НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Не се сравнявай с нея

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Не се сравнявай с нея

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, хора, аз, сега, казва, крака, всички, свят, казвам, бъде, живот, себе, бог, земя, дойде, противоречие, години ,

 Неделни беседи , София, 23 Юли 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще прочета трета глава от Притчите.

„В начало бе Словото“

Ще взема част от петнайсети стих: „Не се сравнява с нея.

Има един неустановен ред на нещата в света, има една привидност. Неустановеното е реалността, а установеното, това е преходното. Ще кажете: „Как така?“ Ние имаме един установен ред, но той е преходен. Пък туй, което не е установено, което очакваме, то е идеал заради нас. Непостигнатото радва човека. Всякога в едно постижение ти вече изгубваш онзи вътрешен смисъл. Туй показва, че ти си дошъл в съприкосновение с една реалност, която седи извън тебе. Има друго отношение. Не се сравнявай с нея – мъдростта. Думата мъдрост е неразбрана. Резултатите на мъдростта, това е светлината. Резултатите на светлината, това са правите постъпки в света. Правите постъпки, това е организиране на онзи правилен ход на живота. Животът не може да се развива правилно, ако няма светлина. И всичката красота на живота седи в светлината. Ако царуваше навсякъде тъмнина, какво щеше да ви радва? Ако в дома нямаше нито искрица, ако вие бяхте в един абсолютен мрак, питам, тогава какво щеше да ви радва.

Казвам, има едно знание, което е близко до хората. То не седи в това, което ти вярваш; не седи в това, което ти желаеш; не седи и в това, което си постигнал; нито в това, което ще постигнеш. Сега този, който не разбира този език, той ще се обезсърчи, нали така. Ами че кое е най-красивото в света? Светлината, която е неуловима. Светлината може ли да я хванеш? Но красотата седи в това, че не може да я уловиш. Туй, което не може да уловим, то ни радва. Колкото нещата са по-неуловими, толкоз са по-преходни. Животът уловим ли е? Щастието уловимо ли е? Любовта, за която хората говорят, уловима ли е? Не е.

Противоречието седи в това, че ние искаме да направим света установен. Ние искаме да хванем любовта и да я турим в известни закони. Искаме живота да го хванем и да го турим в известни закони. Законите не са валидни. Нито за живота, нито за любовта, нито за разумността. Животът е сам закон за себе си, разумността е сама закон за себе си и любовта е сама закон за себе си. Сега вие може да мислите, че тия работи са разбрани, но в разбирането има нещо по-друго. Да разбираш, че си черен и да си останеш черен, това не е разбиране, това е страдание. Да разбираш, че си добър и да не можеш да приложиш своята доброта, това е страдание. Казваш: „Как човек може да бъде добър, и пак страда?“ Човек може да страда и когато е добър, и пак може да страда, когато е лош. Той е лош, и страда, че не може да намери да убие някого, да го обере. Той е добър, и страда, понеже не може да намери някого да направи добро, и пак се мъчи.

Да ви приведа едно доказателство, близко до истината. Една майка, която напращяла с мляко и няма дете, има едно благо, иска да намери дете, да даде това благо, ама няма кому да го даде и тя се мъчи. Има нещо, което е напращяло в гърдите ѝ. Че не е престъпление, не е зло. Едно желание: иска да даде някому живот, и няма кому да даде. Трябва да намери някой да я издои. Та често хората правят добро на кравите, издояват ги. Тогава има едно противоречие, което произтича в живота от факта, че ти имаш желание и няма къде да го приложиш, и страдаш. Добро или лошо желание, но страдаш. В този смисъл аз няма да говоря за лошите желания, понеже в тази философия вие сте специалисти, аз трябва да се уча от вас. За лошото аз нямам думата, понеже не съм авторитет. За доброто съм авторитет, но не и за науката на злото. Злото е една наука в света. Виждаш – някой човек има турени ред награди, че се е бил за отечеството, побеждавал, разрушавал градове, избивал хора, и това го считат за геройство. Ако човек убие някого в обикновения живот, съдията ще го счита за престъпник и ще го осъди. Това са порядки в живота. От тяхно гледище тези порядки са прави, но разгледани от божествено гледище, Бог, който е създал света, ако Бог е създал всичките тия хора, каква нужда има да ги бесим.

Спирам се върху въпроса, не се спирам върху въпроса защо бесим хората, но питам, ако Бог е единственото съвършено същество и туй същество е направило всичките хора, каква нужда има да бесим тия хора, които Бог направил. Аз няма да отговарям, но само задавам въпроса. Сега ще каже някой, че редът го изисква. Може редът да изисква, но как е възможно сега на туй същество ние да коригираме неговите постъпки. Щом бесим хората, трябва да признаем, че тия хора не са направени по образ и подобие на Бога. И всички хора, които не са направени по Бога, трябва да ги избесим, нищо повече. Но трябва да определим кои са направени от Бога и кои не са направени от Бога. Турците запример имат обичай, като бесят някой, и се скъса въжето три пъти, казват: „Този човек е прав, не може да го бесим.“ Обаче християните, след като се скъса въжето, казват: „Въжето е виновно.“ И до другия ден може да го бесят, докато намерят въже, което е по-дебело. Въпросът не е за бесенето.

После онзи антагонизъм, който съществува между хората, как ще го обясните? Ако всичките хора са създадени от Бога, как е възможно да съществува едно такова голямо противоречие? Казва се в Библията, че жената излязла от човека, а човекът излязъл от Бога. Как е възможно туй, което излязло от Бога, да бъде в противоречие с Бога? Как е възможно туй, което излязло от човека, да бъде в противоречие с него? Как ще го обясните? Да ви дам едно малко сравнение, една малка светлина, отде се ражда противоречието.

Във всяко противоречие има малка тъмнина, материално замесено, нещо загасено. Няма противоречие, което да съществува в света и в което да не е замесена каквато и да е видима форма. Но може да съществува противоречие, омраза или безверие, или каквато и да е друга слабост в човека, ако няма някой предмет, някой веществен предмет. Ти имаш приятел, който е беден. Той те посреща в дома си и остава къщата на твое разположение. Казва – радостен е той, че те е видял. Но забогатее, касата му е пълна със злато, като идеш, веднага заключи касата си. Остави те в дома си и след като се върне, пак ще провери да не би да си взел нещо. Ще те погледне от главата до петите. Ако даже има една мярка, би те претеглил, тъй както англичаните правят. Когато пращат свои представители да проверят съкровището, като влиза представителят, теглят го на грамове и като излиза, съкровището пак го теглят. Който и да е представител, пак го теглят. Практично и съобразно с Библията. Казва: „Претеглен си и си намерен, че ти липсва нещо.“

Следователно всяка една неестествена мисъл, която се вмъкне в твоя ум, всяко едно неестествено желание, което може да се вмъкне в твоето сърце, всяка една неестествена постъпка, която може да се вмъкне в твоята воля, всякога ще даде противоречие. Или в първото поколение, или във второто, или в третото, а може би и след 25 поколения. Всяко едно противоречие в четвъртото поколение трябва да се ликвидира с него. Природата не оставя за дълго време противоречията да съществуват. Най-много от четвъртото до деветото поколение ги оставя. От деветото нататъка не може да остави повече.

Та казвам, всичките противоречия, които хората имат, в света съществуват в този ред. Има нещо, което хората са вмъкнали. Всички желаят повече, отколкото им трябва. Богатият иска да стане по-богат. Ученият иска да стане по-учен. Силният иска да стане по-силен. Красивият иска да стане по-красив и т.н. Но красотата със себе си носи известни отговорности. Силата със себе си носи известни отговорности. Богатството, всички тия неща са един товар. Те носят известни отговорности. Сега ние казваме, че миналите поколения са работили заради нас. Работили са заради нас, но са оставили и толкоз наследство, че миналите поколения са оставили един малък кредит, но такъв голям дълг, та не зная, още хиляди поколения трябва да изплатят този дълг. Човечеството тъй е заборчняло, пред фалимент е. Немислимо е хората от себе си да го изплатят.

Индусите, които минават за духовен народ, са турили теорията за кармата – показва, че греховете на хората могат да се изплатят. Може, има разумни хора, които могат да изплатят. Но изобщо, ако се тури законът, малко са хората, които може да изплатят своите дългове. Как може един беден човек, който заборчнял с 10 милиона, колко живота му трябват да изплати 10 милиона. Даже ако на месец взема три хиляди лева, в 10 години ще вземе 36 хиляди лева в година, а за 10 години – можете да направите една сметка, може да пресметнете колко години ще му вземат, ако половината ще употреби за себе си, а с другата половина изплаща дълга си. Това е при един установен ред. Той да бъде сигурен, че него ще го държат 30, 40 години на служба и след туй ще го уволнят. Питам тогава, отгде ще има доход? Вие казвате: „Нали ще има пенсия.“ Дойдат критически времена, и едва пенсията стига за хляба. Какво ще кажете? И най-после, защо считате пенсията за осигуряване? Пенсиите не са закон в природата. Всичките хора кой ги е пенсионирал? Всичките хора са кредитирани. Всеки един човек носи своя кредит в себе си. Всички казват: „Всичкото щастие на човека е в неговото тяло.“ Тъй материалистически говоря.

Говорите за ума си, и не го знаете къде е. Като говорите за сърцето си, не го знаеш. Знаете нещо за сърцето. Но онова сърце, за което говоря, не го знаете. Ако говоря за душата, туй още научно не е доказано. Ако говоря за духа, и то е някъде отвън. Ако е за тялото, вие вече го виждате. Всичкото благо на човека е вложено в неговото тяло. Доброто е вложено в твоите крака. Ако краката ти са здрави, ти си добър. Ако ръцете ти са здрави, ти имаш вяра. Ако не те боли главата, ти имаш любов, ти си човек на любовта.

Какво отношение имат надеждата, вярата, любовта върху човешкия живот? Надяваш се на краката, понеже краката ще те заведат до целта. Животните ходят на четири крака, но не разбират. Човек ходи на два крака, с надежда отива към своята цел. Като стигне до целта, тъй както краката може да те доведат до целта, до това, което имаш предвид, но ти трябва да вземеш от вярата, да пипнеш с ръцете си. Докато ти пипаш с ръцете си, трябва да дойде законът на твоя ум, да възприеме нещата в себе си, главата ще ти помогне. Следователно, щом си намислил една мисъл, тя влезе в твоите ръце, ще слезе в твоята врата. Умът ти ще мисли, краката ти ще вървят, и тогава работите се постигат. Някои хора с главата работят, а краката не работят. Нищо не се постига. На някои хора нищо не се мърда. На някои хора краката си мърдат, целия ден си махат краката и се чудят защо не може да постигнат нещата. И ръцете като се мърдат, и краката, едновременно ръцете и краката са в движение, съразмерно. Запример, като ходите вие, те няма да ходят, но те дават само такт. Казва: „Кой крак?“ Ръката казва: „Хайде ти напред.“ Главата ги контролира отгоре. И всичко върви. Главата трябва да контролира отгоре. Трябва да показва кой крак трябва да се движи. Туй е сега външната страна. Има тънкости за възпитанието на човека.

Ако ти не може да извадиш своето добро от .своите крака, ти не си добър човек. Ако ти вечер легнеш, без да мърдаш краката си, ти не си добър човек, нищо повече. Ти си един престъпник. Целият ден тези крака тебе са те слушали, и ти ще си легнеш вечерно време и не седнеш да помогнеш на твоите крака. Те като слуги, ти – господарят. И ти ще ги измиеш както Христос. Седни да измиеш краката си пред леглото си – те са двамата апостоли, да ги измиеш хубаво. И ще ги изгладиш. Ще кажеш: „Господи, благодаря ти за тия два крака апостоли, които си ми дал.“ Те носят книгата на доброто. Ще ги помилваш малко. Ще кажеш: „Ще ме извините, че днес ви попресилих, но за утре, не съм свикнал.“ М краката те извинят. И тогава ще си легнеш на кревата. И ще спиш. Ако ти не умиеш краката си, ако не ги помилваш, цялата нощ ще блуждаеш, защото си престъпил закона на краката.

Сегашните хора – мъже и жени, искат краката им да се харесат на другите хора. Но и на тях да се харесат краката. Най-първо, на мене трябва да се харесат моите крака, аз да ги харесам, аз да им служа, не другите да ги харесват. „Чакай – казва – да ти умия краката.“ Не, пазете се вие да ви мият краката. Не да ви мият краката с теляци. И затова не прокопсвате. Според мене – никакъв теляк. Само в младини, в детство майката може да ти бъде теляк донякъде, но оттам насетне – никакъв теляк с изключение само на вас. Сега туй ви го давам като правило. Това не е за обикновените хора. Техният ум не е дошъл дотам.

Казвате – тази работа как ще бъде. За онзи от вас, който е опитвал моите думи, дали са верни, или не, дали са думи, които съществуват в природата. Мене не ме интересува вие да си миете краката. После всякога, когато миеш краката си, не да иде твоят слуга да ти донесе вода, но ти сам да идеш, сам да си я вземеш, всичко сам да си направиш. Сам да си я завариш. Казваш: „Тази работа е моя.“ Когато дойдеш до себе си, никому няма да позволяваш да ти слугува. След като умиеш своите крака, ако някому са счупени или изкълчени краката, тогава иди, че му направи услуга. На здрав човек никога не прави услуга. Какво трябва да се направи на здравия човек? Нагости го. След като си измиеш краката, и тогава сутринта като станеш – за туй може да ви похваля – всинца си миете лицето. Вечерно време ще си миете краката, а като станеш, краката да не ги миеш, но непременно трябва да измиеш лицето си и ръцете си. Ако ти, като миеш ръцете си, и държиш в ума си, че това е оня великият закон на вярата, законът на вярата е пътят, по който ти може да постигнеш любовта.

Помнете, че в света не може да бъдеш щастлив човек, ако не си миеш ръцете. Сега вие ще схванете буквално. И евреите постоянно се мият. Ако в миенето на ръцете не туриш правдата, че твоите ръце са извори, след като умиеш ръцете си, трябва да си спомниш направил ли си някаква неправда, прав ли си във всичките си постъпки. Ще кажеш: „Тук съм прав, там не съм прав.“ Ти ще застанеш, ще се явиш пред лицето на Бога. Как ще се явиш пред него? Аз не искам да направя праведни хората, но казвам, всеки в дадения случай може да бъде прав или крив. Ако не си прав, ти си крив. Ако не си крив, ти си прав. Средно състояние няма. Или другояче казано, ти не си изпълнил Волята Божия. Бог, който е дал живота даром, който ти е дал голямо доверие, ти се обленяваш в света да идеш, да направиш една малка работа заради него. Ти се обленяваш. Гледам – тук, в София, пълни къщи с хора. Но колко от тия богати или от тия сиромаси хора вършат Волята Божия? От сиромасите има. Всяка вдовица седи и чака да донесе чувал с брашно, но ако тази вдовица е здрава, може да работи, тогава тя не може ли сама да отиде да си донесе чувала? Може.

Казвам, какво разбрахте сега? За да работи човек, аз не говоря за човешкия труд, но говоря за човешкия порядък. Той е установил ред на нещата. Щом съществува един порядък, който не мяза на нашия, вие трябва да знаете, че туй същество, което създало света, всичко е уредило. Ако вие се обърнете към Бога в себе си, а трябва да се обърнете, вашите работи ще се уредят, но не по вашему, както вие мислите. Вие, да кажем, имате една дъщеря. Искате да се ожени за един княжески син. Туй от Бога не е определено, а е определено за нея да се ожени за овчар, нищо повече. Вие чакате княжеския син, иде един овчар, изпъждате го, втори, трети, четвърти и най-после остава дъщерята неженена и казвате: „Ще стане онова, което ние мислехме.“

Питам, какво ще придобие вашата дъщеря, като се ожени за княжеския син. Вие искате вашата дъщеря да живее охолен живот, да има десетина слуги да слугуват. Така има приказка за царски син, който се оженил за красива циганка, която станала царица. Но имала наследствената черта да проси и тя взела, че натурила на десетина купчини брашно в стаята, взела дисагите и започнала да проси от една купчина на друга и да туря в торбата. Обиколила всичките купчини, взема торбата с брашно и от нея меси хляб, той ѝ е сладък. Като се върнал царският син, намерил брашно из стаите р той се чудил откъде е дошло това брашно в царските стаи. Ако дойде Господ, ще намери във вашите стаи много брашно. В умовете, в сърцата, изцапали сте го. Той ще се почуди откъде е дошло. Циганията върви с хората.

Сега аз ви изнасям една истина. В човека има две състояния. Пита те някой: „Ти обичаш ли ме?“ Какво трябва да му кажеш? „Кой си ти?“ – аз ще се обърна към него. Ти, значи той. Той казва: „Ти не ме обичаш.“ Аз тегля заключението – той е ти. „Той не ме обича.“ Той говори за себе си. Какво може той да говори за мен. Не зная дали обичам, никой не знае дали обичам. Никой не може да влезе във вашето сърце, да знае дали вие го обичате, или не. За да обичате някого, той трябва да има необходима нужда от вашата помощ. Любовта се явява като най-необходимото в света. Тя не е едно задоволство в хората. Това е необходимото, същественото, реалното, без което не можем.

Следователно кога ние трябва да обичаме? Умира един човек, никой не може да му помогне – може да го обичаш. Той е богат – няма какво да го обичаш. Други хора чакат твоята обич. Той като започне да умира, тогава ще идеш да го обичаш. Казва някой: „Ти обичаш ли ме?“ Казва му обратната страна. Почни да обичаш. Когато започнеш да умираш, като осиромашееш и нямаш пет пари в кесията, тогава може да ми кажеш: „Ти обичаш ли ме?“ Когато никой няма около тебе. Сега жена ти те обича, дъщеря ти, син ти. Няма какво да ме питаш: „Обичаш ли ме, или не?“ Каква нужда имаш от моята любов? Твоят син изразява моята любов. Твоята дъщеря изразява моята любов. Твоите приятели изразяват моята любов. Аз съм вътре в твоите приятели. Каква нужда има, каква нужда има, отгоре на това аз да ви обичам? Сега вас ви възмущава, когато се говори. Смущават ви две неща. Да не се урони вашият престиж, когато се говори истината.

Когато се говори истината, престижът на човека никога не се уронва. Няма в аналите, в човешката история няма никога да се урони престижът. Истината няма предвид да урони престижа. Истината има предвид да ви повдигне престижа, да повдигне престижа във всякого. Любовта няма предвид да вземе нещо. Любовта няма предвид да вземе нещо от някого, тя има предвид да даде светлина. Туй е положителното в живота. Това е положителното в света. Когато се говори за истината, вие трябва да престанете да съществувате като хората. Какво разбирате вие сега? Ако кажа на един вол така: „Ти трябва да престанеш да съществуваш като вола“ – какво значи? Едно нещастие ли е туй за вола? Не. Казвам: „Ти трябва да станеш човек.“ „Как да си напусна рогата, че какво е туй безобразие?“ Когато казвам, че той трябва да престане да е такъв човек, както сегашните, със своите разбирания. Сегашните разбирания в света не са ли някакво нещастие за човечеството.

Ако искате да знаете, в природата съществува един закон на едно постоянно противоречие. Цялото сегашно съществувание е потопено в такова едно противоречие, и не зная – досега такова противоречие не е съществувало. Колкото за земята, вие понякой път мислите и туй, което по някой път вие опитвате, се показва голямото противоречие, което съществува. Че ако може да се опише всичкото нещастие, което съществува на земята, вие не бихте издържали. Ако на кино биха ви представили противоречията, които съществуват, ако провидението би отворило да видите вашите приятели какво мислят за вас, какво чувстват, ако би се извадило на кино, не зная колко в света биха останали да се обичат. Сто процента за щастието в сравнение с това е много малко.

Като се говори така, тогава какъв е изходният пункт, какво трябва да се направи? Никакви външни закони не могат да уредят живота. Никакъв външен ред не може да уреди живота. Той съществува. Защото нито редът, нито порядъкът в природата, който съществува, нито Божията Любов, която съществува, нито светлината, нито мъдростта, нито истината, която съществува в природата, в която сме потопени, засега не са в състояние да ни избавят от туй голямо противоречие, което съществува. Защо? Защото нашият извор не е извор на истината. Ти говориш за истината, но истината е само за тебе. Ти говориш за свободата, но само за собствената свобода. Под думата свобода се разбира – истината носи свобода за всички същества едновременно. Като говоря аз за свобода, не подразбирам всяко едно същество. Тези същества, които сега са се умножили, има един неестествен ред на нещата. Много от животните са се разплодили повече, отколкото трябва. И на земята има повече хора. Цитира се един стих: „Множете се и плодете се.“ Но множението и плоденето разбира според онези вътрешни възможности, които са дадени за един щастлив живот. Плодете се и множете се. В реда на щастието е благото. За да се плодят хората, трябва да бъдат нещастни. Туй не е в естествения ред на нещата. Сега правят изчисления, колко милиарди хора живеят на земята. Не само хората на земята трябва да живеят, има и друго разбиране, едно вътрешно разбиране.

Казвам, може да дойдете до положението, вие да усещате един застой. Вие остарявате, и не знаете как да се подмладите. Вие осиромашавате, и не знаете как да забогатеете. Вие оглупявате, и не знаете как да добиете знанието. Усещате нещо, което постоянно ви подронва, подронва. До известно време човек расте в сила, в мощ. От 45, 60, от 80 години какво очаквате вие? Все очакваш. И най-после като онзи стария, който мисли какво ял. Казва: „Днес 10 яденета ще дадат.“ Аз не бих му дал нищо. Той е в края на яденето. Ако аз бях на мястото на този стария човек, щях да бъда гладен. Казвам: „Ти трябва да постиш, ял си, ял си.“ Дойде един и казва: „Ядох.“ Дойде друг и казва: „Ядох от това.“ Тогава какво означават думите Христови, които казва духът на противоречието. „Ако си Син Божи, направи тия камъни на хляб.“ Не само с хляб ще живее човек, но и с всяко живо Слово, което излиза от Бога. Дойде старият човек и казва: „Искам печена кокошка.“ Този старият е богат. Той да прати три чувала на една вдовица, а той да пости. Има известни празници, да прати пет чувала на друга вдовица. Каквото му дойде на ума той да яде, да го праща на бедните вдовици. Сега казвате: „Да се отяде този човек.“ Този старец, като умре, той ял. Аз не искам да говоря. Неговият път е затворен. Така, запушено. Знаеш на какво мяза. Той като онзи турчин, който отишъл в другия свят, че го разхождал Мохамед. Много голям богаташ бил, разхожда го из рая, разглежда, вижда – различни чешми навсякъде текат, докато дошъл до една чешмичка, която едва сълзи. Казва: „Каква е тази чешма?“ „Тя е твоята чешма.“ Той взема и започва да я мушка, да я отпуши, дано тръгне. Но като мушнал пръчката, запушил чешмата съвсем. Понякой път и вие искате така да оправите работите. Така не се оправя работата.

За да се разбира тази философия, трябва едно училище с предметно учение. Защото тъй теоретически… говори се на човек умно, а той върви по стария път. Човекът трябва да го насилиш. Завежда един учител, един много добър педагог завежда учениците си при една река и им казва: „Прескочете.“ Те казват: „Ще паднем.“ Води ги тук, води ги там, никъде децата не може да прескочат. Обаче учителят минава от другата страна на реката. И той направил друг да дойде и да ги гони с прът. Натупа това дете и то прескочи, и всичките деца минават от другата страна на реката. Учителят им само се е намокрил. Казва: „Деца, как тъй вие можахте да минете?“ „Ами онзи с големия прът? Казват – той не е като тебе, ами шиба.“ Учителят казва: „Той 'и мене подгони, но и аз прескочих, но не го дочаках да ме шибне. Прескочих, а вие сте го чакали.“ И тогава учениците влезли в реката. И тогава учениците вече научили. Не чакайте пръта, понеже ще се намокрите. Прескочете като учителя.

Като дойде възможност в живота, не трябва да чакате по закона на насилието. Ние казваме – трябва да има един закон. Щом дойде законът, всичко може тогава. Под думата мъдрост означава всички онези условия, при които може да създадем един щастлив живот. Това е философията на живота: да намерим ония пътища, по които може да бъдем щастливи. Че туй е целта. Не само да израсне човек, но да развие своя ум, да развие своето сърце, своята воля, своята душа, своя дух, после да подобри своето тяло, своето обществено положение, да стане толкоз богат, не само на земята да живее, но да направи едно пътешествие извън земята. Това са далечни задачи. Но задачи, които изисква нашето съществувание. Ние се задоволяваме с какво? Ще стане някой чиновник, той ще се задоволи 20–30 години да служи, да го пенсионират и след това да го погребат. Той може да бъде проповедник, ще проповядва, ще тълкува учението на Христа, и той ще умре.

Смъртта за нас не е цел. Няма какво да се говори за смъртта. Няма какво да се говори за злото. Любовта е цел. Мъдростта е цел. Истината е цел. Доброто в света, това е цел. Това е онази истинска наука и когато човек дойде, трябва да мисли, той трябва да остане сам. Именно само да погледне онези същества – пред него седят същества, негови братя, които са минали преди него – той от тях трябва да се учи как са минали по този път и какво са направили, как са живели. И той трябва да живее по същия начин. В този смисъл казвам – има една хубава страна на живота, за която хората не са проповядвали. Всичко досега са проповядвали, че пътят е тесен. То е тъй, пътят е тесен за невежите, пътят е тесен за слабите, труден е този път. Но за онези, които знаят, този път е път на най-голямото щастие. Сега, щом се вземат думите на Христа в буквален смисъл, Христос искаше да изведе хората от крайния материален свят. Евреите бяха крайно материалисти. Ако той трябваше да им проповядва да се отрекат от богатството. Казва на богатия: „Иди, продай имането си и ела, и ме последвай. Раздай го на сиромасите.“ Богатството е загнездено в неговия ум и казва: „Без пари не може да живея в света.“

Ако ти си един човек, който имаш едно ясновидство и знаеш всичките богатства и скъпоценни камъни къде са заровени в земята, знаеш де има злато. После знаеш де на земята съществуват извори на еликсира. Съществуват няколко извора, от които човек, ако пие, ще се подмлади. Туй нещо слонът го знае. Слонът, който е толкоз невежа, той знае и понякой път той ходи и сам облизва по няколко капки и вследствие на това живее дълъг живот – 2000 години живее слонът. Някои дървета живеят по 2, 3, 4, 8000 години живеят. Съществуват извори на живота, но те са отворени само за разумните хора. Те имат нюх. За да знаят, тъй както слонът знае къде са изворите, така и човек може да знае, понеже тия извори не са постоянни, те се движат в един определен кръг в земята, постоянно изменят своето място. Не е на едно място. Всички ония в средните векове, в старите времена, дето са търсили жизнения еликсир, той съществува. Даже разправя един в своята книга – в Индия, когато го завели в Хималаите в една пещера, там го довели до един от тези извори и му казали: „Сега ти може да пиеш от тази вода и ще се подмладиш.“

Сега аз ви говоря за неща, които са непостижими за вас. Например този е бил заведен, но колцина от вас могат да бъдат заведени? Кой българин е бил заведен в някоя пещера, дето извира такъв извор? Това не е изключително само за Индия, но и тук, в България, но не сме видели. Казвам, че на земята има доста такива извори. Човек, като дойде, той ще иде при този извор. Раят беше едно място на този извор, мястото, дето беше създаден човек, имаше този извор и като го изпъдиха, туриха един ангел да пази извора. Когато дойде Христос при кладенеца и дойде онази жена, Христос казва: „Ако би знаела кой е онзи, който иска, той би ти дал жива вода и би ти показал къде се намира тази вода.“

Казвам, има едно състояние, има известни дни, има известни места на земята и ако човек знае как да се постави, той ще добие едно благо. Мойсей, 40 години като пасал овцете, най-после се намери в Свещеното място, видя капината да гори и чу глас, който казва: „Изуй обущата си, понеже мястото, на което стоиш, е свято.“ Мойсей се намираше при един жив извор и туй място беше свещено. При всяко свещено място има един извор. Тогава Мойсей научи това изкуство и като придоби тази сила, оттогава може да се върне в Египет да направи всички чудеса. Той беше посветен в Египет. Той седя в храмовете на Египет и имаше всичките посвещения. И той се постара да освободи евреите и най-после изведе ги от Египет. Според египетските закони, които бяха строги, за да не го накаже, той избяга и след като живя 40 години в пустинята, той научи истинския път, как човек да се освободи.

Вие вземете туй: с какво Мойсей направил. Че ако вие нямате знанието на Мойсея, как вие ще се освободите от всичките несгоди, в които се намирате? Вие искате някой да ви освободи отвънка. Даже ако дойде някой отвън, вие трябва да му вярвате. Да допуснем, че дойде ангел, както при Захария. Той казва: „Ти ще родиш син.“ Но той се поколеба. Даже да дойде един ангел, вие може да се усъмните. След като замине ангелът, ще започнете да се съмнявате. Щом се съмнявате, вие ще изгубите. Сегашните хора са силни в своето съмнение. Казвате: „Може да е едно заблуждение.“ Питам тогава, в света кое е вярно? Имаш мъж, утре той умира. Къде отива? Имаш син, той умира. Къде отива? Заровят го, търсиш го. Къде е син ти? После го търсиш при Бога. И казваш, че бил в рая. Не знаеш къде е.

Та казвам, тъй както ние схващаме, ние се намираме в противоположната страна на живота. Идва един индус, с една кошница носи едно голямо въже. След това изважда въжето от кошницата и го хвърля във въздуха на голяма височина, въжето остава горе. От кошницата изважда един свой пътник, хубаво младо момче. Казва му: „Дръж се по въжето.“ То се изкачва горе. После му казва: „Слез долу.“ Момчето казва: „Няма да сляза.“ „Слез, че ще те убия.“ Детето не слиза. Той взема нож, качва се по въжето, високо се качва, че се изгубва, изгубва се, не се вижда. По едно време потича кръв по въжето, по едно време той слиза по въжето, носи главата на детето, турга я в кошницата, след туй по въжето слиза тялото на детето. Всичката публика иска да го заведе в участъка. „Чакайте, аз ще го съживя.“ Не се минава много време, изважда из кошницата здравото дете. Какво ще кажете на това отгоре. Може да е илюзия, а може и да е една реалност. Такива неща има в преданията на светиите.

Един светия от православната църква слугата му яздил на магаре, а той на кон. Дошли техни врагове и отсекли главата на магарето. Идва слугата и казва: „Господарю, главата отсякоха. Господарю, отсякоха главата на магарето и коня.“ Той казва: „Тури главата им и да вървим.“ Но той в бързината турил конската глава на магарето, а магарешката на коня и те продължили пътя си. Светията върви на коня с магарешка глава, а слугата му – на магаре с конска глава. Питат ги: „Как така?“ Светията казва: „Не ги направи така Господ, но моят слуга им размени главите.“ Те се чудели как Господ им разместил главите. Често и ние разместваме главите на разумните работи. Конската глава туряме на магарето и магарешката глава туряме на коня.

Имаме противоречия, които ние наричаме наследствени, и мислим, че реалността е онзи слуга, който турил главата ненамясто. Той е турил една магарешка глава, турил виното на мястото на водата. В тебе се заражда жажда, и ти вместо вода пиеш вино. Затуй трябва да знаеш, че наследствените неща са строго определени. Кръчмарят, който отваря бъчвите, той отваря и затваря, но пише колко пиеш. А пък при реалните неща никой не трябва да смята. Щом идеш при една чешма, може свободно да пиеш колкото искаш, но като идеш при кръчмаря, винаги ще има тефтер. Това, което пиеш, непременно трябва да го платиш. Страданията не са нищо друго, освен че си пил в кръчмата. Всяко страдание е плащане на нещо, което ти си направил. Дали си ти, или друг, е все едно. Тогава се намирате в едно противоречие – като на онзи българин, овчар, който ходил в църквата, и свещеник разправял как евреите разпънали Христа. Казва: „Тъй ли, аз ще им дам да разберат.“ Среща един евреин, мушнал го, поваля го, и той пада на земята. „Ами – казва – ами че туй преди 2000 години станало.“ „Тогава, ако бях, щях да го намеря, щях да го претрепам, но сега го намерих, сега ще го претрепя.“

Така не се разсъждава. Нима Христос днес не е разпъван. Нима истината днес не е разпъвана. Колко хиляди хора има разпъвани? Толкоз хиляди жени има разпъвани, толкоз млади момиченца има разпъвани, толкоз млади момци има разпъвани, толкоз слуги има разпъвани. Плачем, че едно време евреите разпънаха Христос на кръста. Ами хилядите хора, които сега разпъват. Казвате: „То е в реда на нещата.“ То е все същият закон. Христос е в тия хора, неговият дух пак се разпъва. Тогава казваме – светът ще се оправи. Как ще се оправи? Има само един начин. Не оставяйте хората да ви разпъват. Не оставяйте други да ви разпъват. Сами разпъвайте себе си, нищо повече. Докато ние чакаме да ни разпъват хората. Не оставяйте да ви съдят хората. Няма какво да ви съдят. Всеки сам трябва да реши – силата на човека седи в туй.

Че ако вие погледнете в Битието, нашата земя е една от най-изостаналите назад в културно отношение. На другите земи, по другите Слънчеви системи има много напреднали земи. Ако се пренесете запример в Слънчевата система на Сириус, там живеят много добре. Старите народи като асирийците, които разбраха тази древна наука, туриха думата Асирия – значи хора, които искат да живеят според културата на Сириус. Отличен живот е. Какво ще кажете: „И там има земя като нашата.“ Там, ако идете, тия хора са толкоз културни, че помен няма от престъпленията, които се вършат тук, на земята. Тези хора не очакват други да ги оправят, понеже, „ако Бог съществува в света, той ще ни оправи“. Бог, който действа в нас, ако не го слушаме, кой ще ни оправи? Ако аз говоря, не очаквайте вън никой да ви оправи. Ние сме чудни. Ти, който живееш в Бога, той трябва да ти бъде образец за онези добродетели, образец на тази красота, с които той живее. Ето едно правило.

Вие ще кажете: „Както Христос е учил.“ Христос не е дал никакво правило. Той е казал: „Обичайте се един друг.“ Той не е предписал начини. В християнството нямаме всичките правила, как трябва да се живее добре. В християнството, в християнската етика какви трябва да бъдат отношенията на мъжете към жените, какви трябва да бъдат отношенията на синовете към дъщерите? Мойсей казва: „Почитай баща си и майка си.“ Много общо е казано. В какво отношение? После казва на бащите: „Не раздражавайте чадата си.“ А на децата казва: „Покорявайте се.“ Но под думата покорство какво трябва да се разбира? Под думата не раздражавайте? Трябва да разбираме нещата строго научно. Следователно в този закон трябва да се знае кога едно дете трябва да се роди. То трябва да се роди точно навреме, когато е определено от Бога. Не сега, както се раждат безразборно. Така се раждат само престъпните хора. Всеки свят човек в света, който трябва да се роди добре, определено е кога. Тъй роден, той може да върви по пътя. Сега, ако вие сте неродени, пак на ново може да се родите. Не е голямо нещастие, че баща ви не ви е родил както трябва. Вие може да се дородите добре. Има начин пак да се родите. Но да се родите точно навреме.

Та казвам, туй е несъответно. Тъй като говоря, по този начин, не могат да се поправят хората. Ние разбираме само временните проявления, които носят нещастия. Да бъде човек богат, да бъде здрав – не здраве, което след няколко години ще изчезне; богатство, но не богатство, което ще изчезне. Ние нямаме онова същественото вътре. Кое е същественото в света? Същественото е онази идея, в която всички може да живеем. Радостта на едного да бъде радост на всички. И радостта на всички да бъде радост на едного. Така трябва да бъде в едно общество. Сега се събират двама, трима се обичат и искат да прокопсат. Това не може да бъде. Те не може да бъдат щастливи. При сегашното семейство двама се обичат. Пристане момата на момъка, заминат някъде и искат да бъдат щастливи. Когато една мома се жени за един момък, не само момъкът трябва да я обича, но трябва да я обичат майка му, баща му, сестра му, чичо му, вуйчо му, до деветото поколение всичките роднини да я обичат, пък и всичките съседи да я обичат. Туй е и за момъка. Така от страна на момата всички трябва да го обичат, тогава може да живеят добре. Сега двамата ще се отдалечат и на какво ще замязат, да ви дам един пример, колко ще бъдат щастливи.

Тука преди няколко дена дойде една млада мома, която е женена преди пет години в България, иска моя съвет. Тя се оженила по любов, даже пристанала на своя възлюблен, но след пет години вече става непоносимо. Те един за друг не може да живеят. Иде при мене и търси моя съвет. Само за едно любопитство търсят моя съвет, от съвсем друго гледище. Дали ще бъде износно за тях да се разведат, или да живеят заедно. Аз съвсем друго гледище поддържам, от друга страна погледнах. Казвам: „Преди да ви отговоря на туй, мене ме интересува един много важен въпрос. Кажи ми кое те накара да се ожениш заради него. Коя. беше основната черта, която намери в своя възлюблен? Много ме интересува да зная защо се ожени.“ Тя казва: „Беше млад и весел.“ Млад е за кого? Весел е за кого? Той не е заради нея. Че той е весел, не е заради тебе; че е млад, пак не е заради тебе. Той за себе си е млад и весел. Тогава аз ѝ казвам: „Слушай, аз ще ти дам един съвет. Понеже си се оженила по любов, не го напускай. Иди при майка си за 4–5 месеца, виж може ли да живееш без него, да не съжаляваш. Трябва да поседи и после по взаимно съгласие може да се разделите. Но сега не бързайте да се разоставяте.“ Питам: „Сега защо не можете да живеете заедно?“ „Много е упорит, своенравен е. После е груб. После затворен за себе си, само за себе си живее.“ Аз я виждам. Тя е един тип, с едно валчесто лице, брадата ѝ показва, че има дълбоки чувства, с тънки вежди е, вътрешно схваща живота и външният живот какъв трябва да бъде идейно схваща. Тя иска да бъде разбрана, но тя не може да влезе в неговото положение. Казвам: „От тебе зависи наполовина. Ти трябва да го разбираш. Той е висока планина. От него често ще духат големи ветрове, ще слязат големи пороища, но ти няма да си правиш жилището близо при тях. Той е планина, не е виноват човекът. Ще има сняг, слънцето ще пече, всички тия работи ще дойдат. Та – казвам – след няколко месеца ела, ще ти дам втори съвет.“

И на вас ви казвам, при тази планина не стойте близо. Тогава на другите казвам тъй, аз рекох: човек само веднъж трябва да се жени. Щом е дошъл веднъж в тялото, оженил се за плътта. Втория път, то е вече втора женитба. В плътта вече си се оженил, какво търсиш друга женитба? Щом си роден на земята, ти вече си оженен. Сега търсиш втори да се жениш. Че ти не разбираш закона. Смисълът не е в женитбата. Смисълът е в добрия живот, който трябва да се живее. Женитбата е на втори план в света. Разбирайте сега. Щастието не седи в правото. Ако ти не си верен на онзи велик закон, който е вложил всичко в тебе, как може да бъдеш щастлив? Този човек, за когото си се оженил, той сам е нещастен. Какво ще му дадеш?

Казвам, ние седим пред една голяма дилема в света, социална дилема в света. Вие не може да живеете така, както сте живели едно време. Немислимо е. С туй разбиране не може да живеете сега. Има едно ново разбиране. Ако го внесем, животът ще придобие вътрешен смисъл. Сега по този въпрос някой ще каже, че се нарушава съвременния строй. Съвременният строй няма основа, най-първо. Мене ми говореше вчера един военен, иска да докаже, че ние сме против военните. Не съм против военните, нека има армия. Казвам, ние мислим, че войниците трябва да имат най-разумните, най-добрите командири. Ние сме за държавата, но държава, в която най-добрите, най-разумните хора, най-силните да управляват. Не последните. Това не е държава, най-първо. Те искат устой. Ако ти градиш една къща, градиш някакво здание от 4–5 етажа, основите, които сте турили, са тънки, гредите и те са тънки… Турете хубави основи, турете хубави греди, да не се събори зданието. Какво противоречие може да.има? Сега както е, на нашия живот трябва основа, трябват ни дебели греди. Всичките други планове, които вие имате, ще градите по същия начин, както досега сте градили.

Запример вие седите. Пишат му от Бургас, че наскоро заминал един приятел и баща му и майка му са неутешими. Преди известно време той идва при мене и от сина си беше недоволен. Син му беше идеалист, убеждение имаше, а той е недоволен, че не внася. Казва: „Ние очакваме малко от него пари да докара. А той не може.“ Сега замина за другия свят, и те са неутешими, че е умрял. На земята беше недоволен от него, че пари не дава. Сега замина, и пак е недоволен.

Какво трябва да правим, я ми кажете. Радвай се, че имаш син и ви донася пари. Радвай се, че той има идея, има добро сърце и добър ум. Радвай се, че имаш такава дъщеря, макар да ходи със скъсани обуща. Защо ти е дъщеря и син, на които умът е развален и сърцето е развалено, пък са облечени хубаво. Чудни сте сегашните хора, казвате: „Уредил си работата.“ Не. Новите хора, идеалистите трябва да работят. От вас често като излезе някоя идея, казвате: „Тази идея е неприложима.“ Аз никога не съм прилагал нещо, което е неприложимо. Аз съм опитал, тя работи, приложими са. Казвам, може да ви приведа онзи пример, но не искам да ви заблуждавам. Казвам, всичко в живота е постижимо. Постижимо е, но няма да туряте в ума си 3–4 етажа къща и после като се ожените, няма да мислите, че мъжът ви ще живее с вас 120 години. Радвай се, че мъжът ти е жив, че е живял една година. Радвай се, че е заминал при Бога. Ако се върне от онзи свят, радвай се. И ако замине, пак се радвай. Ако те гълчи, радвай му се. Ако те милва, пак се радвай. Ако ти дава нещо, радвай се. Ако нищо не дава, пак се радвай. Кой от вас говори право?

Ние искаме хората да говорят хубави работи. Но онзи, който ти поправи счупения крак, може ли да не ти причини болка. Аз не искам сега да насърчавам недъзите на хората, но съвременните герои трябва да се явят. Да се избегне една физиономия на хората. Мисля да ви дам една книга. Има една алхимическа физиономия на набожните хора: отвън набожни, а отвътре материалисти. Един набожен човек просяк не може да бъде. Набожният човек пари назаем не взема. Набожният човек не се докача. Набожният човек не се обижда. Набожният човек духом не пада. Набожният човек не плаче. Набожният човек в чужди работи не се меси. Набожният човек, дето влезе, джобът му е пълен и на всички помага. Той е набожен човек, религиозен човек, наполовина се меси в чуждите работи и оправя туй, което в себе си не може да оправи.

Казвам, във всинца ви има една хубава страна. Аз виждам вашите лица. Има една хубава страна, в която вие не вярвате. Често ме питате: „Ти какво мислиш заради мене? Аз добър човек ли съм?“ Аз отговарям тъй: „Аз ще те попитам един въпрос. Ти от Бога ли си направен, или от хората?“ Той казва: „Не зная.“ Тогава казвам: „И аз не зная.“ Вярвай в доброто, което Бог е вложил във вашата душа. Не се сравнявайте с другите, с хората, нека хората да бъдат подтик. Не е необходимо детето да бъде като стария, да има брада. Нека остане дете, по-добре е. Ние имаме нужда повече от деца, отколкото от стари хора. От стари хора имаме много малко нужда. Светът е пълен със стари хора. Ние имаме нужда от здрави хора. Светът е пълен с инвалиди. Здрави и млади хора трябват в света. На един милион млади хора един стар да има, колкото за ибрет.

На всички вас ви пожелавам да бъдете млади, да бъдете здрави, не стари и хилави, да вярвате в онова, което Бог е вложил. Вие ще попитате какво Бог е вложил във вас. За бъдеще ще ви кажа какво Бог е вложил във вас. Ако след една година ме намерите, попитайте ме, колкото души сте, попитайте ме, дето и да ме намерите, няма да се струпвате около мене всички, пак ще държа лекция, пак ще ви говоря. Общо ще ви говоря, но всеки ще ме намери и частно ще му кажа, малко думи ще му кажа.

Та хубавото, което може да ви кажа на вас, е: вярвайте в онова, което Бог е вложил във вас. Вашето бъдеще е по-добро, отколкото сега си въобразявате.

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Четиридесет и първа неделна беседа
23 юли 1933 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев

Не се сравнявай с нея

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, хора, аз, сега, казва, крака, всички, свят, казвам, бъде, живот, себе, бог, земя, дойде, противоречие, години ,

 Неделни беседи , София, 23 Юли 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета 3-та глава от Притчите. Ще взема част от 15-ти стих: “Не се сравнявай с нея.

Има един неустановен ред на нещата в света. Има една природна установеност. Неустановеното е реалността, а установеното, това е преходното. Ще кажете: Как така? Ние имаме един установен ред. Но той не е преходен. А това, което не е установено, което очакваме, то е идеал за нас. Непостигнатото радва човека. Винаги при едно постижение, ние изгубваме вътрешния смисъл. Това показва, че ние сме дошли до съприкосновение с една реалност, която е извън нас. Има друго отношение. “Не се сравнявай с нея” - с Мъдростта. Думата мъдрост е неразбрана. Резултата от Мъдростта, това е светлината. Резултатите на светлината, това са правите постъпки в света. Правите постъпки, това е организиране на живота. Животът не може да се развива правилно, ако няма светлина. Красотата на живота седи в светлината. Ако навсякъде царуваше тъмнина, какво щеше да ви радва? Ако в дома нямаше нито една искрица светлина, ако вие бяхте в един абсолютен мрак, питам тогава: Какво щеше да ви радва? Има едно знание, което е близо до хората. То не е в това, в което вие вярвате, не е в това, което желаете. Не е и в това, което сте постигнали, нито в това, което ще постигнете. Сега онези, които не разбират този език, ще се обезсърчат. Кое е най-красивото нещо в света? Светлината, която е неуловима. Може ли да хванете светлината? Красотата е в това, че не може да я уловите. Това, което не може да се улови, то ни радва. Колкото нещата са по- неуловими, толкова са по-преходни. Животът уловим ли е? Щастието уловимо ли е? Любовта, за която хората говорят, уловима ли е? Не е. Противоречието е в това, че ние искаме да направим света установен. Ние искаме да хванем любовта и да я поставим в известни закони. Законите не са валидни - нито за живота, нито за Любовта, нито за разумността. Животът е сам за себе си закон. Разумността е сама за себе си закон. Любовта също е сама за себе си закон. Сега вие може да мислите, че тези работи са неразбрани, но в разбирането има нещо по-друго. Да разбирате, че сте черен и да си останете черен, това не е разбиране, това е страдание. Да разбирате, че сте добри и да не можете да приложите своята доброта, това е страдание. Казвате: Човек може да бъде добър и пак да страда. Човек може да страда и когато е добър и когато е лош. Той е лош и страда, че не може да намери някого, на когото да направи пакост, да го обере. Той е добър и страда, понеже не може да намери някого да му направи добро. Ще ви приведа едно доказателство, близо до истината. Една майка-кърмачка има много мляко и иска да намери дете, на което да даде това благо. Понеже няма на кого да го даде, тя се мъчи. Има едно силно желание, иска да даде на някого живот, а няма на кого, няма дете. Трябва да намери някой, комуто това мляко да е нужно. Тогава се появява едно противоречие в живота, което произтича от факта, че ти имаш някакво желание, а няма къде да го приложиш и страдаш. Добро или лошо желание имаш, но все страдаш. В този смисъл аз няма да говоря за лошите желания, понеже вие сте специалисти в тази философия, аз трябва да се уча от вас. За лошото аз нямам думата, понеже не съм авторитет. За доброто съм авторитет. Злото е една наука в света. Виждаш някой човек накичен с ред ордени и награди, затова че се е бил за отечеството, побеждавал, разрушавал градове, избивал хора. Това се счита за геройство. Ако човек убие някого в обикновения живот, съдията ще го смята за престъпник и ще го осъди, това са порядки в живота. От тяхно гледище тези порядки са прави, но разгледани от Божествено гледище, не са прави. Бог е създал всички хора да живеят, каква нужда има да ги бесим? Не се спирам върху въпроса защо бесим хората, но питам: Ако Бог е единственото съвършено Същество и това Същество е създало всички хора, каква нужда има да ги бесим? Аз няма да отговоря, но само задавам въпроса. Сега някой ще каже, че редът го изисква. Може редът да изисква това, но как е възможно ние да коригираме постъпките на това Същество? Щом бесим хората, трябва да признаем, че тези хора не са направени по образ и подобие на Бога. И всички хора, които не са направени по Бога, трябВа да ги избе- сим, нищо повече. Но трябва да определим, кои са направени от Бога и кои не са направени от Бога. Турците, например, имат обичай като бесят някого и въжето се скъса, да казват три пъти: Този човек е праведен, не можем да го бесим. Обаче, християните след като се скъса въжето, казват: Въжето е виновно. И на другия ден могат да го обесят, щом намерят по-здраво и дебело въже. Въпросът не е в бесенето. Как ще обясните антагонизма, който съществува между хората? Ако всички хора са създадени от Бога, как е възможно да съществува такова голямо противоречие? В Библията се казва, че жената излязла от човека, а човекът излязъл от Бога. Как е възможно това, което е излязло от Бога, да бъде в противоречие с Бога? Как е възможно това, което е излязло от човека, да бъде в противоречие с него? Как ще го обясните? Ще направя едно сравнение, ще дам една малка светлина, откъде се ражда противоречието. Във всяко противоречие има тъмнина, има замесено нещо материално. Няма противоречие в света, в което да не е замесена каквато и да е видима форма. Не може да съществува противоречие, омраза или безверие, или каквато и да е друга слабост в човека, ако няма замесен някой веществен предмет. Ти имаш приятел, който е беден. Той те посреща в дома си и оставя къщата на твое разположение. Той е радостен, че те е видял, че сте приятели, но забогатее ли, напълни ли се касата му със злато, веднага я заключва, ако отидеш. Ще те остави в дома си, но след като се върне ще провери да не би да си взел нещо. Ще те погледне недоверчиво от главата до петите. Даже, ако имаше мярка, би те претеглил, така както англичаните правят. Когато пращат свой представител да провери съкровището в специалните помещения, те го претеглят до грам преди да влезе, а когато излиза от съкровищницата отново го теглят. Практично и съобразно с Библията. “Претеглен си и си намерен недостатъчен” - липсва ти нещо. Следователно, всяка неестествена мисъл, която може да се вмъкне в твоя ум, всяко неестествено желание, което може да се вмъкне в твоето сърце, всяка неестествена постъпка, която може да се вмъкне в твоята воля, ще предизвикат противоречие, или в първото поколение, или във второто, или в третото, а може би и след 25 поколения. Всяко едно противоречие трябва да се ликвидира в четвъртото поколение. Природата не оставя противоречията да съществуват дълго време. Оставя ги най-много от четвъртото до деветото поколение. От деветото нататък повече не може да ги остави.

Всички противоречия, които хората имат в света, съществуват в този ред. Има нещо, което хората са вмъкнали. Всички желаят повече отколкото им трябва. Богатият иска да стане по-богат. Ученият иска да стане пo-учен. Силният иска да стане по-силен. Красивият иска да стане пo-красив и т.н. Но красотата носи със себе си известни отговорности. Силата носи със себе си известни отговорности. Богатството - също. Силата, богатството, красотата са един товар. Те носят отговорности.

Ние казваме, че миналите поколения са работили за нас. Работили са за нас, но наред с хубавите работи са оставили и толкова лоши! Миналите поколения са оставили един малък кредит и такъв голям дълг, че не зная още колко хиляди поколения трябва да го изплащат. Човечеството е така заборчняло, че е пред фалит с това минало наследство. Немислимо е хората от себе си да го изплатят. Индусите, които минават за духовен народ, са въвели теорията за кармата като велик закон. Това показва, че греховете на хората могат да се изплатят. Може, има разумни хора, които могат да изплатят дълга си, но изобщо, ако се постави законът, малко са хората, които могат да изплатят своите дългове. Как може да се оправи един беден човек, който е заборчнял с 10 милиона лева? Колко живота му трябват за да изплати тези 10 милиона? Дори ако плаща на месец по три хиляди лева, ще изплати 36 хиляди лева за една година, а за 10 години може да направите сметка. Може да пресметнете за колко години ще изплати това, което дължи, като имате предвид, че половината ще употреби за себе си, а с другата половина ще изплаща дълга си. Това е при един установен ред. Той трябва да е сигурен, че ще го държат на служба 30-40 години и след това ще го уволнят. Питам тогава: Откъде ще има доход? Вие казвате: Нали ще има пенсия? Но ако дойдат критични времена и пенсията едва стига за хляба? Най-после, защо считате пенсията за осигуряване? Пенсиите не са закон в природата. Кой е пенсионирал хората? Всички хора са кредитирани. Всеки един човек носи кредит в себе си. Материалистите казват: Цялото щастие на човека е в неговото тяло. Говорите за ума си, а не знаете къде е. Говорите за сърцето си, но какво знаете за сърцето? Онова сърце, за което говоря, не го знаете. Говоря за душата, но къде е тя? - Научно не е доказано. Говоря за духа, но и това понятие е някъде отвън. Ако е въпрос за тялото, вие го виждате. Цялото благо на човека е вложено в неговото тяло. Доброто е вложено във вашите крака. Ако краката ви са здрави, вие сте добър. Ако ръцете ви са здрави, вие имате вяра и справедливост. Ако не ви боли главата, имате любов, вие сте човек на любовта. Какво отношение имат надеждата, вярата, любовта към човешкия живот? Надявате се на краката, понеже краката ще ви заведат до целта. Животните ходят на четири крака, но не разбират. Човек ходи на два крака, с надежда отива към своята цел. Краката може да ви доведат до целта, но трябва да вземе участие и вярата, да пипнете с ръцете си. Докато вие пипате с ръцете си, трябва да дойде законът на вашия ум, за да възприеме нещата в себе си. Главата трябва да ви помогне. Следователно, щом имате една мисъл, тя ще влезе във вашите ръце, ще слезе и във вашите крака. Умът ви ще мисли, ръцете ще правят, краката ще вървят и тогава работите се постигаш. Някои хора с главата работят, а с краката не работят. Нищо не се постига така. На някои хора нищо не се мърда. Има хора, които цял ден махат краката си и се чудят защо не могат да постигнат целта си. Главата, ръцете и краката ще движите едновременно и съразмерно. Например, като ходите, умът и ръцете не вървят, но дават само такт и направление.

Преди да тръгнеш, ръката казва: Хайде, ти върви напред. Главата контролира отгоре и всичко върви. Главата трябва да показва кой крак първо да се движи. Сега това е външната страна. Има тънкости за възпитанието на човека. Ако не можеш да извадиш своето добро от краката си, ти не си добър човек. Ако вечер си легнеш без да си движил краката си, ти не си добър човек. Нещо повече, ти си един престъпник. Тези крака са те слушали целия ден, а ти искаш да си легнеш без да им помогнеш, да ги измиеш, да ги помилваш, да им благодариш. Ти си господарят, а те са слугите. И ти ще ги измиеш както Христос. Ще измиеш хубаво краката си преди лягане, те са двамата апостоли. Ще ги помилваш и ще кажеш: Господи, благодаря Ти за тия два крака, апостоли, които си ми дал." Те носят книгата на доброто. Ще ги помилваш и ще кажеш: Ще ме извините, че днес ви попресилих, но утре ще внимавам. И краката те извиняват. Тогава ще легнеш и ще спиш. Ако не измиеш краката си, ако не ги помилваш, цяла нощ ще блуждаеш, защото си престъпил закона на краката, закона на доброто. Сегашните хора, мъже и жени, искат краката им да се харесат на другите хора. Най-напред аз трябва да харесвам краката си, аз да им служа, а не другите да ги харесват. Някой казва: Чакай, да ти измия краката. Не, пазете се от това да ви мият краката. Не позволявайте теляци да ви мият краката. Понеже те ви мият, затова не прокопсвате. Според мене, никакъв теляк не трябва да ви мие. Само в детството майката може да бъде донякъде теляк. Но това е само за вас. Давам ви го като правило. Това не е за обикновените хора. Техният ум не е дошъл дотам. Питате: Тази работа как ще стане? За този, който е опитвал дали моите думи са верни или не, дали са думи, които съществуват в природата, за него това е правило. Мен не ме интересува дали си миете краката или не, но ви казвам какво трябва да правите. После, винаги когато си миеш краката, всичко сам трябва да си направиш, а не твоят слуга. Ти сам ще си донесеш водата, сам ще я стоплиш, ще кажеш: Тази работа е моя. Когато дойдеш до себе си, на никого няма да позволяваш да ти слугува. Ако на някого са счупени или изкълчени краката, иди и му направи услуга, след като измиеш своите крака. На здрав човек никога не прави услуга. Какво трябва да се направи на здравия човек? Нагости го. Аз мога да ви похваля затова, че сутрин всички си миете лицето и ръцете. Като си миете ръцете, мислете си, че това е оня велик закон на вярата. Законът на вярата е пътят, по който може да се постигне любовта. Помнете, че не може да бъдете щастлив човек в света, ако не си миете ръцете. Сега вие схващате буквално. И евреите постоянно се мият, но това е миене по буква. Ще миете ръцете си с мисълта, че те са символ на правдата, че са извор. След като ги измиете, трябва да си спомните дали сте направили някаква неправда, прав ли сте във всичките си постъпки. Ще кажете: Тук съм прав, там не съм прав. Ще се явите пред лицето на Бога и ще кажете всичко. Как ще се явите пред Него? Аз не искам да ви направя праведни хора, но всеки човек в даден случай може да бъде прав или крив. Средно състояние няма. Или, другояче казано: Вие не сте изпълнили волята Божия. Бог ви е дал живота даром, оказал ви е голямо доверие, а вие се обленявате в света, не сте в състояние да направите една малка работа заради Него. Гледам 6 София толкова много къщи пълни с хора, но колко от тези богати или сиромаси вършат волята Божия? Има тук-там хора между сиромасите, които вършат Божията воля. Всяка вдовица седи и чака някой да й донесе чувал с брашно, но ако тази вдовица е здрава и може да работи, защо сама да не отиде и да си донесе чувала?

Сега какво разбрахте? Това, което досега ви говорех, се отнася до човешкия порядък. Той е установен ред на нещата. Щом съществува един порядък, който не прилича на нашия, той е друг, Божествен порядък. В този порядък всичко е уредено в абсолютен ред.

Ако вие се обърнете към Бога в себе си, а трябва да се обърнете, вашите работи ще се уредят, но не по вашему, както вие мислите. Да кажем, че имате дъщеря, която искате да се ожени за княжески син. Това не е определено от Бога. За нея е определено да се ожени за един овчар. Вие очаквате княжески син, но в къщата ви идва овчар. Изпъждате го. Идва втори, трети, четвърти и най-после дъщеря ви остава неомъжена. Вие казвате: Не стана това, което ние мислехме.

Какво ще придобие вашата дъщеря като се ожени за княжески син? Вие искате вашата дъщеря да живее охолен живот, да има десетина слуги, които да й слугуват. Има приказка за един царски син, който се оженил за красива циганка. Тя имала наследствена черта да проси, затова сложила в една стая десет купчинки с брашно. Циганката взела дисаги и започнала да проси от купчинка на купчинка и да слага в торбата. Обиколила всички купчинки с брашно и с него омесила хляб. Той й бил сладък. Като се върнал царският син видял брашното в стаята и се чудил откъде е дошло. Ако дойде Господ, ще намери и във вашите стаи много брашно. Така сте се изпоцапали в умовете, в сърцата, че Той се чуди, откъде е дошло всичко това. Циганията върви с хората. Аз ви изнасям една истина. В човека има две състояния. Пита ви някой: Ти обичаш ли ме? Какво трябва да му кажете? - Кой си ти? С този въпрос трябва да се обърнете към него. Той пак казва: Ти не ме обичаш. Аз вадя заключение: Той е ти, това е едно. Той не ме обича. Той говори за себе си. Какво може да говори той за мене? Никой не знае по-добре от мене дали обичам или не. Никой не може да влезе във вашето сърце да знае дали вие го обичате или не. За да обичате някого, той трябва да има нужда от вашата помощ. Любовта се явява като нещо най-необходимо в света. Тя не е едно задоволство в хората. Това е необходимото, същественото, реалното, без което не можем. Следователно, кого трябва да обичате? Умира един човек, никой не може да му помогне. Може да го обичате но не можете да му помогнете. Той е богат. Няма какво да го обичате. Други хора чакат вашата обич. Той като започне да умира, тогава ще започнете да го обичате. Някой пита: Ти обичаш ли ме? Ще кажете така: Аз ще почна да те обичам когато си на умиране, като осиромашееш и нямаш пет пари в кесията си. Когато около тебе няма никой, тогава ще те обичам. Сега жена ти, дъщеря ти, синът ти те обичат. Няма какво да ме питаш, обичам ли те или не. Каква нужда имаш от моята любов? Твоят син изразява моята любов. Твоята дъщеря изразява моята любов, твоите приятели изразяват моята любов. Аз съм вътре в твоите приятели. Каква нужда има и аз да те обичам. Сега вие се възмущавате когато се говори така. Смущават ви две неща: Да не се урони вашият престиж когато се говори за любовта. Когато се говори истината, престижът на човека никога не се уронва. В аналите на човешката история няма случай да се е уронил престижът на човек, който прилага любовта и защитава истината. Истината няма предвид да урони престижа. Истината има предвид да повдигне престижа на всеки. Любовта няма предвид да вземе нещо от някого, тя има предвид да даде светлина. Това е положителното в живота. Това е положителното в света. Когато се говори за истината, вие трябва да престанете да съществувате като хора. Какво разбирате вие, ако кажа на един вол така: Ти трябва да престанеш да съществуваш като вол. Какво значи? Нещастие ли е това за вола? - Не. Казвам: Ти трябва да станеш човек. - Как да си напусна рогата, какво е това безобразие? Човек също трябва да се откаже от досегашната си форма и от досегашните си разбирания, за да стане нещо повече. Сегашните разбирания в света не са ли нещастие за човечеството? В природата съществува закон на едно постоянно противоречие. Цялото сегашно съществуване е потопено в едно такова противоречие, каквото досега не е съществувало. Колкото за земята, по някой път вие опитвате това голямо противоречие. То не ви е непознато. Ако ви опишат цялото нещастие, което съществува на земята, вие не бихте издържали само на описанието. Ако ви представят на филм противоречията, ще ви настръхнат косите от ужас. Ако Провидението ви отвори очите да видите какво мислят и чувстват вашите приятели за вас, не зная колко души в света биха останали да се обичат? В сравнение с това, щастието е много малко. Тогава какъв е изходният път, какво трябва да се направи? Никакви външни закони, никакъв външен ред не могат да уредят живота. Той си съществува. Защото нито редът и порядъкът в природата, нито Божията Любов, нито светлината, нито мъдростта, нито истината, които съществуват в природата, в която и ние сме поставени, са в състояние засега да ни избавят от това голямо противоречие. Защо? - Защото нашият извор не е извор на истината. Вие говорите за истината, но истината е само за вас. Вие говорите за свободата, но само за собствената свобода. Под думата свобода се разбира Истината. Тя носи свобода за всички същества едновременно. Като говоря за свобода, не подразбирам само за едно същество, а за всяко едно същество. Тези същества сега са се умножили толкова много, че това е един неестествен ред на нещата. Много от животните са се размножили също повече отколкото трябва. И на земята има повече хора отколкото трябва. Цитира се един стих: “Множете се и плодете си.” Но множенето и плодене подразбира това да става според онези вътрешни възможности, които са дадени за един щастлив живот. Плодете се и множете се в реда на щастието и благото. Да се плодят хората, но те трябва да бъдат щастливи, умни, богати, а така както е сега, това не е в естествения ред на нещата. Сега правят изчисления колко милиарда души живеят на земята. Не само хората на земята трябва да живеят, има и друго разбиране, едно вътрешно разбиране. Може да дойдете до положението да усещате един застой. Вие остарявате и не знаете как да се подмладите, вие осиромашавате и не знаете как да забогатеете. Вие оглупявате и не знаете как да добиете знанието. Усещате нещо, което постоянно ви подронва. До известно време човек расте в сила и мощ. След 60, след 80 години какво очаквате вие? Вие очаквате и най-после ставате като онзи стария човек, който е вече на умиране и мисли само за ядене. Казвам: Днес десет яденета ще дадат. Аз не бих му дал нищо. Той е в края на живота. Ако аз бях на мястото на този стар човек, щях да остана гладен. Казвам: Ти трябва да постиш, досега си ял много, сега погладувай. Когато дойде духът на противоречието, каза на Христос: “Ако си Син Божий, направи тия камъни на хляб.” Христос отговори: “Не само с хляб ще живее човек, но с всяко живо Слово, което излиза от Бога.” Като дойде старият човек, казва: “Искам печена кокошка.” Той е богат. По-добре е той да пости, а да изпрати 3 чувала брашно на една вдовица, на друга 5 чувала. Като му дойде наум нещо за ядене, вместо да го изяде, да го праща на бедни вдовици. Вие казвате: Нека си отяде този човек, утре ще умре. Този старец да умре, той е ял. Аз не искам да говоря повече, само ще кажа, че неговият път е затворен, запушен. Вие знаете какво значи това. Това е като историята за един много богат турчин, който като умрял, отишъл в онзи свят. Там Мохамед го разхождал из рая. Турчинът разглеждал всичко и видял, че навсякъде текат различни чешми. Дошъл до една чешмичка, която едва сълзяла. Попитал: Каква е тази чешма, едва капе? Мохамед отговорил: Това е твоята чешма. Турчинът взел да я мушка, опитвал се да я отпуши, дано тръгне. Но като мушкал с пръчката, запушил чешмата съвсем. Понякога и вие искате така да оправите работите. По този начин работата не се оправя. За да се разбере тази философия, трябва едно училище с предметно учение. Да се говори само теоретически, това е старият път. Понякога трябва да насилиш човека, за да се научи как могат да се постигнат някои работи. Един учител, един много добър педагог завежда учениците си при една река и им казва: Прескочете я. Те отговарят: Ще паднем. Води ги тук, води ги там, но децата никъде не могат да я прескочат. Тогава учителят минава от другата страна на реката и кара друг човек да дойде и да ги подгони с прът. Човекът хваща едно дете, натупва го и то прескача, натупва друго и то прескача. Така всички деца минават от другата страна на реката. Децата се намокрят, но минават реката. Учителят не се намокря. Казва им: Деца, как така можахте да минете? - Онзи човек с голямата пръчка не е като вас, а удря. Учителят казва: Той и мене подгони така и аз прескочих, само че не му позволих да ме удари, не дочаках да ме удари. Аз прескочих, а вие сте го чакали. Пръчката е виновна учениците да влязат в реката. Така учениците се научават да не чакат пръта, понеже ще се намокрят. Трябва да прескочат реката като учителя си. Когато дойде някаква възможност отвън да се разреши някакъв въпрос в живота ви, не трябва да чакате той да се разреши по закона на насилието. Ние казваме, че трябва да има един закон. Щом дойде законът, тогава всичко може. Мъдростта означава, че имаме всички онези условия, при които можем да създадем един щастлив живот. Това е философията на живота, да намерим онези пътища, по които можем да бъдем щастливи. Това е целта. Човек не само да израсне, но да развие своя ум, своето сърце, своята воля, своята душа, своя дух, да подобри своето тяло, своето обществено положение, да стане толкова богат, че да не живее само на земята, но да направи едно пътешествие извън земята. Това са далечни задачи. Но задачи, които изискват нашето съществуване. А ние с какво се задоволяваме? Някой стане чиновник, задоволява се да служи 20-30 години, пенсионира се, след време го погребват. Той може да бъде проповедник. Ще проповядва, ще тълкува учението на Христа и ще умре. Смъртта за нас не е цел. Няма какво да се говори за смъртта, няма какво да се говори за злото. Любовта е цел. Мъдростта е цел. Истината е цел. Доброто в света е цел. Това е онази истинска наука и когато човек дойде до нея трябва да мисли, той трябва да остане сам. Именно сам да погледне онези същества, негови братя, които са минали преди него. От тях той трябва да се учи как са минали по този път и какво са направили, как са живели. Той трябва да живее по същия начин. В този смисъл казвам: Има една хубава страна на живота, за която хората не са проповядвали. Досега всички са проповядвали, че пътят е тесен. Това е така, пътят е тесен за невежите, пътят е тесен за слабите, труден е този път. Но за онези, които знаят, този път е път на най-голямото щастие. Нещастие е щом се вземат в буквалния смисъл думите на Христа. Христос искаше да изведе хората от крайния материален свят. Евреите бяха крайни материалисти. Затова Той трябваше да им проповядва да се отрекат от богатството. Христос казва на богатия: “Иди, продай имането си и ела и ме последвай. Раздай го на сиромасите.” Богатството е загнездено в еврейския ум. Евреите казват: Без пари не мога да живея в света. Ако ти си човек с развито ясновидство и знаеш къде в земята са заровени всички богатства и скъпоценни камъни, злато, ще бъдеш ли беден тогава? После, ако знаеш къде на земята се намират изворите на еликсира, или изворите на живота, ще бъдеш ли стар? Съществуват няколко извора, от които ако човек пие, ще се подмлади. Това нещо слонът го знае. Слонът, който е такъв невежа, знае този извор. Някой път той ходи там и близва по няколко капки от такъв извор. Вследствие на това слонът живее дълъг живот -200 години. Някои дървета живеят по 2, 3, 4, 8 хиляди години. Съществуват такива извори на живота, но те са отворени само за разумните хора. Те имат нюх, знаят къде да ги търсят. Знаят, тъй както слонът знае къде са изворите, така и човек може да ги знае. Тези извори не са постоянни, те се движат в един определен кръг в земята, постоянно изменят своето място. Те не са на едно място. В средните векове всички алхимици, които са търсили жизнения еликсир, са знаели, че той съществува. Даже един европейски учен разказвал в своята книга, как го завели в Хималаите в една пещера. Там го довели до един oт тези извори и му казали: Ти може да пиеш от тази вода и ще се подмладиш, сега аз ви говоря за неща, които са непостижими за вас. Например, този учен е бил заведен, но колко от вас могат да бъдат заведени? Кой българин е бил отвеждан в някоя пещера, където извира такъв извор? Това не е изключителен извор само за Индия. И в България има такива извори, но не сме ги видели. Казвам, че на земята има доста такива извори. Раят беше място на такъв извор. На мястото където беше създаден човекът, имаше такъв извор и след като го изпъдиха, поставиха един ангел да пази извора. Когато Христос дойде при кладенеца и дойде самарянката, Той й каза: “Ако би знаяла кой е Онзи, Който ти иска вода, Той би ти дал жива вода и би ти показал, къде се намира тази вода, за да не ожадняваш никога.” Казвам: Има едно състояние, има известни дни, има известни места на земята и ако човек знае как да се постави, той ще добие едно благо. Мойсей като паса овцете 40 години, най-после се намери в Свещеното място, видя къпината да гори и чу глас, който му каза: “Изуй обущата си, понеже мястото, на което стоиш, е свято.” Мойсей се намираше при един жив извор и това място беше свещено. При всяко свещено място има един извор. Тогава Мойсей научи това изкуство и като придоби сила, можа да се върне в Египет и да направи всички чудеса. Той беше посветен. Той седя в храмовете на Египет и там научи всички посвещения. Постара се да освободи евреите и най-после ги изведе от Египет. Египетските закони бяха строги и за да не го накажат, когато направи убийството, той избяга. Мойсей живя 40 години в пустинята, научи истинския път, как човек може да се освободи. Ако вие нямате знанието на Мойсей, как ще се освободите от всички несгоди, в които се намирате? Вие искате някой да ви освободи отвън. Даже, ако някой дойде отвън, вие трябва да му вярвате. Да допуснем, че дойде ангел, както при Захария. Той му каза: Ти ще си родиш син. Захарий се поколеба. Даже да дойде един ангел, вие може да се усъмните. След като замине ангелът, ще започнете да се съмнявате. Щом се съмнявате, вие ще изгубите. Сегашните хора са силни в своето съмнение. Казвате: Може да е заблуда. Питам: Кое е вярно в света? Имаш мъж, но той умира. Къде отива? Имаш син, но той умира. Къде отива? Заровят го, търсиш го. После търсиш сина си при Бога. Казваш, че бил в рая. Не знаеш къде е в действителност.

Така както схващаме нещата, ние се намираме в противоположната страна на живота. Идва един индус с една кошница, носи голямо въже. След това изважда въжето от кошницата и го хвърля във въздуха, на голяма височина. Въжето остава горе. От кошницата изважда един свой пътник, хубаво младо момче. Казва му: “Дръж се за въжето.“ То се качва горе. После му казва: “Слез долу.” Момчето отговаря: “Няма да сляза.” Индусът му казва: “Слез, че ще те убия.” Детето не слиза. Той взима нож, качва се високо по въжето, че се изгубва от погледа на зрителите. По едно време потича кръв по въжето. Индусът слиза, носи главата на детето, слага я в кошницата. След малко по въжето слиза тялото на детето. Публиката иска да заведе индуса в участъка. Той казва: “Чакайте, аз ще го съживя!” Не се минава много време и той изважда от кошницата детето здраво. Какво ще кажете за това? Може да е илюзия, а може и да е реалност. Такива неща има в преданията за светиите. Един светия от право- славната църква яздил на кон, а слугата му яздил на магаре. Дошли техни врагове и отсекли главата на магарето. Слугата казал: “Господарю, отсякоха главата на магарето.” Светията казал: “Сложи главата на тялото му и да вървим.” След малко слугата пак казал: “Господарю, отсякоха главата на коня.” Светията казал: “Сложи главата му и да вървим.” Но в бързината слугата поставил конската глава на магарето, а магарешката на коня. Те продължили пътя си. Светията бил на кон с магарешка глава, а слугата на магаре с конска глава. Питат ги: Какво е това? Светията отговорил: ‘Господ не ги направи така, но моят слуга им размени главите.” Хората се чудели, как без Господа е могъл да размести главите. Често и ние разместваме главите на разумните работи, конската глава слагаме на магарешката а магарешката глава слагаме на коня. Имаме противоречия, които ние наричаме наследствени и мислим, че реалността е онзи слуга, който е поставил главите не на място. Той е сложил една магарешка глава на коня. Сложил виното на мястото на водата. В тебе се заражда жажда и ти вместо вода пиеш вино. Затова трябва да знаеш, че неследствените неща са строго определени. Кръчмарят, който отваря бъчвите, пише колко пиеш. При реалните неща никой не трябва да смята. Щом идеш при една чешма може свободно да пиеш, колкото искаш, но като идеш при кръчмаря, винаги ще има тефтер. Това, което пиеш, непременно трябва да го платиш. Страданията не са нищо друго, освен че си пил в кръчмата. Всяко страдание е плащане на неща, които ти си направил. Дали си ти, или друг, е все едно. Тогава се намирате в едно противоречие. То прилича на анекдота за онзи българин, овчар, който бил в църквата и чул свещеникът да разправя как евреите разпънали Христос. Овчарят казал: “Аз ще им дам да разберат.” Срещнал един евреин, намушкал го, повалил го на земята. - Но това е било преди 2000 години. Овчарят отговорил: “Тогава ако бях, щях да го намеря и да го претрепя. Но сега го намерих, сега ще го набия.” Така не се разсъждава. Нима днес Христос не е разпънат? Нима истината днес не е разпъната? Днес има хиляди хора, хиляди жени, млади момичета, слуги разпънати. Днес плачем, че евреите разпънаха Христос на кръста. А хилядите хора, които сега ги разпъваш? Казвате: Това е в реда на нещата. То е все същият закон. Христос е в тези хора. Неговият Дух пак се разпъва. Ние казваме: Светът ще се оправи. Как ще се оправи? Има само един начин. Не оставяйте хората да ви разпъват. Сами разпъвайте себе си, нищо повече. Докога ще чакаме хората да ни разпъват? Не оставяйте хората да ви съдят. Няма какво да ви съдят. Всеки сам трябва да се съди и да решава. Силата на човека седи в това. Ако вие погледнете в Битието, ще видите, че нашата земя е една от най-изостаналите в културно отношение. По другите слънчеви системи има много напреднали земи. Ако се пренесете в друга слънчева система, например на Сириус, ще видите, че там живеят много добре. Старите народи, по-точно асирийците, които разбираха тази древна наука, сложиха на страната си името Асирия. Това значи хора, които искат да живеят според културата на Сириус. Там има отличен живот. И там има земя като нашата, съществува една висока култура и няма помен от престъпленията, които се вършат на земята. Тези хора не очакват други да ги оправят. Ако не слушаме Бог, Който действа в нас, кой ще ни оправи? Не очаквайте отвън някой да ви оправи. На вас, които живеете в Бога, Той трябва да ви бъде образец за онези добродетели и красота, с които Той живее. Вие казвате: Както Христос е учил. Христос не е дал никакво правило. Той е казал: “Обичайте се един друг.” Той не е предписал начин как да се обичаме. В християнството нямаме всички правила как трябва да се живее добре. Според християнската етика, какви трябва да бъдат отношенията на мъжете към жените? Какви трябва да бъдат отношенията на синовете към дъщерите? Мойсей казва: “Почитай баща си и майка си.” Много общо е казано. В какво отношение? После казва на бащите: “Не раздражавайте чадата си.” А на децата казва: “Покорявайте се.” Какво трябва да се разбира под думата “покорство”? В израза “не раздражавайте” трябва да разбираме нещата строго научно. Според този закон трябва да се знае кога едно дете трябва да се роди. То трябва да се роди точно навреме, когато е определено от Бога, а не както сега се раждат безразборно. Така се раждат само престъпните хора. В света е определено кога трябва да се роди всеки свят човек. Така роден, той може да върви по пътя. Сега, ако вие сте неродени, наново може да се родите. Не е голямо нещастие, че баща ви не ви е родил както трябва. Вие може да се родите изново. Има начин пак да се родите. Но да се родите точно навреме. По начина, по който говоря, хората не могат да се поправят, ако нямат онова същественото вътре в себе си. Ние разбираме само временните прояви, които носят нещастие. Да бъде човек богат, но не с богатство, което ще изчезне. Да бъде здрав, но да има здраве, което няма да изчезне след няколко години. Ние нямаме същественото вътре в нас. Кое е същественото в света? Същественото е онази идея, в която всички можем да живеем.

Радостта на един да бъде радост на всички. И радостта на всички да бъде радост на един. Така трябва да бъде в едно общество. Сега се събират двама, трима, обичат се и искат да прокопсат. Това не може да бъде. Те не могат да бъдат щастливи. При сегашното семейство двама се обичат. Момата пристане на момъка, заминат някъде и искат да бъдат щастливи. Когато една мома се жени за един момък, не само момъка трябва да я обича, но трябва да я обичат майка му, баща му, сестра му, чичо му, вуйчо му, всички роднини до девето поколение трябва да я обичат. Всички съседи трябва да я обичат. Това се отнася и за момъка. От страна на момата всички трябва да го обичат, тогава могат да живеят добре. Сега двамата ще се отдалечат и на какво ща заприличат? Ще ви дам един пример, колко ще бъдат щастливи. Преди няколко дни дойде при мене за съвет една млада мома. Преди 5 години тя пристанала на своя възлюбен и се оженила за него по любов. Но след 5 години животът с него станал непоносим. Повече един с друг те не могли да живеят. Сега тя идва при мен за съвет. Повечето хора търсят съвета ми от любопитство. Само питат, но си знаят своето. Искат да знаят дали ще бъде износно за тях да се разведат или да живеят заедно. Аз поддържам друго гледище, от друга страна поглеждам на въпроса. Казвам й: Преди да ти отговоря, мен ме интересува един много важен въпрос. Кажи ми кое те накара да се ожениш за него? Коя беше основната черта, която намери в своя възлюбен? Тя казва: Беше млад и весел. Млад е, но за кого? Весел е, но за кого? Той не е за нея весел. Той е весел, но не е за тебе. Млад е, но не е за тебе млад. Той за себе си е млад и весел. Тогава аз й казвам: Аз ще ти дам един съвет. Понеже си се оженила по любов, не го напущай. Иди при майка си за 4-5 месеца. Виж можеш ли да живееш без него, да не съжаляваш за нищо и да не мислиш за него. Ако можеш да поседиш така, после може по взаимно съгласие да се разделите. Но сега не бързайте да се разделяте. Питам: Сега защо не можете да живеете заедно? Тя казва: Много е упорит, своенравен, груб. Затворен е в себе си, само за себе си живее. Аз гледам какъв тип е тя - с кръгло лице, брадата й показва, че има дълбоки чувства, веждите й са тънки, вътрешно схваща живота. Тя разбира какъв трябва да бъде външния живот. Идейно схваща нещата. Тя иска да бъде разбрана, но тя не може да влезе в неговото положение. Казвам: От тебе зависи да се разбирате, от теб зависи наполовина. Ти трябва да го разбираш. Той е висока планина. От него често ще духат силни ветрове, урагани, ще слизат големи пороища, но ти няма да си правиш жилището близо до тях. Той е планина, не е виновен човекът. Ще има сняг, слънце ще пече, всички тези работи ще дойдат. След няколко месеца ела, ще ти дам втори съвет. И на вас казвам: Не стойте близо при тази планина. Тогава на другите рекох така: Човек само веднъж трябва да се жени. Щом е дошъл веднъж в тялото, оженил се е за плътта. Вторият път, това е вече втора женитба. В плътта вече си се оженил, защо търсиш друга женитба? Щом си роден на земята, ти вече си оженен. Сега търсиш втори път да се ожениш. Ти не разбираш закона. Смисълът не е в женитбата. Смисълът е в добрия живот, който трябва да се живее. Женитбата е на втори план в света. Щастието не седи в правото. Ако ти не си верен на онзи велик закон, който е вложил всичко в тебе, как можеш да бъдеш щастлив? Човекът, за когото си се оженил, е нещастен, а и ти не си щастлив. Какво ще му дадеш? Казвам: Ние седим пред една голяма социална дилема в света. Вие не можете да живеете така както сте живели едно време. Немислимо е. С досегашното разбиране вече не можете да живеете. Има едно ново разбиране. Ако го внесете в себе си, животът ще придобие вътрешен смисъл. Сега някой ще каже, че с това, което говоря се нарушава съвременния строй. Най-напред съвременният строй няма основа. Вчера един военен искаше да докаже, че ние сме против военните. Не съм против военните, нека има армия, но войниците трябва да имат най-разумните, най-добрите командири. Ние сме за държавата, но държава, в която управляват най-добрите, най-разумните, най-силните хора. Искате устой. Ако вие градите една къща от 4- 5 етажа и основите са слаби, гредите са тънки, какво ще стане с тази къща? Сложете хубави основи и греди, за да не се събори зданието. Какво противоречие може да има в това? За вашия живот сега трябват здрави основи и дебели греди. Всички други планове, които имате, ще градите по същия начин, както досега сте градили. Пишат ми от Бургас, че наскоро си заминал един приятел и баща му и майка му са неутешими. Преди известно време идва бащата при мене и беше недоволен от сина си. Синът му беше идеалист, имаше убеждение, а бащата недоволен, че не внасял нищо в къщи. Казва: Ние очакваме малко пари от него, а той не може. Сега, когато синът си замина за другия свят те са неутешими, че умрял. На земята беше недоволен от него, че не давал пари. Сега като замина синът, пак е недоволен. Какво трябва да правим? Радвайте се, че имате син и дали ви донася пари или не, пак се радвайте. Радвайте се, че той има идея, има добро сърце и добър ум. радвайте се, че имате здрава и хубава дъщеря, макар да ходи със скъсани обуща. За какво ви са дъщеря или син, на които умът и сърцето са развалени, аса облечени хубаво? Сега хората казват за някого: Уредил си работата. Не. Новите хора, идеалистите трябва да работят. Често, като излезе от вас някоя идея, вие казвате: Тази идея е неприложима. Аз никога не съм прилагал нещо, което е неприложимо. Аз съм опитал, щом с нея може да се работи, приложима е. Казвам: Всичко в живота е постижимо. Постижимо е, но няма да влагате в ума си идеята да градите къща на 3-4 етажа. Когато се ожените, няма да мислите, че мъжът ви ще живее с вас 120 години. Радвайте се, че мъжът ви е жив, че е живял една година. Радвайте се, че е заминал при Бога. Ако се върне от онзи свят, радвайте се. Ако замине за онзи свят, пак се радвайте. Ако ви се кара, радвайте му се. Ако ви милва, пак се радвайте. Ако ви дава нещо, радвайте се. Ако нищо не ви дава, пак се радвайте. Кой от вас говори право? Ние искаме хората да говорят само хубави работи. Това е така. Но онзи, който ви поправя счупения крак, може ли да не ви причини болка? Аз не искам сега да насърчавам недъзите на хората, но трябва да се явят съвременните герои. Да се избегне една фалшива физиономия на хората. Мисля, да ви покажа една книга. В нея има една алхимическа физиогномия на набожните хора, отвън набожни, а отвътре материалисти. Един набожен човек не може да бъде просяк. Набожният човек пари назаем не взима. Набожният човек не се обижда. Набожният човек духом не пада. Набожният човек не плаче. Набожният човек в чужди работи не се меси. Джобът на набожния човек е пълен и където влезе, на всички помага. Той е набожен човек. Днешния религиозен човек е наполовина набожен, той се меси в чуждите работи и оправя това, което в себе си не може да оправи.

Казвам: Във всички вас има една хубава страна. Аз виждам вашите лица. Има една хубава страна, в която вие не вярвате. Често ме питате: Ти какво мислиш за мене? Аз добър човек ли съм? Аз отговарям така: Аз ще ти задам един въпрос. Ти от Бога ли си направен или от хората? Той отговоря: Не зная. Казвам: И аз не зная. Вярвайте в доброто, което Бог е вложил във вашата душа. Не се сравнявайте с другите, нека хората бъдат подтик за вас. Не е необходимо детето да бъде като стария, да има брада. Нека остане дете, по-добре е. Ние имаме нужда повече от деца, отколкото от стари хора. Много малко нужда имаме от стари хора. Светът е пълен със стари хора. Ние имаме нужда от здрави хора. Светът е пълен с инвалиди. В света трябват здрави и млади хора. На един милион млади хора да има един стар, колкото за адет. На всички вас ви пожелавам да бъдете млади, здрави, не стари и хилави, да вярвате в онова, което Бог е вложил. Вие ще попитате, какво Бог е вложил във вас. В бъдеще ще ви кажа, какво Бог е вложил във вас. Ако след една година ме намерите, попитайте ме. Колкото души и да сте, попитайте ме, където и да ме намерите. Няма да се струпвате около мене всички, пак ще държа лекция, пак ще ви говоря. Общо ще ви говоря, но всеки ще ме намери и частно ще му кажа, малко думи ще му кажа.

Хубавото, което мога да ви кажа, е: Вярвайте в онова, което Бог е вложил във вас. Вашето бъдеше е по-добро, отколкото сега си представяте.

Беседа, държана от Учителя на 23 юли 1933 г., неделя, 10 ч.с., София-Изгрев.

НАГОРЕ




placeholder