НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Достоен

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Достоен

Най-често използвани думи в беседата: човек, живот, може, има, хора, всичко, любов, себе, всички, време, земя, казва, вяра, свят, знае ,

 Неделни беседи , София, 9 Юни 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


19. Беседа от Учителя, държана на 9 юни, 1929 г. София – Изгрев.

Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми." (Матей 8:8)

В живота на човека има три важни момента: да говори право, да постъпва добре и всяка добра постъпка да има резултат. С други думи казано: почвата, в която човек сее, трябва да е добра, да е добре наторена, добре напоена и осветена; после, семето, което се посажда, трябва да е добро и най-после, посятото в почвата да даде добри резултати. Много от съвременните хора мязат на някои абонати на гостилници, които мислят само за ядене, за това, което гостилничарят е сготвил и за това, което ще сготви. Обаче, това не е никаква наука. Това е удоволствие. Ако синът се ражда, само, за да очаква на своя богат баща; да мисли, по какъв начин да вземе от него пари, за да се облича добре; да се представя пред хората като богатски син, това не са синовни отношения. Ако ученикът влиза в гимназията или в университета, с цел, да се представи пред хората, че е ученик или студент, това не е никакво ученичество. Ако набожният ходи на черкова, пали свещи, за да покаже пред хората, че е религиозен човек, това не е никаква религиозност. Ако младият момък ходи на хорото да играе, а оттам отива с другари да пие, да се весели и с това иска да покаже на хората, че е млад, че е свободен, от никого независим, това не е никаква младост.

Като разглеждаме живота, ние виждаме едно вътрешно безсмислие и търсим причината на това безсмислие. Има вярващи, които дълго време са били християни и по едно време, става някакъв обрат в живота им, вследствие на което, изгубват вярата си и казват: Какво постигнахме досега? Напразно следвахме този път. Трябваше да си поживеем в света. – Това е анормално явление в живота. Други хора пък, които са живели дълго време в света, по някакъв случай, влизат в духовния път и започват да съжаляват, че са изгубили времето си в света. Те съжаляват, че навреме не са влезли в духовния път. Значи, едни излизат, други влизат. Има учени, които посветяват десетки години на някакъв научен въпрос, на някакво научно изследване, а после съжаляват, че са се занимавали с толкова маловажни работи. Един английски учен посветил цели 20 години за изучаване трите члена в гръцки език, но после съжалявал за изгубеното време. Той се специализирал по въпроса за членовете в гръцки език, но после съжалявал за погълнатото време. Такива специализации, за изучаване трите члена в гръцки език, има навсъкъде. Значи, след като иждивил цели 20 години, за изучаване на трите члена в гръцки език, този учен заявява, че не трябвало да се занимава само с трите члена в гръцки език, но трябвало да се занимава и с нещо по-сериозно. Кой човек не е иждивил по 20 години от живота си за изучаване на нещо обикновено, дребно, което не заслужава голямо внимание? Коя домакиня не е иждивила поне 20 години от живота си, за изучаване начина на готвене, на правени баници и т.н.? Днес виждате, как домакинята прави свои научни изследвания върху качеството на брашното, върху направата и опитването на баницата и т.н. И, след като 20 години наред изучава правене на баници, след като ги яде, най-после казва: Животът не се оправя само с правене и ядене на баници. С баници работите не се уреждат. Те се уреждат, с правилно разбиране на живота. Съвременните хора се намират в крайни противоречия. Учени и невежи, богати и бедни, вярващи и невярващи, любещи и които живеят в безлюбие – всички се намират в големи противоречия. Едни влизат в противоречията, а други излизат; едни влизат в живота, а други излизат. Ако запитате някого, да ви обясни научно - защо влиза - и той не знае. Запитвате другиго - защо излиза - и той не знае. Често съм правил наблюдения върху пчелите, да видя, как живеят. Виждам, една пчела влезе в някой цвят и дълго време седи там. Влезе в цвета и се чува: „бът." Излезе от цвета, пак се чува: „бът." Аз зная, защо пчелата седи дълго време в цвета. Някои ще кажат, че човек не трябва да се занимава с такива работи, колко време седяла пчелата в цвета, защо седяла и т.н. Защо да не се занимава човек с пчелите? Какво, всъщност, представя човек? За напредналите същества, човек представя също така малка мушица, малка пчелица. Те се занимават с него, намират нещо интересно в неговия живот. Всяко желание на човека представя един малък цвят, в който, истинският човек влиза и седи повече или по-малко време, според това, какво може да получи. Ако в своето желание човек намери това, което търси, той се задържа в него по-дълго време. Ако друг някой е обрал от неговото желание това, което е търсил, той кацва на ново някакво желание в себе си и там започва да вади онова, което му е нужно.

Сегашните хора се намират в среда, в почва, на която всичкият мед е обран. Като ходят от цвят на цвят, да събират мед и виждат, че тук няма, там няма, те казват: Толкова време вече, как се лутаме и нищо не можем да намерим. – Как няма да се лутат? Ще се лутат, разбира се, мед няма по цветята. В това отношение, хората мязат на Исава, синът на Исака. Той беше по-голям от брата си Якова, но Яков беше по-умен. Яков беше наследил характера на майка си; той съумя да използва всички добри условия. Исав мязаше на баща си. Той беше космат и се занимаваше с лов. Един ден Яков намисли да обере баща си незаконно, затова, като видя, че баща му беше цъфнал, влезе при него и обра всичкия мед. След Якова влезе Исав при баща си, да получи неговото благословение, т.е. да получи от неговия мед. Като го видя, баща му рече: Синко, друг дойде преди тебе и обра всичкия мед. – За мене нищо ли не остана?

Сега, аз привеждам този пример, за да обърна вниманието ви на това, че когато медът от цветята е обран, няма защо да влизате в празните цветове, да губите времето си. Медът там е обран вече. Вие трябваше да изберете ново поле, дето медът по цветята още не е обран. Тъй щото, когато говорим за идването на новата култура, ние имаме предвид влизането на човечеството в ново поле, дето медът на цветята още не е обран. Условията, при които миналото поколение са живели, не са подходящи за сегашното поколение. Ако новото, младото поколение би живяло при същите условия, при които миналото поколение е живяло, с него всичко е свършено. Нови условия се искат за младото поколение! Това е един от великите закони на природата. Природата не търпи нищо старо. В нея е всичко младо, ново. Когато някои хора препоръчват стари методи и се държат за тях, са прави само в някои отношения, но те не разбират един от законите на природата, според който, всичко е подложено на постоянно обновяване. Природата носи нов живот за хората. Всички болести, нещастия, страдания, смърт в света се дължат на стария живот. Всичко, каквото хората преживяват, не е нищо друго, освен последствие на стария живот. Ако се върнете в миналото, вие ще разберете, защо животът днес носи страдания за хората. Мнозина казват, че условията са причина за лошите прояви на хората; те поддържат, че условията развалят хората, развалят и самия живот. – Не, сегашният живот е отдавна развален, няма какво повече да се разваля, няма защо да се обвиняват условията за неговата развала.

Сегашните хора се намират в положението на един турски кадия, който се подкупил с едно гърне масло. Той бил мирови съдия. Един ден, при него дошъл един турчин, с молба, да отсъди делото му в негова полза. Той му казал: Господин съдия, ако отсъдиш делото в моя полза, ще ти донеса едно гърне с прясно, кравешко масло. Турчинът знаел, че съдията обичал прясно, кравешко масло, затова предложил да му донесе едно голямо гърне, пълно с прясно масло. Съдията решил делото в полза на турчина. Обаче, турчинът бил голям скъперник. Като дошло време да носи гърне с масло на съдията, досвидяло му да го напълни, затова, турил пръст в гърнето и като останало четири-пет пръста празно, допълнил го с прясно кравешко масло, според даденото обещание на съдията. Като получил гърнето с масло, съдията си казал: Нека да опитам, какво е маслото до дъното. Бръкнал навътре, но каква била изненадата му, когато напипал пръст и разбрал, че малка част от гърнето била пълна с масло. Питам: Заслужава ли, човек да се продава за едно гърне масло? Ще кажете, че този кадия не е бил умен човек. Колко хора днес се продават, като този кадия, за такива гърнета с масло! Да е за чисто масло поне, а то, малко масло в гърнето, останалото – пръст. Аз взимам този пример в преносен смисъл.

Някой казва, че има отлични идеи: вярва в Бога, принадлежи към известна църква, счита се гражданин на една държава, числи се към един народ. Ако този човек принадлежи към една църква, има едно верую, а не обича Бога и ближните си, какво верую е това? Ако този човек принадлежи към един народ и нито народът е дал нещо за него, нито той – за народа, каква връзка е тази? Ако този човек следва университет, но този университет не е дал нищо за неговото облагородяване, каква връзка може да има той с университета? Много младежи влизат в университета като здрави грънци, а излизат спукани грънци. И обратното е вярно: много младежи влизат в университета като неопечени грънци, а излизат хубаво опечени грънци. Онези, които излизат от университета като хубаво опечени грънци, те имат високи идеали, те разбират смисъла на живота. Човек трябва да разбира живота; той трябва да знае, че веднъж дошъл на земята, дадена му е задача, която трябва правилно да реши. Задачата на човека не седи само в това, да яде, да се облича, да учи, да се моли, да играе, да се смее. – Не, човек трябва да работи. Аз взимам думата „работа" като най-възвишеното нещо в света. Ако не знае, как да работи, човек трябва да се труди. Ако не знае да се труди, той трябва да се мъчи. Ако не знае да се мъчи, той ще бъде осъден на смърт. Ако не знае, как да умира, най-после, той ще изчезне. Най-страшното нещо за човека е изчезването му от света. Да умре човек, не е толкова страшно, колкото да изчезне. Мнозина мислят, че като умре човек, всичко е свършено с него. – Не, със смъртта на човека не се свършва всичко. Когато търговец фалира, намира се в състояние на смърт: капитали няма, стоката му разграбват и разпродават, него изпъждат навън, гол и бос, измъчват го, затварят магазина му, унищожават името, фирмата му, но той все още остава да се мъчи, да изживява своята неразумност, своето неправилно разбиране и използване на живота. Това състояние на човека, когато душата му се намира при оскъдни средства за съществуване, когато изгубва всичко и от него остава само едно голо съзнание, само едни сухи кости, аз наричам смърт.

Съвременните хора търсят нещо, но не знаят, какво. Те трябва да знаят, каква задача им предстои да решават. Някои проповядват, че трябва да се вярва в Бога. Това е много общо казано. Кой трябва да вярва? – Ученикът. Той не може да свърши училище, ако не вярва. Ученикът трябва да вярва, че ще свърши гимназия, университет. Но само с вяра въпросът не се решава. Той трябва да учи, за да придобие нужното знание. Като придобие това знание, той трябва да го приложи в живота. Всички проповедници говорят за вярата, но какви условия са необходими, за да има човек вяра в себе си? И учениците Христови казвали на Христа: „Учителю, придай ни вяра!" Какво нещо е вярата? Вярата е подобна на семенца и, следователно, като тях може да расте и да се развива. Вярата се нуждае от специфична почва в човека, върху която може да расте. За да учи, за да стане учен, човек се нуждае от специфична материя, от специални условия, в които да се развива. По причина на това, че тези условия са различни за различните хора, всички не могат да се учат еднакво добре. Същото нещо може да се каже и за добродетелите. За развиването на всяка добродетел се изисква специална материя. Ако човек има тази материя в себе си, той може да прояви съответна добродетел; ако няма тази материя в себе си, той не може да прояви никаква добродетел. Чудни са хората понякога, когато мислят, че могат да бъдат добри. Човек може да бъде добър дотолкова, доколкото има в себе си специфичната материя на доброто.

Когато е бил на земята, между учениците си, Христос им е преподавал науката за живота като сила, чрез която може да се добие същественото, да се създаде една форма, удобна за живеене. Сегашните учени и философи говорят за съдържание на разума. Щом се говори за съдържание на разума, това показва, че разумът е форма, в която се налива някакво съдържание. Как трябва да се нарече съдържанието на разума? Ние го наричаме "разумен живот". Откак се е появило на земята, съвременното човечество е достигнало до съдържанието, т.е. до живота.

Следователно, ако разумът няма никакво отношение към своето съдържание, той нищо не струва. Като форма, разумът съществува за живота. Ценното за човека, за всички живи същества, е животът. Щом изгуби живота, всичко е изгубено. Докато живее, човек има много идеи: да бъде здрав, щастлив, богат, да има знания. За да постигне нещо, за да реализира своите идеи, необходим е животът. Вън от живота човек нищо не може да постигне. За да разполага с живота, човек трябва да знае елементите, с които той оперира. Един от елементите на живота е вярата. Направете следния опит: накарайте двама души да излязат вън, да изложат гърбовете си на слънце и вижте, след това, какви резултати ще имат. Единият ще пече гърба си на слънце, съзнателно ще използва лъчебните слънчеви лъчи и ще вярва в тях. Другият ще седи, ще става, ще се движи недоволен, пак ще сяда и няма да вярва в силата на слънчевите лъчи. Той по-скоро ще вярва в някаква течност, предписана от лекаря, отколкото в лечебните слънчеви лъчи. В края на краищата, първият ще се почувства обновен и ще се върне дома си радостен, а вторият ще съжалява, че е изгубил времето си и ще търси лекар, да му даде някакви наставления, да му предпише някакво лекарство. Какво показва това? Това показва, че първият човек е умен, разбира елементите на живота. Вторият е глупав, не разбира живота. Умният човек ще се ползва от слънчевите лъчи, а глупавият ще се съмнява в лечебното свойство на слънчевите лъчи, ще боледува и ще казва, че волята Божия е такава. Умният човек, като вижда, че организмът му е лишен от известна енергия, той я събира от слънцето. Той знае, че слънцето може да набави всякакъв недоимък от енергия в човешкия организъм. Когато се парализира известен орган на човека, крак или ръка, или когато отслабват очите или паметта му, това се дължи на недоимък от известна енергия в организма. Слабостта на кой и да е орган или мускул в организма, говори за недостатъчно прииждане на храна в него. Ето защо, за да функционират правилно органите на човешкото тяло, те трябва добре да се хранят.

И тъй, за да придобият живота, хората трябва да имат стимул. Това, което стимулира човека, да намери смисъла на живота, е любовта. Оттук казваме: Разумът, това е форма; животът, това е съдържание, а любовта, това е смисълът. И ако човек не е придобил този вътрешен смисъл, т.е. любовта, той не може да извади необходимите елементи от живота и да ги тури на работа. Който не може да впрегне елементите на живота на работа, той ще бъде нещастен човек и всякога ще се утешава с думите: Такава е волята Божия, така е определено, такава е кармата ми, това съм наследил от дядо си и от баба си и т.н. Той ще наследи много работи, но в низходяща степен и всякога ще отрича всичко положително. Той ще отрича съществуването на Бога, ще казва, че животът няма смисъл, че не струва да се живее, че вселената не е добре устроена, че хората са глупави, лоши и т.н. Това са все философски работи, които не допринасят нищо в живота. Обаче, ако човек намери разума, ако придобие живота и ако се стимулира от любовта, той ще поддържа положителната философия. Ако неговият разум е намясто, ако е разбрал живота и ако е приел любовта, за него светът ще има съвсем друг изглед.

Тъй както хората живеят, мнозина от тях, влизат в политическия живот неподготвени. Що е политическият живот? – Той представя формата на нещата, т.е. разума на хората. Политическият живот е една от формите, в която животът се излива. Когато се говори за живота, изобщо, разбираме съдържанието, което се излива в различни форми: политически, обществен, семеен живот и т.н. И най-после, когато се казва, че животът трябва да се осмисли, разбираме любовта. Само любовта е в състояние да осмисли живота. Политиката не подразбира самоуправление. Да бъдеш министър, това не значи, да се качиш на файтон, да вземеш камшик в ръка и да шибаш конете в галоп. Това всеки може да направи. Да живееш, това не значи, да взимаш вода от една стомна и да я преливаш в друга. Това и глупавите хора могат да направят.

Съвременните хора са изложени на голяма опасност. Те разбъркват местата на нещата, или ги пренасят от едно място на друго, без да придобиват същественото. Така постъпват ония, за които се казва, че дъската им е мръднала. Влизате в една болница, дето има много такива хора, и виждате един философ, който, дълго време се е занимавал с отвлечени въпроси. Като не могъл да ги разреши, най-после, дъската му мръднала и започнал да се занимава със събиране на сламки. Като събере достатъчно сламки, нареди ги на купчина. На другия ден пак започва да ги брои, да прави друга купчина. Така, мести той сламките от едно място на друго, брои ги, разрешава нещо. Ден след ден, купчинките се увеличават, стават 20 купчинки. Този философ започва отново да ги брои и намира, че в една от купчинките има една сламка повече, отколкото в другите. Започва отново да ги изравнява. Какво придобива, този философ, при събиране на тия сламки? По-добре щеше да бъде, ако той беше събирал тези сламки, в света на добродетелите. Днес, той събира сламки и прави от тях купчинки, защото навремето не е събирал това, което е трябвало. Следователно, когато човек навреме не взима това, което природата му дава, той е осъден, да събира сламки от земята и да ги нарежда на купчинки.

Като говоря по този начин, мнозина казват: Ние искаме да живеем добре. Кажете ни нещо хубаво. Кажете ни нещо, което ще стане. – Това, което сега ви казвам, е най-хубавото. Какво по-хубаво от това, човек да бъде разумен? Какво по-хубаво от това, да има съдържание в този разум? Какво по-хубаво от това, туй съдържание да има смисъл? Сегашните хора са оставили хубавото, което им е дадено – разумът, съдържанието на този разум и смисълът на това съдържание. Те са отрекли разума, отрекли са съдържанието на живота, отрекли са и смисъла на живота – любовта и търсят онова, което не познават. Тази е причината, задето те не разбират закона на любовта. Единственият закон, който действа в света, това е законът на любовта. Едновременно с него, действа и противоположният закон – законът на омразата. Докато люби и мрази, човек живее и се развива правилно. Като престане да люби, върху него действа само закона на омразата, и той започва да се втвърдява. Ние превеждаме думата „омраза" с думата „студ." Щом някоя планета започне да изстива, нейната песен е изпята вече. Докато младата мома играе на хорото и в сърцето си има любов, тя живее. Щом престане да люби, животът й се свършва. Ако се ожени и престане да люби, между нея и възлюбения й настават крамоли, недоразумения. Днес се карат, утре се карат, докато, един ден, къщата им запустее. Как ще запустее? – Като заминат всички за онзи свят. И жената, и мъжът, и децата заминават за онзи свят, къщата им се изпразва и помен не остава от тях. В който дом влезе омразата, тя всичко ще помете. Единствените хора, от които не остава никакъв помен, това са хората на омразата. Някой казва, че мрази. С това, той иска да каже, че е свободен да се проявява, както желае. Ако иска, той може да изпита омразата на хората, но сам не трябва да мрази. Като обича, човек все ще изпита омразата на хората, но сам не трябва да мрази. Да мразиш, значи да изневериш на себе си, да изневериш на цялото човечество. Колцина от вас сте свободни от омразата? Кой човек може, като кажат нещо лошо за него, или за веруюто му, да не се обиди, да не прояви омразата си? Има такива хора, но те са малко. Повечето хора, като ги обидят, веднага се нахвърлят върху тия, които са ги обидили, и търсят начин, как да им отмъстят. И след това, ще се молят на Бога, да махне този изедник от земята, да се освободят от него. Защо да не се помолят за този човек, да му помогне Бог - да познае любовта, да преобрази живота му? Трябва ли да искат от Бога - да отнеме разума за този човек, да излее съдържанието му, да обезсмисли живота му? Какво ще стане с тях, ако друг някой се помоли - и на тях да се даде същото нещо?

Някои християни се хвалят с това, че Господ ги слушал всякога. За каквото се помолят, веднага им се давало. Когато казвате, че всичко, за което сте се молили, ви е дадено, то е, защото Бог ви е дал всичко това още като сте се родили. И сега като се молите, всичко си иде само по себе си. Веднъж обещал, Господ не изменя на обещанията си. Ако някой мисли, че е получил нещо, защото се е молил, той се лъже. Казва някой: Помолих се и ми се даде. Обаче, след два-три деня, пак се моли, но ни глас, ни услишание на молитвата му. Друг казва: Помолих се за един болен и той оздравя. – Добре, помоли се, сега, за друг болен. – Молих се, но не оздравя. Не зная, как да се моля за него. – Значи, още не е дошло времето за този болен да му се помогне. С празни думи, работите не се уреждат. Мнозина казват, че всичко, каквото са помислили, е станало. Има учени, които твърдят същото. Те казват: Каквото човек помисли, всичко става. – Това е криво тълкуване на закона. Този закон трябва да се изрази в следната формула: Доброто, което човек помисли и пожелае, да стане. Тук законът е предаден в положителен смисъл.

Двама стари светии спорили върху въпроса, дали наистина, каквото човек помисли, може да стане. Единият от тях настоявал, че каквото човек помисли, става. Другият отричал тази теория. Един ден, първият светия излязъл из града, да свърши някаква работа. Вторият останал у дома и решил да наготви боб. Той сварил боба, но съзнателно не турил в него сол, с което искал да докаже на приятеля си, че нещата не стават само с мисъл. Като се върнал светията от града, седнал с приятеля си на обяд и започнал да яде. – Защо бобът е безсолен? – Нищо от това. Помисли само, и бобът ще се осоли.

Често, някои религиозни хора поддържат идеята, че и без пари може да се живее. – Не е всякога така. Животът се нуждае от осоляване. Осоляването не е нищо друго, освен опаричване. При сегашните условия, хората се нуждаят от пари, като средства за живеене. Парите осоляват живота. Ако посолите боба толкова, колкото е нужно, той става приятен, вкусен за ядене; ако не го осолите, той не може да се яде. Животът представя гърне, в което се вари боб. На боба, който се вари в гърнето, т.е. в живота, ще турите толкова сол, толкова пари, колкото да стане по-приятен. Какво ще стане с вас, ако турите в гърнето на живота повече сол, т.е. повече пари, отколкото трябва? Ако вие станете милионери и всеки се стреми да ви ограби, къде е щастието ви тогава? Парите са необходими като елемент в живота, да внесат известен подтик в човека. Когато говорим за богатство, за пари, ние подразбираме онази чиста материя, която е необходима за функциониране на идеалния живот на хората.

Всички хора говорят за подобряване на живота. Когато казваме, че животът трябва да се подобри, ние разбираме, че в него трябва да влезе чиста материя, чиста мисъл. Когато някой стане министър и поеме властта, той трябва да се проникне от чиста, безкористна мисъл, да вярва, че животът може да се подобри. Как може да внесе каквото и да е подобряване в живота, ако той не вярва в нещо? Ако министърът е човек с разум, с вътрешно съдържание на своя разум и с любов, той ще може да привлече към себе си, към своя народ мощните сили на природата, чрез които да подобри живота на своите съотечественици. Когато бащата е разумен, той ще изложи на слънце своя гръб, както и гърбовете на своите деца, да се лекуват. Като придобие това разположение към слънцето, той ще използва неговите мощни сили за лекуване. Следователно, когато човек се лекува на слънце, той трябва да държи в ума си светли, чисти мисли. Той трябва да държи в ума си мисълта, че първоначално, човек е бил здрав. Болестите са дошли отпосле. Без да се тревожи, човек трябва да изучи, какви са били първите условия, когато хората са били здрави. Кой човек е здрав? За да познаете, дали сте здрави, направете следния опит: изнесете една маса пред прозорците на къщата си и турете на нея сто лева. Оставете масата с прите вън и влезте в къщата си спокойно, без да мислите, какво ще стане с парите ви. Вечерта ще отидете да видите, какво е станало с тях. Виждате, че парите ги няма, задигнал ги е някой. Казвате си: Няма нищо, спечелих един приятел. След това, повторете опита и следете, какво ще изпитате. Като направите опита пет пъти и тия 500 лева изчезнат, ако сте здрав, окото ви няма да трепне. Ще бъдете доволни, че сте придобили пет нови приятели. Който не е здрав, който няма вяра, той ще съжалява за парите си. Колцина от вас могат да направят този опит, без да мръдне сърцето им, без да съжалявате за изгубените пари? Здравият може да направи този опит, за себе си поне, да се увери, че е здрав. Някой казва, че обича Господа, че иска да Му служи. Казано е в Писанието: „Без вяра никой не може да угоди на Господа". Ако Господ ви каже, да изнесете масата си на пътя, да турите върху нея пари и да не мислите, какво ще стане с тях, ще Го послушате ли? Вие ще започнете да философствате: Господ ли казва, да направим това, или някаква случайна мисъл е дошла в ума ни? – Не, направете опита и не мислете повече. Ако се вкисвате, не сте здрави; ако не се вкисвате, здрави сте.

След това, направете втори опит. Вземете в джоба си няколко златни монети и излезте на улицата, да ги раздавате. Срещате един човек, давате му една златна монета. Срещате втори, давате му две златни монети. Срещате трети, давате му три златни монети и т.н. Тия, на които сте дали по-малко, веднага ще се нахвърлят върху вас с обидни думи, с упрек, че не сте справедлив човек. Ако всичко това изслушате спокойно, без никакво смущение и горчивина, вие сте здрав човек. Обаче, ако се върнете у дома си неразположен, вкиснат, с решение в себе си, никога да не давате пари на бедни, вие не сте здрав човек.

Сега ние отиваме още по-нататък. Срещате един млад човек, който има на разположение всичко. Баща му, майка му го обичат; има средства да учи, да се развива; но той е недоволен, липсва му нещо. Той казва: Човек не може да живее сам. Едно време, Бог създаде човека сам, но после видя, че сам не може да живее и му даде другарка. Човек трябва да прогресира, трябва да има нещо, което да го вдъхновява. – Прав е този млад човек. За да прогресира, за да се развива човек, нужни му са две, три, четири и повече съзнания. Като се убеди в това, той започва да си избира едно съзнание. Като го избере, той му казва: Ти си моят ангел, моят живот, не мога без тебе. Задигне това съзнание у дома си, накичи го с цветя, облече го с бяла рокля, с панделки. После взима музика и започват тържества, веселия. След това, двете съзнания започват да функционират. На другия ден още виждате, на бялата рокля, едно черно петно. След един месец, виждате, две черни петна на бялата рокля. Ден след ден, месец след месец бялата рокля се пъстри, нова тъкан се тъче. След една година гледате, че роклята съвсем се напъстрила и белият й цвят съвършено изчезнал. Тогава, първото съзнание, което казваше, че човек сам не може да живее, започва да се оплаква: Чудно нещо! Едно време второто съзнание беше цял ангел, а сега, нищо не остана от този ангел. Как ще се върна при това съзнание? Не ми се влиза у дома. Не ми се живее вече.

Сега, аз правя превод на неговите думи и казвам: Отлична е твоята жена, ти не я разбираш. Тя е наклала огън и пече кебап за обяд. – Остави се! Тя ще опече кебапа, но и мене ще опече. Питам: какво ще кажете за един човек, който е взел едно съзнание у дома си и като не може да го оцени, постоянно се оплаква от него? Според мене, този човек е болен. Ако жената се оплаква от мъжа си, и като види, че той се връща дома си, тя се стряска от него, това е болна жена. Ако мъжът, който иде отвън, влиза със затворено сърце у дома си, и той е болен. И ако сърцето на жената се свива, като види, че мъжът й се връща от работа, и тя е болна. Могат ли да съществуват правилни отношения между болни хора? Ще кажете, че това са наследени черти у хората, останали от деди и баби. – Нито са наследени черти, нито е определено така да бъде. Хората сами създават нещастията си. Когато ви дават чаша вода, не я приемайте, на доверие, за чиста. Вземете чашата с вода, опитайте я и тогава пийте. В това отношение, вие трябва да се учите от магарето. Магарето е специалист в познаване на водата. Ако господарят му го заведе на каквато и да е чешма и го застави да пие вода, то няма да пие, докато не се увери, че водата е чиста. Ако се окаже, че водата не е чиста, то ще отиде на няколко чешми и ще обиколи няколко извора, докато намери съвършено чиста вода. Следователно, стане ли въпрос за чиста вода, пийте от извори, от които магарето пие. Ще кажете, че това е магарешка работа. – Не, тази е една от най-добрите черти на магарето, на която хората трябва да подражават. То знае, къде има най-хубава вода и от нея пие. По отношение на храната, магарето е много скромно, но по отношение на водата е много взискателно. При това, отдето мине магарето, всички го чуват. То обича да се покаже пред хората. Като реве, магарето иска да каже на хората: Вие ме осъждате, смеете се на големите ми уши, но знаете ли, какво означават големите уши? Те са признак на щедрост. Магарето казва: От много години насам, хората ме хулят, гонят, усмиват, но характерът си не изопачих. Пак пия само най-чиста вода и все още продължавам да издавам гласа си. Наистина, и до днес още, магарето върви напред и води камилите, конете, овцете. Ум има магарето.

И рече стотникът: „Господи, кажи само реч, и момчето ми ще оздравее". Стотникът имал вяра в онзи, от когото трябвало да черпи знания. Значи, човек трябва да черпи знания. Човек трябва да вярва в този, който заслужава неговата вяра. Той трябва да обича този, който заслужава неговата обич. Ти не можеш да вярваш в онзи, който не заслужава твоята вяра; не можеш да обичаш онзи, който не заслужава твоята обич. Следователно, ние трябва да вярваме в Бога и да Го обичаме, понеже Той заслужава това. Бог, който е създал цялата вселена, дал всичко в изобилие, предвидил нуждите на всички хора, здрави и болни, заслужава нашата вяра, заслужава да Го обичаме. Някои искат да убедят хората, че Бог съществува в света. Не е въпрос, да се убеждават хората механически, че един Бог има в света, или, че едно верую съществува. Важно е, всеки човек да схване Бога като вътрешна, първична причина на нещата, която може да внесе в него здраве, живот, сила да понесе всички мъчнотии и правилно да ги разреши. Това разбиране на човека, за Бога, внася в него сила, мощ. Съвременният живот, съвременната наука се крепят на тази вътрешна потаена сила. Как се нарича тази сила, не е важно. Различни имена можете да й дадете. За човека е важно, че той може да се подчини на три неща в себе си: на своята разумност, на своя живот и на своята любов. Със своята разумност той трябва да схваща външната страна на нещата. Със своя живот той трябва да схваща съдържанието на тази сила. Със своята любов той трябва да осмисли всичко онова, което иска.

Следователно, всеки, който иска да се повдигне в света, непременно трябва да бъде разумен. Той не трябва да се запитва, разумен ли е, или не, но да приеме това като математическа аксиома. Защо? – Защото формата може да прояви силата си, когато има смисъл. Що се отнася до живота ви, също няма да питате, имате ли живот, или нямате, но всеки ще си каже: Животът ми е влязъл вече в моята разумност и се е осмислил. Когато съзнаете, че имате разумност, живот и осмисляте всичко, тогава само ще започнете да работите.

Като говоря по този начин, виждам, какви мисли минават през главите ви. Тия мисли, тия възгледи са чужди, наследени от вашите деди и прадеди. Досега не съм срещнал нито един човек, който да има свои, самостоятелни възгледи. Всички ваши възгледи са отражение на вашето минало. Те са наследени от няколко поколения насам. Вие, отсега-нататък, ще изработвате свои собствени възгледи. Ако някой се осмели да каже, че има свои възгледи, ще го питам: Здрав ли си? Доволен ли си от живота си? Знаеш ли, къде ще отидеш, след като напуснеш земята? Здрав човек е онзи, който притежава качествата, елементите на здравето. Абсолютно здрав човек е онзи, в организма на когото няма никакви утайки. Здрав е онзи човек, в организма на когото не става абсолютно никакво гниене, никакво разлагане. Здравето подразбира свят, в който живеят ангелите. В кръвта на ангелите няма никакви условия за развиване на бактерии. Кръвта на ангелите е в сила да преобрази всяка микроба, която би попаднала там. Всеки човек може да бъде здрав. В един час, в една минута, в една секунда човек може да придобие здравето си. – Как? – Като се постави на влиянието на специални токове. Такива токове съществуват в природата. В самото слънце съществуват особени лъчи, особени токове, които могат да възкресят човека. Човек трябва да има знания, да знае, как и кога да възприеме тези лъчи, за да се ползва от тях. Ако турите умрял човек на действието на тези лъчи, той веднага ще се съживи. Казва се в Евангелието, че Христос се приближил до гроба на Лазара и казал: „Лазаре, излез вън!" Как стана това? Христос свързал Лазара с такива токове в природата, които могат да възкресят мъртвия. По този начин, Той го възкресил. Тези токове се наричат „лъчи на живота". Които не разбират законите и силите, с които Христос работил, те мислят, че това става по механически начин. – Не, този процес не е механически. Той е съзнателен процес, но на такъв процес може да се постави само онзи, който го заслужава. Защо? – Защото, като придобие живота, той ще го оцени. Как ще се ползва от живота онзи, който, като го е при-добил, не може да го оцени?

„Речи само реч, и момчето ми ще оздравее". Почуди се Христос на тази вяра. Продължаваше стотникът: „Ето, и аз имам слуги, на които заповядвам. Каквото им заповядам, всичко изпълняват". Питам: кое е онова, на което човек може да заповяда? Ако не можеш да заповядаш на своя разум, на своя живот и на своята любов, какъв човек си тогава? Това трябва да се разбере точно обратно. Когато казвам, че човек трябва да заповядва на своя разум, на своя живот и на своята любов, имам предвид закона за съзнателното подчиняване. Човек трябва да заповядва на своя разум, разбирам, че той трябва да знае, как да се подчинява на своя разум. Човек трябва да заповядва на своя живот, разбирам, че той трябва да знае, как да се подчинява на своя живот. И най-после, да заповядва човек на своята любов, това значи, да знае, как да й се подчинява. Когато някой каже, че трябва да заповядва на разума си, питам: кое е онова в човека, което може да заповядва на разума? Ти, който заповядваш на разума, сам имаш нужда от него, да извърши някаква работа, която сам не си способен да извършиш. Ако ти заповядваш на живота, а не си в състояние да извършиш това, което той върши и което той дава, твоята заповед не е на място. Какъв смисъл има да заповядваш на живота, а не можеш да извършиш това, което той върши? Или, как можеш да заповядваш на любовта, ако не можеш да направиш нищо от това, което тя прави? Следователно, ако човек не може да даде на разума, на живота и на любовта това, което те дават, как може да им заповядва? Кой не заповядва днес? Обаче, заповедта на хората е фиктивна. Тя е подобна на заповедта, която, един руски войник давал на своите офицери, само затова, защото временно го облекли в генералски дрехи.

В един анекдот се разправя, как няколко апаши успяли да облекат един войник в генералски дрехи и да го използват за свои специални цели. Те видяли един пиян войник, заспал на земята и решили да се възползват от него. Както спял, те го облекли в генераски мундир и го чакали да се събуди. По едно време, войникът се събудил и започнал да се оглежда, наляво – надясно, да се чуди, какво е станало с него, че е облечен в такива дрехи. Той се запитал: Къде съм аз? – В онзи свят. – Кой, какъв съм сега? – Генерал. Апашите използвали вярването на простите хора, според което, щом някой умре като войник на земята, в онзи свят ставал генерал. Тъй щото, когато казали на войника, че е в онзи свят и затуй е в генералски дрехи, той се убедил в това. Апашите го държали при себе си 40 деня и каквото им заповядвал, всичко изпълнявали. Те играли роля на офицери, на войници, за да поддържат в него мисълта, че наистина е на онзи свят. Като искал ракия, казвали му, че на този свят има всичко, но ракия само няма. Щом го убедили, че е умрял, че се намира на онзи свят и затова е генерал, казали му, че ще го оженят. За тази цел, те му намерили една красива мома. Един ден апашите отишли при него и му казали: Сега ще отидем в един от големите градове на този свят, да купим всичко, каквото е необходимо за тебе и за твоята избранница. Пазарили една хубава каляска и всички заедно, на чело с генерала, отишли в Петроград, в един от най-богатите манифактурни магазини и започнали да избират: най-скъпи платове, накити, скъпоценности и др. Като накупили всичко, каквото им било нужно, търговецът направил сметка и я представил на господата – апашите. Те дали една малка сума на търговеца и се извинили, че не им достига, да платят останалата сума. Един от тях казал на търговеца: Ние веднага ще се върнем у дома, да вземем останалите пари, през което време, господин генералът ще ни почака при вас. Апашите излязли от магазина, като оставили генерала да ги чака. Генералът седял, ставал, разхождал се час, два, три, апашите никакви не се виждали. Генералът излизал на улицата, пак влизал в магазина, но другарите му все още не дохождали. По едно време, той видял няколко офицери, които минавали покрай него, без да го поздравят. Той ги извикал и ги набил. Като се вгледали в него, те забелязали, че този генерал прилича на един от техните войници и се чудили, как е станал генерал. Като изследвали случката, разбрали, че тук има някаква фалшификация.

Често някои хора изпадат в положението на пияния войник, който мисли, че е генерал. В положението си на фиктивен генерал, те си представят, че могат да се разхождат с най-хубави каляски из града, че могат да правят всичко, каквото желаят, докато светът ги използва напълно, вземе им всичко, каквото имат, подиграе се с техните вярвания и убеждения и най-после ги захвърли. Разочаровани от всичко в света, те казват: Изстискаха ни като лимон, изпиха соковете на живота ни и ни захвърлиха като непотребна вещ.

Сега, аз питам разумните хора: Кой може да ни изстиска? – Само неразумното в човека е в състояние да го изстиска. Ако човек играе ролята на пиян войник, това е неразумното в него, което не разсъждава, което не разбира Божиите закони. То трябва да се възпитава, да се учи на трезв живот, да не се стреми към излишъци, но да се задоволява с необходимото. Само трезвото, разумното начало може да направи човека щастлив. Само то може да придаде нещо на разума, на живота и на любовта в човека.

И тъй, да се върнем сега към една от основните мисли. Тя е мисълта за вярата и за обичта. Когато вярвате в някой човек, той заслужава тази вяра. Когато го обичате, той заслужава тази обич. Защо? – Защото Бог живее в него, и той – в Бога. Тъй щото, вярата, обичта на човека се отнасят до Бога, до Първичната Причина, до Любовта. Любовта е велик фактор в живота. Тя се проявява непреривно, като спазва законите на своето движение: приливи и отливи на любовта. Докато любовта не посети човека, той е подобен на малко дете, което всичко очаква от майка си, тя да го учи и възпитава. Щом стане голям и любовта го посети, той стъпва вече на краката си и започва самостоятелно да учи, да работи. С помощта на любовта, човек създава в себе си условия за развиване на своето сърце и на своя ум. Само при тези условия любовта може да се задържи в чов-вка. Иначе, без развит ум и без обработено сърце, любовта не може да остане в човека. Когато хората казват, че трябва да се обичат, те имат предвид това, именно – да задържат любовта в себе си. Това е идеалното състояние за човека. Когато обичате някого, вие се свързвате с него и той става отзивчив към всичко онова, което ви занимава и вълнува. По този начин, вие взаимно си помагате. Ако мразите някого, вие пак се свързвате с него, но при този случай, става взаимно отблъскване помежду ви, вследствие на което, не можете да си помагате. Когато обичате някого, той трябва да ви се отплати с вяра, да вярва във вас. Когато някой иска да го обичате, кажете му: Щом искаш любовта ми, готов ли си да вярваш в мене? Ако може да вярва във вас, вие ще го обичате. Между вярата и любовта има известно отношение. Вярата представя противоположния полюс на любовта. Когато някой мъж иска да усили вярата си, той трябва да се ожени за жена, която има много любов в себе си, която е любвеобилна. Когато някоя жена иска да усили любовта си, тя трябва да се ожени за мъж, у когото вярата е силна, който не се разколебава и при най-тежките условия на живота. Няма случай в живота, когато някой човек има абсолютна вяра във вас, а вие да не го обичате. Това е невъзможно. Вие непременно ще обичате този човек.

Идейният живот, който създава гениите, светиите, великите хора в света, се крепи на двата велики закона: абсолютна вяра и пълна, съвършена любов. Тези закони управляват света. Дето има абсолютна вяра и пълна любов, там съществува разумът, като форма на нещата; там съществува великата любов, която всичко осмисля. Това са прилагали в живота си светиите, гениите, адептите, великите хора, които са завършили развитието си. Това трябва да прилагате и вие. – Ама ние сме дребни същества. – Който няма никаква идея в себе си, той е дребнав човек. Външно може да е голям, едър, но вътрешно е дребнав, няма идея в себе си. Който няма идея, който не обича, който няма вяра, той е дребнав човек. В него всичко е надуто, като сапунен мехур и лесно може да се пукне. Щом има идея в себе си, колкото малък да е, той мяза на скъпоценен камък, със скрита вътрешна сила и красота. Всеки трябва да има велика идея в себе си, с помощта на която, да открие онези богатства, които са вложени дълбоко в неговата душа. Както в земята има скрити богатства, съкровища, скъпоценни камъни, така и в човешката душа, Бог е вложил големи богатства. Човек се ражда на земята, за да придобие наследството, което му е дадено. Човек живее на земята около 50 – 60 години и като наближи деня на заминаването му, казва: Изпълних волята Божия. Сега мога свободно да си замина. В какво седи волята Божия? – Да правим добро, да мислим добре за хората. Питам: правили ли сте такова добро, което да се отнася, едновременно, до всички хора? Мислили ли сте добре за всички хора едновременно? Вие правите добро, но нито другите са доволни от вашето добро, нито вие сте доволни. Защо? – Защото в това добро има примесени човешки работи. Човешките работи създават нещастията в света. Водата на вашия живот е нечиста, мътна. Тя трябва да се пречисти по един от познатите на вас начини: чрез утаяване, чрез прецеждане или чрез дестилация. Водата може да се пречисти още и като се пусне през нея силна струя чиста вода. Това течение ще отнесе мътилката, нечистотиите и ще остане само бистра, чиста вода.

Следователно, за да изчистите живота си, пуснете през него силна струя вода, да го избистри. Тази силна вода, това силно течение е Божията Любов. Пуснете тази Любов да тече през вас, да ви окъпе, да ви изчисти и приготви за новия живот. Любовта е силна струя, силно течение, което трябва да пуснете през вас да тече, да отнесе всички мътилки и нечистотии на миналото. Ще каже някой, че не вижда това течение. Няма защо да го вижда. Той трябва да започне първо с пипане, а после, с виждане. И с пипане само може да се познае характера на човека. Достатъчно е, да се докоснете с пръсти до кожата на човека, за да се познае, груб или мек е характерът му. Колкото по-нежна, по-фина е кожата на човека, толкова по-благородни са чувствата му. Лицето на такъв човек е светло, приятно; усмивката му е красива, отворена, внася доверие в човека. Благородният човек е вътрешно красив. Той е готов, всякога, да заеме последно място. Той знае, че по отношение на великото е невежа, затова не се представя за знаещ. Ще приведа един пример за един многознаещ ангел. Този ангел се наричал Афоел. Един ден, като погледнал към земята, той видял големи противоречия и се произнесъл, че светът не е добре създаден. Той искал да разбере причините на противоречията, искал да разбере, защо хората не живеят добре. За да си обясни причините за противоречията, Господ изпратил този ангел на земята, с един голям тефтер и му казал: В този тефтер ще записваш всичко онова, което хората искат. Всяко тяхно желание, всяко тяхно мнение ще се пише в тефтера. Този тефтер ще остане на земята, в продължение на десет години, през което време, няма да се реализира нищо от написаното в тефтера. След изтичането на десетте години, ангел Афоел занесъл книгата на небето. От това време насам, започнали да се изпълняват всички желания на хората, които, те сами поискали да се напишат в големия тефтер, който ангел Афоел донесъл на земята. Тъй щото, ако хората намират някакви противоречия в живота си, те трябва да знаят, че сами са причина за това.

Днес, ангел Афоел пак слиза на земята, с една голяма книга, в която хората сами ще пишат всичко онова, което считат необходимо за изправяне на своя живот. Това, което хората писаха в миналото, днес го живеят. А това, което днес ще напишат, в бъдеще ще го живеят. Като знаете това, вие трябва да бъдете разумни, да искате от Бога разумност, живот и любов. Всичко друго отпосле ще ви се придаде. Второстепенните и третостепенните работи, сами по себе си, ще дойдат. Искайте разумност, живот и любов, за да бъдете здрави, да не се вкисвате и да имате всичко в изобилие, както любовта дава. Искайте от Бога любов в изобилие, да носите всички мъчнотии без затруднения; пред обидите да не се спирате, а лошото да трансформирате в добро. Ако синът или дъщерята ви са непослушни, лоши, ще ги турите в кюпа, който ангел Афоел носи със себе си и като ги извадите оттам, те ще станат чисти, светли, с нови премяни. Ангел Афоел ще се яви пред всеки човек, с кюп в едната ръка и с книга в другата и ще ви слуша, какво ще кажете. Ако се оплачете от нещо, веднага ще ви потопи в кюпа, отдето ще ви извади преобразен. След това, ще ви накара да запишете в книгата всичко, което желаете за в бъдеще.

Казвам: след десет години ще настане нов живот на земята, в който ще опитате всичко онова, което сте желали. В тези десет години, с вас ще станат големи вътрешни промени, при които, ще ви се придаде нещо ново към вашата разумност, към вашия живот и към любовта ви. Новите хора – хората на бъдещето, ще се освободят от всякакво недоволство, от всички противоречия на живота.

„Кажи само реч, и момчето ми ще оздравее". И вие, като този стотник, обърнете се към Христа с думите: „Господи, кажи само реч, и момчето ми ще бъде здраво". Това значи: Господи, кажи само една дума за моята разумност, за моя живот и за моята любов. Това трябва да искат днес, всички хора, от Господа. От това се нуждаят всички съвременни хора.

Разумност, живот и любов – това са трите елемента, без които животът няма смисъл.

19. Беседа от Учителя, държана на 9 юни, 1929 г. София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, живот, може, има, хора, всичко, любов, себе, всички, време, земя, казва, вяра, свят, знае ,

 Неделни беседи , София, 9 Юни 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder