НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Петте ечемичени хляба

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Петте ечемичени хляба

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, човек, хора, казва, сега, свят, бъде, казвам, години, земя, живот, съм, сърце, съществува, време ,

 Неделни беседи , София, 30 Април 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще прочета част от шеста глава от евангелието на Йоана – от начало до шестнайсети стих.

„В начало бе Словото“

Ще взема само думите пет ечемичени хляба.

Пет хляба. Какво може да се направи с пет хляба? Само разумните хора осмислят живота. Животът има смисъл само при разумните хора. Животът има смисъл само при здравите хора. Аз вземам в положителен смисъл. Здрав, това е естествено състояние. Да бъде човек здрав, значи да функционират всичките му органи правилно. Има три естествени същини в човека. Има три вида хора в света: едни, у които умът преодолява, – те са хора на ума; други, у които сърцето преодолява, – те са хора на сърцето, на чувствата; и трети – хора на волята, на физическия живот. Следователно в света има три диаметрално противоположни възгледа за живота. Противоречие има от становището, от което те излизат. Противоречие има между един здрав и болен човек. Здравият се радва там, дето болният плаче. Най-мъчното нещо е да угодиш на един болен човек. Няма по-мъчна работа на един човек, на когото краката са отрязани на парчета, да му угодиш. Колкото и да внимаваш, ще му причиниш вреда.

Та ние, съвременните хора, се намираме в едно нездравословно положение. Туй в религията го наричат падение на човека, грехопадане, израждане и т.н. Сега, който от вас иска, може да чете, върху израждането има доста книги написани. Въпросът не е тъй обоснован, разрешението е малко произволно. Израждане в света няма. В света има изтриване, израждане няма. Наричат израждане туй, когато човешкият организъм изгуби тази сила, която съдържа. Когато един народ не се разплодява, наричат го израждане. Когато човешкият ум не може да ражда мисли, наричат туй израждане. Когато човешкият ум не може да ражда мисли, наричат туй израждане. Когато човешкото сърце не може да ражда чувства, наричат това израждане. Когато тялото не може да извършва своята функция, казват, че то е на израждане.

При сегашните условия, при които ние се намираме, ние разрешаваме онзи въпрос, който един овчар не могъл да разреши. Като си носил кривака, пита защо Господ го поставил овчар на овцете. „Не можа ли да ме постави на нещо по-свястно, ами целият ден на тези овце да им свири със своя кавал, и те да си свиркат със звънците и да си пасат трева. Нито една овца не ме пита как си ти. Имат си свои нужди и аз трябва да им служа на тези овце.“ Така разсъждавал овчарят, но никакво разрешение на въпроса, защо Господ го е поставил овчар, не получил. Той бил отличен свирец на кавал. Чула го царската дъщеря, като минавала. Казват му: „Може ли да станеш царски зет?“ Отиват при него и казват: „Слушай, отсега нататъка твоята съдба се изменя.“ „Че как така?“ „Ще хвърлиш кривака.“ „Че кой казва туй?“ „За царската дъщеря ще се жениш.“ „Какво значи женитбата?“ „Няма да дрънкат звънци, няма да пасеш овце, няма да ти е студено, този кожух няма да го носиш, ще бъдеш добре облечен.“ „Не го зная какво е, за разнообразие искам да го опитам.“ Тръгнал за разнообразие да го опита. Но в това царство имало закон, че зетят не може да бъде нито по-къс, нито по-висок с един сантиметър от царската дъщеря. Дошло ред с мярката да го мерят и бил един сантиметър по-къс. Казват: „Добре свириш, но един сантиметър ти изяде главата, ще се върнеш да пасеш овцете, докато израснеш.“

Та сега вие питате защо сте нещастни в света. Един сантиметър не достига. Туй подразбира онова трезвото схващане за живота. Някой казва: „Едно обективно схващане.“ Аз не разбирам обективно схващане на банкера, на когото касата е пълна с пари, които баща му оставил. Туй още не е трезва мисъл. Аз разбирам трезва мисъл само онзи, който е поставен при най-благоприятните условия, при които човек може да бъде поставен. Ако този човек даде израз на тези благоприятните условия, той е трезвен, той има един обективен ум, той има трезвен ум. Много пъти може да кажете: „Ние разрешаваме изведнъж. Ние мислим, че правдата в света, че любовта в света със закон може да влязат.“

Не, любовта и доброто в света с насилие не може да дойдат. Вие може да организирате цяла една армия, може да организирате един народ, може да го направите като колелата на една фабрика, но да заставите този народ да живее по братски – никога. Не е било време и няма да бъде. Съществува един закон, диаметрално противоположен, че хората, които са на тялото, казват, че човек трябва да бъде силен. Но силата не е на първо място. На първо място в света е човешкият ум. Сега в живота на второ място е човешкото сърце и на трето място е човешката воля. Волята е свързана със стомаха. Човешкото сърце е свързано с дробовете, човешкият ум е свързан с мозъка. Ако вие не разбирате отношението на ума към мозъка, ако вие не разбирате вашите чувства – това отношение към дробовете, и ако вие не разбирате отношението на вашия стомах към вашето тяло, вие нямате понятие за човека като цяло нещо. Защото, когато чувствата на човека са в дисхармония за самия човек, заболяват дробовете. Тя е една от болестите, които най-мъчно се лекуват. Когато човешката воля е в дисхармония със сърцето и ума, заболява стомахът. Когато човешкият ум е в дисхармония със сърцето и волята, заболява мозъкът. Такива са отношенията.

Следователно живата природа не търпи никаква дисхармония. Всякога, когато се нарушат онези отношения, с които великата природа се развива, ние сме в дисхармония. Съвременната наука иска да ни покаже, че има израждане. На какво се дължи това израждане? На една дисхармония между човешкия ум, сърце и воля. Вие запример не може да съберете един религиозен човек, един философ, един земеделец на едно място да живеят по братски. Не само така – на думи да ги съберете. Туй от амвона аз мога да проповядвам.

Вчера иде един господин да проси за слепите. Гледам, една госпожа и един интелигентен момък идват и казват: „Каквото ви се откъсне от сърцето.“ Казвам: „Аз пари нямам, трябва да постя цяла седмица.“ Че каквото ми се откъсне от сърцето. Седем дни да не ям, че каквото излезе, да го дам за слепите. От хората да взема, от чуждото, да минавам за благодетел, аз туй не го разбирам. Аз зная защо са слепите, влизам в положението на слепите. Мога да кажа на слепите по кой начин могат да им се отворят очите. Но тъй както те сега мислят, очите им няма да може да им се отворят. Не харесвам тази настойчивост. Казвам им: „Нямам пари.“ Казват: „Ще видиш оттук-оттам.“ „Нямам пари.“ „Ние ще чакаме.“ Намерих се в голямо чудо. Седя и мисля. В това време иде една сестра и казва: „За братството оставям 200 лева.“ Казвам: „Понеже ти ги оставяш за братството, може да взема стоте лева, че да ги дам на този човек за слепите и половината за братството. – Казвам – ти даваш парите, ти ще ги занесеш. Аз ти благодаря, че услужвам.“

Казвам, ние имаме известни недъзи, които ги разрешаваме по един начин. Въпросът за слепите по този начин не се разрешава. Хубаво и това, може да им услужим. Това, което вземат, е отлично, но за слепите може да се направи нещо повече. В света има три вида слепи хора: едни слепи по ум, други слепи по сърце и трети слепи по воля. Когато дойде човек да лекува слепите, трябва да знае коя е причината на слепотата. Сега отдалечавам се от въпроса.

Да дойдем до думите на Христа. Какво може да се направи с пет ечемичени хляба? От времето на Христа досега не зная друг да е нахранил с пет ечемичени хляба 4–5 хиляди души. Говорят, че някъде в Индия имало хора, които да нахранят с малко хляб много хора. Ако съвременните хора се стремят да превърнат желязото в злато или простите метали да ги превърнат в скъпоценни, възможно е. И човек по същия начин може да увеличи петте ечемичени хляба, но трябва грамадно знание, да разбира той онзи закон на природата. Друго становище трябва да има той. Природата не трябва да бъде за него едно мъртво учреждение. Защото повидимому ние живеем в един свят, дето се вижда, че всичко е в покой, в мъртво положение. Съвременната наука показва, че привидно е така. Сега са намерили живи клетки в някои моделирани камъни преди хиляди и милиони години. На земята има живи микроби, които живеят и през пространството са дошли. Този въпрос сега се разрешава, че животът е дошъл някъде от слънцето. Туй показва, че и в другите светове има живот. Ние сега мислим, че животът е тук, на земята.

Писанието казва, че Бог се радва на неговата Обетована земя. Не на тази земя е създаден човек. Окултистите поддържат, че сегашният човек е нов човек, той от онзи свят е дошъл. Съвременните окултисти поддържат, че съвременният човек е дошъл от месечината. Там е живял. Когато там се изгубили онези благоприятните условия, той е слязъл на земята. Онези най-учените хора на месечината са имали средства, с които са пренесли първите жители на земята и се заселили. Поддържат, че на месечината са останали най-учените хора. Туй според сегашната наука са хипотези, които трябва да се докажат. Според мене логическото доказване, че съществуват тези неща, как ще повярваш ти на една логика? Вероятно е. Единствената вероятност е, че трябва да те качат на един аероплан, да те занесат на месечината, да слезеш там, да видиш и да се върнеш пак на земята. Не от земята да доказваш. И това не е лошо, но това са известни предположения. И в Индия поддържат, че имало хора, които са ходили на месечината. Имало някакъв апарат, с който се приготовляват да ходят.

Тогава, казва Писанието, че човек е странник на земята. Колко време ще остане, то е въпрос. Тъй схващат, че всичките тези материални светове, които съществуват, съставят едно цяло. Цялата Вселена, целият материален свят съставя едно цяло. То е една земя. Там, дето има живот, туй е една земя, обитаема земя. Онзи, който схваща, който разбира, така схваща, а онзи, който не разбира, той мисли, че само нашата земя е обитаема. Изисква се един грандиозен ум, за да схване онова отношение, което съществува. По някой път ние мязаме на мравите. Какво интересува мравята, като се качи на главата на един философ. Тя може сто пъти да се качи на главата му, без да стане философ.

Човек трябва да е надарен да мисли за великото. Човек е надарен, той има предназначение. Човек не е предназначен, както другите животни, да прекара само живот за 50–60 години, да му турят един паметник и да кажат: тук лежи един човек, който е бил професор, министър, министър-председател, изял е толкоз кокошки, агънца, оженил се, имал толкова деца, толкова дъщери, те са свършили със златен медал. Това не е предназначението на човека. Понякога ние се лъжем, че сме господари на своята съдба. И майката мисли, че като нейното дете няма друго дете. Така е. Всяка майка мисли, че като нейното дете друго няма. Но питам сега, ако туй заключение на майката беше правилно, че като нейното дете няма, защо, като дойде време да се жени, че се влюбил в една мома, защо се сърди, защо тя е недоволна от избора на сина си. Казва: „Тя е глупава, тя не е сръчна.“ Питам, де е логиката тук. Няма никаква логика. Майката да остави сина си да се ожени, за която си иска, пък той нека страда, нека си бие главата после колкото иска. Туй е философия. Нито един баща досега не е оправил сина си, нито една майка не е оправила дъщеря си.

Единственият начин, по който науката помни, че може да оправиш сина си, е само преди да е дошъл на този свят. Трябва да започнеш, преди да е дошъл. Той трябва да е писал най-малко десет години, преди да е дошъл на земята, да е получил писмо, да се разговаряш с него. Ще му разправиш работите как седят. Най-после ще му кажеш, че ти в моя дом не може да дойдеш. При този уровен, при това развитие, което имаш, за син не те приемам. Онези души, които идат на земята, то е осиновяване. Вземеш ти едно чуждо дете, осиновиш го, казваш, че си му баща. Сега майката мисли, че е родила нещо. Обаче туй роденото дете се жени за когото си иска и заминава когато иска, не пита майка си.

Сега не искам да ви говоря обезсърчително, но само ви навеждам известни факти, които да примирят живота, не да ни направят индиферентни. Ние не трябва да разрешаваме живота, тъй както в някой замък. Да кажем, ако ви затворят сто години в този замък херметически, пък има въздух в шишета. Има борба за този въздух. Ако има сто шишета, тогава на сто души по едно шише ще се падне. Тогава всеки ще трепери за своето шише, той има шанс да живее сто години. Ако живее непредпазливо и счупи едно шише, той ще живее една година по-малко. Ние хората сега сме затворени в замъка с шишетата. Тогава аз предсказвам. Всеки, който предсказва колко години ще живее, туй показва, че е счупил тези шишета. Запример, когато един човек не може да живее дълго време, неговото ухо е изядено долу. Щом е късо ухото долу, сто години не може да живее. Учените хора, германците, които изследват, на една млада сестра дадоха едно съчинение на един германец и тя само си тегли ухото, понеже той казал, че от дължината на ухото зависи дължината на живота. Че тя казва: „Ние и досега сме имали уши. Не знаем. Не че туй е животът, туй показва колко години ще живееш.“ Не само това, но зависи и от дебелината. Ако тези уши светят, пак няма да живееш дълго време. И ако носът ти свети, пак няма да живееш дълго време. Носът ти трябва да бъде доста масивен, и ухото ти трябва да бъде масивно. Под масивно разбирам да бъде червеничко, тъй добре очертано да бъде това ухо. Тази долната част да бъде добре очертана.

Туй е едно учение не за деца, но за майки. Майката може да проточи живота на детето си. Преди да е родила туй дете, тя може да направи да създаде туй дете да живее 120 години. Колкото години майката иска да живее туй дете, толкоз години ще живее. Майката е съдба. Трябва да знаете какво влияние има вярването (внушението), каква мощна сила представя внушението. Не казвам: внуши му. То е хубаво да се внуши, но не е хубаво внушението. Има болни, след като се тури под магнетичен сън и им се внуши, че са здрави, че ще оздравее, и такива хора, след като се събудят от сън, болестта ще изчезне, без да му се дава лекарство. Но някой човек, ако го туриш под магнетичен сън и му внушиш, че е болен, като се събуди, ще заболее. Срещнеш някого и кажеш: „Защо си пожълтял, какво имаш?“ Веднага заболее или го заболят сливиците, казва, дали не е някоя охтика, дали някой рак в гърлото. Дойде страхът.

Ние, съвременните хора, мязаме на онзи анекдот. Отива чумата в Багдад, среща я един пътник и пита: „Къде отиваш?“ „Отивам в Багдад да взема хиляда души.“ Връща се и я питат: „Колко души измряха?“ „19 хиляди.“ „Защо не ми каза истината? Защо лъжеше преди?“ „Не – казва – аз вземах само хиляда души, другите 18 хиляди от страх умряха.“ Та в света има само едно нещастие, другите 18 хиляди идат от страх. Ти си богат човек, и пак те е страх; ти си учен човек, и пак те е страх; ти си религиозен човек, и пак се съмняваш в своите убеждения.

Аз казвам, всеки човек има право в света да има свои убеждения. Туй е право, което природата е вложила в човека. Или казано, да употребим една религиозна .дума, както Бог е вложил. Под думата Бог аз вземам едно същество, което гледа без никакво различие. Туй същество има такъв възглед: както към микробата, така и към човека гледа еднакво. Вие ще кажете: „Туй божество гледа ли към вълка еднакво?“ Вълка, какъвто е сега, такъв човек го направи. Преди отклонението на човека вълците не бяха такива. В този лошия живот вълците отпосле станаха вълци. И мечките отпосле дойдоха. Когато Господ създаде всичките животни, всички били добри. Но после всичките животни не са били такива, каквито са сега. Вълкът, когато вие разсъждавате, много се привързва, повече от кучето. Когато го направиш куче, много се привързва, повече от кучето, по-добър другар от него няма. Той казва: „В крив път съм аз, но какво да правя.“ Много интелигентен, много умен е той.

Сега ще разбирате влиянието на човешката мисъл, всяка еманация, която излиза от човешкия мозък, от човешките дробове, от неговия стомах – има един стомашен мозък, излизат еманации. Голямата опасност в съвременния свят, в съвременната култура е в тази еманация на човешките мозъци. Аз да ви кажа: ако днес има една голяма опасност за човешката култура, тя се дължи на тази естествена еманация, която излиза от човешкия мозък, която излиза от човешкия стомах, от човешките дробове, от човешкото сърце, или чувства. Светът е напълнен с такива мисли, с некрасиви чувства, нехубави и неблагородни постъпки. Та всички хора са крайно индивидуализирани, всеки мисли за себе си как да прекара живота си. Ние сме в един век, дето мъчно ще се намерят двама души да живеят заедно по братски, да имат една кесия. Не да говорят само на думи, но на дела. Не че в света няма хубаво, но аз говоря общо.

Та казвам, в нашия век именно се изискват хора, в нашия век се изискват учени – не такива каквито са сега, изискват се професори – не с такива разбирания, свещеници, проповедници, майки, бащи, слуги, господари, навсякъде този закон. Аз не искам да хвърлям упрек на никого, защото упрекът е общ за всички ви. Ако един от братята в един дом захване един лош път, а другите съжаляват, вземат участие, от тях зависи да го поправят. Не може бащата и майката да останат индиферентни. Та на същото основание Бог, който е създал света, не мислете, че той е индиферентен. Той има един план, който след време ще приложи. Няма да остане същество в света, което да не се поправи. Каквото и да казват другите, ще дойде туй време. Кога ще бъде? За умните е много близо, утре, за глупавите – след милиони години. Кога ще бъде? Според степента ви още днес може да поправите вашата съдба.

Ако онази мравя разбираше законите на човешкия живот, да измени своята форма, да стане човек – щеше ли така да страда. Ако онази риба може да измени своята форма, да излезе от водата, ако онази птица, която хвърка, може да измени своята форма, щеше ли да има сегашните страдания. Ние сега разсъждаваме. Ние правим една погрешка, като мислим, че над човека няма други същества – по-високи. Ние още не сме най-високите представители на човешката раса. Ние сме най-последните представители на човешката раса. Например на Слънчевата система – представлява най-долните типове. Най-долните типове на Слънчевата система се изпращат на Земята на изправление. Един съгреши на Слънцето, на Юпитер, на Сатурн, на Марс, на Венера – всички ги изпращат тук на изправление, на заточение. Вие сте дошли от разни системи. Не че сте най-лошите хора, но сте били малко напредничави там. Сега туй е само за да се изясни. Аз не искам вие да вярвате в това. Туй не разрешава въпроса.

Въпросът за разрешаването на Земята, ние трябва да изучаваме законите на Земята. Земята има известни отношения към Слънцето, към разумната страна. И ако ние разбираме законите на онази материя, от която е направено нашето тяло, ако разбираме материята, от която е построен нашият мозък, ако разбираме материята, от която са построени нашите дробове, ние щяхме да живеем съвсем друг живот. Няма човек толкова жесток в света, на който ти да не можеш да повлияеш.

Отива един студент, който свършил четири факултета – това било в Америка, при един американски милиардер. Влиза там и с всичкото достойнство да се представи. След като си разправил историята, този милиардер извадил и му дал 10 долара и казал: „Господине, толкова имам в бюджета си за такива учени хора като тебе.“ Когато аз представям този пример, един учен българин тук казва: „Много пресилена е тази работа, невероятни работи са тези, които разправят, не може да бъде.“ „Пиши – казвам – на трима милиардери, пиши им да ти отпуснат по една субсидия, да ти помогнат на списанието.“ Той писа и те му отговориха навреме, но не му изпратиха нито един долар. Писаха му: „Господине, нямаме такъв бюджет.“ Обаче при този милиардер влиза една млада мома, красива, засмяна, усмихва се и на нея милиардерът ѝ дава 20 хиляди долара веднага. Казва: „Заповядайте, на ваше разположение съм.“

Казвам, де е силата? Тази мома не е свършила четири факултета, нищо не е свършила, а на нея веднага дава 20 хиляди долара. Ще кажете, че го е омагьосала. Но тази мома има един здрав мозък, има здрави дробове, здрави еманации има, а на този студент му липсва нещо. Българинът казва така: „Роди ме, майко, с късмет, пък ме хвърли на купище.“ Значи роди ме с дарби, вложи в мене един здрав мозък, здрави дробове, здрав стомах, пък вложи и най-хубавото, което имаш, и ме тури на произвола на съдбата и ще видиш тогава какво аз мога да направя. Та казвам, съвременните хора се нуждаем от едно: ние не сме хора на вярата, ние даже не сме хора на съвременния разум.

Преди 15 или преди повече от 20 години разисквам с един млад, много интелигентен човек. „Слушай – казва – аз уважавам твоите възгледи, но мене ми се струва, че тези са празни работи, това не съществува, онова не съществува. Аз не вярвам в това, което ти вярваш.“ Казвам: „Нищо не значи абсолютно. Е, в какво вярваш?“ „Вярвам, че един ден ще умра.“ „Ти друг път умирал ли си?“ „Не съм умирал.“ „Ти нямаш право да говориш за смъртта. Сега живееш, може да говориш за живота.“ И започвам своите аргументи. „Ако имаше Господ, такива неправди в света как ще съществуват?“ „Прав си. Но най-напред всички тези неправди показват, че Господ съществува. Защото, ако нямаше неправди, не щях да се съмнявам. Ако се гради една къща и не пада нито една капка никъде, аз не зная, че се гради къща. Когато се гради къща, ще има оцапани камъни. Този свят се гради, и навсякъде нещастия има. Ако вие не споделяте моето мнение, то е друг въпрос.“ Нещастия, боледувания, толкоз хора умират, толкоз хора са нещастни, войни се отварят, бият се хората, проповядват, идват учители, говорят: „Обърнете се към Бога“, говорят за друг един свят. Но не зная доколко светът е прогресирал. Има един прогрес в света. Той е много малък в сравнение. Има един естествен прогрес в света. Той не се дължи на хората. Е, как ще ми обясните.

Разправяше ми един господин. Там, в Русенско, минава, разбойници има и той се спира и казва: „Искате ли от мене нещо?“ Главатарят казва: „От тебе нищо не искаме.“ Потупва го и казва: „Ние знаем от кого да искаме. Ти си върви.“ Питам, защо от него не искат? Понеже той не е турил на бюджета, няма какво да дава. Този го поглежда и казва: „Аз те виждам, ти не си богат човек, ти си сиромах, много си страдал. Изважда от джоба си и казва – хайде, да ни помниш. Помоли се за нас да имаме берекет, да можем да си свършим работата, да не ни сполети някое зло. Не е хубаво, лош е занаятът ни, но какво да правим.“

Съвременното човечество, ние търсим лично своето щастие. Светът и ние имаме една крива представа за живота. Аз имам три представи за живота, те са следните. Аз считам, че когато един човек постъпи в университета, това е личен живот на човека. Той става член на университета. Когато почне да прогресира и се отличи от другите студенти, той се индивидуализира, почват да го хвалят. Но когато той свърши университета и стане професор и отива да помага на човечеството, ние тогава говорим за Висшето Аз. Ние се нуждаем от хора, които трябва да помагат – не насила, но от доброволци се нуждаем; не от прости хора, но от учени хора, от благородни хора от всички общества се нуждаем да дойдат, да се съберат, да размислят по кой начин именно може да се оправи светът. Та по човешки е казано така.

Но вън от това има една земя, има едно общество, което брои 101 милиона най-просветените същества, които са завършили своята еволюция, най-съвършените същества, които мислят ден и нощ за повдигането на човечеството. Те работят, те са турили в ход своята мисъл и един ден тяхната мисъл ще се реализира. Днес цяла Европа, целият културен свят се намира под тяхно влияние. Тези пертурбации, които стават, то е тяхната мисъл, която влияе. По-лесно е да спрем земята в своя път, отколкото да спрем тяхната мисъл; по-лесно е да спрем слънцето, отколкото да спрем тяхната мисъл, която те ще реализират. Светът ще се поправи и един ден хората ще дойдат да живеят по братски, да се разбират. Тази жестокост, която съществува сега, ще изчезне. Ще минат сто, двеста, хиляда години, две хиляди години, предсказвам. За умните хора, за гениалните хора светът е оправен. Онзи, който седи във водата, а главата му е отвънка, няма какво да се плаши. Но онзи, на когото главата му е потопена във водата, той иска да дойде някой да го извади, защото, ако не го извадят и остане вътре, той бедства да се удави.

Та казвам, трябва да имате едно верую. Туй, което ви говоря, може да го опитате, тъй както може да опитате слънчевите лъчи. Преди години, когато ние говорехме за слънчевите лъчи, се смееха, казваха – заблуждение. Сега учените хора във франция, Германия, Англия говорят за силата, която излиза от слънцето, една специфична сила, с която може да се лекуват болните. Не само това, от слънцето излиза една енергия, която създава човешките мозъци, човешките дробове, човешките тела. Ако хората знаеха тези закони, когато всеки прилив на тази енергия иде, и се цереха, тогава всички деца щяха да бъдат здрави. Всеки дар отгоре иде, то не е произвол. Но земята е създала само нашия стомах. Благодарим за това. А за дробовете, за мозъка – не може да го създаде.

Човешкото сърце е свързано със слънцето. Човешкото сърце има ритъм точно на слънцето. Както вибрира слънцето, такъв ритъм, такъв пулс има и сърцето. На някой бие 50, на някой 60. Нормалното биене на сърцето е свързано със слънцето. Но има едно друго слънце, с което е свързана цялата наша Слънчева система. Това са грандиозни понятия. Сега ученият човек, за да стане учен, ще каже: „Отде е това слънце, отде е човекът? Кой от вас е видял човека?“ Ти четеш съчиненията на Шопенхауер, съчиненията на Виктор Юго, на Кант, на Толстой. Де е Толстой? Туй, което умира, не е човекът. Туй, което не умира, то е човекът.

Христос казва: „Туй, което аз ви говоря, то е духът и животът.“ Туй, което ти мислиш, туй което ти чувстваш, туй което ти съзнаваш, то е човекът. Човешката мисъл, това си ти, човешките чувства, това си ти и твоите постъпки в дадения случай си ти. Не отвънка. Ако ти във време на мъчнотии се разколебаеш в твоята мисъл, ти си един слаб човек. Ако във време на мъчнотии в тебе се заражда вяра да преодоляваш мъчнотиите, ти си силен човек. Ако при големите мъчнотии твоите чувства се уякчават, не от страх да се одържа, че си силен човек. Ако в своите постъпки се закрепваш, ти си силен човек. Аз не говоря на своенравие, за своеволие. В какво седи човекът?

Та казвам, ако Христос имаше тези съображения, ако той би бил един проповедник да проповядва с пари, ако искаше да има доброто мнение на еврейските равини в неговото време, какво щеше да направи, кажете ми. Нищо. Не му трепна окото. Той знаеше, че неговото учение ще има лоши резултати. Той казва: „Аз ще изнеса истината.“ Той каза на тези равини: „Ако съборите този храм, имам власт в три дни да го съградя. Може да направите опит.“ Те направиха и той въздигна храма. Те разбраха буквално за техния храм. С това не трябва да ме разбирате, че аз говоря против евреите. И евреите са хора като нас.

Ако идеш в Европа, европейците имат най-лошо мнение за българите. Но българите са като европейците. Българите са лоши в едно отношение, в друго са добри. И европейците са лоши в едно отношение, а в друго са добри. Ако е за лошо, че навсякъде го има. Обаче за бъдеще да си съставим за народите една ясна представа за тях, непременно трябва да изучите техните глави, черепите на българите, българските черепи, френските черепи, английските черепи, американските черепи, едно щателно изучаване устройството на черепа. Само по този начин ще се познае доколко благороден е един народ. Ще се вземе от всичките разреди на тия, на които стомасите са развити, на които дробовете са развити, на които мозъкът е развит, от всичките разреди имат едно съотношение.

Та казвам, думите Христови сега с петте ечемичени хляба. Искам да ви наведа на мисълта – има неща в света, които от сегашно гледище са невъзможни. Кой от вас като християнин с вяра да нахрани пет хиляди души. Тогава всеки от вас би се намерил в положението на онзи проповедник в Русе, който се въодушевил, че като проповядвал, при вратата му имало един слепец, казал: „Аз вярвам, че Господ ще отвори очите. Като ида, ще кажа: „В името на Господа Исуса Христа отвори очите си.“ Излиза и като отива до слепия, спира се и си казва: „Ами ако кажа, и не стане?“ Замислил се, взема си Библията и досега още мисли, дали да се спре. И досега още този въпрос на русенския проповедник остава неразрешен. Не, то е на чувствата: може ли да се отворят очите на слепия. На човека туй е написано на ръката. Ако погледнеш, ще видиш може ли да се отворят. Ако може, лекуват, ако не могат, оставят го. Има хора, така ще си заминат. Извадено му е окото, ти не може да създадеш едно око. Но за бъдеще това е възможно. Учените хора ще присаждат очи. Запример може да ти присадят едно мечо око. Възможно е. Или ще платиш на някой човек. Ще бъде жестоко да извадиш окото на човека и да го туриш на тебе. Все таки за предпочитане е две мечи очи, отколкото сляп да бъдеш. Очите на мечката не са най-лошите. Аз ги вземам като емблема. У мечката чувствата са крайно развити. Най-първо, мечката има друг интерес, тя е много отмъстителна. Ако я обидиш, не забравя; ако ѝ направиш едно добро, и него не забравя. Такава е.

Та казвам, в сегашния век се нуждае не от една средновековна вяра, не както са живели апостолите и не както е проповядвал Христос. Мислите ли, че днес Христос не проповядва. Че днес Христос проповядва, и в Индия има християни. Та днес Христос проповядва и в Англия, и в Америка. Мисля, че в Англия има един християнин, който е решил седем години да не говори. Казват, че той е Христос. В Англия той си има свои ученици. Ходил при него Ганди и на него не говорил. Писал му тъй: „Остави се от твоето тесногръдие, остави се от твоя глупав живот.“ И в Индия има, разни се явяват, и той за Христос минава, и той има последователи, повече от един милион. Навсякъде се явяват. Ще кажете: „Те са самозванци.“ Може да цитирате от Писанието, че в последните времена мнозина ще кажат, че Христос е там или тук.

Питам тогава, какво трябва да бъде нашето понятие за Христа? Онзи великият принцип на любовта, който трябва да държи хората като в едно семейство. Всеки човек трябва да бъде честен в себе си, в своето съзнание той трябва да има стремеж да се развива, не да бъде невежа, но той трябва да бъде учен. Не само учен трябва да бъде, защото учените хора без сърце нямат импулс, няма двигателна сила. Ако пък има двигателна сила, няма да има направление. Като ще даде направление, сърцето ще даде сила и волята ще даде всичките възможности да се реализират онези идеи, които сега трябва да постигнат. Има въпроси, които естествено трябва да се разрешат. Всеки един човек трябва да разреши нещо за себе си. По това се отличава човек. Ако в едно общество, ако в един народ всеки един би разрешил своите задачи, то и целият народ добре ще разреши. Затова се казва, че колкото повече умни хора има в един народ, толкова по-добре за този народ. Или когато казваме, че трябва да съществува една религия, религията трябва да бъде едно звено да съедини хората, да облекчи мъчнотиите, които съществуват, или да подобри тяхното естествено положение. Писанието казва, един от еврейските пророци казва: „Трябва да се създаде един закон, който да не изнасилва човека в каквото и да е общество.“ Аз говоря за хората, които живеят добре. После друго. Трябва да има такъв закон, в който да се даде подтик на всички възвишени и благородни мисли, които съществуват. Да се даде подтик на всички хора, не само да се ограничават хората, да имат страх. „Страх лозе пази.“ Не, страхът не пази лозето, разумността пази лозето.

Та казва се… тия ечемичени хляба аз разбирам всичко онова възвишено и благородно у човека, човекът се реализира в тези петте ечемичени хляба и двете риби. Туй показва какво могат да разрешат тия двете риби. Това са човешкият ум и човешкото сърце. Това са рибите. Ако ти нямаш един отличен ум, ако ти нямаш едно отлично сърце, ако ти нямаш тези дарби – петте ечемичени хляба – то в света нищо не може да направиш.

Та казвам, този германец, като взема всичките уши, ги е поставил на книга, поставил човекът примери, примери на малка книжка. Той разглежда какви са ушите на разумните хора, какви са ушите на добрите хора, на хората, които са раждани при добри условия, на хората, които са раждани при лоши условия, показва социалното влияние отвън какво може да създаде у самия човек. Сега Христовото учение в света е учение да се повдигне човешката душа. Ако ние не разбираме така Христа – като един реформатор, като реформатор не само да направи преобразувание, но Христос е внесъл един нов принцип в света, едно ново съзнание. Христос в света е внесъл братството. В този смисъл именно братството – християните се отличават с братство. Той казва: „Един е вашият Отец, а всички други са братя.“ Бог е техният баща. Всичките други неща ще дойдат. Сега ние сме турили тия принципи на заден план, на заден план сме турили Бога, на заден план сме турили братството, а сега искаме само последните резултати. Кои са те? Да се поправи светът. Как ще се оправи светът? Как ще се спаси светът? Светът се нуждае от една възвишена любов, светът се нуждае от възвишени чувства, светът се нуждае от благородни постъпки.

Тогава ще ви приведа онзи пример. Във войната, която съществувала между французите и германците, един французин стрелял срещу един германец и не могъл да го убие. Германецът става от позицията, отива при него и му занася един орден, казва: „Гордей се, герой си, че се биеш за народа си. И аз бих могъл като тебе така.“ Окачва му един кръст за храброст. Казва му още: „Много добре направи, даде ми един пример.“ Кое е по-хубаво: да убиеш човека и да му окачиш кръст за храброст, че ти е теглил куршума. Окачи му един кръст за храброст. И туй го направил германец, който не е с такова вярване. Не зная колко е вярно. Това е един отличен пример на благородни чувства. Същевременно у религиозните хора има някои, които за малко различие, което съществува, не могат да се срещнат един с друг. Той, казват, е един еретик, той е против църквата.

Не, не съм против църквата. Аз съм за любовта. Аз не съм за човешкото ухо, аз съм за човешкото сърце, аз съм за човешката воля, аз съм за човешките чувства, аз съм за всичко онова, което е възвишено и благородно, за това съм. Ако то съществува, ще има църква, ако то съществува, всичко друго ще има. Ако то не съществува, всичко друго ще си отиде. Вие ще го допълните.

Та казвам, на съвременните поколения трябва любов на хората. Сега хората нямат любов или ги е страх от любовта. Те са се изплашили. Много са се наплашили от любовта. Старите казват, че любов не съществува. Младите вярват, старите не вярват. Защо младите вярват, защо старите не вярват, не зная, не съм толкова учен. Любовта съществува, само че кепенците на старите хора са затворени за топлината, не може да проникне вътре. Аз гледам колко са подозрителни хората. Запример гледам една стара жена – прави ми комплимент, казва: „Синко, какви са светли очите ти. Ако погледнеш една млада мома, какво ще стане с нея.“ Казвам: „Бабо, само тебе гледам. Та понеже си умна, тебе те обичам. Една млада мома ни най-малко не мога да кажа, че я обичам.“ Веднага казва: „Стара съм.“ „Именно защото си стара, затова.“ Аз разбирам сега онова, което я мъчи. Тя казва: „Ти мислиш ли, или искаш да ме опиташ, тъй умен си.“ Питам я: „Бабо, кажи ми сега според тебе, според твоето знание, толкова си умна, виждам, че си на 90 години, какъв съвет ще ми дадеш: как трябва да гледам?“ „Е, синко, ще погледнеш тъй няколко пъти, после ще си дигнеш очите нагоре.“ Казвам: „Хубаво е, ще го направя това.“ „Или ако не го направиш туй, като погледнеш, затвори си очите и помисли малко.“ Казвам: „Хубав съвет е, добър съвет е.“

Значи, най-първо, виж какво казва сърцето, после вдигни ума си нагоре. И аз привеждам думите на бабата. Значи, най-първо, погледни сърцето си, после погледни в ума си. Аз изваждам книжката и записвам. Най-първо, погледни в очите момата, после обърни очите си към Бога на живота горе и погледни в сърцето си. После турих моето тълкувание. Погледни сърцето си, после погледни ума си нагоре и въпросът ще се разреши.

Сега желая, като дойдете, да турите петте ечемичени хляба на живота и двете риби, и всичката тази криза, която имате, да се свърши.

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Тридесет и първа неделна беседа
30 април 1933 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев

Петте ечемичени хляба

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, човек, хора, казва, сега, свят, бъде, казвам, години, земя, живот, съм, сърце, съществува, време ,

 Неделни беседи , София, 30 Април 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета шecтa глава от Евангелието на Йоана, отначало до 16 стих. Ще взема само думите: Петте ечемичени хляба.

Пет хляба. Какво може човек да направи с пет хляба? Само разумните хора могат да осмислят живота. Животът има смисъл само при разумните хора. Животът има смисъл само при здравите хора. “Здрав”, това е естествено състояние. Да бъде човек здрав, значи всичките му органи да функционират правилно. Има три естествени същини в човека. Едни в които умът преобладава, те са хора на ума. Други, в които сърцето преобладава, те са хора на чувствата. И трети вид - хора на волята, на физическия живот. Противоречие има в същността, от която те излизат. Противоречие има между един здрав и един болен човек. Здравият се радва там, където болният плаче. Най-трудно е да угодиш на един болен човек. Няма по- мъчна работа да угодиш на един болен човек, на когото краката са отрязани. Колкото и да внимаваш, все ще му причиниш неприятност.

Ние, съвременните хора се намираме в едно нездравословно състояние. В религията го наричат падение на човека, грехопадение и т.н. Сега, който от вас иска може да чете, върху израждането има доста написани книги. Израждане в света няма. В света има изтриване, но израждане няма. Израждане има тогава, когато човешкият организъм изгуби тази сила, която първоначално е съдържал. Когато един народ не се умножава, казват, че се изражда, когато човешкият ум не може да ражда мисли, пак става израждане. Когато тялото не може да извършва своите функции, казват, че то се изражда. При условията, в които сега се намираме, ние разрешаваме онзи въпрос, който един овчар не могъл да разреши. Като си носил кривака, той се замислил, защо Господ го е оставил да пасе овцете. Не можеше ли да ме остави на нещо по-свястно, ами целия ден да паса тези овце, да им свиря с кавала, те да си дрънкат със звънците и да си пасат трева. Нито една овца не ме пита, как си. Имат си те свои нужди, а аз трябва да им служа. Така разсъждавал овчарят, но никакво разрешение на въпроса, защо Господ го е поставил овчар, не получил. Той бил отличен кавалджия, чула го царската дъщеря като минавала. Казват му: Искаш ли да станеш царски зет? Отсега нататък твоята съдба се измени. - Че как така? - Ще хвърлиш кривака. - Че кой казва това? - За царската дъщеря ще се жениш. Какво значи женитба? Няма да дрънкат звънци, няма да пасеш овце, няма да ти е студено, този кожух няма да го носиш, ще бъдеш добре облечен. - Не го зная какво е, но за разнообразие искам да го опитам. Тръгнал да опита как ще се чувства там. Но в това царство имало закон, че зетят не може да бъде нито по-нисък, нито по-висок даже и с един сантиметър от царската дъщеря. Дошло ред да го мерят. Бил един сантиметър по-нисък. Казват: Добре свириш, но един сантиметър ти изяде главата, ще се върнеш да пасеш овцете докато израстнеш.

Та сега и вие питаше защо сте нещастни. Един сантиметър не ви достига. Туй подразбира едно трезво схващане за живота, обективно схващане. Аз не разбирам обективното схващане на банкера, на когото касата е пълна с пари, които баща му е оставил. Туй още не е трезва мисъл. Аз разбирам трезва мисълта само на онзи, който е при най-неблагоприятни условия, при които човек може да бъде оставен. Ако този човек даде израз на тези благоприятни условия, той е трезвен, той има обективен ум. трезвен ум. Много пъти може да каже: Ние мислим, че правдата в света, че любовта в света, че законът могат да се въдворят. Но любовта и доброто в света с насилие не трябва да дойдат. Вие може да организирате цяла армия, може да организирате един народ, може да го направите като колелата на една фабрика, но да заставите този народ да живее по братски - никога. Не е било време и няма да бъде. Съществува само един закон диаметрално противоположен, според който на първо място е тялото, следователно, човек трябва да бъде силен. Но силата не е на първо място. На първо място В света е човешкият ум. На второ място в живота е човешкото сърце и на трето място е човешката воля. Волята е свързана със стомаха. Човешкото сърце е свързано с дробовете, умът е свързан с мозъка. Ако вие не разбирате отношението на ума към мозъка, ако не разбирате вашите чувства - това отношение към дробовете и ако не разбирате отношението на вашият стомах към вашето тяло, вие нямате понятие за човека като цяло. Защото, когато чувствата на човека са в дисхармония със самия човек, заболяват дробовете. Туберкулозата, е една от болестите, които най-мъчно се лекуват. Когато човешката воля е в дисхармония със сърцето и ума, заболява стомахът, когато човешкият ум е В дисхармония със сърцето и волята, заболява мозъкът. Това са отношения. Следователно, живата природа не търпи никаква дисхармония. Всякога, когато се нарушат онези отношения, с които великата природа се развива, ние сме в дисхармония. Съвременната наука иска да ни покаже, че има израждане. На какво се дължи това израждане? На една дисхармония между човешкия ум, сърце и воля. Вие, например, не можете да съберете на едно място един религиозен човек, един философ и един земеделец да живеят братски. Не само така на думи да ги съберете. Това от амвона аз мога да заявя.

Вчера дойде един господин да проси за слепите. Гледам и една госпожа и един интелигентен момък идват и казват: Каквото ви се откъсне от сърцето. Казвам: Аз пари нямам, трябва да постя цяла седмица, че тогава каквото ми се откъсне от сърцето. Седем дни да не ям и каквото спестя да го дам за слепите. От хората да взема, от чуждото и да минавам за благодетел, аз това не го разбирам. Аз зная защо са слепи и влизам в положението на слепите и мога да им кажа по кой начин могат да им се отворят очите. Но така както те сега мислят, очите им не могат да се отворят. Не харесвам тази настойчивост. Казвам им: Нямам пари. Казват: Ще видиш оттук, оттам. - Нямам пари. - Ние иде чакаме. Намерих се в голямо чудо. Седя и мисля. В това време иде една сестра и казва: За Братството оставям двеста лева. Казвам на сестрата: Понеже ти ги оставяш за Братството, мога да дам сто лева на този човек за слепите, а половината да останат за Братството и щом даваш парите, ти ще ги занесеш. Аз ти благодаря, че ги даваш и ще можеш да услужиш на слепите.

Ние имаме известни недъзи, които се опитваме да разрешаваме по някакъв начин. Въпросът за слепите по този начин не се разрешава. Хубаво е и това, може да им услужим. Toвa, което правят хората е отлично, но за слепите може да се направи нещо повече. В света има три вида слепи хора: едни слепи по ум, други слепи по сърце и трети слепи по воля. Когато дойде човек да лекува слепите, трябва да знае преди всичко причината за ослепяването.

Аз се отдалечавам от въпроса. Да дойдем до думите на Христа: Какво може да се направи с пет ечемичени хляба? От времето на Христа досега не зная друг да е нахранил с пет ечемичени хляба 4-5 хиляди души. Говорят, че някъде в Индия имало хора, които можели да нахранят с малко хляб много хора. Ако съвременните хора се стремят да превърнат желязото в злато или простите метали в благородни, възможно е. И човек по същия начин може да увеличи петте ечемичени хляба, но трябва да разбира съответния закон на природата за превръщане на материята. Друго становище трябва да има той. Природата не трябва да бъде за него едно мъртво учреждение. Защото външно ние живеем в един свят, където изглежда, че всичко е в покой, в мъртво състояние. Съвременната наука показва, че привидно е така. Сега са намерили живи клетки в някои моделирани камъни отпреди хиляди и милиони години. На земята има живи микроби, които през пространството са дошли. Този въпрос, че животът е дошъл някъде от слънцето, и досега се повдига. Това показва, че и в другите светове има живот. Ние мислим, че животът е само тук, на земята. Писанието казва, че Бог се радва на неговата собствена земя. Не на тази земя е създаден човек. Окултистите поддържат, че сегашният човек е нов човек, той от онзи свят е дошъл. Съвременните окултисти поддържат, че сегашният човек е дошъл от месечината. Там е живял. Когато там се изгубили благоприятните условия, той е слязъл на земята. Онези, най-учените хора на месечината са имали средства, с които са пренесли първите жители на земята и са ги заселили, поддържат, че и на месечината са останали най-учените хора. Това, според сегашната наука са хипотези, които трябва да се докажат. Според мене логическо доказване, че съществуват тези работи, не е достатъчно. Как ще повярваш само на една логика? Вероятно е. Единствената вероятност е, че трябва да се качиш на един аероплан, да отидеш на месечината, да слезеш там да видиш и да се върнеш пак на земята. Но от земята да се доказва.... В Индия поддържат, че имало хора, които са ходили на месечината. Имало някакъв апарат, с който се подготвят да ходят. Писанието казва, че човекът е странник на земята. Колко време ще остане, то е въпрос. Някои поддържат, че всички тези материални светове, които съществуват, съставят едно цяло. Цялата Вселена, целият материален свят е едно цяло. То е една земя. Там дето има живот, това е една земя, обитаема земя. Онзи, който схваща правилно, разбира че е така, а онзи, който не разбира, той мисли, че само нашата земя е обитаема. Изисква се един грандиозен ум, за да схване онова отношение, което съществува в света. По някой път ние сме като мравките. Какво значение има, че една мравка се е качила на главата на един философ? Тя може сто пъти да се качи на главата му, без да стане философ. Човек трябва да е надарен да мисли за великото. Човек е надарен, той има предназначение, което се различава от това на животните. За него не е достатъчно да прекара един живот от 50-60 години, след което да му поставят паметник ида кажат: Тук лежи един човек, който е бил професор, министър, министър-председател, изял е толкова кокошки, агънца, оженил се, имал толкова деца, които са завършили със златен медал образованието си. Това не е предназначението на човека. Понякога ние се лъжем, че сме господари на своята съдба. А майката мисли, че като нейното дете друго няма. Но питам сега: Ако това заключение на майката беше правилно, защо то когато то се влюби и дойде време да се жени, тя се сърди и не е доволна от избора му? Казваш: Тя е глупава, тя не е сръчна. Питам: Къде е логиката? Няма никаква логика. Майката да остави сина си да се ожени за която си иска, пък той нека страда, нека си бие главата колкото иска. Това е философия. Нито един баща досега не е оправил сина си, нито една майка не е оправила дъщеря си. Научно казано, единственият начин, по който можеш да оправиш сина си е да започнеш възпитанието му преди да е дошъл на този свят.Той трябва да ти е писал най-малко десет години преди да е дошъл на земята. Ти да си получил писмо, да си се разговарял с него. Да си му разказвал как седят работите тук. Най-после да си му казал, че той в тоя дом не може да влезе. При този уровен, при това развитие, което има, ти не го приемаш за син. Онези души, които идат на земята, това е осиновяване. Вземаш едно чуждо дете, осиновяваш го, казваш, че си му баща. и майката мисли, че е родила нещо. Обаче, това роденото дете се жени за когото си иска и заминава когато си иска, не пита майка си. Сега не искам да ви обезсърчавам, но само ви навеждам известни факти, които да примирят живота. Но не да ви направят индиферентни. Ние не трябва да разрешаваме живота тъй като че сме в някой замък. Да кажем, че ви затворят херемтически сто години в този замък, а въздухът е в шишета. Води се борба за въздух. Ако има сто шишета, тогава на сто души по едно шише ще се падне. И Всеки ще трепери за своето шише, защото от него зависи животът му. Ако е непредпазлив и счупи едно шише, той ще живее една година по-малко. Ние хората сега сме затворени в замъка с шишетата. Тогава аз предсказвам: Всеки, който предсказва колко години ще живее, това показва, че е счупил някое от тези шишета. Например, когато един човек не може да живее дълго време, неговото ухо е изядено долу. Щом е късо ухото долу, сто години не може да живее. Учените хора, германците, които изследват това, дадоха на една млада сестра съчинение върху този въпрос и сега тя само си тегли ухото. Понеже там. пише, че от дължината на ухото зависи живота. Тя казва: Ние и досега сме имали уши, но не знаехме, че това показва колко години ще живеем, не само колко години, но зависи и от дебелината. Ако тези уши светят, пак няма да живееш дълго време. И ако носът ти свети, пак няма да живееш дълго време. Носът ти трябва да бъде доста масивен и ухото ти трябва да бъде масивно. Под масивно разбирам да бъде червеничко, добре очертано, особено долната част да бъде добре очертана. Това е учение не за деца, но за майки. Майката може да продължава живота на детето си. Преди да е родила това дете, тя може да му направи ушите и всичко както трябва, за да живее детето й сто години. Колкото години майката иска да живее нейното дете, толкова ще живее. Майката е съдба. Трябва да знаете какво влияние има вярването, внушението, каква мощна сила представя внушението. Не казвам: внуши му. Има нещо хубаво във внушението, но не трябва да си служите с него. Има болни, които след като се поставят под магнетичен сън и им се внуши, че са здрави, на такива хора, след като се събудят от сън, болестта изчезва., без някаква лекарство. Но ако туриш някой човек под магнетичен сън ц му внушиш, че е болен, като се събуди ще заболее. Срещнеш някого и кажеш: Защо си пожълтял, какво ти е? Веднага заболява, заболяват сливиците му, а той си внушава, че е охтика, или рак в гърлото. Страхува се. Съвременните хора приличат на хората от следния анекдот: Отива чумата в Багдат, среща я един пътник и й я пита: Къде отиваш? - Отивам в Багдат да взема хиляда души. Връща се тя и той пак я пита: Колко души измряха? - деветнайсет хиляди. - Защо не ми каза истината, а ме излъга преди? - Не, казва, аз взех само хиляда души, другите осемнадесет хиляди души умряха от страх.

Та в света има само едно нещастие, другите . осемнадесет хиляди идат от страх. Ти си богат човек и те е страх, учен човек си и пак те е страх, религиозен си, а се съмняваш в своите убеждения. Аз казвам: Всеки човек има право да има свое убеждение. Това право природата е вложила в човека. Или да употребим една религиозна дума: което Бог е вложил. Под думата Бог аз взимам едно същество, което гледа без никакво пристрастие. Туй същество има еднакво отношение както към микроба, така и към човека. Бог и на вълка ли гледа по същия начин? Човекът е направил вълка такъв, какъвто е. Преди отклонението на човека вълците не бяха такива. В този лошия живот вълците станаха вълци. И мечките и вълците после дойдоха. Когато Господ е създал животните, всички били добри. Но после всичките животни се променили. Вълкът, когото вие обвинявате, много се привързва, повече от куче. По-добър другар от него няма. Той съзнава, че е на крив път, но не може да се промени. Много интелигентен, много умен е той.

Трябва да разбирате влиянието на човешката мисъл. Всяка еманация, която излиза от човешкия мозък, дробовете и стомаха, оказва влияние на света. Голяма опасност за съвременния свят и култура е тази еманация на човешките мозъци, тази естествена еманация, която излиза не само от мозъка, но и от човешкия стомах, от дробовете, от сърцето. Светът е изпълнен с отрицателни мисли, с некрасиви чувства, с неблагородни постъпки. Всички хора са крайно индивидуализирани, всеки мисли само за себе си, как по-приятно да прекара живота си. Ние сме в един век, където мъчно ще се намерят двама души да живеят заедно, по братски, да имат една кесия. Не да говорят само на думи, но на дела. Не че в света няма хубаво, но аз говоря общо.

В нашия век се изискват учени хора, не такива каквито са сега. Изискват се професори, свещеници, проповедници, майки, бащи, слуги, господари със съвсем други разбирания. Аз не искам да хвърлям упрек на никого, защото упрекът е общ за всички ви. Ако един от братята в един дом хване лош път, а другите го съжалят, вземат участие в тези грешки и от сърце му помагат, от тях зависи да го поправят. Не може майката и бащата да останат индиферентни. На същото основание Бог, Който е създал света, не мислете че Той е индиферентен. Той има един план, който след време ще приложи. Няма да остане същество в света, което да не поправи. Каквото и да казват другите, ще дойде това време. Кога ще бъде? - За умните е много близо, утре, за глупавите след милиони години. Кога ще бъде? - Според степента на развитието ви, още днес може да направите своята съдба. Ако мравката разбираше законите на човешкия живот, измени своята форма и стане човек, щеше ли така да страда? Ако и рибата може да измени своята форма да излезе от водата, ако птицата, която хвърчи може да измени своята форма, щеше ли да има сегашните страдания? Ние сега разсъждаваме, но грешим като мислим, че над човека няма други същества, по-високо стоящи от него. Ние още не сме най-виcoкитe представители на човешката раса. Ние сме най-последните представители на човешката раса. Най-долните типове от слънчевата система се изпращат на земята за изправяне. Който сгреши на Слънцето, на Юпитер, на Сатурн, на Марс, на Венера, Всички ги изпращат тук на заточение. Вие сте дошли от разни системи, не че сте най-лошите хора, но сте били малко напредничави там. Сега това е само за да се изясни. Аз не искам да вярвате в това. Това не разрешава въпроса. За разрешаването на този въпрос ние трябва да изучаваме законите на земята. Съществуват известни закони на земята, които ние трябва да знаем. Земята има известно отношение към Слънцето, към разумната природа. И ако ние разбираме законите на онази материя, от която е направено нашето тяло, ако разбираме материята, от която е построен нашият мозък, ако разбираме материята, от която са построени нашите дробове, ние щяхме да живеем съвсем друг живот. Няма толкова жесток човек в света, на който ти да не можеш да повлияеш.

Един човек в Америка, който свършил четири факултета, отива при един милионер. Влиза там с всичкото си достойнство и се представя. След като разказал историята си, милионера му дал 10 долара и казал: Господине, толкова съм предвидил в бюджета си за такива учени хора като теб. Когато представих този пример на един учен тук между вас, си каза: Много пресилена е тази работа, невероятно е това, не може да бъде. Пиши, казвам, на трима милиардери да ти отпуснат по една субсидия, да ти помогнат за издаването на списанието. Той писа и те му отговориха навреме, но не му изпратиха нито един долар. Писаха му: Господине, нямаме такъв бюджет. Обаче, при този милиардер влиза една млада мома, красива, засмяна, усмихва се и на нея милиардерът й дава 20 хиляди долара веднага. Казва й: Заповядайте, на ваше разположение съм. Питам: Къде е силата? Тази мома не е свършила четири факултета, нищо не е свършила, а на нея веднага дава 20 хиляди долара. Ще кажете, че го е омагьосала. Но тази мома има здрав мозък, здрави дробове, здрави еманации има, а на онзи човек му липсва нещо. Българинът казва така: роди ме мамо с късмет, пък ме хвърли на смет. Значи, роди ме с дарби, вложи в мене един здрав мозък, здрави дробове, здрав стомах, пък вложи и най-хубавото, което имаш, и ме тури на произвола на съдбата, ще видиш тогава какво мога аз да направя. Казвам: Съвременните хора се нуждаем от едно: ние не сме хора на вярата, ние не сме хора даже на съвременния разум. Следователно, нужни са ни вяра и разум.

Преди 15 или преди повече от 20 години, разисквам с един млад много интелигентен човек. Слушай, казва, аз уважавам твоите възгледи, но на мене ми се струва, че те са празна работа, това не съществува, онова не съществува. Аз по вярвам в това, което ти вярваш. Казвам: Абсолютно нищо не значи. Е, ти в какво вярваш? Вярвам, че един ден ще умра. - Ти друг път умирал ли си? - Не съм умирал. - Ти нямаш право да говориш за смъртта. Сега живееш, можеш да говориш за живота. И той започва да излага своите аргументи. - Ако имаше Господ, такива неправди в света как ще съществуват? - Прав си. Но тъкмо тези неправди показват, че Господ съществува. Като се гради къща и не капне и една капка вар никъде, как ще разбира, че се гради къща? Когато се гради къща ще има оцапани камъни, тухли. Този свят сега се гради, затова навсякъде има нещастия. Ако вие не споделяте моето мнение, то е друг въпрос. Нещастия, болести, толкова хора умират, войни се отварят, бият се хората. Идват учители, проповядват: Обърнете се към Бога. Говорят за друг свят. Не зная доколко светът е прогресирал. Има един прогрес в света, но той е много малък. Обаче има и един естествен прогрес в света. Той не се дължи на хората.

Разправяше ми един господин от русенско. Като пътувал, срещнали го разбойници. Той се спира и казва: Искате ли от мене нещо? Главатарят казва: От тебе нищо не искаме. Потупва го по рамото. Ние знаем от кого да искаме. Ти си върви. Питам: Защо от него не искат? Понеже той не е вписан в бюджета им, няма какво да дава. Главатарят го поглежда и казва: Аз те виждам, че ти не си богат човек, сиромах си, много си страдал. Изважда от джоба си пари, дава му и казва: Хайде, да ни помниш. Помисли си за нас, да имаме берекет, да можем да си свършим успешно работата, да не ни сполети някое зло. Не е хубав, лош е занаятът ни, но какво да правим. Съвременните хора търсят своето лично щастие. Светът и ние имаме една крива представа за живота.

Аз имам три представи за живота. Когато един човек постъпи в университета, това е неговият личен живот. Той става член на университета. Стане професор и отиде да помага на човечеството, тогава говорим за висшето “Аз”. Ние се нуждаем от хора, които трябва да помагат не насила, от доброволци се нуждаем, не от прости хора, но от учени, от благородни хора, от всички общества, които да се събират да размислят по кой начин може да се оправи светът. Това е по човешки казано така. Но вън от нас има една земя, едно общество, което брои 101 милиона най- посветени същества, които са завършили своята еволюция, най-съвършените същества, които мислят ден и нощ за повдигане на човечеството. Те работят, те са пуснали в ход своята мисъл и един ден тя ще се реализира. Днес цяла Европа, целият културен свят се намира под тяхно влияние. Тези пертурбации, които стават, това е влиянието на тяхната мисъл. По- лесно е да спрем земята в нейния път, отколкото да спрем тяхната мисъл, която влияе; по-лесно е да спрем слънцето, отколкото да спрем тяхната мисъл, която те ще реализират. Светът ще се поправи и един хората ще започнат да живеят по братски, да се разбират. Тази жестокост, която съществува сега, ще изчезне. Ще минат сто, двеста години, две хиляди години. Предсказвам: За умните хора, за гениалните хора светът е оправен. Онзи, който седи във водата, а главата му е отвън, няма какво да се плаши. Но онзи, на когото главата му е потопена във водата иска да дойде някой да го извади, защото ако не го извадят и остане вътре, той ще се удави.

Казвам: Трябва да имате едно верую. Това, което ви говоря може да го опитате така както може да опитате слънчевите лъчи. Преди години, когато ние говорехме за слънчевите лъчи ни се смееха, казваха че е заблуждение. Сега учените във Франция, Германия, Англия говорят за силата, която излиза от слънцето, една специфична сила, с която може да се лекуват болните. Не само това, от слънцето излиза една енергия, която създава човешките мозъци, дробове, тела. Ако хората знаеха кога идват приливите на тази енергия и я използват, тогава всички деца щяха да бъдат здрави. Всеки дар отгоре иде, това не е произволно. Земята е създала само стомаха. Благодарим за това. А дробовете, мозъка не можа да ги създаде. Човешкото сърце е свързано със слънцето. Човешкото сърце има точния ритъм на слънцето. Както вибрира слънцето, такъв ритъм, такъв импулс има и сърцето. На някой то бие 50 пъти, на някой 60 пъти. Нормалното биене на сърцето е свързано със слънцето. Но има едно друго слънце, с което е свързана цялата наша слънчева система. Това са грандиозни понятия. Сега ученият човек за да стане учен, ще се мъчи да доказва откъде са дошли слънцето и човекът. Кой от вас е видял човека? Ти четеш съчиненията на Шопенхауер, на Виктор Юго, на Кант, на Толстой. Къде е Толстой? Това, което умира не е човекът. Това, което не умира, то е човекът. Христос казва: “Това, което аз говоря, то е Духът и животът.” Това, което ти мислиш, това, което ти чувстваш, това, което ти съзнаваш, то е човекът. Човешката мисъл това си ти, човешките чувства, това си ти и твоите постъпки в дадения случай си ти. Ако ти във време на мъчнотии се разколебаеш в твоята мисъл, ти си слаб човек. Ако във време на мъчнотии в тебе се заражда вяра да преодолееш мъчнотиите, ти си силен човек. Ако при големите мъчнотии твоите чувства се уякчават, ти си силен човек. Ако в твоите благородни постъпки се закрепиш, ти си силен човек. Аз не говоря за своенравие, за своеволие.

Та казвам: Ако Христос искаше да има доброто име на еврейските равини в Неговото време, какво щеше да направи? Кажете ми? Щеше да стане един обикновен проповедник. - Не, Той не се уплаши от тях. Не Му трепна окото. Той знаеше, че Неговото учение ще има за Него лоши резултати, но пожела да изнесе истината. Той каза на равините: Ако съборите този храм, имам власт в три дни да го съградя. Може да направите опит. Те разбраха думите му буквално за техния храм. Обаче, не трябва да мислите, че аз говоря против евреите. И евреите са хора като нас. Ако идете в Европа ще разберете, че европейците имат най-лошо мнение за българите. Но българите са като европейците. Българите са лоши в едно отношение, в друго са добри. Ако е за лошо, то навсякъде го има. Обаче, в бъдеще за да си съставим за народите една ясна представа, непременно трябва да изучим тяхната глава, черепите им - българските черепи, френските, английските, американските. Нужно е едно стабилно изучаване устройството на черепа. Само по този начин ще се познае, доколко благороден е един народ. Ще се проучат тези, на които стомасите са разбити, на които дробовете са разбити, на които мозъкът е развит, от Всичките разреди, за да бъдат в съотношение.

Някога Христос нахрани хиляден народ с пет ечемичени хляба. Искам да ви наведа на мисълта, че има неща в света, които от сегашно гледище са невъзможни. Кой от вас като християнин може с вяра да нахрани пет хиляди души? Тогава всеки от вас би се намерил в положението на онзи проповедник от Русе, който така се въодушевил като проповядвал, че си казал: Аз вярвам, че Господ ще отвори очите на слепеца, който стои на вратата. Ще ида и ще кажа: В името на Господа Исуса Христа отвори очите си. Излиза, отива до слепия, спира се, но се усъмнява: ами ако кажа и не стане? Замислил се, вземал си Библията и отминал. И досега още този въпрос на русенския проповедник остава неразрешен. Дали могат да се отворят очите на слепия, това е написано на неговата ръка. Ако погледнеш, ще видиш може ли да се отворят или не. Ако могат, лекувай го. Ако не може, оставете го. Има хора така ще си заминат. Извадено му е окото, ти не можеш да му създадеш око. Но в бъдеще това ще е възможно. Учените хора ще присаждат очи. Например, може да ти присадят едно мечо око. Възможно е. Или ще платиш на някой човек, макар че е жестоко да извадиш окото му и да го присадиш на себе си. Все пак за предпочитане е две мечи очи, отколкото сляп да бъдеш. Очите на мечката не са най-лошите. Аз ги вземам като емблема. У мечката чувствата са крайно развити. Тя е много отмъстителна. Ако я обидиш не забравя, ако направиш едно добро и него не забравя. Такава е.

В сегашния век човек се нуждае не от една средновековна вяра, не както са живяли апостолите и не както е проповядвал Христос. Мислите ли. че днес Христос не проповядва? Христос проповядва и в Индия, и в Англия, и в Америка. В Англия има един християнин, който решил седем години да не говори. Казват, че той е Христос. В Англия той има свои ученици. Ганди ходил при него, но той не му проговорил нищо. Писал му така: Остави се от своето тесногръдие, остави се от твоя глупав живот. И в Индия има един, който минава за Христос, и той има последователи, повече от един милион. Навсякъде се явяват. Ще кажете: те са самозванци. Може да цитирате Писанието, че в последните времена мнозина ще кажат, че Христос е тук или там. Питам тогава: какво трябва да бъде нашето понятие за Христос? Той е Великият принцип на Любовта, който трябва да държи хората като в едно семейство. Всеки човек трябва да бъде честен в себе си. в своето съзнание, той трябва да има стремеж да се развива, да не бъде невежа, а да бъде учен. Не само учен трябва да бъде, защото учените хора без сърце нямат импулс, нямат двигателна сила. Ако пък има двигателна сила, няма да има направление. Като се даде направление, ще се даде сила и волята ще даде всички възможности да се реализират онези идеи, които сега са необходими на хората. Има въпроси, които естествено трябва да се разрешат.

Всеки човек трябва да разреши нещо за себе си. По това се отличава човекът. Ако в едно общество, ако в един народ всеки един разреши своите задачи, то и целият народ добре ще ги разреши. Затова се казва, че колкото повече умни хора има В един народ, толкова по-добре за него. Или, когато казваме, че трябва да съществува една религия, тя трябва да бъде звено, което да съединява хората, да облекчи мъчнотиите, които съществуват, или да подобри тяхното обществено положение. Един от еврейските пророци казва: Трябва да се създаде един закон, който да не насилва човека в каквито и да е обстоятелства. Аз говоря за хората, които живеят добре. После друго: трябва да има такъв закон, в който да се даде подтик на всички възвишени, благородни мисли, които съществуват. Да се даде подтик на всички хора, не само да се ограничават, да се плашат. Казвате: “Страх лозе пази.” Не, страхът не пази лозето, разумността пази лозето.

Под петте ечемичени хляба и двете риби аз разбирам всичко онова възвишено и благородно у човека, всички дарби реализирани, едно отлично сърце, един отличен ум. Ако ти нямаш тези дарби, този ум и това сърце - ти нищо не можеш да направиш в света.

Сега христовото учение има за задача да повдигне човешката душа. Христос не е само реформатор. Той не направи само преобразование, но Той внесе един нов принцип в света, едно ново съзнание. Христос внесе братството в света. Християнството се отличава с братството. Той казва: “Един е вашият Отец, а всичките вие сте братя.” Християнството поддържа, че има само един Баща, а всички други са братя. Бог е техният Баща. Всичките други неща ще дойдат. Ние сме поставили тези принципи на заден план, на заден план сме поставили Бога, на заден план сме поставили братството, а сега искаме само последните резултати. Кои са те? – Да се поправи светът. Как ще се поправи светът? Как ще се спаси светът? - Светът се нуждае от една възвишена Любов, светът се нуждае от Възвишени чувства, светът се нуждае от благородни постъпки.

Ще ви приведа един пример: В една война между Франция и Германия един французин стрелял срещу един германец, но не могъл да го убие. Германецът става от позицията, отива при него и му занася един орден, казва: Гордей се, герой си, че се биеш за народа си. И аз бих искал да бъда като тебе. Окичва му кръста за храброст. Казва му още: Много добре направи, даде ми един пример, кое е по-хубаво: да те наградят, че си убил човек, или че не си го убил. - Второто е правилно. И туй го направил германец, който не е с такова вярване. Това е един отличен пример на благородни чувства. А ако у религиозните хора има някакво малко различие, те не могат да се търпят един друг. Те казват за мен: Той е един еретик, той е против църквата. Не, не съм против църквата. Аз съм за любовта. Аз съм за човешкото ухо, аз съм за човешкото сърце, аз съм за човешката воля, аз съм за човешките чувства. аз съм за всичко онова, което е възвишено, благородно, за това съм аз. Ако то съществува, ще има църква, ако то съществува, всичко друго ще има. Ако то не съществува, всичко друго ще си отиде. Вие ще го допълните.

Та казвам: На съвременните поколения им трябва любов, сега хората нямат любов, или ги е страх от любовта. Те са се наплашили. Много са се наплашили от любовта. Старите казват, че любов не съществува. Младите вярват, старите не вярват. Защо младите вярват, защо старите не вярват, не зная. Не съм толкова учен. Любовта съществува, само че капаците на старите хора са затворени и топлината не може да проникне вътре. Аз гледам колко са подозрителни хората. Една стара жена ми прави комплимент, казва: "Синко, какви са светли очите ти. Ако погледнеш една млада мома какво ще стане с нея?" Казвам: "Бабо, само тебе гледам. И понеже си умна, тебе обичам. На една млада мома ни най-малко мога да кажа, че я обичам." Веднага казва: "Стара съм". - "Именно защото си стара, затова." Аз разбирам сега онова, което я мъчи. Тя казва: "Ти наистина ли говориш, или искаш да ме опиташ?" Питам я: "Бабо, виждам, че си много умна - 90 години си живяла, какъв съвет ще ми дадеш, как трябва да гледам?" - "Е, синко, ще погледнеш тъй няколко пъти, после ще си вдигнеш очите нагоре." Казвам: "Хубаво е, ще направя това." - "Или ако не го направиш, като погледнеш, затвори си очите и помисли малко." Казвам: Хубав съвет е, добър съвет е. Значи, най-първо виж какво казва сърцето, после вдигни ума си нагоре. И аз привеждам думите на бабата. Значи най-първо погледни в сърцето си, после погледни в ума си. Аз изваждам книжката и запечатвам. Най-първо погледни в очите момата, после обърни очите си към Бога на живота горе и погледни в сърцето си. После слагам моето тълкувание: Погледни сърцето си, после вдигни ума си нагоре и въпросът ще се разреши.

Сега желая, като дойдете да турите петте ечемичени хляба на живота и двете риби, тази криза, която имате, да се свърши.

32 беседа държана от Учителя на 30 април 1933 г., неделя, 10 ч.с., София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder