НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Разумност и светлина / Съотношение между разумността и светлината. Спане и тъмнина

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Разумност и светлина

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, хора, привлича, светлина, живот, сега, условия, лош, казва, всичко, добри, аз, мисъл, време, бъде, всички ,

 Младежки окултен клас , София, 17 Април 1931г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Казва се, че човек трябва да бъде разумен. Мислите ли, че това, което е разумно за един човек, е разумно за друг? Някой казва, че е неразумно да се излиза вечер в тъмнината из града. И всеки, който излиза вечер на разходка, е неразумен. Оттук ще извадим заключението, че всеки, който не излиза вечер, а само през деня, е разумен. Това е твърдение на неколцина. Всички хора не мислят така. Друго твърдение: Който спи вечер, е разумен и нормален човек; който спи през деня, е неразумен и ненормален човек. И по този въпрос всички хора не мислят така. Вярно е обаче, че е разумно и нормално човек да спи вечер, а през деня да бъде буден и да отива на работа. Значи разумността има отношение към светлината, а неразумността – към тъмнината. Затова, именно, естествено е човек да спи вечер, а да бъде буден през деня. Казвате, че когато спи човек, съзнанието му се оттегля. – Може ли, всъщност, съзнанието да се оттегли? – Не може, защото не е нещо материално.

Какво разбирате под понятието „оттегляне или отклоняване на съзнанието“? Всъщност, съзнанието ли в човека се отклонява, или друго нещо? Представете си, че две лица, A и B, могат да се срещат само вечер. Лицето B е преследвано от лицето D, вследствие на което е принудено да се крие денем и да излиза само вечер. Лицето A има приятелски отношения към B и желае да го види, да поговори с него. За тази цел A взима фенерчето си и тръгва към B, да се срещнат. Понеже е тъмно, A осветява пътя си с фенерчето. Обаче щом чуе стъпки, той веднага загасва светлината, скрива фенерчето си. Лицата A и B остават на тъмно и пак се разговарят. Обаче ако стъпките на D се приближават към тях, те престават даже да говорят. Около тях настъпва пълен мрак. Значи тъмнината не означава оттегляне или отклоняване на съзнанието, но оттегляне на светлината. Ето защо, когато човек спи, не казваме, че съзнанието му се оттегля, но казваме, че светлината на съзнанието временно се отдалечава, оттегля или отклонява. Същото се отнася и до говора на човека. Докато говори, човек е в светлина; щом престане да говори, той загасва светлината. Затова, когато двама души се обичат, те се разговарят; ако не се обичат, не говорят. Наистина, когато някой човек ви се разсърди или е недоволен от вас, веднага млъква, престава да ви говори. Приятелят ви привлича, а неприятелят – отблъсква. Затова пред приятеля си ще бъдеш отворен, а пред неприятеля си – затворен. Като говорим за привличането и отблъскването, ние имаме предвид известни закони. Привличането подразбира закон на свобода. Само ония същества се привличат, между които има стремеж, обич. Само ония същества се привличат, между които съществува някакво желание. Детето минава отдалеч покрай една круша, но то веднага се отбива от пътя си и отива при крушата. – Защо? – Плодове има на нея. Детето обича круши, то няма да се отбие от пътя си. То поглежда към крушата, вижда плодовете ѝ, но понеже няма желание да яде круши, няма любов към тях и продължава пътя си. Следователно човек се привлича само от ония предмети и същества, към които има разположение и любов. Няма ли разположение към тях, те не го привличат. Ако пък има неразположение към тях, те даже го отблъскват. Привличането подразбира още правилна обмяна между сили, които си хармонират. За пример, двама души се привличат по мисъл, по чувства и по действия. От взаимното им привличане ние съдим за хармонията, която съществува между тях.

Често чуваме да казват, че някой човек има привлекателна сила, а друг – отблъсквателна. Значи първият има особени чувства, чрез които привлича хората. На какво можете да уподобите човека, който привлича, и на какво – онзи, който отблъсква? Който има привлекателна сила, той е подобен на конус, обърнат с върха надолу. Доближи ли се някой до него, веднага слиза до дъното на конуса. Който отблъсква, подобен е на конус, обърнат с върха нагоре. Щом се доближи някой до него, веднага се отблъсква, не може да се задържи в никоя негова точка. Който привлича, е долина; който отблъсква – планински връх. Всичко се стича в долината; всичко иде от планината.

И тъй, когато говорим за привличане, имаме предвид разумните същества. Привличане става между две разумни същества, като между два полюса. В закона за привличането отношенията между съществата не са както в обикновените човешки отношения – силният привлича слабия. В закона за привличането слабият и силният привличат еднакво. Докато е малко и лежи в люлката си, детето привлича майката; когато детето започне да пълзи, майката го привлича. Значи в закона на привличането отношенията между съществата са разумни. Всяко привличане, в което насилието взима участие, е лишено от разумност. Всички сили, които са изгубили разумността си, са станали физически. Когато всички сили в човека се превърнат във физически, в него се извършва процес на сгъстяване, на втвърдяване на материята. Докато материята се е сгъстила само, без да се втвърди, все има някаква разумност в нея. Обаче втвърди ли се материята съвършено, разумността ѝ се изгубва.

Като ученици, вие трябва да се стремите да бъдете разумни. Аз говоря за тази разумност, която носи живот и светлина. Щом известни действия отнемат живота и светлината на човека, те не са разумни. Каква разумност има в обесването на един човек? Каква разумност има в саркастичния език на един човек? Сарказмът е нож, който пробожда човека. Срещнете ли такъв човек, стойде далеч от него. Има словесен, умствен, чувствен, религиозен сарказъм. Какъвто и да е сарказмът, все ще нарани човека. Той не е нищо друго, освен киселина, която разяжда. Наистина, саркастичните хора имат повече киселина в организма си. Как може сарказмът да се трансформира в нещо безвредно? Той трябва да се сипе в мед. Така се образува приятно, разхладително питие. Всеки може сам да си направи такова питие. Вземете 3 чаени лъжички мед, прибавете към тях малко лимонена киселина. Всичко сложете в чаша вода, около 200–250 грама вместимост. Направете същото и със сарказма, да се впрегне на работа. Оставите ли го дълго време свободно да действа, той ще разяде нежните части на организма. В известни случаи той действа и като отрова. Саркастичните хора са големи песимисти. Те гледат мрачно на живота.

Като говорим за ден и нощ, за светлина и тъмнина, ние имаме предвид психическите дни и нощи, а не физическите. „Нощ“ в психически смисъл на думата разбираме онова състояние, което е лишено от общ център и от светлина. За всеки живот, лишен от светлина, казваме, че се намира в тъмнина, в нощ. Живот без идеали е живот на нощта, на мрака. Страшно е положението на човека, който е лишен от идеали. Той се движи като в мрачна нощ, без направление и цел. Изпадне ли в нощта на живота, човек не може да работи. – Защо? – Няма условия за работа. Добрите условия са в деня, а неблагоприятните – в нощта. Всеки подтик, всеки импулс показва, че човек живее в зората на деня. Когато импулсът, подтикът изчезва от човека, той изпада в неописуем мрак, граничещ със смъртта. Дойде ли нощта, и смъртта пристига. Пукне ли зората, смъртта изчезва. Много естествено! – Може ли водата да замръзне при 100 градуса топлина? – Невъзможно е. Където е светлината, там смърт няма. Тъмнината обаче съкращава живота и привиква смъртта. Значи животът се съкращава не от външните условия, а от вътрешните. Наистина, какво струва външната светлина, ако вътрешната отсъства? Защо се убива младежът, който е облян от слънчева светлина и обкръжен от любовта на своите близки? Ден ли е в душата му? Не, дълбок мрак е обхванал душата му, нощ го е покрила. Внесете един светъл лъч в ума на младежа, отворете душата му за Божествения ден, и той ще бъде спасен.

Следователно, изпаднете ли в мъчнотии и противоречия, пазете се да не загасите вътрешната светлина в себе си и кажѐте: „Има условия, при които мога да разреша тази мъчнотия“. Кажете ли, че е невъзможно да разрешите мъчнотията си, вие сами се спъвате. Всичко е възможно в света. – Как ще се справим със злото? – Знайте, че ако може злото да ви мъчи, доброто има по-големи възможности. Ако смъртта разполага с възможности, животът има по-големи. Ако глупостта, омразата, безлюбието имат право да съществуват, още по-големи са правата на разумността, на знанието и на любовта.

Като ученици, вие трябва да мислите право. Натъкнете ли се на някаква отрицателна мисъл, поставете срещу нея една положителна. Ще кажеш, че искаш да станеш учен. Това не е достатъчно. Ако станеш такъв учен, който пренася знанията на предшествениците си от едно място на друго, това и фурнаджията прави. И той пренася хляба от едно място на друго, но това все още не е наука. Има смисъл да станеш учен, но да носиш благото за всички хора. Истински учен е онзи, който чрез идеите си внася светлина в умовете на хората. Не е наука онази, която отнема светлината от ума на човека. Какво става с човека, като се отнеме светлината на ума му? Той обезумява, не знае какво прави. Понякога е страшно да обезумее човек, но понякога той става безвреден. И в единия, и в другия случай не е добре; човек трябва да бъде разумен, да се ползва от светлината на своя ум.

Какво всъщност представляват добрите и разумни хора и какво – лошите и неразумни? Добрите и разумни хора са кесии, пълни със злато; лошите и неразумни са празни кесии. Добрите хора са пълни пушки, понеже знаят кога и къде да стрелят; лошите хора пък са празни пушки. Обаче понякога добрите и лошите хора разменят ролите си в живота: добрите хора ходят с празни пушки, а лошите – с пълни. Какво трябва да стане в живота, за да дойдат нещата на местата си? – Добрите хора трябва да приспят лошите и да сменят пушките си. Като се събудят от дълбокия си сън, лошите хора ще се чудят какво е станало, че пушките им не убиват. Добрите хора трябва да бъдат по-умни от лошите. Не проявят ли своята разумност, те ще се намерят в положението, за което се казва в един от стиховете на Евангелието: „Синовете на тъмнината са по-умни от синовете на светлината“.

И тъй, за да се справяте лесно с мъчнотиите си, не преставайте да учите, да придобивате знания. Не подценявайте силите на своя противник. Тръгнете ли на път, вземете всичко, което ви е нужно. Каквито мъчнотии и да срещнете, не се обезсърчавайте. Съмнението, безверието, обезсърчаването са качества на лошите хора, на съществата, които живеят в тъмнина. Обаче, като „по-умни“ от синовете на светлината, те слагат отрицателните качества на гърбовете на добрите хора и ги заставят да носят чужд товар. Искат, не искат, добрите хора носят чуждия товар и си казват: „Няма какво да правим, ще носим, животът е такъв“. Отрицателните качества не принадлежат на добрите и на разумните хора. Те са присадки, от които трябва да се освободят.

Следователно, щом се натъкнете на една чужда присадка, счупете я и я хвърлете далеч от себе си. Човек е роден за доброто, а не за злото; човек е роден за любовта, а не за омразата. Злото, омразата, безверието са дошли отпосле, като примеси в живота. Като е дошъл на земята, човек трябва да бъде в съгласие с Първия Принцип на живота – с Любовта, към която се стремят и добрите, и лошите хора. Любовта е вътрешна необходимост за всички живи същества. Ето защо, и разбойниците, които крадат и убиват, се обичат взаимно. Те знаят, че без любов няма живот. Загубят ли любовта си, работата им пропада. Обаче чувате някои добри хора да казват, че само с любов не може да се живее. – Какво разбират под тези думи? – Те искат да кажат, че за да проявят любовта си, трябва да бъдат умни. Значи любещият трябва да има отличен ум. Сегашните хора разискват върху различни въпроси, но в края на краищата казват: „Животът трябва да се подобри“ – и се подобрява; „трябва да станем учени“ – и стават учени; „трябва да бъдем добри“ – и стават добри. Всичко, което човек твърди, може да се реализира. Едно е нужно обаче: да знае законите и условията, при които може да развива своите добродетели и способности. Човек може да стане учен, добър, силен само при известни условия. Ако не знае законите и условията за постигане на своите желания, той се натъква на големи противоречия и мъчнотии. Преди да бъде добър, човек трябва да бъде силен, да уповава на себе си. Отвън може да му съдействат, но той трябва да уповава на себе си, на своите вътрешни сили.

Дръжте в ума си мисълта, да не прекъсвате връзката си със светлината. Вие сте слезли от света на светлината, минали сте през луната, за която се казва, че няма живот в нея, и оттам сте дошли на земята. Как е станало това, не знаете. На земята вие сте в положение на човек, който присъства на събрание, в голям салон, между много хора. Салонът е добре отоплен и осветен, но кой е направил това, никой не знае. Всички седят, очакват да дойде някой да им проповядва. Какво ще им проповядва, това ще се познае от последствията. Човек прилича на печка. Кой го е запалил, и той не знае. Кога се палят печки? – Когато външните условия са неблагоприятни. Топлината и светлината на човека са дадени, за да се справя с мъчнотиите на живота. Интуицията, т.е. Божественото чувство в човека, също помага за ориентирането му в живота. По интуиция той лесно схваща нещата, но как се е домогнал до това разбиране, сам не може да каже. Знание, придобито по пътя на интуицията, мъчно се доказва.

Дръжте в ума си основната мисъл на лекцията: Ползвайте се от науката за справяне с мъчнотиите си. За да постигнете това, никаква тъмнина не трябва да допущате в ума си. Пазете светлината на ума си и топлината на сърцето си. Какво мислят хората около вас, това не трябва да ви смущава. Важно е мисълта ви да бъде права. Права мисъл е тази, която не спъва процесите на мисленето, на дишането, на кръвообръщението и на храненето. Мисълта е права, когато не спъва човешките постъпки. Мисъл, която спъва коя и да е област на човешката дейност, не е права. Задачата на човека е да изправя кривите си мисли и да дава път на правите. Като реши задачата си на земята, човек влиза в други светове, където му се дават по-мъчни задачи. Радвайте се, че ви предстоят мъчни задачи, защото постепенно влизат в по-горни класове.

Човек е дошъл на земята да учи, да придобива опитности. Като страда и като се радва, той решава задачите на своя живот. Чрез сълзите пък той разтваря твърдата материя, прави я годна за обработване. Казвате, че някой страда, пъшка. Нека пъшка, да раздухва огъня. И ковачът пъшка, духа, а с това раздухва огъня. Огънят в човека представлява неговата мисъл. Човек трябва да работи, а като работи, все ще се натъкне на някаква мъчнотия, която ще предизвика сълзи и пъшкане. Следователно радвайте се, когато плачете и пъшкате. – Защо? – Все ще изработите нещо. Страшно е положението на човека, когато не плаче и не страда. Той преждевременно е умрял. Ето защо, дойдат ли страданията, спомете си стиха, който Христос е казал: „Блажени страдащите, защото те ще се утешат“.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 17 април 1931 г., София, Изгрев.

Съотношение между разумността и светлината. Спане и тъмнина

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, хора, привлича, светлина, живот, сега, условия, лош, казва, всичко, добри, аз, мисъл, време, бъде, всички ,

 Младежки окултен клас , София, 17 Април 1931г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Х година
32 школна лекция на 1.мл.ок.клас,
17 април 1931 г. петък 6 ч.с.
Изгрев.

Тайна молитва.

Кажете основната мисъл на миналата лекция. (Всичко разумно е постижимо!)

Сега мислите ли, че разумното за един човек е разумно за друг? Мислите ли, че разумността за един човек е разумност за другиго?

Сега ако направим едно твърдение, казвам: разумно е да ходи денем човек! Следователно, неразумно е да ходи вечерно време. Тогава какво заключение може да се извади? – Всички, които ходят вечерно време, какви са? Изваждам друго заключение сега; че това, което не позволява вечерно време да се ходи, то позволява да се спи. Следователно, всеки, който спи вечерно време, е нормален човек, и всеки, който не спи вечерно време, е ненормален човек; който спи вечерно време, е разумен, а който спи денем, е неразумен. Сега какво отношение имаме за онзи, който спи, в математическо отношение да си го представим. РАЗУМНОСТТА ИМА ОТНОШЕНИЕ КЪМ СВЕТЛИНАТА. Р. С. А спането има правилно отношение към тъмнината. Тъй както разумността има правилно отношение към светлината, така спането има отношение към тъмнината. Следователно, ако вие имате отношение към светлината, спането има отношение към тъмнината. Тогава тези две положения на човека: СП – Т. и Р. : С. Какво разбираме под думата спане? Де е неправилността на това положение. (при спането имаме оттегляне на съзнанието). Сега според теорията на г. Михалчев, може ли съзнанието да се оттегли? Не може. Накъде ще се оттегли съзнанието? Щом се оттегли, то е материално, а материалните работи не са реални. Ремкианство е това. Каква дума бихте казали вие? Някой път казват загасване или потъмняване на съзнанието.

Да обясня вашата идея, отклонение на съзнанието. Представете си, че A. е лицето, което е заинтересовано, нали. То има да срещне лицето B. Обаче така се изменят условията, че трябва да го срещне вечерно време. Така се поставят условията. Представете си, че условията са такива, че не е било позволено те да си говорят да се опознаят. Лицето A. си носи фенерче, следователно, когато се приближи лицето B., той ще насочи светлината да го види. Какъв ще наречете вие този процес? – Чрез светлината да познаете лицето. Представете си, че това първото лице, за което вие насочвате своя фенер, се преследва от друго едно лице D. След като осветя със своето фенерче лицето B. и иде след него лицето D. какво ще направи лицето A.? Загасва своето фенерче. Защо го загасва? За да го спаси. Значи отклонение не на съзнанието, но отклонение на светлината, която дава възможност на B. да премине. В същото време, щом се загаси тази светлина, това същество A. какво си има? То си има едно капаче н.м. и загася светлината. Допущам, щом вие обичате някого, вие говорите с него, искате да му разправите нещо, да му обясните нещо. Значи, говоренето е светлина! Щом не го обичате, вие затваряте светлината и мълчите, не му говорите. Отворен ще бъдеш пред приятелите си, а затворен ще бъдеш пред неприятелите си. Защо? Отваряш се там, дето можеш да вземеш нещо. Затваряш се там, дето могат да ти вземат нещо. Нали вие се привличате. Нали казват: закон за привличането. При кого можете да се привличате? Как обяснявате вие закона. Може ли ти да наречеш едно същество, което те привлича – A. и какво е другото положение на онзи, който се привлича? – B.

Сега имате A. привлича B. Но представете си, че B. е една форма на круша. Тя седи на едно място. A. е едно малко дете на 10–15 години и A. се привлича от B. Нали, онзи, който привлича, седи на едно място, а който се привлича, той се движи. Ако едно разумно същество привлича, да кажем, то го привлича, налага му своята воля; но когато една круша привлича едно дете, кой е по-силен – детето или крушата? Тогава как ще обясните процеса. Крушата привлича, тя има силата да привлича. Но привлича, при какви условия? Щом круша няма, тогава детето не се привлича. Но същевременно ние допущаме, че някой си пита, може ли крушата да привлича едно дете, което няма желание да яде круша? – Не може. Следователно, когато вие казвате: законът за привличането е закон на свобода. Ти не можеш да се привличаш към някого, към когото нямаш желание. Ти можеш да се привличаш от някого, да си под неговото влияние, само когато имаш известно желание, което да съответствува и което ти можеш да използуваш. В дадения случай, когато ние говорим за привличане, ние разбираме обмена в природата на известни състояния или сили. Двама души се привличат по своята мисъл, по своите чувства или по някои други сделки. Та можете да съпоставите, да кажете: той има привлекателна сила. Сега как се обяснява привличането между две същества. Н-й, имаш ли някоя теория ти? Ако ще разправиш една научна теория, която всички я знаят, не я разправяй, ако ще разправиш някоя нова теория, тогава разправи. (Онзи човек, който има силно развити чувства, и при това префинени чувства, той е способен да привлича другите хора при себе си). Тогава на какво ще уподобите вие привличането?



Аз ще обърна сега този префинения човек, който привлича, той мяза на една фуния, един конус обърнат с острието си надолу. И тази повърхност е толкова гладка, че кой как дойде все ще иде долу на дъното; откъдето и да дойде, той се привлича вътре.



A, който няма да привлича, той какво е? Той е един конус, обърнат нагоре. Следователно, той не се привлича, защото всичко от него се изпразва. Както в привличането, онзи, който привлича, той е долина, всичко се стича при него на куп, а онези, които се стичат, са планински върхове, отдето всичко слиза долу. Тогава привличането и непривличането си мязат по едно. Как ще им турите знаци в математиката? Всякога в един магнетичен кръг има едно спиралообразно движение. В магнетизма винаги има едно течение, едно слизане надолу. Тогава как ще обясните твърдите тела отиват към центъра на земята, а газообразните вещества отиват нагоре. Мислите ли, че тези газове отиват по планините нагоре? (онези газове, които са по-леки от въздуха, те само отиват нагоре). Това са механически отношения. Това е едно материалистическо обяснение. И то е право. Но привличане може да има в правата смисъл само между две разумни същества. Да.Тогава в привличането няма такъв закон, че силният да привлича слабия. Обратен е законът. Слабият може да привлича толкова, колкото и силният. Нима мислите, че детето не привлича своята майка, когато седи в люлката. Когато то плаче в люлката, то привлича своята майка; после когато то пъпли, и майката седи, тя го привлича. А когато то е в люлката, то заплаче и то привлича майка си. Та в привличането има едно разумно отношение. Има разумни отношения, които съставляват някои препятствия. Защото, щом се каже, че се привличат някои тела, ако привлекателната сила не е разумна, тя може да се превърне на едно насилие. И всичките сили в света, които минават в род на насилие, те са загубили своята разумност. Кое е силното в света? Що са физическите сили? Всички ония сили, които са загубили своята разумна сила, са станали физически сили. И ако всичко в човек стане физическо, то е мъртво. Ще има един процес на сгъстяване, но има и един процес на втвърдяване. Процесът на втвърдяване е неразумен процес, но сгъстяването, в него има разумност. Допуснете, един човек може да е разумен, но когато му плащат. Туря една примка от въже за врата на някого, когото бесят, като го намазва, прави го мазен, нали така. И казват за него: той е разумен. Питам, един човек, който беси друг един, има ли разумност в това? Казват, той бил майстор за примки. Но питам де седи разумността да се направи една примка, да се удуши един човек? Питам тогава другия въпрос: де седи разумността в един сарказъм, с който може да се обиди един човек? Сарказмът е един остър нож, с който ще ви бодне някой. Та трябва да седите на известна дистанция, защото онзи, който говори саркастически, казва, ако ти не пазиш своите отношения, аз малко ще те дразня. И трябва да знаеш тогава, че този нож може да влезне и по-дълбоко. И в умствено отношение има един сарказъм. Кажете ми един сократовски сарказъм или платоновски, или аристотелски сарказъм. Дайте ми един религиозен сарказъм, или един обикновен сарказъм, който минава. Казват за някого, той е толко голям герой, че се образуват свещи под носа му.

За всинца ви науката трябва да бъде наука за изправление! В науката има едно отклонение на съвременните хора от онова естественото положение. Та цялото човечество се намира в едно неестествено положение. Всичките положения, всичките състояния на човешката душа, на човешкия дух не се намират в едно разумно съпоставяне. Може в живота да се намират в едно хармоническо състояние. Някой път сарказмът произтича от едно неразположение. Всички ония хора, които имат сарказъм, всякога у тях ще намерите киселина. Онези, които имат изобилно киселина, тя произвежда сарказма; а всички онези, които имат повече сладчина, у тях пък произтича обратното. Как наричате вие сладкодумните хора? Да бъде човек сладкодумен, той трябва да има градини, сокове. Сладчина трябва да има, мекота трябва да има. Някой път може да си направите много хубав сироп. Тъй ако си вземете малко меден сок, може да ви дам една рецепта за меден сок: вземете три лъжици такива чайни, да турите в една чаша вода от 250 грама, да размиете този мед хубаво и след това да вземете винен сок – оцет, и да турите една лъжичка чайна вътре в меда, и водата, става нещо хубаво. Като смесите меда и киселината, става нещо хубаво разхладително. Та понякой път човек трябва да впрегне своя сарказъм, да го тури в мед, за да върви работата. Друго яче той разяда и дълго време сарказмът се превръща в една отрова. Та едно песимистическо състояние се дължи на сарказъм. На всичко гледа мрачно, саркастично, казва: животът няма смисъл, това няма смисъл, онова няма смисъл. За него всичко е мрачно. Или той не вижда живота, тъй както трябва. Та казвам сега, тази сутрин, които имате повече оцет, ние купуваме оцет. И които имат повече захар, и захар ни трябва. Образуваме производство. Които имат повече захар, вече имаме нужда от него. Имаме бюджет, образуван за купуване на органическа захар, а тази е обикновената захар.

Добре. Каква е основната идея? Каква беше основната идея? Съотношение на разумността към светлината и спането към тъмнината. Спането значи е към тъмнината. Тогава имаме още едно движение; при светлината какво е движението? При светлината имаме движение, а при тъмнината какво имаме? (покой). Тогава при светлината ти не можеш да спиш. Ако тогава човек спи денем, какво е неговото състояние?Онези хора, които спат денем, са болни, анормални, а които спат вечерно време, са нормални, нали тъй. Тогава понеже движенията на светлината... Онези, които се движат денем, те са здрави. А онези, които се движат вечерно време, какви са тогава? Болни хора са. Щом залезе слънцето, това е вечерно време – вечер е. Ние не говорим за физическия ден и физическата нощ. В психическо отношение нощ всякога се нарича, там, дето няма никакъв център, няма светлина. Всеки един живот, който няма свое слънце; допуснете, една планета се движи в пространството, без да има свой център; движи се в далечното пространство, тя е в нощ. Всеки човек, който минава своя живот без някакъв идеал, той е нощ, всичко в него е разбъркано. В неговата душа, всичко е неопределено, това е нощ. При сегашните отношения на нещата, то е само привидно така; но под думата нощ разбираме, няма условия. Тъмнота е вътре. Тогава казва Христос, има един стих: „Иде нощ, когато никой не може да работи“. Защото благоприятните условия са в деня. Всеки един импулс на човека, когато ти светне в какъвто и да е смисъл, ти си в деня. Щом имаш каквото и да е желание, каквато и да е мисъл, каквато и да е постъпка, когато има най-малкия импулс, ти си в условията на деня – има светлина. А когато се изгубят тези условия, ти си в нощта, в смъртта.Денем човек не може да умре! Само нощем може да умре човек. Нали ви се вижда малко противоречиво, че денем не умират хората. Аз ще ви дам един контраст. Може ли водата да замръзва при 100 градуса топлина? Не може. Там, дето има светлина, смърт няма. Щом човек изгубва живота си, показва, че вътрешните условия са в нощ. Има известна тъмнина, която съкратява живота. Значи, онова, което съкратява живота, не са условията. Отвънка има светлина, но вътре в него някъде в човека има известна тъмнина, която го лишава от живота. Вземете онзи, който се решава да се самоубие. Отвънка едно дете има, което го обича, баща му го обича, майка му, сестрите му, но в него се заражда мисълта, едно безсмислие в живота има тъмнина, и той иска да се самоубие. Питам, ден ли е у него? Не. Нощ е. – Той не вижда никакъв смисъл в живота. Тогава за да го спасите, ако можете да прекарате един светъл лъч в неговия ум; колкото и да е малък, вие ще направите една промяна у него. Вие трябва да спазвате този психологически закон. Някой път вие сами може да създадете един обръч, запример чрез постоянните внушения, дойдете до една задача, казвате, тази задача не съм я разрешил. Затова всякога си поставяйте тъй; когато се намираш при каквито и да са мъчни условия, ти кажи в ума си тъй: ИМА УСЛОВИЯ, ПРИ КОИТО ТАЗИ МЪЧНОТИЯ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕМАХНЕ. Тури го това в ума си и след това го премахни. Ти казваш, това нещо е невъзможно. Всички неща са възможни в света! Запример, казвате: злото съществува. Но извадете един закон или едно правило: щом е възможно злото, по-възможно е доброто! Щом е възможна смъртта, по-възможен е животът! Щом е възможна глупостта, по-възможна е разумността в живота. Щом е възможна омразата, по-възможна е любовта! Турете така един паралел в ума си. Ако така не мислите, вие искате да станете виден учен човек. Добре. Но още в началото турете какъв именно учен човек искате да станете. Ученият човек може да играе много роли. Той трябва да бъде разумен, да знае да изиграе ролята си. А да станеш един учен човек, за да пренасяш хляб от една фурна на друга. Да кажем, свършил си 4 факултета и после да пренасяш хляб от една фурна в друга фурна хляб, питам, каква ученост има при пренасянето на този хляб от една фурна в друга фурна? Аз бих пренесъл този хляб само при едно условие. В турско време имаше такива симидчии във Варна, които в кошове носеха симитите си на главата. Имаха си и такива венци на главата, направени от вълна, тургаха ги под таблат и викаха по улиците: симид, геврек! И всички излизаха и си купуваха от тези симидчета. Но казвам, този ученият човек, ако може да прекара всичките най-учени идеи в симидчетата и гевреците си, така че всеки, който изяде един симид или геврек, да ги възприеме, тогава този учен човек има си смисъл да носи гевреци и симиди на главата си. Но у всички тези, които носят товар на главата си, има една опасност – главата може да се спити. А щом се спитява главата, тогава и най-благородното и идейното, и то се спитява у човека. И в Писанието има едно изречение, което казва: ще смажа главата на змията. Откъде се смазва главата на змията? Кое е смазване? Ако притиснеш от двете страни главата, това е сплескване, а отгоре, това е смазване. Понеже змията не е употребила разумно силите, които е имала, е Писанието казва: Онзи, Който ще дойде, Той ще смаже главата на змията, и ще я направи да обезумее, да не може да разбира работите. Защото щом човек обезумее, той става безвреден. Та лошия човек ти изведнъж не можеш да го премахнеш. И лошият човек трябва да обезумее. Щом обезумее, няма какво да го съжалявам. Кой казва, обезумял човекът. Питам, ако една пушка обезумее, значи патрони няма. Тогава пушката седи и не е опасна, какво ще съжаляваш човека? Нали тогава е приятна пушката. А ако вие кажете, горката пушка, обезумяла! Ако кажеш, пушката е много умна, тогава какво подразбирате? – Че при тази умна пушка, никой не може да се приближи.

Та казвам, разумните хора или добрите хора, те трябва да бъдат пълни пушки, а лошите хора трябва да бъдат празни пушки, пушки без патрони. Добрите хора трябва да имат пари в кесията си, а лошите хора не трябва да имат ни петаче. Тъй седи законът! А сега е обратното – че парите са влезли в ръцете на лошите хора. И сега виждаме, че добрите хора носят празните пушки, а лошите хора носят пълните пушки, и казват: Бамбачко е! И прави са. Тогава друго средство. Лошите хора трябва да спат, а добрите да им вземат пушките, и след това да ги събудят; и тогава ще обърнеш пушката към лошия човек, и ще кажеш: Напред! Той ще дръпне своята пушка и цъква. Няма нищо. Той ще цъка веднъж, дваж, три пъти, празна пушката. А ти като цъкаш и бие на месо! Ако вие не можете на дявола тъй да цъкате, па да го пернете хубаво. Например вие как цъкате на дявола като дойде при вас? Казва се, синовете на този век са по-умни в някое отношение от синовете на виделината, от толкова години са учили, че сега те са станали по-умни. И никога не се осланяйте на това знание, което имаш в себе си! И никога не подценявайте силите на своя противник! И като тръгнеш в живота, вземи всичко предвид! После у съвременните хора обезсърдчението иде лесно. Но обезсърдчението е едно качество само на лошия човек. Обезсърдчението е качество само на лошите хора. И синовете на тъмнината са научили това качество. Те носят една тежест в себе си – обезсърдчението. Той хване един добър човек, тури му го на гърба и онзи върви от подире, и казва: то ще се носи това нещо. Съмнението е едно качество само, пак на тях, но понеже те хванат някой добър човек и му го турат на гърба.

Та казвам, отрицателните неща, те не са свойствени на разумните хора. Те са прибавки, които са дошли от после. Следователно, всичко отрицателно в света ще го повърнеш да иде на своето място. Човек не е роден за злото, за доброто е роден; човек не е роден за омразата, той е роден за Любовта! Омразата е едно последствие, злото е едно последствие, разумният живот е едно последствие. Тъй ще разсъждавате не от вашето лично гледище. Понеже като човек вие сте важен само дотолкова, доколкото вие се съобразявате, с кого? С онзи, първия в света, който създал човешката мисъл и вие трябва да бъдете в съгласие с онзи, който пръв е проявил Любовта в света, защото и добрите, и лошите хора в света се стремят към закона на Любовта. Вземете онези лошите хора се събират на цели тайфи разбойници и там единият защитава другия. Той няма да остави своя другар, те един друг се обичат, той може да е лош, но има една вцепителна сила. Ако загубят любовта си, тяхната работа е свършена. Лошите хора знаят, че любовта е една вътрешна сила, една вътрешна необходимост. Тогава добрите хора, като дойдат казват: то с любов тази работа няма да стане, любовта все таки изисква една пушка. И аз наричам пушката на човека изисква един отличен ум. Трябва мисълта на човека да е насочена добре.

Сега основната мисъл – трябва да разбирате сегашното положение. Сега казвате: трябва да се подобри животът ѝ може да се подобри; трябва да станем добри и може да станем добри; трябва да станем учени хора и може да станем учени хора; всичко онова, което човек твърди, може да стане. Но той трябва да разбира законите, при които добродетелтта се развива; той трябва да разбира законите, при които учеността се развива, защото ученият човек само при известни условия може да стане учен; добрият човек само при известни условия може да прояви своята доброта. Ако той не разбира този закон, той постоянно ще има противоречия и най-после ще дойде до заключението, че не си струва човек да бъде добър. Най-първо добрият човек, за да бъде добър, добър е само онзи, който е силен. Добрият човек не трябва да има нужда от външна помощ, щом ти имаш нужда от външна помощ, ти си един болен човек. Трябва да имаш съдействие донякъде, но да не уповаваш на никаква външна сила. Добрият човек се уповава на парите си, на своето имущество, не уповава на някой външен авторитет, даже на знанието си той не уповава, защото това са се средства, той ги носи със себе си и той няма какво да уповава на тях.

Сега пак ще се повърнем на мисълта: всякога човек трябва да се държи във връзка със светлината! Светлината в света е необходима. Допуснете, че сте един човек, дошъл от месечината. От тази месечина, за която сегашните учени хора мислят, че там няма никакъв живот, спал си с хиляди години на месечината и събудил си се по някакво стечение на обстоятелството, и си дошъл до земята. Виждате тази соба тук гори и почвате да разсъждавате: тази соба от само себе си ли гори или някой я е запалил и дохождате до един извод: на едно събрание хората са се събрали, слугата е запалил. Искате да знаете защо се събират тия хора. Някой да им говори. Искате да знаете, какво ще им говори, каква идея ще има и т.н. От последствията на нещата вие ще съдите за причините. Да допуснем сега всеки един от вас е една запалена соба. Питам, кой ви запали? Тази соба може ли да каже кой я е запалил? Кой запали сега тази соба? (Ангел, аз). Защо я запали? (за класа) Защо се събира този клас? Кой ви даде разпореждане? Щом се пали собата, какво се подразбра? Че условията отвънка не са благоприятни. – Студени са. Ако беше топло отвънка, нямаше да има никаква соба. Та ако ние имаме известна мисъл, тази мисъл е потребна, за да се справим с външните условия, на живота с някои мъчнотии. Под думата интуиция аз разбирам мисълта, логическата мисъл мяза на една запалена соба. – Външните условия са неблагоприятни, а отвътре човек трябва да се приготовлява. А интуиция подразбира, че вътрешните условия са се подобрили. Тогава мисълта не върви по същия логически път. Интуицията казва: Аз това го зная, но как? Това не можеш да докажеш. Срещнеш един човек, казваш: този човек не е добър. От где знаеш? Тъй го схващам. Ти с него живял ли си? – Не съм живял. Но по логическия ред на нещата, този човек сто пъти ме е лъгал, аз не му хващам вече вяра. А онзи по закона на интуицията казва, тя казва, този е толкова лош, че сто пъти може да те излъже. И едното е вярно, и другото е вярно. Та казвам сега: В сегашното положение науката трябва да ви служи като едно средство, да ви въоръжи, да се справяте с тези противоречия, които се раждат в живота ви. И ако не знаете как да се справяте с тях, много пъти ще имате големи страдания. Защото една мисъл в живота може да ви спъне. Ако вашата наука не може във време на мъчнотия да ви помогне, тогава защо ви е тя? Разбира се, ние не можем изведнъж да разрешим всичките задачи; ако спазвате едно положение: всякога дръжте тази вътрешна връзка със светлината и не позволявайте никаква тъмнина да се вмъква в ума ви. Едно от правилата: абсолютно никаква тъмнина не допущайте! Тъмнината ще бъде отвънка. Какво другите хора мислят, то вас да ви не засяга, но онова, което вие мислите в даден случай, то е най-важното за вас. Сега мисълта е правилна само тогава, когато тази мисъл съдействува на процесите, които стават в мозъка – не спъва процесите на мозъка: мисълта е права, когато тя не спъва процесите на дишането, когато тя не спъва процесите на стомаха – на храносмилането, значи на физическото поле. Мисълта е права, когато тя не спъва човешката воля, човешките чувства; и мисълта е правилна, когато не спъва разумния живот. Сега това са дефиниции, които трябва да седат в ума ви. Има ли една спънка, тогава всеки един от вас трябва да премахне ония препятствия. Това съставлява една от задачите на живота. Затова човек се е родил. Защото след като напусне земята при сегашните условия, вие ще се отзовете нататък, да кажем вие сега сте в първия клас, ще се отзовете във втория клас, друг е материалът, който трябва да учите. След като напуснете втория клас, ще влезнете в третия клас, условията ще се разширят, предметите ще станат по-сложни, после 4-и, 5-и клас, и колкото отивате, предметите се усложняват, и вашите учители се занимават само с материя, която е по-сложна. И това усложняване трябва да ви радва, защото вие отивате в един прогресивен път. Мъчнотиите и скърбите в живота, това са една задача. Една скръб това е една задача. Следователно, аз като видя, че някой плаче, в мене седи една картина, виждам, че това дете е учено. Сълзите за какво са? За какво минава водата? В химията водата минава за един разтворител. То детето си прави един опит и си пуска от своите изворчета. Тези сълзи падат и какво правят? Смекчават. След това тази вода може да я понагорещят малко, за да се увеличи. Сълзите някой път могат да бъдат горещи. Горещите сълзи и те си имат място. Тогава казват: човек пъшка. Тогава онези ковачи все си имат едно мехче. Който пъшка той раздухва огъня. И ти като пъшкаш раздухваш своята мисъл. Ти казваш ОХ или УХ и след като раздухаш хубаво огъня, започваш – трака, трука. След това пак се раздухва огънят. Казвам, отличен човек е този, много работен! Видя някоя мома, която пъшка, казвам: работи. Много добре. Видя един момък пъшка, казвам чука си той. От тези хора все ще излезне нещо. Но видя някой нито пъшка, нито плаче, казвам, опасно е положението. Та аз като видя някой, който пъшка и който духа едно мехче, и като видя някой, който има чешмица вкъщи; сега трябва инсталация. Който няма, трябва да си прекарате инсталация.

Сега това са фигури на речта, за да ви утеша малко. Защото вашата работа, аз като ви казвам, вие може да ме разберете криво. Минава един гръцки поп, в турско време, и носи един български чорбаджия умрял. Попът казва: иииииии... А и на турски значи добре. Турчинът му казва: Папаз ефенди, за тебе е много добре, но за умрелия не е добре. Та сега и вие казвате: това, което казва Учителят е много добре, но питайте нас. Аз влизам и във вашето положение. Щом аз видя, че ви носят на тарга, аз имам мнение вече. Аз ви считам, казвам, този не е от много умните, фалирал е вече. Нищо повече! И човек никога не трябва да позволява да го носят на тарга. Това едно! И вие като дойде смъртта, кажи в ума си така, умрял не давам да ме носят на тарга! Ако някой път искате да умрете, турете си в ума положението, че сте едно житено зрънце, което хвърлят в земята, да ме посеят, да израсне то. Това позволявам. Като семе да ме заровят, това разбирам, но на тарга да ме носят?

Тайна молитва.

7.10 ч.с.

НАГОРЕ


placeholder