НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Първото място

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Първото място

Най-често използвани думи в беседата: може, има, аз, място, сега, свят, живот, човек, земя, казва, първото, природа, съм, бъде, всички, казвам, мисъл, хора, дойде ,

 Неделни беседи , София, 5 Февруари 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

Ще прочета част от евангелието на Лука – от начало до дванайсети стих.

„Духът Божи“

Ще говоря за първото място. Желателно е в света първото място. Няма същество в света, което да не желае първото място. Хора, които нямат първото място, го желаят. Може да кажем, че първото място, то е като един идеал. Във всичкия органически свят природата има един стремеж за уголемяване, всичките тела изобщо растат. Желанието – да вземе човек първото място, е процес на човешкото съзнание. Човек никога не обича да вземе последното място. То е от неразбиране. В света има две места почтени: първото място и последното място. Последното място, това е завършен процес; първото място, то е процес, който започва. Като се ражда човек, то е първото място; като умира, като замине от този свят в другия, то е последното място. Образува цял кръг.

Онзи, който не разбира вътрешните закони, той ще се уплаши, той ще каже – как ще се мре. Смъртта не е страшно нещо, страшното е, когато не знаеш. Да умреш, когато знаеш, е лесно, но да умреш, когато не знаеш, то е мъчно. Ако знаеш, че твоите приятели ще те посрещнат – добре, но ако знаеш, че там те очакват големи страдания, мъчения – ти си нерешителен, то е последното място. Първото място изисква способност, сила. Всеки човек, който иска първото място, той трябва да бъде силен човек, умен човек. Това трябва да се тури като максима. Последното място, което може да го вземе, то е мястото на децата. Децата вземат последното място. Въпреки това бащата взема това дете, дига го над себе си и казва: „Ти си по-високо от първото място.“ След туй бащата сложи детето пред краката на последното място, казва: „Ти си още малък, не си толкова силен.“

Та казвам, в природата съществува един закон, който ние, съвременните хора, сме пренебрегнали. Цялата култура е пренебрегнала този закон, който природата е установила. Тя е определила първото място и второто място. Всяко едно място има свои качества. Човек, който не може едновременно да вземе първото и последното място, той мъчно може да разбере живота. В създаването на човека на първото място излязъл човек, на второто място – жената. Жената беше последна. Въпросът сега е кой е пръв. Мъжът казва: „Аз съм на първото място, мене Господ създаде по-напред, после тебе.“ Като ги изпъди из рая навън, мъжът излезе пръв, по-напред, жената – подир. Според престъплението не излезе жената първо, но мъжът. И в направата, и в изпъждането мъжът взема първото място. Сега жената е взела първото място по един органически начин, мъжът взема последното място.

Ето в какво седи първото място. Жената като майка първа излезе на сцената. От хиляди години природата възпитава майката. Бащата го няма в света. Бащата не съществува. Той е гостенин, но майката е навсякъде тясно свързана с цялото поколение. Всичките деца познават майка си. Най-първо към майка си се обръщат. Бащата после ще дойде. Едва в сегашната раса, която ще дойде, бащата ще дойде, ще се появи. Тъй както функционират нещата, майката имаме, бащата нямаме. Затуй работата не върви. Вследствие на това, че майката е мека, децата станали своенравни, мързеливи, непослушни. Когато дойде бащата, той ще внесе един нов елемент. Сега въпросът се разрешава. Сега се питат: мъж ли да бъдеш, или жена да бъдеш. Ако е по буквата на закона, първо, за предпочитане е мъж да бъдеш, ако е по духа на закона, жена да бъдеш. Жената, то е най-долното състояние, което едно живо същество може да има. Или жена и мъжага – те ѝ мязат. Сега се впряга мъжът с жената. Мъж значи същество, което мисли – от манас. Англичаните казват ман, българинът казва мъж. После българинът турил човек, нещо, което е общо, което мисли. За мъжа българинът турил нещо силно, което може да се изправи.

Казвам сега, първото и последното място в природата какво е? Всеки един човек си има място. Първото място завзема човешкият ум, последното място завзема човешкото сърце. Ти, ако дадеш първото място на сърцето, съвсем ще загазиш. Или казано другояче, човек, който се води според своите чувства, настроения, няма мисъл. Казва: „ Да става каквото ще!“ Ще стане това, което е. Ти ще питаш защо работите станаха така. Страданията, които съществуват в сегашния живот, се дължат на това, че ние не мислим. Гледам сегашното възпитание. То няма един начин. Аз се чудя как ще се възпитат децата. В сегашната система има известни научни стойности, но възпитателни стойности няма, защото няма морал, който може да се приложи в училищата. Запример учителят казва на ученика: „Ти няма да пушиш!“ А учителят пуши. Учителят казва на ученика: „Ти вино няма да пиеш!“ А учителят пие вино. Лекарят казва на някой болен: „Ти месо няма да ядеш.“ А той яде. Има учители, възпитатели, които говорят едно, но вършат друго. Но то е едно неразбиране на органическите закони, които съществуват в света.

Условията, при които се е създало месоядството, условията, при които се е създало вегетарианството или плодоядството в света, са диаметрално противоположни. Месната храна, това е най-голямата отрова, която човек може да даде на света. Не е въпрос до страданието на животното. Защото, ако месната храна беше чиста, няма нищо, че животното пострадало. Ние не сме за страданията на животните, защото всички страдаме. Трябва да поставим като една норма, че не трябва да ядем месо, че те страдали. Донякъде е право, но кой не страда? Нима една жена, когато ражда, не страда. Една жена, когато ражда, животът ѝ виси на смърт. Тогава ще кажем: „Защо да ражда, да не ражда.“ Но раждането в този смисъл, както сега съществува, не е единственият процес в природата. Този начин на раждането е анормален процес, който съществува. Аз не искам да се спре. Ако разгледаме биологически въпроса, първоначално развитието на по-висшите същества как става? По-висшите същества, които са извън човешката раса, как се размножават? Там няма ни помен от този начин, по който хората се размножават. В нашето размножаване има много нечистота. Ония мисли и понятия откъде са дошли?

Най-лошото, което човек може да си представи, то е около женитбата. В цялото органическо царство, когато дойдем до тази деятелност – половата деятелност, най-опасното нещо е тя. Много опасно място е там. Всичките престъпления стават в половата област. Половата област в живота е тясно свързана със стомашната система. То е физическото, то са двата полюса. Стомахът, то е благородната страна на половата деятелност. Ти, като ядеш, се облагородяваш. Ако не ядеш, ти ще гладуваш. Сега се учат хората да постят. Не да пости човек, но трябва да се научи да яде правилно. Аз бих привел думите Христови. Научете се правилно да ядете. Постът значи да се откажеш от онази храна, която носи отрова в себе си, и да намериш онази храна, която носи живот. Сега не искам да внеса в ума ви едно противоречие. Тогава как трябва да се живее?

Питам, ако една такава публика, както сте вие, влезете в едно кафене, дето някой път има двеста, триста, четиристотин, петстотин души. В такава една кръчма, затворени, всички пушат тютюн, всички пият кафе, вино. Питам, какво ги заставя тия хора да дишат тоя въздух. Ако отворят прозореца, казват: „Скоро затворете, ще се простудим.“ Не става. Не им идва на ума на тия хора, че с тоя пушек те се тровят. Или в някой театър влезете. Сега има известни вентилатори в големите събрания. Въздухът трябва да е съвършено чист. Не само това, но и в семейството, в спалнята въздухът трябва да е съвършено чист. Ако вие спите в една стая, трябва да знаете, че през целия ден трябва да бъдат отворени прозорците. Поне наблюденията на онези, които са се занимавали с хигиена, показват, че има известни часове на деня, през които прозорците трябва да бъдат отворени. От десет до два часа прозорците трябва да бъдат отворени. Щом мине два часа, затворете прозорците, не ги дръжте до вечерта отворени. Може да направите наблюдение и да държите целия ден отворени прозорците, може от десет до два часа да ги държите, пък може и съвсем затворени да ги държите. Направете опит и вижте каква ще бъде разликата.

Сега често ние вземаме известни твърдения. Сегашните ни хора твърдят кои храни са по-хранителни, хранителността на всяка храна каква е. Една храна, която се приема не с обич, не с едно вътрешно желание, тази храна е отрова за човека. За предпочитане е тогава да гладуваш. Щом дойде онзи импулс, усещаш вътрешен глад, вземи малко хляб със сол или български пиперец – повече енергия ще внесеш, повече здраве, отколкото, ако ядеш печена кокошка. Сега някой може да направи възражение, да каже: „Нека ми дадат кокошка.“ Вие всякога може да имате кокошка, никой не ви забранява. Вие може да имате агне, после може да имате пържоли от свинско, и то е хубаво, крехко месо. После, като го опечете на кебапчета, една чашка винце после, нека аз да си похапна, пък те нека ми разправят, че не било хигиенично.

Един свещеник, който не беше се занимавал с вътрешна хигиена, на лекарите казва: „Не зная какво мислят лекарите, но от 30 години имам една опитност. Не е било по Коледа случай да ям свинско и да не боледувам две недели. Казвам – слушай попе, не ти влияе добре свинското месо. Като ям – отлично на стомаха, въодушевявам се, мисля, че може да чета през годината повече молитви, после става цяло превръщане в моя стомах и две седмици боледувам. И след това не бутам свинско месо. Като дойде идната година, пак забравям, като че между мозъка и свинското месо има една вътрешна връзка. Казвам – най-първо живея между тия хора, те не трябва да мислят, че съм се отказал от месото, свещеник съм, ще благославям месото. Дойдох до заключение, че туй месо Бог не го благославя. Аз го благославям, чета молитви, но две седмици боледувам. Чета молитви, но не помагат.“

Разбира се, аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е развито. Не е въпрос за спор кой е на правата страна и кой на кривата страна. За мене правата страна има норми, по които съдим кой е на правата страна. Правото не е нещо относително. Доброто не е нещо относително. Има една мярка, с която нещата се мерят. Когато човек се домогне до тази вътрешна мярка, се отличава с едно качество. Когато една идея е права, ако ти имаш една идея, която трябва да седи в тебе като мярка във всичките твои мисли, щом тази мисъл излезе от съзнанието и се покаже, то всички противоречия отстъпват, ти усещаш в себе си едно самосъзнание, добиваш един вътрешен стабилитет. Ти не може да не съзнаваш. Щом тази мярка изпъкне в тебе, ти вече имаш правилно отношение към цялата природа, към всички живи същества, веднага се ориентираш, знаеш как да постъпиш. Аз наричам тази мисъл норма, с която се мерят всички други мисли. Тя не е философска мисъл, тя не е мисъл на някой моралист, но с тази мисъл изпъква един свещен образ.

По някой път ето каква е опитността на тези, които имат тази норма. Ти се намираш в тъмна нощ като рог, никаква звезда не може да видиш, изгубил си и четирите точки на света, не виждаш нищо. Но в тази тъмнина се явява една бяла прозрачна хубава светлина, на която тя е първият лъч. Веднага се произвежда цял преврат, ти имаш насока, към която се стремиш. Тази светлина се разраства, разраства и погледнеш – всичката тъмнина на хоризонта изчезне и се превърне на ден. Сега някои от вас може да кажат: „Аз не съм имал такава опитност.“ Все таки аз вярвам в едно: вие сте имали една малка опитност в живота. Няма някой от вас, който да не е имал. Може да е нямал тази последната фаза, но в началото всеки е имал тази опитност. Но вие не сте чакали да се развие цялата картина. Аз може да уподобя. Има хора, които се занимават с духове, с оня свят. Има разни примери. Някой, като види дух, се моли в тъмнина, защото в тъмнина се вижда дух, забрави. Сутринта, като стане, казва: „Видях нещо, но се скрих под юргана.“ Даже един от видните окултисти във Франция – Леви, иска да се увери в задгробния живот, не иска да се занимава с обикновени духове, иска да извика един от най-видните учени от духовете. Отива в Лондон, приготвя се според известни правила, направил своя сеанс, като извикал този дух, като го видял, паднал на земята. Не могъл даже да му зададе въпрос. Казва: „Забелязах, че искаше да ми каже нещо, но изгубих съзнание. Втори път не опитах да правя този сеанс.“ Той разправя своята опитност.

Сега защо хората ги е страх от онези, които са заминали в оня свят? Тебе те е страх от мечка, тигър, лъв или голяма боа – има нещо опасно, но защо те е страх от баща ти, майка ти. Кои са причините? Има вътрешно неразбиране. Ние мислим, че онези, които са умрели, съвсем са се изменили, че тяхното отношение към нас е съвсем друго. Но това е самозаблуждение. Онези, които са минали в това високо състояние на живота, баща ти, който е заминал, мисли много интензивно и ти желае десет пъти повече твоето добро, отколкото, когато е бил на земята. Той, като е бил на земята, е мислел само за себе си, сега, като заминал за другия свят, мисли постоянно за тебе. Казвам, ние сме турили преграда между другия свят и този свят. Казвате: „Има ли задгробен живот, или няма?“ Сегашната философия на живота е такава. Ако ние считаме онзи свят, в който смъртта ни въвежда, той е анормален свят. В оня свят може да се влезе и без да умираш. А може да влезеш и по експедитивен начин. По този начин влезе Христос. Смъртта дойде и един от големите праведници насила го закараха на оня свят. Изтикаха Христос от този свят по всичките правила със смъртта някъде. Казват: „На земята не може да живееш, ще развалиш хората с твоето учение, не му е времето сега, ти си дошъл безвреме. Тъй както мислиш, ние толкоз време сме установили един ред и порядък на нещата, ти искаш цар да ставаш.“ Така му казваха проповедниците. А след две хиляди години петстотин милиона хора поддържат неговото учение. Защо и за какво, има си своите причини. Ние разсъждаваме чисто философски. Някой може да каже – те са отвлечени работи.

Неразбраните работи са отвлечени. Има неща, които са интересни за нашия живот – в каквато и форма да е, е интересно. Аз не разбирам дали има задгробен живот, но аз поставям въпроса така: може ли да съществува някъде в природата място, дето животът да съществува. Следователно, ако цялото пространство е изпълнено с живот, та като минеш от земята в друго състояние, значи няма живот. Ако може да докажем, че животът съществува само на земята, а в пространството няма живот, то е друго нещо. Аз казвам, че цялата природа е пълна с живот. Вие ще кажете, че това е едно твърдение. И другото е твърдение. Има второ твърдение, че няма живот. Питам, кое твърдение е по-силно?

Онзи, който казва, че няма живот, той опитал ли е туй състояние, че няма живот. Всеки е опитал, че има живот, но нито един не е опитал онова състояние, че няма живот. Следователно аз съм на правата страна, аз поддържам туй, което е сега. Че вие предполагате, че няма живот, то е предположение, което не е обосновано, няма научни данни, то е хипотеза. Като умре човек, всичко се свършва. Аз не защитавам въпроса, дали се свършва, или не. По този начин аз не аргументирам. Аз не съм заинтересован, ако няма живот, да го създавам и няма защо да го създавам. Ако тук живеем хиляда години, мене ми е приятно и ако заминеш за другия свят, пак ще ми бъде приятно. И там ще си уредите живота добре. Като идете в другия свят, и къща ще имате, и две стаи ще имате, и кухня ще имате, и двор ще имате, и то двор от десет декара и градина с шадраванче и меко легло, отопление без дим и пушек. Всичките учени хора не искат да описват оня свят, понеже ще се яви голяма кандидатура за отиване, а кой ще остане да работи на земята.

Вие искате да бъдете самостоятелни в мисълта си. Самостоятелната мисъл се отличава с едно качество: тя дава растеж и разширение на съзнанието. В самостоятелните мисли обезсърчение няма, обезверяване няма, не може да има. Христос държа един изпит. Казват: „Христос умря.“ Не. Христос по един начин умря, но той беше единственият път, по който можеше да се влезе в тайните на една организирана страна в природата. Не може да влезеш там, освен трябва да умреш. Сега да ви приведа един малък разказ.

Когато Господ създал света, той повикал всички разумни същества, които да дойдат на земята да работят, и всички пита каква форма искат да вземат. Явил се слонът и по-големи животни от него е имало. Господ им казал: „Ще вземете тази форма, но ще разберете живота само отвън.“ Наредили се всичките млекопитаещи, рибите и всички искали разни форми. На всичките Господ казвал какво ще видят. Дошло най-малкото същество. Казва му: „Взеха всичките работи, за тебе нищо не остана. Ще ти дам малка форма, в която да станеш в човешкия организъм. Ти ще знаеш какво нещо е човек. Вие ще бъдете невидими, никой няма да ви вижда, но ще завземете голям дял в човешката мисъл.“ Сега тия невидимите същества в нас, те са цяла камара, те си дават мнението. Когато речем да направим нещо добро, те казват: „Ти, ако искаш да бъдеш като слона, само външно света да разбираш; ако искаш да разбираш живота, трябва да бъдеш като нас, последно място да завземеш.“ Тия малките същества минават през всичките дупчици. За тях няма мъчнотия. Смъртта не може да ги хване. Тази смърт има правилни зъби, най-естествени зъби. Като дойде един слон, задъвква го. Какво ли не дъвче! Тия малките животинки, като дойдат между зъбите ѝ, не може да ги задъвче. Дъвче, дъвче, и те остават между зъбите, после излизат навън.

Питам сега, кое е по-хубаво: да бъдеш един слон и да те дъвче смъртта или да бъдеш едно от тези малки същества, да минаваш през зъбите на смъртта, и пак да остава животът в тебе. Питам, кое е по-хубаво: да бъдеш един министър и след като слезеш от власт, да те съдят и да те затворят в затвора или да си последен слуга на господаря си и целият дом да има обич към тебе. Кое е по-хубаво: да бъдеш един министър и всичките вестници да изсипват най-лошите работи върху тебе или да бъдеш слуга и да казват: „Отличен слуга, като него слуга не сме имали.“ От моето гледище бих избрал слуга да бъда на последното място, не бих избрал първото място на министъра. Може би някои от вас имате друго мнение. Тогава ще имаме две различни опитности: вие ще бъдете в затвора, а аз ще бъда при господаря си; вие ще имате стражари с ножове, а аз ще имам усмивката и погледа на моята господарка, на сина, на дъщерята. Кой как дойде, ще ме препоръчват като един от най-добрите слуги.

Казвам, ние трябва да имаме тази норма. Има много амбициозни хора, казват: „Човек трябва да се наложи в света.“ Невъзможно е ти да се наложиш на хората. Защо? По единствената причина, понеже природата е господарка на своите дела. Бог, който е създал света, той е господар. Как ще се наложите? Малко ум трябва да имаш. Как ще се наложите? Ако като българин идеш в Англия и искаш да вземеш първото място за министър, как ще се наложиш? Най-малко десет поколения трябва да минеш в Англия, да станеш виден англичанин, по нейния закон да минеш. Туй не е така лесна работа, да вземеш най-видното място в света. Препоръчват Наполеон, че взел най-видното място в света. Но Наполеон взе последното място на остров Света Елена. И тогава как ще обясните вие противоречието на Наполеона? И тогава цитират религиозните хора, че Наполеон казвал на Христа: „Ти беше по-умен от нас. Ние като царе не можахме да разберем живота. Ние създадохме едно царство, което рухна, ти създаде царство, което не рухва.“ И Христос дойде първия път да бъде на остров Елена, но после напусна остров Елена и възкръсна. Голяма разлика има в разбиранията, начините и методите.

Когато сегашните царе искат да турят ред и порядък, трябва да се бият хората. Но как трябва да се бият? Или воюват, но за какво трябва да воюват? В света трябва да се воюва за една идея. Но питам, ако братята и сестрите воюват кой да вземе по-голям дял от наследството на баща си, мислите ли, че тия братя и сестри са от умните? Те може да обработват тоя имот заедно и да разделят производството, което изваждат от този имот.

Сега ние отиваме към един въпрос, който няма разрешение. Той е перпетуум-мобиле. Както съвременните хора, когато уреждат социалните работи, колкото може да се постигне въпроса за перпетуум-мобиле. Трябва да имаме идеален ред, без насилие, без затвори. Не трябва да имаме никакви затвори, никакво насилие. Възможно е това, но само при едно условие: всичките хора, които ще създадат бъдещата култура, всички трябва да бъдат ясновидци. Тогава, щом се зароди една мисъл преди една или две години у едного, те трябва да му изпратят, да му кажат: „Това, което мислиш да направиш, последствията ще бъдат лоши.“ Не само това. Тогава няма да има престъпления, понеже няма да се позволява никому да се жени кой за когото иска. Тъй не става. Иска той да се жени за коя мома. Няма такива работи.

Ако на вас ви развия какъв ще бъде бъдещият строй, вие ще се почудите възможно ли е това, или не. Нещата са невъзможни в даден случай при едно неразбиране на нещата. Всяко нещо, което се разбира, може да бъде. Представете си сега следното. Аз правя известни математически изчисления. Ако отворя астрономията на Фламариона, там ще намерите, че в медна главичка, която е два милиметра в диаметър, съществуват толкова атома, че представя числото 8 с 21 нули. И Фламарион, както разбира в своето въображение, казва, че ако отделяме всяка година по един милиард атоми, ще трябват 250 хиляди години да ги преброите. Изчисления прави човекът. Казвате: „Вярно ли е туй?“ Така казва Фламарион, той е правил изчисления. Той не ги е броил, може да са по-малки, може да са по-големи. Но близо до ума е, 250 хиляди години ще ви вземе. Този същият Фламарион дава една математическа задача и казва – ако се вложи 25 стотинки от времето на Христос със сложна лихва до наше време – прави своите изчисления – щяло да се получи такова грамадно число, че ако цялата земя е от злато направена, няма да бъде в състояние да се изплати тази сума. Според него показва грандиозна работа. Казва – ако всяка минута падаше по една земя и имаше една банка, в която можеше да пада, трябваше 9 хиляди години да падат, за да се изплати. Те са неща още по-невъзможни, отколкото онова, което аз ви казвам. Те са математически изчисления. В една главица атомите никой не ги е броил, но казват – такива са изчисленията. Това са възможни неща, ние не се съмняваме в тях. Те са, казват, чудесии на природата.

Или ако вземете Слънцето, то има 1 милион и 328 хиляди километра в диаметър, а в обем има 1 милион и 200 хиляди километра. Следователно всеки километър на диаметъра съответства на една наша земя, даже е по-голямо. Представете си, че живеете на такава една земя като Слънцето, какво ще бъде вашето понятие за света? Представете си тази земя. Колко големи щяха да бъдат планетите в сравнение с нашата? Направете сега изчисления. Колко големи щяха да бъдат? Тогава щяхте ли да имате един живот, подобен на сегашния на земята? Не. Защото обемът на едно тяло, неговият диаметър разрешава. Всичките хора имат едно отношение към радиуса на земята. Някой иска да изучава човешкия характер. Най-първо, трябва да изчислиш каква част твоята височина съставя от земния диаметър. Аз по някой път казвам – този палец трябва да бъде по-надолу, за да бъде човек по-морален. Ако теглите един диагонал от тази част на ръката с долната част, този диагонал изразява моралната страна на човека. Колкото този диагонал е по-голям, толкоз моралният стабилитет на човека е по-устойчив. Един стремеж има. Когато природата е създала човешката ръка, тя е създала един разумен план. То не е произволно.

Казваме, човек се развивал по закона на еволюцията, но по закона на еволюцията има определени закони, по които се определя какво е отношението на пръстите: витлообразни, вретенообразни или плоскообразни, или възлести ръце. Зависи. Онези хора, на които стомахът е хубаво развит, пръстите в основата са хубаво развити. Когато благоутробието преодолява, и пръстите в основата преодоляват. Когато стомахът е слаб, тогава и пръстите са слаби. Има съответствие. Или когато физическият свят има надмощие. Сега не искам да кажа, че физическият свят има надмощие. Туй не е лошо ни най-малко, защото между физическия свят, света на чувствата и света на мисълта съществува едно съотношение. На първо място са човешката глава, човешките дробове, на трето – човешкият стомах и после идат другите части – ръцете, краката. Ръцете и краката се развиват в съобразно съотношение, което е между главата и белите дробове.

За бъдеще, когато се възпитават децата, трябва да се започне с възпитанието на главата, след туй – възпитанието на дробовете и възпитанието на стомаха. Най-първо, ще възпиташ ума си, нервната енергия. Ти ще се научиш да мислиш. Не тъй, както факирите мислят. Има и други начини на мислене. В Европа са употребили тези методи на индусите, но те нямат приложение за бялата раса. Методите не съответстват. Не съответстват по единствената причина, че когато техните учени хора са дали тия методи, човечеството е слизало. По закона на инволюцията са тия методи. Понеже човешката раса е слизала до дъното, до най-гъстата материя, ние сме взели един ход еволюционен и ония инволюционни методи нямат място. Тия инволюционни начини са несъвместими. Нашите минали вярвания, нашите минали схващания за Бога не важат. Ние трябва да имаме за Бога друго схващане. При закона на инволюцията постоянно са се смалявали, от нас са вземали нещо, ние сме давали, давали. Когато казват – трябва да даваш, то е законът на инволюцията, трябва да дадеш нещо, за да се освободиш. Сега се качваме нагоре и ние сме започнали да придобиваме нематериални неща.

По възможност сега човек трябва да има най-възвишени мисли, най-хубави мисли, които може да занимават твоя ум, най-възвишени и благородни чувства, които да занимават твоето сърце и най-добрите постъпки. Казваш – това е несъвместимо. Не, съвместимо е. Само при такава мисъл може да се развива нормално твоят мозък, само така може да се развият тези тъкани, по които може да се предават. Не е така лесна таз работа, както някои мислят. Физически бялото вещество на човешкия мозък, сивото вещество е зърнесто, а бялото – там влизат всевъзможни нишки, които влизат в състава на човешкия мозък. Има специфични нишки за всевъзможни родове енергия, които влизат в състава на новата мисъл. Ако ние развалим хубавите нишки, по които божествената енергия може да дойде... Запример любовта на Бога не може да дойде по обикновени нерви. Трябва да има специфични нишки, специфични нерви, да приемем в нас енергията, да опитаме Божествената любов. Не всеки може да опита Божествената любов. Ти искаш да обичаш ближния си. Ако у тебе тия нерви не са развити или тия центрове, не може да имаш никаква обич. Или за архитектура, или за инженерство – всякога има специфични нишки. Всеки не може да бъде архитект, инженер. И музикантите имат специфични нишки. И жените имат специфични нишки, женски нишки, които я правят жена. Но жената може да се превърне на мъж – има доста такива случаи, много жени са станали мъже – има такива случаи в медицината. Жени мъже да са станали и мъже жени да са станали – възможно е и у тях да има превръщане. Превръщане на един вид в друг. Това не е противоречие, то е една от дълбоките тайни в живота.

Ти може да превърнеш една своя мисъл. Ти имаш една страст, то е една анормална форма, която може да са проявявали три–четири поколения, в четвъртото поколение тази форма трябва да се прояви. Дядо ти и баба ти създали анормална форма. Ти вървиш по тази линия, в тебе има едно неестествено желание. По закона на внушението тази форма иде. Вие ще кажете: „Защо този закон е такъв?“ Този закон има две страни: ако дядо ти мислеше добре преди три поколения, добротата ще бъде естествена за тебе, ти ще направиш туй добро. Но ако в дядо ти имало едно престъпно желание, ти ще постъпиш лошо от него, ти ще станеш израз на това влияние. Следователно, като говорим за хората, ние разбираме тясното единство, което съществува. Животът на цялото човечество е живот на индивида и животът на всеки индивид е живот на цялото човечество.

Следователно така трябва да се постави законът на възпитанието. Не някой да каже, че ние може да живеем както искаме. Не, онези, които не разбират, така може да мислят, а онези, които разбират – другояче трябва да мислят. Някой казва: „Какво може да направя аз в света?“ Аз не съм дошъл да направя нещо в света. Аз съм дошъл да видя това, което природата е направила. Аз съм странник, пътешественик, за да видя какво природата е направила, да вляза в нейните лаборатории, да я срещна, да се разговорим, да ми разправи. Или казано на религиозен език, да видя какво Бог е направил, да видя законите, по които той е работил. Той е мислил не година, не две. Знаете какво казват индусите. Господ е мислил единица с 15 нули преди да направи света – толкоз години той е мислил, докато измисли как да направи сегашната Вселена. После, когато ликвидира със света, пак толкоз ще мисли. Ще имате тогава друго число с 15 нули.

Сега как ще разберете вие идеята за Бога? Бог е толкова силен, че като направил едно издишване, и създал целия свят. И сега, като поеме въздуха, ще бъде едно число от 16 цифри. Значи той само веднъж издиша и поема въздух. Кое друго същество може да направи това дишане? Сега, ако един адепт може да задържи въздуха 20 минути, се счита, че чудеса може да направи. Ако вие бихте могли да направите туй, вие се считате един човек, който всичко може да направи. Но без да изгубите вашето съзнание.

Та сега религиозните хора имат много повърхностна идея за онзи свят. И безверниците имат много повърхностно разбиране за сегашния живот. Те казват: „Да ги изчистим, да ги избием всички тези.“ Та кога не са ги избивали? Толкоз хиляди ярки, агънца, говеда, всичко това се избива в света. Може да изчислите – това са милиарди. Пък и милиони хора се избиват във войните, и досега светът още не се е оправил. Това е неразбиране. Сегашните християнски народи живеят с атавистичните идеи. Че ако можем да употребим новите идеи на правдата, ние ще имаме една култура. Сега идат в света един род жени, те ще се народят. Аз ви давам според моите изчисления, то ще бъде след 2100-ната година. След 2100-ната година, които дойдат от вас, ще проверите един закон, той е следният. Аз не искам никой да вярва. След 2100-ната година може да ме опровергаете. За да ме опровергаете след 2100-ната година, ако не зная, но аз не турям нито едно на сто изключение. Ние сме имали досега изключения. Ще дойдат мъже и жени, които ще турят една култура на земята, ще наложат на поколението да не воюва. Те са мъже и жени, които – в деветнайсета глава на Откровението е казано, че ангелът, който слязъл, вързал дявола с една голяма верига, да не изкушава хората – тия мъже и жени турят такива корави въжета, че ще вържат дявола да не изкушава хората. И тогава в бъдещата култура ще се позволяват само две деца, не много деца както сега, едно мъжко и едно женско. След като родят двете деца, бащата и майката ще бъдат свободни. Майката ще вземе мъжкото дете, бащата – женското, единият ще отиде на единия край на земята, другият – на другия край и ще си пишат любовни писма. Вас ви се вижда странно. Мене ми се вижда още по-странно сегашното съвместно живеене на мъжа и жената. Че защо днес се карат? Според мене туй е едно забавление. Но аз виждам причината. Нито мъжа осъждам, нито жената осъждам. При какви големи несгоди живеем. Казвам, как така в една стая – четири метра на дължина и толкова на широчина, живеят всичките, пак са гениални.

Тогава всички поддържат въпроса, че трябва да вярваме в Бога. Трябва да се тури една основа. Нека умните хора, бащата, майката – напред – не както сега, някой рече да излезе, и ние туряме спирачка. Та сегашната култура един англичанин я изразява по следния начин. Той представя една голяма планина – по-голяма от Витоша, с един висок връх, някакъв идеал е турен на върха. Всеки иска да се качи горе. Като рече някой да поеме нагоре, да се качи, друг го тегли. Седят и всички се теглят. Никой никому не позволява да се качи на върха. Сега ние имаме само един идеал за Бога. Както двама българи седят на една маса в хотел „Македония“ и разрешават един социален въпрос. Това било преди 15 години, разискват и гледат – един селянин се напъва и не може да дигне товара. Те го гледат и продължават да разискват по въпроса. Един господин, който не разрешавал този въпрос, отива и дига товара и помага на селянина и си заминава. Ние всички разрешаваме разни въпроси и не искаме да помогнем. Казваме: „Да имаме пари.“ Отде ще дойдат тези пари? Да имаме лозе. Отде ще дойде това лозе? Да има плодородие, да работим. Но не е само да работиш. Може да работиш, и да няма плодородие.

Та казвам, има други фактори. Ние не сме единствените фактори. Ние, хората, сме последните фактори. Туй трябва да съзнаем. Колкото по-скоро съзнаем, по-добре. Вие казвате: „Ние трябва да станем господари в природата, да я преобразим.“ И сега Господ тъй ни е оставил да преобразим природата. Детето може да се качи на гърба на майка си и да остави то да ѝ заповядва. Турците казват: „И да видиш, не вярвай.“ Вие виждали ли сте какво нещо е природата? Тя е една майка. Аз не съм виждал по-красива, по-сериозна и по-мощна жена от природата. Да съберете всичките философи, които имате на земята от осем хиляди години, не може да направят единия пръст на природата. А те искат да ѝ станат господари. Тя ги взема с двата си пръста, изважда ги. Някой голям философ дойде, изтегли го от тялото и го разхожда, казва: „Синко, ти искаш да ми заповядваш нещо. Какво ще кажеш?“ Втори път дойде друг философ, извади го като сом, пече го на пиростия.

Сега аз няма да ви представям приблизително една форма, която е достъпна за вашия ум. Един философ, с който вие сте дошли в съприкосновение, всички вие участвате, че имате известен подтик. Но, най-първо, трябва да имате нещо, на което вие да разчитате. Вие не вярвате в нещо, за което нямате понятие. Да имате нещо във вас, на което да вярвате. На кое вярвате? Или на вашата глава, на нещо видимо трябва да разчитате, или на вашето сърце, или на вашия стомах – едно от трите. Казвате: „Аз трябва да вярвам.“ Представител на Бога е нашата глава, нашият мозък с всичките центрове. Жилището на нашата душа е нашето сърце и нашият стомах. Следователно той живее в най-долното жилище. По главата ти ще познаеш какво е отношението на Бога към тебе. Ако твоята глава не е оформена, Бог няма правилно отношение към тебе и ти какво мислиш. Ако ти имаш едно чело като на папагал и мислиш, че ще разрешиш един философски въпрос, ти трябва да измениш челото на този папагал. Има известни безсмъртни форми. Виждали ли сте едно правилно чело? После добрият човек има свои мерки. Аз не искам да дам своята мярка. Като измеря лицето на човека, аз зная какви трябва да бъдат отношенията на ушите спрямо лицето, какво трябва да бъде отношението на носа спрямо лицето, отношението на устата. За мене в дадения случай важно е челото; важни са ушите; важен е носът; важна е устата; важни са очите. Това са единствените неща, на които ти може да разчиташ. Туй е капиталът.

Ако ти имаш един извратен нос, ако ти имаш едни извратени уши, ако ти имаш едни извратени уста, от твоята работа ти нищо не очаквай. Ако твоето ухо е извратено, носът е правилен, очите правилни, ти имаш вече възможност да поправиш една погрешка. Аз мога да ви покажа някои примери от вас. Има хора благородни в постъпките си, дипломати. Неприятна ти е такава постъпка. Някой казва: „Аз съм малко недодялан.“ И ухото му е такова. Не искам да покажа де е. Той е недоволен, но има нещо благородно в постъпката. Навсякъде в постъпките ние сме срещали изключение. В благородните постъпки ние виждаме добре формирано ухо, добре формирано чело, добре формиран нос, добре формирана уста. Който обича истината, виждаме очите добре оформени. В това вярвам. Аз вярвам в очите на човека; аз вярвам в челото на човека; аз вярвам в носа на човека; аз вярвам в ушите на човека; аз вярвам в брадата на човека. Или казано другояче, аз вярвам в главата на човека, вярвам в неговите дробове, вярвам в неговия стомах и след това вярвам в неговите ръце, в неговите крака. В какво вярваш? В това вярвам. Най-първо в какво вярвам? Като срещна един човек, може да вярвам в неговата глава; може да вярвам в неговите уши; може да вярвам в неговите очи; може да вярвам в неговия нос; може да вярвам в неговата уста; може да вярвам в неговата брада. Моите отношения са нормални и неговите отношения към мене са нормални. Не може да има недоразумения между мене и него, не може да има никакво неразбиране. И ви казвам, същият закон е и за дъщерята и сина.

Един син и баща не се спогаждат. Виждам какво е ухото на бащата и сина. Ухото на бащата е правилно, но на сина не е правилно. Гледам де е погрешката. Тогава казвам на майката: „Тази погрешка само ти можеш да я изправиш.“ „Как?“ „Ти ще обичаш мъжа си и чрез него туй качество ще мине у тебе.“ Тъй върви. Бащата не може да предаде направо на сина си. Вие се лъжете тогава, ако мислите така. Един учител не може да влияе направо на децата. Един учител, който е възпитател, при възпитанието вие не разбирате метода. Учителят трябва, най-напред, да има благоволението на бащата и майката, и тогава може да влияе на детето. Той никога не може да повлияе на сина, ако няма благоволението на бащата и майката. Той трябва да има отношение с бащата. Както сега мислят, че лесно може да се повлияе човек, то е временно. То е временно отклонение. Ти влияеш, аз вземам влиянието в обширен смисъл. Може да има във вас едно растене. Влияние аз разбирам, ако вашият син има едно неестествено поведение, влиянието на учителя ще внесе един импулс, един нов елемент, в този ученик ще се зароди желание да учи, ще се развият неговите умствени дарби, умствените способности ще се пробудят. Родителите ще бъдат благодарни, ще кажат: „Нашият син е доста способен, учи се добре, има и похвалата на учителя и на учениците.“ Туй разбирам влияние. Бих желал такова влияние да има и върху мен. Ако те срещне един и целия ден имаш радостно разположение, туй е влияние. Ако срещнеш някой и целия ден се усещаш крайно неразположен, какво влияние е туй.

Та при сегашните условия се изисква влиянието не на страха. Методът на страха е минал. Соломон е казал: „Начало на мъдростта е страх Господен.“ Прав е Соломон, туй беше по закона на инволюцията. Сега ще внесем другото правило: „Начало на мъдростта е любовта.“ Следователно методът на Соломона е внесъл страха. И Мойсей е казал – трябва да имате страх от Господа. Христос взема любовта. И именно, ако искате вие да се повлияете, непременно трябва да имате нещо в себе си, което да обичате. Пазете се само от едно правило: да мислите лошо за хората – може да ви дойде една лоша мисъл – защото, каквото мислите за хората, ще се върне към вас. Аз имам една статистика, не искам да я изнасям, за да не вземете лоши образи, да не вземете отрицателната страна. В света има един обратен закон. Той е закон на благословение. Всяко добро, което извършите, всяка една добра мисъл, след като обиколи целия свят, тя ще се върне към вас със своите придобивки. И всяка една лоша мисъл, след като обиколи целия свят, пак ще се върне при вас. Та мислите, които пущате в света – една добра и една лоша мисъл, пак ще се върнат при вас.

Та казвам, ние сега оставяме света да работи както знае. Ние сегашния свят го оставяме, не може да му помогнем по никой начин. Невъзможно е да му помогнем, не може да го изправим. Този свят си върви, тъй както е тръгнал. Той трябва да завърши по същия начин. Обаче бъдещето зависи от нас сега. Онова положение, което трябва да вземете в бъдеще, зависи вече от вас. Или да ви обясня мисълта си. Щом се качите на един параход, не знаете какъв е той. Че как? Той ще потъне, но при потъването, ако може да се качите на една лодка, то ще бъде спасение и ще благодариш, че си излязъл на брега. Но втори път, като се качвате на един параход, ще изберете най-здравия, очите ви ще бъдат по-отворени. Тогава вие ще имате онази опитност на онзи, който имал една маймуна и казвал, че неговата маймуна никой не може да я излъже. Хващат се на бас. Отива онзи при маймуната, хваща я, засилва я и обира всичко, онзи бил банкер. Връща се банкерът, всичко обрано.

Чрез горчивата опитност природата ще ни застави най-после да дойдем до истинско разбиране. То седи в любовта. Любов към Бога, не онзи Господ, който са създали религиозните хора, но онзи Господ, на когото духът живее в нас. Има специфични дни в годината, когато Духът Божи действа във всяко живо същество. Има дни, когато Божественото Начало действа. Ако остане сега за нас да търсим Господа, да го намерим някъде, съвсем физически облик дават на Бога. Бог е онова начало на живота, което изпълва всичко. Няма място, което той да не изпълва. Духът е носител на този живот. Бог е на всяко място. Като живеем добре, там е Бог. Когато хората не живеят добре, той е далече. Нашето неразбиране е, че не може да живеем добре. Всеки човек може да живее добре. От нас зависи щастието. „Двама или трима, ако се съгласите и попросите от Бога в мое име, каквото поискате, ще ви бъде дадено.“

Най-първо, вие трябва да преодолеете себе си. Мислите – вашето тяло ще се изложи, после мислите за вашата душа. Тогава проучвайте закона, който съществува в света. Когато се проповядва на един червей, че той ще остави тялото си, какво разбира този червей. Той ще остави нещо. Този червей не е умрял, виждаш го като пеперуда нашарена. Някой път на крилата на пеперудата има около 40 цвята. Един английски естественик казва, че това е работа на ангелите. Само много разумни същества може да турят толкова нюанси в толкова малко място. Този червей имал ли е тия нюанси? Вие, след като напуснете туй тяло, вие сте червей. Ще напуснете тялото и после ще вземете друго тяло, ще се яви съвсем друга форма. Пак глава ще имате. Духът има отлична глава, ръце, крака, стомах, и стомах има. Има неща, които ги няма, черва няма. Червата завземат последно място в една душа, която е заминала за другия свят.

Духовният свят се отличава по това, че е крайно хигиенично място. Там няма почти никакви излишъци. Там, когато ядеш, малко храна ще ядеш и всичката храна се употребява намясто, никакъв излишък не остава. Тъй щото такова място за нечистотии няма. После миялници няма. Паницата, в която е яла една душа, остава така чиста, както преди яденето. Никакви нечистотии няма. Говоря ви на ваш език. На мене ако не вярвате, като влезете в другия свят, като проверите, пишете ми по едно писмо. Аз не съм от тези, които вярват. За мене оня свят е област възвишена. Аз считам живота за единство. За мене онзи живот е както животът на хората и животът на мравите. Една мравя, за да дойде до човека, тя ще мине една фаза. Този свят за нея е горе. И мравите живеят в онзи свят, но нямат органи да разберат този свят, както човек го разбира. Тъй щото, вие като влезете в онзи свят, земята не е още изменена. Не искам да покажа, да говоря. Диаметърът на земята не е 12 хиляди километра, по-голям е диаметърът на земята. Какво ще направите, колко физически изменения ще направите на известна материя, която функционира у нас? Ние не сме направили тия изменения на земята. Земята е малко по-обемиста, отколкото ние я схващаме. Нито един от вас не може да схване земята така. Вие нямате ясна представа за земята. Де е онзи адепт, който може да вижда цялата земя: и Америка, и Европа, и Азия, и Африка едновременно. Какво ще бъде твоето съзнание всичко това да виждаш. Ако ти може да виждаш всичките планини на земята, то е онзи свят. Като влезеш в онзи свят, ти ще виждаш друга земя, тази земя ще изчезне и ще остане друга, по-голяма земя.

Ние влизаме в една област, дето нещата потъмняват. Аз не искам да останат работите потъмнели. Има работи, които не могат да се обяснят. Има работи, които могат да се обяснят и които в дадения случай могат да ни бъдат полезни. Ние сме в състояние да отдалечим от себе си всяко нещастие, да отдалечим всяка болест, всяка сиромашия, да отдалечим от себе си всичките несъгласия, които съществуват между нас. Ако бихме се възлюбили едни други, ние сме в състояние да продължим човешкия живот. Може да направите опит. Нека хиляди души да пожелаят за едного да живее по-дълго време и той ще живее. Но ако хиляди души мислят за един човек да си замине, този човек не може да издържи тяхната мисъл. Аз съм правил наблюдения. Някой старец не го искат вкъщи, казват: „Този старец няма ли да си замине.“ След една–две години минавам покрай същото село, казвам: „Де е старецът?“ „Замина си за онзи свят.“ Минавам покрай друго село, гледам един старец хилав, но казват: „Да живее този дядо.“ Минавам след години, въздигнал се този човек. Да умре – и той умира. Да живее – и той живее.

Та ние със своите мисли засилваме своя живот. Адам живя 900 години. Сега казваме – ако ние живеем още един живот, къде ще му иде краят. По-добре да живеем дълъг живот. Но какво от това, ако живеем сто и двайсет години и нищо не разбираме. Някой живял сто и двайсет години, оженил се три пъти, жена му умряла, децата му умрели, търговец бил – фалирал, написал една книга – не се чете. Човек трябва да опита съществени работи. Ако аз дойда на земята и в бъдеще ако съм в туй положение, бих желал да добия тази сила, че от Земята да ида до Месечината. Да направя една разходка. Месечината е богата със злато, скъпоценни камъни, богатство има там. И като се върна, да донеса всичкото богатство от Месечината. Как мислите, ако донеса 500–600 милиона английски лири, такава разходка има смисъл. Ако придобия знание и стана господар на пространството, като господар ще зная, ще измервам със своите уреди какъв е студът, каква е топлината, какви са електрическите и магнетическите процеси, какви промени стават. Като се върна, ще зная. После ще се яви амбицията у мене да отида до Слънцето. Оттам ще донеса свещения огън, с който може да запалвам елементите на Земята, ще донеса и жизнения еликсир, за който са работили в старите времена векове. Защото този еликсир може да се вземе само от Слънцето. Каквото и да казват, аз другояче зная. Този еликсир не се намира на Земята. През година има специфични дни, има специфични часове, когато Слънцето пада под известен ъгъл върху растенията и ако можете да го вземете и да го турите в едно шишенце, ще добиете вечния живот. Вие искате да ви кажа тия дни и часове. И цялата земя да ми дадете няма да ви кажа. Има какво да се учи.

Казвате: „Побеля ми главата.“ Побеляла ти е главата от невежество. Там казва Христос – който има на земята първото място, ще вземе последното място. Онзи, който е на първото място, учи се от него. На първо място е природата, ти си на последното място, учи се от нея. Понеже, като дойде Господ, ще ти каже: „Тук знание трябва да имаш.“ Сега аз искам да ви кажа само възможностите. Сега не искам да ви хваля. Аз като ви гледам от моето гледище, ако бихте ме послушали, не зная – може да направите по един опит – не зная колко души могат да ме послушат. Ето какво разбирам под послушание. Може да ви дам един метод и като дам метода, ще кажете: „Дали този човек не иска нас да ни направи някой долап?“ Вие сега сте в долап. Какъв по-голям долап ще ви направя, вие сега сте натясно. Вие сега боледувате, разочаровате се. Аз от вас не искам да вземам обещание. Аз ще взема обещание от вас за един ден, за една седмица, за една година. Туй, което е вярно за един ден, е вярно за една седмица, вярно е за един месец, вярно е за една година. Никога не може да се предаде една истина, ако ти се съмняваш. Не може да предадеш някаква истина без любов. Ако не обичаш някого, ти нищо не може да предадеш. Аз ако съм на вашето положение, е същото. Ако ти обичаш някого и той те обича, и той ти предаде една лъжа, може да направи голяма пакост. И другото е вярно: ако той те обича и ти го обичаш, и той ти предаде една истина, той непременно ще ти предаде едно качество, едно знание, което по друг начин не може да познаеш. Туй не е нещо, което може да научиш от книгите. Книгите ще ти помогнат. Има неща, които непосредствено се предават в слънчевите лъчи.

Та казвам, знание ни трябва, трябва да знаете какво може да излезе от вас. Да кажем, някоя сестра е млада и тя казва: „Остаряхме вече.“ Вие се готвите вече за погребение. Аз харесвам тук една стара сестра. Горката, като се обезсърчила, иде при мене, приготвила си няколко хиляди за погребение. Тя казва така: „Покажи ми едно място, аз не искам да ме погребват.“ Тя си приготвила пари, как да я погребат. Казва: „Не искам да ме погребват.“ Казвам, тя е дошла до правата мисъл. Няма какво да я погребват. Тя сама трябва да се погребе. Свети Илия кой го погреба? Ако ти вярваш в Бога, няма нужда да те погребват, но ако не вярваш, трябва да те погребат, десет попа да те опяват. Ако вярваш в Бога, нито един поп не трябва. Ако вярваш в Бога, ако имаш любов, нито един поп не трябва, нито погребална каляска ти трябва. За тебе ще дойде една каляска отгоре и ти ще идеш с чест и слава оттам, отдето си дошъл.

Сега не искам да ви доказвам нищо. Ако река да ви доказвам, ще ви докажа една лъжа. Всички неща, които се доказват, са лъжливи. Нещо, което може да се опита, то е нещо на опит. Може да кажем на човека туй, което сега може да стане. Аз ви казвам, за когото и да е може да направим един опит. Абсолютно не трябва да има никакво съмнение във вашия ум. После трябва да имате един светъл ум, безстрашни трябва да бъдете. Човек, който влезе да изучава природата, божественото в света, той трябва да бъде крайно смел, абсолютно никакъв страх да няма. Ако имате най-малкия страх, вие ще пометнете като жена. Никаква идея не може да се роди в човешкия ум, дето има страх.

Трябва да има любов, за да се задържи човешката мисъл. Трябва да вярваш в истината. Защото, ако в другите не вярваш, в себе си трябва да вярваш. Ако не вярваш в себе си, в кого ще вярваш? Трябва да обичаш своето вярване. Така вярваше дядо ти. Той имаше причина. Той имаше нещо обективно. В кого вярваше дядо ти? Трябва да имаш вяра в нещо. Тук имахме един наш брат, една стара българка му дала една формула за един цяр против живеница. Като намаже наоколо с този цяр, туй всичко се отделя и го изкоренява, извади го без операция, без нож. Като направи няколко опита, той замина за другия свят, не можа да даде формулата, отиде церът. Таман мислеше как да приложи, мислеше да прави опити – факт е – но искаше да знае как става, отиде в другия свят да прави опити, да види как става. Питам тази стара българка отде го научила. Някоя друга баба ѝ го казала, така от поколение на поколение. Някой учен човек предал тази формула. Ние някой път проучваме тези работи, изгубваме формулите. Някой път изгубваме любовта. Любовта, която може да дойде, е всесилна. Любовта носи едно свойство, тя не отеготява човека, тя не внася ревност, не внася смут. Има нещо, което внася ревност, то не е любов. Ревността върви с любовта. Любовта всякога носи живот, носи светлина, носи свобода в себе си и пълно освобождение и безсмъртие. Казвам, тази е любовта, с която трябва да се свържете.

Най-първо, когато ти обичаш някого, то се познава по това, че отдалече още като го видиш, тебе ти е приятно. После, като се върнеш в дома си, аз наричам туй начало на любовта. Не като го срещнете, но само като го зърнеш, тебе ти е приятно. Че душата на човека не е в тялото. Във всеки човек – в къщата, в тялото, живее едно същество, което е красиво. Разумно същество живее в човека. Някой път туй същество е затворено, някой път е отлично. Аз съм питал виждали ли сте човешката душа. Аз съм я виждал. Няма по-красиво нещо от човешката душа на земята – аз не съм виждал. То е един ангел, който е затворен в колиба, който е затворен в затвор.

Та казвам, вярвайте в онова, което е вложено във вас. Не се заблуждавайте с външни неща. Вярвайте в туй, което е дълбоко във вас. Има нещо, което не харесвате, то е друг въпрос. Но има нещо, на което вие ще разчитате. От това ние ще видим още по-хубаво. След човешката душа идат ангелите, след ангелите идат други същества, то са степени. Като видиш човешката душа, виждаш един ангел. Ангелът няма да бъде крилат. Ти, като видиш един ангел, ще си съставиш едно понятие – какво нещо е интелигентност, разумност. Като видиш човешката душа, ще си съставиш понятие – какво нещо е благородство. А като видиш един ангел, ще си съставиш понятие – какво нещо е интелигентност, разумност. Като видиш Бога, ще видиш какво нещо е величието, силата. Ще кажеш: „Щастлив съм, че живея в свят, дето съществува един Бог. Щастлив съм, че живея в такъв свят, дето има разумни същества. Щастлив съм, че живея в свят, дето има такава благородна душа.“

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Деветнадесета неделна беседа
5 февруари 1933 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев

Първото място

Най-често използвани думи в беседата: може, има, аз, място, сега, свят, живот, човек, земя, казва, първото, природа, съм, бъде, всички, казвам, мисъл, хора, дойде ,

 Неделни беседи , София, 5 Февруари 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета част от 14 глава от Евангелието на Лука. от първи до 12 стих.

Днес ще говоря за първото място. Няма същество в света. което да не желае първото място. Може да кажем, че то е като идеал за всички. В целия органически свят има един стремеж към растене. Желанието да заеме първото място това е процес в човешкото съзнание. Човек никога не обича да заема последното място. Това е от неразбиране. В света има две почтени места: първото място и последното. Последното място. това е завършен процес, първото място то е процес, който започва. Раждането на човека е първото място: смъртта или заминаването от този свят е последното място. Образува се кръг. Онзи. който не разбира вътрешните закони, ще се уплаши и ще каже: Как ще умре. Смъртта не е страшно нещо. Страшното е когато не знаеш. Да умреш, когато знаеш, е лесно, но да умреш когато не знаеш, то е мъчно. Ако знаеш, че твоите приятели ще те посрещнат добре, ще бъдеш спокоен, но ако знаеш, че там те очакват големи страдания, мъчения. ти ще се страхуваш. Това е последното място. Първото място изисква способност, сила. Всеки, които иска първото място, той трябва да бъде силен и умен човек. Това трябва да ви бъде като максима. Последното място, което може да се заеме, то е мястото на децата. Въпреки това. понякога бащата вдига детето над себе си и казва: Ти си по-високо от мене. т.е. от първото място; След това бащата слага детето пред краката си. т.е. на последното място и казва: Ти си още малък, не си толкова силен.

Природата е установила един закон. Ние сме го пренебрегнали. Цялата култура е пренебрегнала този закон. които природата е установила. Тя е определила първото и второто място. Всяко едно място има свои качества. Човек, които не може да вземе едновременно първото и последното място, той мъчно може да разбере живота. В съзнанието на човека на първо място е мъжът, на второ място - жената. Жената беше последна. Въпросът сега е. кой е пръв. Мъжът казва: Аз съм на първото място, мене Господ създаде по-напред, после тебе. Като ги изпъди от рая. мъжът излезе първи а жената подир него. Според престъплението жената трябваше да излезе първо, а не мъжът. И в създаването и в изпъждането мъжът взема първото място. Сега жената е взела първото място по един органически начин, мъжът взема последното място. Ето в какво седи първото място. Жената, като майка, първа излезе на сцената. От хиляди години природата възпитава майката. Бащата го няма в света. Бащата не съществува. Той е гостенин, но майката е навсякъде тясно свързана с цялото поколение. Всички деца познават майка си. Най-първо към майка си се обръщаш. Бащата после ще дойде. Едва в бъдещата раса ще се яви бащата. Тъй както сега функционират нещата, майка имаме, баща нямаме. Затуй работата не върви. Вследствие на тoвa, че майката е мека. децата стават своенравни, мързеливи, непослушни. Когато дойде бащата, той ще внесе един нов елемент. С това въпросът се разрешава. Сега се питаш: мъж ли искаш да бъдеш или жена? Ако е по буквата на закона, за предпочитане е мъж да бъдеш, ако е по дух на закона - жена да бъдеш. Жената е най-долното състояние, което едно живо, същество може да има. Сега мъжът се впряга с жената. Мъж значи същество, което мисли - от манас*. Англичаните казват - "a man"**, а българите "мъж". Българинът казва "човек" - т.е. същество. което мисли. Под мъж българинът разбира нещо силно. което може да се изправи.

Питам: Къде е първото и последното място в природата? Всеки човек си има свое място. Първото място заема човешкият ум. а последното - човешкото сърце. Ако ти дадеш първото място на сърцето. ще сбъркаш. Човек. който се води от своите чувства и настроения, няма мисъл. Той казва: Дa става каквото ще. Но в живота става това. което трябва да стане. Ти се питаш защо работите станаха така. Страданията. които съществуват в сегашния живот. се дължат на това. че ние не мислим. Често мисля върху сегашното възпитание. То няма определен метод. Аз се чудя как ще се възпитат децата. В сегашната система има известни научни стойности, но възпитателни стойности няма. защото няма морал, който може да се приложи в училищата. Например, учителят казва на ученика: Ти няма да пушиш! А той пуши. Учителят казва на ученика: Вино няма да пиеш. А учителят пие вино. Лекарят казва на някой болен: Ти месо няма да ядеш. а той яде месо. Има учители, възпитатели, които говорят едно. а вършат друго. Това е неразбиране на органическите закони, които съществуват в природата. Условията, при които се е създало месоядството, и условията, при които се е създало вегетарианството или плодоядството в света са диаметрално противоположни. Месната храна, това е най-голямата отрова, която човек може да приеме. Не е въпрос до страданието на животното. Защото ако месната храна беше чиста, нищо, че животното пострадало. Ние не сме за страданията на животните, защото по този начин всички страдаме. Трябва да поставим като норма да не ядем месо не само затова, че те страдат. Донякъде е право, но кой не страда?

Нима една жена, когато ражда не страда? Една жена, когато ражда, животът й виси на косъм. Тогава ще кажем: Защо да ражда? Да не ражда. Но раждането, както сега съществува, не е единственият процес на раждане в природата. Този начин на раждане е анормален процес. Аз не искам да се спирам на този въпрос, но как става биологическото развитие на по-висшите същества? Как се размножават по-висшите същества, които са извън човешката раса? Там няма ни помен от начина, по който хората се размножават. В нашето размножаване има много нечистота. Най-лошото, което човек може да си представи, то е около женитбата. Половата деятелност е най-опасното нещо в органическото царство. Всички престъпления стават в половата област. Тя в живота е тясно свързана със стомашната система. Това са двата полюса на физическото. Стомахът е благородната страна на половата деятелност. Като ядеш, ти се облагородяваш. Ако не ядеш, ще гладуваш. Сега хората се учат да постят. Не да пости човек, но трябва да се научи да яде правилно. Постът значи, да се откажеш от онази храна, която носи отрова в себе си, и да намериш тази, която носи живот.

Сега не искам да внеса в ума Ви противоречие. Тогава как трябва да се живее? Ако вие влезете в едно кафене, където понякога се събират много хора, и всички те пушат, пият кафе. вино - питам ви, какво ги заставя тия хора да дишат този лош въздух? Ако някой от тях отвори прозорците, другите недоволстват и не им идва на ум, че с този пушек ги трови. Въздухът трябва да е съвършено чист. Прозорците на стаята, където спите трябва да бъдат през целия ден отворени. Наблюденията на онези, които са се занимавали с хигиена показват, че през известни часове на деня прозорците трябва да бъдат отворени. От десет до два часа дръжте прозорците отворени, а след това ги затворете. Може да направите наблюдение и да оставите през целия ден отворени прозорците или от десет до два часа да са затворени, пък може и целия ден да ги държите затворени. Направете опит и вижте каква ще бъде разликата. Ние често твърдим непроверени неща. Днес учените определят каква е всяка храна. Една храна, която се приема без разположение е отрова за човека. В такъв случай за предпочитане е да гладуваш. Но ако усетиш глад. ако усетиш едно вътрешно разположение за хранене, ще вземеш малко хляб и сол и това ще внесе в тебе повече енергия, ще придобиеш повече здраве, отколкото ако изядеш една печена кокошка. Сега някой може да възрази: Нека да си похапна, пък те да ми разправят, че не било хигиенично. Един свещеник, който нямаше представа от вътрешна хигиена и не знаеше какво мислят лекарите, ми разказа една своя опитност. От 30 години, не е било случай по Коледа да яде свинско и после да не боледува две недели. Казвам му: Слушай, не ти ли влияе свинското месо? Той казва: Докато ям, на стомаха ми е добре, въодушевявам се, мисля, че през годината ще чета повече молитви, но после стомаха ми се разбърква и две седмици боледувам. След това дълго време не хапвам свинско месо. Но на следващата година пак забравям, като че между мене и свинското месо има вътрешна връзка. Той казва: Като живея между хората те не трябва да мислят, че съм се отказал от месото, защото съм свещеник, и трябва да благославям това месо. Дойдох до заключение. че това месо Бог не го благославя. Аз го благославям, чета молитви, но после по две седмици боледувам. Чета молитви, но те не помагат. Такава е опитността на свещеника за вътрешната хигиена. Разбира се, аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е развито. Не е въпрос кой е на правата страна и кой не е. За мене правата страна има норми, по които определяме кой я следва. Правото не е нещо относително. Доброто не е нещо относително. Има една мярка, с която нещата се мерят. Когато човек се домогне до тази вътрешна мярка, той се отличава с едно ценно качество. Ако ти имаш една идея, която е мярка на всичките ти мисли, то противоречията, които имаш отстъпват и ти придобиваш по-високо самочувствие и вътрешна стабилност. Щом тази мярка съществува в тебе, ти вече имаш правилно отношение към цялата природа, към всички живи същества, веднага се ориентираш, при известни случаи знаеш как да постъпиш. Аз наричам тази мисъл норма, с която се мерят всички други мисли. Тя не е философска мисъл, тя не е мисъл на някой моралист, но с нея изпъква един свещен образ. Все едно, че се намираш в тъмна нощ, без никаква звезда, изгубил си се, не виждаш нищо. Но изведнъж се явява една хубава, прозрачна светлина. Тя произвежда в тебе цял преврат - ти Вече имаш посока, към която се стремиш. Тази светлина се разраства, разраства, тъмнината се стопява и на хоризонта се зазорява. Някой от вас може да каже: Аз не съм имал такава опитност. Не, все сте имали такава опитност. Може да е нямал тази последна фаза, но всеки се е лутал в тъмнината и знае колко е страшно. Вие не сте изчакали да се развие цялата картина. Има хора. които се занимават с духове. Някой за се моли в тъмнина, защото само в тъмнината духът се вижда, но после забравя какво е видял. Сутринта, като стане, казва: видях нещо. но се изплаших. Един от видните окултисти във Франция Елифас Леви, за да се увери в задгробния живот. пожелал да извика не обикновен дух, а някой по-виден. Отишъл той в Лондон, подготвил се по всички правила, направил своя сеанс й извикал този дух, но като го видял, паднал на земята. Не могъл даже да му зададе въпрос. Казва после: Забелязах го. че искаше дами каже нещо. но изгубих съзнание. Втори път Елифас Леви не се опитал да прави този сеанс.

Защо хората се страхуват от онези, които са си заминали? Да се страхуват от мечка, тигър, лъв или боа е естествено, но защо се страхуват от баща си, от майка си? Кои са причините? Тук има вътрешно неразбиране. Ние мислим, че онези, които са умрели са се изменили, че тяхното отношение към нас вече е друго. Но това е самозаблуждение. Баща ти, който е преминал в по-високо състояние на живота, мисли интензивно за теб и ти желае десет пъти повече добро, отколкото когато е бил на земята. Той докато е бил на земята е мислил само за себе си, а сега като е заминал за другия свят, мисли постоянно за теб. Казвам: Ние сме поставили една преграда между другия и този свят. Казвате: Има ли задгробен живот или няма? Сегашната философия на живите е такава. Онзи свят, в който смъртта ни въвежда, е различен от този. В онзи свят можеш да влезеш и без да умираш. А може да влезеш и по експедитивен начин. По този начин влезе Христос. Смъртта дойде и един от големите праведници насила го закараха на оня свят. Изтикаха Христа чрез смъртта от този свят по всички правила. Враговете му не искаха да живее на земята, защото щял да развали хората с учението си, за което не му е времето сега. Казват му: Ти си дошъл без време. Тъй както мислиш и проповядваш, ще развалиш нашия ред и порядък. А искаш и цар да станеш. - Така му казваха тогава учените. А сега. след две хиляди години неговото учение се поддържа от петстотин милиона души. Защо е така, има причини. Ние разсъждаваме философски. Някой ще каже: това са отвлечени работи. Неразбраните работи са отвлечени. Има интересни неща в нашия живот. Аз не се занимавам с въпроса има ли задгробен живот или няма. но питам: Съществува ли някъде в природата място, където да няма живот? Ако цялото пространство е изпълнено с живот, защо като заминеш от земята в другото състояние, казваш че няма живот? Ако може да докажем, че животът съществува само на земята, че в пространството няма живот, то е друго нещо. Аз казвам, че цялата природа е пълна с живот. Вие ще кажете, че това е едно твърдение. И другото, че няма живот, също е твърдение. Питам: кое твърдение е по-силно? Онзи, който казва, че няма живот. той опитал ли е това състояние? Всеки е опитал, че има живот, но нито един не е опитал състояние, в което няма живот. Вие може да предполагате, че няма живот, но то е предположение, което не е обосновано, няма научни данни, то е хипотеза. Казват, че като умре човек всичко се свършва. Аз не разглеждам въпроса, дали животът свършва или не. Не съм заинтересуван да създавам живот, ако някъде го няма. Ако живея тук хиляда години, мене би ми било приятно и ако замина за другия свят, пак би ми било приятно. Вие там ще си уредите живота добре. Kaтo oтидeтe в другия свят и къща с две стаи ще имате, и кухня ще имате и двор от десет декара ще имате, и градина с шадраванче. и меко легло, и отопление без дим и пушек. Учените не искат да описват оня свят. понеже мнозина ще се кандидатират за отиване. а кой ще остане да работи на земята?

Вие искате да бъдете самостоятелни в мисълта си. Самостоятелната мисъл се отличава с едно качество: тя дава растеж и разширение на съзнанието. В самостоятелните мисли обезсърчение няма, обезверение няма и не може да има. Казвате: Христос умря. Не, Христос държа един изпит, повидимому той умря. но това беше единственият път, по който можеше да се влезе в тайните на една организирана страна В природата. Не може да влезеш там. освен като умреш. Сега да ви приведа един малък разказ. Когато Господ създал света, той повикал всички разумни същества да дойдат на земята да работят и ги попитал, каква форма искат да вземат. Явил се слонът и други по-големи животни. Господ им казал: Ще вземете тази форма, но ще разберете живота само отвън. Наредили се млекопитаещите, рибите и всички те искали разни форми. Господ им казал какво да правят. Дошло най-малкото същество. Казва му Бог: Другите взеха всички форми, за тебе нищо не остана. Но ще ти дам една малка форма, с която да влезеш в човешкия организъм. Ти ще бъдеш невидимо, никой няма да те вижда, но ще въздействаш в голяма степен на човешката мисъл. Сега това малко невидимо същество заема цяла камара в нас. и си дава мнението за всичко. Когато речем да направим нещо голямо, то казва: Ако ти постъпваш кaтo слона, само външно ще разбереш света. трябва да бъдеш като нас. да заемеш последното място, ако искаш да разбереш живота. Тия. малките същества минават през всички дупчици. За тях няма мъчнотия. Смъртта не може да ги хване със зъбите си. Като дойде един слон. тя го сдъвква. Какво ли не дъвче тя! Тия малките животинки. като дойдат между зъбите й тя дъвче. дъвче. но те остават между зъбите й и после излизат навън.

Питам сега. кое е е по-хубаво - да бъдеш силен и да бъдеш сдъвкан от смъртта, или да си едно от тези малки същества, да минаваш през зъбите й и да останеш жив? Питам: кое е по-хубаво - да бъдеш министър и след като слезеш от власт да те съдят и да те пратят в затвора, или да си последен слуга и целият дом на господаря ти да те обича? Кое е по-хубаво? Да бъдеш министър и всички вестници да ти приписват най-лоши деяния, или да бъдеш слуга и да казват за тебе: отличен слуга, като него друг не сме имали. От мое гледище, бих избрал да бъда слуга на последното място. не бих избрал първото място на министъра. Може би някои от вас имат друго мнение. Тогава ще имаме две различни опитности: Вие ще бъдете в затвора, а аз ще бъда при господаря си. Вие ще имате стражари с ножове. а аз ще имам усмивката и погледа на моята господарка, на сина, на дъщерята. Кой как дойде, ще ме препоръчват като един от най-добрите слуги. Казвам: ние трябва да имаме правилна норма.

Има много амбициозни хора. които казват, че човек трябва да се наложи в света. Невъзможно е да се наложиш на хората по единствената причина, че природата е господарка на своите дела. Бог, Който е създал света, Той е господар. Ако идеш в Англия и поискаш да станеш там министър, как ще се наложиш? Най-малко десет поколения трябва да минат в Англия, за да станеш виден англичанин, да се приспособиш към английските закони. Не е лесна работа да вземеш най-видното място в света. Сега дават за пример Наполеон. че Взел най-Видното място В света. Но Наполеон взе последното място на остров Света Елена. Как ще обясните противоречието на Наполеон? А религиозните го цитират, че казвал на Христос: Ти беше пo-умен от мен. Като цар аз не можах да разбера живота. Аз създадох едно царство. което рухна, Ти създаде царство, което не рухна. И Христос като умря, все едно. че отиде на остров Света Елена, но после напусна острова и възкръсна. Голяма разлика има в разбиранията, начините и методите. Когато сегашните царе искат да внесат ред и порядък, воюват. В света трябва да се воюва за една идея. Но питам: ако братята и сестрите воюват кой да вземе по-голям дял от наследството на баща си. мислите ли. че тия братя и сестри са умни? Те може да обработват тоя имот заедно и да си разделят произведеното.

Сега ние разглеждаме един въпрос, който няма разрешение. Той е перпетум мобиле. Съвременните хора, когато уреждат социалните въпроси, уреждат ги толкова. колкото може да се направи перпетум мобиле. Трябва да имаме идеален ред. без насилие, без затвори. Това е възможно. но само при едно условие: Всички хора. които ще създават бъдещата култура, трябва да бъдат ясновидци. Тогава щом се зароди една лоша мисъл у някого, те трябва една или две години преди това да му кажат: Последствията на това, което мислиш да направиш. ще бъдат лоши. Не само това. Тогава няма да има престъпления, понеже няма да се позволява на никого да се жени за която иска. Ако ви развия какъв ще бъде бъдещият строй. Вие ще се учудите. Нещата са невъзможни при неразбиране. Всяко нещо. което се разбира, може да бъде. Ако отворите астрономията на Фламарион, ще прочетете. че атомите в главичката на една топлийка, която е два милиметра в диаметър представят числото 8 с 21 нули. И той казва. че ако всяка година изброяваме по един милиард атома, ще ни трябват 250 хиляди години за да ги преброим. Казвате: Вярно ли е това? Така казва Фламарион, той е правил изчисленията. Той ги е броил. Но близо до ума е, че за 250 хиляди години ще бъдат преброени, Фламарион прави и друго изчисление: Ако са вложени 25 стотинки от времето на Христа със сложна лихва до наше време, щяло да се получи такова грамадно число, че и да е направена цялата земя от злато, пак няма да бъде в състояние да се изплати тази сума. За да бъде изплатена, трябвало всяка минута да пада по една златна земя в продължение на 9 хиляди години. Това са неща още по-невъзможни, отколкото онова, което аз ви казвам. Това са математически изчисления. В една топлийка атомите никой не ги е броил, но казват: такива са изчисленията. Това са възможни неща, ние не се съмняваме. Те се казват чудеса на природата.

Ако вземете слънцето, то има 1 милион и 328 хиляди километра в диаметър. Всеки километър на диаметъра съответства на една наша земя, даже е по- голям. Представете си, че живеете на такава една земя като слънцето, какво ще бъде вашето понятие за света? Представете си тази земя, а и колко големи щяха да бъдат планетите в сравнение с нея? Направете сега изчисления, колко големи щяха да бъдат. Тогава животът ви щеше ли да бъде подобен на сегашния на земята? Не. Защото той зависи от обема на едно тяло, от неговия диаметър. Всички хора имат отношение към радиуса на земята. Някой иска да изучава човешкия характер. Най-първо трябва да изчисли каква част представлява неговата височина от земния диаметър. Аз казвам: палецът трябва да бъде по-малък, за да бъде човек по-морален. Ако теглите един диагонал от тази част на ръката с долната част, този диагонал изразява моралната страна на човека. Колкото този диагонал е по-голям, толкова моралният стабилитет на човека е по-устойчив. Един стремеж има. Когато природата е създала човешката ръка, тя е имала един разумен план. Казваме, че човек се е развивал по закона на еволюцията, но освен него има и други закони, по които се определя каква е формата на пръстите: вретенообразни, плоскообразни, или възлести. Онези хора. на които стомахът работи добре, пръстите им в основата си са добре развити. Когато стомахът е слаб, тогава и пръстите са слаби. Има съответствие. Когато физическият свят има надмощие. това не е лошо, защото между физическия свят. света на чувствата и света на мисълта съществува съответствие. На първо място е човешката глава. след нея дробовете, на трето място е стомахът и после идат ръцете и краката. Ръцете и краката се развиват съобразно съотношението, което е между главата и белите дробове. В бъдеше, когато се възпитават децата. трябва да се започне с възпитанието на главата, а след това възпитанието на дробовете и възпитанието на стомаха. Най-напред ще възпиташ ума си, нервната енергия. Ще се научиш да мислиш. Но не тъй както факирите мислят. Има и други начини на мислене. В Европа приемат методите на индусите, но те нямат същите резултати за бялата раса по единствената причини, че когато са се създавали тия методи, човечеството се е намирало в период на инволюция. През това време човечеството е слизало към дъното, към най-гъстата материя. Сега ние сме поели пътя на еволюцията и инволюционните методи нямат вече място. Те са несъвместими със сегашното ни развитие. Нашите минали вярвания, нашите минали схващания за Бога не важат. Ние трябва да имаме за Бога ново схващане. При закона на инволюцията постоянно сме се смалявали, от нас са вземали нещо, ние сме давали, давали. Когато казват, че трябва да даваш, то е законът на инволюцията, трябва да дадеш нещо, за да се освободиш. Сега се качваме нагоре и ние сме започнали да придобиваме, но не материални неща, разбира се.

Човешкият ум трябва да се занимава с най-възвишени, най-хубави мисли, човешкото сърце трябва да се занимава с най-възвишени и благородни чувства, човешките постъпки трябва да са най-добрите. Казваш: това е невъзможно. Не, възможно е. Само при такава мисъл твоят мозък може да се развива нормално, да се развият тези тъкани, по които мислите се предават. Тази работа не е така лесна, както някои си мислят. Сивото вещество е зърнесто, а в бялото се преплитат нишки, които влизат в състава на човешкия мозък. Има специфични нишки за всевъзможни родове енергия, които влизат в състава на новата мисъл. Трябва да внимаваме да не повредим нишките, по които възприемаме Божествената енергия. Например, любовта на Бога не може да дойде по обикновени нерви. Трябва да има специфични нишки, специфични нерви да приемем в нас тази енергия, да опитаме Божествената Любов. Не всеки може да опита Божествената Любов. Ти искаш да обичаш ближния си. Ако у тебе не са развити тези центрове, не можеш да имаш никаква обич. И за архитектура, или за инженерство всякога има специфични нишки. Всеки не може да бъде архитект, инженер. И музикантите имат специфични нишки. И жените имат специфични нишки, които ги правят жени. Но жената може да се превърне в мъж. Има достатъчно такива случаи, много жени са станали мъже и мъже са станали жени. Възможно е превръщане на един вид в друг. Това не е противоречие, то е една от дълбоките тайни в живота.

Ти може дa превърнеш една своя мисъл. В тебе се явява една страст, това е една форма, която се е създала още преди три-четири поколения. В четвъртото поколение тази форма трябва да се прояви. Дядо ти или баба ти са създали тази анормална форма. Понеже ти вървиш по тази линия, в тебе сега се явява едно неестествено желание. Тази форма идва по закона на внушението. Вие ще кажете: защо законът е такъв? Този закон има две страни: ако дядо ти е мислил да направи някакво добро преди три поколения, ще бъде естествено за тебе, ти да направиш туй добро. Но ако в дядо ти тогава е имало едно престъпно желание, ти ще постъпиш по-лошо от него, ти ще изпълниш това деяние. Следователно, като говорим за хората, ние разбираме тясното единство, което съществува между тях. Животът на цялото човечество е живот на индивида и животът на всеки индивид е живот на цялото човечество.

Следователно, така трябва да се разбира законът на възпитанието. Никой няма право да живее както си иска. Онези, които не разбират, са свободни, но тези, кошпо разбират законите, трябва да мислят правилно. Някой казва: Какво да направя аз? Аз не съм дошъл да направя нещо в света. Аз съм дошъл да видя това, което природата е направила. Аз съм странник, пътешественик, дошъл съм да видя направеното от природата, да вляза в нейните лаборатории, да се разговорим, да ми обясни онова, което не разбирам. Или, казано на религиозен език: да видя какво Бог е направил, да видя законите, по които е работил. Той е мислил не година, не две. Индусите казват, че Господ е мислил единица с 15 нули години преди да направи света, толкова години Той е мислил, каква трябва да бъде сегашната вселена. И когато намисли да ликвидира със света, пак толкова ще мисли - единица с 15 нули.

Как разбирате вие идеята за Бога? Той е толкова силен, че с едно издишване създал целия свят и като поеме въздух ще му трябва едно число с 16 цифри. Значи, Той само веднъж издишва и поема въздух. Кое друго същество може да направи такова вдишване? Един адепт, който задържа въздуха 20 минути се счита, че прави чудеса. Ако ти можеш да направиш туй, без да изгубиш съзнание, мислиш че всичко можеш да направиш.

Религиозните хора е мат повърхностна представа за онзи свят. Безверниците пак имат повърхностни разбиране за сегашния живот. Те казват: да избием всички, за да се изчисти. Толкова хиляди ярки, агънца, говеда, са избили - това са милиарди. Също, милиони хора се избиват във войните, но и досега светът не се е оправил. Това е неразбиране. Сегашните християнски народи живеят с атавистични идеи. Ако приложим новите идеи на правдата, ще дойде друга култура. Сега в света ще се родят новите жени. Според моите изчисления, това ще бъде след 2100 година. След 2100 година, които от вас дойдат, ще проверят. Аз не искам никой да вярва. Но знам, че няма да ме опровергаете. Толкова съм сигурен в това, че не допущам нито един процент изключение. Казвам: Ще дойдат мъже и жени, които ще въдворят нова култура на земята, култура без войни. За тези мъже и жени се говори в 20 глава на Откровението. Ангелът, който слязъл и вързал дявола с една голяма верига, да не изкушава хората. И тогава, в бъдещата култура ще се позволява да се раждат само две деца, не много както сега, едно момче и едно момиче. След като родят децата, бащата и майката ще бъдат свободни. Майката ще вземе мъжкото дете, бащата - женското. Единият да отиде на единия край на земята, другият - на другия край и ще си пишат любовни писма. На вас ви се вижда странно, а за мен е странен съвместният начин на живот на мъжа и жената. Но аз виждам причината. Нито мъжа осъждам, нито жената осъждам. При големи несгоди живеем.

Сега всички поддържат, че трябва да вярваме в Бога. Казвам, ние трябва да имаме здрава основа. Нека умните не се спъват един друг. И ако някой иска да излезе по-нагоре, другите да не му слагат спирачка. Един англичанин изразява по следния начин сегашната култура: Той представя живота като един висок връх, който е символ на идеала. Всеки иска да се качи горе, но • когато някой поеме, друг го тегли надолу. Всички се теглят, никой никому не позволява да се качи на върха. И ние имаме един идеал за Бога, но не трябва да умуваме като в следния случай. Двама души, седели на една маса и разрешавали важен социален въпрос как да помогнат на eдин селянин да вдигне товара си. В това време друг обикновен гражданин, който не се занимавал със социология, вдигнал товара и му помогнал. Казваш: Да имам пари. Откъде ще дойдат пари? Да имам лозе. Откъде ще дойде това лозе, да има плодородие, да работя. Но не е само да работиш. Може да работиш и да няма плодородие. Има други фактори, не сме ние факторите. Ние хората сме последните фактори. Това трябва да осъзнаем. Колкото по-скоро го осъзнаем, по-добре. Вие казвате: Ние трябва да станем господари на природата, да я преобразим. И мислите, че Господ ще ви остави да преобразите природата. Детето може ли да се качи на гърба на майка си и тя да го остави да й заповядва. Вие виждали ли сте какво нещо е природата? Тя е една майка. Аз не съм виждал по- красива, по-мощна и по-сериозна жена от природата. Да съберете всичките философи, които са живели на земята от осем хиляди години насам, не може да направят даже единия пръст на природата. А те искат дa й станат господари. Тя взема с двата си пръста голям философ, изтегля го от тялото му и го разхожда. Казва му: Синко, ти искаш да ми заповядваш нещо? Какво ще кажеш? Втори път отиде при друг философ, извади го като сом, пече го на пиростия. С тези примери аз искам да направя мисълта си достъпна за вашия ум. Когато сте в съприкосновение с някой философ, вие чувствате известен подтик, но у вас трябва да има нещо на което да разчитате. Вие не вярвате в това, за което нямате понятие. Да има нещо във вас, на което да вярвате - или на вашата глава, или на вашето сърце, или на вашия стомах - едно от трите. Казвате: Аз трябва да вярвам. Представител Бога е нашата глава, нашият мозък с всичките центрове. Жилището на нашата душа е нашето сърце и нашият стомах. Следователно, той живее в най- долното жилище. По главата ти се познава какво е отношението на Бога към теб. Ако твоята глава не е оформена добре, Бог не може да има правилно отношение към тебе. Ако имаш чело като на папагал, невъзможно е да мислиш. За да разрешиш един философски въпрос трябва да измениш челото си. Има известни безсмъртни форми. Виждали ли сте едно правилно чело? Добрият човек има свои мерки. Аз не искам да дам своята мярка. Като измеря лицето на човека, аз зная каква трябва да бъде дължината, каква трябва да бъде широчината, после какви трябва да бъдат съотношенията на ушите спрямо лицето, или носа спрямо лицето, а също и на устата. За мене в дадения случай важно е челото, важни са ушите, важен е носът, важна е устата, важни са очите. Това са единствените неща, на които можеш да разчиташ. Това е капитал. Ако ти имаш неправилен нос, уши, уста, не очаквай нищо от твоята работа. Ако твоето ухо е деформирано, а носът е правилен и очите са правилни, ти имаш Възможност дa поправиш една грешка. Аз мога да ви покажа някои примери. Има хора благородни в постъпките си, но дипломати. Неприятна ти е такава постъпка. Някой казва: Аз съм малко недодялан. И ухото му е такова. Не искам да покажа къде е. Той е недодялан, но има нещо благородно В постъпките му. Понякога има изключения. В благородните постъпки ние виждаме добре оформено ухо, чело. нос и добре оформена уста. Който обича истината, очите му са добре оформени. В това вярвам: в очите, в челото, в носа, в брадата. Или казано другояче, аз вярвам в главата на човека. Вярвам в неговите дробове, в неговия стомах, а също така вярвам и в неговите ръце и крака. Като срещна един човек аз разглеждам главата му и от нея вадя заключение за неговите уши, брада и вярвам в тях. Моите отношения към него са нормални и неговите отношения към мен са нормални. Не може да има недоразумение между мене и него, не може да има никакво неразбиране: същият закон важи и за дъщерята и за сина.

Един син и баща не се разбират. Поглеждам ухото и на бащата и на сина. На бащата е правилно, но на сина не е правилно. Търся къде е грешката. Тогава казвам на майката: тази грешка само ти можеш да я изправиш. Как? Ти ще обичаш мъжа си и чрез него това качество ще мине у тебе. Тъй става. Бащата не може да предаде качествата си направо на сина си. Вие се лъжете ако не мислите така. Един учител не може да влияе направо на децата. Един учител, един възпитател, трябва да разбира метода. Учителят трябва най-първо да има благоволението на бащата и майката и тогава може да Влияе на детето. Той никога не може да повлияе на сина, ако няма благоволението на бащата и майката. Той трябва да има отношение с бащата. Сега хората мислят, че на човека лесно може да се влияе. Но такова влияние е временно. Аз вземам влиянието в широк смисъл. То може да създаде в човека условия за растене. Ако някой ученик няма желание да учи, но учителят успее да внесе в него един нов импулс, това ще събуди у ученика стремеж към знание, и ще се развият неговите умствени дарби и способности. Родителите ще са благодарни и ще кажат: нашият син е доста способен, учи се добре, има и похвалата на учителя и учениците. Така разбирам влиянието. Бих желал такова влияние да има и върху мене. Ако те срещне някой и целият ден си с радостно разположение, това е добро влияние. Ако те срещне друг и целият ден след това се чувстваш неразположен, какво влияние е това?

При сегашните условия се изключва влиянието на страха. Методът на страха е минал. Соломон е казал: “Начало на мъдростта е страхът Господен.” Прав е Соломон, но това беше по закона на инволюцията. Сега ще внесем друго правило: “Начало на мъдростта е любовта.” Следователно, методът на Соломон е внесъл страха. И Мойсей е казал: Трябва да имате страх от Господа. Христос взема любовта. И ако искате да се повлияете, непременно трябва да имате нещо в себе си, което да обичате. Пазете се само от това: да мислите лошо за хората. Може да ви дойде една лоша мисъл, но каквото мислите за хората, ще се върне към вас. Аз имам една статистика, но не искам да я изнасям, за да не се свържете с отрицателните образи. В света има един обратен закон. Той е закон на благословение. Всяко добро, което извършите, всяка една добра мисъл, след като обиколи целия свят, тя ще се върне към вас със своите придобивки. И всяка една лоша мисъл, след като обиколи целия свят, пак ще се върне при вас. Следователно, мислите, които изпращате в света - добри или лоши, ще се върнат при вас.

Hиe оставяме хората от света да работят, както знаят, защото на сегашните хора ние не можем да помогнем по никой начин. Този свят си върви, тъй както е тръгнал. Той трябва да завърши по същия начин. Обаче бъдещето ви зависи от вас. Ще ви обясня мисълта си: Когато се качвате в един параход, вие не знаете какво ще стане с него. Ако той започне да потъва и успеете да се качите в някоя лодка, вие ще се спасите и ще благодарите, че сте излезли на брега. Но втори път като се качите на параход, ще изберете най-здравия, очите ви ще бъдат по-отворени. Ще ви приведа и примера за банкера, който имал маймуна и се похвалил, че неговата маймуна никой не може да я излъже. Хванал се на бас един с него, че ще я излъже. Отишъл при нея, приспал я и обрал всичко. Върнал се в стаята банкерът, но всичко било обрано. Чрез горчивата опитност, природата ще ви застави най-после да стигнете до истинското разбиране. То седи в любовта към Бога, но не към онзи Господ, който са създали религиозните хора, но към онзи, Духът на Когото живее във вас. Има особени дни в годината, когато Духът Божи действа във всяко живо същество. Има дни, когато Божественото Начало действа. Ако си мислим, че ще намерим Господ някъде в Неговия физически облик, който хората му дават, това е неразумно. Бог е онова Начало на живота, което изпълва всичко. Няма място, което Той да не изпълва. Духът е носител на този живот. Бог е навсякъде. Като живеем добре, това е Неговото присъствие. А когато не живеем добре, Той е далече. Ние се заблуждаваме като мислим, че не можем да живеем добре. Всеки човек може да живее добре. От вас зависи щастието. “ Двама или трима събрани заедно, ако попросите от Бога в мое име, каквото поискате ще ви бъде.” Най-първо, вие трябва да преодолеете себе си. Мислете за вашето тяло, но мислете и за вашата душа. Проучвайте закона, който съществува в света. Когато се проповядва на една какавида, че ще промени тялото си, какво разбира тя? Но след време я виждат като пъстра пеперуда. Крилата на някои пеперуди имат около 40 цвята. Един английски естественик казва, че това е работа на ангелите. Само много разумни същества могат да поставят толкова много нюанси на толкова малко място. Тази какавида имала ли е тези нюанси? Вие след като напуснете това тяло, ще се явите в друго тяло, със съвсем друга форма. Глава ще имате. Духът има отлична глава, ръце, крака, даже и стомах. Но някои неща не съществуват, например черва. Червата заемат последно място в една душа, която е заминала за другия свят. Духовният свят се отличава по това, че е крайно хигиенично място, там няма почти никакви излишъци. Там се яде малко и храната се усвоява изцяло, никакъв излишък не остава. Така че, там място за нечистотии няма. И умивалници няма. Чинията, в която е яла една душа, остава така чиста, както преди яденето. Говоря ви на ваш език. Ако не ми вярвате, като отидете на онзи свят, проверете и ми пишете. Аз съм от тези, които проверяват. За мене онзи свят е възвишена област. Аз считам живота за единство. Онзи живот и земният живот са както живота на хората и живота на мравките. Една мравка, за да дойде до човека, трябва да мине през много фази. Този свят за нея е горе. Мравките живеят в един друг свят и нямат органи да разбират нашия, както човек го разбира. Тъй и вие, като влезете в онзи свят, няма да го разберете. Вие като влезете в онзи свят, ще видите, че земята още не е изменена по подобие на него. Диаметърът на земята не е 12 хиляди километра, той е по-голям. Какви физически изменения има още да правите на материята, която функционира у вас. Ние още не сме направили шия изменения на земята. Земята е малко по-обемиста, отколкото ние я схващаме. Нито един от вас не може да я схване каквато е. Вие нямате ясна представа за нея. Къде е онзи адепт, който може да вижда цялата земя, и Америка, и Европа, и Азия, и Африка едновременно? Какво трябва да бъде твоето съзнание, за да виждаш всичко това? Ако можеш да виждаш всички планини на земята, то е онзи свят. Като влезеш в онзи свят, ти ще виждаш друга земя, тази земя ще изчезне и ще остане друга, по-голяма земя.

Ние влизаме в една област, дето нещата потъмняват и аз не искам да остане нещо неясно. Има работи. които не могат да се обяснят, но които в дадения случай могат да ни бъдат полезни. Ние сме в състояние да отдалечим от себе си Всяко нещастие, да отдалечим всяка болест, всяка сиромашия, всичките несъгласия, които съществуват между нас. Ако бихме се възлюбили едни други, ние сме в състояние да продължим своя живот. Може да направите опит. Нека хиляда души да пожелаят на едного да живее по-дълго време и той ще живее. Но ако хиляда души мислят за един човек да си замине, този човек не може да издържи тяхната мисъл. Аз съм правил наблюдения. Някой старец не го искат вкъщи, казват: Този старец няма ли да си замине? След една-две години минавам покрай същото село, казвам: де е старецът? - Замина си за онзи свят. Минавам покрай друго село, гледам един старец хилав, но за него казват: Да живее този дядо. Минавам след две години, вдигнал се старецът. Пожелаят да умре и той умира. Пожелаят да живее и той живее.

Ние със своите мисли удължаваме своя живот. Адам живял 900 години. Сега казваме: Ако трябва да живеем още един живот, къде ще му иде краят? По- добре да живеем дълъг живот. Но какво от това, ако живеем 120 години, а нищо не разбираме. Някой живял 120 години, оженил се три пъти, жена му умряла, децата му умрели, търговец бил, фалирал, написал една книга, не се чете. В живота си човек трябва да върши съществени работи. Ако аз дойда на земята в бъдеще, бих желал да добия такава сила, че да ходя на разходка до месечината. Месечината е богата със злато и скъпоценни камъни - големи богатства има там. И като се върна да донеса всичкото богатство оттам. Как мислите ако донеса 500-600 милиона английски лири, такава разходка има смисъл, нали? Ако придобия знания и стана господар на пространството, като господар ще зная, ще измервам със своите уреди какъв е студът, каква е топлината, какви са електрическите и магнетически процеси, какви промени стават. И после ще се яви амбицията у мене да ида на слънцето. Оттам ще донеса свещения огън с който ще запалвам елементите на земята, ще донеса и жизнения еликсир, за който са работили алхимиците цели векове. Този еликсир може да се вземе само от слънцето. Каквото и да казват другите, аз зная, че този еликсир не се намира на земята. През годината има особени дни и часове, когато слънчевите лъчи падат под известен ъгъл върху земята. Тогава се излива еликсира. Ако можете да го вземете и да го поставите в едно шишенце, ще добиете вечния живот. Вие искате да ви кажа кои са тези дни и часове. И цялата земя да ми дадете, няма да ви кажа. Има какво друго да се учи.

Казвате: Побеля ми главата. Побеляла ти е главата от невежество. Христос казва: Който заема на земята първото място, на другия свят ще вземе последното. На първо място е природата, ти си на последно място, учи се от нея, защото като дойде Господ, Той ще ти каже: Тук знание трябва да имаш. Сега аз искам да ви кажа само възможностите, не искам да ви хваля. Може дa направите пo един опит. Не зная колко души ще ме послушат. Ето какво разбирам под послушание. Да ви дам един метод и вие да го приемете без да се съмнявате в мен и без да мислите, че си правя шега с вас, или, че искам да ви поставя натясно. Вие и без това сте съвсем натясно, боледувате, разочаровате се. Аз не искам от вас обещания. Мога да приема обещание от вас за един ден, за една година. Туй, което е вярно за една година, е вярно и за една седмица. Никога не може да се предаде една истина, ако се съмняваш. Не може да предадеш никаква истина без любов. Ако не обичаш някого, ти нищо не можеш да му предадеш. Същото е ако и аз съм на вашето място. Ако ти обичаш някого и той те обича, но те излъже, може да направи голяма пакост. И другото е вярно. Ако той те обича и ти го обичаш и ти каже една истина, той непременно ще ти предаде едно качество, едно знание, което по друг начин не можеш да придобиеш.Туй не е нещо, което можеш да придобиеш от книгите. Книгите само ще ти помогнат. Има неща, които непосредствено се получават от слънчевите лъчи.

Казвам: Знание ви трябва. Всеки трябва да знае какво иска да излезе от него. Ако някоя млада сестра казва, че е остаряла вече, и се готви за погребение, това е неразумно. Аз харесвам тук една стара сестра. Горката, обезсърчила се, иде при мене. Приготвила си няколко хиляди за погребение. Казвам: Тя е дошла до правата мисъл. Няма какво да я погребват. Тя сама трябва да се погребе. Свети Илия, кой го погреба? Ако ти вярваш в Бога, няма нужда да те погребват, но ако не вярваш, трябва да те погребат, десет попа да те опеят. Ако вярваш в Бога, нито един поп не трябва, нито погребална каляска ти трябва. За тебе ще дойде една каляска отгоре и ти ще идеш с чест и слава там, отдето си дошъл. Сега не искам да ви доказвам нищо. Ако река да ви доказвам, ще излезе лъжа. Всички неща, които се доказват, са лъжливи. Нещо, което може да се опита, то е истинско. Може да кажем на човека туй, което сега ще стане. Аз ви казвам: за когото и да е, може да направим един опит. Абсолютно никакво съмнение не трябва да има. Освен това трябва да имате светъл ум и да сте много безстрашни. Човек, който изучава природата, Божественото в света, той трябва да бъде много смел, абсолютно никакъв страх не трябва да има. Ако имате най-малкия страх, вие ще пометнете като жена. Никаква идея не може да се роди в човешки ум, където има страх. Трябва да има любов, за да се задържи човешката мисъл. Трябва да вярваш в истината Защото ако в другите не вярваш, в себе си трябва да вярваш. Ако не вярваш в себе си, в кого ще вярваш? Трябва да обичаш своето вярване. Така вярваше дядо mu. Той имаше причина. Той имаше нещо обективно. В кого вярваше дядо ти? Трябва да имаш вяра в нещо. Тук имахме един наш брат, на когото един старец му дал формула за цяр против живеница. Като намаже наоколо с този цяр, всичко се отделя и го изкоренява, изважда го без операция, без нож Като направи няколко опита, той замина за другия свят, но не можа да даде формулата, отиде цярът. Тъкмо мислеше как да го приложи, мислеше как да прави опити, да види как става Питам този стар човек откъде го е научил. Някоя баба му го е казала, така се предава от поколение на поколение. Някой път изгубим любовта. Любовта, която може да дойде е всесилна. Любовта има едно свойство - тя не отеготява човека, тя не внася ревност, не внася смут. Има нещо, което внася ревност, то не е любов. Ревността не върви с любовта. Любовта всякога носи живот, носи светлина, носи свобода в себе си и пълно освобождение и безсмъртие. Казвам: Тази е .любовта, с която трябва да се свържете.

Най-първо, когато ти обичаш някого, то се познава по това, че отдалече още като го видиш ти е приятно. Аз наричам туй начало на любовта. Не като се срещнете, но само като го зърнеш, тебе ти е приятно. Душата на човека не е в тялото. В тялото на човека живее едно същество, което е красиво, разумно. Питам ви: Виждали ли сте човешката душа? Аз съм я виждал. Не съм виждал по-красиво нещо от човешката душа на земята. То е един ангел, който е затворен в колиба, в затвор.

Казвам: Вярвайте в онова, което е вложено във вас. Не се заблуждавайте с външни неща. Вярвайте в това, което е дълбоко във вас. Има нещо, което не харесвате, то е друг въпрос. Има друго нещо, на което разчитате. Но и от него има нещо още по-хубаво. След човешката душа идат ангелите, след ангелите идат други същества, по-висши. Като видиш човешката душа, виждаш един ангел. От човешката душа ще добиеш представа какво нещо е благородство. А като видиш един ангел, ще си съставиш понятие, какво нещо е интелигентност, разумност. Като видиш Бога, ще видиш какво нещо е величието, силата. Ще кажете: Щастлив съм, че живея в свят. където съществува един Бог. Щастлив съм, че живея в такъв свят, където има разумни същества. Щастлив съм, че живея в свят, където има такива благородни души.

Беседа, държана от Учителя на 5 февруари 1933 г.,10 ч.с., София-Изгрев.

--------------------------
* манас - ум
** a man /англ./ - мъж, човек

НАГОРЕ




placeholder