НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Не могат да приемат

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Не могат да приемат

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, хора, има, аз, казва, бог, всички, себе, знание, земя, живот, ум, сега, работа, бъде, ден ,

 Неделни беседи , София, 28 Септември 1930г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


5. Беседа от Учителя, държана на 28 септември, 1930 г. София. – Изгрев.

А Той им рече: „Не могат всички да приемат тази дума, но на колкото е дадено.““ (Матея, 19:11)

„Не могат всички да приемат тази дума." – Това е едно неопределено изречение. – Кои не приемат? – Назначават някого на служба, но той не я приема, защото счита, че тя не отговаря на знанието, което той има. Пращат някого на работа, но той казва: Тази работа не е за мене, Искат да го оженят, но той казва: Тази работа не е за мене. – Защо? – Защото нямам достатъчно пари; от друга страна, не ми харесва другарката, която ми препоръчват. Викат го някъде да свири, но той и от това се отказва, под предлог, че не може да свири.

„Всички не могат да приемат." – Какво не могат да приемат? – Разумното в света. Като говориш на някого за Разумното начало, той казва: Главата ми не може да побере това. Всяко нещо, което не можеш да разбереш, не можеш и да го приемеш. Ето защо, човек приема само това, което може да разбере. Казват му: Ако не разбереш нещо, приеми го на вяра. Мнозина не разбират, какво нещо е вярата. Не че абсолютно не я разбират, но имат елементарни схващания за вярата. Тя предшествува знанието. Не можеш да вярваш, докато нямаш знание; ти не знаеш нещата, докато нямаш вяра. Значи, вярата предшествува знанието; и знанието предшествува вярата. – Защо е така? – Защото вярата е процес, който има отношение към знанието. Да вярвам в някой човек, в небето, или в слънцето, нужно е моето съзнание да участвува в това, в което вярвам. Ще дойде някой пред вас да развива теория за слънцето. За да приемете тази теория, съзнанието ви трябва да е отворено за нея. Ако не е така, вие ще се натъкнете на заблуждения, каквито имате днес. Повечето хора разсъждават като децата. Цъкнат една клечка кибрит и мислят, че с нея могат да запалят огъня. Преди всичко, дърва са нужни за огъня. Сега ли е произлязъл огънят? Не, той предшествува клечката. Ти не можеш да запалиш огъня, ако самата клечка не гори. Ясновидецът, като отива да купи кибрит, гледа първо, дали клечките могат да горят. Ако горят, той ще ги запали, а с тях ще запали огъня. Ако не горят, той ще цъка една след друга, без да свърши някаква работа. В това отношение, и хората приличат на кибритени клечки. Ако човек няма съзнание, не го бутай. Той е кибритена клечка, която нито отвън има огън, нито отвътре. Той може да философствува, че вярва в Бога, но това са празни думи. За такъв човек турците казват: „И да е така, пак не го вярвайте." Това е все едно, да се намираш пред мъртвец или пред костите на някой умрял и да казваш, че можеш да го възкресиш. Да мислиш, че можеш да възкресиш човека, е едно; да го възкресиш в действителност, това е друго нещо. Още като видя човека, аз зная, гори ли в него огъня на възкресението. Гледам, очите му заспали, а той си въобразява, че ще възкреси човека. То е все едно, умрялото магаре да помага на друго умряло магаре. Само онзи може да възкресява мъртви, който има живот в себе си, който сам е безсмъртен. Безсмъртен е този, който има в себе си поне една точка на равновесие, от която никой не може да го помести. Ако всеки може да те отклони от твоя център и да ти даде друга посока на движение, ти си човек без път и направление. Малката река всеки може да отбие от пътя й, но голямата река никой не може да отбие. Малките блата всеки може да пресуши, но големия океан никой не може да пресуши. С малката река всеки може да си играе, всеки може да я отбие от пътя й; дойдете ли до голямата река, като Мисисипи или Амазонка, никой не може да ги отбие от пътя им. Следователно, когато някои питат, могат ли да устоят на условията на живота, казвам: Ако твоето верую е като малка река, всеки може да те отбие от него; ако твоето верую е голяма река, с мощна сила, никой не може да те отбие от него.

„Не могат всички да възприемат тази дума, но на колкото е дадено." Някои казват: Проповядвай ни това, което знаем. – Няма защо да ви проповядвам това, което знаете. – Посвири ни това, което знаем. – Няма защо да ви свиря това, което знаете. – Няма защо да ви пея това, което знаете. Ние ще ви проповядваме това, което не знаете; ще ви пеем и свирим това, което не знаете. Логически така е поставен въпросът. Сега аз искам да си починете малко от вашите стари разбирания. Искам да ви обърна внимание на научната страна. Затова, няма да ви проповядвам, като на религиозни хора. Религиозният е човек на сърцето. Религиозните се движат в съвършено друга атмосфера от тази на светските. Вие още не сте готови да ви се проповядва нова религия. За да ви се проповядва новата религия, вие трябва да изгубите всичкото си богатство, всичкото си знание и да останете без нищо, както сте родени. Така, както днес живеете, вие се стремите да бъдете в положението на богатия и на учения. В това положение, както и да си обяснявате, какво е Бог, в края на краищата, ще си живеете, както знаете, по стар начин. В такъв случай, и вярващият, и безверникът живеят по един и същ начин. Религиозният, макар че проповядва на хората да раздадат всичкото си имане, той сам не раздава своето. Колко религиозни днес са готови да раздадат имането си? Колкото и да има, те са изключения. Общо правило е, че и безверникът не дава, както и вярващият. Някога и безверникът дава, колкото набожният. Какво означава думата „безверник"? Не се знае точно, кой е безверник, кой – вярващ. От чисто научно гледище трябва да изследваме хората. Какъв е новият метод за изследване на човека? За да познаете човека, начертайте две криви линии, с една допирна точка. Едната от тях е изпъкнала, а другата – вдлъбната. После, начертайте две прави линии, които да се пресичат в една точка. Това е една формула, която сами ще разгадаете. По изпъкналата линия ще познаете, какво може да направи човек в умствения свят. По вдлъбнатата линия ще познаете, какво може да направи човек на физическия свят. По двете прави линии, които се пресичат в една точка, ще познаете чувствата и способностите на човека. Какво ще разберете от тези линии?

Вие сте дошли на земята да се учите. Проповядват ви: Вярвайте в Бога! Обичайте Бога! – Кое е онова, което дава цена на любовта? Стойността на любовта се увеличава, както и тази на скъпоценните камъни. Когато диамантът се шлифова, той придобива свойството да пречупва светлината и става по-ценен, отколкото преди шлифоването. Нарисуваното платно от художника е по-ценно, отколкото по-рано е било. То се продава по-скъпо, особено когато върху него е работил виден художник. Тогава, кое дава цена на любовта? – Мъдростта е цената на любовта. Ако мъдростта не влезе в твоя живот да работи, ти струваш, колкото ненарисуваното платно от художника. Колкото повече време минава, толкова повече цената му се намалява. – Защо? – Колкото повече остаряват нещата, толкова повече цената им намалява. Същото е и в живота. Младата мома, която едва излязла от кросното, струва повече от бабата. Младата мома е подобна на копринено платно, което току-що е излязло от кросното. Всеки може да го купи. Какво означава това? – Каквото ви казвам. Ако ви сложа ядене и почнете да ядете от него, трябва ли да ме питате, какво съм ви сложил? – Яжте, нищо повече. Аз зная, защо съм ви сложил това ядене.

Казвам: Онова, което може да повдигне вашия живот, както и любовта ви, това е правилното им разбиране. Знанието повдига любовта. То повдига и живота ви. С повдигането на любовта, трябва да се повдигне и вярата. Щом се усилва вярата, и знанието се усилва. Няма човек, на когото знанието да се усилва, а вярата да не се усилва. Колкото вярваш в своето знание, толкова ще вярваш и в знанието на хората. – Защо?– Защото и те не са придобили знанието си от другаде, освен от хората, живота и природата. Човек се ражда със своите способности, но знанието си е придобил сам. За да придобие знание, човек трябва да вярва в онзи, който го учи. В това отношение, аз съм правил много опити. Срещам някого, който не знае да чете, и му казвам: Ти си способен, трябва да се учиш. След няколко години пак го срещам, и той ми казва: Благодаря ти, твоите думи излязоха верни. Ти вложи вярата си в мене, и аз се насърчих. Учих, свърших университет и придобих знания. – Не само в мене да вярваш, не в самото знание, което си придобил, но и в това знание, което носиш в себе си. Има едно непреривно знание в човека. Като се ражда, той носи известно знание в себе си. Но при слизането си от духовния свят, в съзнанието му става едно прекъсване, и той мисли, че няма връзка между знанието, което носи в себе си, и това, което придобива отвън. Това е заблуждение, както в съня става привидно прекъсване на връзката между физическия и духовния свят. Като се събудите от сън, пак продължавате физическия си живот. Съзнанието работи непреривно във всички области, но, като не съзнавате това, казвате: Снощи сънувах нещо. Това, което ни е ясно, наричаме буден живот; което не ни е ясно, наричаме сън.

Да се върнем към формулата, към кривите и правите линии, които ви дадох. Трябва да знаете, какви са отношенията на двете криви линии, както и на правите помежду им. Ако изпъкналата линия, която означава човешката разумност, е по-малка от вдлъбнатата, която означава волята, човек е упорит, той е само на опитите. Той е в състояние да счупи 20 рала, да осакати няколко коня и волове, но да постигне желанието си. Такъв човек е в състояние да направи повече пакости, отколкото да принесе някаква полза. Ако изпъкналата линия е по-голяма от вдлъбнатата, такъв човек е на мястото си. През целия си живот, той може да направи само една погрешка. Той е човек на разума, голям реалист. Той вярва само в това, което вижда. Нима евреите, римляните, асирийците, египтяните, не вярваха в това, което виждаха? Защо тяхното верую да не е право? Ако е въпрос само на вяра, каква е разликата между християнството и будизма? Каква е разликата между тяхното верую и идолопоклонството? И едните, и другите вярват. Това, което създава вярата, е знанието. В живота има творчество, има и опитности. И в едното, и в другото има резултати, но различни.

Ще приведа един пример от средните векове. Един от тогавашните лекари имал специален метод за лекуване на болни. Каквато и да била болестта, той пущал кръв на болния и след това му давал да пие топла вода. В края на краищата, всички болни умирали. Често лекарят се запитвал: Чудно нещо, защо Бог не ми даде по големи способности, да оздравяват болните ми? Най-после, той се примирил със следното заключение: Не съм само аз, чийто болни умират. Като наблюдавам, как лекуват другите лекари, виждам, че и техните болни умират. – Това не е утеха. Това не е наука. Каква наука е тази, която изморява хората? Този лекар прилагал своя метод цели 20 години, докато най-после решил да приложи друг метод, да не умират толкова хора.

Преди години ме викаха в едно семейство да прегледам една болна, която цели девет месеца употребявала все едно и също лекарство. Казвам: Това е отравяне. Като прегледах болната, разбрах, че тя ще замине за другия свят най-много след две-три седмици. Близките й ме запитаха : Не може ли по някакъв начин да се излекува, да й се помогне? – Цели девет месеца взимала едно и също лекарство! Ето защо, като вземете едно лекарство, което в продължение на три деня не даде резултат, изхвърлете го навън. Това лекарство не може да ви помогне. Ако най-много три пъти го употребиш и не ти помогне, не прави опит. Може да правиш, колкото щеш опити, но ще заминеш за другия свят. Ще отидеш при отците си. С това не упреквам медиците, но искам да ви освободя от заблуждението. Това не е истинска наука, но верую, догматизъм, буквоядство. Имаш едно верую, което не ти помага – тури го настрана. Когато Христос говорел за отношенията към жената, Той не подразбирал тогавашния брак между евреите. Това не се отнася и до-брака на сегашните хора. Запитали Го: Защо Мойсей каза, че мъжът може да даде разводно писмо на жена си? Христос отговорил : Отначало не беше така. След като изопачихте Божия закон, тогава Мойсей създаде закон за развеждане. Вие може да ожените двама души, но ако нямат любов помежду си, в края на краищата, те ще се разведат или на земята, или на небето. Вие искате да ожените дъщеря си и сина си. Ако момата е благородна и добра, като се ожени за човек, който не й подхожда, тя ще си замине за другия свят – развежда се. Същото става и с мъжа. Значи, щом Божественото напусне човека, в мъжа и жената ще остане само човекът – животно, и те ще се карат и бият. Това не е живот. Свекървата ще бъде недоволна от снахата и ще казва: Нашата снаха не е добра. – Как може да бъде добра и благородна? Божественото я напуснало, отишло е на небето. – Ама много е устата. – Как да не е устата? Ако развъртиш крана на чешмата, няма ли да бъде тя устата? Като развъртиш крана, може да се пукне някоя тръба, и водата да потече. Казваш: Пукна се тръбата! Ако поставите човека на служба, която не му подхожда, той пак ще преживее същото. Майката казва на сина си: Синко, стани стражар, добре ще ти плащат. – Не мога, майко, тази работа не ми подхожда. Тогава хвани каква да е работа, само да не губиш времето си. Ако синът се хване за работа, която не му е по сърце, Божественото го напуща, и той остава на земята човек - животно, което изпълнява службата си по необходимост.

Питам: Какъв е смисълът на военната служба? – Да подготви защитници на народа, както и на отечеството си. – Как ще защищавате човека: със изпъкналата, или вдлъбнатата линия? Велико нещо е да защищаваш народа си, но трябва да знаеш, как да го защищаваш. Да защищаваме дома си! Да го защищаваме, защото трябва да внесем великите блага на живота, велик мир, велика свобода, велико знание и велика любов. Като говоря за свободата, нямам пред вид само външната свобода. Ние трябва да бъдем умни! Аз влизам в положението ви. Вие приличате на човек с изкълчен крак, и аз трябва да го наместя. Всяко раздвижване на крака ви причинява болки. Вие започвате да викате. Зная, че ви боли, затова казвам: Ако има друг някой, по-опитен от мене, нека той намести крака ви. Аз ще бъда последен. Когато няма кой да намести счупения крак, тогава ще се явя аз. Докато кракът се намества, не може без болка. Ако няма кой да го намести, хилав ще остане.

Днес аз говоря на онези от вас, на които никой не може да намести крака. Аз идвам последен. Който е здрав, той ще се учи от мене. Който е болен, ще го турим на масата. И за здравия ще дойде ден да намества крака на другите. Като ви говоря, аз имам за цел да ви дам семе, което един ден вие ще посеете на нивата си. Всички ще се ползувате от това, което ви говоря. Като го посеете, то ще израсте, ще даде плод. И като го приберете в хамбара, ще ядете всички от него: и жената ви, и децата ви, и вие.

Казвам: Цената на любовта трябва да се увеличава. Ако в човека, когото обичате, не можете всеки ден да откривате по една добра черта, вашето приятелство скоро ще се свърши. Така е било преди хиляди години, така е и сега. За да бъде приятелството непреривно, приятелите трябва всеки ден да си откриват по една добра черта. Ако това не става, аз мога да определя, след колко години вашето приятелство ще се свърши. Искате да бъдете щастливи. Казвам: Приятелството е път към щастие. Когато се казва в Писанието, че трябва да любиш ближния си, това не може да стане, ако всеки ден не откриваш в него по една добра черта, по една добродетел или по една добра постъпка. В живота е обратно. Всички религиозни и светски хора постоянно търсят един на друг отрицателни черти. Те постоянно търсят погрешките и недостатъците си. Като се запознаят с някого, първия ден се възхищават от него и казват: Той е цял светия. На втория ден казват, че е талантлив. Не се минава много, те казват: Този човек не е нито светия, нито гениален, нито талантлив, но обикновен човек. Някои даже го считат за голям простак и казват: Много сме се лъгали в този човек.

Сега ще ви приведа един пример. Един турски бей – княз, млад момък, като се движел между хората, добре облечен, с пъстра, красиво нашарена салтамарка, със сърма и коприна, всички го харесвали и го наричали „бей на бейовете, княз на князете." Той си казвал: Не съм доволен от положението си, искам да намеря една млада, хубава мома, да се годя за нея, да видя, какво ще кажат хората за мене. Той намерил една хубава мома, за която се годил. Всички се произнесли за него: Близо е до хората. После той си казал: Чакай да се оженя, да видя, какво ще кажат хората за мене. Оженил се, и те казали: Сега е заедно с хората. После, пак си казал: Не мога да търпя това, да ме наричат, че съм близо до хората, заедно с хората. Чакай да напусна жена си да видим, какво сега ще кажат за мене. Той напуснал жена си. Чул, че хората се произнесли за него: Сега стана маскара на хората. И ние сега започваме като този бей: Най-напред си княз на князете, после – близо до хората, заедно с хората, и най-после, посмешище на хората. Аз бих желал да започнем с посмешище на хората и да свършим с княз на князете. Този процес е верен и за самия човек. На какво ще приличаме, ако ние станем посмешище на хората? В какво ще се превърнем, ако станем посмешище на самите себе си? Защо пропадна турският бей, т. е. този княз? – Защото той искаше да знае мнението на хората. Докато му казвали „княз на князете", той не бил доволен. Той мислел, че ще кажат нещо повече за него. Като сам, той бил княз на князете. Щом се свързал с друг човек, той станал близо до хората. Това, което хората вършеха, и той го вършеше. След това напусна жена си, като мислеше, че така ще разреши въпроса. Обаче, въпросът не се разреши така. Той изпадна в противоречие. Казвам: Ако ти изгубиш своя възвишен идеал, ще се намериш в положението на турския бей, за когото хората казват, че станал за посмешище. Започваш със своя възвишен идеал, и после казваш: Няма да го бъде, ще отидем да живеем в широкия свят. Най-после казваш: Животът няма смисъл. – Не, животът има смисъл, но според степента на вашите разбирания. Това не трябва да ви засяга, то е само обяснение. Аз не вярвам, че сте на мястото на бея. Вие сте само зрители и ще вземете поука от неговото положение. В даден случай, всеки може да изпадне в положението на бея. Всеки трябва да разбира това, което е вложено в него. Когато в нас стават резки промени, трябва да знаем, че са външни, а не наши. Това не си ти, но си в положението на човек, влязъл в лодка. Морето постоянно те люлее, това не зависи от тебе. Когато морето утихне, и ти ще бъдеш кротък. Следователно, не се свързвайте с морето. Като излезеш на сушата, твоите отношения ще бъдат други. Не влизай в морето, ако не знаеш да плуваш. Ако момък се ожени за една мома като морето, какво ще бъде неговото положение? Първо той ще повръща, после ще се разведат. Според кабалистите, никога не трябва да се жениш за мома от воден произход. Никога не се жени за мома, която произхожда от въздушните духове; никога не се жени за мома, която произхожда от огнените духове. Огнените духове се наричат още саламандри, водните – ундини, а въздушните – силфи. Следователно, не се заемай да обработваш мочурлива градина. Обработвай място, дето има вода, дето ти сам можеш да бъдеш господар на положението.

Следователно, ако, след като си се родил на земята, не разбираш условията, при които живееш, и казваш, че са лоши, какъв смисъл има твоето дохождане на земята? Как е създадена земята, и кой я създал, това не е въпрос за разискване. Не е нужно и да се вярва в това, което се казва. Трябва да разбираш законите на светлината и влиянието й върху тебе. Трябва да разбираш законите на въздуха и влиянието му върху тебе. Трябва да разбираш законите на водата и влиянието й върху тебе. Трябва да разбираш законите на храненето и влиянието им върху тебе. Трябва да разбираш и материала, от който си съградил къщата си. Най-после, ти трябва да разбираш силите, които действуват и противодействуват върху тебе. Ти трябва да бъдеш моряк, който знае, с какъв параход да пътува. Ако параходът е слаб, да не влиза в него. Параходът трябва да бъде здрав. Най-после казвате: Бог ще оправи света. Какво разбирате под думите „Бог ще оправи света"? Някои от вас разбират значението на тези думи. Други пък, под тези думи разбират някой министър или високопоставено лице, което може да уреди работите им, да им помогне. Всеки трябва да има един такъв Господ в себе си или вън от себе си, който да му помага, да му урежда работите. Добре е да дружиш с разумни хора, които да ти помагат. Бог е само между разумните. Вън от разумността, Бог не съществува. За мене не е важно, каква идея имате за Бога. Важно е, как работи тази идея между хората. Не е важно, какво мислиш за въздуха; важно е, как го използуваш. Не е лесно да възприемеш правилно идеята за Бога. Тя е отвлечена, философска идея. Когато се разисква върху идеята за Бога, едни философи казват, че Бог не съществува вън от нас; други казват, че Бог съществува вън от нас. Това са човешки разбирания, човешки предположения. Това не може да се докаже на опит. Как ще докажеш, какво е съдържанието на нещо, което не виждаш? Как ще определиш нещо, което не се определя? Как ще определиш границите на това, което няма граници? Как ще определиш скоростта на една величина, която непрекъснато се движи? Казва се, че Бог действува едновременно в цялата вселена. Как ще определим Бога? Той действува едновременно във всички свои центрове. Затова се казва, че Бог е извън времето и пространството. Човешкият ум не е в състояние да определи, какво нещо е Бог. Всъщност, какво е Бог, как и къде се проявява, това е Негова работа. Един ден, когато Той сам дойде да проповядва, ще ни отговори на всички въпроси, които ни интересуват.

Съвременните хора изпадат в положението на онзи астроном, който дълго време се молил да му се открие, какво нещо е славата Божия. След 25 годишно очакване, той сънувал интересен сън: Един ангел дошъл при него и му казал: Молитвата ти е приета. Същевременно, той чул глас, отправен към ангела: Остави телото му на земята, а двойникът му вземи със себе си да го разходиш из пространството. Той усетил, че станал много лек и се понесъл нависоко. Така се носел той от една планета в друга, от една слънчева система в друга и, като видял, че това няма край, казал: Искам вече да се върна на земята. Уплаших се от това, което видях. И сега, когато някой каже, че иска да отиде на небето, отговарям: Ако отидеш на небето с тези разбирания, които имаш, ще се намериш в чудо от това, което ще видиш. Мощни, силни са идеите, с които живеят възвишените същества. Ако се натъкнете на тях, не само, че няма да ги разберете, но ще се объркате, ще дойдете до полудяване. Как ще се справите с възвишените същества? За вас те са подобни на богове. Едни от тях управляват Сатурн, други – Сириус, трети – Венера, четвърти – Земята. Можете ли да разберете техния език? Те ще минат и заминат край вас, без да ви видят. Как ще останете между същества, които не ви обръщат никакво внимание? Ако тези същества ви отправят само един поглед, вие ще се почувствувате щастливи. Така, именно, ще почувствувате Божията милост. Ако искате и вие да разберете милостта на Бога, трябва да живеете с мене хиляда години, да ви уча и да ви проповядвам. Това не е лесна работа. Като Бога друг няма. Другите същества ви гледат отвисоко. Ако сте умни, те ще ви обърнат внимание. Когато един ангел от слънчевата система дойде при тебе, ти му даваш отчет за живота си. Има ангели, до които не можеш да се приближиш. Дълго време ще стоиш пред вратата им, докато те приемат. Не постъпват ли така и министрите на земята? Колко време трябва да чакаш пред вратата на някой министър, докато те приеме! Това не е майката, която е готова всеки момент да приеме детето си.

Сега аз ви говоря само за външната страна на небесния живот, а не за неговата вътрешна страна. Животът на ангелите има външна и вътрешна страна. Ако влезеш в небето и нямаш отношение към едно от възвишените същества там, по-добре не влизай. Ще се почувствуваш самотен, от всички изоставен. За да има отношения между две същества, те непременно трябва да се обичат. За да се изяви любовта, нужно е знание, в което действува законът на истината. Ако носиш в себе си любов, знание, мъдрост и истина, възвишените същества ще ти обърнат внимание. Те виждат Бога в тебе и затова се интересуват от човека. Дето е Бог, всички спират вниманието си. Щом имаш човешко съзнание, в другия свят ще намериш само твоята баба и твоя дядо. Те ще те нагостят добре, ще ти предложат сладък сироп. След това ще те поставят в чиста, добре наредена стая, да си починеш. Питате: Душите имат ли тела? – Имат тела. Те не се хранят като нас, но това е друг въпрос. Важно е да разберем, какво трябва да правим ние. Казвате, че Христос проповядвал известни истини. – Какво е проповядвал Той? Обаче, Христос казва: „Проповядвам ви това, което ми казва Отец, Който ме е пратил на земята." В това отношение, Христос имаше съзнание. Той знаеше, кой го е пратил на земята и вършеше Неговата воля.

Питам: Колко хора съзнават, че са изпратени на земята от Отца, да вършат Неговата воля? Не е достатъчно само да знаят, че са учени, но те трябва да изявят това знание. Това се изисква не само от учените и религиозните, но и духовните трябва да имат такова съзнание, да казват и на царе, и на просяци: Изпратени сме да проповядваме между хората. Това, което проповядват днес, е противоположно на Христовото учение. Благородство се иска от хората!

Един турски дервиш срещнал един бей. Дервишът му казал: Моля ти се, помогни ми, с каквото можеш. Беят извадил кесията си от джоба, пълна със златни, сребърни и медни монети и му казал: Вземи си, колкото ти трябват. Дервишът погледнал към кесията и взел една медна монета, десет стотинки. – Защо взимаш толкова малко? – Толкова ми трябват. – Вземи си от златните монети. – Взех си толкова, колкото ми трябват. Питам: Колко от съвременните хора, като им предложат кесия с различни монети, ще си извадят само десет стотинки? Всеки ще си вземе златна монета. Какво показва това? – Че всеки иска да вземе първото място в живота. Дервишът разбира смисъла на живота. Той взима толкова, колкото му трябва. Каква е разликата между постъпката на бея и тази на дервиша? – И двамата постъпили добре. Беят има пълно доверие на дервиша и му казва: Вземи, колкото искаш. Дервишът взел толкова, колкото му трябва – нито повече, нито по-малко. Такива ли са отношенията на сегашните хора? – Не са такива. Те не живеят нито като бея, нито като дервиша. Това се дължи на техните вътрешни разбирания. Кой от вас би извадил кесията си да я предложи на бедния? Всеки ще се страхува да направи това, защото знае, че бедният ще си вземе повече, отколкото му трябва. И сегашните дервиши не са като този в примера. Те цял ден ходят да събират пари, защото са търговци. Задачата на дервиша е, като те срещне, да ти каже една дума, която цял ден да носи благословение за тебе. И след това ще си вземе само десет стотинки.

Знаете ли, какво е казал дервишът на турския бей? Той му казал: Ти имаш една дъщеря, която много обичаш. Скоро ще дойде един бей да я иска за жена, но ти по никой начин не трябва да му я дадеш. Ако му я дадеш, тя ще бъде нещастна. След тези думи, дервишът продължил пътя си. Ако беят не беше извадил кесията си и тъй щедро да му предложи, да си вземе, колкото пари иска, той не би му казал тези думи. И наистина, думите му се сбъднали. След години, беят срещнал същия дервиш, който му поискал помощ. Беят пак извадил кесията си. Този път дервишът взел само една златна монета. Беят го запитал: Защо първия път ти взе само десет стотинки, а сега взимаш една златна монета? Дервишът му отговорил: Първия път взех само десет стотинки, с което исках да ти кажа, че първият зет, който дойде за дъщеря ти, ще струва десет стотинки. Затова не трябваше да я дадеш на него. Вторият зет, който сега ще дойде – млад, беден човек, струва злато. Ако искаш ти и дъщеря ти да бъдете щастливи, ще я дадеш на него. Ето, това е наука, това е истинско отношение. Има ли смисъл да ви среща този дервиш? – Има смисъл, защото той разбира отношенията между нещата. Има прости числа, има и скъпоценни числа; има щастливи и нещастни числа в живота. Ти се готвиш да отидеш на работа, но отвътре нещо ти казва: Не отивай днес на работа. – Това е суеверие. – Не е суеверие. Щом нещо отвътре ти казва да не отиваш на работа, трябва да го послушаш. Това е вътрешен закон, на който трябва да се подчиняваш.

Човек е дошъл на земята, облякъл се в плът и се пита, защо е дошъл. – Той е дошъл, за да се изучава. Гледа ръцете си, вижда, че има нещо написано на тях. Какво означават линиите на ръцете, не знаете. Едни ръце са пълни, пръстите в основата дебели, а други са слаби, Какво означава това, също не знаете. Ръката на някого е мека, а на друг – твърда. Защо е така, не знаете. Казвате, че Бог е създал една ръка мека, а друга – твърда. Това не е обяснение. Човек трябва да знае, защо ръката му е мека или твърда, защо пръстите му са остри, възлести или тъпи. Ако пръстите на ръката в основата са дебели, такъв човек обича да си хапва повече. Той казва: Добре е да си хапнеш и пийнеш. Той има добре развито благоутробие. Докато е млад, той мисли само за ядене и пиене. Като остарее, той казва: Сега ще живея за Господа.

Един млад момък, с дебели пръсти в основата, решил един ден да отиде на черква, да се помоли на Господа. По пътя го срещнал дяволът и го запитал: Синко, де отиваш? – Отивам на черква, да се помоля на Господа. – Защо ще ходиш на черква, между старите баби и дядовци? Нека те се молят. Там е за тях. Ти, като млад, иди на хорото, да си поиграеш с момите, да знаеш, защо си млад. Момъкът се върнал от пътя си и отишъл на хорото да си поиграе. Така минавали дните, докато остарял. Сега той взел тояжката си и тръгнал на черква. Пак го срещнал дяволът. – Де отиваш, дядо? – На черква, да се помоля на Господа. – Я се остави от това желание. То не е за тебе. И без това, Бог ще те приеме. Върни се у дома си да си починеш. И този път дядото послушал дявола и се върнал от пътя си. Това не е наука, не е убеждение. Така и вие казвате, че ще учите на стари години. – На стари години нищо няма да направите. Който не учи на младини, на старини нищо няма да постигне. Тогава, какъвто си на младини, такъв ще бъдеш и на старини. Каквото е качеството на новия плат, такова ще бъде и на стария. Какъвто е роден човек, такъв ще си остане. Малко може да се измени, но при усилена и съзнателна работа върху себе си. Аз поддържам следната мисъл: Вярвай, че си изтъкан добре. Защо трябва да мислиш, че си роден хилав? Аз не искам да останете с мисълта, че сте хилави, но ви казвам научно: Ако пръстите ви в основата са дебели, трябва да възпитавате стомаха си. Ако са възлести, трябва да възпитавате дихателната си система. Ако са заострени, ще възпитавате ума си. Хора със заострени пръсти имат добри черти в характера си, но имат и лоши черти. Една лоша черта у тях е, че обичат да се изхлъзват. Те обичат да преувеличават нещата и да полъгват, при което сами си вярват.

Ще ви приведа един действителен пример за някой си Нойчо, голям хитрец и лъжец, от село Чакма. Той поканил за кръстник един млад поп. Хвалел се на своята възлюбена, че бил богат, имал много овце и няколко чифта волове. Като се оженили, тя видяла, че той няма нищо, но казвал: Нашият кръстник е богат човек. Попът мълчал, усмихвал се и нищо не казвал. Нойчо минавал и за ясновидец. Казвал на своите съселяни, както и на съседите си от село Николаевка, че на еди-кое си място имало голямо богатство, заровено в земята. Тръгнали от селото около 80 души, с лопати и кирки, да отидат на означеното от Нойчо място да копаят. Копали три дни, търсили тук-там, нищо не намерили. Най-после извикали и кмета, но Нойчо избягал. След усилено копане, като не намерили нищо, върнали се по домовете. Това не е знание.

Когато нещата се приемат с ума, сърцето и волята, те се осмислят. Но те трябва да се реализират. И знанието е на място само тогава, когато може да измени, т. е. да подобри поне една черта на човешкия характер.

За онзи, който има знание, няма защо да му се приказва, няма защо да се въздържа от ядене, или да се пресища. Достатъчно е само да бутне първия си пръст, т. е. Божествения пръст – палецът, и стомахът му ще се възпита. След това ще каже на стомаха си, колко трябва да яде, и той ще те послуша, Ако те боли коремът, хвани първия си пръст и отправи ума си към него. Ще кажете, че това е суеверие, а не наука. Не казвам, че вие можете да направите това, но ако адепт ви лекува, той ще хване първия ви пръст и ще ви излекува. – Как може да стане това? – В организма на всеки човек са вложени нужните лекарства. В него се крие лекарят, аптеката и необходимите лекарства. Който дойде да ви лекува, той носи в себе си нужните лекарства. Ако лекарят не носи аптеката в себе си, външните лекарства нямат никаква сила. Как ще си обясните, защо един лекар, като препоръчва известни лекарства, няма резултати, а друг, при същите лекарства, има резултат? Значи, в организма на втория лекар се съдържат тъкмо такива елементи, които са в сила да помогнат на болния. В болния всякога липсва нещо. Щом се внесат тези елементи в него, той веднага оздравява. Следователно, като внесеш в болния необходимите здравословни елементи, той оздравява. Така и Христос лекувал. Той предавал на болния нещо от себе си. Когато болната жена от кръвотечение се приближила до Христа, Той усетил, че сила излязла от Него. Вие искате да лекувате, без да давате нещо от себе си. В природата такъв закон не съществува. Ако искаш да лекуваш, трябва да излезе сила от тебе. Същият закон действува и в живота. Не можеш да убедиш хората в нещо, ако ти сам не вярваш в него. Не можеш да събудиш доброто в хората, ако ти сам нямаш доброто в себе си. Същото се отнася до знанието и до любовта. Такъв е законът. Ние се приближаваме към реалния свят – в света на действията и на числата. Затова ние работим с четири метода. Събираме, например, две числа. Можем и да извадим едно число от друго и да получим остатък. После имаме произведение на две числа. Значи, умножаваме. Най-после, делим две числа и получаваме частно. Питам: Ако работите с числа, които се събират, изваждат, умножават или делят, ще имате ли един и същ резултат? – Няма да имате еднакъв резултат. Така и някои данни в живота се събират или изваждат, други се умножават или делят. Така и месеците в живота се събират, изваждат, умножават или делят. Същото става и с годините. Същото е и в математиката, специално в науката и изкуството. Има закон на съотношения. Ако не разбирате този закон и не се нагласявате според него, вие ще се объркате. Като търсите процеса на събирането, ще влезете в изваждането. Като търсите умножаването, ще влезете в делението. Каква наука ще имате тогава? Някога се оплакваш, че те стяга нещо в слънчевия възел. Усещаш, че нещо се вади от тебе. Ти си в процеса на изваждането. Този ден трябва да се заемеш само с изплащане на полици. Ще отвориш кесията си, ще плащаш и ще кажеш: Радвам се, че изплащам. Друг път си в процеса на събирането. Ще се приготвиш да събираш. Човек трябва да знае, през какви процеси на ума минава. Четирите аритметични действия могат да се отнесат към висшите, разумни светове. Така можете да определите, дали вашите действия или състояния се отнасят към събирането, изваждането, умножаването и делението. Ако си математик, ще изчислиш, в какъв случай, колко пъти изпъкналата линия е по голяма от вдлъбнатата. Също ще определиш дължината на правите линии, тяхното пресичане и ъглите, които се образуват при пресичането им. Така ще си съставите едно уравнение. Като го решите правилно, ще дойдете в състоянието на светия. Това се отнася до онези, които разбират законите. Който не ги разбира, преждевременно ще побелее. Той ще се намери в положението на онзи пияница, който минал голямо препятствие.

Един пияница, като излязъл от кръчмата и се връщал у дома си, минал през едно голямо препятствие, без да го забележи. Сутринта, като излязъл от дома си, минал през същото място. Като видял, какво препятствие минал, и как могъл да пострада, главата му побеляла от ужас. Така, всеки човек минава през известни преживявания, които впоследствие произвеждат нужния ефект и впечатление. Те отпосле се отразяват в съзнанието на човека и произвеждат известна реакция. Това е научната страна на въпроса. Такива явления, в даден случай, не произвеждат нужното впечатление, но отпосле, като ги видим, или само си ги представим, главата ни побелява.

Христос казва: „Не могат всички да приемат тази дума, но на колкото е дадено." Искам да остане в ума ви следната мисъл: Бог създаде изпъкналите и вдлъбнатите линии, за да бъдете умни, два пъти по-умни, а веднъж силни. Умът трябва да бъде два пъти по-силен от волята; волята трябва да бъде два пъти по-слаба от ума. Ако волята е два пъти по-силна от ума, не може да бъдете истински човек, ще бъдете човек-животно. Всички хора развиват волята си. Силата на волята трябва да се изрази в ума, в разумността. Под силна воля разбирам разумност. Следователно, ако искате да бъдете разумен човек, умът ви трябва да бъде два пъти по-силен от волята. Силата на вашето сърце и силата на вашия ум трябва да бъдат еднакви. И тогава, ако волята се присъедини към ума, той ще слуша сърцето; ако волята се присъедини към сърцето, то ще слуша ума. Затова, именно, волята изменя наклона на ума и на сърцето. Ако сърцето ви е два пъти по-силно от ума, вие ще бъдете нещастни. Ще бъдете човек с чрезмерни желания, които не можете да постигнете. Вие трябва да имате толкова желания, колкото умът може да реализира.

Тези мисли, които ви дадох днес, искам да останат в ума ви. От цялата беседа искам да остане във вас следната мисъл: Силата на вашето сърце и на вашия ум да бъдат еднакви, а силата на вашата воля да бъде два пъти по-малка от силата на сърцето и на ума ви. Само така ще придобиете онзи идеален живот, към който се стремите.

5. Беседа от Учителя, държана на 28 септември, 1930 г. София. – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, хора, има, аз, казва, бог, всички, себе, знание, земя, живот, ум, сега, работа, бъде, ден ,

 Неделни беседи , София, 28 Септември 1930г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder