НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Дадено и установено / Движение, трептение и разширение (Дадено и установено)

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Дадено и установено

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, аз, същества, свят, ред, казва, нещата, сега, всички, съзнание, мисли, ходи, всичко, трепет, добре, установен, можеш ,

 Младежки окултен клас , София, 4 Ноември 1932г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

Коя от двете думи, „дадено“и „установено“, има по-широко съдържание? Думата „установено“е по-широка от „дадено“. Установените неща се движат, а дадените растат. Тази е разликата между тези две думи. Даденото е семе, което се посява в земята. Щом се посее, има вече условия да расте. Като казвам, че установеното се движи, считам, че то е подвижна почва. Тези думи са временна мярка за определяне условията в природата. Някои неща са установени и служат за изходна точка. Като излизаш от тази точка, ти ще мислиш, чувствуваш и постъпваш по специфичен начин. Как се познава, че мислите, чувствата и постъпките ви са прави? – Има един установен закон, по който се познава, кои неща са прави и кои – криви. Сам по себе си, този закон е неизвестен. Значи, неизвестното прави нещата известни. Думата „неизвестно“е нещо относително за човешкото съзнание. Неизвестното за едного е известно за другиго. Наистина, започваш една задача с няколко неизвестни. Като я решиш, неизвестните стават известни. Има събития, които в първо време са неизвестни. Щом се изпълнят, стават известни. Ето защо, под неизвестно не разбираме нещо абсолютно неизвестно.

Следователно, неизвестни неща са ония, за които не са дадени условия и време да се изпълнят. Влизаш в един непознат град и виждаш много неизвестни неща; влизаш в една тъмна стая, но не можеш да се ориентираш, няма светлина. Щом дойде светлината, неизвестните неща стават известни. В природата съществуват два порядъка: установен и неустановен. Установеният ред се поддържа от безброй разумни същества. Те съставят общество, държава или обширен свят. Оттук изхождат всички останали светове. Значи, установеният свят е начало на всичко. Тук съществата събарят, разграждат и градят. И ние, колкото малко да работим, постоянно се движим около тях и помагаме. Те събарят и рушат, а ние разчистваме пътя им. Те започват да градят, ние им подаваме материалите. В това отношение, ние сме като децата, които се движат около възрастните и им помагат в работата. Ще кажете, че разликата между децата и възрастните е голяма. В едно отношение, има разлика, но в друго – няма. Детето и философът ядат по един и същ начин, еднакво приемат сладостта на храната. Ако на детето е сладко и на философа е сладко; ако на детето е горчиво и на философа е горчиво. Когато философът е недоволен от нещо и даде израз на недоволството си и детето прави същия израз на недоволство. Обаче, философът ще ти даде едно обяснение за същината на храната, а детето – друго. За детето съществено е това, което то разбира.

Често се говори за ума, като съществена проява на човека. Какво, всъщност е умът, не можем да кажем, но можем да говорим за проявите на ума. Според някои, умът е принцип, с който човек работи. Умът е нещо дадено на човека, но понеже не може да се обясни, той е установеното в него. Дадено ти е, например, да разбираш нещата, а установено е да се движиш по тях. Значи, дадените неща се обясняват, разбират, а установените дават свобода, простор, широта на човека. Питат някой, защо човек трябва да живее добре. Ще кажете, че така е наредила природата. Ще ви задам въпроса: Защо ходите прави? – Защо се задава такъв въпрос? – Много просто. Има същества, които пълзят, други пъплят, а човек ходи изправен.

Следователно, интересно е да знаеш, защо човек е изправен. На същото основание, имаш право да питаш, защо човек трябва да живее добре. Отговорът е прост: Който не живее добре, не може да ходи прав. Щом не живее добре, той или ще пъпли, или ще лази. Каква е разликата между пъпленето и лазенето? Пъплят съществата от двуизмерния сват, а лазят ония, които имат съзнание, малко по-високо от съществата на двуизмерния свят. Когато се говори за пъплене, лазене и ходене, подразбираме степени на съзнанието или прояви на ума.

Човешкото съзнание и човешкият ум нямат условия за развитие нито в пъпленето, нито в лазенето. Щом се изправи и започне да ходи, човек има вече условия за развитие. Само праведният, моралният човек може да ходи. По хода може да се познае, до каква степен на развитие е дошъл човек. Срещаш един човек, ходи с наведена глава към земята, или настрана. Друг ходи прегърбен, като маха ръцете си безразборно на една или на друга страна. Трети се люшка надясно или наляво, не може да пази равновесие. Това са степени на човешкото съзнание. Когато съзнанието е добре развито, човек ходи добре изправен. Стъпките му са сигурни, установени.

И тъй, мисълта се отразява върху движенията, а движенията – върху съзнанието. Възвишените, разумните същества са установили един ред в човешките мисли, чувства и постъпки, които работят в съзнанието. Установеният ред на нещата наричаме „закон на разумната природа“. Който си позволи да престъпи този закон съзнателно, той носи отговорност за постъпката си. Човек носи двояка отговорност: по дух и по мисъл. Ако ученикът греши в мисълта си, учителят лесно го хваща и му казва: Изправи мисълта си. Учителят излиза на двубой със своя ученик и докато окръжаващите се опомнят, учителят излязъл победител. Никога ученикът не може да надмине учителя си. Колкото и да се сили, ученикът не може да изненада своя учител. Голямата планина не се изненадва от нищо. Може ли малката планина да изненада голямата?

Аз не разглеждам въпроса от сегашното разбиране на хората, като обикновени учители и ученици. Положението на сегашните учители и ученици е актьорство. Те играят на сцената, както актьорите в театъра. На сцената може да бъдеш и цар, и философ, и богаташ, но всъщност, нищо не си. Ти си обикновен служител, като всички обикновени хора. Ти декламираш стихотворенията на видни, гениални поети, но сам не си такъв. Ти въртиш колелото на най-сложната машина, но не си онзи велик изобретател, който е измислил тази машина. Сегашното поколение се ползва от откритията на миналото поколение, а бъдещето ще се ползва от откритията на сегашното. Установеният ред на нещата е работил и в миналото, работи в настоящето, ще работи и в бъдещето, но той сам е независим, от нищо не се влияе. Обикновеният ред не може да му се наложи. В него се крие моралът на светлината. Той е опорна точка, около която се върти всякаква дейност. Този кръг на действие може постоянно да се разширява.

Закон е: Великите неща се смаляват, а малките растат и се увеличават. Ето, вселената ни се изявява по пътя на смаляването, а ние я изучаваме по пътя на увеличаването. Например, първоначално слънцето е заемало грамадно пространство, но постепенно материята му се сгъстявала, докато се оформило в сегашния си вид и форма. Така се оформили всички планети. Сега ние разглеждаме вселената, с нейните слънца и планети, физически, външно, но ако я разгледаме като живо тяло, като жив организъм, ще имаме друга представа. Докато разглеждате нещата физически, вън от съзнанието, картината ще бъде една. Мозъкът, дробовете, стомахът от една страна и костите, мускулите – от друга, нямат своя мисъл. Те не могат да мислят, но са в зависимост от мисълта на цялото. Има нещо в човека, което мисли, направлява и държи всичко в изправност. Това е висшето съзнание в човека. То обгръща несъзнателното. Докато висшето съзнание е в човека, той минава за жива душа. До това време човек расте и се развива. Щом това съзнание го напусне, той престава да расте и се разпада на безброй частици.

Питате: Де е човекът? Да се задава такъв въпрос, то е все едно да питате, де е шишето от което водата се разляла. Водата се разляла, а шишето остава неизменно. Аз говоря за шишета, които не се изменят и никога не изчезват. Водата се излива, а шишето си остава там, дето е било.

И тъй, твърдата материя е установена, течната трепти, а въздухообразната се разширява. С други думи казано: Това, което движи нещата, е материалният свят. Това, което трепти, е чувственият свят. Това, което се разширява, е умственият свят. Дето е мисълта, там има разширение. Дето е чувството, там има трепет. Дето има движение, там е физическият свят, там са завършените резултати. Щом направиш една кола, ти я пускаш в движение. Трепетът трябва да се превърне в движение, а движението – в трепет. После, трепетът трябва да се превърне в разширяване, а разширяването – в трепет.

Първото условие за развитие на ума е разширяването. Умът се нуждае от пространство, от простор. Ако не разбирате закона за разширяване на ума, не можете да се справите с пространството. Трепетът има отношение към времето. Ако не разбирате, какво нещо е трепетът, не можете да се справите с времето.

Движението има отношение към законите на физическия свят, към волята. Ако не разбирате законите на движението, няма да имате никакви постижения. Щом нямате постижения, постоянно ще се разочаровате. Толстой, като дошъл до най-голямото разочарование, казал: Родих се, но какво от това? Ям, но какво от това? Имам богатство, какво от това? Ще умра, какво от това? На тези въпроси аз отговарям: Като се родиш, ще възмъжееш; като възмъжееш, ще учиш, после ще работиш. Като се умориш, ще си починеш. Като се наспиш добре, ще се събудиш и ще се наядеш. Като си задаваш такива въпроси и си отговаряш, най-после се уморяваш и заспиваш. Мислиш ли, че като се събудиш, ще кажеш нещо ново? Пак ще повтаряш същото. За да не изпада в еднообразие, аз ще му дам следния съвет: Ще пости шест дни, без хапка хляб и вода. Какво ще прави тогава? Той мисли, че ще умре от глад. Щом хапне малко, ще разбере смисъла на храненето. Ето защо, като си починеш, започни да работиш и благодари, че си работил. Като си гладувал, нахрани се и благодари за храната. Стани положителен в живота, а не отрицателен. Не питай, защо ти е здравето, но благодари, че си здрав. Иначе, ще дойде болестта – строгият господар, на когото ще работиш без пари. Щом види, че умираш, ще те изхвърли навън. Ако те намерят добри хора, ще те излекуват и ще кажат: Пази се от лошия господар, болестта; не се свързвай с господарите на сиромашията, на глада, на смъртта.

Пазете се от лошите господари! Влезеш ли в университета на смъртта, там са безпощадни. Там не дават никакво право на човека. Това е светът на анархията, на безправието; това е един неустановен свят. Всички аномалии на земята се дължат на неустановения ред на нещата. Който не разбира тези неща, казва, че неустановеният ред произтича от установения. Не е така. Установеният ред произтича от неустановения. Приятно е да срещнеш същество от установения свят. – Какви са тези същества? – Един богат светски човек отишъл при един виден философ и го запитал: Има ли Господ в света, или няма? Философът отговорил: След половин час ще ти дам отговор. В това време, философът отишъл при един апаш и му казал: Ще влезеш в тази стая, ще видиш един богат човек и ще го обереш по всички правила на твоето изкуство. Апашът влязъл в стаята, обискирал богаташа, взел парите и часовника му. Съблякъл дрехите му и като го оставил по долни дрехи, тръгнал да си отива. Ужасен, изплашен, богаташът почнал да вика: Господи, помогни ми! В този момент, философът влязъл в стаята и се обърнал към апаша с думите: Стой, върни всичко на този човек! Апашът изпълнил заповедта му. След това философът казал на богатия: Господ е Този, Който те освобождава от ръцете на апаша; Който ти дава благата на живота и Който връща всичко, което ти е отнето. Търсиш ли Бога вън от това, никъде не можеш да Го намериш. Търси Го в положителното, а не в отрицателното на живота.

Помни: Когато се намериш в трудно положение, обърни се към съществата от установения свят, без колебание и без съмнение. Не питай, достоен ли си да видиш едно от тия същества. Не питай, достоен ли си да видиш слънцето. Отвори очите си и приеми, колкото може повече светлина. Не казвай, че си голям грешник, че си недостоен да поемеш чистия въздух. Не, дишай дълбоко и приемай чист въздух, колкото искаш. Като дойдеш при извора, не мисли, че си недостоен да пиеш от тази вода. Коленичи пред извора и пий чиста планинска вода. Като ходиш по земята, благодари, че тя те носи; благодари за добрите мисли, чувства и постъпки, на които можеш да разчиташ. Това са малки работи, за които всякога може да се благодари. Като живееш добре, възвишените същества ще отправят своето благоволение към тебе. Понеже си спазвал техните закони, те ще ти помогнат да развиеш дарбите си. Колкото повече дарби си развил, толкова повече са те посещавали. Не само те, но и ти ще ги посещаваш. Като се свързвате с тия същества, животът ви се осмисля. Без тях животът е пълен с разочарования. Ако дървото изгаря в огъня, животът му има смисъл. Но ако то цъфти, връзва и дава плодове, животът му има по-голям смисъл.

Как ще познаем проявата на разумния свят? Представи си, че си пътник, минаваш през гъста, непроходима гора. Мушкаш се тук – там, още не виждаш никаква разумност. Продължаваш пътя си. Пред тебе се откриват росни ливади, пасбища и по тях стада. Не виждаш още разумността. Продължаваш пътя си. Виждаш къщи с осветени прозорци, но в тях няма нито едно разумно същество. Чудиш се, какъв е този свят, който го е създал. Обаче, всичко което виждаш, се дължи на възвишените, разумните същества, които направляват живота. Всичко се дължи на техните грижи. Най-после, като видиш хората, ще разбереш, де е разумността. Всяко нещо трябва да благодари на своя създател, на онзи, който се грижи за него.

Сега вие се намирате пред завършените процеси и ги обяснявате по своему. Учените говорят за създаването на света, но това е механическо създаване. Учените говорят и за създаването на човека, но и то не е точно. Лесно е да кажеш: Направих си къща. Знаеш ли, че твоята къща е резултат от труда на много работници? И човешкото тяло е резултат от дейността на безброй разумни същества. Ако ти сам беше направил тялото си, щеше да познаваш неговите закони, а ти сега ги изучаваш. Казваш, че човек мисли с главата си, а работи с ръцете си. Всъщност, човек мисли с главата си толкова, колкото грамофонната плоча може самостоятелно да говори. Тя възпроизвежда речта на някой учен, но сама нищо не знае. В плочата ли е ученият? Грамадна е разликата между говора на учения и това, което се възпроизвежда на плочата. Грамадна е разликата между мислите, чувствата и постъпките на възвишените същества и вашите. Колкото е далеч небето от земята, толкова са далеч и те от вас.

Мнозина питат, какво е предназначението на човека. – Първо, да се свърже с възвишените същества, а после, да реализира своя трепет, да се разшири и да постигне своя стремеж. Всеки човек получава толкова, колкото заслужава. Това зависи от степента, до която е достигнало неговото съзнание. – Какво да правим със знанието, което Учителят ни дава? Какво ще стане с нас? Няма ли да се объркаме между светското и духовното знание? – Ако сте само в света, няма ли да се объркате? Има смисъл да изучавате светското знание, ако то може да ви доведе до един резултат, от който да започне нещо ново. Постижението е там, дето започва човешката мисъл, свещеният трепет на човешкото сърце и силата на човешката воля. Ако не можеш да мислиш, ако нямаш свещен трепет в сърцето си и воля да направиш нещо, нямаш никакви постижения. – Ние се обезсърчаваме, не разбираме законите. – В един момент мога да ви насърча, като ви поставя на изпита, на който философът поставил богатия. В един момент ще започнете да мислите по нов начин. Като ядеш, ще благодариш на съществата, които са изпратили яденето. После ще напишеш няколко куплета и пак ще благодариш. Твоята глава е възприела тяхната мисъл, но сама не е създала тази мисъл. Човек възпроизвежда нещата, но сам не ги създава.

Смирение е нужно на човека! Питаш: Докога ще бъда играчка на съдбата? – Човек става играчка на съдбата, когато не разбира законите и. Който не разбира тези закони, получава добри уроци от съвършените същества. Те го възпитават. Показват му, какво е смъртта и какво е животът. Богатият запита философа, що е Бог и след половин час дойде апаш да го обере. Обирът е смъртта. Като те оберат, веднага викаш Бога на помощ. След това, ще дойде едно разумно същество, което ще накара апаша да ти върне назад откраднатото богатство. Кое е по-добро: Да учиш в затвора, или да ходиш на училище и там да се учиш? Да бъдеш здрав, или болен? Ето защо, от всички се иска смирение и разбиране. Като сте смирени, ще благодарите на Бога за всичко, което ви е дал. Вие седите и се сравнявате един с друг – кой повече и кой по-малко е получил. Това са сравнения с грамофонните плочи, коя е по-хубава. Казвате, че еди – кой си е написал няколко стихотворения, няколко разказа. – Ти чел ли си ги? – Не съм чел нищо от тях.

Преди няколко дни се разговарях дълго с едного, който ми каза: Ти нищо не знаеш, макар че много се говори за твоите знания. След малко го заболя стомахът. Той каза: Страшни болки имам, умирам! Предложих му да вземе няколко капки от едно лекарство. Той прие лекарството и след малко болките му минаха. – Както виждаш, аз нямам много знания, но можах да ти помогна. – Отде знаеш да лекуваш? – Сам изучавах това изкуство.

Истинско знание е това, което може да те освободи от страдания, внася светлина в ума, трепет в сърцето и сила във волята ти. Това е реалното, това е същественото. Като знаеш това, не се обезсърчавай. Гледай на света като на предметно учение. Зад този свят се крие друг – реален свят, към който се стремят всички. На този свят могат да разчитат всички. Така може да разчитате на всяко разумно същество. Достатъчно е да въздъхнеш, за да ти се притекат веднага на помощ. Те няма да те питат, какво знаеш, но веднага ще ти помогнат. Една връзка с тези същества струва повече от всички придобивки на земята. В тях са скрити придобивките. Че имате връзки със света, това нищо не значи. Не мислете, че имате с какво да се препоръчате пред тези същества. С какво ще им се похвалите: със знанието, със силата, или с любовта си? С какво ще се похвали малката планина пред голямата? Със силата си?

Човек може да се препоръча само с едно нещо: Да бъде носител на велики, свещени идеи. Ако не сте носители на такива идеи, не може да влезете във връзка с Бога. Какво се разбира под „носител на свещени идеи“? Това значи, да бъдеш канализация за минаване на чистата вода. Ако не станеш доброволно носител на тези идеи, ще бъдеш проводник на нечистотии. – Нали сме свободни, независими? – Не сте свободни. Дето има страдания, сиромашия, разрушения, човек е канал на нечистотии. Ако през нас минават нечисти мисли и желания, какво ни очаква? Моето желание е да бъдете носители на възвишеното, а не на обикновеното. Пазете връзката си с възвишените същества, за да бъдете достойни носители на техните идеи. Тогава ще се убедите напълно в съществуването на друг свят. Ако той не съществуваше, вие никога не бихте се проявили. Съществуването на другия свят има свое начало, свой произход.

И тъй, задръжте в ума си три неща: Човек трябва да се разширява, да има в сърцето си свещен трепет и във волята си – свещено движение. Само така, можете свободно да се проявявате. Без тези три неща вие не можете да се проявите. Вие приличате на свещ, която е поставена в склад, да чака своето време. Един ден в склада дохожда един познат и казва: Дайте ми тази свещ. Той я туря в златен свещник, запалва клечка кибрит и свещта пламва. Тази свещ трябва да гори, без да изгаря. Кой не иска да има такава свещ? Докато е в склада, никой не й обръща внимание. Който използва тази свещ, ще чете на нейната светлина, после ще погледне нагоре, ще се усмихне и ще благодари. Когато услужиш на някого с твоята свещ, това показва любовта ти към него.

Възвишените същества, за които ви говоря, са неизвестни в Битието. За човека те са свещи, от чиято светлина той се ползва. Ако отиде в света и прекъсне връзката си с тях, те скриват светлината си от него, докато научи добре урока си. И тогава, като питате, какъв е смисълът на живота, отговарям: Смисълът на живота е да се върнеш в правия път, да застанеш на светилника и да светиш на хората.

Сега, на вас казвам: Ако сте ме разбрали, добре ще бъде за вас; ако не сте ме разбрали, следния път ще ме разберете.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

7. Лекция от Учителя, държана на 4 ноември, 1932 г.

София – Изгрев.

Движение, трептение и разширение (Дадено и установено)

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, аз, същества, свят, ред, казва, нещата, сега, всички, съзнание, мисли, ходи, всичко, трепет, добре, установен, можеш ,

 Младежки окултен клас , София, 4 Ноември 1932г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

Коя от двете думи е по-силна, по-широка - дадено или установено. Давате едно произведение, а казвате, не има един установен ред на нещата. Ако вземете сега думата „установен“, тя е по-силна в своя произход от „дадено“. Установените неща се движат, а дадените неща растат. Тази е разликата между тези две думи. Даденото е семето в земята. То е било посято и може да расте. Установеното се движи. Понеже установеното се движи - по него се движат, а то само не се движи. Сега аз ви давам тази дума да я вземете като една временна мярка за разбиране - установен ред или установеното в природата. Има нещо установено, отдето трябва да изхождате.

За пример вие искате да постъпвате по един начин, да мислите по един начин и да чувствате по един начин. Отде трябва да започнете? По какво ще познаете, че вашата мисъл, че вашите чувства и вашите постъпки са прави? Значи има един установен закон, който оформява нещата - той ги оформява, а сам по себе си е неизвестен. Затова ние го наричаме неизвестен. Този закон (х) сам по себе си е неизвестен. Това неизвестното прави всички неща известни. Неизвестни неща разбирайте относително. Думата „неизвестно“ е нещо относително за човешкото съзнание. Защото неща неизвестни за мене могат да са известни за други. Има някои неща неизвестни в една задача. В началото тези неща в задачата са неизвестни, а когато задачата се разреши, неизвестното става известно. Да кажем, че известни събития стават известни, когато се изпълнят, като им дойде времето. Та под думата „неизвестни“ ние не разбираме, че нещата абсолютно са невъзможни. В моето съзнание неизвестни неща са ония, за които още не са дадени условия да се изпълнят. Влезеш например в някой непознат град или в една брачна стая - има нещо неизвестно за тебе. Но щом дойде светлината, по който и да е начин, предметите вътре стават известни.

Та установеното в природата подразбира следното. Има един ред, който са наричали установен ред в природата и оттам започва всичко. Сега установеното - това са множество същества най-разумни, които направляват всичко в света. Тия същества съставляват едно общество, те съставят една държава, един вечен свят и оттам всички останали светове взимат начало. Те са начало на всичко - те строят, градят, разграждат и събарят. Те правят всичко в света. В нашия свят те всичко правят. А пък те като развалят, ние дойдем до разваленото, развалените работи, които те са развалили, ние ги събираме и пренасяме от едно място на друго място. И когато те съграждат нещо, каквото остане наоколо, колкото и малко да е, ние отиваме и очистваме мястото. И ние вземаме участие в тяхната работа.

Аз си представям туй, както малките деца. Защото, ако ви говоря на научен език, най-големите философи знаят точно колкото и вие знаете. Сега ще ви се види този към тези най-силните, но аз изхождам от друго гледище. Когато малкото дете яде и когато философът яде, каква разлика има? В усещането сладчината на храната има ли някаква разлика, когато дете- що яде и когато философът яде? Няма никаква разлика, философът усеща тъй, както и малкото дете усеща. И на философа му е приятно, и на малкото дете е приятно. Ако на философа горчи, и на малкото дете горчи. Същата гримаса на горчивина ще направи и философът, и детето. Същата гримаса на недоволство ще направи и философът, и детето. Но ако дойдат да обясняват външно същината на храната, философът ще си обясни по един начин, а детето по друг начин ще си обясни. Обаче обяснението на храната не е същественото. Същественото е чувстването, туй, което те преживяват.

Същественото в една мисъл е това, което ти разбираш. Защото и разбирането, което става, предизвиква известни преживявания. Та вие ще имате предвид вашето съзнание или вашия ум. Нека вземем ума. Ние не можем да определим какво нещо е умът на човека. За резултатите на човешкия ум можем да говорим. За онова, което умът е произвел, можем да говорим, но всъщност какво е умът? Някои го приемат като един принцип, с който човек си служи. Тогава, ако ти можеш да обясниш какво нещо е умът? Той ти е даден, а щом не можеш да го обясниш, той е установен. Ако можеш да го обясниш, той е даден. Дадено ти е да разбереш нещата, а установено е да се движиш по тях. Ако можеш да обясниш нещата, те са дадени. Ако не можеш да ги обясниш, те са установени. В установените работи има простор, широта!

Сега вас ако ви попита някой защо е необходимо човек да живее един добър живот? Да кажем, аз ви задавам една тема да пишете: „Защо човекът трябва да живее добър живот?“ Някой ще каже: „Господ така е установил природата.“ Хубаво, може да разсъждавате, както искате. Аз ви давам друг въпрос: „Защо трябва да ходиш прав? Защо трябва да се живее добре?“ На туй отгоре, без да обяснявам защо трябва да ходя прав, а не да пъпля. Защото има ред същества, които пъплят. Има и много същества, които лазят, а човек ходи. Питам, защо именно човек не пъпли, защо не лази, а ходи? Под думата „ходи“ се разбира - ходи прав.

Под същата категория спада и въпросът, когато някой казва: „Защо трябва да живееш добре?“ Онзи, който не може да живее, той не може да ходи. Значи онзи, който няма съзнателен живот, той не може да ходи. Той или ще пъпли, или ще лази. Питам тогава, между пъпленето и лазенето каква е разликата? Същество, което пъпли или лази - нали има една разлика в интелигентността. Пъплят само малките, двуизмерните, същества, които имат само едно понятие - малко по- високо от двуизмерния свят няколко градуса.

Та когато говорим за пъплене, лазене и ходене, подразбираме степени на човешкото съзнание или въздигане на човешкото съзнание. Степени на съзнанието и прояви на човешкия ум. В едно пъплене човешкият ум и човешкото съзнание няма условия, за да познае света, нито в лазенето има тия условия. Само когато човек се изправи, в това положение той може да мисли. Затова, когато говорим за морал, значи преди да бъде прав. Да ходи може само правдивият човек или само човек, който може да ходи, той е правдив. И затова може по характера на един човек да го видите как ходи. Той, като ходи, може да го познаете до каква степен е развито неговото съзнание. Човек може да ходи, но главата да е наведена на едната или другата страна, може да има една неустановеност в крачките, махане на ръцете безразборно. Когато някой върви, само се върти, или има едно махане на ръцете широко насам и натам. Аз взимам това неестествено махане на ръцете - не гимнастиката, която гимнастиците ще ви наложат, някои правила, това са вече правила, но казвам, проявите, които идат до вас. Вие не си давате отчет на известни ваши прояви, че известни ваши прояви как ще се отразят. Или вашата мисъл се отразява във вашето движение, или туй движение ще направи известен подтик на съзнанието.

Но сега ние да се не отдалечаваме. Този установен ред на тия велики същества, които са създали всичко, са установили един ред на човешката мисъл, са установили един ред на човешките чувства, са установили един ред на човешките постъпки. Следователно ние наричаме този установен ред, който те са установили, закон на природата. И когато ти пристъпиш този закон съзнателно, не механически, веднага ти си отговорен за онова, което си извършил. Ако вземем в две направления „отговорен“ - отговорен по дух и отговорен по мисъл. Тук се разбира отговорен, когато направиш престъпление, а те разбират и когато изпълниш закона - пак си отговорен. Нали знаете, в училището ти можеш да решиш задачата по всичките правила, и учителят може да ти каже: „Добре, седни си.“ А някой път той може да ти каже: „На какво основание мислиш, че право си решил задачата? Докажи!“ Ти настояваш, но изпитва те учителят. Казва - еди на кое място, струва ми се, че не е право. Значи ти се спориш с него. Той може да те забърка, ако не си учил. Може да те изпитва един учител, тъй както и един учител по пехливанлък. И той дава известни правила, защото учителят се хваща - най-първо дава известни прийоми на ученика си как да се брани. Някой път учителят може да бутне ученика, а някой път ученикът може да бутне учителя. Но учителят знае тези прийоми А всякога учителят знае нещо повече. И той никога не казва всичките си прийоми. Има един прийом у учителя, дето всякога може да дигне ученика. Туй трябва да го знаете. Тъй щото в този смисъл един учител никога не може да бъде изненадан от своя ученик. Най-голямата планина никога не може да бъде изненадана от една по-малка планина. Голямата е голяма, малката е малка. Установени работи са те.

Сега аз разглеждам въпроса не от сегашното гледище, както хората стават ученици и учители на земята. Това, дето хората стават ученици и учители, това е актьорство на сцената. Там можеш да станеш и поет, и богаташ, но всъщност си нито едното, нито другото. Ти нито си философ, нито си цар, нито богаташ, а най-обикновен служещ, който служи както другите хора, но играеш една роля такава. Или да ви приведа - ти можеш да декламираш стихотворения на гениалните поети, но ни най-малко не си от тези поети, нито си от тези философи. Ти можеш да боравиш с една машина, но не си инженер. Ти можеш да въртиш машината, но нямаш уменията на този, който знае машината и я е измислил. Та сегашното поколение се ползва от резултатите на хиляди поколения, които са минали преди тях. Пък и бъдещите поколения, и те ще се ползват.

Но този установен ред на нещата, той е независим от всичко онова, което ще мине и замине, но той винаги остава независим. Той не се влияе от обикновения ред на нещата. Та казвам, този е моралът на светлината. Вие трябва да имате една опорна точка. Този X е една опорна точка, около която може да се развие каквато и да е деятелност. Този кръг може малко да се разширява. Но от нашето гледище според сегашната теория на разбирането нещата се смаляват. Туй повидимому е обратният път. Великите неща в света се смаляват, а пък малките неща се увеличават. Следователно вселената е станала по пътя на смаляването. Тази вселена, която вие имате, и тя е станала по пътя на смаляването, а ние я изучаваме по пътя на увеличаването. Защото слънцето е взело грамадно пространство както тази, последната, която се е намирала в слънчевата система - Плутон. Слънцето е изпълнило всичкото това пространство със своята материя. Постепенно се сгъстявала, сгъстявала и останали всички тия планети. И най-после взима едно пространство от 800 хиляди километра в диаметър, а по-напред е взимало няколко милиарда. Значи понамалявало се е слънцето. Обаче ние, като разглеждаме, казваме - този център се увеличава. То е геометрически перспективно. Ние разбираме тази сгъстената маса, когато говорим за този център, разбираме един свят организиран, както е слънцето.

За пример имало е една тясна връзка между всичките планети. Как е възможно такова голямо пространство да се заеме от слънцето? Туй е закон на притеглянето, което не е още добре обяснено. Едно такова грамадно пространство, дето всички тия тела в слънчевата система имат тежнение към слънцето. И слънцето ни изпраща известна енергия. Туй е разгледано само физически, външно. Но ако ние разгледаме вселената като едно живо тяло, един жив организъм, тогава ще имаме друга представа. Най-първо разглеждате вие тялото, отдето съзнанието отсъства. Имате една чисто физическа страна. Костите, мускулите, стомахът и дробовете - всички тия сами за себе си не мислят. Но има нещо у човека, което мисли, което направлява, което държи туй в изправно състояние, положение, мозъка държи в изправно положение, дробовете и стомаха, и мозъка, и костите. Туй наричаме ние онзи съзнателен свят, който окръжава туй несъзнателното.

Следователно физическото се поддържа на основание на съзнателното. Докато това съзнание е в човека, наричат го душа, ум и т.н., докато човек го държи в себе си, докато те окръжават, човешкото тяло расте. А когато това разумното напусне тялото, то престава да съществува, разпада се. Питате: “Сега къде е човекът?“ То е все едно да питаш, след като се е разляла водата от шишето, къде е шишето. С това не се обяснява много, но го давам като изяснение.






След като се излее водата от шишето, шишето къде отива? Шишето си остава. Аз говоря за едно шише, което не се чепи и което не може да изчезне. С хиляди години може да правиш каквото искаш, и то си остава всякога. Шишето къде е? Там, дето си е било. Представете си, че това шише е толкоз голямо, че не можеш да го дигнеш, но си остава на същото място.

Значи той е установен човек сам по себе си. Нещо установено, което не може да се мести. Това, което се движи, това, което трепти, и това, което се разширява. Това, което се движи, представя материалния свят. Това, което трепти, представляват чувствата, чувствения свят, а това, което се разширява, представя умствения свят. Следователно там, дето в природата има разширения, има смисъл. Там, дето има трептения, има чувства. Там, дето има движение, то е физическият свят, човешката воля, резултат, един завършен резултат. Той трябва да се тури някъде, за да извърши някоя служба. Щом направите някоя кола, вие я пуснете в движение. Ти казваш, че в тебе има трепет. Трепетът трябва да се превърне в движение, и обратното - движението трябва да се превърне в трепет. Трепетът в разширение и разширението в трепет.

Най-първо трябва да имаш разширение, за да действа умът ти. Той трябва да има простор. Пространството, това са възможностите за вашия ум, но ако вие в пространството не разбирате законите за разширението на своя ум, с пространството не можете да се справите. Трепетът определя времето в света. Но ако вие не разбирате времето, не оценявате времето, вие не можете да манипулирате с това времето. И най-после, ако не разбирате законите на движението, т.е. законите на вашата воля, на вашето желание, тогаз няма да имате постижения, т.е. ще бъдете в постоянно разочарование на това, което преживявате. Както Толстой е дошъл до това в своите разбирания. Той си казал така: „Родих се. Какво от това? Ям. Какво от това? Забогатея. Какво от това? Умра. Какво от това?“

Питам сега, какво се разрешава с този въпрос. Аз отговарям. Като се родиш, ще остарееш. Като остарееш, ще възмъжееш. Като възмъжееш, ще идещ да учиш. Като учиш, ще идеш да работиш. Като работиш, ще се умориш. Като се умориш, ще спиш. Като спиш, ще си починеш. Като си починеш, ще се събудиш и после ще ядеш. И най-после онзи, след като ме възпитава 10 деня, ще му омалее езикът и ще заспи. Той не може повече от 10 деня да ме възпитава. И най-после кой ще бъде последният му въпрос? Той ще каже: „Уморих се.“ Тогава аз ще му кажа: „И аз свършвам своята лекция.“ Като се събуди, мислите ли, че пак нещо ново ще ми каже. Ще ми каже: „Като се родя, какво от това, пак ще бъда повторение на същото.“ Но за да го изцеря, аз ще направя следното. Той казва: „Като се роди човек, какво от това? Като се наяде, какво от това?“ Ще му дам следния урок. Аз пък ще му кажа: „Като не се наяде, да видим какво е.“ Шест деня ще го оставя гладен и ще му кажа: „Какво има сега?“ Той ми казва: „Дай ми малко хлебец.“ И ще му дам. След като го държа 4-5 деня гладен, аз го питам, като е гладен, какво има. Той казва: „Свива ми се коремът. Изгубих се, ще умра гладен.“ Казвам му: „Разбрал си.“ Почнал е да разбира, че в яденето има смисъл, има значение, има една страна, която човек трябва да разбира.

Щом се наядеш, не питай: „Какво от това?“ Благодари, че си се наял. След като си се наспал, поблагодари, че си се наспал. След като си работил, поблагодари, че си работил. Ако ти не разбираш така закона, ще дойдат обратните неща. Няма да имаш работа. Ако кажеш: „Като съм здрав, какво от това“, тогава ще дойде болестта. И при болестта ще работиш, но болестта е един господар, комуто щe работиш, и пет пари няма да ши дава. Ти ще седиш в болестта, но ще работиш. И тя, като види, че ще умреш, ще те изхвърли навън. И добрите хора от висшето съзнание в Божествения свят намерят те изхвърлен, пъшкаш. Те те вземат, дадат ти здраве и те ти казват: „Не отивай да служиш на този господар - болестта, още веднага.“ И в това отношение аз казвам: не се разговаряйте с господарите на сиромашията, с господарите на глада, с господарите на смъртта. Ако искаш да се разговаряш с един господар на смъртта, той ти казва: „Ти какво искаш?“

Един нов учен отишъл при един философ в университета по педагогия, отива на лекция. Дошли 780 души с големи камшици и започнали да бият. Това става в университета. Налагат го по главата, и той отишъл да се привързва. Казва: „Чудих се на философите, бамбашка философи.“

Та казвам. В този университет на смъртта ти докато влезеш там да се учиш, с палките ще те налагат и ще те изпратят навън. Там няма разискване. Никакво право, понеже няма един установен свят. Аз го наричам един свят на анархия на безправието. Този ред не принадлежи на онзи установен ред на нещата. Той е неустановен ред на нещата. И всички тези прояви, които стават тук, на земята, произтичат от неустановения ред на нещата. Установеният ред произвежда един резултат, а неустановеният ред произвежда друг резултат. Някои хора, които не разбират, казват, че неустановеният ред произтича от установения. Не. Установеният ред произтича от установения. А пък хубавото произтича от хармоничния свят.

Някои искат да знаят какви са тези същества. Да ви приведа един пример. Отива един при един знаменит учен или философ, отива един при него, един светски човек, един богаташ и му казва: „Я ми кажи какво нещо е Господ. Има ли Господ в света, или няма?“ Онзи му казва: „Постой малко, след половин час ще ти отговоря напълно по този въпрос.“ Отива при един друг и му казва: „Ще ми вземеш кобура, ще обереш този човек по всичките правила, които знаеш, ще му кажеш: „Давай парите, сега ще те утрепя.“ Взема му дрехите, часовника, съблича го, взема му часовника, всичкото, оставя го по риза и по бели гащи. Идва философът и казва: „Чакай, дай му всичкото.“ И онзи му връща всичкото. Онзи тръгва да си отива и философът му казва: „Това е Господ сега.“ Господ е онзи, който връща всичко назад. Той е онзи, който те освобождава, онзи, който ти дава благото, той е Господ. Ако ти търсиш Господа вън от това, няма да намериш. Вие трябва да разбирате така Господа. Онзи, който те обира, не е, но онзи, който те освобождава. Това е една права философия.

Та в съзнанието си трябва да имате следното. Да съзнавате присъствието на тези същества. Всякога, когато се намирате в трудно положение, вие може да апелирате към тях и те ще ви помогнат, то там е, не трябва да имаш никакво съмнение. Не трябва да кажеш, като излезеш, на слънцето: „Достоен ли съм да си отворя очите и да те погледна.“ Ще го погледнеш, ще си отвориш очите, ще възприемеш светлината колкото искаш. И като отидеш при въздуха, няма да питаш: „Достоен ли съм? Голям грешник съм.“ Но ще поемеш въздуха. И като дойдеш при водата, и при нея няма да кажеш: „Да коленича ли малко?“ Водата ще ти каже: „Както искаш. Ако искаш коленичи, ако искаш, с ръката вземи.“ И най-сетне като дойдеш при земята, няма да кажеш: „Какво да правя сега?“ Ще поблагодариш, че тя може да носи в съзнанието си. Ще благодариш на това.

Сега преведете. За онези мисли, чувства и постъпки, на които може да се опреш, благодари. Благодари, че имаш едно чувство, че имаш една мисъл, на които можеш да спреш съзнанието си. Това са малките работи, за които трябва да благодариш. А пък там е да работи талантът, дарбата. След като си живял добре, тези възвишени същества ще проявят към тебе едно благоволение. И за да покаже, че ти си спазвал техния закон, те ще ти подарят някоя дарба. Колкото повече дарби имащ в себе си, толкоз повече пъти си ходил при тях. Ако имаш една дарба, ти си ходил един път при тях. Дарбата, която имаш, показва, че си ходил веднъж. Например имаш часовник. Кой ти го подари. Ти казваш: „Баща ми го подари.“ Баща ти даде парите, а ти си го купил. Ти казваш: „Аз си взех часовника.“ Не, така не се говори. Всяка една дарба в човека показва, че той е ходил при тези възвишени същества веднъж и те имат благоволение към него. Втори път като отиде при тях, ще му дадат втора дарба. После трета, четвърта, пета, шеста - и това показва, че той върви по пътя на развитието. Иначе ако разсъждавате, ще дойдете до разочарование и ще кажете - човек расте и умира. Ако човек ще се ражда, за да умре, то животът няма смисъл. Ако едно дърво вие го посадите, за да го изгорите после в огъня, няма смисъл. Но ако това дърво ще расте, за да даде плод, за да бъде връзка с всички същества в света, то има друг смисъл.

Аз ще ви кажа този свят как аз го уподобявам. Вие казвате: „Къде е той?“ Ще ви кажа признаците, за да се види къде е. Представете си, че вие сте пътник, пътувате през диви места, необработени, горе в планината. Петимни сте да видите едно общество и да видите някъде разорани места, градини и като го видите, на вас ви е приятно. Вие предполагате. че тези неща или от само себе си са израснали, или от някое разумно същество. После виждате стадо, коне, птици, но още не виждате никаква разумност. После вечерно време виждате, че по един магически начин се осветяват нещата и просветва. Виждате сгради, обикаляте някъде, но още не вижgame тези разумни същества. Какво бихте помислили тогава? Ще си помислите, че този свят от само себе си е установен. Но този установен ред на нещата се дължи на съзнанието на тези същества, които направляват нещата. И всичко расте под тях- но опекунство, под техните грижи. И създаването на сегашния свят, така както светът се направлява и както вие се развивате сега, всичко това се дължи на тяхното опекунство, на техните грижи. Ако те нямат грижа, светът не би се развивал и вие не бихте израснали.

Всяко едно здание трябва да благодари на онзи, който го е съградил. Всяка нива трябва да благодари на онзи, който я е изорал и посял. Вие седите сега пред завършени резултати. Учените хора разправят по един начин. Учените хора както обясняват как се е родил човек, това е механическата страна. Например един учен човек разправя как са си съградили къщите, но това е механическо. Ти живееш в една къща, но друг я е съградил. Ти живееш в едно тяло, но друг е съградил това тяло. Ти си жител, който живееш в него. Тепърва трябва да изучаваш законите на тялото си. Ако ти беше го съградил, щеше да знаеш законите на това тяло.

Някой казва, че човек мисли с главата си, а работи с ръцете си. Но човек не мисли с главата си. Тук трябва да се разбира един източник, който е далече. Когато една игла в грамофонната плоча може да повтори това, което някой учен човек е говорил, но мисълта не произтича от плочата, ученият човек в плочата ли е? Каква грамадна разлика има между говора на една плоча и говора на онзи, който е говорил. Ако видите тези напреднали възвишени същества, ще разбереше каква грамадна разлика има между вашите мисли и чувства и постъпки и техните мисли, чувства и постъпки. Колкото небето е далеч от земята, толкоз и техните мисли са далеч и са различни от нашите.

У вас има известни ламтежи и стремежи, и те са прави. Тези стремежи са вложени у тези същества. Всеки един има един по-висш стремеж. Той е свещен. И всеки един трябва да постигне този свещен трепет, и ако не го е постигнал, ние го наричаме това загуба. Като го постигнеш, това е твоето предназначение. Всеки сам ще разрешава този въпрос в своята душа. Всички нямате еднакво предназначение, но движението, стремежът, трепетът ще бъде еднакъв и целта, към която се движите, пак ще бъде еднаква. И онези, които ви помагат, тяхното отношение към всички е еднакво. Но на онези, чието съзнание е по-развито, ще им дават повече, а на онези, чието съзнание е по-малко развито, ще им дават по-малко. Онези възвишени същества се съобразяват според вътрешните възможности на всеки човек.

Някой път аз ви гледам, някой от вас казва: „Хубаво, Учителят ни учи. Светът учи едно, а той учи друго. Какво ще излезе от нас? Няма ли да си изгубим времето тук?“ Ще си изгубите времето, но питам аз, в света няма ли да си изгубя времето. Питам, в света какво постижение имате? Ти трябва да имаш едно крайно постижение, от което ще започне едно ново начало. Аз наричам постижение там, дето започва човешката мисъл и свещеният трепет на човешкото сърце и силата на човешката воля. Ако аз не мога да мисля, ако няма в мене свещен трепет, ако нямам воля да направя нещо, тогава нямам постижения.

Вие седите и казвате: „Какво от това, ние се обезсърчихме, не разбираме законите.“ Аз мога да ви дам същия изпит, както онзи философ на онзи богаташ. В един час отгоре мога да ви покажа как може да постъпите. Ако искате да направя това, и тогава ще престанете да мислите по стария начин. Мисълта на този богаташ аз наричам стария начин на мислене. Турите ми да ям, и аз се намръщя. Това не е философ. Ще кажа на яденето: „Много ми е приятно, че аз. се срещам с вас. Искам да се запозная.“ Много се радва, че си дошъл, разговаряме се, духовен разговор имаме с яденето. Сдъвкам го и след като съм се наял, повдига си очите към онзи, който ме е изпратил, и казвам: „Много ви благодаря.“ Какво по-хубаво от това? Като напиша няколко куплета, поблагодаря на онези същества, че са ми написали четири куплета. А не да кажат: „Тази глава роди тези работи.“ То е смешно. Когато една грамофонна плоча е направила обиколка и е наредила нещата, трябва ли да кажа: „Аз съм. Тази грамофонна плоча не може да роди тези мисли.“ Това е едно отражение.

Първото нещо е - човек трябва да има смирение в себе си. Той не е играчка на съдбата, но той става играчка, като не разбира законите. Всичките тези учени същества, съвършените същества дават ти урок. Те могат да ти покажат какво нещо е смъртта. Онзи богаташ пита какво нещо е Бог, какво нещо е животът. И почват да го обират. Това е смъртта. Като те оберат, ти казваш: „Втасахме я. Намерих се без пет пари в джоба си.“ Ще дойде едно от тия същества, ще те потупа и ще започне да ти дава. Кое е по-хубаво: да учиш в затвора затворен или някой да те пусне от затвора; да учиш в училището или да скъсаш с училището; да бъдеш здрав или да се въртиш в кревата?

Сега аз ви казвам, изисква се от всинца ви. Не. Не се изисква, но трябва разбиране. Вие седите и не сте благодарни на това, което имате. Вие седите и всички се сравнявате както грамофонната плоча. Казвате: „Еди-кой си написа това, написа онова. Еди-кой си автор чел ли си? Онзи автор чел ли си?“ „Не съм го чел.“ Питам: „Онзи френски автор чел ли си?“ „Не съм го чел.“ „Ами еди-кой си американски автор чел ли си?“ „Не.“ И го гази запитвачът.

След като говорих дълго време с едного, той ми казва: „Нищо не знаеш.“ Почна да го боли коремът. Той казва: „Умирам, олеле.“ Аз му казах: „Аз съм чел един автор.“ Давам му една капчица и му минава. Питам го: „Аз тези автори, които ти чете - американски, германски, френски, могат ли да ти помогнат?“ Той казва: „Не могат.“ Аз му казах: „А аз четох един автор, който може да ти помогне.“ Той ми казва: „Може ли да ми го дадеш и аз да го чета?“

Това, което в живота може да ви освободи от онези страдания, терзания, да даде светлина на чувствата, на ума ти, това е реалното. Това е същественото. Сега една философия. Не се обезсърчавайте. Гледайте на света като на предметно учение. Светът е едно предметно учение за вас. Той е отличен свят. Зад този свят седи друг реален свят, към който се стремите. Гледайте да схванете тази свещена идея, да знайте, че има някъде един свят, на който можете да разчитате. Има същества, на които може да разчитате. Като въздъхнеш, тези същества на утехата ще дойдат. Те няма да те питат какво си чел. Една връзка с тях струва повече, отколкото всички придобивки на земята. Като имате връзка с тях, вие придобивате всичко и вашите връзки със света нищо не значат. Не мислете, че вие с нещо можете да се препоръчате на тях. С какво може да се препоръча една малка планина на една голяма планина? С нищо. Със силата си ли? С якостта си ли? С богатството си ли? Не. Но има нещо, с което може да се препоръча. Всеки един човек се препоръчва само с едно нещо. Трябва да бъдем - носите ли техните свещени идеи, да бъдем носители на техните свещени идеи, защото, ако не сме носители на техните свещени идеи, не можем да влезем във връзка с тях.

Да ви представя какво разбирам „носител на свещени идеи“. Ако ти не си канализацията да прекара чистата вода, ти ще бъдеш канализация, клоака за нечистата вода. Някой казва, че е свободен. Не е свободен. Там, където има страдание, сиромашия, разрушение, човекът е канал на нещо много нечисто. Ако онези нечисти мисли, желания минават през нас, какво ще стане с нас? Моето желание е да бъдете носители на това възвишеното, а за да бъдете носители, непременно трябва да бъдете във връзка, да държите вашите връзки. Като живееш, това значи, че живееш по единствената причина, че съществува един свят. Ако той не съществува, ти не би се проявил. Това доказателство някои го дават. Щом аз съществувам вътре в света, това съществувание си има свое начало.

Пред мене три неща трябва да изпъкнат. Трябва да имаме разширение, свещен трепет и свещено движение. Те са три неща в съзнанието. Това всякога трябва да имате, за да бъдете свободни, да се проявите. В това движение трябва да имате свещен трепет и разширение. Ако нямаш тия три неща, ти нямаш връзка с тези същества. Вие приличате на свещ - една свещ от спермацет, и седите в някой склад. Един път идва един господин и казва: „Я ми дайте онази свещ.“ Той ви постави в златен светилник в стаята си, донесе клечка кибрит и ви запали, и ти светиш. Гориш, без да изгаряш. Това положение няма ли да го харесате повече, отколкото Вашите положения в склада? Това възвишено същество ще дойде в тебе и ще чете и после погледне и се усмихне. Пак си отвори книгата, и пак чете. Вземе книгата, разхожда се. Това е неговата любов към тебе. Той може и без тази свещ, но за да покаже, че се интересува от тебе, той казва, че може да му светиш. Ти ставаш канал за неговата мисъл. Запалиш свещта, и Всички започват да четат.

Съществата, които направляват битието, са неизвестни. Давам ви една фигура, за да имате една ясна представа. Това е свещен момент. И когато те имат грижа за тебе, един ден, за да не се разсърдиш, казваш: „Искам да отида навън в света.“ И като отидеш навън в света, те ще те загасят, ще те тъпчат и ще те хвърлят. Това са съвременните хора, които са тласкани навън.

Какъв е смисълът на живота? Смисълът на живота е да се върнеш, да се туриш отгоре на светилника и да светиш - нищо повече. Ако сте ме разбрали и малко, добре. Ако не сте ме разбрали, втория път ще ме разберете.

„Отче наш“

Седма лекция на Младежкия окултен клас 4 ноември 1932 г., петък, 6 часа София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder