НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Наука за езика

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Наука за езика

Най-често използвани думи в беседата: човек, език, може, всички, живот, хора, всичко, бъде, любов, мисли, дрехи, земя, говори, има, себе, правилно ,

Общ Окултен клас , София, 18 Декември 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Какво става със снега и с леда, когато се топят? Те губят своята красота и цвят. Под думата сняг и лед разбираме илюзиите, с които човек живее на земята. Както снегът и ледът се топят и нищо не остава от тяхната форма, красота и цвят, така и илюзиите се топят и изчезват. Като се намери пред такова положение, човек казва: Животът няма смисъл, не струва да се живее. Защо животът няма смисъл? Защото илюзиите на човека изчезват. Снегът изчезва, топи се, но идеята за чистота, която се крие в неговия цвят, остава вечна. Белият цвят е символ на чистота. Тази е причината, поради която хората се стремят към белия цвят. Те носят и долни, и горни дрехи бели, особено лятно време.

Съвременните хора имат задача да изучават целокупния живот, а не само неговите частични прояви. Те имат пред вид изучаване живота на душата, нейното слизане и възлизане, т. е. раждане и заминаване. Раждането не е нищо друго, освен обличане (?Псалом 119, алеф.?) със светли, с бели, празнични дрехи. Раждането, младостта е обличане на душата със бели, празнични дрехи. Остаряването и смъртта представят събличане на белите, светли дрехи и обличане на стари, тъмни дрехи. Като се погледне в такива дрехи, човек казва, че е остарял и тръгва по магазините да търси нови, светли дрехи, с които отново да се облече. Не е лесно човек да съблече старите си дрехи и да се облаче в нови. Колкото да е недоволен от старите си дрехи, човек мъчно се отделя от тях. Той е привикнал на тях, не му се иска да ги свали от гърба си. Ценни са старите дрехи на човека, защото върху тях е написан целият му живот. Те са пълни със спомени и преживявания. За да облече нови дрехи, човек трябва да препише на тях всички свои опитности, които е придобил на земята. Това, което учените наричат предаване на наследствени черти от едно поколение на друго, не е нищо друго, освен преписване на новите дрехи всичко онова, което е било написано на старите. В това отношение човек мяза на списък, на който са написани книгите на една библиотека. Има грамадни библиотеки, които съдържат около един милион и половина или два милиона книги. Който завежда тази библиотека, той си знае, как се справя с нея. Не е лесно да чисти човек праха на тия книги.

Във всички времена и епохи хората са се стремели да се домогнат до положително обяснение на живота. И днес още се стремят към правилно изясняване на живота. Като не разбират благата и привилегиите, които имат над всички животни, хората казват за някого, че се е родил в щастлив момент на земята. Всички хора са родени в щастлив момент. Какво по-голямо щастие може да търси човек от това, че се е родил човек, изправен на два крака, а не животно, което ходи на четири крака? Да има за основа добродетелта и на нея да стъпва, това е една привилегия за човека. Да бъдат ръцете му свободни, това е друга привилегия за човека. Животните са лишени от тези привилегии. Ръцете им, които символизират закона на правдата, са превърнати в крака. Правдата у тях не е застъпена. Мозъкът на човека е поставен в съвсем различно положение от това, в което е поставен животинският. Засега човек представя най-усъвършенстваната машина на земята, снабдена със своето вътрешно радио, да схваща вълните, които идат от разумния свет.

Днес всички хора търсят щастието вън от себе си, без да подозират, че то се крие във върха на техния език. Каквото езикът каже, всичко става. Чудеса може да прави езикът! Езикът подига човека, но той може и да го събори. Това зависи от огъня, с които е запален. Ако езикът е запален от огъня на ада, човек се намира в голяма опасност. Запали ли се с този огън, човек се излага на големи страдания. Ако не знае как да се справя с езика си, той ще се намери в големи мъчнотии. За да избегне тия мъчнотии, човек трябва да познава науката за контролиране на езика. Езикът на човека е един от органите, свързан с висшия свят. Интелигентно същество е езикът. Милиони клетки работят в него, за да подържат живота му. С езика си човек яде, опитва вкуса на храните, говори, пише, като писател. Една лоша дума, казана с езика, с години не може да се забрави. Човек носи последствията на тази дума дълго време. Думите, изказани чрез езика крият голяма динамическа сила в себе си. Като знаете това, изучавайте езика си, както географът изучава земята, както астрономът — небето. Не мислете, че езикът е един безотговорен мускул в човешкия организъм. Всеки орган в човешкия организъм крие в себе си велики тайни. Езикът, затворен в устата на човека, също крие в себе си велики тайни, които трябва да се изучават.

Сега на вас предстои изучаването на езика. Който разбира науката за езика, той е маг, всичко може да направи. Който разбира науката на окото, той всичко вижда, всичко може да направи. Хората говорят за възпитание и самовъзпитание, а не знаят, отде да започнат. Те изучават френология, физиогномия, хиромантия и ред още науки, но не се спират върху езика. Те не подозират, че трябва да започнат от езика — от най-малкия уд в своя организъм. Доброто и злото е написано на езика. При всяка добра или лоша проява на човека, езикът започва да се движи. При доброто се движи по един начин, при злото — по друг начин. От човека зависи, как да направлява езика си, но за да дойде до това положение, той трябва да изучава неговите движения. Голям маг е човешкият език. Езикът е израз на разумността в човека. Окото е наблюдател, отдалеч вижда нещата, а езикът прави познанства, посреща и изпраща хората. В това отношение той е голям дипломат.

Като говоря за езика, аз нямам пред вид неговата външна форма т. е. мускула, от който е направен. Аз имам пред вид силата, която се крие в него. Езикът е свързан със словото, а силата на човека е в словото. Като мисли за езика си, човек се свързва със словото. Като мисли за словото, той се свързва с истината. Казано е в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Като мисли за истината, човек се свързва със свободата. Като мисли за свободата, човек се свързва с живота, защото животът се проявява само в свободата. Човек е дошъл на земята, именно, за това, да изучава словото, истината, свободата и живота, в които е потопен. Дойде ли до това познание, той ще разбере, че и при най-големите си нещастия пак е щастлив. Който е дошъл до това познание, той и в ада може да се чувства като на курорт. За разумния и мъчнотиите са благословение; за неразумния мъчнотиите са ад.

Съвременните хора се нуждаят от знание, но не книжно, а живо, проявено знание. Някой гледа линиите на ръката си и казва, че линиите на сърдцето, на ума, на живота, на съдбата му са добре развити. В същност той не проявява нито ума, нито сърдцето, нито живота си. Добре развити линии са ония, които имат живо проявление. Какво се ползва човек от красивите си пръсти, ако не проявява своята воля, справедливост, разумност, съобразителност? Човек се нуждае от живи линии, а не от мъртви. Когато Словото влезе в човека, тези линии напълно оживяват. Казано е в Битието, че Бог направил човека от пръст, после му вдъхнал живо дихание, и той станал жива душа. Значи, докато Бог не беше вдъхнал живо дихание, човек бил безжизнено същество. Щом вдъхнал живо дихание в него, т. е. щом вложил Словото си, човек станал жива душа. Велик момент представя създаването на първия човек! Едва ли има по-велик момент от този за човека, както и за всички живи същества. Първият човек, като модел, и до днес още е изложен на показ, да го гледат всички живи същества, всички ангели.

Първият човек, т. е. оригиналът е на небето, а останалите хора, които съществуват по лицето на земята, са копия на този оригинал, по-далеч или по-близо до него. Който иска да види, какво представлява оригиналът на човека, той трябва да отиде на небето. Там ще види, какво значи изкуство. Който е видял този образ, той никога не може да го забрави. Откак е създаден до днес той е жив и продължава да живее. Иска ли да го следва, човек трябва да работи върху себе си, всеки ден да изправя линиите си, да ги съживява. Ако човек не може да прави добро, ръцете му са мъртви. Ако не може да мисли добре, умът му е мъртъв. Ако не може да люби, сърдцето му е мъртво. Ако не може да движи очите си правилно и да вижда красотата на нещата, той е мъртъв за истината. Ще кажете, че всички хора движат очите си. Всички движения не са правилни. В движенията на хората има разлика: едни са механически, а други — живи, съзнателни.

Съвременните хора трябва да приложат мисълта си, да се освободят от механическия живот. Запример, като се натъкват на неблагоприятни условия, те търсят механически начини, да се справят с тях. Ако е студено на ръцете им, те турят ръкавици, да се стоплят. Понякога и ръкавиците не помагат, ръцете им пак са студени. Те не подозират, че с мисълта си могат да се изолират от студа. Мощно нещо е човешката мисъл. Ще кажете, че не е правилно човек да се бори със студа чрез мисълта си, т. е. не е правилно да изразходва енергията на мисълта си напразно. Не, щом има мисъл, човек трябва да я прилага навсякъде. Човешкият организъм разполага с такава топлина, която може да му помогне да преодолее всички външни условия. Топлината на човешкият организъм и неговата мисъл са в състояние да преодолеят всички неблагоприятни условия в живота. Освен външния студ, в човека се явява и вътрешен студ, предизвикан от голяма скръб. За да се справи с този студ, човек трябва да увеличи своята вътрешна топлина. Това са процеси, които стават постоянно в човека. Когато живее правилно, човек запазва нормалната топлина на сърдцето си и нормалната светлина и сила на ума си. Не живее ли правилно, той постепенно ги губи, вследствие на което прибягва към външни, спомагателни средства. Когато желанията на човека станат повече от възможностите за тяхното реализиране, той нарушава своя естествен живот, вследствие на което се натъква на големи мъчнотии и противоречия. Всяко желание, всяка мисъл, всяко чувство в човека трябва да се хранят. Те са живи същества, и животът им трябва постоянно да се подържа. Няма ли достатъчна храна, с която човек да задоволи желанията си, едно след друго те умират и му създават ненужни страдания. Лятно време и бедният овчар може да завъди много овце, защото има богати пасбища, на които те ще се хранят. Зимно време, обаче, условията са други. Пасбищата са покрити със сняг, никъде няма трева. Овчарят е длъжен да ги храни сам, да им купува храна. За неговите средства това струва скъпо. Като не може да ги изхрани, една след друга овцете измират. И те страдат и той страда. Следователно, не раждайте повече желания, отколкото са възможностите ви за тяхното отглеждане. Няма ли възможност да храни много мисли и желания, човек трябва да се ограничи с една мисъл, с едно желание, но да ги изхрани добре, да станат самостоятелни, сами да подържат живота си.

Следователно, дойде ли човек до положение, неговите мисли, желания и постъпки да станат самостоятелни, да му помагат, това значи, да бъде той маг, да разполага с магическата пръчица на всяко време. Пожелае ли да яде, той ще тропне с пръчицата, и яденето ще бъде пред него. Нахрани ли се, пак ще тропне с пръчицата, и яденето ще се дигне. Докато дойде до положението, да бъде господар на своите мисли и желания, човек първо ще им бъде слуга. Те ще заповядват, а той ще изпълнява. В пътя на човешкото развитие това е неизбежен процес. За да бъде господар, първо човек трябва да бъде слуга. За да бъде учител, първо трябва да бъде ученик.

Като говоря за хора, които владеят магическата пръчица, мнозина се съмняват в това. Те казват, че не са виждали такива хора и не вярват в съществуването им. Ако човек не вижда нещо, това не значи, че то не съществува. Ако пък вижда нещо, това не значи, че е видял реалността на нещата. Човек слуша по радиото много гласове, нищо не вижда, но тия хора, които пеят и говорят, съществуват някъде. Той вижда на платното на кинематографа хора, животни, дървета, слуша гласове, но всичко това е отражение на реалността, т. е. сенки, а не действителност. С тия хора, които говорят и пеят по радиото, както и с тия, които виждате на платното, не можете да се разговаряте. Те минават като нереални величини; в същност едни от тях са реални, а други — нереални. Ще дойде ден, когато ще виждате хората, които говорят по радиото, ще се разговаряте с тях и ще разберете, кои са действителни лица и кои — недействителни.

Да се върнем към науката за езика. Като не познават тази наука, хората се чудят, защо страдат. Ако я познаваха, те щяха да разберат, че много от страданията им се дължат, именно, на непознаването й, на неспазване на нейните закони. Някой казва, че обича някого, но след известно време престава да го обича. Защо? Защото не прилага правилно законите на езика. Той не знае, кога каква дума да произнесе, вследствие на което казал много думи на възлюбения си. И възлюбеният му, от своя страна, отговорил по същия начин. И двамата се обидили един друг и не искат повече да се видят.

Като изучавате науката за езика, приложете я първо към Бога. Обикнете Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила и се учете от Него. Той ще ви учи, как да говорите, какви думи да избирате, как да движите езика си и т. н. Като обикнете Бога, тогава можете да обичате и хората. Постъпите ли обратно, постоянно ще губите любовта си. Ако Бог не е взимал участие в живота на човека, ако и до днес не продължава да се интересува от неговия живот, нищо не би излязло от него. Бог каза: „Да направим човека по образ и подобие свое“. Той вложи в човека особена способност — да говори. Говорът е присъщ само на човека. Никое друго животно не може да говори. Само на човека е дадено разумното слово, да говори съзнателно. Затова е казано в Писанието: „По думите си ще се оправдаеш и по думите си ще бъдеш съден“. От езика на човека зависи неговото щастие или нещастие.

Следователно, иска ли да говори с него, човек първо трябва да очисти езика си. Ако при разговора си със своя ближен, човек трябва да чисти езика си, колко повече трябва да бъде езикът му чист, когато отправя молитвата си към Бога. Ще каже някой, че при Бога човек може да се яви такъв, какъвто е. Не, човек ще застане на молитва само тогава, когато е изчистил и измил езика си добре. Трябва ли синът да се яви при баща си такъв, какъвто се е върнал от веселбите си със своите приятели? Той ял, пил, цяла нощ не спал и мисли, че като се яви при баща си, последният ще му се зарадва. Не, той първо трябва да си отспи, после да се измие, изчисти и така да се яви при баща си, разумно да се разговаря. Трябва ли войникът да се яви при своя генерал ранен, с отрязани ръце, да му засвидетелства своята обич? Види ли го в това положение, генералът първо ще го изпрати да се лекува, и после, като оздравее, ще го приеме на разговор.

Истинска молитва е онази, която човек отправя към Бога след като се е изчистил, преоблякъл, т. е. след като се е върнал в състоянието, в което първоначално е бил. Човек трябва да се върне в първото си положение, както е бил създаден, и оттам да започне живота си. Човек трябва да се яви при своя Създател в първоначалната си красота и чистота. В това седи достойнството на човека. Всяка домакиня, която сама чисти и нарежда къщата си, има достойнство за себе си, за своя дом. Оставя ли всичко на слугите си и мисли само за обличане, за разходки, тя няма достойнство за себе си.

Достойнството на човека се заключава във владеене науката за езика. Владее ли тази наука, той знае, как да говори. Той никога няма да се оплаква от живота си, от положението, което заема в обществото. Каквото положение да заеме, той лесно се справя с него. Високото положение на човека се определя от умението му да го изпълни, както трябва. Ето, князът на света имаше високо положение, но не можа да устои на него, вследствие на което слезе на земята да изправи погрешката си. От княз на небето той слезе на земята като обикновен човек, лишен от всякаква власт и величие. Недоволството на всички хора се дължи на недоволството на този стар княз, който намира, че животът няма смисъл, че светът не е създаден, както трябва. Каквото казва този княз, това повтарят всички хора след него, като папагали. Не се подавайте на лъжите на този княз. Слушайте го, какво говори, но не следвайте неговия път. Борете се с всички сили срещу това, което той ви говори, без да се подавате на неговото влияние. Ако някой път ви повали на земята, пак не се подавайте на влиянието му. Знайте, че краят решава борбата. Не мислете, че всякога ще бъдете над мъчнотиите. Ще падате, ще ставате, но няма да отстъпвате от принципите на Божественото. Дойде ли страх, безверие, малодушие, обезсърдчение, пак не се подавайте. Знайте, че това са противодействия, които не са ваши. Дръжте в ума си мисълта, че ви е дадена сила, разумност, светлина, да виждате нещата, да ги разбирате и да се справяте с мъчнотиите. Бог е на страната на ония, които се борят за славата, за името Му. Той никого няма да изостави, но трябва да минете през борби, през мъчнотии и изпитания. Каквито противодействия да срещате, знайте, че те се дължат на вашите неприятели, които искат да ви спъват във великата цел на живота ви.

В какво седи великата цел на човешкия живот? Да бъде свободен човек и да служи на любовта, това е великата цел на човешкия живот. Всички хора говорят за свобода, но не са свободни. Свободен е само онзи, който, каквото каже, става. Свободният познава езика на природата и се разговаря с нея. Той слуша природата и й се подчинява, но и тя го слуша. Каквото животът и природата му изпратят, той всичко приема с радост и без страх. Той не се плаши от сиромашия, от болести и страдания. Той ги приема с радост, защото знае, че ще научи нещо от тях. Те крият в себе си известни блага. Който ги разбира, той се ползва от тия блага; който не ги разбира, те минават край него, без да му дадат нещо от своите блага.

Като не разбират законите на живота, някои казват, че без да учат, Духът ще им каже, какво да правят. Не е достатъчно само да ви говори Духът, но вие трябва да бъдете готови, каквото Той ви каже, да го изпълните. — Ами ако ни каже нещо, което не ще можем да направим? — Каквото Духът казва на човека, той може да го направи. Чуете ли да ви се казва нещо, което не можете да направите, ще знаете, че това не са думи на Духа. Духът спусна от небето плащаница, пълна с различни животни и каза на Петра: „Вземи и яж!“ Той отговори: Господи, не съм ял нищо нечисто, не мога да ям и сега. — Това, което Бог е осветил, е чисто. Апостол Петър не разбра символа, който беше скрит в това видение. Ако на религиозния човек кажат, че трябва да изучава всички науки, той отговаря, че не се интересува от други науки, освен от Божествената. Това е неразбиране. За да стане силен, човек трябва да изучава всички науки. Не само да учи, но той трябва да тури в действие своя ум, своето сърце и своята воля, като започне от най-малките работи.

Коя е най-малката работа, която човек може да свърши? Това е един от трудните въпроси. Като стане сутрин човек трябва веднага да се изправи на краката си и да благодари за всичко, което му е дадено. След това ще наблюдава, каква е първата мисъл, първото чувство и първата дума, които са минали през него, и да следи, как ще прекара целия ден. Те определят посоката на неговото движение. Като знаете това, стремете се да мислите за красивото в света, а не за неприятните работи, които са временни, преходни положения в човешкия живот. Станеш ли сутрин, отправи една светла мисъл, едно красиво чувство и една сладка дума към Господа. Постъпиш ли така, всичките ти работи ще се наредят добре. Хората не успяват в живота си, защото очакват щастието си по начин, какъвто те разбират. Това е невъзможно. Ако срещнете двама мъдреци, ще видите, че и те даже не действат по един и същ начин. Те могат да имат еднакви цели и стремежи, но методите им са различни. Двама души, в един и същ момент, не могат да произведат едно и също явление.

Коя е първата дума, която човек трябва да произнася всяка сутрин, като стане от сън? Ще кажете, че тя е думата „любов“. Наблюдавайте се и вижте, кой каква дума произнася. Първата дума, която човек произнася е различна за всеки човек. При това, всеки ден той произнася различни думи. От начина и интонацията на изговарянето зависи силата, която човек е вложил. Запример, някой казва на възлюбената си, че я обича. Това не е достатъчно, за да я убеди в обичта си. Силата на обичта, на любовта на човека се определя от интонацията, с която тия думи се произнасят. Любовта е колективен, а не единичен акт. Когато някой люби, цялото небе и цялата земя взимат участие. Някой иска да люби, но никой нищо да не знае за любовта му. Това не може да се избегне. Бог е Любов. Следователно, любиш ли, всички знаят за твоята любов. Не е въпрос да криете любовта си от хората, но вие трябва да любите по всички правила на Великата Любов. Някой казва, че обича някого, а после съжалява, че не е разбран, че не се е изказал право.

Божествената любов не мисли за последствията. Тя има пред вид принципа. Щом принципът е прав, и последствията ще бъдат добри. Приложи ли човек закона на любовта правилно, този закон ще произведе в целия космос малък потик. Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в цялото човечество. Това прави и любовта на майката към детето, на богатия към сиромаха, на сиромаха към богатия и т. н. всеки акт на любовта, колкото малък да е, той е акт на целия космос. В любовта взимат участие всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Често хората говорят, че този или онзи не заслужва да бъде обичан. Това е неразбиране на любовта. Любовта не се дава по заслуга. Когато котката, кучето и другите животни обикалят около човека, причината за това е любовта. Тя ги заставя да отидат при него да ги нахрани. Той ги храни от любов. Ще каже някой, че не иска да слуша мъркането на котката. Докато котката мърка, петелът кукурига, птичката пее, кучето лае, животът се изявява. Престане ли животното или човек да се изявяват по свой специфичен начин, и животът в тях престава. Радвайте се на всичко живо, докато има живот в него. Животът на всички същества е ценен. Той крие в себе си известни тайни, които трябва да се изучават.

Като ученици, вие трябва да изучавате науката за езика, да облагородите своя характер. Много от страданията на хората се дължат на чрезмерното движение на езика им. Обаче, не е достатъчно човек само външно да мълчи. Мълчанието е вътрешен процес. Той е в зависимост от самообладанието. Само онзи човек може да прилага самообладанието, който обича своите прояви, своите мисли, чувства и постъпки, своя език и словото, което излиза от него. Като обича себе си и е в хармония с всичко, което излиза от него, той ще обича и окръжаващите — растения, животни и хора — своите ближни. Като обича себе си и ближните си, той ще обича и Бога, ще обича съществата в цялото небе. Само при това положение той може да си служи с магическата пръчица. Като тропне с нея, каквото пожелае, всичко става. Той разбира дълбокия смисъл на стиха: „Аз съм алфа и омега на нещата“. Бог е алфа, начало на нещата, а човек — омега, т. е. край на нещата.

Днес всички хора трябва да разбират смисъла на мъркането, на пеенето, на мисълта. Думата „мъркане“, започва с буквата „М“ — закон на абсолютна жертва. Следователно, всеки човек трябва да мине през закона на жертвата, през пението — като закон за реализиране на нещата, през мисълта — като условие за постигане на Божественото. Има ли всичко това, човек трябва да бъде доволен и в страданията, и в радостите си. Той трябва да стане маг, да понася всичко с радост и всякога да върши волята Божия. Това значи, да се свърже човек с Първата Причина на нещата. Който е свързан с Първата Причина, той е човек на истината. Той изнася фактите, както са в действителност, без никакво преувеличаване или намаляване. Човекът на истината е свободен. Той владее науката за езика. Тази наука е свързана с чистотата, с белия цвят. Когато се говори за тази наука, и природата взима участие. Ето, вън вали вече снегът който показва, че науката за езика е в зависимост от чистотата, от белия цвят. Снегът, със своя бял цвят, внася освежаване в човешките умове и разположение на духа им. Върху тази наука може да се говори само в снежно време, за да стане проясняване в умовете ви. За да приемете тази мисъл, вие трябва да имате вяра, която от нищо да не се разколебава, вяра без съмнения, без страх.

Мнозина допущат теорията за прераждането и се успокояват, че ако този живот не реализират желанията си, в друг живот ще ги реализират. Мислят ли така, те изпадат в заблуждение. Програмата за сегашния живот сега трябва да се изпълни. Тя не може да се отлага за друг живот. Всеки ден, всеки час, всяка година има своя програма, която трябва да се изпълни на времето си. Който не я изпълни, той остава да повтаря класа, както правят мързеливите и неспособни ученици. Никой не може да влезе в небето ако не е изпълнил програмата на живота си правилно. В човешкия мозък са вложени много сили, които още не са събудени. Някои от тях трябва сега да се събудят и приложат. Като е дошъл на земята, човек трябва съзнателно да работи за своето пробуждане, за да използва силите, скрити в неговия организъм.

Като ученици, вие трябва да изучавате действителният живот, който включва мислите, чувствата и постъпките на човека. Всички заедно представят наука за езика. Велика наука представят мислите и чувствата на човека. Те са динамика на живота. Тази динамика се регулира от човешкия език. Може ли да си служи правилно с този регулатор човек лесно се справя с противоречията на живота. Той знае, че сиромашията и богатството, знанието и невежеството, слабостта и силата са условия за растене на човека. Чрез богатството си човек може да влезе във връзка със сиромаха, да му помогне и да се обмени с него. Чрез знанието си човек се свързва с невежия. Чрез силата си той се свързва със слабия. Това не са външни връзки, но връзки на души, които се пренасят и на онзи свят. Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да го посрещнат приятелите му на онзи свят? Страшно е да бъде човек самотен било на земята, било на небето. Създавайте добри, здрави връзки помежду си, да си помагате едни други. Защото, казано е в Писанието: „Достатъчно е злото на деня“.

Мнозина се запитват, защо съществува злото. Това е наука, достъпна само за боговете. Ако обикновеният човек бутне тази наука, той ще се види в чудо. Срещнете ли злото на пътя си, не го пъдете, но поздравете го любезно и се оттеглете настрана.

Един селянин се връщал с кола в селото си. В колата била и жена му. Те се разговаряли нещо. Недоволна от мъжа си, жената скочила от мястото си и го набила добре. Един от съседите им ги настигнал и като видял, как жената бие мъжа си, казал: Ако имам такава жена, щях да я смажа от бой, нямаше да се оставя да ме бие. Жената чула тези думи, но замълчала. След това, без да я види съседът, тя слязла от колата си и се прехвърлила на неговата. Като се обърнал назад, той останал учуден, как и защо тази жена е влязла в колата му. — Какво искаш от мене? — Нищо не искам, аз съм твоя жена и ще ме водиш у дома си. — Слизай скоро от колата! Не те признавам за моя жена. — Мълчи, че сега и тебе ще набия. Ще ме водиш у дома си, да ме види жена ти. — Моля ти се, слез долу, не ми създавай безпокойства и тревоги. Като започнал да се моли, тя му казала: Ще говориш ли друг път лошо по мой адрес? Ще се заканваш ли да ме биеш? — Моля ти се, остави ме свободен. Втори път няма да говоря против тебе. Тя слязла от колата на съседа си и стигнала своята кола, с която продължила пътя си до селото. Тя дала добър урок на съседа си, да не предизвиква злото.

Сега и на вас казвам: Срещнете ли злото, поздравете го, без да се разговаряте с него, без да се борите. Злото е сила, с която могат да се борят само велики, напреднали същества.

Т. м.

17. Лекция от Учителя, държана на 18 декември, 1929 г. София — Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, език, може, всички, живот, хора, всичко, бъде, любов, мисли, дрехи, земя, говори, има, себе, правилно ,

Общ Окултен клас , София, 18 Декември 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder