НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Права мисъл / Чиста мисъл

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Права мисъл

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, казва, аз, дойде, сега, свят, глава, живот, мисли, мисъл, всички, работи, условия, години, себе ,

Общ Окултен клас , София, 2 Април 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

(Чете се темата: „Каква представа имам за Бога“.)

Един пътник минавал през една гъста гора. В торбата си той носел хляб и шише, пълно с мед. Като се уморил, той седнал под едно дърво да си почине. На дървото отгоре седяла една маймуна. Пътникът извадил хляба и меда от торбата да си хапне. През всичкото време маймуната го наблюдавала какво прави. Като се нахранил, той бръкнал с пръст в меда и започнал да маже с мед дрехите си. С това той искал да залъже маймуната, да я привлече при себе си. По едно време пътникът задрямал. В този момент маймуната скочила ловко от дървото, взела шишето с меда и започнала да ближе от него и да маже тялото си с пръст, потопен в мед. Не се минало много време, пчели накацали маймуната. С това глупаво подражание тя намерила своето нещастие.

Често хората изпадат в положението на маймуната и се чудят защо идат нещастията върху тях. Много просто. Когато човек не знае как да употреби нещо, нещастията се сипят върху главата му. Когато подражава на другите хора, нещастията пак го следват. Същият пътник разправя по-нататъшната история с маймуната. Като видяла, че той още спи, тя извадила от джоба на дрехата му часовника и го закачила на себе си. Какво ще ѝ допринесе този часовник? За да вземе часовника си назад, пътникът измислил една хитрина. Той събул обущата си, намазал ги отвътре с мед и се престорил на заспал. Маймуната слязла от дървото и обула обущата, но като започнала да се катери по дървото, видяла че не може – обущата я спъвали. Пътникът веднага скочил, хванал маймуната здраво, вързал я и я занесъл със себе си някъде в Европа, като особен екземпляр. Съвременните хора често изпадат в положението на маймуната. Те възприемат такива идеи, които не могат да приложат, нито знаят къде да ги употребят, вследствие на което стават смешни, а понякога се натъкват и на страдания. Какво означава думата „маймуна“? Маймуната е същество, което не разбира истинските отношения на нещата. Маймуната има почти толкова заложби, колкото и човекът, но няма съответни органи да ги прояви. Един ден, когато тия органи се развият, тя ще прояви своите заложби.

Сега, аз правя сравнение между маймуната и човека, за да покажа, че и човек, от своя страна, има такива заложби в себе си, каквито имат и разумните същества. Като знае това, от него не се иска нищо друго, освен работа. Като е работил, той е станал гениален. Без работа нищо не се постига. Някой казва, че е грешник, че никога не може да стане гениален и завинаги ще си остане грешник. Човек може да умре като грешник, но грешник не може да остане. Дървото, турено в огъня, изгаря, но не остава като дърво. Значи, като умре, грешникът изгаря, не остава същият. Казват някои, че грешниците ще горят във вечния огън. Тези, които казват така, нямат ясна представа за нещата. Защо? Защото огънят има край.

Какво се разбира под думите „вечност“, „вечен“? Вечността е граница на вечното. Вечността представя дълъг, непреривен период, но не вечен. В Стария Завет някъде Бог е казал: „Ще ви изхвърля от очите си завинаги, за вечни времена“. Някои богослови тълкуват този стих в смисъл, че човек ще бъде наказан от Бога, ще бъде подхвърлен на вечно мъчение. На друго място обаче е казано: „О, Израилю, обърни се към мене!“ Как е възможно тогава Бог да наказва един човек за вечни времена и същият Бог да го зове към себе си? Значи тълкуването на богословите не е право. Думата „вечност“ е образувана от думата „век“. Значи вечността подразбира век – един, два или повече, според нуждата. Сегашните съдии наказват някой престъпник на 10-годишен затвор, а богословите го осъждат на толкова годишен затвор, колкото се получава от числото 10,100. Не е въпрос за продължителност на страданията и наказанията, но за тяхната интензивност. В една година човек може да изживее толкова страдания, колкото в 10 години.

Следователно, когато проповядват на човека, че има вечни страдания, богословите имат предвид да вложат в ума му идеята за отговорност на неговите постъпки. Като знае, че има големи страдания в света, той държи сметка за своя живот и се счита отговорен за делата си. За разумния човек не са нужни много страдания. Като му ударят една тояга, той разбира вече какво се иска от него.

Един французки капитан искал да се противопостави на един закон. За да реши, може ли да се противопостави на закона, той отишъл при един свой приятел, съблякъл дрехите си и му казал: „Вземи сабята и започни да удряш с тъпата част върху гърба ми. Удряй, докато ти кажа да спреш“. Приятелят му взел сабята и започнал да удря. При първия удар още капитанът казал на приятеля си: „Спри, стига толкова!“ Той разбрал колко може да издържа и дали има смисъл да се противопоставя на закона. Разумният човек лесно се учи от страданията. Глупавият, обаче, страда много и пак не научава урока си. Като започне да страда, той вика, плаче, разправя за страданията си, но не взима урок от тях.

Страданията на хората могат да се разделят на две категории: нужни и ненужни, или полезни и безполезни. Например, кажат на едного една обидна дума и той не може да я забрави цял живот. Дето ходи, каквото прави, все за тази дума мисли. Каква обидна дума му казали? Някой му казал, че е магаре. Какво лошо има в думата „магаре“? Най-лошата черта на магарето е неговата упоритост. Каквото му се каже да направи, то се противопоставя. Каквото да говорите на пияницата, и той не е готов да отстъпи от своя навик. Ако пияницата, с усилие на волята си, не може да се откаже от своята слабост, тоягата може да го застави да не пие. Тоягата в ръката на човека не е нищо друго, освен страданието в ръката на природата. Когато иска да възпита човека, природата го подлага на ред страдания. За да се освободи от ненужните страдания, човек трябва да има права мисъл, да е готов на отстъпки. Например, двама души се срещат на един тесен мост. За да се разминат, единият трябва да отстъпи. Кой ще отстъпи? Разумният. Ако и двамата не отстъпват, ще се сблъскат, ще се натъкнат на ненужни страдания.

Някои казват, че да не страда, човек трябва да вярва. Не, вярата не може да спаси човека от страданията. За да вярва, човек трябва да е изработил в себе си права мисъл. Вярата се проявява само при права мисъл. Дето има права мисъл, там има и вяра. Само разумният може да бъде истински вярващ. Като не искат да мислят, някои хора търсят причините на нещата. Като намерят причините, те си обясняват последствията. Разумният човек обаче не търси причини и последствия на нещата, но търси началото и края. И Бог се интересува от началото и края на нещата, а не от техните причини и последствия. Казано е, че краят увенчава всяка работа. Ако краят е добър, оправдават се причините и последствията. Ако човек вярва, че може да стане учен, музикант, художник или писател и става такъв, вярата му е била на място. Като вярва в нещо и работи в това направление, човек все ще го постигне. Обаче ако само вярва, без да работи, той изпада в суеверие. Вярата се нуждае от работа, а суеверието почива на илюзии, на фантазии. Как може грешникът да вярва, че ще стане праведен? За да стане праведен, човек трябва да работи. За да стане учен, човекът трябва да вярва, но вярата му трябва да се подкрепва с работа. Като вярва, че има в себе си заложби, човек трябва да работи, да използва условията за развиване на тия заложби. Не работи ли, условията не могат да се използват, но и заложбите не се развиват.

Какви заложби носи човек в себе си, това се вижда по неговата глава. Онзи, на когото главата отзад е тясна, обича да се облича добре, да има доброто мнение на хората. Той е спретнат, всякога чист и добре нареден. Когато това чувство е чрезмерно развито, ражда се тщеславието. Ако главата отзад е тясна и сплесната, тщеславието в човека е силно развито. Този човек има голям стремеж към придобиване на пари, с единствена цел да се облича хубаво, да носи украшения, златни пръстени с диаманти, че кой как го види, да се учудва. Онзи, у когото тщесланието никак не е развито, не се стреми към външен блясък, вследствие на което минава за скромен. Всъщност той не е скромен, но горд. Понякога е за предпочитане човек да бъде тщеславен, отколкото горд. Защо? Защото тщеславието е чувство, което се изявява навън, по отношение на хората, а гордостта – навътре, към самия човек. Като живее на земята, човек трябва да се облича добре. Както облича тялото си с чисти, хубави дрехи, така трябва да облича ума си със светли мисли, сърцето си – с благородни и възвишени чувства и желания, а волята си – с красиви постъпки. Човек трябва всеки ден да се облича с нови дрехи, които ще помогнат за неговото растене. Обаче облича ли се външно само, той нищо няма да постигне. Някои хора, с прекаленото си външно докарване, предизвикват подигравките на окръжаващите.

Като учени, вие трябва да дойдете до положение да представяте нещата такива, каквито са в действителност. Каква скромност е тази, която има само външен израз? Срещате един човек, скромно облечен, а вътрешно е горд, мисли, че стои по-високо от окръжаващите. В такива заблуждения изпадат някои от учениците на окултната школа. Те мислят, че са окултисти, а всъщност едва са кандидати за окултни ученици. В такива заблуждения се намират и мнозина православни, протестанти и католици.

Православните се считат за правоверни. Евангелистите, от своя страна, мислят, че те са на прав път, а другите са заблудени. Католиците също имат високо мнение за себе. Какво означава думата „православен“? Православен е онзи, който право слави Бога. Всеки счита своята вяра за права, защото я е наследил от баща си, от дядо си и прадядо си. Истинска и права вяра е тази, която изтича от дълбочината на човешката душа. Тази вяра е неизменна. Всяка друга вяра или религия, която изхожда от човешкото сърце, е изложена на постоянни промени. Религия, която е изложена на постоянни промени, внася известни заблуждения в хората. Ще дойде един религиозен да описва баща ви. Какво описание ще бъде това? Ако става въпрос за баща ви, вие го знаете по-добре от него. Не само това, но вие приличате на баща си, вие сте негов портрет. Огледайте се в огледалото и ще видите баща си.

Следователно кой може да опише Бога така, че да ви даде истинска представа за Него? Ако е искрен, всеки човек може да има някаква представа за Бога, по-вярна от тази, която другите ще му дадат. И най-отрицателният човек познава Бога в себе си. Колкото да е отмъстителен и жесток, той знае, че Бог е всепрощаващ и благ. Той знае, че отмъщението не е някакво високо качество. То е по-скоро животинско, отколкото човешко. Има кучета, които са много отмъстителни. Ако го ударите или се отнесете зле с него и не може на момента да ви отмъсти, то ще помни обидата и след 2–3 години, когато не очаквате, ще се хвърли и ще ви ухапе. Всички животни са отмъстителни, което показва, че това чувство е животинско.

Задачата на възпитанието и самовъзпитанието се свежда към освобождаване на човека от всички животински качества, които е придобил от животинското царство. На времето си тези качества са имали смисъл, но днес те остават безпредметни. Страхът, безверието са остатъци от животинското състояние на човека. Всички животни са безверници. Ако се опитате да погалите един заек, ще видите, че той отдалеч още бяга. Защо? Не вярва, изгубил е вяра във всички, даже и в човека. Той има опитност и от човека. Той знае, че човек го преследва за месото му, за кожата му, не вярва вече на никого. Голям атеист е заекът. И човек е безверник. И той е изгубил вярата си, тъй щото сега трябва да работи, да възстанови загубената си вяра. Има смисъл човек да вярва, но в абсолютното, в положителното, в което няма никаква измама. Придобие ли тази вяра, човек ще стане здрав, весел. Всички болести, всички мрачни състояния на човека се дължат на отрицателния мироглед, който си е съставил за света. Щастието и нещастието на човека се определят, именно, от неговия мироглед.

Мнозина проповядват, че трябва да се вярва. На кого да се вярва? На човешкия език може ли да се вярва? Той е губерка, която боде, дето трябва и не трябва. На губерката може ли да се вярва? За да не изпитвате действието на тази губерка, бъдете внимателни едни към други. Говори ли ви някой, слушайте го, дайте му възможност да се изкаже. – „Ама не мисли като мене.“ – Всички хора не мислят по един начин. – „Криво мисли.“ – Кой мисли право днес? Почти всички хора мислят криво. Като правите сравнение между един и друг човек, все ще намерите някой да мисли право. Но сравните ли този човек с някой светия или ангел, и неговите възгледи са криви. По отношение на възвишените същества съвременните хора са деца, които имат нужда да се люлеят в люлките си. Като видите едно дете в люлка, вие пожелавате да го полюлеете. Така и невидимите разумни същества пожелават понякога да ви полюлеят. Вие знаете, че някой ви е полюлял, но кой е този човек, не знаете. Има случаи, когато човек пада от голяма височина и отскача като топка, без да се удари. Как е станало това, и той не знае. Значи някое невидимо същество го е подкрепило. Това може да се види невъзможно, обаче колкото да е невъзможно, факт е. Както акробатите падат от големи височини в спасителни мрежи и не ги убиват, така и в духовния свят поемат човека, който пада, в спасителни мрежи и той остава неповреден. Ако човек пада от 5–6-етажна къща, без да се уплаши, и отправи мисълта си към Бога, силите на организма му се поляризират, тялото му олеква и той пада на земята като парашут. Той сам се чуди как е станало това, че не се е ударил. Който не вярва, може да направи опит, но за това се иска голямо съсредоточаване на мисълта. Не може ли да съсредоточи мисълта си, човек може да падне само от един метър височина и да се убие.

В Писанието е казано, че грешните ще погинат. Кои са тия грешни? Това са яловите крави. За свое оправдание човек казва, че условията са го направили грешник. Наистина, има външни неблагоприятни условия, но има и вътрешни условия в човека, за които той сам е отговорен. От него зависи да подобри или да влоши своите вътрешни условия. Например, ако в периода на своята бременност майката е минала през неблагоприятни външни условия, те ще се отразят и върху детето. Обаче това дете разполага с вътрешни възможности и условия, с които може да преодолее външните. Добрият артист не казва, че обществото е некултурно, грубо, но той се съобразява с него и преодолява условията. Добрият земеделец не казва, че почвата е слаба, но преди да я използва, той я наторява. Той не казва, че растенията, които ще посажда, са слаби, но знае какво им трябва и го доставя. Добрият учител не казва, че учениците му са неспособни, но работи върху тях с Любов, да им помогне. Добрият майстор разглежда нещата външно и вътрешно. Понякога нещата външно изглеждат слаби, грозни, а вътрешно са силни и с големи възможности. Външно човек може да е богат, силен, учен, но ако няма вътрешни възможности, чрез които да разработи и задържи тия неща в себе си, той скоро ще ги изгуби. Какъв смисъл има красивата цигулка и лък, ако човек не е музикален? Това не значи, че ако не е надарен, човек не трябва да работи. Човек трябва да работи при всички условия и възможности.

Като ученици, от вас се иска работа. Ученикът трябва да ликвидира със своя мързел. Мързеливият е изложен на голяма опасност. Той може да затлъстее толкова много, че да се намери под тежестта на своите тлъстини. Всички хора, които не мислят, не чувстват и не действат правилно, са изложени на затрупване. Мислите, чувствата и постъпките на човека са тонове, които трябва да бъдат правилни. Не изправи ли един от тия тонове, човек е осъден на заравяне. Има тонове, които са крайно динамични. Не взима ли тия тонове правилно, човек може да развали целия си живот. На съвременните хора не се позволява да свирят и пеят неправилно. Всеки неправилен, нечист тон носи нещастие за човека. Който иска да бъде музикант, той трябва да има вътрешно желание да учи, да свири и пее, да обича музиката. Той не трябва да гледа на музиката само като на външно изкуство, но като на изкуство, което внася живот в човека. Ако не пее и не свири правилно, човек не може да подобри живота си. Без песен и музика той не може да направи крачка напред в живота си. Който не иска да пее и да свири, той не може да бъде добър човек. Ако реката не иска да се втича в морето, тя е осъдена на пресъхване. Какво ще кажат другите реки, ако една от тях се влее в морето? Да казват, каквото искат, реката ще тече, ще пее своята песен и ще се стреми към морето, към дълбокия живот.

И тъй, да пее и да свири човек правилно, това значи да даде израз на своя живот. Щом този израз е правилен, той е доволен от живота си. Като не живее правилно, човек започва да се отегчава и пожелава да замине за другия свят. Къде ще отиде, и той не знае. Пък и билет няма за свободно пътуване. Като иска да замине за другия свят, човек трябва предварително да направи опит, да излезе вън от тялото си, да види какво има в този свят. Може ли да направи съзнателно този опит, той ще види, има ли смисъл да желае преждевременно да замине за другия свят. Всяко преждевременно заминаване за другия свят е свързано с ред мъчнотии и изпитания. Преждевременната смърт е нещастие за човека, а навременната – благословение. За да не се отегчава от живота, да не желае преждевременно да замине за другия свят, човек трябва да проявява доброто в себе си, да подслажда живота си. Добрият живот е неразривно свързан с човека, както доброто свирене – с неговите мисли и чувства. Добрият живот се определя от мислите и чувствата на човека. Добрата, права и чиста мисъл предизвиква добри и чисти чувства. Кой добър музикант или артист не е предизвикал добри и възвишени чувства в слушателите си? Добрите музиканти и артисти са любимци на публиката. Когато Любовта засяга земни, материални работи, тя представя външната страна на живота. Истинската, Божествена Любов събужда възвишена мисъл в човека. Любовта е сила, която се движи между два полюса. Тя започва отдолу и постепенно възлиза нагоре, към високите върхове. Тя съединява долините с високите планински върхове. Сама по себе си Любовта не слиза, нито се качва, но като проявява чувствата си, човек ту слиза, ту се качва. Искате ли да живеете в полето на Любовта, качвайте се по високите върхове на живота. Човек, на когото съзнанието е будно, може да се ползва от благата, които Любовта дава на високите места. Няма ли будно съзнание, той не може да се ползва от тия блага, вследствие на което веднага слиза долу, в Любовта на долините, оттам да придобие нещо. Има смисъл човек да се качва и да слиза по линията на Любовта, но ако може да придобие нещо. Има смисъл да обичате великите хора – музиканти, художници, скулптори, философи, поети, ако придобивате нещо от тяхното изкуство. Който носи изкуството в себе си, той всякога бива оценен.

Мнозина се оплакват, че нямат работа, че никъде не ги приемат. Защо? Изкуство нямат в себе си. Представете си, че имате изкуството и знанието да превръщате желязото в злато. При това положение няма ли да ви приемат за слуга? Дето отидете да предложите услугите си, веднага ще ви приемат. Всеки се нуждае от слуги, които носят в себе си някакво велико изкуство или занаят. Ако слугата може да превръща обикновения камък в диамант и желязото – в злато, и най-обърканите работи на господаря му ще се оправят. Господарят е доволен от своя слуга и казва: „Откак дойде този слуга в дома ми, всичките ми работи се оправиха“. Ученикът трябва да има качеството на този слуга. Той не трябва само да разправя за своята любов към учителя си, но трябва да владее изкуството да превръща желязото в злато и обикновения камък в диамант. Каже ли ученикът, че обича учителя си, последният ще го запита: „Можеш ли да превърнеш желязото в злато и камъка в диамант?“ – „Не мога още.“ – „Когато можеш, тогава ще говориш за Любовта си.“ – „Ама много се мъча, условията и хората са лоши.“ – „Това не те извинява.“ – „Ама аз съм последовател на новите идеи.“ – Щом не можеш да превръщаш нещата, ти си човек от старото учение, ти носиш от старите идеи в главата си. Докато е на високо място, човек мисли и чувства добре. Слезе ли в долината, мисълта му се помрачава. Той облича пак черната, стара дреха. Истинският човек не се влияе от условията. Той мисли право и на планината, и в долината.

Новото учение изисква нови форми, нови движения, нови прояви. Какъв нов човек е този, който ходи с наведена или с изкривена глава? Има едно естествено движение на главата, естествена посока, която отговаря на разумните движения и посоки на силите в природата. Главата на човека трябва да бъде в права посока, в молитвено положение, да може да се тонира. И болен да е, заеме ли това положение, той непременно ще оздравее. Днес всички хора се стремят към придобиване на знания, заради което изучават различни науки. Много науки изучават, но все недоволни остават. Никоя наука не може да им помогне да се справят с мъчнотиите и трудностите в живота. Истинска наука е тази, която определя положението на човека, като му дава права насока, учи го на ония правилни геометрични форми, каквито природата създава. Ако всяка планета се движи по своя орбита, ако всеки атом се движи по свой, строго начертан път, и човек, като разумно същество, ще се движи по свой определен път. Достатъчно е със ставането си от сън човек да знае как да застане, какво положение да вземе тялото му, за да се свърже с ония разумни същества, които управляват вселената, и от тях направо да възприема. Има ли разположението на разумните същества, човек ще улесни живота си. При това положение той няма да се безпокои какво ще стане с него. Помисли ли човек, че може да живее и да работи сам, той прекъсва връзката си с разумния свят. Щом изпадне в това положение, той вижда, че работите му започват да се объркват. Не само обикновеният човек, но и светията не може да работи сам. Светията се радва и на малките си придобивки, както на големите.

Казано е в Писанието: „Верният в малкото е верен и в голямото“. Това проповядва и новото учение. Някой мисли, че е дребна работа какво положение да даде на тялото си, къде да сложи ръцете си и т.н. Външно тия неща са дребни, но всъщност те са от голяма важност за човека. Не е безразлично как и къде слага човек ръцете си. Някой застава на молитва, но не знае къде да сложи ръцете си. Най-естественото положение е ръцете да бъдат спуснати надолу, в почивателно състояние. Преди да започне да се моли, човек трябва да се изправи, със спуснати надолу ръце, и така да прекара десетина минути в съзерцание, свободен от всякакви вълнения и грижи. Това положение на ръцете помага и за правилното кръвообращение.

Мнозина казват, че са остарели вече, че не се интересуват от живота. Щом са могли да остареят, те могат и да се подмладят. Казват, че са религиозни, а същевременно остаряват. Каква религия е тази, която не може да подмлади човека, нито може да даде подтик на неговите дарби и способности да се развиват? Ако въздухът, който човек диша, не може да внесе живот в него, защо му е той? Ако светлината и топлината, които възприема от слънцето, не внасят живот в него, защо му са те? Ако православният се кръсти и не може да се освободи от злото, защо трябва да се кръсти? Има един начин на кръстене, при който човек се магнетизира, т.е. внася магнетизъм в организма си. Така той се лекува. Хората и до днес още не правят кръста, както трябва, и дохождат до пълно механизиране. Какво означава кръстът? Когато се кръсти, човек слага пръстите си първо на главата, което значи, че трябва да мисли. После, той слага ръката си на корема, което значи, че трябва да яде малко. Най-после, той слага ръката си на дясното и на лявото рамо, което значи, че трябва да работи. Следователно, да се кръстиш, това значи, че трябва да мислиш много, да ядеш малко и да работиш повече. Работата е от Бога, трудът – от хората, а мъчението – от дявола.

Как може човек да се подмлади? Как може да направи косите си черни? За да боядиса косата си, човек трябва да внесе в ума си светли мисли, а в сърцето си – благородни, възвишени чувства. Същевременно нека употребява цяла година, или година и половина, коприва. Като яде коприва, косата му ще почернее. Всички възможности се крият в мисълта. Тя регулира функциите на органите в човешкото тяло. Тя регулира всички системи в човека. Щом човек изправи мисълта си, и функциите на неговите системи се оправят. Когато всички функции на човешкия организъм бъдат в изправно положение, работите му се нареждат моментално. В една година той може да постигне толкова, колкото в 20 години. И обратно: Не са ли в изправно положение функциите на органите в човешкия организъм, в една година, даже и в един момент, той може да изгуби това, което е спечелил в 20 години. Натъквате ли се на известни болести, знайте, че това са задачи, които правилно трябва да разрешите. Болестите са състояния, които съществуват извън времето и пространството. Отрицателната мисъл може да създаде ред болезнени състояния. Хармоничната мисъл пък може да махне тези състояния. Мощно нещо е човешката мисъл.

Една американка боледувала 12 години, вследствие на което станала инвалид. Един ден тя чела в една медицинска книга, че човек може да се лекува с вяра и мисъл. Тя веднага скочила от леглото си и казала: „И аз мога да приложа вярата си. В името на Господа Исуса Христа ставам от леглото“. Както казала, така направила. Като я видял вън от леглото, мъжът ѝ се почудил какво е станало с нея. Когато влезе в човешката мисъл, Любовта върши чудеса. Любовта е начало и край на нещата. Мъдростта е причина и последствие. Любовта и Мъдростта вървят заедно. Сега, имайте предвид две важни неща: условия и възможности. Условията представят външния живот; те не зависят от човека. Възможностите пък са вътре в човека; те са свързани с неговия вътрешен живот. Условията всякога се подчиняват на възможностите, както външният живот се подчинява на вътрешния. Като знаете това, занимавайте се главно с възможностите, които се крият във вас, но не и с условията, които са вън от вас.

Да не се занимавате с условията, това значи да отхвърлите външния свят. Каквото да правите, вие не можете да се освободите нито от външния свят, нито от условията, но ще знаете, че те не трябва да спират вашето развитие. Не се борете със света, но ползвайте се от него. Изучавайте света, за да го разбирате, да не ви подчини със своите условия. И тъй, искате ли да се ползвате от условията, вие трябва да приложите възможностите, които се крият във вас. Не приложите ви възможностите си, няма да се ползвате и от външните условия на живота. Готов ли е да приложи възможностите си, човек всякога ще има помощта на Бога. – „Ама ще остарея, ще стана инвалид.“ От човека зависи да стане инвалид. Ако не прилага възможностите си и греши, той преждевременно остарява. Работи ли разумно и с Любов, човек не може да стане инвалид. В програмата на съзнателния човек не е предвидено да бъде инвалид. Да мисли човек, от него зависи бъдещето му, е право; но да мисли, че всичко може да превъзмогне сам, това е крайност. Каквито знания и възможности да има, ако не е свързано с разумния свят, човек не може да се ползва нито от възможностите си, нито от външните условия. Какво се ползва човек от добрите условия, ако съзнанието му е заспало? Мнозина мислят, че като знаят асторология, като разбират съчетанията на планетите, могат да изменят настоящето си, да подобрят бъдещето си. Въпреки всичкото си знание, те не успяват да подобрят живота си. За да си помогне сам, човек трябва да разбира условията и възможностите, които се крият във физическия, в духовния и в Божествения свят. Значи той трябва да разбира хороскопите на физическия, на духовния и на Божествения свят. Ако се ползва само от първия хороскоп, човек може да подобри положението си на една трета. Ако познава хороскопите на двата свята, той ще подобри положението си два пъти повече от първия случай. Най-после, ако познава трите хороскопа, той ще подобри живота си изцяло. Който разбира астрология, той лесно ще се справи с планетните влияния върху себе си. Като види, че Юпитер започва да му заповядва, той ще апелира към неговото благородство и ще каже, че и без закон е готов да изпълни заповедите му. Като дойде до разсъжденията и критиката на Сатурна, той ще му каже, че е готов на критика, но само по отношение на човешкото. Започне ли да критикува Божественото, той се излага на големи страдания и противоречия. Дойде ли до Венера, богинята на любовта, човек трябва да е готов да я постави на мястото ѝ. Той трябва да ѝ каже: „Не искам само да паля чергите на хората, но да любя, както Бог люби“. Венера трябва да внесе мир и радост в човешката душа. Тя може да постигне това, като запали свещения огън в олтара на човешката душа.

И тъй, искате ли да се домогнете до положителната наука, изучавайте условията на здравето, на доброто в света. Какво представят болестите, греха, това е отживяло времето си. Ние не се интересуваме от живота на Адам и Ева. Ние не се интересуваме нито от живота на Давида и Соломона. На времето си те са живяли по един начин, но ако дойдат при новите условия, те ще живеят по друг начин. Ако ескимосът живее при нови условия, той няма да се облича и храни, както се е обличал и хранил на север. Той ще се ползва разумно от благоприятните условия на живота. Неблагоприятните условия на живота не могат да бъдат идеал за човека.

Като ученици, от вас се искат следните неща: Много да мислите, малко да ядете, повече да работите. Да мислиш много, това подразбира да имаш чиста мисъл. Каквото предприеме с мисълта си, човек трябва да го очисти от всички примеси. Остане ли нещо нечисто в мисълта му, без да иска, той опетнява и себе си, и своите ближни. Човек трябва да има чисти мисли и чисти чувства, като вътрешен морал в себе си. Има ли този морал, човек ще има предвид благото на ближните си като свое благо. Да яде човек малко, това значи да не преяжда нито в мисли, нито в чувства. Всяко преяждане във физическия, духовния или умствения свят води към пресищане. Пресищането пък е причина за ред болезнени състояния. Казва се, че човек трябва да работи повече, но не чрезмерно. И в работата не се позволява пресищане. Човек трябва да работи, докато му е приятно. Истинска работа е онази, която организира силите на човека.

Като се намерят в известно затруднение, хората казват: „Господ да оправя работите!“ Бог е направил работите добре, няма каква да ги оправя. Своите лични работи вие сами ще оправите, като бъдете съработници с Бога. Работете на Божествената нива с Любов, с радост и с чистота в мислите и в чувствата си. Това приближава човека към новия живот – живот на Любов, на работа и на свобода.

Проявената Божия Любов носи пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 2 април 1930 г., София, Изгрев.

Чиста мисъл

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, казва, аз, дойде, сега, свят, глава, живот, мисли, мисъл, всички, работи, условия, години, себе ,

Общ Окултен клас , София, 2 Април 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш"

Чете се темата „Моята представа за Бога "

Един културен пътник носил едно шише с мед в гората с маймуните. Отворил шишето, бръкнал с пръстите си, близнал, маймуната го гледа. Той, за да я залъже, бърка в шишето с пръста си, прави движения, като че се маже по тялото, после близва. Пак бърка и така залъгва маймуната. Но едно време той задремал, маймуната слязла от дървото, задигнала шишето, започнала да ближе и да се маже. След туй намазване дошло нейното нещастие - натрупали се всичките мухи.

Сега, много пъти ние намираме такова медено шише. Казваме, защо идат нещастията? Има ли нещо лошо в меда? Някой път питат хората защо идат нещастията. Когато не знаеш едно нещо как да го употребиш, идат нещастията. Този същият пътник разправя друго. Той имал часовник със златна верижка. Като заспал друг път, маймуната му задига часовника, качва се на дървото и тя ходи и носи часовника, но не знае употреблението. Питам, този часовник каква полза ще донесе на тази маймуна. Ако цял живот тя носи този часовник, каква полза ще й принесе, какво ще научи. После той имал ботуши, изува ги, намазал с мед обущата отвътре, и пак задремал. Тя слязла и турила обущата. Сега друго нещастие дошло, че не може да се качи на дървото. Той я настига, хваща я, взима си часовника и я занася в Европа като екземпляр.

Ние, съвременните хора, много пъти мязаме на тази маймуна. Всяка идея в света, когато човек не знае нейното употребление, нейното приложение, мяза на тази маймуна. Някой ще каже: „Мязам ли на маймуна?" Какво подразбирате под „маймуна"? Под „маймуна" разбирам едно същество, което не разбира истинските отношения на нещата. В маймуната има толкова заложби, колкото у човека, само че не са развити. Ако маймуната изследваме по духовен начин, ще видите, че има условия да се прояви, но няма тия органи. Външно човек се отличава от маймуната, но вътрешно, по заложбите, които сдържа, същината е една.

Аз ви привеждам този пример. Казвате: „Е, от нас гениални хора не може да станат. Като грешници ще си умрем." То е една лъжлива идея. Човек като грешник може да умре, но като грешник не може да остане. Защото дървото като дърво в огъня ще го турим, но като дърво в огъня не може да остане, то ще изгори. Човек, като умре, грешник не може да остане. Сега, туй са вярвания. Казвам, вечният огън, който е определен за грешниците, и вечният огън си има край. И вечността има вечност. Тогава какво ще кажете.

Следователно вечността е граница на вечното. Нищо повече. Вечността е един дълъг период, но не безконечен, непреривен. Дълъг период донякъде е за нас това, което съставя вечността. Това се изразява в Писанието. Там, като четете Стария завет, Господ казва: „Вечно ще ви изхвърля от очите си." Какво разбира? Сегашните богослови тълкуват, че то е нескончаемо. Че ако всяка година взимате по една капка от водата, не се минават тридесет-четиридесет години, ще се свърши. Казва Бог: „О, Израиле, обърни се към мене." Вечността значи един век. Криво разбиране на богословците, много лесно турят наказания. Сегашните съдии турят за десет години наказание, но съвременните богослови, които учат богословие, турят десет на стотна степен. Знаете ли какво нещо е в стотна степен? В края на краищата всички тия богословски философски разрешения Господ ще ги разреши по следния начин. Господ ще ги събере и на всичките ще тури това число. Като започнат да страдат, ще ги попита: „За колко години искате да страдате?" Всички философи, които са определили разни страдания, Господ ще ги тури в страдание, после ще ги попита колко години искат да ги осъдят. Тогава философите ще кажат седем, шест, пет, четири, три, две, една. Казва: „Господи, жена имам. Една година, това е голямо страдание. Питам тогава защо. Че човек в една година може да преживее тия числа. Нищо повече.

Всичката тая философия седи в следното. За да се втълпи в съзнанието на хората, че има страдание. Има страдания. Умният човек, като му ударят една пръчка, от едната пръчка разбира, казва: „Стига. Разбрах." Понеже той е толкова учен, да разбере от един удар.

Един французки капитан искал да се противопостави на един закон, който издали. Отива при един приятел, снел си дрехите, казва: „Да ме удариш с плоското на сабята." „Защо?" „Ще ме удариш веднъж, два пъти, три, четири. Когато ти кажа „спри", ще спреш." Онзи приятел, като го ударил веднъж, казал: „Стига, разбрах колко може да издържа." Той разбрал може ли да се противи. Умният човек разбира от страданието. Глупавият човек ще остане един път, два, три пъти да го ударят, после ще разправя, че пострадал, че го били, това-онова.

Има страдания в света, които са безполезни. Сега ние сме дошли до едно време, когато много страдания са безполезни. Запример безполезни страдания са следните. Каже ти някой обидна дума. Отива ден, два, три, цяла година, две, три, десет години минат, и има хора, които не може да простят. Питам сега, тия мъчения вътре за какво са? За една дума. Казва: „Обиди ме. Каза ми нещо обидно." Хубаво, колко струва туй обидното. Казват някому: „Ти си магаре." Ами магарето досега, като му казват милиони пъти „магаре", то не се обижда, досега ушите са станали по-дълги. Казва: „Действително." Какво значи магаре? Де е лошото в магарето? Лошото в магарето е неговата упоритост всичката лошевина е неговата упоритост. Лошевината на магарето седи в туй. Магарето като каже „няма", чакай ти.

Питам тогава, когато един човек се заинати, че не отстъпва от своите убеждения или когато някой пияница не отстъпва, казва: „Навик имам." Един пияница казва: „Аз не може да се откажа да пия вино. Казвам, много добре. Дайте му едно кило вино. Той седи на масата и кръчмарят стои с един хубав бастун, казва: „Ти ще пиеш, аз ще работя." Той пие една чаша, онзи го удари веднъж. На втората чаша казва: „Стига толкова." Излиза навън, оставя оканицата. Защо страданието на гърба струва повече, отколкото удоволствието. Ако един удар наказва човека да не изпива оканицата, по същия начин и природата действа с нас.

Казвам, ние, съвременните хора, трябва да дойдем до онова правилното разбиране. Културата в какво седи? Ненужни страдания има в света. Срещнеш един човек в пътя, казва: „Трябва да си се отбил." И ти казваш: „Трябва ти да се отбиеш." Един от двама ви трябва да се отбие. После казва: „Ние трябва да вярваме в Бога." Това е криво схващане. Човек, ако няма мисъл, не може да вярва. Най-първо трябва да се образува правилната мисъл във вас, защото вярата се поддържа от мисълта. Там, дето няма мисъл, не може да има вяра. Не че вярата е последствие на мисълта, но вярата се проявява само при една мисъл правилна. Ти не може да вярваш, ако нямаш една правилна мисъл. Затуй във вярата говорим, че човек трябва да бъде разумен, за да има вяра.

Какво нещо е разумността? Вие казвате, че в света има неща, които са крайни причини и последствия. Началото и краят на нещата е най-важното. Краят на нещата е постижение на нещо, което трябва да се постигне. Защото, когато Бог създаваше света, не мислеше за причините и последствията. За него е важен краят какъв ще бъде. Началото и краят на нещата са важни. Бог мисли само за две неща - за началото и за края на нещата. Краят, това е най-високото. Ако ти мислиш какъв ще бъде краят, като се учиш... След туй иде причината на нещата каква е, когато туря нещата вследствие. Най-после имате последствието - то е най- долното състояние.

Казвам, краят е, който увенчава. Ако краят е добър, тогава тази причина и последствие оправдават този край. Всякога човек е вярвал и като вярва, той знае какво е добил. Ако, да кажем, един човек внася вярата в себе си, и художник може да стане, и писател може да стане - тогава вярата има място. Но ако ти придобиеш вярата и придобиеш суеверие в себе си, тогава какъв е краят? Ти ще вярваш във всичко, но няма да имаш нищо. Запример мнозина вярват, че в този живот ще умрат невежи, но в следното прераждане ще стане нещо от тях. Няма смисъл. Ако в този живот не може да стане нещо, то и в следното не може да
стане. Отде сега един грешник в този живот, а в следния живот да стане праведник. Вземете чисто научно. Отде накъде в този живот човек нищо не станал, защо той предполага в следното да стане нещо. Той трябва да допусне, че в него има известни възможности и може би 6 следния живот ще има условия да се развият. Но той за тия възможности има и сега условия. Стига човек да започне да мисли върху онова, което е заложено в него. Защото един човек, който десет пъти се облича на ден, той не мисли, той има само едно чувство на хубавото. Но той живее отзад на главата си. Той, като ходи, се облича, да се представи пред другите хора. Облича се с една дреха, с друга, но то е една запалка.



Главата не трябва да бъде тясна. Тези хора, които имат стеснена глава отзад, в тях има съзнание да станат доста широки, те искат да бъдат спретнати, те са хора, които искат да имат доброто мнение на хората. Те се обличат заради хората. Когато туй чувство е анормално, тогава се ражда тщеславието. Ако главата на човека е сплесната отзад, той може да зароби себе си за пари. Той живее за хората. То е чувство на тщеславие, то е лично чувство. Джобовете му ще бъдат пълни с пари, ще има дрехи, обуща, шапки, пръстите му ще бъдат окичени с пръстени с диаманти. Като ходи, вдига ръката си, навсякъде да се видят. Нему прави приятно впечатление да си покаже пръстените, всеки да види неговите пръстени, хубава връзка, приятно му е. Казвате, смахнат. Не е смахнат. То е чувство друго. Има някой противоположно, виждаш, съвсем разпасан. Казва, той е скромен човек. Но и скромните хора, които никак не се обличат, са много горделиви. Другите са тщеславни.

Тщеславието е за предпочитане пред гордостта, защото тщеславието е отвън, за хората, а гордостта е отвътре. Горделивият често ходи скъсан. Ти ще бъдеш облечен добре, понеже е за твоето добро. Ще облечеш ума си с хубави мисли. Ще облечеш сърцето си с хубави желания. Това са все дрехи.

Всеки ден ще се обличаш. Който не знае, той ще се кичи отвън, но то е един процес. Аз пък ще ви приведа един пример.

В една от църквите има един свещеник. Казва: "Ще ти кажа едно чудо". Гледам, по едно време се задава владиката с всичкото си величие, двама свещеници като ангели вървят от двете страни. Този, Христовият помазаник, казва: „Аз няма да вляза в църквата." Трябва да му четат ред молитви. Застават двамата свещеници и не само това, но трябва да му турят един трон. На гърба му туриха една царска мантия. Четоха молитви. Виждам, сега те го теглят. Дойде единият свещеник с кандилницата и докато не му покадят с тамян, той не влиза вътре. Той ще се изправи, ще се кръсти, ще прави поклони. Защо да не застане естествено сега? Той, като се изправи, казва: „Молитва е това." Ако това беше един друг, да забрави човек, че хич да не мисли заради него, аз ще го похваля. Но тази молитва може да предизвика, какво ще предизвика? Смях, както у вас.

Но и ние, като се молим по някой път, казваме, в молитвата трябва да има едно положение, че кой как те види, да му е приятно. Ако ти дойдеш без Бога, наведеш се на едната страна, после туриш главата на другата страна. Но ти престани с тия работи като онзи ученик, който не разбира урока си. Онзи, който знае, се изправя пред дъската. Каквото пита учителят, решава, отговаря, пише. Учителят каже това, той веднага пише. Онзи, който не знае, поглежда учителя, решава, задрасква, пише, задраска. Учителят казва: „Не е тъй."

Някой път на вас, окултните ученици ви казват: вие сте на кривия път. И действително започвате да отивате. Казва: „Най- първо аз съм окултист." Той окултист станал. Много сега се боядисват от това гърне окултисти. Хубаво, щом си окултист, извикай баща ми от онзи свят, искам да се разговарям с него по телефона, дай ми адреса. Че тъй, ние минаваме за окултисти. Какво разбирате под думата „окултист"? Но-добре ходете в ума, който имате, докато намерите друг, че да го турите. Сега нали имате един стар ум. Вие всинца сте не само православни, някои българи дойдоха и туриха евангелисти. Каква е разликата между православния и евангелиста? Евангелистът дава пари с лихва, и православният дава пари с лихва. Ще дойде окултистът, и той дава пари с лихва. Питам, тогава по какво се различава? Не е името, което прави човека православен. Право слави Бога, но православието не седи в кръстенето. После някои ще дойдат да кажат: „Тази вяра останала от баща ми." Чудни са. Коя вяра останала от баща ти? Тогава тази вяра от баща ти да бъде от Бога, съгласен съм, но от някои ваши деди предадена, това е заблуждение.

Няма нито една религия, която да е религия, това са само заблуждения на онези, които те ръководят. Религиите, това са окови, в които човек ще се вкове. Ще се даде форма за Бога, която не е. Ще дойде един човек, ще описва баща ми какъв е. Той ще описва този баща на земята какъв е, той точно като мене, той мяза на мене. Какъвто съм аз, такъв е и той. Аз казвам: аз го зная. У нас всичкото онова добро, което ние проявяваме, то е първично.

Да кажем, беден си, имаш пет пари в джоба. Казва: нека страда този човек, то е от Бога. Но когато в себе си имаш една черта, не може да простиш, това благородство ли е? Аз зная едно куче на един селянин във Варненско, кучето на Драгни, едно бяло куче, което винаги отмъщаваше. Ако го удариш или го наплюеш, туй куче може би след една-две години ще те ухапе, ще те хване за крака. Казва: да знаеш, още веднъж да не правиш. То беше пословично бяло куче от породата на английските булдог. Каква е разликата с един човек, който не може да прости? Непрощаването е едно животинско състояние. Във всички животни има туй чувство за отмъщение. Вземете овцата, бутнете я, тя е крайно честолюбива. Като каже - от кошарата надалече, много не му мисли.

Та казвам, трябва да се освободите от всички онези чувства, които са животински. Вашето възпитание не е нищо друго освен освобождаване от качествата, които сме придобили от животинското състояние. Те са били навремето хубави, но сега са ненужни. Страхът е едно придобито качество от хиляди години. Човек е страдал от страха, но има други, които са страдали повече. Обезверяването е придобито от животните. Я виж, онзи заек е крайно безверен, никому не вярва. Заекът е безверник, хем такъв атеист. Кой как дойде, казва: „Не вярвам, каквото кажеш. -

Казва: - Тия долапи не вярвам." Ако му кажеш: „Вярвай в Бога", казва: „В никакъв Господ не вярвам. Толкоз пъти съм вярвал, но такъв Господ - все ми одират кожата. Благодаря." Никакво благородство не е. Турците имат една поговорка: „Благословени крака". Заекът казва: „Аз съм вече атеист. И зайците значи отдавна са атеисти.

Положителната страна на вярата е, като знаем причините, да дойдем до онази вяра, в която абсолютно няма никакво съмнение, вяра в положителното. Новото верую ще внесе здраве. Всичките болести в света, всичките мрачни състояния зависят от нашия мрачен мироглед, който имаме. Непременно трябва да си съставим един истински мироглед. Щастието се определя от мирогледа на човека. Не само веруюто, но туй, което вярваш. То е страхът.

Да дойдем до практическите работи. Има сестри, мъже и жени, гледам как постъпват, учители и ученици. Аз не визирам сестрите, понеже не ви считам за жени. Вие сте ученици и когато ние говорим за жени, не мислете за вас. Знайте, че в класа няма жени, не сте родени като жени. Един българин на четиридесет и пет години отива на гости на кръстника си заедно с жена си. Понеже бил много лаком, да не би да се засрами пред кръстника си, казал на жена си да вземе една губерка, че да го побутва. Казва: „Лаком съм. По някой път се забравям. Гледай да не види някой." Отиват те при кръстника, тя взела една голяма губерка. Кумът опекъл един пуяк от дванадесет килограма, хубаво направен. Той като започнал, тя го бутнала с иглата. Казва й: „Стига си ме бутала! Вкъщи, и тук ли ме буташ?" Той забравил. Защото за пръв път не го бола жена му. „Виж - казва, - кръстник. С губерката ме боде." Казва му: „Яж колкото искаш." „Куме, яде ли се? Я виж каква губерка."

Тази губерка е човешкият език. Казва някой: повярвай. Как ще повярваш на онази губерка. Има едно правило, което трябва да спазвате. Някой не споделя вашите възгледи, казвате - такава е волята Божия, така го създал Господ, нека мисли така този човек. Дотогава, докато работите разумно, ако те слуша хубаво, говори му. Но ако усетиш, че не слуша този човек, остави го. Тогава най-сетне ще се скарат. Дотогава, докато те слуша, кажи: „Много хубаво, съгласен съм." Нови идеи му казваш. Но щом казва „не му говори", практичен е. Туй е неговата дарба, която Господ му е дал. Той не е правилният възглед. И кои от нас имаме правилни възгледи в живота. В сравнение един с друг имаме, но в сравнение с ангелите, които са завършили своето развитие на земята, в сравнение с тях нашите възгледи са криви, ние едва сега се учим какво нещо е Господ. Те виждат Господа, тъй както слънцето изгрява. Ние сега сме като децата, те са като възрастните.

Сега някой път Господ може да ни вземе на ръце да ни тури в люлката, и пак да си замине. Може и някой друг да те вдигнал. Баща ти не може целия ден да си играе с тебе, да те държи на ръце. Той ще те тури в люлката. Ти не знаеш кой те е вдигнал. Ти не знаеш кога Господ те вдига, кога хората те вдигат.

Разправяше ми един мой познат, казва: „Не може да си обясня. Паднах от двадесет метра от една канара на камъните и нищо не ми стана. Понатъртих се малко." Защо не му е станало? Сега, философски погледнато, това е една илюзия. Този човек не преувеличава, вярно говори. Има такива случаи. Като падне човек, като гумена топка отскочи, само натърти се малко. Има някой, който го е подкрепил. Ако вие изключителния случай го преведете на един учен човек, казва: това не е възможно. То е невъзможно, но ако един човек падне от четири-пет етажа, ако падне в една спасителна мрежа, той само ще се натърти. Но ако падне от петия етаж без мрежа, какво го очаква? Смърт. Но ако се хвърли в една спасителна мрежа, той ще бъде спасен.

Следователно и в духовния свят има спасителни мрежи. Ако ти се качиш на петия етаж и концентрираш ума си към Бога и се хвърлиш, тялото ти ще се поляризира, ще олекне и ти ще слезеш на земята по този закон като парашут. Ако отгоре кажеш „отиде, тази работа се свърши", - ще се убиеш. Но като се хвърлиш и бъдеш съсредоточен, сам ще поляризираш силата и когато те привлече към земята, ти като перце ще кацнеш. Казваш, стана с мене едно чудо. Не само това, но може да направите един опит. Най-първо направете този опит. Може да направите този опит, аз го давам, но мнозина са излизали с изкълчени крака. Той се хвърли, но си навехне крака. Може да се хвърлиш от един метър, два, три, четири, пет. Ако не знаеш как, може да се натъртиш, може да се убиеш. То не е за всеки. То е опасна работа, но има възможности, дето човек може да направи един опит.

Но най-първо, научете се да гледате широко. Казва, случва се. Не мислете така, тия братя са много набожни. Между вас имате всичките възможности да станете и владики, и попове, и барони, и какво ли не. Всичко може да стане от вас - и списатели, и художници. Всичко това може да стане. Даже ако аз имах свободно време, в десет години можех да направя когото и да е от вас, каквото иска, ама десет години трябва да похарча енергия. Но ако вие искате, имате възможност.

Щом дойдете до известна възраст, погледнете се в огледалото, казвате: ще се мре. Оставете тази мисъл. Ще турите мисълта, ще идеш при Бога да ядеш, не мисли за земята. Вчера дойде при мен един външен човек, има отлични възгледи. Имал един млад момък, умрял. Той богат човек, търговец милионер, но дошло в него съзнанието, казва: „Дошъл съм до едно заключение, нека ми се даде всичката сиромашия, но туй, което съм придобил, да остане. Аз съм разбрал - колкото човек е по-сиромах, по- лесно живее. Аз съм богат, опитал съм богатството, но искам сега придобитото да не изгубя, искам Господ да не ми го отнеме." Човекът търси начин да се съобщи с оня свят, дошъл при мене да викам сина му. „Благодаря, че като умря син ми, бях много скръбен, но дойде една баба - може би на петдесет години, разправя ми тази баба как вървяло шествието, син ми как вървял, после, като отишли до гроба, като турили тялото, син ми се вдигнал над тялото, като го заровили, тялото останало в земята долу, той отишъл нагоре." После той пита един евангелски проповедник: „Я ми кажи къде е син ми." „Вярваше ли в Исуса Христа?" „Млад беше, не беше чел Евангелието." Казва: „В ада е." „Поряза ми се сърцето, исках да се скарам. Как тъй този син, когото обичах, го мушна в ада. Той Господ да е милостив. Млад беше, добър беше. Мушна го, казва, в ада." Казвам: „Не е в ада. Той е между вас. Има да живее още тридесет години на земята, защото млад отиде. Той имаше да живее петдесет години, на двадесет и една заминал. Още тридесет години има да работи на земята." „Право е - казва. - Тази баба казва, че той дошъл при нас и казал: имам по-голям брат, да не бърза да се жени. Идущата година аз ще дойда да му кажа коя мома да вземе, да се ожени." Той си приготовлява. Казвам: „Тридесет години ще ходи между вас, вие постоянно ще мислите заради него." Тази човек сърдечно се разговаря, той сам дошъл до известни философски разбирания, той има прозрение, той е човек на четиридесет-петдесет години.

Та казвам, тази вяра, която сега имаме, трябва да ни даде един обект, ние да разберем живота. Ние сме теглили и млади, и стари сме теглили, теглили. Какво повече. За този дявол са ни говорили, за Господа, за ангелите - хубаво. Грешки сме правили - хубаво. Досега сме страдали, побеля ни главата от страдание. Какво трябва да се прави сега?

Да се проповядва любовта. На човека му казвам: в който ден се откажеш да слугуваш на дявола. Господ ще те прати в рая. Да напуснем всичките недъзи, които имаме. И действително, като идете в другия свят, ще се освободите, но по-добре е тук да се освободите, защото, като идете в оня свят, там има работници, там лесно ще те съблекат от онези недъзи, които човек има.

Сега на вас говоря, някои от вас сте по-напреднали. Сега, като говоря, не разбирам да вземете изяснението, съвършено в човека да има един широк възглед. Най-първо искам всички да бъдете чистосърдечни, решете чистосърдечно да си познаеш всичките погрешки, вечерно време да кажеш: туй нещо не трябва да правя. То не е зло. Тури си чистосърдечно, не се извинявай, не търси причината у друг. Но кажи: аз не бях толкова умен. Нищо повече. Защото, ако търсиш, тя работата е далечна, няма да я разрешиш. Ще кажеш: че аз страдам, аз съм причината. Не че ти си причина, но тъй ще го туриш в дадения случай, по-добре е да кажеш „аз". Ние не знаем причините, защо да допускаме. Грехът, той съществува като възможност при развитието на тяхната интелигентност. Но съществува и друга възможност, че при греха, при туй падане на човека човек може да придобие едно ново понятие за любовта. Другояче тази любов не бихте разбрали. Съществува друга възможност.

Пък един ден, като идете в духовния свят, като идете в рая, вие ще разберете напълно всичко, донякъде ще разберете причините. От тия сегашните страдания ни помен няма да остане.

Вие ще се усмихнете, ще кажете: „Колко съм бил глупав." Та проповядват, че Господ е огън пояждающ. Те са глупави работи. Бог е огън, но огън на живота. Няма какво на мене да ми разправят, няма какво да ме лъжат, огънят стана разрушителен, ние го направихме, като съгрешихме. Тогава придоби качеството да разрушава. Този огън, който излиза от Бог, носи живот. Пояждающ огън за кого? За който се противи. Някой казва, той ще дойде на облаците. Тия облаци са човешките мисли. Той няма да дойде на физическия свят, той ще дойде във вашите умове. Ако Христос не дойде в умовете на хората, и хиляди години ще го чакат още. В Америка в 1845 година го чакаха, излязоха с бели дрехи всички тези, тъй наречени адвентисти, излязоха в бели дрехи, когато и слънцето изгрява, но Христос не дойде. Всичките богословски теории претърпяха крах. Христос дойде, спиритическото движение дойде в Америка. Шестдесет милиона, които вярваха, те вярваха, че ще дойде Христос. Христос дойде, но те не го разбраха.

Пак при мене дойде един съботянин в петнадесета година, че Христос ще дойде. Нита ме кога ще дойде Христос. Че пак в петнадесета година беше обявено, че ще дойде Христос, но пак не го разбраха. Че тогава идеята на германския император беше отлична. Ако го бяха подкрепили, този човек не би направил туй, което направи. Хубаво. Ако всичкото духовенство се присъедини и вярва, духовенството е, което развращава света. Ако всичките духовници се присъединят и започнат да мислят едно и също нещо, тази истина ще дойде. Ако всичките учени хора се съберат, ако всичките философи се съберат, ако дойде Христос, ще има посрещане, няма да има калугери и калугерици в света. Като дойде Христос в света, от тези свещеници, патриарси, царе ни помен няма да остане в света. Всичките попове и владици ще бъдат облечени с бели дрехи копринени, вратата на князете ще бъдат отворени, вратата на философите, на университетите ще бъдат отворени, няма да има такси. Като дойде Христос, по железниците ще ходи даром. Като дойде Христос, бакалите без пари ще продават, зарзаватчиите, млекарите, пък и вие всички, като дойде Христос, даром всичко ще правите. Съвсем ще се измени този ред, нищо няма да остане, ни помен. Ще бъде, ще го
видите. Този ред ще се обърне. Без пари как може? Ние, понеже не сме умни хора, при сегашното наше разбиране, знаеш, на какво мяза? Някой си изкълчил крака, казват му: върви право. Не може. Намести си крака. Не мога. Прав е - не може. Аз вярвам. Намести му крака, ще ходи като войник. С тия изкълчените идеи не може да ходим, с тия изкълчените крака не може да ходим. Като се намести кракът, може. Новото учение ще намести краката на хората.

Новото учение е несъвместимо със сегашния ред и порядък на нещата на земята. При туй разбиране на хората немислимо е да дойде Царството Божие на земята всичко това трябва да се снеме долу. Най-първо трябва да внесем Царството Божие и може да внесем Царството Божие. Някои въртите глава, но като завъртите глава, има двояко значение. Защо някой път си въртите главата? Турете в ума си, че когато започнем да владаме главата си, нито наляво, нито надясно да я държим, какво ще бъде. Защото човек, който не може да държи главата си, то е едно нещастие. Пазете се. От положението на вашата глава зависи вашето щастие.



Според съвременната наука как ще държиш главата си? Аз не искам да разправям, но новата наука ще бъде едно суеверие. Ако при този перпендикуляр е поставена главата като тази топка, ако не знаете тези ъгли, които се образуват в едно или друго направление, може да определите вашето бъдеще или щастието, или нещастието. Има моменти, когато вие излизате и искате да правите нещо, държите главата си в едно направление. Може да изгубите, защото наклонението на главата в една посока ще измени тежнението на вашите мисли, ще измени тежнението на вашите чувства.

Да кажем, искате да идете при някой банкерин за пари, наведеш глава наляво, ти ходиш да го опиташ, но аз ти казвам, още като тръгнеш по този начин, банкеринът ще наведе главата надясно. Откъдето влезеш, от другата страна ще излезеш. Като влезеш при банкерина, остави главата си свободна, да ти е приятно. И като идеш така, може да имаш пари, колкото искаш. Той няма да ти даде всичкото богатство, но каквото искаш, ще ти
даде. Когато се молиш, ще поставиш главата си кат пред Бога, както поставяш за молитва, за свещено място.

Молитвата е едно тониране. Да поставиш главата си при този перпендикуляр, ако не може да поставиш главата си под този перпендикуляр, никаква молитва не е. Казвам, някой лежи, но ако в леженето болният се моли - когато се моли болният, той ще оздравее. Даже болните, като се молят, той ще издигне главата си права. Аз помня, тук един брат беше болен. Главата си поставил на изток, целият беше изтегнат. Сестрата казва: „Свършва Иван. Да остане, да поотгледа децата, да ги поотхрани малко." Аз отивам да го слушам. Той чете молитва. Казвам, той утре ще бъде здрав. Аз го послушах, той се моли. Знаеш как сладко се моли, музикално се моли. Казвам: „Сестра, ти не се бой." Ако не беше се молил, щеше да го носят.

Казвам сега, има една наука, в която трябва да поставим главата, понеже оттам всичките сили ще потекат. Трябва да си пречистите тялото. Едно положение сега, при което трябва да изучавате. Като станеш сутрин, да ти е приятно, че седиш в тази поза. Ако светът е разумен, позата е геометрически определена. Ако всяка една планета си има своя орбита, ако всеки един атом се движи по своята орбита, човек, който е разумен, и той си има свой път. Казвам, всички имате възгледи какво ще стане с нас. Аз казвам тъй, всички може да оправите вашето бъдеще, ако сутрин, като станете, знаете как да поставите тялото си. Може нищо да не четете. Ако се нагласиш, ти веднага ще започнеш да приемаш. Ако се поставиш в едно положение хубаво, ще започнеш да слушаш. Всичките хубави мисли от цялата земна повърхност ще бъдат в ума ти, ще придобиеш едно настроение. Щом ти имаш благоразположението на твоите ближни, ще слушаш и по- напреднали същества, ще се повдигне духът. Докато ние нямаме съдействието на онези, които се занимавали преди нас, мъчно ще може да се живее в света.

Никой светия сам не може да стане. В живота, за да станем светии, то е крайната цел. Казва, светия ще стана. Светия значи в пълната смисъл на думата може да се радваш в живота. Светията се радва на всичко. Най-малкото, което придобиете, да бъдете радостни. Сега, в новото учение, като придобиете тия малките работи, ще дойдат големите, лесно се придобиват. То е за този, който знае - каквато мъчнотия и да има, ще я понесе. Но ако човек не може да придобие това малкото, и големите работи не може да придобие. Ако той не може да постави главата си тъй, както трябва, ако не постави ръцете си, ако ги тури в джоба или ги тури отзад-отпред, докато намериш едно положение, в което да се чувстваш добре. Много мъчно е да се намери едно положение естествено, в което да се чувстваш добре. Много мъчно е да се намери едно положение естествено.

Как трябва да се моли човек? Ако ти поставиш ръцете си надолу, то е най-естественото положение. Остави ръцете си свободни. Не само това. Даже десет-петнадесет минути трябва да седите изправени за доброто кръвообращение. Вие бързате. Казвате: „Нямаме време." Молете се половин час, петнадесет минути най-малко за вашето здраве. Не бързайте, може да не се борите. Оставете всичко в света, ще се подобри кръвообращението. Някои от вас може да направят опит. Имате бели коси. В три-четири години - ще ви дам правило - на някои може да почернеят косите, да се подмладят.. Аз бих желал някои от старите сестри да се подмладят и да засрамят младите. Ако един човек може да се роди стар, той може и да се подмлади. Ако религията нас не може да ни подмлади, защо ни е, ако тази религия не може да ни даде подтик за нашите способности, защо ни е? Ако въздухът, който дишаме, не може да внесе живот, защо ни е? Ако водата, която пием, не внася живот, защо ни е? Ако светлината, топлината, всичко, което аз искам, че тия средства, условия все носят живот.

Та казвам, имате съвсем друго схващане за живота. Ако този православен се моли и се кръсти - действително кръстенето има нещо, то е магнетисване, ако се направи, както трябва. Но тъй както го правят, дяволът не го е страх. Има едно кръстене, което е магнетисване. Пък аз може да се кръстя и с двете ръце. И то е кръстене. (Обливане.) Ти не знаеш какво значи кръстенето, аз да ти кажа. Като туриш ръката си на главата, значи да мислиш много. Като туриш ръката на корема, значи да ядеш малко. Когато туриш ръката на гърдите, значи ще работиш повече. Кръстенето значи - ще мислиш много, ще ядеш малко, ще работиш повече. То е смисълът на кръстенето. По-хубав смисъл за българите не може. Света Троица, лицата на Бога, то са други неща. Много ще мислиш, малко ще ядеш, много ще работиш. Защото, който работи, то е от Бога; който се труди, е от хората; който се мъчи, е от дявола.

Сега онези сестри, които искат да се подмладят, ще се подмладят мислите ви, да подмладите сърцето си и след туй можем да направим косите черни, аз може да ги боядисам. Всеки един от вас може да ги боядиса, има една хас боя. Вземете, наберете коприва, счукайте я и през цялата година употребявайте. Може би след година-година и половина да почернее. Копривата има доста желязо. То е един елементарен метод. Всичкото седи в човешката мисъл. Правилността седи в нашата мисъл, правилна ли е нашата мисъл. След туй друго е оправено в нас: кръвообращението, дихателната система, чувстването, всичкия външен живот ще се обуслови според нашата мисъл. Затуй всичките окултисти на Запад имат лекции, курсове, какво да мислят, имат такива упражнения дадени. Сложен процес имат.

Казвам, мисълта си ще оправиш. Всичките техни системи са много сложни. Туй го наричам кръвообращение. Аз имам едно правило. Като се изправя в петнадесет минути, може да имам в една година, може да постигна толкоз, колкото един окултист в двадесет години. Някои работят двадесет години и нямат постижения. Защото придобитото в една година може да го изгубя моментално. В природата съществуват такива загуби. Искам туй да бъде за насърчение. Говоря практически, не само да утешавам. Всичките неща, които се случват, те имат задачи. Имаш ревматизъм, болки, стягане на главата - те са само задачи. Боли те главата - прекръсти се само. Ако не можеш, повикай друга сестра. Ако и тя не може, повикай втора. Кажи: „Помоли се заради мене." Повикай трета, четвърта, докато ти мине главата. Трябва да се създаде един метод.

Един брат гледа на очите, казва: „Тук всички са болни." Не са болни. Болни са техните мисли. Някои изследват очите. И аз изследвам очите. Всички са болни, но болестта не е във време и пространство. Сега може да дойдат при мене и да намерят
известни болезнени симптоми. След петнадесет минути може да се поставя така, няма да има никакви симптоми. Болестта е състояние извън времето. Една мисъл в тебе може да създаде една болест. Една хубава мисъл може да премахне едно болезнено състояние. Именно за силата на мисълта имаме събрани ред доказателства. Мощна е силата на мисълта.

Вие знаете онзи пример. Една американка дванадесет години била инвалид. Лекували са я най-видните лекари в Америка, но никой не може да я излекува. Чете една книга - лекуване с вяра, казва: „И аз може да се излекувам в името на Исуса Христа." И веднага става, започва да шета. Мъжът й се чуди как се е излекувала. Но Христос дойде в ума й и каза: „Стани и ходи!" Как може? Може да бъде. Щом любовта влиза в човешката мисъл, с нея човек започва.

Любовта в живота е начало и край. Мъдростта е причина и последствие. То е един път. Само човек, който люби, в него има причина. Любовта те заставя да направиш нещо. Любовта е причина за всичко. Веднага щом дойде любовта в света, тя ще създаде всичко. Причината за появяването на земята е Божията любов. Щом любовта се появи, тя е причина да се появи Божията мъдрост, която отхранва съществата, организмите, условията.

Тогава две неща трябва да пазите. Условията, това е външният живот, те не зависят от вас. Възможностите, то сте вие. Ако вие знаете как да употребите вашите възможности, външните условия винаги се подчиняват на вътрешните. Следователно за условията на живота не се безпокойте. Спрете се на възможностите, които са вътре. Всяка външна възможност съответства на едно вътрешно условие. Щом имате възможност, имате условия.



Има три положения на Божия промисъл. Щом се спрете на външния свят, не го отхвърляйте, защото във външния свят, какъвто е той, такива са и условията. Не се борете със света.

Използвайте света. Тогава сега ще дойдем до третото положение. Бог, който знае защо са нещата, той ще дойде и ще ви помогне. Щом правите усилия, той ще дойде и ще разреши въпроса. Ако вие не използвате възможностите, условията ще останат неизползвани. Не че той не иска да се намеси, но той не се намесва, понеже е любов. Щом в мене се зароди желание да направя нещо, веднага Бог дойде да помага. Тогава Господ ще направи света, има възможности.

Казвате: „Как ще живея идната година?" Седите някой път, казвате: „Аз може да стана инвалид." Никъде в Божията програма не е писано, че ти може да станеш инвалид. Обаче, ако съгрешиш, ще бъдеш инвалид, ако не използваш вътрешните възможности. То е вече ясно. Да престанете да се безпокоите. Но да не дойде другото положение. Има друга една опасност в окултизма - да мислиш, че знаеш много неща. Сегашната наука, зная, прави доказателства. Астрологията еди-какви си съчетания на планетите. Ти знаеш езика на планетите, съчетанията виждаш, хороскопа имаш, много добри съчетания, но работата не върви пак. Има друго нещо. Условия има в астрологията. Астрологията, както е сега съпоставена, съчетанията на планетите показват външните условия, но в астрологията има възможности на човека, може да се направи друг един хороскоп. Тия условия, които планетите показват, възможностите, съответствующи сили, които са в мене, как може да се използват, да зная, като дойде еди-коя си планета, условия имам, но аз може да спя. В този случай да може да използвам тия условия.

Има и друг хороскоп в Божествения свят. Три хороскопа трябва да имаш, за да знаеш своето бъдеще. Първо трябва да разбираш природния свят, трябва да разбираш духовния свят и трябва да разбираш и Божествения свят. Те са три свята и всеки свят си има свой хороскоп. Като направиш и трите, няма никакво изключение. Ако правиш хороскопа на природния свят, то е 1:3. ако направиш и хороскопа на духовния свят, то е 2:3. а като направиш хороскопа и на Божествения свят, то е 3:3.

Сега това е бележка за онези приятели, които изучават астрология. Вие, които не знаете астрология, трябва да учите. Всеки един от вас трябва да знае нещо по астрология. Ще знаете ролята на Юпитер каква е. Той носи благородство, той заповядва. Той казва, първо благородни трябва да бъдем. Какъв е Сатурн? Той дава мисъл, разсъждава, разкритикува. Венера малко горещина дава, любов. Най-хубавото дава Венера - любовта, обичта дава на Божествения свят. Месечината какво дава? Въображение, матката, дето нещата стават, утробата на нещата. Меркурий дава практичността, да знаеш как да оправиш работите, даровит човек да бъдеш, да използваш възможностите. Всички тия планети ще ги туриш намясто, дето са били по-рано. Ще кажеш на Венера: „Моля ти се, богиня, да заемеш туй положение в мене, което имаше по-рано. Да не ми се сърдиш. Каквото кажеш за любовта, ще те слушам, думата ти няма да направя на две." На Юпитер ще кажеш: „Каквото благородство кажеш, ще слушам, но не си носи тоягата. Аз без този жезъл ще слушам." Ще видиш, че Юпитер е едно божество, един брат, по- голям брат. Той ще се усмихне. Сега Венера само ходи и запаля чергите на хората. Тогава ще дойде, ще внесе свещения огън на огнището, ще го запали, ще внесе мир и радост, и подтик в душата.

В съвременната наука има сега една страна. Много науки сега са все патологични, занимават се само с недъзите. Медицината е патологична наука. Такава наука не трябва да се изучава. В медицината трябва да се изучават здравословни принципи, на какви основи почива здравето. Щом ние знаем тия принципи, патологичните случаи лесно може да се разберат. Така както върви медицината, нищо не може да се постигне, до никакво знание не може да се дойде. Лекарите, и те заболяват. По този начин няма да изучаваме живота. От грях няма да започваме. Този метод ще турим настрана и ще започнем доброто, какво нещо е доброто в света. За грях няма да говорим. Адам съгрешил в рая. Ние се отказваме от него. Ева яла от забранения плод. Ние не се интересуваме, ние няма да ядем. Давид направил това. Ще отхвърлим. Ние не се интересуваме от Давида. Че Соломон имал деветстотин жени, то е негова работа. Нас не ни трябва. Днес Адам другояче би живял. В наше време, ако се върне Адам, другояче би живял. Разбирате ли? Ако аз ида на Северния полюс, ще бъда като ескимос, няма да ме познаеш, ще дойда с гугла, с кожух. Ако дойда в тропическия климат, ще хвърля кожуха, гуглата, дебелите дрехи. Онези хора, които при неблагоприятните условия са живели по един начин, това не е идеал за нас.

Любовта нека се вземе в нейното естествено положение. Онова, което опетнява човека, не е нещо външно. Да кажем, един мъж хванал една жена. Какво има, че я хванал? То не е външно, то е в неговата мисъл. Ако има чиста мисъл, никой не може да я опетни. То са мислите и чувствата, които опетняват. Отвън човек не се опетнява. Или може една жена да стисне или да целуне, какво има, че го стиснала или че го целунала? Че целувката е най-хубавото изобретение на човешката култура. От хиляди години целувката е най-хубавото постижение, до което човек е достигнал. Няма по-хубаво постижение от целувката. Когато майката ще иска да запечати, тя ще целуне. Най-хубавото постижение на физическото поле е целувката. Тази целувка зависи от мисълта какъв резултат ще произведе. Ако някой мъж стисне някоя сестра с хубави мисли, да благодари на Бога, че я стиснал, прегърнал и целунал. Защо да не каже: благодаря, че ме целуна? Тя ще вземе, ще се огреши, казва: „Не го е срам! С мустаци!" Не, така не се говори. Аз ще ви кажа друго. Ако някоя сестра целуне някой брат, какво има? Той ще я гледа. Не, така не се гледа.

Ако ние не изменим своите възгледи, ако имаш една сестра и я целунеш, не се съблазняваш, ако имаш една сестра отвън, ако я целунеш, защо ще гледаш другояче? Ако си човек, защо да е страшно? Ти си на физическото поле, за да се избегнат много нещастия. Пие имаме известни етикеции, които ни заробват. Казвате: „Тъй като се остави светът, къде ще иде?" С всичкия наш морал накъде отиде светът, я ми кажете. Всички майки, които пазят своите дъщери, остана ли една от тях нецелувана? Дъщерята десет пъти е целувана в градината. Тя дойде като светица. Не е лошо това. Аз ни най-малко не осъждам, защото мисълта вътре е важна. Аз не реагирам срещу Бога. В света не може да се реагира против Бога. Трябва да се научим да живеем, както Бог изисква. Защото, ако ние не живеем, както Бог изисква, няма да останем на пътя да вършим каквото искаме.

Много ще мислиш, малко ще ядеш, много ще работиш. Аз разбирам духовната страна. Да не ме разберете криво. Ето какво разбирам. Срещна една сестра, погледна я, харесвам я, казвам: много добре направил Господ. Казвам: да я целуна ли? Аз мислено ще я целуна. Тя, като върви, се усеща радостна, че аз съм я целунал. Но тази мисъл, която повдига, е, която ангелите употребяват, която Бог употребява. Щом не изпълниш волята Божия, ще почувстваш една болка, ще кажеш: ти не постъпи според чистотата. Трябва да има чистота в мислите, чистота в чувствата. Туй, което искаш за себе си, искай го и за другите. Чистота в мислите не е външен морал, не говоря за външното. Вие морал имате, разбирам вътрешен морал.

Сега братя и сестри, мъже и жени трябва да имат един вътрешен морал. Някоя сестра гледа някъде. Какво има, че гледа? Когато тя гледа, е хубаво. Нека гледа. Докато гледа, тя е жива. Щом не гледа, тя е мъртва. Има един хубав поглед. Ама някоя сестра гледала. Ще оставите тия работи. Ти може да държиш очите си затворени, и пак да гледаш някого. И през затворени очи се гледа. Аз по някой път си държа очите затворени, но и през затворените очи виждам. Той казва: мижеше, мижи. Но и през затворените очи човек може да гледа. Трябва да станем свободни.

Аз съм за онази вътрешна свобода. Тогава ще престанем да се осъждаме, понеже е много относително. Тръгнал някой. Защо това е тъй? Този свят ние няма да може да го оправим по никой начин. Да кажем: Господ да оправи света. Каквото Господ направил, е много добре, пък ние сега сме съработници на Божието дело.

Казвам, затуй искам да ви наведа на мисълта - чистота на мислите. Чистота на мислите, то няма да дойде така лесно. Ние се приближаваме към новия живот. Този новия живот идва, но не остава за дълго време. Той може да остане в нас, ако имаме чистота на мислите. Ние не че я нямаме, но не може да я задържим. Ако идат някои нечисти мисли, самият живот, самата мисъл сега се чисти.

Ако туй, което ви говоря, може да го приложите, животът ви ще бъде като днешния ден.

„Само проявената Божия любов носи пълния живот. "

Тридесет и втора лекция
на Общия окултен клас
2 април 1930 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder