НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Интуиция / Интуицията - Божественото чувство

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Интуиция

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, условия, интуицията, бог, всичко, сега, живот, всички, хора, чувство, мост, път, себе ,

Общ Окултен клас , Съборни беседи , 7-те езера, 23 Юли 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Когато ходи по каменисти места и удари крака си, или друга някоя част на тялото си, човек усеща болка. На какво се дължи болката? На удара. Ударът пък не е нищо друго, освен предаване на особен род енергия, от която човек не се нуждае. Следователно, всяко нещо, което не е потребно на човека, причинява болка. Недоволен от това, че се е ударил, човек казва: Как не се намери някой да оправи този път? Човешка ръка не може да оправи това, което природата е наредила. Ако планинският път трябва да се изглади, първа природата ще направи това. Човешки сили не са в състояние да оправят пътищата на природата. Там други сили работят.

Засега на човека са дадени две задачи: да приеме соковете на своето сърце и да ги отправи към ума си. Втората задача на човека е да развие ума си, за да разбира Божиите пътища и закони, чрез които светът е създаден. Да развие ума си, това значи, да усили мисълта си. Ако мисълта на човека е силна, той може да приема Божиите блага и да ги предава. Той става проводник на Божественото. Ако мисълта на човека е слаба, той нищо не може да постигне. За такъв човек се казва, че не е развит. Колкото да е учен, ако човек не може да се ползва от великите блага на живота, неговата ученост е временна. Може ли да се ползва от тия блага, той е истински учен, той е мъдрец. Не може ли да се ползва от благата на живота, колкото да се товари с тях, той все прост ще си остане. Какво ще кажете за камилата, която сте натоварили със скъпоценни камъни и злато? Дали е натоварена със скъпоценности, или е без всякакъв товар, камилата все камила си остава. Ако не е натоварена, тя е по-доволна от положението си, по-леко се движи. Следователно, щом човек не може да използва благата, както трябва, те му причиняват болка. Всяко нещо, което причинява болка на човека, е чуждо за него. Той трябва да се освободи от чуждите, непотребни за него неща.

Как познава човек, кои неща са потребни за него, и кои – непотребни? Чрез интуицията. Интуицията е Божествено чувство, вложено във всеки човек, но не е еднакво развито във всички хора. Който е развил това чувство в себе си, той сам проверява нещата. Както не е нужно за човека да търси някой професор и да му каже, дали един лимон е кисел, така не е нужно за онзи, който има интуиция, да му се доказват нещата. Иска ли човек да познае, колко е кисел лимонът, ще вземе нож, ще го разреже и ще го опита. Иска ли да провери нещо вън от своите пет сетива, човек ще приложи интуицията си и ще знае всичко, което го интересува. Като знае това, човек трябва да се допитва до интуицията си. Намериш ли се в трудно положение и не можеш да решиш известен въпрос, обърни се към интуицията си, тя ще ти каже, какво да правиш. Вярно чувство е интуицията, тя никога не лъже. Интуицията, като Божествено чувство, е капитан на човешкия кораб. Докато слуша този капитан, човек, изобщо, не може да греши. Умът, сърцето и волята са слуги на този капитан. Ако го слушат и му се подчиняват, човек живее добре. Не го ли слушат, животът на човека се отклонява от правия път.

Христос казва: Ако се не роди човек изново, не може да влезе в Царството Божие. Които не разбират закона, мислят, че е мъчно да се роди човек. Мъчно ли е да се роди житното зърно? Посадете едно житно зърно в земята, при благоприятни условия, и го оставете свободно. То ще израсне, ще цъфне и плод ще даде. Мъчно ли е да усилите доброто в себе си? Колкото малко да е доброто във вас, ако му дадете благоприятни условия да се развие, то ще се увеличи, ще даде плод. Ако хората не успяват в доброто, причината за това е, че не го поставят при благоприятни условия. Понякога те са силни в злото, в отрицателното, защото му дават добри условия за развитие. Слушате, запример, някой да казва, че е неспособен. Той постоянно държи тази мисъл в ума си и не работи. Какво означават думите не съм способен? Не си способен да прегазиш с краката си дълбока река, която няма мост. Има ли мост, ти си способен вече да я преминеш.

Следователно, щом реката няма мост и не можеш да я прегазиш, стани способен да направиш мост и да минеш по него. Причината да не се обичат двама души е, че няма мост между тях. Нека всеки от тях прехвърли по една дъска, и мостът ще бъде готов. Щом мостът е готов, и обичта ще дойде. Някой се оплаква, че никой не го обича. Какво трябва да прави, за да го обичат хората? Нека направи една овощна градина на място, отдето минават много хора. Кой как мине край градината му, да раздава от плодовете: ябълки, круши, сливи, дини, пъпеши. В скоро време той ще завърже добри, приятелски отношения с тия хора, и те ще го обикнат. Всеки човек има в себе си незасети места, които трябва да засее с доброкачествени плодове. След пет години най-много той ще има плодове, чрез които може да направи връзка с хората и да го обикнат. Добре е всеки ден да посаждате по една добра мисъл в ума си и по едно добро чувство в сърцето си, да има какво да раздавате на своите близки. Красиво нещо е да видите душата на човека, в която растат благоуханни, разноцветни цветя. Чрез посаждане на благоуханни цветя и доброкачествени плодове в градината на своята душа, човек дава условия за проява на любовта към ближните си.

Като ученици, вие трябва да работите за придобиване на любовта, без да се страхувате от миналия си живот. Миналото е толкова необходимо, колкото и настоящето. Миналото е встъпление към настоящето. От миналото си човек се учи. Без опитностите на миналото, новият живот остава недостъпен за човека. Какви са спомените от миналото, добри или лоши, това не е важно. Нещата са добри и лоши от гледището на човека, но не и от гледището на природата, която използва всичко. Следователно, ако мислиш, че животът не е добър и няма смисъл да живееш, погледни с окото на природата, в която всички неща са осмислени. И тогава, ако мислиш, че не си способен да направиш нещо по ум и по сърце, възложи това нещо на интуицията. Тя ще направи всичко, за което ти се считаш неспособен.

Като се говори на хората за съзнателна работа върху себе си, за служене на Бога, те казват, че днес не се наемат за тази работа. Един ден, когато станат чисти и свети, тогава ще служат на Бога. Защо? Защото мислят, че днес, при техния грешен живот, Бог не може да ги обича. Те се лъжат. Искат ли искрено да служат на Бога, нека започнат още сега. Остане ли в бъдеще, когато станат свети и чисти, те много ще изгубят. Не е лесно да постигне човек чист и свят живот. Това е работа на вековете, не се постига в един ден. Що се отнася до отношенията на Бога към човека, те остават едни и същи през всички времена и епохи. Бог е неизменен в себе си. Външните отношения на Бога към хората, към всички живи същества, са различни, но вътрешните са едни и същи. С други думи казано: вътрешно Бог е дал на всички хора едни и същи условия, но външните условия са различни, според нуждите на всеки човек. Ще каже някой, че е грешен, че прави грехове. Греши ли, човек не трябва да съжалява, но да извади някаква поука от грешката си. Като сгреши, човек трябва да се радва, че му е дадена възможност да прояви една своя добродетел. Колкото по-голяма е грешката му, толкова по-голяма трябва да бъде добродетелта, която проявява. За такива хора се отнася стиха: „Всичко, каквото се случва в живота на човека, който люби Бога, ще се обърне на добро.”

Мнозина грешат, защото искат да придобият всичко изведнаж. Това е невъзможно. Може ли човек да изяде всичкото ядене изведнъж? Не е ли по-добре, всеки ден да си хапва по малко, отколкото да изяде всичкото ядене изведнъж? Не е ли по-добре човек да разбира всеки ден по малко, отколкото да разбере всичко изведнъж? За да дойде до дълбокото разбиране на живота, човек се нуждае от специални условия. За да разбере живота на някое животно, човек трябва да влиза в положението му, да разбира неговия ум и неговото сърце. При това положение животното е готово само да му услужи. Сега, като няма връзка с човека, животното бяга от него. За да разбере живота на ангелите, човек трябва да влезе във връзка с техните умове и сърца. Без тази връзка, никакво разбиране не може да съществува.

И тъй, искате ли да разбирате нещата в тяхната действителност, възложете това на интуицията в себе си. Каквото каже тя, вярвайте и. Остане ли да вярвате на своя ум и на своето сърце, те да ви управляват, вие сте на крив път. Слугите не могат да управляват господаря си. Остави ли се на тях, те непременно ще объркат пътя. Искаш ли да научиш нещо, възложи го на интуицията си. Колкото да учиш и философствуваш, в хиляда години едва ли ще научиш толкова, колкото си научил чрез интуицията за един ден. Чрез интуицията ти можеш да научиш, какво представя животът на слънцето и на луната, а с ума си едва ще научиш, какви елементи влизат в състава на слънцето. Ще каже някой, че може да се съобщава със слънцето. Ако е така, нека каже нещо характерно за живота и съществата на слънцето. Запример, ако говорите за хората като жители на земята, ще кажете, че всички дишат, всички мислят и чувствуват, всички се движат.

Щом сте дошли на планината, вие имате условия да проявите доброто в себе си. Запример, спънете ли се в някой камък, не се сърдете, но спокойно се наведете и го турете на такова място, да не спъва пътниците. Ако попаднете в някоя малка локва и се изцапате, спрете се да я изчистите. Като гледате клековете, не се отнасяйте с пренебрежение към тях, но мислете за живота им, за условията, при които се намират, да почерпите урок на търпение. Вземете си малко чиста пепел от изгорелите клекове, пресейте я добре и си послужете с нея като цяр. Когато имате някакво неразположение, вземете малко от тази пепел, на върха на един нож, изсипете я в чаша гореща вода и, като се утаи, изпийте водата. Като ходите по планините, бъдете благодарни за всичко, което виждате. Планината, със своята растителност, представя дело на велики работници, които са работили с векове. Всичко, което са направили, има свой смисъл и значение. Когато работи, геният влага в работата си смисъл. Какво ще кажете тогава за ония велики и гениални майстори, които работят в природата?

И тъй, бъдете бодри, весели и силни. Силата на човека се заключава в това, че Бог работи в него. Докато животът тече, реката е силна. Изчезне ли животът, и силата на реката изчезва. Следователно, силата не е в реката, но в живота, който тече през нея. На същото основание казвам: Силата не е в човешкото съзнание, но в живота, който излиза от Бога и се втича в човека. Като знаете това, внимавайте да не се подпушите, да затворите пътя за Божественото в себе си. Подпушите ли се, вашите нечистотии ще влизат навътре, вместо да излизат навън. Не запушвайте тръбите на вашата канализация, през които нечистотиите излизат навън. Отпушете тръбите на вашата канализация, за да може доброто и чистото да прониква отвън. Дръжте тръбите на канализацията си отворени за доброто, което иде отвън и се втича навътре. Дръжте тръбите на канализацията си отворени и за злото, да излезе отвътре навън. Постигнете ли това, животът ви ще се нареди, както Бог е предвидил.

Изпейте песента: Бог е Любов.

Божият Дух, възлюбеният на нашите души, ще свърши всичко за нас.

48. Лекция от Учителя, държана на 23 юли, 1930 г. Рила – 7-те езера.

Интуицията - Божественото чувство

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, условия, интуицията, бог, всичко, сега, живот, всички, хора, чувство, мост, път, себе ,

Общ Окултен клас , Съборни беседи , 7-те езера, 23 Юли 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


(Направихме гимнастическите упражнения на по­ляната при петото езеро. След туй си михме лицето, главата, ръцете, краката, наредени всички един до друг на брега на езерото.

Насядахме всички около един камък над Близнака, на който седеше Учителят. Той прочете 3. глава от Евангелието на Йоана.)

Когато човек върви по пътя и е невнимателен при такива каменисти места и си удари крака, веднага ще почувства болка. Болката в камъните ли е? Болката в човека ли е? Нито е в камъните болката, нито е в човека. Значи един удар не е нищо друго освен една енер­гия, която не е потребна. Туй, което не е потребно на човека, всякога причинява болка. В какъвто и смисъл да е, каквото туриш на себе си, което е абсолютно не­потребно, то ще ти причини болка. После, че камъните са тъй поставени, не искай да го оглаждаш, пътят да е равен, но той си има място. Ако един човек иска да мине по пътя и да оглади целия път, няколко прераждания няма да му стигнат само да поправи пътя. За оглаждането други сили са потребни.
Човек в сегашния живот има две задачи. Първо, да възприеме соковете на своето сърце и второ, да развие ума си, да разбира пътищата, плановете Божии, зако­ните, чрез които светът е създаден, да се ползвате.

Всичките хора трябва да бъдат силни по мисъл. Най-силната мисъл е проводник на онова благо, което Бог е дал в живота. Сега всеки един човек, който не може да възприеме Божието благо, той е слаб по ум. Не се лъжете. Някой може да мине за много умен човек, но щом не може да се ползва по всичките правила от Бо­жиите блага, той е прост човек. Онзи, който може да се ползва по всичките правила от Божиите блага, той е умен, той е мъдрец. Всеки може да бъде такъв. Туй е целта да се ползваме от Божиите блага. Защото, ако вие вземете една камила и я натоварите със скъпоценни камъни, камилата ще стане ли по-скъпоценна? Скъпо­ценните камъни са нещо друго от камилата. Камилата ще каже: „Мен ми е по-добре без тези скъпоценни камъ­ни.“ Тя е по-благодарна да не носи скъпоценни камъни.

Често хората се натоварват като камилата, но­сят скъпоценни работи, но тия скъпоценни работи не са за вас. Първото нещо в света е ние да се освободим от всичките ненужни работи. И каквото и да е туй, което е непотребно, произвежда болка. Трябва да се освободи­те. И затуй има в човека едно чувство, наречено човеш­ка интуиция, което Бог е вложил. Няма какво да питаш учените хора, мъдреците кое ти е потребно и кое не. Запример дадат ти лимон. Искаш да знаеш дали е кисел, или не. Ще трябва ли да пратиш да дойдат учени хора да ти докажат дали лимонът е кисел, или не? Ти разрежи лимона, повикай професора - професорът е езикът, той ще ти каже дали лимонът е узрял, или е кисел.

Тъй щото всеки един от вас при сегашните усло­вия трябва да се допита до своята интуиция. Когато сте с хора, може да ги питате, но когато сте сами, трябва да се питате с вашата интуиция. Интуицията е много вярно чувство. Ако човек е верен на нея, много малко може да греши. Тя е основата, която може да подкрепи човешкия ум и човешкото сърце в живота, тя може да ръководи. Тя е капитанът на кораба, който направлява целия човешки живот. Умът и сърцето са слуги, които прислужват на този капитан. Тя е велико чувство. Ако човек слуша интуицията, той ще бъде добър. Някой път хората не са добри по единствената причина, че те не слушат своята интуиция.

Сега Христос помена в прочетената глава, че чо­век трябва да се роди. Мнозина, които не разбират този закон, мислят, че е много трудно да се роди човек. Питам, да се роди едно житено зърно, мъчно ли е? Няма никаква мъчнотия. Житеното зърно трябва да се посее в почвата. На всяко добро, което е в тебе, дай му благоприятни условия, то ще се усили, ще даде своя плод. При сегашните условия отрицателните мисли имат повече условия. Вие поставите една мисъл, пред­поставите я, казвате: „Аз съм човек неспособен.“ Пре­ведете тази дума „неспособен“. Неспособен си да преми­неш през реката, понеже няма мост. Когато има мост, може да преминеш. През дълбоката река не си способен да минеш, когато няма мост. Там, дето не си способен да я минеш с краката си, трябва да бъдеш способен да направиш мост отгоре.

Двама души не може да се обичате. Казвате: „То­зи човек не го обичам.“ Защо? Защото нямате мост. Турете един мост, турете две дъски, веднага обичта ще дойде. Да кажем, вие казвате, че мене никой не ме обича, на мене никак хората не обръщат внимание. Ти може да накараш след пет години всичките хора да ти обръщат внимание. Иди засади десет декара земя с най-хубави плодни дървета. Лятно време насади един бос­тан с дини, пъпеши, краставици. Щом като завържат всичките плодове, веднага ставаш почтен човек. На този ще дадеш нещо, на онзи ще дадеш, ти ставаш почтен. Казват: „Благодаря ти, господине.“ С тебе за­почват учтиво да се отнасят хората, започваш да за­държаш приятели.

Сега вие имате някои незасети места. Засейте ги, и след пет години всички ще станете почтени. Всичките хора ще започнат да обръщат внимание на вас.

Сега запример вие искате да разбиете чувство на любовта. Един практически метод, за да разбиете чув­ството на любовта. Посади една череша, две череши, ще посаждаш цветя, които са червени. Хубаво е всички неща, които имат червен цвят, да посаждаш, докато чувствате, че има нужда. Няма да се минат една, две, три години. Ще почувствате едно много приятно чув­ство. Но поставете метода за разбиването чувство­то на любовта. Пък онези от вас, на които чувството е развито, ни най-малко няма защо да посаждате. Може да садите червени дини, които са хубави. Един малък бостан не е лошо да посади човек. Та има една предпос­тавка.

Вие не трябва да считате вашия живот на мина­лото като ненужен. Но вашият живот на миналото, той е като един извод, едно вступление на онзи великия живот. Защото, ако нямате туй встъпление, туй въ­ведение, новият живот ще бъде недостъпен. Не съжа­лявайте за опитността - каквато и да е, в каквато и да е смисъл - то е добро. Много пъти животът е не­разбран. Ние считаме някои неща добри, някои лоши. То е от нашето лично гледище, не от общата анатомия на природата, тя използва всичко. Следователно, ако ти не си способен да направиш нещо, заложи го на чув­ството на интуицията. Туй, което ти не може да го направиш, заложи го на твоята интуиция, тя ще го свърши.

Сега друго положение. Не се старайте вие да ста­нете светци, че да бъдете благоугодни на Бога. Ако вие очаквате, след като станете чисти и свети, че Господ да ви обича, тя е дълга работа. Не зная колко хиляди години може да минат, тя е много трудна работа. Бог при всичките условия, където и да се намират хората, той ги обича. Той си има едно абсолютно отношение, което не се изменя. Външните отношения към умните хора, към грешните хора са различни, но вътрешните отношения към всички същества са едни и същи. Туй е едно дълбоко знание, подкрепа има за всички. На греш­ника казва: „Може от тебе много да стане.“ „Ама аз съм глупав.“ „От тебе може да стане учен човек.“ „От­вън нямам условия.“ Отвън ще ти се създадат условия. Отвътре имаш, Бог ги е създал. Тия вътрешните усло­вия ще се изразят навън. Ако отвън правиш някоя пог­решка, не съжалявай. Каквато и погрешка да направиш, не съжалявай, извади една поука от нея. Казваш едно правило: днес дадох да се прояви една голяма доброде­тел в мене. При най-голямата погрешка ще кажеш: да­дох възможност да се прояви добродетелта. Затова и Писанието казва, всичко, каквото ви се случи, ще се превърне на добро.

Сега всички имате желание да разберете всичко изведнъж. Да разбереш всичко изведнъж, значи да изя­деш всичко изведнъж. Хубавото е, че ще има всеки ден какво да разбираш. Всеки ден си има своя програма за разбиране. Защото дейното изисква една обстановка. Ти не може да разбираш, да имаш живото разбиране, ако нямаш обстановка. За да разбереш живота на ан­гелите, трябва да дойдеш в съприкосновение с техните умове, с техните сърца. За да разбираш живота на жи­вотните, трябва да разбираш техните умове, техните сърца. В живота, ако влезеш в положението им, те не са толкоз глупави. Ти ако влезеш в положението на едно животно, на един вол, ако влезеш в неговото по­ложение, то ще дойде, ще каже: „Качи се на гърба.“ Ще ти позволи, ще те носи, ще ти направи услуга. То ще почувства, че ти имаш нужда от него, ще ти услужи. Но при сегашните условия, понеже ние, като не влизаме в положението му, то бяга, казва: „Аз не съм длъжен да те нося.“

Първото нещо. Ще се стараете чрез интуиция­та да разбирате нещата от неговото гледище. Иначе няма да разберете. Ако разбирате нещата от вашето гледище, ще се критикувате. Той ще направи може би нещо странно, тъй ти се вижда, гледано от негово гледище. Ти разглеждай от обстановката, която Бог ти е турил. Тази обстановка не може да се измени и твоят ум в даден момент може да разгледа нещата по един начин, в следния момент - по друг начин. Но някой път има криво разбиране. Тия криви разбирания съществуват в хората по единствената причина, че те не уповават на своята Божествена интуиция. Ра­ботата, която може да извърши това свещено чувс­тво, те го възлагат на слугите, които не са в състо­яние да извършат. Затова много наши работи са оста­нали назад.

Мъчиш се да разбереш някоя философска работа, запример какво има на слънцето. С интуицията може да разбереш какво има на слънцето, с нея може да видиш какво има на месечината, може да туриш анте­на, да образуваш отношения между тебе и него. Без нея ще учиш след хиляди години като обикновен фило­соф, ще говориш само за елементите на слънцето. Се­га аз съм срещал мнозина, които казват: „Аз имам съобщение за слънцето.“ Казвам, дайте ми първия про­пуск. Пропуск има. Както виждате, всички родени същества имат едно свойство, по което се отличават - всички дишат. Същество, което не диша, не е органи­ческо. Има едно разширено чувстване, едно разширено възприемане.

Сега понеже сме дошли тук, имате известни усло­вия да станете добри. Ако се препънете на някой ка­мък, върнете се, помилвайте го, преместете го, наме­рете му мястото, да се не препъват други. Ако нага­зите някое мучурливо място, ще го изчистите хубаво. После вземете от пепелта на тия клекове и кажете: искам да бъда толкоз търпелив, колкото сте вие, и да се жертвам толкоз, колкото вие се жертвате. Всеки да си носи пепел. Те да бъдат емблема като живи съ­щества, които са ни дали топлина. Не се занимавайте да кажете: пепел от клекове. Малко пепел ще си вземе­те, ще я пречистите, ще я пресеете, ще вземете една малка лъжичка. Някой път да би дам един цяр, ако се усещате неразположен. Ще вземете на върха на ножа, в една чаша ще турите от тази пепел с вода, ще раз­бъркате, ще изпиете, като се утаи пепелта. Колко пе­пел са изпили те, докато станат учени хора. Да знаеш как да пиеш пепелта. То е много хубаво средство. Може би тук ще опитаме един цяр.
Нека сега тази лекция да запомните следното. Да бъдем благодарни за всичко, което Бог ни е дал. Вие виждате туй. То е тъй наречено за нас, направили го, тук са строили, работили са, казват, ще дойдат тук. Никой път не са идвали други да правят своето съб­рание тука. Тия езера за нас Господ ги е направил, тия камъни украсиха, доколкото знаеха, украсиха всичките тия места. А пък туй, което виждате горе, то са онези работници, които работиха. Тия овци, говеда, коне, които дойдоха горе, те казват: „Вие ли бяхте, дето щяхте да дойдете, или други да чакаме.“ Тия агън­ца отиват на жетва, те отиват да работят за света. Те са скрити тук, че светът, който ги извади, има да плаща заради тях. Тия агънца, които ще слязат, ще станат жертва, но жертва жива, която ще подобри света.

Та казвам, ние, като минаваме, ние ще направим нещо, първо да се запознаем. Ние затова турихме онази река, разрешихме въпроса. Ние турихме тази чешма с ръцете. Господ даде, и ние даваме. То е емблема. Господ ни е дал даром, и ние даваме. Турихме ръцете там, да тече. То е разрешение, то е емблема на всичко, което тук е създадено.

Сега бъдете весели и бодри. Ако дойде някоя хрема или си ударите крака, или някоя вечер не може да спите, има много същества, които вечер ще дойдат да ви съ­будят, да се разговарят с вас, няма да може да спите. Някои ще ви спрат на пътя. Една сестра вече я спряха, удариха я в малкия пръст, казват: „Кажи ни тебе или друга да чакаме.“

Сега следната мисъл да остане във вас. Да бъдем благодарни за онова, което Бог ни е дал. Туй. място е за вас. Аз ви го подарявам за в бъдеще. Без тапия ще го имате.

Изпейте „Бог е любов“.

„Божият дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.“

Нашата сила седи в това, че Бог действа в нас. Силата ни е там, няма какво да се спираме. Реката, в която животът действа, е силна. Реката, в която жи­вотът не действа, не е силна. Всеки човек, чрез който Бог работи, е мощен. Щом престане той да действа, реката пресъхва сама по себе си. Не мислете, че силата е в реката. Бог е, който действа в нашето съзнание.
Разликата е, че ние съзнаваме, че Бог действа, светът не съзнава. Ние ходим във виделина, а светът няма още тази виделина. Сега ще се пазите от реакции. Много пъти вашите миялници, дето миете съдовете, се подпушват и вместо да излиза навън нечистотията, връща се навътре.

Отпушвайте каналите, нечистотията да излиза навън. Обратен процес има. Някой път канализацията за онази чистата вода, която иде отвън, е запушена и тя не иде. Не запушвайте канала, през който доброто влиза. Дръжте канала отворен, доброто да дойде, а злото да излезе - и животът ще се уреди.

Да вървим сега.

Четиридесет и осма лекция
на Общия окултен клас
23 юли 1930 г., сряда, 9 часа
Рила, над езерото Близнака

НАГОРЕ




placeholder