НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Не се мълви

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Не се мълви

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, човек, всички, свят, казва, сега, всичко, живот, земя, същества, казвам, хора, стане, дойде, имат, бъде, каже ,

 Неделни беседи , София, 28 Май 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„Духът Божи“

Ще ви прочета една част от двайсет и седма глава на Притчите, от началото до осемнайсети стих.

„Всичко в живота е постижимо“

Ще взема стиха „Камъкът е тежък, пясъкът е товар“. Има едно изречение, което казва: „Всяко нещо е тежко на мястото си.“ Например нашата земя, както е поставена в пространството, няма почти никаква тежест. Тя има тежест само по отношение на слънцето. И когато казваме, че тежи толкова и толкова, това показва с каква сила тя се привлича от слънцето. Туй, което математиците изчисляват, показва само привлекателната сила на слънцето, с която се привлича от слънцето. Това са философски въпроси, които някой път през съвременния наш живот нямат почти никакъв смисъл.

Ние се намираме в противоречието, в което се намира един културен петел. Той, след като търсил щастието, отишъл в едно купище и като разровил, изровил един скъпоценен камък. Помислил си: „Защо ми е тази пущина, що не беше едно зрънце или нещо за ядене.“ Ако този петел беше умен – да продаде камъка, през целия си живот неговото бъдеще беше осигурено, и не само на него – и на много други като него. Сега нас ни се вижда, че петелът постъпил много глупаво, но някой път и ние пропускаме такива скъпоценни условия за живота. Всички недъзи и страдания, които сега светът има, всеки човек, който страда, показва, че е пропуснал нещо. Щом известна къща се събаря някъде, има известни причини или в самия архитект, или в основата, или в почвата. Тези хора, които живеят в къщата, на кого да се сърдят? Ако почвата не е здрава и ако нейните основи не са здрави, хората, които влизат в нея, да знаят, че тази къща след време ще се събори.

Цялата съвременна философия е турена в една посока. Ние разрешаваме въпросите, но не ги разглеждаме обективно, както трябва. Много от нашите възражения са често лични. Някой казва: „Аз така мисля.“ Всеки от своето гледище мисли, че неговият възглед е прав. Всеки учен човек, какъвто и научен въпрос да разглежда, все го разглежда от свое гледище. И духовният човек пак си има едно свое лично гледище, от което разглежда нещата. Религията, това не е философия. Религията не може да разреши нищо в света. Когато казваме сега, че религията не може да разреши нищо, религията, това е една система, създадена от хората. Може да бъде полезна. Къщата никога няма да бъде тъй направена здраво, но тя може да ти служи за удобство или едно средство, или едно условие, но къщата никога няма да създаде здравето, нито пък да те направи умен.

Не само това, но и науката, и тя не може да ни допринесе. Може да мислите, че то е едно противоречие. Ти може да имаш храна, но при тази храна, ти пак ще умреш. Казваме, че ако ти гладуваш, ще умреш. Смъртта не идва от недояждането, но и от преяждането. Всички хора умират, но никой не умира от глад, всички умират все от преяждане. Ето какво разбирам. След като си натоварил каруцата вън от нейните възможности, като се счупи, не може да върви. Ти казваш: „Няма да я товаря вече.“ Каква полза? Ти няма да я товариш вече, но колата не върви. Ти няма да ядеш, но след като колата ти е натоварена и счупена, няма какво повече да ядеш. Сегашното човечество, както индивидуално, така и народите, все се осигуряват. Това е един обществен въпрос. Всички народи мислят, че ще дойде една опасност и осигуряват своето бъдеще. По някой път имат известен оглед, но някой път постъпват безразборно. Право е това до известна степен. Но не е един народ, който урежда своето бъдеще, не е един човек, който урежда своето бъдеще.

Има три условия, три фактора в света. Едните са физически. Това е физическият свят, това е природата на човека. Другото е тъй нареченото онзи духовният свят, или чувствата на хората, или неговото сърце. Аз наричам – това са меките условия на живота. Третото условие се намира в умствения свят. Или човек може да оправи положението си само когато неговата воля е в съгласие с физическия свят и сърцето му е в съгласие с духовния свят и умът с божествения свят. Когато се говори за тези три свята, разбираме, че тези три велики свята, разбираме, че те са населени с най-разумни същества. Когато говоря за земята, аз не разбирам за тези обикновени същества, растения и животни. Светът е населен със същества, които ние не виждаме. И ние в сравнение с тези същества сме като мравки. Те имат такава сила, ако искат, могат да ни изчистят, но понеже те са богати, казват: „Хайде, тези бедните нека живеят между нас.“ И ние някой път дето ходим да водим войни, да завладяваме земята, че мислим да направим нещо, туй не се отнася до нас. Аз не зная кой народ досега е могъл да завладее земята. Тя е дадена за цялото човечество.

Бог каза на Адама, постави го за един обикновен говедар. После, като държа изпит този обикновеният говедар, скъсаха го на изпита и го изпъдиха от рая. Първият човек, за когото аз ви говоря, който е бил направен по образ и подобие на Бога, на него е дадено той да наследи земята и да я управлява и неговите очи са отворени на четири. Сегашните хора трябва да се заинтересуват, те искат да знаят дали има духовен свят. Аз говоря за една човешка раса, за истинските хора, с които вие трябва да се запознаете. Сега вие може да ме запитате къде са те. Те са там, дето сте и вие. Ако ме запитате къде са перата на кокошката, ще кажа, че те са в яйцето. Ако ме запитате къде е сърцето на пилето, ще кажа, че е в яйцето. Или къде е неговият стомах? Ще кажа, че и той е вътре в яйцето. Всичко е вътре. Ами пилето? И то е вътре. Когато туриш едно яйце под квачката, пилето става господар. На всичките тези неща: и стомаха, и перушината, пилето става господар, то ръководи всички съдбини. Перата са слуги, крилата са слуги. Пилето какво е? То е господар.

Ако нашата философия е права, че ние сме създадени по образ и подобие Божие, тогава ние досега не бихме били в състояние да подобрим своя живот. Ако всичко зависеше от нас, ако нямаше нищо да ни спъва, но опитайте се вие да живеете един свободен живот – казвате, че аз съм свободен – в положителен смисъл да видите колко противоречия ще срещнете. Някой казва: „Аз мога да кажа каквото искам.“ Ти може да кажеш каквото искаш, но ако ти речеш да говориш каквото искаш, след една седмица хората ще кажат, че ти си луд, неразумен човек. Има един разказ за един млад момък, който се хвалил на своя приятел, хванал се на бас, че той поне една седмица може да говори истината. Той за една седмица се скарал с господаря си, с баща си, с майка си – той бил годен – и най-после се скарал и със своята годеница. Защо се скарал, няма да ви кажа причините. Тя му казала: „Че като мене друга няма.“ Той си позволил да ѝ каже: „Не, и от тебе има по-красиви.“ „Махни се, да си вървиш.“ Той се върнал при своя приятел и казал: „Издържах своя бас, но всички изгубих.“

Питам сега, какво ще ви ползва да говорите истината, когато всичко ще изгубите. Това говорене на истината ли е? Казва се – ние имаме едно особено понятие за истината. Туй е наше мнение. Да си казваш ти мнението. Онзи, който казал, че годеницата му не е била толкова хубава, той не е разбирал онзи закон. Човек може в една година да стане красив и в една година може да погрознее. Вземете един човек, и 40 дни да не яде. Ще видите как ще погрознее. Нищо няма да остане от неговата красота. Понахранете го малко хубаво, оставете го спокоен, насърчавайте го, и ще видите, че веднага ще се измени, той ще стане красив.

Красотата зависи от ред условия, които човек може да си постави – външните, физическите, духовните и божествените. И силата на човека зависи от същите условия. Сега искам да ви посоча – има една наука, която хората трябва да проучват. Не да съжаляват, че ние се намираме в една епоха и да казвате: „Как ще се оправи светът?“ Няма какво да мислим за света. Когато вие пътувате в един параход, и ме питате: „Какво е нашето бъдеще?“ Нашето бъдеще е да дойдем до пристанището, всички трябва да' излезем на брега. Казваш: „Каютата трябва да оставим.“ Капитанът ще слезе на брега, ще даде разпореждане всички да слязат и всеки да си вземе пътя, накъдето иска. Параходът ще си остане параход. Ще бъде смешно от наша страна да искаме да се осигурим в този параход. Той не търпи никаква осигуровка. Ти само за 10, 15, 20 дена като платиш, имаш право да пътуваш с него. Като се свърши пътуването, ще излезеш.

Такъв един кораб е и земята сега. Представи си, ти пристигнеш до едно пристанище и кажат, че веднага трябва да слезеш. Казват – еди-кой си е заминал за онзи свят. Не е заминал, слязъл е на пристанището и е заминал за дома си. Всички заминали хора някой път ги търсят на небето горе, а аз ги търся на земята долу: или в Америка, или в Азия, или в Африка, или в Европа, или в Австралия и Океания. Някои ме питат: „Какво правят нашите в оня свят?“ Казвам: „Ядат и пият, и се веселят.“ Този род разсъждения не са в съгласие с онзи възглед, дето един евангелски проповедник заминава и се явява на един свой приятел и казва: „Не е на онзи свят така, както аз го проповядвах.“ „Че как е?“ „Не тъй, както знаех.“ Друг един негов приятел ми разправяше – той имал един приятел. Като дошъл в София, той заминал за онзи свят. Една вечер го сънува и го пита: „Какво има на онзи свят?“ „Не е твоя работа да знаеш какво има на онзи свят.“ Този свят и онзи свят се различават по своята интензивност. Онзи свят ето по какво се различава: по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност, която е чистотата, и по степента на своята доброта. Тези хора, за които сега ви говоря, те се отличават по едно нещо. Дето живеят, няма никакъв затвор, първото нещо, няма никакви гостилници. Там има здания така наредени. Искаш да влезеш в една гостилница, бутнеш един бутон, и веднага ти сервират. Седнеш, наядеш се и тръгнеш по пътя си. Ще се спреш на някое място, не искаш да пътуваш пообикновеному. Има си апарати, ще бутнеш едно копче, ще се качиш и ще слезеш, дето искаш. После в този свят никакви катастрофи не стават. Досега не се е случвала такава катастрофа. Сега, от наше гледище разгледан, този живот на тия напреднали хора е, както сега да разправят на мравите за културата на хората. Ще кажете: „Тези мрави не мязат ли на нашите мравуняци. По колко крака имат те?“

Та казвам, в природата съществува един план. Той е следната философия, на която хората трябва да обръщат внимание. Този общия план е постижим за всички. Сегашният човек е кандидат, за да постигне туй високо положение, както онова малкото дете – в утробата на майката. От този малкия зародиш е кандидат да стане човек, само че трябва да му се дадат девет месеца в утробата на майката. Преди да е бил в туй състояние, той е бил в утробата на природата, милиони години е седял, за да се създаде. А казват, че Бог е направил човека от пръст, вдъхнал дихание в него, но в това дихание се разбира цял процес, условия, за да се яви човешкият дух, да му се дадат условия да прогресира. Не е въпросът само да имаме къща, ядене и пиене, но да се обичаме, да имаме добродетели. Предназначението на човешкия живот е всички да имате една опитност. След като имате всичко това, остава нещо, което не ни задоволява. Копнеем за нещо, което и ние не знаем.

Та казвам, този камък подразбира: камъкът тежи на мястото си. Всяко едно знание, поставено на своето място, то има своята тежест, своето разбиране. Казвам, съществува в природата един план, който урегулирва нещата. Преди милиони години, когато човекът го нямаше, кой уреди нещата? Ние казваме, че човек урежда земята. Тогава кой уреди земята? Туй, което се казва в Писанието, – Духът Божи. Туй подразбира, че тези същества още преди животните са устройвали земята. Ще каже някой: „Че тогава Господ кой го е създал?“ Господ се е проявил чрез тези разумни същества в света. Бог не е една личност отвлечена, но той чрез тези толкова разумни, толкова напреднали същества, чрез тях той е създал земята и чрез тях той управлява съвременното човечество. Някои от тях ги наричат ангели на небето.

Небето разбираме разумния свят. Който мисли, че небето е вън от него – аз не разбирам тялото. Под думата небе ние трябва да включим човешкия ум, човешкото сърце, човешката воля, човешката душа и човешкия дух. Вън от тях ние не може да си представим какво нещо е небето. Когато говорим за физическото небе, ние разбираме небето, дето може да се движи слънцето, и всички звезди, дето функционират. Туй физическо небе е едно условие, покрив на туй голямото здание, в което човек живее. Небето е само простор на човешкия ум. То е понятно само за ума. Външната страна на небето не е понятна за човешката разумност. Вътрешната страна на небето, тези разумни същества, които живеят, то е достъпно за човешкото сърце. Има нещо, което можем да разберем със сърцето, има нещо, което можем да разберем със своя ум. Не е въпрос само да влезем в съприкосновение. Всичко, което е станало в света, е добро от това гледище. Каквото и да е събитие, какъвто и да е ред и порядък, който сега съществува на земята, той си има своята важност, своето място.

Но ние не трябва да изключваме. Всяко нещо влиза във великия свят. Ние не може да си представим реките, които преди хиляди години са текли, че са същите. С милиарди тонове вода са изтекли, и за бъдеще ще изтекат. Ние разбираме един непреривен процес. Казваме: „Де е отишла тази вода?“ Отишла е в морето. Казвам, когато хората умират, де отиват? Когато една водна капка умре, де отива? Сливат се всички хора, един ден ще се слеят. Туй различие, което сега съществува, ще изчезне, ще се върнете пак в рая и всички ще съставите един човек. Тогава всичко ще бъде в ред и порядък. Всички хора, които сте тука, и цялото човечество ще влезете в този големия човек, духовния. Ще се наместят кой в костите му, кой в пръстите му, кой в гръбначния му стълб, в лицето му, в космите му, и пак ще остане място за хиляди кандидати да живеят там. Сега туй може да ви се вижда странно, нали така.

Ако вие четете Данте или Милтон, какво са мислили, като са създали тия книги? Данте описва ада, Милтон описва рая и като описва рая, всичко се изгубва, изгубва се мисълта. Този рай става такъв, че никой не иска да влезе там. Турят го някъде на въздуха. Не е на въздуха раят, той е тука, на земята, но не на тази земя, на която ние живеем. Та Писанието казва: „Бог казва: „Радвайте се, човечески синове, на неговата Обетована земя.“ Туй, за което ви говоря, е една теория. Има известни начини, по които вие може да проверите истината. Аз не искам сега да ви занимавам с теории. Теориите са известни положения, но има една истина, която всеки може да провери. Ние считаме пчелите, че са много глупави, че те не разбират нищо, че те по инстинкт вървят. Има много учени пчели. Оказва се, че те си имат станции на радио. Всяка една пчела си има радио в тялото. Когато тази пчела отиде да бере мед, като намери някъде цвят, оттам изпраща вълни на станцията на кошера, те долавят тези вълни. Тази пчела има един начин да говори. Една пчела балерина, като затрепти с крилата си, и тогава всички пчели излизат.

Сега тези работи ги описват не религиозни хора, но хора, които не вярват, които са скептици, които не вярват в Бога. Те са изследвали, че в стомаха, някъде в тялото на тази пчела са имали тези неща. После пчелите имат и един хубав барометър, с който мерят кога ще се развали времето и пчелите се връщат. Инструменти си имат. При това не само това, но те си имат вътрешно осветление, инсталация си имат. Пчелите си имат една инсталация на къси вълни. Те схващат лъчите, които ние не може да схванем. Казват, че в тъмно живеят. Много се лъжете, не, в светлина живеят, но не в нашата. Вътре си имат инсталация и вечерно време е осветена хижата. Ние казваме, че на тъмно живеят. Някои пчели отварят, но външната светлина ги смущава.

Ние считаме, че човек има съвсем повърхностни понятия. У човека има едно чувство между веждите, има една жлеза в гърлото, друга – в сърцето, трета – в гръбначния стълб и ред други жлези, чрез които човек може да се ориентира в много работи, които сега ви смущават. Запример вие не знаете какво ще бъде времето утре. Вие може да знаете прекрасно. Има някой да ви дава пари. Има една жлеза, която може да ви каже онзи, който има да ви дава, ще даде ли парите, или не. Как? Онзи, който има да ви дава, казва: „Няма да ви дам парите.“ Той препраща вълните в пространството. Тази жлеза долавя тези вълни, казва: „Няма да ти платя“ или че ще ми плати. Той казва, туй е неговото последно мнение, което той не е казал. Ти слушаш, каквото той е казал, и вярваш. Туй, което казва тази жлеза, е вярно. Туй сега наричаме интуиция. Не е интуиция. Една жлеза има, която мисли много умно и не само засега, но и след хиляди години може да ти каже какво ще стане. Туй, което ще стане, казва.

Казвате: „Как са наредени нещата?“ Настоящите неща за нас са бъдеще за по-нисшите същества. Туй, което е настояще за напредналите същества, за нас е бъдеще. Следователно те са напреднали, те знаят, имат една програма. Ние по никой начин не можем да я измерим. Когато тези същества те пращат на земята, да се родиш жена, ти може 99 чифта цървули да скъсаш, пак жена ще се родиш. Ако те те пращат на земята, да се родиш мъж, мъж ще се родиш. Това е Волята Божия. Закон има. В тях няма насилие. Каквото те решат, туй трябва да стане. Запример те казват: „Ти трябва да станеш мъж, понеже на тебе ти липсва твоят ум, не е развит“. А за онзи, който става жена, казват: „Тебе ти липсва мекота. Ти тази мекота я нямаш.“ Защо трябва да станеш жена? За да добиеш нещо. А жената ще дойде да се кокорчи със своята красота. Тя не е жена още. Тя е дошла да се научи на мекия елемент, да стане жена. Тя има само формата на жена, но не е жена. Тя не мяза още на жена. Ако би дошла, такава дама не може да я видите. Ако дойде, ето по какво се отличава. Може да дойде. И тази дама от това общество ще вземе най-скромната човешка форма. Тя ще бъде облечена много скромно, но прилично. Няма да бъде чрезмерно красива, ще забележиш във всичките ѝ черти изтънченост. Тя се отличава по това, че нейната коса никога не пада, устата ѝ никога не побелява, очите ѝ никога не потъмняват, сърцето ѝ никога не трепти, страх не знае какво е. Нея огън не я гори, може да влезе в огъня, да се нажежи, десет кола дърва да турите, като излезе от огъня, дрехите ѝ ще светят още повече. В която къща влезе, дето има раздор, всичко ще се просвети, ще има ред и порядък. Тя няма да ви се препоръча, че иде от някой си външен свят. Тя ще ви покаже как човек трябва да живее на земята.

Сегашните хора се отличават с една черта, те казват: „Аз не вярвам в това, не вярвам в онова.“ Не е вяра да вярваш в онова, което не съществува. Туй е заблуждение, едно заблуждение е да не вярваш в това, което съществува. Заблуждение е да вярваш в туй, което не е, но пък друго заблуждение е да не вярваш в туй, което е. Е ли това в света, в което вярваш? Ако е, трябва да вярваш. Ние може да вярваме само в това, което е. Не може да вярваме в това, което не е. В отрицателните неща няма какво да вярваш. Някой казва: „Аз не вярвам в задгробния живот.“ Но задгробният живот е ехо на сегашния живот, защото сегашният живот е Божий живот, той е излязъл от Бога. Когато се казва, че човек ще умре, то се разбира, че той ще се върне у Бога пак, за да се обнови. Капката трябва да се върне в океана, за да се обнови.

Смъртта не е нищо друго, освен човек да се върне в Първия Източник, за да се обнови, или другояче казано: да приеме повече сила, да приеме повече способности, повече дарби, за да може да уреди живота си. Сега разбирайте – аз употребявам думата смърт в два смисъла. Единият смисъл, когато човек престъпи Божия закон, той ще умре, лишава се. Другият смисъл на смъртта е – минава от едно състояние в друго, подобрява се неговото положение. Всички мъченици трябваше да умрат, за да се подобри тяхното положение. Христос трябваше да умре, за да се подобри положението на тогавашното човечество. Един умира за всички. Един умира за всички. Един в света може да повдигне всички. Един ние подразбираме: цялото е в състояние да подобри, да оправи здравословното състояние на всички клетки, които живеят в цялото. Под думата Христос ние разбираме колективното човечество, което взема участие в тази работа. Сега ние имаме повърхностно понятие и казваме: „Господ как ли се занимава с толкова хора в света.“ Това е детинско схващане.

Съществува един закон в света, че за най-дребните същества, за най-малките същества, за микроскопическите същества и за човека всичко е предвидено, всичките условия, при които техният живот може да се развива, всички условия са предвидени. Не само туй, но и всички изключения, които съществуват, и те са предвидени. Сега, когато казваме, че всичко е предвидено, туй не подразбира, че когато другите работят, ние да не работим. Когато тези разумните същества работят, ще работим и ние. Когато професорите работят в университета, ще работят и студентите; когато професорите престанат, да престанат и студентите. Всеки професор като държи своята лекция, той работи, ако не държи лекцията си, не работи. Та и ние казваме: „Нали Господ работи.“ Тогава законът е такъв: когато Господ работи, ще работиш и ти, когато Господ почива, ще почиваш и ти. Всичките лоши условия в света не са нищо друго освен ден, в който трябва да почиваш. Това е седмият ден. Боледуваш, това е седмият ден. Не ти вървят работите, това е седмият ден. Ако ти един ден в седмицата си почиваш, ти ще свършиш повече работа, отколкото, ако не почиваш.

Тогава казвам, има известно изкуство, с което вие трябва да се занимаете. Запример вие се занимавате с тия изкуства, които нищо не допринасят на човека. Запример хората се занимават с готвачество. Готвачеството е едно изкуство на земята, но трябва по-напред друго едно изкуство. Първото изкуство, с което всеки човек трябва да започне, е музиката. Няма човек, който да не може да пее и да свири, и да разбира нещо от музика. Ако вие разбирате законите в музиката, всяко нещастие в света ще се дължи на една дисхармония. Ако ти в живота си вземеш един фалшив тон, в човека забележете неговото подсъзнание вътре, в което той не съзнава каквото става.

Има едно съзнание у човека, има четири съзнания: едното – съзнанието, самосъзнанието, подсъзнанието и свръхсъзнанието. Ако ти вземеш един фалшив тон, непременно те очаква някакво нещастие. Няколко души музиканти седят… в съвременната музика по някой път, аз виждам, прониква една фатална гама в музиката, една фатална гама, която руши. Не искам да я кажа, за да не забатачите. Аз съм правил няколко пъти опит с една гама. Щом навляза в тая гама, веднага се изменя пулсът на сърцето у тебе, настава меланхолия, омраза, отчаяние, злоба. Трябва да мине цяла една седмица да работиш, за да може да се възстанови онази първичната гама. Често вие изпадате в тази гама. Мнозина са идвали така при мене отчаяни и казват: „Тебе ти е охолно така.“ Казвам: „Я вземи основния тон.“ Какво ще вземе, не му се пее. Казвам, вземи основния тон.

Идва при мене един млад момък и започвам аз музикално да го лекувам. Казвам: „Представи си, че при тебе дойде една красива снажна мома и запява с онзи ангелски глас.“ „Не обичам да слушам музика. Има ли такива моми?“ „Има ги.“ Казвам: „Тези моми, като запеят, вземат скърбите на такива момци като тебе. Ти като излезеш, ще ти олекне на сърцето. Като те погледне с мекия си поглед, ще кажете, че е дяволит погледът ѝ.“ Тя ще каже: „Не пей старата песен, пей нова песен.“

Писанието казва: „Новата песен.“ Има една музика в света. Вие говорите за любовта. Любовта без песен, без музика, това не е любов. Какво ще ми разправяте за любовта, да казвате: „Аз те обичам.“ Който ме обича, той трябва да ми пее. И той трябва да ми пее – кога? Когато аз съм заспал, когато съм се унесъл. Аз харесвам майката. Като заспива, майка му пее: „Спи ми, майка, спи.“ Някои майки казват: „То и без песен ще заспи.“ Много пей на това дете, да стане човек. Пейте и възпявайте в сърцето си. Във време на страдание пей. Не те обичат, пей. Гонят те от едно място на друго, пей. Изгубил си парите си, пей. Болен си, пей. Пей, ще се оправят работите. Аз да ви кажа опита на един приятел, който оздравя само с песен. Имаше един изключителен случай. Ако не беше пял, щеше да си отиде. Казвам: „Пей.“ „Ще пея.“ Жена му ми казва: „Моят мъж току пее, болен е.“ Казвам: „Не бой се, той се е спасил, като пее.“ „Ама как ще се спаси?“ „Той пее.“ И след като оздравя, казвам, пейте. Страданията се лекуват с пеене. Дето има пеене, има здраве. Най-после има една чиста мисъл.

Сега вие ще поставите въпроса: „Кога ще се оправи светът?“ Светът е оправен. В света има само няколко цирейчета останали. Сега тези, като дойдат, ще ги постиснат малко и ще се оправи. Писанието казва, че Господ щял да дойде с хиляди и милион свят отгоре. Той така представя малко поетично. Ще дойде да опита, ще тури ред и порядък, както едно време дойдоха русите и освободиха България, така и те ще дойдат да турят ред и порядък. Разумност трябва да се тури. Те няма да направят преврат, да свалят едни и други да турят, да обесят или да турят в затвора, но ще турят ред и порядък.

Сега мен целта не ми е да обръщам вниманието ви към физическия свят. Вие може да знаете какво може да бъде вашето бъдеще, вие може да знаете може ли да бъдете здрави, или не, вие може да проверите дали ще боледувате, или не. Ти остани тих и спокоен. Ще знаеш ще умреш ли, или ще останеш жив. Ако се спреш на туй чувство, може да има десет души лекари да кажат – ще свърши, но туй чувство вътрешно казва – ти има още да живееш, не си довършил своята работа. Когато човек има да живее, животът е по-силен от съдбата в света. Тогава ще ви кажа, при Каспичан има едно село. На един българин умряла жена му, той се оженил за друга и от първата жена останало едно дете много красиво. Като дошла мащехата, толкоз го малтретирала, че то се отчаяло. Имало наблизо една висока канара – 30–60 метра висока, и то отивало там да се хвърли, да се отърве от мащехата. Като се хвърлило, закачил му се сукманът за канарата и то останало да виси във въздуха. Дохождат селяни и го спасяват. Вие какво ще кажете. Не може да умреш. Ще го закачат там, на канарата. Може да ви приведа хиляди факти.

Разправяше ми един български офицер там, на видинския фронт. Един ден войникът му носи едно разпореждане от генерала. Пращат го в една част, а той знае, че за да иде там, трябва да мине през голяма опасност. Той върви, минава, а сърбите го стрелят. Той върви и нито един куршум не го засяга. Настръхнали косите на главата му. Вие ще кажете случайност. Не, този войник има сигурност. Че ако в света няма такава сигурност, кое ще ни даде надежда на нас, страхливците. Ще живееш, докато свършиш работата си, пък като ти дойде времето, ти и цар да си, с тебе ще се случи това, което се е случило с един друг българин, на който му предсказал един гадател: „Ти ще умреш – му казал – от страх от кората на една костена жаба.“ Той казал: „Е, от всичко може да умра, но от костена жаба да умра, туй не го вярвам.“ Минават години, един ден той върви по пътя, лятно време било, той видял кората на една костена жаба и казал: „Мене ми предсказаха, че ще умра от такава жаба.“ Ритнал с крака си кората, наранява се на ръба ѝ, инфектира се и умира.

Ние умираме по единствената причина от нашето неверие, като не спазваме онзи свещен закон. Може да кажете – това е случайност. Не, онази костена жаба няма да я буташ. От онова забраненото дърво, от него не ти трябва да ядеш. Аз се чудя на ума на този човек. Раят беше пълен с такива хубави плодни дървета. Аз се чудя и на Ева, неговата дъщеря, аз считам Ева негова дъщеря, направи я от самото му ребро. Тя е първото дете, което се роди в рая. И туй дете отиде и каза: „Ако ти ядеш от това дърво, ще станеш като Бога.“ И бащата, и дъщерята ядоха и излязоха из рая.

Казвам, всеки камък тежи на мястото си. Всяка една мисъл има ценност само когато е свързана с онзи разумния свят. Ако няма в света такива разумни същества, на които да разчитаме, на кого ще разчитате най-после. Слънцето се управлява от тях, звездите се управляват от тях, въздухът се управлява от тях, реките се управляват от тях, движението на цялата земя се управлява от тях. Всичко, каквото става на земята, навсякъде те работят, навсякъде те са господари. Кажете ми какво ще правим ние на земята? Те разполагат с всичко. Аз не искам да оставям в ума ви една идея за караконджовци. Това не са караконджовци, това са същества. Всеки може да направи опит. Когато сте отчаяни, наскърбени, никой не може да ви помогне. Щом си отправиш ума към тях, веднага ще ви просветне и ще имате мир. Тази жлеза у вас веднага ще възприеме и ще каже: „Не се безпокой, всичко ще се уреди.“

Като четем 91 псалом, какво се казва там. Аз не казвам, че то е ново заради вас, но вие да придобиете вяра в онова, което е поставено у вас, после да вярвате в онова, което е поставено в другите хора. Трябва да вярвате едни в други. Не в онова, което те проявяват, но в онова, което е вложено в тях. Бог е вложил нещо в тях. Не в онова, което аз съм хванал по радиото, но в онзи божествен процес, който работи.

Идва при мене един господин. Аз съм занят. Той иска болният да дойде при мене. Аз му казвам: „Иди си, твоят болен ще бъде здрав.“ „Ама как може да бъде здрав.“ „Не ме безпокой, иди си. Ако вярваш, ще бъде здрав, ако не вярваш, няма да оздравее.“ „Ама ти си бамбашка човек.“ Среща ме след една година, казва: „Много ти благодаря.“ Той още когато идва, аз по радиото възприемам. Казват: „Кажи ми ще оздравея ли?“ Казвам му: „Слушай, ти имаш малко криви работи, ще ги оправиш, и всичко ще се оправи, и ти ще оздравееш.“ Лошите работи в света спират положителните понятия у нас. Тези жлези като работят у нас, тогава ние схващаме, а щом съгрешим, тогава се прекъсва съобщението и ние се намираме в едно безизходно положение.

Знаете ли какво нещо е да изгуби човек вяра в себе си? Знаете ли какво нещо е да дойде човек в едно вътрешно противоречие? Та развивайте сега в себе си, или дайте ход на божественото. Тези жлези в себе си да развивате. Вие може да ги знаете. По някой път аз ще ви похваля в едно нещо. За жените имам едно високо мнение в себе си. Аз да ви кажа добрата страна на жената, туй, което аз харесвам в нея. Аз не се спирам на нейния ум; аз не се спирам на нейното сърце, но само в следното. Една мома среща един момък, който я обича, и ѝ казва: „Аз царица ще те направя.“ И тя повярва. Баща ѝ ѝ казва, че той не е за нея. „Но той казва, че царица ще ме направи.“ Тя вярва в това. Не е ли вяра това. Може да я направи царица и ако той не я направи царица, знаеш ли коя е причината? Тя ще стане царица. Мислите ли, че онзи, който ѝ е казал, че ще я направи царица. Тя ще стане царица, стига да вярва. След като се оженят, развали се.

Първо, тя повярва в него по човешки, а след като се оженят, той вече не ѝ говори тъй, а ѝ казва: „Ти ще станеш царица, но, първо, трябва да се научиш да готвиш, трябва да се научиш да переш, това, онова…“ Тя си казва: „Изменил се е.“ И тогава тя се осъмни в него и казва: „Излъга ме.“ И вследствие на това тя не става царица. Животът ѝ става нещастен. Тя как трябваше да постъпи? Ето да ви дам един съвет за онези, които са пред разрешение на този въпрос. Щом този момък каже на младата мома: „Аз ще те направя царица“, тя да му каже: „Аз ще се оженя за тебе само тогава, когато ти ме направиш царица, но преди да ме направиш царица, аз не си помръдвам крака.“ Туй е правото. Но, че той казва, че ще ме направи царица, туй обещание няма да се изпълни. Онова, което ни обещава той, трябва да го изпълни, нищо повече. Тогава вярата се реализира.

Сега този закон приложен, онова, което великият закон вътре в природата ни казва – аз прилагам сега този закон на природата. Младият момък и младата мома, това не е придобивка на младите, защото ние всинца сме носители на божественото, което функционира. Онова, което Бог е обещал чрез твоята природа или което е обещал чрез твоя живот или чрез твоята душа, или чрез твоя дух, или чрез твоята сила, или чрез твоя ум, или чрез твоето благородно сърце, или чрез твоята воля, то ще бъде – две мнения няма. Няма в аналите на човешкия живот да не са се изпълнили всички обещания, които са дадени, когато човек е излязъл. Само ако човек не вярва, тогава става едно колебание или едно закъснение.

Та първото нещо, старайте се да си създадете, ще кажете тъй в себе си: у мене има всичките възможности за един щастлив живот. Вие ще постъпите, тъй както онзи капитан на парахода постъпва. Той може да срещне най-големите бури в океана, но той седи на капитанското място, разхожда се и дава директива на парахода. Сега в големите кораби не се прави туй движение, но каквито и да са преместванията в живота, вие не се спирайте, защото всяко спиране е съмнение, престава да функционира Божият закон. И целият ад може да дойде, и при най-големите бури, и при най-големите несгоди вие не се спирайте. Тъй вие ще сполучите много по-лесно, отколкото, ако се колебаете. Тогава ще дойдат най-големите разочарования, които сега съществуват на земята.

И вие всички вярвате, че земният живот ще се оправи. Как ще се оправи? Когато се изправят жлезите и един ден всички ще бъдете зрители, че този живот ще се оправи. Повече от хиляда години няма да отидат. Някои от вас ще се преродите около десет пъти и в последното прераждане вие ще го видите. Та нашата задача в света е онзи великият божествен план, който ще се реализира. Майката, която ражда едно дете, нейната цел не е туй дете да остане дребно, но нейната цел е туй дете да израсте. Божественият план е не ние да останем сега деца. Бог вижда всичките несрети, но той казва: туй дете ще израсте въпреки всичките противоречия, които съществуват. Този промисъл – един от тези ваши братя все ще се намери, вслушайте се някой път, когато сте в мъчнотии, вслушайте се в тази жлеза, някой път в гърлото ще ви проговори, някой път под лъжичката.

Вие ще кажете: „Това е илюзия.“ Никаква илюзия не е. Ще видите, че туй, което се казва, ще стане. Ако не стане, чакайте тогава. Тук в Писанието има предсказани неща. Пророците са имали в себе си развити тези жлези и всичко това те са го виждали. Някой пророк казва – туй и туй ще стане. И всичко така става. Вие ще кажете – случайно се случи. Случва се веднъж, два пъти, три, четири пъти, случва се деветстотин и деветдесет и девет пъти. Това вече не е случайност. Това е една закономерност, в която вие трябва да вярвате.

Та съвременното християнство от едно теоретическо християнство трябва да премине в реализирането на тези светли идеи. Ние казваме, че като ида на онзи свят… Не разбирайте в другия свят смъртта си, но разбирайте, когато у вас стане една промяна, когато вие умрете за вашето невежество, та да се просвети вашият ум, или туй, което Христос казва: „Да се родите изново.“ Това е небето. Като се родите вие, дали сте в онзи свят, или сте в този свят, вие ще бъдете свободни. И тук ще бъдете свободни, и там ще бъдете свободни. Пък ако сте с тия разбирания, които сега имате, тогава в този рай туй щастие никога не може да дойде. Вие погледнете човешката история. Всичките щастливи и благородни хора в света, това, по което се отличаваха тия хора, е това, че те имаха вяра във всяко направление. Аз не считам религиозни хора тези, които са тесногледи. Религиозен човек наричам онзи, който има светъл ум, който има благородно сърце и една възвишена и правдива воля, който има възвишен дух. Всичките тия хора с тези качества, където и да са те, са наши братя без разлика. За нас е важен фактът, имат ли такъв дух, имат ли такава душа, имат ли такава воля, имат ли такъв ум и такова сърце. За мене туй е най-важното. Няма ли туй, тогава небето остава само едно име без съдържание.

Та казвам сега, при тази опитност, която имате, при туй знание, което имате, вие умирате. Аз на една сестра ѝ казах. Дойде при мене и ѝ казвам: „Ти не си издържа изпита.“ Един брат не се отнесъл добре със сестрата. Казвам тъй: „Ако аз бях на твоето място, щях да кажа на този брат: „Я ми кажи още един път, повтори го.“ Някоя сестра обидила някой брат. Братът да каже на сестрата: „Я го кажи още веднъж, много сладко ми казваш.“ Аз съм слушал момата да казва: „Да се махаш оттук, мразя те“, а той да ѝ каже: „Кажи го още един път.“ Казвам, тогава ти си постъпил по християнски. Туй в света го виждам. Тоя човек, който вярва, той има тази жлеза. Този човек, който мрази, той може и да обича. Омразата може да се обърне в идеална любов. И идеалната любов може да се обърне в омраза. Тази мома усеща, че този момък, когото тя изпъди, издържа, и той от ден на ден израства и неговият авторитет се издига. И всеки един от вас, когато съдбата му каже: „Махни се оттук“, той да каже: „Кажи ми още веднъж.“

Това е то вяра в Бога. Ако вие не може да се радвате на вашия Господ – по човешки ви говоря – но това, което той е допуснал то да стане, не че той го е допуснал, но страданията ние си ги създаваме. Господ не може да забрани на страданията, които ние сме предизвикали. Той казва: „Нека се върнат към вас.“ Туй, което ние сме създали, то се притегля към нас. Туй дете, което си родил, то няма да отиде да живее при другите, то ще дойде при тебе. Ако си го родил добро, то такова ще дойде. Тъй седи животът.

Животът, който Бог ни е дал, е отличен живот. Ако нашият живот не е такъв, то се дължи на ред причини или на физическия свят, или на духовния свят, или на божествения свят, или на умствения свят, или на нашето неразбиране. Трябва една по-умна философия за съвременния живот, за да се избавим от тези несносни страдания, които идат. Ние сме в преддверието на още по-големи страдания, които ще дойдат. Вяра трябва. Зимно време казвате – дърва трябват, въглища трябват, двойни прозорци трябват, юргани трябват. Сега, преди да е дошла зимата, ще дойдат тия работи. Чудни сте вие, дебели дрехи ви трябват, обуща, въглища ви трябват, дебели чорапи. Три месеца, като дойде зимата, и ще се свърши. Тя ще си отиде, и тогава ще дойде пролетта. Вие ще излезете навън и ще благодарите на Бога за добрините, които идат. След големите страдания ще дойде Царството Божие между хората, и тогава всички ще бъдете радостни и весели. Кога ще бъде? Когато стане.

„Отче наш“

Тридесет и пета неделна беседа
28 май 1933 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев

Не се мълви

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, човек, всички, свят, казва, сега, всичко, живот, земя, същества, казвам, хора, стане, дойде, имат, бъде, каже ,

 Неделни беседи , София, 28 Май 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще ви прочета 27 глава от Притчите от 1 до 18 стих. Ще взема стиха: “Камъкът е тежък, пясъкът е товар.”

Има едно изречение, което казва: “Всяко нещо тежи на мястото си.” Например, нашата земя която е поставена в пространството, няма почти никаква тежест. Тя има тежест само по отношение на слънцето. И когато определяме теглото й, това показва с каква сила тя се привлича от слънцето. Това, което математиците изчисляват, показва само притегателната сила на слънцето, с която земята се привлича от него. Това са въпроси, които в нашия обикновен живот нямат почти никакъв смисъл. Ние се намираме в противоречието на петела, който намерил елмаз. След като търсил щастието, той отишъл на едно купище, където изровил един скъпоценен камък. Помислил си: Защо ми е тази пущина?, Защо не беше едно зрънце или нещо друго за ядене? Ако този петел беше умен да продаде камъка, през целия си живот щеше да бъде осигурен и не само за него, а и за много други като него щеше да има. Ние преценяваме, че петелът постъпил много глупаво. Но някой път и ние пропускаме такива скъпоценни условия в живота. Всички недъзи и страдания, които човек преживява, показват, че е пропуснал нещо. Щом някоя къща се събаря, има известни причини: или в самия архитект, или в материалите, или В почвата. Тези хора, които живеят в къщата, на кого да се сърдят? Ако почвата не е здрава и ако основите на къщата не са здрави, хората, които влизат в нея трябва да знаят, че след време тази къща ще се събори. Цялата съвременна философия е изградена на такава почва. Ние разрешаваме въпросите, но не ги разглеждаме обективно, както трябва. Много от нашите възражения са често лични. Някой казва: Аз така мисля. Всеки от своето гледище мисли, че неговият възглед е прав. Всеки учен какъвто и въпрос да разглежда, все го разглежда от свое гледище. И духовният човек пак си има свое лично гледище, от което разглежда нещата. Религията не е философия. Религията не може да разреши нищо в света. Когато казваме, че религията не може да разреши нищо, причината е в това, че тя е една система, създадена от хората. Може да бъде полезна. Къщата макар да не е направена много здраво, тя може да ти служи за удобство, или като средство, условие в живота ти, но тя няма да ти създаде здравето ти, нито пък да те направи умен. Не само това, но и науката, и тя не може да ни допринесе много. Може да мислите, че това е противоречие. Ти може да имаш храна, но въпреки това пак да умреш. Казваме, че ако гладуваш, ще умреш. Смъртта не идва само от недояждането, но и от преяждането. Всички хора умират, но малко умират от глад, а повечето от преяждане. Ето аз как разбирам това. След като си натоварил каруцата повече от нейните възможности, тя непременно ще се счупи и няма повече да върви. Ти казваш: Няма да я товаря вече. Каква полза? Ти няма да я товариш вече, но колата не върви. Ти няма да ядеш, но след като колата ти е натоварена и счупена, това няма да ти помогне. Сегашното човечество, както индивидуално, така и народите, все се осигуряват. Това е един обществен въпрос. Всички народи мислят, че ще дойде една опасност и гледат да осигурят своето бъдеще. Понякога имат известен предлог, понякога постъпват безразборно. Право е това до известна степен. Но не е народът, който урежда своето бъдеще, не е човекът, който урежда своето бъдеще. Има три условия, три фактора в света. Единият е физически. Това е физическият свят. Това е природата на човека. Другият е тъй нареченият духовен свят или чувствата на хората, или тяхното сърце. Това са меките условия на живота. Тpeтoтo условие се намира в умствения свят. Значи, човек може да оправи положението си само когато неговата воля е в съгласие с физическия свят, сърцето му е в съгласие с духовния, умът с Божествения. Когато се говори за тези три велики свята, разбираме, че те са населени с най- разумни същества. Когато говоря за земята, аз нямам предвид обикновените същества - растения и животни. Светът е населен със същества, които ние не виждаме. И ние, в сравнение с тези същества сме като мравки. Те имат такава сила, че ако искат могат да ни изчистят. Понеже са богати, казват: хайде, нека тези сиромаси живеят между нас. А ние искаме с войни да завладяваме земята. С това нищо не можем да направим, то не се отнася до нас. Аз не зная, кой народ досега е могъл да завладее земята. Тя е дадена за цялото човечество. Бог постави Адам за един обикновен говедар, после го подложи на изпит и този, обикновеният говедар го скъсаха на изпита и го изпъдиха от рая. Първият човек, за когото аз ви говоря, който е бил направен по образ и подобие на Бога, на него е дадено да наследи земята и да я управлява и неговите очи са отворени на четири. Сегашните хора се интересуват, искат да знаят има ли духовен свят. Аз говоря за една човешка раса, за истинските хора, с които вие трябва да се запознаете. Сега вие може да ме запитате къде са те. Те са там, където сте и вие. Ако ме запитате къде са перата на кокошката, ще кажа, че те са в яйцето. Или, къде е неговият стомах? Ще кажа, че и той е вътре в яйцето. Всичко е вътре. Ами пилето? И то е вътре. Когато поставиш едно яйце под квачката, пилето става господар. То ръководи всичко. Перата са слуги, крилата са слуги. Пилето какво е? То е господар. Ако нашата философия, че ние сме създадени по образ и подобие Божие, е права, тогава защо досега не бяхме в състояние да подобрим своя живот? Ако всичко зависи от нас, ако нямаше нещо да ни спъва, това трябваше да стане. Но опитайте се да живеете един свободен живот, макар да казвате, че сте свободни, ще видите колко противоречия ще срещнете. Някой казва: Аз мога да кажа каквото искам Ти можеш да говориш каквото искаш, след една седмица хората ще кажат, че ти си луд, неразумен човек. Има един разказ за един момък, който се хвалил на своя приятел, че той поне една седмица може да говори истината. Хванали се на бас. Той за една седмица се скарал с господаря си, с баща си, с майка си, бил сгоден и се скарал и със своята годеница. Защо се скарали няма да ви кажа причината. Тя му казала, че като нея друга няма, а той й отговорил, че от нея има по-красиви. - Махни се, да си върви. Той се върнал при своя приятел и казал: Издържах своя бас, но всичко изгубих, питам сега: Какво ще ви ползва да говорите истината, когато всичко ще изгубите? Това говорене на истината ли е? Казва се: Ние имаме едно особено понятие за истината. Това е наше мнение, но не е нужно да го казваш. А той казал, че госпожицата му не била толкова хубава, без да разбира закона. Човек може за една година да стане красив и за една година да погрознее. Ако един човек не яде 40 дни, ще видите как ще погрознее. Нищо няма да остане от неговата красота. Нахранете го хубаво, оставете го спокоен, насърчавайте го и ще видите, че веднага ще се измени, ще стане красив. Красотата зависи от ред условия, които човек може да си създаде. Те са външни физически, духовни и божествени. И силата на човека зависи от същите условия. Има една наука, която хората трябва да проучват, не да съжаляват, че живеем в такава епоха и да мислят как ще се оправи светът. Няма какво да мислим за света. Когато пътувате в един параход и ме питате какво е вашето бъдеще, ще ви кажа - да дойдем до пристанището, всички да излезем на брега. - Казваш: Каютата трябва да оставим. Капитанът ще слезе на брега и ще се разпореди всички да слязат и всеки да поеме своя път. Параходът ще си остане параход. Ще бъде смешно от наша страна да искаме да се осигурим в този параход. Той не търпи никаква осигуровка. Ти само като платиш за 10,15,20 дена, имаш право да пътуваш с него. като се свърши пътуването, ще излезеш, такъв един кораб е и земята сега. Представи си, че пристигаш в едно пристанище и ти кажат, че веднага трябва да слезеш. Казват: еди-кой си е заминал за онзи свят. Не е заминал. Слязъл е на пристанището и е заминал за дома си. Всички заминали хора някой път ги търсят на небето горе, а аз ги търся на земята долу, в Америка, в Азия, в Африка или в Европа, в Австралия и Океания. Някои ме питат: Какво правят нашите в онзи свят? Казвам: Ядат и пият и се веселят. Този вид разсъждения не са в съгласие с възгледа на един евангелски проповедник. Като замина за онзи свят, той се яви на един свой приятел и му каза: На онзи свят не е така както аз го проповядвах. Че как е? - Не така както знаех. Друг един приятел ми разправяше, че негов приятел като дошъл в София, заминал за онзи свят. Една вечер го сънува и го пита: Какво има на онзи свят? Не е твоя работа да знаеш какво има на онзи свят. Този свят и онзи свят се различават по своята интензивност. Ето по какво онзи свят се различава от този - по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност, която е чистотата и по степента на своята доброта. Там където живеят тези хора, за които сега ви говоря, няма никакъв затвор, няма и гостилници като нашите. Като влезеш в една гостилница, бутнеш един бутон и веднага ти сервират. Седнеш, наядеш се и тръгнеш по пътя си. Ще се спреш на някое място, не искаш да пътуваш по обикновеному. Има си апарати, ще бутнеш едно копче, ще се качиш и ще слезеш, където искаш. После в този свят никакви катастрофи не стават. Животът на тези напреднали същества е неразбран за нас. То е все едно да говориш на мравките за културата на хората.

В природата съществува един план, една философия, на която хората трябва да обръщат внимание. Този общ план е постижим за всички. Сегашният човек е кандидат да достигне това високо положение, както малкото дете в утробата на майката е кандидат да стане човек. Само че трябва да му се дадат девет месеца приготовление в утробата на майката. Преди да е бил в това състояние, той е бил в утробата на природата, милиони години е стоял, за да се създаде. А казвате, че Бог е създал човека от пръст, вдъхнал дихание в него, но това дихание е цял процес, условия за да се яви човешкият дух, да му се дадат условия да прогресира. Не е въпросът само да имаме къща, ядене, пиене, да се обличаме, но да имаме и добродетели. Предназначението на човешкия живот е всички да придобият опитност. След като имате всичко това, остава нещо, което не ви задоволява. Копнеете за нещо, което и вие не знаете.

Казвам: Камъкът тежи на мястото си. Всяко знание, поставено на своето място, си има тежест, значение. В природата съществува един план, който регулира нещата. Преди милиони години когато човекът го нямаше, кой уреждаше нещата? Защото казваме, че човек урежда земята. Тогава кой я уреждаше? Писанието казва: Духът Божий. То се подразбира, че тези възвишени същества още преди животните са устройвали земята. Някой ще каже: Тогава Годпод, кой го е създал? Господ се е проявявал чрез тези разумни същества в света. Бог не е една личност отвлечена, но Той чрез тези толкова разумни, толкова напреднали същества е създал земята и чрез тях управлява съвременното човечество. Под небе разбираме Разумния свят. Под думата небе ние трябва да включим човешкия ум, човешкото сърце, човешката воля, човешката душа и човешкия дух. Вън от тях ние не можем да си представим какво нещо е небето. Като говорим за физическото небе ние разбираме небето където слънцето и всички звезди функционират. Това физическо небе е едно условие, покрив на голямото здание, в което човек живее. Небето е само простор за човешкия ум. То е понятие само за ума. Външната страна на небето не е понятна за човешката разумност. Вътрешната страна на небето, където тези разумни същества живеят, е достъпна за човешкото сърце. Има нещо, което можем да разберем със сърцето, има нещо, което можем да разберем със своя ум. Не е въпрос само да влезем в съприкосновение с него. Всичко, което е станало в света, е добро. Каквото и да е събитие, какъвто и да е ред и порядък, които сега съществуват на земята, си имат своето значение, своето място. Но ние нищо не трябва да изключваме. Всяко нещо влиза във Великия свят. Ние не можем да си представим, че реките, които преди хиляди години са текли, са същите. С милиарди тонове вода са текли и в бъдеще ще изтекат. Това е непреривен процес. Къде е отишла тази вода? - Отишла е в морето. Питам: Когато хората умират, къде отиват? Когато една водна капка умре, къде отива? - Сливат се. Всички хора един ден ще се слеят. Това различие, което сега съществува ще изчезне, ще изчезнете и вие, ще се върнете пак в рая и всички ще съставите един човек. Тогава всичко ще бъде в ред и порядък. Всички хора, които сте тука и цялото човечество ще влезете в този големия духовен човек. Ще се наместят - кои в костите му, кои в пръстите му, кои в гръбначния му стълб, в лицето му, в косите му и пак ще остане място за хиляди кандидати да живеят там. Сега това ви се вижда странно, нали така?

Данте или Милтон какво са мислили като са създали книгите “Ад” и “Изгубеният рай”? Данте описва ада, Милтон описва рая и като описва рая, всичко се изгубва, изгубва се мисълта. Този рай става такъв, че никой не иска да влезе там. Поставят го някъде във въздуха. Раят не е във въздуха, той е тука на земята, но не тази земя, на която ние живеем. В Писанието се казва: “Радвайте се човечески синове на Неговата обетована земя.”

Това, за което ви говоря е една теория. Има известни начини, по които вие може да постигнете истината. Аз не искам сега да ви занимавам с теория. Теориите са известни положения, но има една истина, която може да се провери. Ние считаме пчелите за много глупави, че не разбират нищо, че те по инстинкт вършат всичко. Има много учени пчели. Оказва се, че те си имат радиостанции. Всяка една пчела има радио в тялото си. Когато една пчела отиде да бере мед, като намери някъде много цвят, оттам тя съобщава чрез вълни в станцията на кошера, а другите пчели долавят тези вълни. По този начин пчелите се разговарят. Като балерини те трептят с крилата си и тогава всички пчели излизат на паша. Тези прояви на пчелите ги описват не религиозни хора, а такива, които са скептици и не вярват в Бога. Те са изследвали, че в стомаха или някъде другаде в тялото си пчелите имат някакви органи, с които като с много точен барометър познават кога ще се развали времето и се връщат в кошера. Имат си инструменти. И не само това, но те си имат вътрешно осветление, цяла инсталация си имат на къси вълни. Те възприемат лъчи, които ние не можем да възприемем. Казваме, че в тъмно живеят. Не, много се лъжете, в светлина живеят, но не в нашата. Вътрешна инсталация имат, с която нощно време осветяват хижата си, защото външната светлина ги смущава.

Ние считаме, че човек има съвсем повърхностни понятия. Той има един център между веждите, има една жлеза в гърлото, друга в сърцето, трета в гръбначния стълб - други жлези, с които можете да се ориентирате в много процеси, които сега ви смущават. Например, вие не знаете какво ще бъде времето утре, а можете прекрасно да го знаете. Някой има да ви дава пари. Има една жлеза, чрез която можете да разберете предварително ще даде ли той парите или не. Как? - Онзи, който има да ви дава, мисли: няма да му дам парите. Тази мисъл като вълна се разпространява, а жлезата я долавя и предава: Няма да ти плати. Той казва, че ще ми плати. Да, но това е неговото последно решение, което той не е казал. Ти слушаш каквото той е казал и вярваш, а вярно е това, което жлезата долавя. Това сега наричаме интуиция. Не е интуиция. Една жлеза има, която е направена много умно и не само засега, но и за след хиляди години може да ти каже какво ще стане. - Как е възможно това? Настоящите неща за нас, са бъдеще за пo-нисшите същества. Туй, което е настояще за напредналите същества, за нас е бъдеще, Те знаят, имат една програма, която ние по никой начин не можем да изменим. Когато тези същества те пращат на земята да се родиш като жена, ти каквото и да правиш пак жена ще се родиш. Ако те пращат на земята да се родиш мъж, мъж ще се родиш. Това е волята Божия. Закон има. В тях няма насилие. Каквото те решат, това трябва да стане. Ти трябва да станеш мъж, понеже умът ти не е достатъчно развит. А онзи, на когото липсва мекота, трябва да се роди като жена. А жената като не разбира, парадира със своята красота. Тя не е жена още. Тя е дошла да придобие мекия елемент, да стане жена. Тя има формата на жена, но не е жена.

Ето как ще познаете истинската жена: Тя ще вземе най- скромната човешка форма. Ще бъде облечена не много скромно, но прилично. Няма да бъде чрезмерно красива, ще забележиш във всичките й черти изтънченост. Тя се отличава по това, че нейната коса никога не пада, устата й никога не побелява, очите й никога не потъмняват, сърцето й никога не трепти, страх какво е не знае. Нея огънят не я гори, може да влезе в огъня да се нажежи, десет коли дърва да сложите, като излезе от огъня, дрехите й ще светят още повече. В която къща влезе, където има раздор всичко ще се освети, ще се въдвори ред и порядък. Тя няма да ви се препоръча, че идва от някой възвишен свят. Тя ще ви покаже как човек трябва да живее на земята.

Сегашните хора се отличават със своето безверие, в нищо не вярват. Не е вяра да вярваш в онова, което не съществува. Това е заблуждение. Заблуждение е и да не вярваш в това, което съществува. Заблуждение е да не вярваш в това, което е. Съществува ли в света това, в което вярваш? Ако е, трябва да вярваш. Ние трябва да вярваме само в това, което е. Не може да вярваме в това, което не е. В отрицателните неща няма какво да вярваш. Някой казва: Аз не вярвам в задгробния живот. Но задгробният живот е ехо на сегашния живот, а той е Божи живот, защото е излязъл от Бога. Когато се казва, че човек ще умре, то се разбира, че той ще се върне пак при Бога, за да се обнови. Капката трябва да се върне в океана, за да се обнови. Смъртта не е нищо друго, освен връщане на човека към първоизточника, за да се обнови, или другояче казано, да приеме повече сила, да приеме повече способности, повече дарби, за да може да уреди живота си. Обърнете внимание: аз употребявам думата смърт в два смисъла - единият е когато човек престъпи Божия закон, той ще умре, лишава се от живота. Друг смисъл на смъртта е минаване от едно състояние в друго, за да се подобри неговото положение. Всички мъченици трябва да умрат, за да се подобри тяхното положение. Христос трябваше да умре, за да се подобри положението на тогавашното човечество. Един умира за всички. Един може да повдигне всички в света. Един, това значи, че е в състояние да подобри цялото, да оправи здравословното състояние на всички клетки, които живеят в него. Под думата Христос ние разбираме колективното човечество, което взема участие в повдигането на човечеството. А ние с нашите повърхностни понятия казваме: Господ как ли се занимава с толкова хора в света? Това е детско схващане. Съществува един закон в света, според който за всички, и за най- дребните микроскопични същества, и за човека всичко е предвидено. Всички условия, при които техният живот може да се развива, са предвидени. Не само това, но и всички изключения, които съществуват, и те са предвидени. Когато казваме, че всичко е предвидено, това не значи, че когато другите работят, ние да не работим. Когато тези, разумните същества работят, ще работим и ние. Когато професорите работят в университета, ще работят и студентите. Когато професорите престанат, ще престанат и студентите. Всеки професор, който държи своята лекция, той работи, ако не държи лекцията си, не работи. Та и ние казваме: Нали Господ работи, тогава законът е такъв: когато Господ работи, ще работиш и ти, когато Господ почива, ще почиваш и ти. Всички лоши условия в света не са нищо друго освен ден, в който трябва да почиваш. Тогава казвам: Има известно изкуство, с което трябва да се занимаете. Защото вие се занимавате с тези изкуства, които нищо не допринасят на човека. Например, хората се занимават с готварство. Готварството е едно изкуство на земята, но по-напред трябва друго изкуство. Първото изкуство, с което човек трябва да започне, е музиката, няма човек, който да не може да пее и свири и да не разбира нещо от музика. Ако вие разбирате законите в музиката, ще разберете, че всяко нещастие в света се дължи на дисхармонията. Ако в живота си ти вземеш един фалшив тон, непременно те очаква някакво нещастие. В съвременната музика аз виждам как понякога прониква една фатална гама, която руши. Не искам да я кажа, за да не се объркате. Аз съм правил няколко пъти опит с една гама. Щом влезеш в тая гама, веднага се изменя пулсът на сърцето ти, обхваща го меланхолия, омраза, отчаяние, злоба. Трябва да мине цяла една седмица в работа, за да се възстанови първичната гама. Вие често изпадате в тази гама. Мнозина са извали при мене отчаяни да им помогна. Казвам: Я вземи основния тон! Той не иска, не му се пее. Казвам: Вземи основния тон!

Идва при мене един млад момък и аз започвам да го лекувам музикално. Казвам: Представи си, че при тебе дойде една красива снажна мома и запее с чуден ангелски глас. - Не обичам да слушам музика. - Има ли такива моми? - Има. Тези моми като запеят, като те погледнат нежно, вземат скърбите на такива момци като тебе. След това ще ти олекне на сърцето. Тя ще ти каже: Остави старата песен, запей нова. Писанието казва: Новата песен. Има една музика в света. Вие говорите за любовта. Любовта без песен, без музика не е любов, какво ще ми разправяте за любовта? Ще кажете, че ме обичате. Който ме обича, той трябва да ми пее. Но тогава, когато аз съм заспал, когато съм се унесъл Също като майката, която приспива детето си с песен. Някои майки казват: То и без песен ще заспи. Пей на детето, за да стане човек. Пейте, възпявайте го в сърцето си. Във време на страдания пей! Не те обичат, пей! Болен си, пей! Пей, за да се оправят твоите работи.

Ще ви кажа опита на един приятел, който оздравял само с песен. Това беше един изключителен случай. Ако не беше пял, щеше да си отиде. Казвам: Пей. - Ще пея. Жена му ми казва: Моят мъж току пее, а е болен. - Не бой се, той се е спасил като пее. Ама как ще се спаси, той пее? И след като оздравял, казвам: Пейте. Страданията се лекуват с пеене. Където има песен, има здраве, има и чиста мисъл.

Сега вие ще поставите въпроса: Кога ще се оправи светът? Светът е оправен. В света има останали само няколко цирейчета. Трябва да ги постиснат малко и всичко ще се оправи. Писанието казва, че Господ щял да дойде с хиляди и милиони души отгоре. Както някога дойдоха русите и освободиха България, така и те ще дойдат да сложат ред и порядък в света.Разумност трябва да възцари. Те няма да направят преврат, да сваляш едни и други, да обесят или да поставяш в затвора, но ще въдворят ред и порядък.

Аз нямам за цел да обръщам вниманието ви към физическия свят. Вие може да знаете какво ви очаква в бъдеще - здраве или болест, живот или смърт. Но каквото и да е, ти остани тих и спокоен. Може десет души да кажат, че няма да живееш, слушай своето вътрешно чувство, което ти казва, че още ще живееш, понеже не си довършил своята работа. Знайте, че животът е по-силен от съдбата в света. Близо до Каспичан има едно село, в което умряла жената на един селянин. Тя му оставила едно много красиво момиче. Той се оженил за друга. Като дошла мащехата толкова много малтретирала детето, че то се отчаяло. Имало наблизо една канара висока 50-60 метра и то отишло там и се хвърлило, за да се отърве от мащехата. Но сукманът му се закачил на канарата и то останало да виси във въздуха. Дошли селяни и го спасили. Как ви се струва това? Човек не може да умре когато поиска - ще го закачат на канарата. Може да ви приведа хиляди такива факти. Разправяше ми един български офицер случка от войната. Един ден получава заповед от генерала да отиде в друга част, а той знае, че за да отиде там, трябва да мине през голяма опасност. Той върви, минава, а сърбите го стрелят, но нито един куршум не го засяга. Настръхнали косите му. Вие ще кажете, случайност. Не случайност, а една сигурност, че ще живееш дотогава, докато свършиш работата си, пък като ти дойде времето, ти и цар да си, каквито и мерки да вземеш, пак ще си заминеш. Един гадател предсказал на някого, че ще умре от страх от кората на една костенурка, Той казал: Ех, от всичко мога да умра, но от костенурка да умра, това не го вярвам. Минават години. Един летен ден като вървял, видял кората на една костенурка и си спомнил предсказанието, че ще умре от костенурка. Ритнал с крак кората, наранил се на ръба й, кракът му се инфектирал и той умрял. Ние умираме по единствената причина, че не вярваме и не спазваме свещените закони. Може да кажете, че това е случайност. Не костенурката няма да я буташ. От онова забранено дърво не ти трябва да ядеш. Аз се чудя на ума на Адам. Раят беше пълен с такива хубави плодни дървета! Аз се чудя и на Ева, неговата дъщеря, аз считам Ева за негова дъщеря, защото е направена от самото му ребро. Тя е първото дете, което се роди в рая. И това дете отиде и каза: Ако ти ядеш от това дърво, ще станеш като Бога. Но бащата и дъщерята ядоха и излязоха от рая.

“Всеки камък тежи на мястото си.” Всяка мисъл има ценност само когато е свързана с разумния свят. Ако няма в света такива разумни същества, на които да разчитате, на кого ще разчитате? Слънцето се управлява от тях, звездите се управляват от тях, въздухът се управлява от тях, реките се управляват от тях, движението на цялата земя се управлява от тях. Всичко каквото става на земята, те го правят, те са господари. Кажете ми, какво ще правим ние на земята? Те разполагат с всичко. Аз не искам да оставям в ума ви една идея за караконджовци. Това не са караконджовци. Това са съвършени същества. Всеки може да направи опит. когато сте отчаяни, наскърбени, никой не може да ви помогне. Щом си отправите ума към тях, веднага ще ви просветне и ще имате мир. Тази жлеза у вас веднага ще възприеме и ще каже: Не се безпокой, всичко ще се уреди.

Когато четете 91 псалом, какво придобивате? Аз не казвам, че то е ново за вас, но вие трябва да вярвате в онова, което е вложено не само у вас, но и в онова, което е вложено в другите хора. Трябва да си вярваше едни на други. Не в онова, което те проявяват само външно, но в онова, което е вложено в тях. Бог е вложил нещо във всички. Не в онова, което аз съм хванал по радиото, но в онзи Божествен процес, който работи.

Идва веднъж при мен един господин. Аз бях зает. Той поиска да доведе един болен при мене. Казвам му: Иди си, този болен ще оздравее. - Ама как може да оздравее? - Не ме безпокой, иди си. Ако вярваш, ще бъде здрав. Ако не вярваш, няма да оздравее. - Ама ти си особен човек. Среща ме след една година и казва: много ти благодаря. Когато някой идва при мене, аз зная защо идва, също като радиоприемник. Пита: Кажи ми ще оздравея ли? Казвам му: Слушай, ти имаш малко криви работи, ще ги оправиш, всичко ще се оправи и ти ще оздравееш. Лошите постъпки на хората спират положителните въздействия върху тях. Тогава тези особени жлези функционират правилно и ние схващаме, а щом съгрешим, тогава се прекъсва връзката и ние се намираме в едно безизходно положение. Знаете ли какво нещо е човек да загуби вярата в себе си? Знаете ли какво нещо е да дойде човек в едно вътрешно противоречие? Затова, дайте ход на Божественото в себе си. Тези жлези трябва да ги развиете. Вие трябва да знаете как. Сега аз ще ви похваля. За вас жените имам едно високо мнение в себе си. Ще ви кажа добрата страна на жените, това което аз харесвам във вас. Не се спирам на вашия ум, не се спирам и на вашето сърце, но само на вярата ви. Една мома среща един момък, който я обича и й казва: Ще те направя царица, и тя повярва. Баща й казва, че той не е за нея, но тя не му вярва, а вярва на момъка. Не е ли вяра това? Може да я направи царица и ако той не я направи, знаеш ли коя е причината? - Нейното безверие. Щом вярва, ще стане царица. След като се оженят, всичко се разваля. Той вече не и говори за това, а й казва, че трябва да се научи да готви, да пере, да подрежда. Тя си казва: Изменил се е, или пък тогава ме е лъгал. Тя се чувства нещастна. Как трябва да постъпи тя? Ето, ще ви дам един съвет за онези, които са пред разрешение на този въпрос. Щом този момък каже на младата мома, аз ще те направя царица, тя да му каже: аз ще се оженя за тебе само тогава, когато ти ме направиш царица, но преди да ме направиш царица, аз не си помръдвам крака. А така само с обещания не може. Онова, което той обещава, трябва да го изпълни, тогава вярата се реализира.

Аз прилагам сега този закон на природата към всички. Той не е привилегия само на младите, защото ние всички сме носители на Божественото, което функционира в нас. Онова, което Бог е обещал чрез природата, или с други думи, което е обещал чрез твоя живот, чрез твоята душа, чрез твоя дух и сила, или чрез твоя ум, твоето благородно сърце, или чрез твоята воля, то ще бъде. Две мнения няма. Няма в аналите на човешкия живот случай да не са се изпълнили всички обещания, които са дадени на човека, когато той е излязъл от Бога. Само ако човек не вярва, тогава става едно колебание или едно закъснение.

И тъй, старайте се да си създадете един щастлив живот - у вас има всички възможности за такъв живот. Постъпвайте така, както постъпва капитанът на парахода през време на най-големите бури в океана. Той сяда на капитанското място и дава директива на моряците. Сега в големите кораби не става голямо движение, но каквито и да са промените в живота, вие не се спирайте, защото всяко спиране е съмнение, при което престава да функционира Божият закон. Целият ад може да дойде при вас, но вие и при най-големите бури и при най-големите несгоди не се спирайте, така ще се справите много по-лесно, отколкото ако се колебаете. Ще дойдат и най- големите разочарования, които сега съществуват на земята. А вие всички вярвате, че земният живот ще се оправи. Как ще се оправи? Един ден, когато жлезите напълно се развият, ще видите, че животът ще се оправи. Повече от хиляда години няма да отидат, някои от вас ще се преродят около десет пъти и в последното прераждане ще го видите, нашата задача в света е да подпомогнем Великия Божествен план, който ще се реализира. Целта на майката, която ражда едно дете, не е то да остане дребно, а да израсте високо и снажно. Божественият план не е ние да останем деца. Бог вижда всички несрети, но Той казва: Това дете ще израсте, въпреки всички противоречия, които съществуват, този Божествен план ще се осъществи. Когато сте в мъчнотии, насочете вниманието си в тази жлеза, която е в гърлото или под лъжичката и ще получите отговор. Вие ще кажете, че това е илюзия, никаква илюзия не е. Ще видите, че това, което се казва, ще стане. Ако не стане веднага, ще почакате. Тук в Писанието има предсказани неща. Пророците са имали в себе си развити тези жлези и всичко това те са го виждали. Както е казал пророкът, всичко така става. Вие ще кажете: случило се. Случва се веднъж, два пъти, три, четири пъти, но случва се деветстотин деветдесет и девет пъти. Това вече не е случайност. Това е една закономерност, в която вие трябва да вярвате.

Съвременното християнство от теоретическо гледище трябва да премине в реализирането на тези светли идеи. Когато говорите за онзи свят, не разбирайте смъртта си, а промяната, която ще стане у вас - когато ще умирате за вашето невежество, за да се просвети умът ви, или както Христос казва: Да се poдитe изново. Това е небето. Като се родите изново, вие дали ще сте в този или В онзи cвят, ще бъдете свободни. И тук ще бъдете свободни, и там ще бъдете свободни. Но ако сте с тези разбирания, които сега имате, тогава този рай, това щастие никога не може да дойде. Вие погледнете човешката история. Всички щастливи и благородни хора в света се отличават с вяра, жива вяра във всяко направление. Аз не считам религиозни хора тези, които се тесногръди. Религиозен човек наричам този, който има светъл ум, благородно сърце и една възвишена и правдива воля, който има възвишен дух. Всички хора с тези качества, където и да се, те са наши братя. За нас е важен фактът, имат ли такъв дух и такава душа, имат ли такава воля, такъв ум и такова сърце. За мене това е най-важното. Няма ли го това, тогава небето остава само едно име без съдържание. При тази опитност, която имате, при това знание, което имате, вие умирате. Един брат не се отнесъл добре с една сестра. Казал й една обида. Аз й казах: Ти не си издържа изпита. Ако аз бях на твое място, щях да кажа на този брат да го каже още един път, да го повтори. Някоя сестра обидила един брат. Братът каже на сестрата: Я го кажи още веднъж, много сладко ми го казваш. Аз съм слушал мома да пъди момък, а той да й каже: Кажи го още един път! Казвам, тогава ти си постъпил по християнски. Това в света съм го виждал. Този човек, който вярва, той има тази жлеза. Този човек, който мрази, той може и да обича. Омразата може да се превърне в идеална любов. Идеалната любов може да се превърне в омраза. Момата усеща този момък, когото тя пъди, издържа, и той от ден на ден израства в нейните очи, неговият авторитет се издига. И всеки един от вас, когато съдбата му каже махни се оттук, той да каже: Кажи ми го още веднъж. Това е то вяра в Бога. Ако вие не можете да се радвате на вашия Господ - по човешки говоря - на това, което Той е допуснал да стане, къде е вашата вяра? При това, страданията ние си ги създаваме. Господ не може да спре страданията, които ние сме предизвикали. Това, което ние сме създали, то се притегля към нас. Това дете, което си родил, няма да отиде да живее при другите, но ще дойде при тебе. Ако си го родил добро, то такова ще дойде. Така е в живота. Животът, който Бог ни е дал, е отличен живот. Ако нашият живот не е такъв, това се дължи на ред причини на физическия свят, на духовния свят, на умствения свят или пък на нашето неразбиране. Трябва една по- дълбока философия за съвременния живот, за да се избавим от тези несносни страдания, които идват. Ние сме в предверието на още по-големи страдания, които ще дойдат. Вяра трябва. Казвате: Зимно време идва, дърва трябват, въглища трябват, двойни прозорци трябват, юргани трябват, сега, преди да е дошла зимата, ще дойдат тези работи. Чудни сте вие, дебели дрехи ви трябват, обуща, дебели чорапи, въглища ви трябват. Три месеца трае зимата и ще се свърши. Тя ще си отиде и тогава ще дойде пролетта. Вие ще излезете навън и ще благодарите на Бога за добрините, които идат. След големите страдания ще дойде Царството Божие между хората и тогава всички ще бъдете радостни и весели. Кога ще бъде? - Когато стане.

Беседа, държана от Учителя на 28 май 1933 г., неделя, 10 ч.с., София - Изгрев.

НАГОРЕ




placeholder