите?

Един млад българин следвал в странство по музика. Като се върнал в България, той се установил във Варна, като преподавател на богати варненски момичета по музика, пеене и танц. До едно време работата вървяла добре. После се явило някакво недоразумение, което станало причина, ученичките му да го напуснат. Останал без средства, младият човек дошъл до отчаяние, не знаел, какво да прави. Да копае, да жъне, не може. Нямал никакъв занаят. В това време го срещнал един познат свещеник – един от рядко добрите и разумни свещеници, който разбрал отчаянието му, и го поканил у дома си на гости. Угостил го добре и, от дума на дума, младият човек му разказал в какво положение се намира. – Не се отчайвай, вземи тази лира, посрещни нуждите си. Аз няма да те оставя, ще ти помагам, докато вземеш някаква работа. Наистина, след два-три месеца младият човек бил назначен на служба, секретар при турския паша. След известно време, турците преследвали българските комити. Между тях бил заподозрян и свещеникът. Обискирали дома му и взели всички книжа. Пашата се чудел, на кого да ги даде да се прегледат. Понеже младият човек му внушавал доверие, пашата ги дал на него. Младият човек ги прегледал и, колкото подозрителни писма намерил, всички изгорил и казал на пашата: Този свещеник е добър човек. Няма нищо подозрително в писмата му, свободен е от отговорност. След това той срещнал свещеника и му казал: Дядо попе, угощението, и турската лира, които ми даде, спасиха главата ти от огъня. Аз прегледах твоите книжа, изгорих подозрителните и казах, че няма нищо опасно, ти си добър човек.

Прави доброто навреме! Не знаеш, кой ден ще ти бъде в услуга. Сега и на вас казвам: Проявявайте доброто, вложено във вас. По този начин, вие влизате във връзка с всички добри хора по света. Оставете настрана всички стари възгледи. Някога те са били полезни, но сега те са детински работи. Детската количка е необходима за детето, докато е малко. Когато порасне, то не се нуждае вече от нея. Пелените са нужни за детето само до една годишна възраст. След това те не са нужни вече. Пелените ще се превърнат в нещо друго, а повоят – в хубав пояс. Възрастния не могат да повиват, за да не се спъне. От детинските си идеи можете да направите нещо, което сега да ви ползва. Миналото е отживяло времето си. Настоящето се нуждае от свобода. Дайте свобода един на друг! Ако сте в едно събрание или в едно общество, не се ограничавайте един друг. Както се нуждаете от разстояние един метър един от друг, така човек се нуждае и от външна свобода. От твоето легло до друго трябва да има поне десет метра разстояние. Човек трябва да бъде свободен и в мисълта си. Не казвай, че мисълта може да повреди. Това може да стане само при специфични условия. Човек е добро същество, но ако го оставиш да проявява свободно своята първична природа. Засегнеш ли го малко, естеството му се изменя. Никога не бутай човека! Че някой не мисли добре за тебе, не се смущавай. Не се мъчи да спечелиш вниманието му. Ако го разположиш изкуствено към себе си, ти сам ще си причиниш зло. Че той не е разположен към тебе, това е странична работа. Радвай се, че той е зает с нещо. Остави малките деца да си играят, да си правят къщички от пясък. Майката с пръчица заставя детето да влезе вкъщи. По необходимост, то се подчинява, но не може да прояви своята творческа сила и започва да чупи това-онова, да прави пакости. По-добре да си играе вън, отколкото вътре да прави пакости. Оставете детето да отиде в гората, на свобода. – Ще го изяде мечката. – Досега не съм чул, мечка да е изяла дете. Тя само го помирисва и си отминава. Ако е възрастен, може да го изяде, но дете – никога! Змията може да го ухапе, но не и мечката. За да го ухапе змията, причината е съвсем друга. Сама по себе си, змията никога не напада. Когато е под влияние на човешкото съзнание, тя първа напада.

Веднъж минавах през Борисовата градина. Както вървя, чувам някакво съскане. Поглеждам: пред краката ми се опнала една змия. Спрях се, погледнах я, и тя извади езика си навън. С това тя искаше да каже: Не мисли лошо за мене; грея се на слънце, нямам лошо намерение. Ако ме настъпиш, и аз ще те ухапя. Аз мислено й казах: Не стой на пътя, аз съм от добрите хора, нищо няма да ти направя. След мене ще мине друг някой, който ще те убие. Докато си на пътя, непременно ще влезеш в стълкновение с мисълта на хората. Тя каза, че я пратили на това място. – Послушай ме, махни се от тука! Само така ще се спасиш.

Сега да остане у вас мисълта: Човек трябва да създаде в себе си една мислова централа. Силата на човека е в мисълта. Тя е създала цялата вселена. Тя е творчески принцип; тя е водовъртеж. Когато всички хора се обединят в своята мисъл, и невъзможното за тях става възможно. Значи, първата работа на хората е да хармонизират мисълта си. Когато някой намисли да прави добро, всички трябва да го подкрепят. Доброто трябва да се прояви. Без него нищо не се постига. Мислите ли, че светът може да се подобри по механически начин? И това е възможно, но ако дойдат гениални хора на земята. Де са тия хора? Докато работи по механически път, човек всякога се отегчава.

Един градинар, българин, работил пет-шест години градинарство, но се отегчил и решил да смени занаята си. Един ден отишъл в Солун, дето видял, как абаджия шие дрехи. – Ето един занаят за мене! – си казал той. – Омръзна ми, цял ден да дигам, свалям мотиката. Той попитал абаджията: Приемаш ли ме да работя с тебе? – Може. Ето, вземи иглата и ший. Още същия ден пристига един турски бей. Иска от абаджията да му ушие бирбучуклии гащи. Майсторът дал аршина, ножиците и другите инструменти на новия си съдружник и го изпратил с бея у дома му, да изпълни поръчката. Беят дал плата на момъка и го гледал, какво прави. – Както те виждам, разбираш от занаята. Майсторът закъснял, не дошъл навреме, и беят казал на съдружника му: Скрой гащите ми ти. Той взел ножиците и започнал да крои. Мерил – рязал плата, мерил – рязал, но нищо не излизало. Той не посмял да каже, че нищо не знае. Беят гледал, как крои и реже и му казал: Това не прилича на гащи. Виждам, че нищо не знаеш. По-добре да ми скроиш салтамарка. Младият момък започнал да крои салтамарка, но и от нея нищо не излязло. – Слушай, вижда се, че твоят майстор не е могъл да те научи на занаята си, затова уший ми една тютюнева кесия. Ако и това не можеш да направиш, ще те набия добре и ще те изпъдя.

Не правете опити с това, което не знаете. Не се опитвайте да кроите и да шиете, щом нищо не знаете. Когато беят те накара да му скроиш и ушиеш гащи, кажи: Днес постъпих на работа, още не съм научил занаята. Не мога да шия, ще разваля плата. Иначе, ще причините пакост и на себе си, и на другите. Казвам: Понеже живеем в дома на природата, първо трябва да се учим от нея, да прилагаме нейните правила и методи. Тя разполага с много занаяти, тя ще ни научи на всичко. Тя е най-добрият професор, от нея ще вземем най-добри уроци. Никой не може да ни предаде по-добри уроци от природата. Щом научим нейните уроци, лесно ще възприемем уроците на другите учители.

Време е вече да се образува една мислова централа, светлината на която да се изпраща по целия свят, както слънцето – своята светлина. Слънцето е централа, чрез която се пренася светлината и топлината на земята. Така и човешката мисъл е централа за предаване на друг род светлина на земята. Когато тази енергия проникне в мозъците на хората, от тях започва да се излъчва светлина, способна за работа. Духовните хора имат воля, но мисълта им е слаба; светските хора имат силна мисъл, а волята им е слаба. Ако духовните хора придобият силна мисъл, Царството Божие ще дойде на земята.

Христос казва: „Отец ми благоволи да ви даде царство.“ Сега едно ви недостига: Да приложите закона на любовта. Обаче, без силна мисъл любовта не може да се прояви. Когато мисълта е мощна, любовта се проявява; когато мисълта е слаба, любовта не може да се прояви. Значи, мисълта е свързана с любовта. Всички трябва да станете проводници на любовта. И когато тя влезе в човека като вода, която постоянно мие и чисти, казва се: „Наближило е вече идването на Царството Божие.“ Само любовта може да очисти дъното на живота.

Запишете си следната мисъл: Не се занимавайте с миналото. Мислете само за настоящето.

Т. м.

46. Лекция от Учителя, държана на 2 август, 1933 г. София. – Изгрев.

Новите положения на живота. Мисловата централа

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, хора, аз, казва, мисъл, сега, светлина, мисли, себе, свят, земя, всички, любов, бог ,

Общ Окултен клас , София, 2 Август 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва

Ще говоря върху новите положения в живота. Има стари положения, които не са научни. В отделните хора, те остават като карма. Кармата е обяснение на старите положения, неусвоените, неизвадена поука. Те образуват човешката карма или кармата на всеки индивид. Неговите страдания и неговите благувания зависят от тия стари положения, които са съдържали известни възможности и които човек не е използувал. Аз искам във вашия ум да остане една ясна представа, какво нещо е човекът. Казва някой : „Аз съм човек.“ Може да казва така, но човек е туй, което мисли. Трябва да се определи посоката на мисълта. Да мисли човек той трябва да има седем качества, които определят неговата мисъл. Аз сега няма да говоря за тях. Седем качества има, ако те не съществуват в човешкия ум, то човек не е човек, не се проявява.

Следователно може да липсват не седемте качества, може да липсват някога няколко, но достатъчно е да липсват няколко качества, за да се създадат ред страдания в живота. Ред нещастия в живота. Човек може да пита защо се е случило това страдание. Може да се обясни, и разумно може да се обясни. Тъй, както сега ги обясняват, то не е обяснение, те създават по-големи противоречия. Новите положения, това са нови възможности, които идат в света, които трябва да се използуват. Има една опасност, че щом дойдете в новите положения, вие се стараете пак към старите, казвате: „Как живеем?“ Ще живеете пак по същия начин. Новите положения изискват съвсем друго. Ако ще повтаряте старата история, то е пак... не е нова история[1]. Ще напишеш същата история. Да имаш едно нещо седем пъти и сто пъти, прогрес няма.

Запример едно изречение може да го пишете, да напишете буквата „А“ веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти. Може да я научите да я пишете много хубаво, но ще дойдете до едно положение, трябва да минете. „А“-то в български, ако искате да знаете, е човек застанал на краката си, готов да тръгне на някъде. Това е „А“-то. Запример „аз“ е малко произволно, да ви обясня съвпаденията. „З“-то в дадения случай е отворен кръг, разтворено семе, пуснато в земята, разчупва се и от тази страна излиза един кълн. И тогава имаме котва или ченгел[2], с който може да се извади нещо. Първата буква „а“ е почти същия знак като „З“, половината от кръга.. Ченгелчето е посоката вече. Кръгът е затворен отзад, има нещо, което човек взел със себе си и го носи. Ченгелчето на „а“ е посоката на движението на човека. Ти не може да бъдеш „аз“, ако нямаш посока. Казваш: „Аз.“ Ти определяш посоката на живота. Всеки човек, който има определена посока, той има аз. Животните нямат аз, защото нямат посока. Едно животно защо пасе? То ходи и казва: „Съдба е това.“ Когато вие казвате: „Съдба“, вие сте в положението на животно. Казвате: „Трябва да се живее“, вие сте в положението на едно растение. Когато казвате: „Човек трябва да се вълнува“, вие сте в положението на водата. Морето се вълнува. Казвате: „Вятър го вее“, вие сте в положението на вятъра. Само вятърът вее. Веенето е качество на вятъра. Бълнуването е качество на водата. Растенето е качество на растенията. Какво нещо е мисълта? Качество на човека е неговата мисъл. Сега ние няма да се спущаме в метафизическите работи. Казват: „Когато нещо е метафизическо, то не е реално.“ Не, но е извън човешкото съзнание. Може да се говори за нещо, което не може да видиш. Тогава не може да си представиш въображаемото. Запример, не може да си представиш какво нещо е човешкия ум. Не може да си представиш човешкия ум. Ти може да мислиш в неговите проявления, но в същината не може да опишеш ума. Понеже да опишеш ума, то значи да го измениш. Ти си ум, ти не може да обгрнеш себе си.

Рекох, имате права линия. Колко качества има правата линия? Правата линия има две качества: може да бъде дълга и може да бъде къса. Но тя не може да бъде по-дълга, отколкото трябва и не може да бъде по-къса отколкото е. Тя е еднакво къса, тя влиза на дължина в едно поле, което е широко. Тя има и широчина. Линията има в широчината си и дължина. По какво се отличава тогава широчината? Дългата линия, туй е правата линия, тя няма никаква широчина, но крие в себе си възможност за широчина. Ако турите 1000 прави линии в една и съща посока, вие ще образувате широчина. Казваме: широчина на мисълта. Тогава по какво се отличава дебелината на един предмет? Всяка дебелина може да расте в две посоки: нагоре и надолу. В дебелината може да има дебелина и височина. Някой път казват: „Дълбоко пространство.“ Под думата „дебелина“ разбираме надолу. Казваме: дълбочината на небето. Ако разбираме небе под себе си, то е друг въпрос. Има височина над нас, няма дълбочина над нас. Щом казваме дълбочина, ние се поставяме над небето, по-високо разсъждаваме. Това небе не е това, което ние разбираме. Сега това са елементи. Всяка мисъл може да бъде праволинейна, когато се движи в една посока. Тогава тази идея може да бъде кратковременна или дълговременна. Някой идеи дълго време остават, някой са кратковременни. Не, че те изчезват.

Представете си, че вие сте в един свят, дето имате точката A. Представете си, че в тази точка се пресичат хиляди кръгове. Представете си, че тия кръгове представляват живи светове, там дето се пресичат във всяко пресичане, във всеки възел във вашия свят ще ви хрумне една идея. Но тази идея не е ваша, тя иде от един свят извън вас, който пресича. И според силите, които действуват в този свят, зависи, колко време ще може да пребъде във вашия ум. Роди се да кажем известна мисъл, преседи няколко минути, един час, или един ден и след туй тази идея във вас изчезва. Вие не може да си обясните откъде дошла. Не се знае, идеята изчезнала. Идеите са като кометите, които пресичат орбитата на Земята и после пак се изгубват в пространството, може би след 10 000, 15 000 години пак да се яви.

Рекох някой път във вас ще се явят религиозни мисли. Ще кажете: „Това са отвлечени работи.“ Не, този свят, дето съществуват, той е свят на разумни същества, с известен манталитет. Някой път те пресичат нашия свят и когато го пресичат, заражда се у хората желание за духовно разбиране. Според възрастта някой разбират едно, някой разбират друго, всеки според силите си, които имат, те така разбират този духовен свят. Някой ще говорят за Бога. Какво нещо е Господ, то е неразбрана работа. Господ преставлява една идея, Бог съставлява друга идея. Ние някой път употребяваме думата Господ и Бог само да плашим хората. Казват: „Ама, трябва да знаеш, че има Господ.“ То както когато казват: има стражари, има закони; или: има стражари, има съдии, туй трябва да знаеш. Трябва да знаеш, че има Господ. Тогава тази е проста идея. В тази смисъл Той Господ е тук. Че има Господ, има. В София като идеш, такъв Господ, на всяка улица може да те хване този Господ.

Сега трябва да имаме една ясна представа за нещата. Вас ви предстои една задача, вие носите много неща, които не са уяснени във вас и вие мислите, че са ваши. Запример във вас има желание да ядете, казвате: „Аз съм гладен.“ Но ако останете някой път сам, не зная дали тъй ще ядете, както ако се намерите между хора, които здраво ядат, без да ти се яде, ти сладко ядеш. Някой път, ако се намериш между болни хора, които едва си отварят устата и ти започваш да ядеш като тях. Най-първо трябва да имате ясна представа какво нещо е яденето. Яденето в същината си, в своята дълбока същина представлява една възможност за усилване на живота. За да се укрепи у нас животът, ние дишаме. Дишането ще употребите пак за живота. Ние ходим, движим се, пак ще употребим, за да се прояви животът.

Може някой да пита: „Какво нещо е животът?“ Какво се подразбира, какво нещо е животът? Най-първо животът не е нещо материално, но животът е проявление на една същина по-висока от самия живот. Животът е проявление на Любовта. Какво нещо е Любовта? Любовта е проявление на Духа. Ти не си разбрал какво нещо е живот, не и разбрал какво нещо е Любовта, искаш да разбереш какво е Духът. Те са идеи, които стоят в нас смътни. Казваме: животът, Любовта, Духът и дойдем до определението: Духът води към Бога. В евреите думата Бог съдържа три принципа. Първата буква означава онова начало, което твори. Второто начало в думата Бог на еврейски иска туй, което съхранява нещата, оставя ги да израснат. Третото начало е туй, което пази равновесие. След туй второто начало пак се проявява.

В български думата Бог, Б-то означава, то е началото на нещата. Тогава имате О-то, което означава всичките възможности. В български под Бог разбират туй, което се проявава. У египтяните обаче, тяхното разбиране е съвсем друго. Египтяните са имали тази идея. Тази идея N, това е течение, една река, която слиза от планински върх. Това ние го наричаме И. Това е тяхната идея. Българинът разбира семето, което е сято в земята и изниква, Бог го накарва. По-материалистическо схващане. На египтяните схващането е инволюционно в една жидка материя. Като дойдете до англичаните, те разбират друго. Те разбират плода. Какво означава плода. Туй, което дава плод за ядене. Господ е туй, което дава папо, хляб. То е сега едно съвпадение. Българинът разбира туй, което е посято. Египтянинът разбира туй, от което излизат нещата. Англичанинът разбира туй, което дава хляба.

Сега те са три разбирания за идеята на Бога. Но Бог е нещо неопределено в дадения случай. Не задържайте тази същина. Вие като говорите за Бога, трябва да разбирате себе си. Вие не отделяйте Бога от себе си. Себе си вън от Бога е идея неразбрана. Вие вън от Бога не съществувате, нямате съществувание. Ти, когато казваш: „Какво нещо е Господ,“ ти го туряш вън от себе си. Ти питаш: „Какво нещо е Господ?“ Попитай се какво нещо си ти. Ти този въпрос не го разрешавай.

По какво се отличава човек в дадения случай? По какво се отличава един човек от друг? Запример, когато някой хора се намират в един сън, едно слушат..., едно събрание, едни слушат, а други не може да чуят. Как ще обясните това? Единият не може да слуша, като говори, казва: „Тази работа не ме интересува.“ В каквото и да е събрание, ако този сказчик... ако ти мислиш и говори онзи сказчикът, каквото говори, ще те интересува. Но ако и двамата, които слушат, единият е ангажиран със своите чувства, ако този сказчик не хвърли някой мисли, които носят чувствувания, речта на сказчика не го интересува. Същественото в едно събрание е: чувствата трябва да дойдат отпосле. Човек не трябва да се афектира, човек трябва да мисли. Ако човек се научи да мисли, той ще развие своите чувства. Ако се научи добре да чувствува, той ще разбере своите постъпки. Ако има една неразбрана мисъл, ще има едни неразбрани чувства, ще има неразбрани постъпки. И след туй в неговия живот нещата ще бъдат неразбрани, няма да бъдат тъй хармонични както трябва.

Ние, като срещнем един човек, казваме: „Аз чувствувам.“ Аз чувствувам някой хора, като ги срещна, виждам хората, че от тях излиза светлина. От главата излиза светлина, от сърдцето, от краката. Тия хора са много добри. На други хора само от главата излиза светлина, от сърдцето нещо като каша, а от краката лед. Някой като погледнеш: нито от главата излиза светлина от нищо не излиза светлина. Ще кажете: „Аз не го разбирам.“ Туй, което виждаш отвътре, е нещо... Във виждането няма какво да разбираш. Туй, което виждаш, от него ще научиш. Хиляди години хората са виждали и са разбирали природата и едва в най-новите времена се силят да покажат, какво нещо е светлината. Трептенията, това са възможностите, в които светлината се проявява. Но светлината не е трептение сама по себе си. Трептението е условие. В туй трептение в този трепет не може да се проявиш, в светлината има движение, но самата светлина не е движение. Рекох, светлината се образува тук. Има една светлина, която се образува на Земята. Тази светлина, нашата, която имаме на Земята, тя не съществува в пространството. Тя е приспособена само заради нас. И следователно вземете електрическата светлина, която имаме, тя е доста груба. Даже откак влезе електричеството в употребление, зле влияе на човешките очи. В светлината трябва да има известна мекота. Даже пречупването слънчевите лъчи – набира се известна прана с известни органически утайки и вещества, тогава тия вещества правят пречупване и денем, като те напече слънцето, неприятна ти е тази светлина. Някой път става особено пречупване и ние се намираме в особено положение. Тази светлина, като мине през облаците, има нещо неприятно. В дадения случай, какво трябва да правим? Ако е лятно време, ще избереш една хубава сянка на една круша ще седнеш под нея, че тия листа като трептят, отнемат донякъде, тонират. Това са практически изводи.

Или някой път срещнете един човек, който със своята светлина може да внесе известни пертурбации. Този човек не иска да ви направи никакво зло, но такава е неговата светлина, така остаряла. Вие ще намерите някое дърво, някоя круша, да знаете да смекчите светлината, която излиза от него. Тия хора, които носят светлина, не са опасни. Казват: голямата светлина ослепява човека, т.е. спъва ги да мислят, сплашва ги. Кое е по-хубаво да има: светлина или тъмнина? И двете са потребни. Когато мислиш, светлина трябва да има, когато спиш, тъмнина. Тъмнината не е лошо. Седем часа в живота ти трябва да има тъмнина, да си починеш, по възможност най-малката светлина, която да не дразни твоя мозък, да не дразни чувствата ти, да не възбужда, да не образува ненужни образи в ума. Ти седнеш вечерно време и мислиш всичките си търговски работи, които имаш. Или ако си ученик, мислиш за всичките ненаучени уроци. Ще се осакатиш.

За да научиш един урок, не се изисква дълго време, стига да имаш памет. Паметта това е пълен трансформатор. Има няколко трансформатори. Музиката е на второ място, дето трябва да се спреш. Има четири, пет трансформатори. Паметта е последен, в която ти задържаш всичкото твое минало. От него ще извадиш един извод. Човек, който няма памет, то е нещастие. Не само да помниш лошите работи, то е нещастие. Защото някои хора помнят само лошото, някои помнят само доброто. На паметта всичко да е отпечатано. И тогава ще разгледаш, защо тук така е станало.

Вие като заминете в другия свят. Що е другият свят? Другият свят е свят, дето ще се разшири човешкото съзнание. В другия свят ще стане обратното: твоето минало ще стане настояще. Когато хората заминат в другия свят, ще се намерят в едно чудо. Животът започва от детинството, целият живот ще се премине и понеже съзнанието е вече будно, като един мъдрец, той започва да се учудва, как са допуснати тия погрешки, как не е предвидил тогава, да вземе мерки, да изправи погрешката. Ако разбираш, погрешката не се дължи само на един човек, тя се дължи на хиляди фактори, които са влезли от миналото и настоящето. Не е лесно човек да се справи със своето минало. Рекох, ако ние разрешим онова, което е скрито, ако разрешим ние да служим на Бога, може да се справим с един много важен въпрос. Ние в света сме в един свят, дето хората може да си уредят живота не по човешки. Светът е в зависимост от един друг свят.

Вземете сегашните хора, веднага искат да разрешат икономически въпрос, колко злато има. Но златото то е само като една разменна монета, богатство. Богатството на един народ не зависи от неговото злато, което той има. Зависи от производителната сила на земята, както произвежда и от онази производителност, която има в самите хора. Това е разумността. Значи, ако в една държава хората, ако не са разумни, те не са производителни. Запример сееш, нищо не произвеждаш. Един лош човек взема една лоша земя, която нищо не произвежда. Питам тогава: онази ценната земя, която много произвежда и онази, която нищо не произвежда, цената една и съща ли е? – Не. Декарът на едната може да е 20-25 хиляди, а на онази непроизводителната може – 100 лева декарът. Питате защо е така? Защото тази земя нищо не произвежда.

Ние сме ценни в света дотолкоз, доколкото произвеждаме. Ти си ценен, доколкото ти произвеждаш. Твоята производителност после може да влезе във връзка с производителността на другите хора. Има един закон. Производителността на единия се съединява с производителността на другия. Те ги съединяват както малките рекички, които се движат в една посока. Тия малките рекички се съединяват, образуват една голяма река. Ако кажем, че мисълта е тази река. Тази, голямата река съединява хиляди малки рекички. Те са си вложили капитала в нея. Тази голямата река нищо не е направила сама по себе си. Тя прави само това, че събира капитала на всичките тия. Къде го носи? В голямото море, донася и изгуби се този капитал.

Сега ще минете от механическите работи към разумните работи. Тази река сама по себе си нищо не обяснява. За нас реката е важна дотолкоз, доколкото може да застане като обяснително средство за вътрешния живот. Човешката мисъл създава реката. Човешката мисъл създава водата. Човешката мисъл създава земята. Човешката мисъл създава планините. Не, че сегашния човек, но онзи първият човек, разумният човек, той е създал планините. Той имал цел, като създал планините. Той имал цел, като създал моретата, като създал реките.

Ние сега не разбираме. Ние се спираме върху закона: Който има повече от тази земя, ние делим земята. Не е лошо, че делим, но в природата има един закон турен. Но всичките хора не са лакоми еднакво. Някой казва: „Във всичките хора няма еднаква лакомия.“ Да ви приведа един пример. Турете една крина на една кокошка, тя ще се качи на крината отгоре, после ще започне да къшка и ще изкъшка житото навън. Вие ще кажете, че кокошката е щедра. Ни най-малко не е щедра. Кокошката не мисли за утрешния ден. Тя казва като турчина: „Аллах керим.“[3] Ако остане вие да дадете 15-20 или 100 зърна на катерицата, след като изяде няколко, другите тя ще ги скъта за утрешния ден. Катерицата мисли за утрешния ден, а кокошката не мисли. Някой хора като катерицата мислят, само че много големи катерици са станали. Един банкерин е една катерица, а един бедняк е една кокошка. Той рови, когато имал хубавите условия. Кокошката казва: „Пак ще дойде.“ Богатите условия само веднъж идат. Кокошката, като се качи на някое купище жито, като са го овършали, и там рови. Кокошката ще се качи на купа и пак ще рови.

В човека има едно чувство, едно получувство или полуспособност. Туй, което човек е придобил, да го спести някъде. Някой път туй чувство може да стане анормално. Следователно от тази анормалност се ражда кражбата. Има хора, които обичат да скътват чужди работи, от тук вземе чужди работи, оттам вземе. Всичките крадци намират, че туй, чуждото е на катерицата. Състоянието у катерицата е развито, че тя отвсякъде гледа да скъта, и крадците така скътват. Скътва за 10-20 години. Катерицата може да скътва толкоз много, че и за 100 години, пък тя сто години няма да живее. Ако скътваш за една година, разбирам. Но ти нямаш право да скътваш за 10 години, за една година може да скъташ, понеже за една година имаме условия да сеем, да произведем. Следователно за една година трябва да мислиш, а следующата година, тя пак ще промисли за себе си. Не за един ден, за една година.

Сега, по този начин ако мислим, добрите хора в света, аз ги наричам разумните хора. Лошите хора, като се съберат, рушат. Тази почва не е производителна. Тогава няма какво да се караме с непроизводителната почва и ние ще оставим непроизводителната почва, а ще сеем на производителната. На непроизводителната ще турим тор и тогава ще сеем. Така е правила природата. Тя е турила с хиляди години тор на тия каменисти места. Те първоначално са били непроизводителни. Когато се е изтеглила водата, останала сушата и хиляди години на непроизводителните места постепенно са дошли растенията, които изгнили, оставили своите останки и се наслоила една утайка, и почвата станала производителна. Същият закон е и с човека. Трябва да се напластят известни наши мисли, чувства и желания в човека, за да бъде той производителен.

Та рекох, сега ние се [намираме] в противоречие с нашето минало. Туй го наричат наследствено. Туй е вярно, но какво ще направим с възможностите на човека. Аз да ви дам едно обяснение. Отиват двама души при един здравеняк, но беден човек. Той седи и не може да разреши въпроса. Единият има да взема от него, а другият имал да му дава. Намират го и казват: „Много си се замислил. Не знаеш ли, че има да ми даваш?“ – Той казва: „Махни се оттук, че както ми е накипяло, ако взема тази цепеница. Махни се, казва, ще ме накараш!“ Идва другият потупва го по гърба и казва: „Остави се, аз ще уредя тази работа. Не го смущавай.“ Този човек казва: „Той трябва да ми плати.“ Другият казва: „Имам да ви давам 10 хиляди, аз съм забравил. Ще ме извиниш. Преди 15 години от тебе ги взех.“ Изважда парите и ги дава. Ще вземеш тези пари и с това ще си уредиш работите.

Питам сега: кой човек вас ще ви бъде приятен? Който има да взема от вас и той има право, но той е намерил най-лошият случай. Той не е благоразумен човек. Онзи идва да ти помогне. Кой ти е приятел? Аз взимам сега в много реалистична форма. Когато един човек иде да ти помогне, когато ти си нямаш, той трябва да знае как. Има да ти дава, другият, неразумният, може да има да вземе. Може да ти е взел 1000 лева, с лихви станали 10 хиляди лева, взел е всъщност хиляда лева и турил още 9 хиляди. Ето несправедливостта – ние искаме да турим най-голямата лихва. Знаете ли какво е лихвата в природата? – 5 стотинки за 100 години е лихвата на природата и ако се е набрала, тази лихва показва колко немарливи сте били, отлагали сте, отлагали сте. Насъбрала се тази лихва и тогава идват големите нещастия, които ни сполетяват на Земята.

И сега цялото човечество влиза в една област няма да остане никой. И богати, и сиромаси, и владици, и попове – еднаква участ ще имат всичките. Всички ще бъдат стопени, като восък прецедени. Нито попски глави ще останат, нито владишки глави, нито богатски, нито сиромашки. Богатите мислят за богатството, сиромасите мислят за сиромашията и всички треперят. Не е в това. Ние сме пренебрегнали закона на живота. Сиромахът трябва да живее тъй, както богатият. Не, да сме богати, но трябва да живеем. Когато богатият дойде и види, че сиромахът е гладен, трябва да му даде нещо. Няма богати хора в света. Богатите хора те са хранилища, банкери на природата. Те трябва да отворят своите каси. Ние сме длъжни да направим сиромасите богати. Богатият човек е като извор, от който трябва да изтича. Добрият човек трябва да бъде това. И умният човек трябва да бъде хранилище, да излиза нещо от него. Тази трябва да бъде идеята, а пък най-мъчното е сега, как да се справяте, кому какво да дадете. Аз ще ви дам едно правило. Когато дойде един човек и иска пари назаем, вие ще имате няколко чувала. Като започнете от 10-15 до 150, до 200 кила. Той иска 10 хиляди назаем, ще му дадете да вдигне един чувал от 200 килограма. Ако може да го дигне, ще му дадете 10 хиляди, ако не може, [няма] да му дадете. В природата съществува един закон. Някой едва 30 килограма може да вдигне на гърба си, а иска 100 хиляди лева, а нему се падат 20 лева. Така прави природата. Ще те тури на изпит какво може да носиш, какво може да реализираш и тогава ще ти даде. Колко хора има, които не са взели богатство, условия нямат, това нямат, казват. В нас седи едно криво разбиране, което ние сме придобили от миналото и още не можем да се справим с него.

Та рекох, когато човек е сиромах, много лесно влиза в положението на сиромасите хора. Но, когато е богат, никак не може да влезе в положението на сиромасите. Срещал съм бедни хора, които влизат в положението на богатите, които са закъсали и са фалирали. И съм срещал богати хора, които влизат в положенито на един беден. Като види някой на пътя и види, че е дошъл до едно място да направи някое престъпление казва: „Ела с мене. Ти няма защо да се обезсърчаваш.“ Онзи казва: „Условията са лоши.“ – „Ще се подобрят тези условия. Какво ти трябва тебе? Иди. Употреби това, което ти давам, за да подобриш положението си.“ Всички ние не можем да помогнем. Ние се нуждаем от материални работи, които са необходими. Хлябът е необходим. Светлината имаме даром, въздухът го имаме даром. Само хлябът е, който го нямаме даром. И всичкия спор е само за хляба. Рекох, трябва хора в света. Богатият човек като ви срещне, каже сладка дума, една разумна дума и замине. Той не само да каже една сладка дума, но да осребри думата си.

Аз ще ви приведа един пример. Какво значи осребряване. Преди повече от 50 години във Варна един българин, който свършил по музика на запад. Върнал се във Варна. Варненските богаташи го хванали да учи дъщерите им, да свири на пиано, на китара на цигулка, да ги учи да танцуват, да играят. Но станало недоразумение между богатите и не искал да преподава. Той бил много честолюбив, останал без петаче. Да копае не може, да жъне не може, да прави обуща, дошъл до престъпна мисъл. Среща го един свещеник, най-умният човек у българите, казва му: „Много ми е приятно, че ви виждам. Ела с мене в дома.“ Поразговарят се, угощава го хубаво и онзи му разправя за безизходното си положение. Свещеникът изважда и му дава едно турско меджидие[4] и му казва: „Пак ще ти помогна.“ Историята седи в това, че този млад българин, след 2-3 месеца, го назначават за секретар при турския паша. Пашата го харесал, видял, че е умен и направил го за секретар с голяма заплата и заема голямо положение. Наклеветели този свещеник, че той бил комита и задигат книгите от него. „Много работи имах, ми разправяше свещеникът, много подозрителни работи имах.“ Пашата взима книжата и търси кой да ги прегледа, да не го излъже. Дава ги на този българин, секретаря, той да му прегледа книгите. После, като видял свещеника, казва: „Дядо попе, ако нямах онзи обед, който ми даде и меджидието, не щеше да остане главата ти, щяха да те опекат на огън. Но аз отнех всички подозрителни писма и ги изгорих.“ И казал на пашата: „Оставете този човек, той е добър човек, няма нищо лошо.“

Прави доброто навреме. Прояви своята доброта навреме, защото тази доброта един ден ще ти бъде в услуга. И ние трябва да проявим своята доброта или онова, което в нас е заложено. В природата туй, което сме наследили от нея, да проявим, своята доброта, понеже, като я проявим, ние сме във връзка с нейното съзнание. Като проявим своята доброта ти си радостен, ти си във връзка с всички хора в света.

Рекох сега, ще оставите вашите минали възгледи, вашите вярвания. Те са хубави, детински работи. По-рано са били полезни във вашето детинство. Количката е била много хубава. Колелата са били отлични. Но сега сте големи, тази количка не ви е потребна. Пелените бяха много хубави и повоите[5] бяха хубави, но сега са непотребни повоите. Повоят може да ви стане един хубав пояс, а пък вашите пелени може да ви станат наметало. Аз виждам, от пелените сте направили наметала, вие носите шалове. Това са вашите пелени. Хубаво е човек да има шал, да си спомня своето детинство. Ще кажете: „Едно време, като бях дете, така ме опасваше майка ми. Сега няма да ме опасват, за да не ме спъват.“ Но сега свободно ще носите пелените. От нашите детински идеи ще направим нещо, което да ни послужи.

Настоящето е необходимо. В настоящето е необходимо едно качество: давайте свобода един на друг. Ето аз какво разбирам: Ако сте в едно събрание или някъде другаде, не се сгнетвайте, да се притискате един до друг, но оставете половин метър да има разстояние. Или като легне човек, не отивайте да спите близо до него, но 10 души място да остане, да легнат. Спи някъде, не да го мушкаш. Свобода да се даде в своята мисъл, да седне човек и да мисли. Не казвайте, че неговата мисъл може да повреди. Повреда може да стане при специфични условия. Човек става обикновен при дадени условия. Ако оставиш човека с неговата първична природа, човек е добро същество. Но, ако малко го бутнеш, съвсем се изменя неговото естество. Малко го бутнеш, веднага се измени. Най-хубавото нещо е никога не бутай човека. Онзи човек, който не мисли за тебе добре, остави го, не го смущавай, не искай да привлечеш неговото внимание. Защото ако ти привлечеш неговото внимание, ти ще си създадеш едно зло на себе си. Радвай се, че той е занят с една работа.

Малките деца си играят, правят си къщи, бият се. Майката, накара ги с пръчката да влязат в къщи. Погледнеш туй дете – творческа сила има в него, вземе да руши. Бутне това, бутне онова, счупи някоя паница, чаша, направи пакост. По-добре да си играе там отвънка, отколкото отвътре да прави пакост. Проводи го в гората. Казвате: „Мечка ще го изяде.“ Не зная сега, мечка дете като срещне, не го яде. Ще го помирише и ще замине. Възрастен ако е, може да го изяде, но дете не е имало случай. Има изключения в змиите. Някоя змия се доближи и го ухапе, но причината е съвсем друга, тази змия е под влиянието на човешко същество, което и е внушило да иде и да ухапе. Змията сама никога не напада. Една змия, под влиянието на човешкия ум, влиза и може да те ухапе.

Веднъж минавах тук из Борисовата градина. На пътя слушам едно съскане, гледам изпънала се една змия, аз се спрях, погледнах я, тя изплези езика на вън. И казва: „Не мисли зле, препичам се, но да не ме сгазиш, тогава може да те ухапя.“ Тогава аз и препратих мисълта, рекох и: „Не може тук на пътя да стоиш. Аз съм от добрите хора. Но другите ще те претрепят.“ Рекох, тази змия на пътя беше турена, на пътя на моята мисъл, ако не беше съскала, но тя като идва със своята мисъл, вече има известно влияние, разваля магията и тя си издава гласа. Тя казва: „Пратиха ме тук. Не искам да те ухапя.“ Рекох: „Върви си сега. Онзи, който те е пратил, ще му кажеш той да ме не бута.“ Даже когато някой човек нападне, тия хора са под влияние на някой ваши врагове. Нищо повече.

Да остане сега хубавата мисъл: Човек трябва да мисли. Ние трябва да направим една мисловна централа, един водовъртеж в света. Силата на човека е в мисълта. Така се е създала вселената. Такъв водовъртеж има, творчески принцип. Когато се съединяват хората със своята мисъл, всичко може да направят. После ще дойдат другите проявления. Но най-първо хората трябва да се кооперират, коопериране, хармониране трябва в насока на мисълта. Не се спъвайте, всеки каквото мисли, да направи нещо хубаво, да го направи. Всички трябва да подкрепите. Туй значи: доброто в света трябва да се прояви. Ние сега, в туй отношение, търсим едно механическо подобрение в света. Но кой ще го направи, това механическото подобрение? Трябва да дойдат такива хора, гениални хора. Де са гениалните хора на земята? Аз съм засегнал този въпрос. Това не е гениалност. Онзи българин, който знае градинарство много добре, 4-5 години работил, казва: „Дотегна ми това градинарство, само да копая. Нов занаят ще избера.“ Един ден, като ходили в Солун, гледа един абаджия, шие с иглата и казва: „Виж, такъв занаят разбирам. А не цял ден с мотиката!“ Казва: „Приемаш ли ме?“ – Той го приел на работа. Него ден, първия ден като отива да работи, без да му покаже още нещо, идва един турски бей и вика майстора да му ушие едни бирбучуклия гащи. Майсторът дава аршина, ножиците и други неща на момъка, праща го с бея да върви в дома му и казва, че той ще отиде след тях. Момчето взема и прекарва няколко игли. Беят му казва: „Както те гледам, харесваш ми се. Ти не си толкоз малък, ти знаеш тоя занаят и понеже майсторът ти закъсня – българите обичат да закъсняват, я ми скрой ти бирбучуклия.“ Изважда беят топа и го дава да крои. Той не му казва, че нищо не знае. Не иска да каже, че нищо не знае и взема ножиците, взема аршина мери – реже, мери – реже и беят, като го гледал, гледал, казва: „Туй не мяза на гащи, не те е научил още майсторът да кроиш, извинявам те, но хайде ще ми скроиш поне една салтамарка.[6]“ Той пак мерил – рязал, мерил и като го погледал, казал: „То и салтамарка няма да стане, но поне една тютюнева кесия ми скрой и ако не ми скроиш, тогава ще те набия.“

Не трябва да кроим там, дето не знаем. Този трябваше да каже: „Тази работа не зная, едва днес съм дошъл, не разбирам тази работа.“ Някой път ние се завземаме да кроим гащи и само разваляме плата. Правим пакост и на себе си. Първото нещо: трябва да се научим от природата на занаята на природата. Тя има всичките методи, всичките начини. И понеже живеем в нейния дом, тя ни е гарантирала, дала ни е всичко. Тя е най-добрия, естествен професор, който може да ни предаде най-добрите уроци. По-добри уроци на Земята от нея никой не може да ни даде. Като приемем нейните уроци, другите уроци може лесно да ги приемем.

Първо трябва да се образува една мислова централа. Централа, от която да се изпраща мисълта в света, тъй както светлината от Слънцето иде. Това е централа, която изпраща енергия до Земята. Така в света трябва да се изпраща човешката мисъл. Тя, като проникне в човешките мозъци, ще прояви това, което по друг начин не може да се прояви. Сега на духовните хора им липсва още едно. Те имат сила, силна мисъл нямат. Светските хора имат по-слаба воля, по-силна мисъл, следствие на това духовните хора сила имат, силна мисъл нямат. Ако те придобият и силна мисъл, Царството Божие ще дойде.

Христос казва: Вам е дадено. На вас Отец благоволи да ви даде Царството. Едно ви трябва: Мисълта трябва да се тури. Новият закон на Любовта, Любовта не може да се прояви без онази велика и мощна мисъл. Когато мисълта е мощна, тогава Любовта може да се прояви. Когато мисълта не е мощна, Любовта не може да се прояви. Човешката мисъл в това отношение е свързана с Любовта. Любовта може да се прояви само когато мисълта е мощна. Сега всички трябва да станете господари на вашата мисъл, не господари, но проводници. Когато дойде човешката мисъл, тя ще изчисти дъната, калта. Дълго време трябва да тече, докато се избистри и когато се избистри, трябва да знаете, че е настанало Царството Божие. Сега водата, която тече, не е очистила дъното. Много кал се е набрала на дъното. Да знаете законът какъв е.

Една нова мисъл: Не мислете за миналото, мислете за настоящето.

Отче наш


12 година
46 лекция на Общия окултен клас
2.VIII.1933г., сряда,
Изгрев, София
------------------------------------
[1] С курсив отбелязваме текст, за който има явни или косвени основания да се счита за допълнение или редакция при разшифроването.
[2] Ченгел – желязна пръчка с куки от двата края, (разг.) – част от буква с два закривени края
[3] Аллах керим – добър е Господ; каквото даде Господ
[4] меджидие – турска, златна монета
[5] повой – дълга, тясна ивица плаг за увиване и пристигане на бебето в пелените
[6] салтамарка – къса, подплатена дреха

НАГОРЕ




placeholder