НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Ела след мене!

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Ела след мене!

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, мене, ела, всички, христос, свят, има, душа, живот, хора, себе, земя, време, всичко ,

 Неделни беседи , София, 5 Май 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


14. Неделна беседа от Учителя, държана на 5 май, 1929 г. София – Изгрев.

И рече му: „Дойди след мене!“ И той стана и отиде след Него.“ (Матея 9:9)

”Дойди след мене!” – Няма по-силно изречение, по-силна идея в живота от тази, да отидеш след някого. Няма по-голямо щастие за човека от това, да разбере смисъла, скрит в идеята ”ела, или дойди след мене!” Думите ”ела, дойди” имат дълбок вътрешен смисъл. Те представят ключа на живота. Когато земеделецът каже на житото: Ела, или дойди след мене! – от този момент започва животът на житото. Когато слънцето каже на лозата: Ела, или дойди след мене! – от този момент започва животът на лозата. Когато духът каже на поета: Ела, или дойди след мене! – от този момент започва поезията на поета. Тази дума се отнася до живите хора, които разбират нещата, а не до мъртвите. Има два вида хора в света: мъртви и живи. Мъртвите не се нуждаят от нищо. Те казват: ние не се нуждаем от ядене и пиене, от дрехи и къщи, от музика, поезия, наука и изкуства; ние се нуждаем само от гробове, от големи паметници и кръстове, чрез които да засвидетелствуваме своето минало съществуване. Живите хора казват: Ние се нуждаем от ядене и пиене, от дрехи и къщи за живеене, от поезия, наука, музика и изкуства. Блажени мъртвите, които са си изработили своя философия и не се нуждаят от нищо. Да, блажени са мъртвите, но временно само. Щом влязат в своя свят, те веднага започват да изпращат депутации от свои хора да молят живите да ги приемат отново в техния свят. Щом се видят в своя свят, мъртвите започват да хлопат от къща на къща на живите и казват: Моля ви се, приемете ни във вашия свят! Гладни сме, измъчваме се от глад. Тук има страшен глад и страшна жажда. Че наистина в света на мъртвите съществува голям глад, виждаме по това, че от време на време живите им изпращат по малко варено житце, поливат гробовете им с винце, с масло и т.н. Ако в техния свят имаше жито, щеше ли да им се изпраща оттук?

Съвременните хора говорят за онзи свят. Какъв е този свят, за който хората говорят? Този свят е пълен с разбити надежди и мечти, с неосъществени идеали. Този свят представя пустиня. Дето погледнеш, ще видиш само развалини, само сухи кости. Дето стъпиш - навсякъде кости. Когато някой казва, че нищо не съществува в света, това показва, че този човек е погледнал света на мъртвите, дето всичко е разрушено, дето всичко е илюзия. Този свят с нищо не привлича окото на човека. Само археолозите могат да се интересуват, от този свят, защото ще намерят там остатъци от най-стари култури, от различни религии и науки.

Съществува друг свят, освен този на мъртвите, наречен свят на живите, на безсмъртните – Божествен свят. Христос казва: ”Дойди след мене!” – Де да отиде? – В Божествения свят. Аз замествам думата ”дойди” с думата ”ела”, като по-определена, като по-силна дума. Когато кажете някому ”дойди!” – това значи, че този човек може сам да дойде. Когато му кажете ”ела”, това подразбира, че вие се наемате да водите този човек.

Когато се говори за езиците на народите, вие ги считате собственост на даден народ. За пример, български език се счита собственост на българите; турски език – собственост на турците; гръцки език – на гърците и т.н. Обаче, има един език, който не принадлежи на никой народ. Той е Божественият език. Всяка дума в Божествения език има свой специфичен, строго определен смисъл. ”Ела след мене!” Думата ”ела” съдържа в себе си голямо изобилие. Добре е филолозите да се позанимаят с тази дума, да намерят нейния произход, да намерят корена на тази дума. Както филолозите търсят произхода на думите, така философите търсят смисъла на живота. Смисълът на живота се заключава в безсмъртието. Някои определят безсмъртието като вечен живот, като условие за осъществяване на всички идеали, вложени в човешката душа. Без вечния живот тези идеали са неприложими. Безсмъртието няма никакви граници. То изключва всякаква смърт от себе си. В безсмъртието човек запазва всичко, каквото има. Когато се насити на живота, безсмъртният може да замине за онзи свят – от него зависи да живее, или да не живее. Безсмъртният е свободен човек, той може да живее и в смъртта, и в безсмъртието. На несвободния се дава и живота, и смъртта – от него нищо не зависи. Той не разполага с нищо. Пиленцето не иска да излезе от черупката на своето яйце, но никой не го пита, иска, или не иска. Турят го под квачката да го измъти. След 20 дена от яйцето се излюпва пиленце. То расте, пораства, става голяма кокошка. Един ден господарят и я хваща за врата и казва, че е дошло време да му отиде на гости. Тя не иска да влезе в него; кряка, противи се, иска да живее. Казват и: Ние се нуждаем от твоето месо, и ти трябва да умреш – нищо повече! Следователно, този свят, в който вие живеете е свят на противоречия, свят на смъртта. Този свят съществува във всички хора. Който е недоволен, той се намира в света на мъртвите, в света на душите, които се нуждаят от подаяние. Недоволният ходи от къща на къща да разправя тъгите си на хората, дано се намери някой да го утеши. Този го утешава, онзи го утешава, но той все неутешен остава. Защо? – Защото всички хора са сиромаси, никому не дохожда на ум, че този човек се нуждае от хляб. Недоволният ходи от къща на къща, разправя положението си, оплаква се, но навсякъде му казват: Добър е Господ, Той ще ти помогне. Прочети ”Отче наш”, помоли се, и помощта ще дойде. Чете този човек една, втора молитва, надява се на този, на онзи, но помощта все още не дохожда. Най-после той потропа на вратата на Онзи, Който му казва: ”Ела след мене!” Той влиза в къщата Му, дето намира сложена трапеза за ядене и започва да яде. Не е въпросът в яденето, но в готовността, в онова чувство, с което го приема в дома си и се отзовава на неговите нужди. При това положение, какъв по-голям смисъл могат да имат думите ”ела след мене”?

Като казвам, че трябва да се задоволят нуждите на човека, не разбирам само неговите нужди в ядене и пиене. Не е гладът, който мъчи човека. Не е жаждата, която мъчи човека. Има нещо в глада и в жаждата, което мъчи човека, но то не е нито гладът, нито жаждата. Ние търсим знанието, но не самото знание. Друго нещо има в знанието, което търсим. Ние се стремим към живота, но не към самия живот, а към онова, което е скрито в него. Има нещо по-дълбоко, по-велико от самия живот. Към него, именно, се стреми човек. Христос казва: ”Който се отрече от майка си и от баща си, както и от себе си, от своя живот, той ще придобие Вечния Живот.” Да се отречеш от своя живот, значи да се отречеш от временния, от преходния живот. Който не разбира това, той ще се натъкне на известно противоречие и ще каже: Как е възможно човек де се отрече от живота си? Да се отрече от живота си, значи да стане безсмъртен и да носи смъртта на гърба си. Като я поноси известно време, той ще се изпоти, ще я тури настрана и ще отиде на планината да се разходи. Опасно е човек да носи смъртта на гърба си, ако няма де да отиде да се разходи. Щом има де да отиде, ще свали смъртта от гърба си, ще я остави у дома си да почива известно време и след това пак ще я тури на гърба си. Смъртта е ангел, с който трябва да знаете, как да постъпвате. Щом я оставите у дома си да почива, не я карайте да яде, нито я канете на гости. Оставете я да почива, а вие си гледайте работата. – Ама какво ще прави сама? – Не се интересувайте от това. Тя е шише, което трябва да стои затворено. – Какво има в това шише? – Не е ваша работа. Шишето трябва да бъде затворено.

В царството на Соломон-Ра, от най-древни времена още, жените започнали да работят за права, искали и те да управляват. От тогава още бил повдигнат въпросът за правата на жените. Те подали петиция до царя да разгледа тяхната молба. Царят им отговорил: Аз намирам за справедливо да ви се дадат права, но преди това трябва да издържите един малък изпит. Те се съгласили. Тогава той им дал една хубава златна кутия и казал: Ще държите тази кутия една седмица при вас, през което време никой няма да я отваря, да не изгубите съдържанието в нея. След изтичане на този малък срок ще ми я донесете назад. Като взели кутията, жените се събрали да разискват върху въпроса, какво да правят с нея. Всички поотделно се произнесли по въпроса. Едни казвали да не се пипа кутията, други настоявали да се отвори. Надделяло мнението на последните. Те отворили кутията да видят, какво е скрил царят в нея. Щом отворили кутията, нещо изхвръкнало навън. Затвори ли я внимателно и всички единодушно решили да я върнат в определения ден на царя, без да казват, че са я отворили. Царят отворил кутията пред делегацията и запитал: Де е онова, което бях поставил в кутията? – Няма го, ние нищо не знаем. – Щом е така, намерете това, което бях турил в кутията и ще получите права да управлявате.

И тъй, в желанието си да придобие нещо повече от това, което му е дадено, човек изгубва и онова, което първоначално още Бог му е дал. В това отношение той мяза на тия жени, които се борят за права. Като придобие нещо, праведният се радва. Като го изгуби, и той, като обикновените хора започва да плаче. По-праведен човек от Христа никога не е имало, но и Той плака. Когато влезе в Иерусалим, Христос се просълзи. Защо? – Защото виждаше страданията, през които този град щеше да мине. Той казваше на учениците си: ”Виждате ли този храм? След три дена камък на камък няма да остане от него.” Но въпреки това, евреите не искали да приемат Христовото учение. Те не търсили спасението си, те искали да бъдат свободни, напълно независими. Време се е изисквало, докато евреите обмислят въпроса добре, да решат, трябва ли да приемат Христа, или да Го отхвърлят от себе си. Има моменти, обаче, когато човек не може да мисли логически.

Един български свещеник, от Варна, разправяше следния случай, на който той сам бил свидетел. Когато русите обстрелвали града, той видял, как един богаташ бягал, искал да се скрие някъде, да избяга от гранатите, които се пръскали всред града. Като бягал, богаташът искал да вземе нещо ценно от дома си, но в страха си, сам не забелязал, как взел една тиква и хукнал да бяга с нея. Щом излязъл вън от града, той се успокоил малко и погледнал в ръцете си, да види, какво носи. Голяма била изненадата му, като видял, че държи в ръцете си тиква, вместо ценни книжа. Казвам: Много хора имат високи идеали, но като се намерят пред страха, забравят всичко, гледат да се осигурят, и в края на краищата, виждат, че вместо ценни книжа, те държат тиква в ръцете си.

По-нататък свещеникът разправяше: Преди обстрелването на Варна, както и през времето на обстрелването, около две седмици аз бях болен, на легло. Но като чух онези далнобойните, не зная, как станах от леглото и се намерих вън. Какво не прави страхът за живота! Обаче, страхът за живота не води към безсмъртие. Мощен и страшен е звукът на гранатата, но по-мощни са думите: ”Ела след мене!”

”Ела след мене!” – Това е зовът на Единния, Който е създал всичко в света. Този зов е в самите вас, но въпреки това вие постоянно се съмнявате. Единният говори на всички езици и на всички живи същества. Няма момент в живота на човека, когато Той да не е говорил и да не говори, но често в съзнанието на човека стават наслоявания, вследствие на което той изгубва красивите образи. Наслояванията отговарят на тъмните места във фотографията, а местата, свободни от наслоявания, отговарят на светлите места. Наистина, когато изложите светлочувствителната плоча на фотографията пред някой предмет, само ония части от предмета се изобразяват ярко върху плочата, от които излиза светлина. Другите части на предмета, които не са осветени, не се отразяват върху плочата. Следователно, една Божествена идея може да се отрази върху съзнанието на човека само тогава, когато намери свободно място, върху което да се проектира. За тази цел в съзнанието на човека са прокарани специални пътища, през които Божествените идеи могат да минат, за да се отпечатват. Тия идеи не могат всякога да се отпечатват. Има специални периоди от времето, когато отпечатването на тия идеи става лесно. Тези периоди са известни под името ”пробуждане на човешкото съзнание”.

Пробуждането на съзнанието води към безсмъртие. Само безсмъртният разбира Божествения език на нещата. В какво седи силата на този език: в книгата, върху която е написан, или в съдържанието и смисъла му? И на халваджийска книга да пише царят, силата е в написаното от него, а не в книгата, на която е писал. Като се подпише отдолу, подписът му е в състояние да свали от въжето и най-големия престъпник. Ако подписът няма сила в себе си, и на най-хубавата книга да е сложен, той нищо не струва. Цялата земя е изпъстрена с подписа на Господа, но човек трябва да знае, де са тези места и да чете по тях. Съвременната наука не е изчислила, колко пъти до сега Господ е посетил земята. Дето е минал, Той е оставил подписа си: по канарите, по водите, по цветята, по дърветата. Всички Негови подписи ние наричаме ”Стъпките на Свещения”. Който веднъж само се е докоснал до една от тези стъпки, той и поет е станал, и учен е станал, и музикант е станал, и философ е станал.

Казвате: Възможно ли е това? – Възможно е, разбира се. Ако жадният не се докосне до водата на извора, от него нищо не може да стане. Каква поезия може да напише поетът, който е жадувал цели десет дена? Каква картина ще нарисува художникът, който е гладувал цели десет дена? Поетът може да пише, художникът може да рисува, но ако са могли да се докоснат до стъпките на извора. Там, дето веднъж само е стъпил Свещеният крак на Единния, всяка Негова стъпка се е превърнала в извор. Тия извори никога не престават. Те вечно текат, вечно пръскат водите си. Знаете ли такъв извор някъде в България, който две-три хиляди години наред да е текъл? Вие не знаете това. Значи, има много въпроси, които трябва да се изучават. Има много тайни скрити в природата, които трябва да се разгадаят.

И тъй, благата на живота са дълбоко скрити в природата, и човек трябва съзнателно да работи, за да ги открие. Когато някой дълго време рови в земята, най-после намира злато, скъпоценни камъни, и по този начин забогатява. Когато ученият дълго време рови из библиотеките на природата, най-после той открива нещо ценно, и става велик изобретател, или гений в дадена област. Големи богатства се крият в природата, големи богатства се крият и в човешката душа. Срещате някого, казвате: Срещнах един човек! – Така е, човек сте срещнали, но какво нещо е човекът, какво нещо е човешката душа, не знаете. Човешката душа е велик, необятен свят. Достатъчно е за момент само да влезете в този свят, за да откриете големи богатства и за себе си, и за самата душа.

Съвременните проповедници, пък и тия на миналото, са говорили и говорят за спасението на човешката душа. Как се спасява душата? За да се спаси човек, не е достатъчно да му говорите за Бога и да го убедите да вярва в Него. Човек може да се спаси само по начин, по който Бог спасява. Как спасява Бог? За да разберете, как Бог спасява душите, вижте, какво прави слънцето. От сутрин до вечер слънцето огрява земята, и тя непрестанно се намира под неговите благотворни лъчи, от които животът иде. Същото прави и Божественото слънце в човешката душа. Изгрее ли веднъж това слънце в човешката душа, то непрестанно изпраща лъчите си, върху физическия, умствения и сърдечния живот на човека и му дава условия да расте и да се развива. Щом расте и се развива правилно, едновременно с това човек се спасява. Това значи да се движи човек около себе си, да се движи и около слънцето. Така се движи и нашата земя. С нея заедно се движи и луната. Когато земята се движи около слънцето, и луната се движи около слънцето. Ако земята не се движеше около слънцето, и луната нямаше да се движи. Значи, луната е по-ограничена в движенията си, отколкото земята. В това отношение някои хора приличат на луната. Тяхното движение около слънцето е в зависимост от това на земята. И тези хора след време ще кажат, че са на особено мнение по дадени въпроси. – Какво особено мнение може да има човек, когато е зависим от много неща? За да има особено мнение върху важни въпроси, преди всичко човек трябва да бъде независим. Той трябва да излезе от зависимостта, в която се намира както луната, и да стане свободна планета, която да се движи самостоятелно около слънцето. От хиляди години насам луната слугува на земята, осветява я, с цел да се освободи един ден от нейното влияние, да стане свободна планета. За да дойде до това положение, луната трябва да бъде умна.

Въз основа на това, и човек се стреми да придобие свободата си. Свободата се придобива чрез намиране на Божественото Начало. Щом намери Божественото Начало в себе си, човек става свободен. Даде ли път на Божественото, той може да каже, че е чул Божия глас в себе си и да цитира стиха от Евангелието: ”Които чуят гласа на Господа в себе си, ще оживеят.” Пак в Евангелието е казано: ”И ще вложи Духа си в тях.” – В кои тях? – В ония, които са чули гласа на Бога. Това е реалното в живота, но докато се дойде до него, трябва да се минат ред последователни стъпки. Едно се изисква от човека: докато Божественото Начало влезе и се засели да живее в него, той да не се натъква на противоречия, или ако се натъква, да ги разрешава правилно, с оглед на дадената му светлина. Ако наблюдавате живота на духовните и на светските хора, ще намерите голяма разлика: духовните хора постоянно се молят. Дето отидат, в пустинята, или на нивата, те все се молят. Светските хора пък постоянно ровят в земята. Ще ги видите с мотика, с търнокоп и с рало да орат земята. Те казват: ”Нивата не ще молитва, но – мотика.” Чудни са хората, когато делят работата си. Според мене, които се молят, те трябва и да работят, да орат, да копаят, да учат. Които копаят и орат, и те трябва да се молят. Човек трябва едновременно и да работи, и да се моли.

Съвременните хора се намират в положението на онзи българин, който станал ортак с един турчин кафеджия. Турчинът излизал пред кафенето си да чука кафе в една голяма кремъчна чутура. Като вдигал и слагал чука в чутурата, той изпъшквал и казвал: хъ-хъ – тежка била работата му. В това време българинът минавал покрай кафенето и казал на турчина: Слушай, приятелю, тази работа, която вършиш, е тежка за тебе. Ти едновременно чукаш и викаш ”хъ”. Хайде да разделим работата помежду си: Ти вдигай и слагай чука, а аз ще казвам ”хъ” – Добре, съгласен съм. Турчинът чукал кафето, а българинът казвал ”хъ”. Като счукал кафето, турчинът започнал да го продава, да прави кафета на клиентите си. Българинът го запитал: Защо не дадеш и на мене нещо от печалбата? Нали сме ортаци в тази работа! Турчинът мълчал, нищо не отговарял. Тогава българинът завел дело против ортака си. Кадията бил умен човек. Той разгледал делото, проучил го, и казал: Ще направите една тенекиена кутия, в която ще туряте парите, спечелени от кафето. Като туряте парите в тенекията, ще чувате един звук ”тин-тин”. Парите ще вземе онзи от вас, който е вдигал и слагал чука в чутурата, а това ”тин” ще се даде на ортака, който е казвал ”хъ”.

Следователно, който иска да се ползва от благата на дадена работа, той трябва едновременно да работи и да се моли. И който се моли, и той е прав; и който оре, и той е прав, но казвам: Ти, който се молиш, започни да ореш; ти, който ореш, започни да се молиш. Такъв е Божественият закон. – Ние не познаваме още този закон. – Ще го научите. Срещам онзи, който се моли, и му казвам: Ти сега ще се научиш да ореш. – Не зная, как се оре. – Вземи мотиката, вземи ралото и ела след мене, аз ще те науча. Срещам другия, който оре, и му казвам: Ти сега ще започнеш да се молиш. – Не зная, как да се моля, накъде да се обърна, на изток, или на запад. – Когато те бият, как се молиш? Накъде се обръщаш тогава? Имаш ли време да търсиш изток и тогава да се молиш да не те бият? Щом започнат да те налагат, на която посока си обърнат, веднага започваш да се молиш и казваш: Моля, не ме бийте! Кажете, какво искате от мене?

Що е молитва? – Молитвата е общение със стъпките, с мислите и с чувствата на Единния, на Свещения. Мнозина имат крива представа за Бога. Те Го считат за нещо страшно, което наказва, изпраща страдания на хората. – Не е така. По-милостив, по-благ от Бога няма. Неговото лице е толкова красиво, толкова благо. По-красиво лице от Божието не съществува. Бог крие лицето си от хората, защото, които Го видят, ще напуснат дом, ще напуснат училище, ще напуснат ниви и ще тръгнат след Него. За да не се наруши реда и порядъка в света, Бог крие лицето си от хората. Никой още не е готов да види това Свещено лице. Псалмопевецът казва: ”Когато видя красотата на Твоето лице, душата ми ще се изпълни с радост.” Казвате: Страшно нещо е да видите лицето на Бога! – Не е страшно да видиш това лице, но не си готов още да Го видиш. Който веднъж само е зърнал лицето на Бога, той е придобил безсмъртието, той е разбрал смисъла на живота. Само този човек може да каже: Сляп бях, но сега виждам. За този човек животът е отворена книга, от която той чете и всичко разбира. За този човек всички пътища са отворени, и той може свободно да ходи навсякъде. Който види лицето на Бога и продължи да се съмнява, той нищо не е видял. Учениците Христови казваха: Покажи ни лицето Си, и доста ни е това. Те искаха да видят лицето на Бога, но не бяха готови. Затова Христос им казваше: ”Който е видял мене, той е видял и Отца.” Мислите ли, че ако Христос дойде днес на земята, хората ще Го познаят? И днес ще се повтори същата история, пак няма да Го познаят. Ако Христос дойде днес на земята, Той ще лъчеизпуска от себе си топлина и светлина, не по-низка от десет хиляди градуса. Кой ще може тогава да се приближи до Него? Ако е обикновен човек с температура 37 градуса, всеки може да се приближи при Него и да каже: И Той е като нас. И Той като нас обича да хапне, да пийне, да поспи. В какво ще вярваме тогава? Да се мисли така, това е заблуждение. Докато е на земята, човек ще яде, ще пие, ще спи, но има разлика в това, което обикновеният човек яде и пие и това, което светията, праведният яде и пие.

И Мойсей се натъкнал на едно противоречие в живота си, но като не могъл да го разреши, направил една погрешка. Като бил на Синайската гора, той срещнал един овчар, който правил някакви големи приготовления. – Какво правиш, приятелю? – Заклах една от най-тлъстите си овце и сега ще я опека на огъня, защото Господ ще ми дойде на гости. – Колко си глупав! Господ не яде овце и не ходи. – Така ли? – рекъл чистосърдечният овчар – и се обезсърчил. Духът му отпаднал, радостта му изчезнала, и той спрял приготовленията, които правил за Господа. Мойсей продължил пътя си, но почувствал, че Бог не е доволен от него и чул тих глас да му говори отвътре: Защо наскърби най-добрия ми раб? Трябваше ли да се месиш в чуждите работи? Върни се от пътя си и кажи на раба ми, че ще го посетя. Мойсей се върнал при овчаря и му казал: Прости ме, аз сгреших към тебе. Продължи приготовленията си, Господ ще те посети. Овчарят се зарадвал и продължил работата си. Понеже Мойсей нямал опитност да знае, как Господ посещава хората от земята, затова се скрил да види, какво ще стане. Като приготвил всичко, каквото било нужно за Великия гост, овчарят легнал малко да си почине и заспал. В това време огън слязъл от небето и изгорил овцата, която овчарят приготвил за Господа. Като се събудил и видял, че овцата я няма, овчарят се зарадвал и благодарил на Господа за посещението. Това посещение не е нищо друго, освен присъствие на Божественото в човека. Това е идеалът на душата, към който всеки се стреми.

Един съвременен астроном имал желание отблизо да види слънцето, звездите, различните планети, да разбере, как са устроени, какъв живот има там и т.н. Дълго време се молил на Бога да му даде възможност да задоволи своята любознателност, да проникне в живота на небето. Най-после молитвата му била чута. Господ изпратил специален ангел от небето да го разведе из всички слънца и планети. Това зарадвало твърде много астронома, че ще има възможност да се осветли по въпроса за създаването на вселената и ще може да даде на човечеството верни сведения за живота на небето. За тази цел ангелът оставил тялото на астронома на земята, а взел със себе си само ума и сърцето му и се понесли из пространството: започнали да обикалят всички звезди, всички малки и големи планети и слънца, всички светове. По едно време астрономът запитал ангела: Няма ли край тази работа? До кога ще ме водиш из пространството? – Ние сме едва в началото на нашето пътешествие. – Тогава, моля ти се, върни ме назад. Не съм готов още да изследвам небето по този начин. Уморих се вече.

Казвам: Има неща, които при сегашните условия на живота не са достъпни още за човешкия ум и за човешкото сърце. Щом е така, няма защо преждевременно да се доказват тия неща. Да изследвате небето, това значи да четете Свещената книга на живота, да вървите по Свещените стъпки на Твореца. Небето, това е съвкупност от живи светове, в които Божественото се проявява. Небето, това е надеждата на света. Който се е обезнадеждил, той трябва да излиза всяка вечер вън, да гледа небето. Като наблюдава звездите, да се радва на техния живот. Звездите пък са писмото, което Свещената книга съдържа. Всяка душа има възможност да чете и да разбира това писмо, да възприема радостта, която съществува в тия светове. Всяка звезда говори на хората на специален език. Говорът и се разбира от влиянието, което тя указва върху човека. За пример, всички благородни хора, със светли умове и чисти сърца, се намират под влиянието на Сириус. По култура Сириус е близо до Слънцето. Съществата, които живеят на Слънцето и тези на Сириус, се съобщават помежду си. По какъв начин се съобщават? Науката признава ли това съобщаване? Какви доказателства има за това? Официалната наука няма никакви доказателства, затова не признава тези твърдения. Обаче, Божествената наука признава тия факти и може да ги докаже. За Сириус се казва, че се намира по-далеч от земята, отколкото Алфа Центориус. Това се доказва по времето, необходимо за пристигане на неговата светлина на земята. Три години са нужни, докато светлината на Алфа Центориус стигне до земята, а за светлината на Сириус е потребно повече време.

Нашите понятия за бързина на движението са относителни. Ние нямаме абсолютна мярка, според която да изчисляваме бързината на движението. Като относителна мярка за бързината на движението, взимаме бързината на светлината. Всяка друга мярка, по-голяма от тази на светлината, става вече непонятна за нас. Каква друга мярка можете да вземете? Ще кажете, може би, че като мярка за измерване бързината на движението може да се вземе бързината на мисълта. Каква е бързината на мисълта – никой не знае. Ще кажете, че с бързината на мисълта за един момент само можете да отидете на слънцето. Възможно е това, но образите, които ще възприемете с мисълта си от слънцето, не можете да ги пренесете във вашия мозък. Какво има на слънцето, мисълта знае, но ти, като човек със своя физически мозък, не можеш да възприемеш. – Защо? – Защото между мисълта, като висше съзнание, и физическото съзнание няма вътрешна връзка. Ако тази връзка в човека се възстанови, всички образи, възприети от слънцето, ще изпъкнат в съзнанието му. Докато тази връзка не се възстанови, в човешкото съзнание винаги ще съществува известна тъмнина, която ще спъва хората. Казвате: Да живеем, че каквото ще да става! – Така е, но живеенето се отнася само за безсмъртните. Истински живее само безсмъртният.

Христос каза на Матея: ”Ела след мене!” Матей стана и отиде след Христа. Ако Христос каже днес на някого същите думи, той ще го запита: Де отиваш? Той ще иска да знае, де отива Христос, за да си помисли, може ли да Го последва. Когато Христос ви покани след себе си, вие не трябва да срещнете нито един човек на пътя си, който да ви запита, де отивате. Всички хора от миналото трябва да останат зад вас, а пред вас да стоят само праведни. И които вие настигнете, също няма да ги питате, къде отиват. Нито вас ще питат, къде отивате, нито вие ще питате. Когото настигнете, той сам ще ви каже: Аз зная, че вие отивате там, дето и аз отивам. Това ще бъде насърчение и за двамата. Щом сте тръгнали в този път, вървете напред! Връщане да няма! Преди години в полуостров Аляска, в Азия, бяха открили някакво голямо богатство, голямо съкровище. Мнозина отиваха със шейни, да вземат нещо. Някои от тях се връщаха с много пари, забогатяха; други се връщаха сиромаси, а трети – съвсем не се върнаха.

”Ела след мене!” Новият, светлият път изисква смели хора. Като чуете този вътрешен зов, вие ще помислите, че трябва да напуснете живота си. – Не, вие трябва да напуснете само онези мъртви, изостанали от вековете архаически неща и да се запознаете със същинския живот. Това значи: ”Да възлюбиш ближния си като себе си!” Всеки ден проверявайте, обичате ли хората като себе си. Който не обича хората заради Бога, той е мъртъв човек; който ламти само за пари, той е мъртъв; който иска учен да стане, той е мъртъв; който иска виден да бъде, той е мъртъв. Това са остатъци от миналото. Човешката душа носи всичко в себе си. В нея е вложено и знание, и богатство, и сила – няма защо сега да го придобива. Сега са нужни само условия за развиване на това, което е вложено в човека. Казвате: Аз искам да се обърна към Бога, да стана праведен. Ако отсега нататък искаш да се обърнеш към Бога, да станеш праведен човек, ти много си закъснял. Досега е трябвало да направиш хиляди опити в това направление, че да си съвършено готов, като петте разумни деви, да влезеш направо в Царството Божие. Остане ли сега да купуваш масло и да пълниш кадилницата си, твоята работа е свършена. Вратата на Царството Божие ще се затвори пред тебе, и ти ще останеш вън. Който е готов, той ще чака с кадилницата си пред вратата на Царството Божие да влезе вътре. Който не е готов, той трябва по-рано да стане, да купи масло и да се нареди с другите заедно да чака, докато чуе името си.

Всичко се заключава в приложението. Не е достатъчно да се каже, че трябва да бъдем религиозни, или трябва да бъдем добри, любещи, но доброто, любовта, трябва да се проявят. Не да бъде човек религиозен, но с религията той трябва да разреши нещо. Какво трябва да разреши? – Вътрешния смисъл на живота. Религията трябва да създаде вътрешна връзка между хората, да събуди в тях съзнанието, че всички имат общ произход. Следователно, всички същества, от най-малки до най-големи – ангели, човеци, животни, растения – имат определено място и определена работа. Това определя значението на всяко живо същество в общия живот. Ще кажете, че не разбирате това нещо. Щом не разбирате, това показва, че не сте готови още за висшата математика. Когато професорът отвори една от тия книги, веднага разбира смисъла и съдържанието им. Каквато формула види, той я разбира. Отивате на планината, гледате разхвърляни камъни, но нищо не разбирате. Щом дойде минералогът, веднага започва да чете по тях. Виждате различни растения, животни, насекоми, но нищо не разбирате. Щом дойде някой зоолог, или ботаник, веднага ще ви каже, какво растение или животно е това, какво име носи, как и при какви условия расте и се развива. Срещате някой психолог, казвате: Учен човек е този, той се занимава с човешката душа.

Какво представя душата? – Душата е център, в който се събират всички красиви заложби и възможности за човека. Щом загуби този център, човек загубва всички възможности и условия в себе си да се прояви. Без душа човек не може да се прояви. За да се развива правилно, той трябва да проявява четири неща в себе си: ум, сърце, душа и дух. Това се четири необходими елемента за развитието на човека. Съвременните хора признават ума, сърцето, донякъде и духа. Дойде ли до душата, те я отричат, не признават нейното съществуване. Безсмъртието на човека седи в съзнанието, че има душа. Като намери душата си, човек става безсмъртен. Щом изгуби душата си, той влиза в областта на смъртта. Значи, душата носи безсмъртие. Казано е в Писанието: ”И вдъхна му Бог дихание, и той стана жива душа.” Като не изпълни закона на послушанието, първият човек изгуби душата си, още докато беше в рая. Казват, че жената била врата, която не могла да издържи на напора, който упражнил върху нея Луцифер, адепта на черното братство. Какво се иска днес от жената? Да усили, да закрепи тази врата, че никой да не я отваря, освен Бог. Що е жената? – Жената, в пълен смисъл на думата, подразбира врата, която се отваря само с ключа на Бога. Всяка друга врата, която се отваря с ключовете на обикновените хора, не е жена. Това е новото определение за жената. Че жената била красива, че представяла мекия елемент – това е друг въпрос. Красота, мекота, богатство, знание, сила – всичко се съдържа в душата. Душата никога не може да бъде изоставена, пренебрегната. Когато човек пренебрегва своята душа, Бог предварително я взима. Небето е много взискателно и строго към своето. То не позволява да се злоупотребява с Божественото. Срещам едного. Той ме поглежда отгоре до долу, измерва ме. Питам: Имаш ли точни везни, с които да ме претеглиш? Аз сам ще ти кажа, какво имам. Имам глава, която право мисли; имам отворени очи, които никога не дремят. Безсмъртието изключва дрямката. Имам крака, които здраво държат тялото ми. Краката представят човешките добродетели. Имам ръце, които добре работят. Ръцете представят правдата. Щом имам всичко това, душата ми е на място. Следователно, не може да стане престъпление в света, което Бог да не види. Ако Бог спеше, както хората спят, нищо не би останало от света. Един ден, когато придобият безсмъртие, и хората ще бъдат подобни на Бога. Христос казва: ”Гледайте сърцата ви да не натегнат в ядене и пиене, да не заспите.

Като говоря по този начин, аз не искам да ви наплаша, да мислите, как ще се спасите тогава. Въпросът не е за спасение, но за безсмъртие. Спасението е приготовление за безсмъртието. Покаяние, спасение са приготовителни процеси. Днес човечеството се стреми към по-високи идеали – към братство и сестринство, към безсмъртие. Само в безсмъртието може да се реализира истинското братство и сестринство. Да чувстваш човека като свой брат и своя сестра, това значи да ги държиш в ума, в сърцето и в съзнанието си толкова високо, колкото и себе си държиш. Днес никой за никого няма добро мнение. Съвременният човек няма добро мнение и за себе си даже. Идеята за братство изисква от всеки човек да носи в душата си свещен образ за своя брат и за своята сестра. Че някой направил една погрешка – това нищо не значи. Тази погрешка не принадлежи на неговата душа. Достатъчно е да погледнете на брата си с любов, и грешката му моментално ще се изправи. Любовта изключва всякакви погрешки, всякакви престъпления. Който има любов, той не може да прави погрешки и престъпления. – Защо? – Защото той живее в Бога, а пред Неговото лице никакво престъпление не може да се извърши.

Двама души пътували заедно: единият бил по-богат, носил със себе си един чувал от 50–60 кг злато. Другият бил по-беден, носил със себе си едва два-три килограма злато. По едно време първият пътник заспал. В това време вторият започнал да мисли, как да вземе малко злато от чувала на другаря си. Той мислил, борил се с изкушението, да вземе ли злато, или да не вземе. Ако този пътник се стремеше към съвършенство, към реализиране идеята за братство, той по-скоро трябваше да извади от своя чувал малко злато и да го тури в чувала на другаря си, отколкото да открадне. Постъпи ли по този начин, той ще се справи с изкушението, и втори път няма да пожелае да краде. Не е лесно човек да се справя с изкушенията. Който не е преживял тези борби, той лесно се произнася, че този, че онзи били нечестни хора. Отде знае, че еди-кой си не е честен човек? Или, отде знае, че еди-кой си е без сърце, без душа? Ти, който казваш, че еди-кой си няма душа, как позна това? Де е твоята душа тогава?

Казвам: Докато е на земята, човек трябва да се стреми към все по-висок идеал, към самоусъвършенстване. Процесът на самоусъвършенстването е вечен, той е без начало и без край. И Христос, като Син Божий, дойде на земята да придобие нещо, да придаде нещо към своето съвършенство. Ще кажете, че Той не е бил абсолютен Бог, затова е трябвало да се усъвършенства. Това са човешки приказки и разбирания. Вие трябва да разбирате думите, които Христос е казал: ”Отец ми е по-голям от мене. Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца, Който ме е проводил.” Христос дойде да изпълни волята Божия, а с това заедно и да се самоусъвършенства. В изпълнение волята Божия седи усъвършенстването на човека. Следователно, същото се отнася и до вас. Като не можете да изпълните тази Свещена воля, вие често изпадате в малодушие, измъчвате се, страдате. Това, че имате малки, или големи страдания, е в реда на нещата. Кой не е страдал в света? Покажете ми един Учител, един адепт, един велик човек, който да не е страдал. И боговете са страдали. Само Вечният, Абсолютният, Свещеният не е страдал и не страда. Всички същества след Него са подложени на страдания, мъчнотии и несполуки, докато достигнат съвършенство. Вие, малките същества, които сега изниквате от земята като нежни, слаби фиданки, на вас отсега нататък предстои да растете и да се развивате. Христос уподобява хората на фиданки и казва: ”Аз съм лозата, вие – пръчките.” Както виждате, една лоза от Божествения свят говори. Това сравнение, което Христос прави, е в преносен смисъл.

”Ела след мене!” Когато чуете този зов, всяко съмнение, всяка съблазън трябва да изчезнат от вас. Тогава вие ще разберете, че една Истина съществува в света, на която всякога можете да разчитате. Който е дошъл до тази Истина, той навсякъде носи радост и веселие. Дето и да се намира, каквото положение да заема, този човек е добре дошъл навсякъде. Ако е слуга, господарят му ще го гледа като писано яйце. Ако е баща, майка, син, дъщеря, учител – всички ще го обичат и уважават и почитат. Този човек е повече от скъпоценен камък. Веднъж намерили този скъпоценен камък, вие за нищо не го давате някому. Такова нещо представя добрият човек. И затова казвам: Колкото повече добри хора познавате, толкова по-добре за вас.

Кой е добър човек? Добър човек е този, който може да носи страдания, изпитания, изкушения, без да роптае, без да протестира. Когато изкушението дойде при него, той не бърка в чувала на своя ближен да вземе от там нещо, но дава от себе си. Добрият човек никого не ощетява. Той е брат, той е сестра. Сестра наричаме онази душа, която се отключва само с ключа на Божията Любов. Един ключ има в света – той е ключът на Божията Любов. Който чуе гласа на тази Любов, той не може вече да се съблазнява, той обича всички хора. Изкушава се само онзи, който обича един човек само. Обаче, който обича всички, той не може да се изкушава. В любовта изкушенията не съществуват. Тя е толкова голяма, толкова велика и мощна, че всичко отстъпва пред нея. И най-лошите същества отстъпват пред лицето на любовта. Любовта превръща и най-дебелите ледове в пара; и най-лошите духове тя обръща към Бога; и въгленът от топлината на любовта се превръща в диамант. Тази любов, обаче, не е за хората от света. Тя е само за онези, които се стремят към новия живот.

Съвременните хора говорят за устройство на обществото, за изправяне на света, и търсят нови методи за това, но не се спират върху въпроса за любовта, като велика мощна сила, която може да преустрои целия свят. Светът е устроен вече, няма защо хората да го преустройват. На хората предстои да изучават растенията и животните, които са създадени от милиони години насам. Съществата, които посяха семената на растенията и на плодните дървета, имаха грижа за това. Те пренесоха тия семена от други места и ги посадиха на земята. Милиони работници извършиха тази работа. Те пренесоха и рибите, и птиците от специални места. Така пренесоха и животните, а накрая и човека. Мойсей предава историята за създаването на света много просто. Когато дохожда въпрос за създаването на човека, той казва, че Бог е взел пръст, направил от нея човек, в когото вдъхнал дихание, и станал жива душа. – Не, човек не е бил направен по този начин, той е бил свален на земята от висок свят. Тържествена е историята за създаването на човека, но Мойсей я предава в проста форма, да бъде от една страна понятна за всички, а от друга страна скрита за обикновените хора.

”Ела след мене!” Така и майката вика детето си. Ако не познава този глас, детето не познава тогава своята майка. В този човек има вътрешно чувство, по което той познава всички ония, с които е свързан. Един млад американец се отделил в ранните си години още от майка си и живял десет години далеч от нея. По едно време той заболял от петнист тиф, вследствие на което изгубил съзнание. Лекарите дохождали, туряли ръката си на главата му, но той никого не познал. Когато се научила за тежкото положение на сина си, майката дошла от Америка да го види. Тя турила ръката си върху главата на сина си, и той, макар и в безсъзнание, казал: Мамо! Значи, има една Свещена ръка, която ние познаваме по вътрешен път. Всеки познава, чувства свещената ръка, която го е донесла в света.

Христос казва: ”Ела след мене!” Това значи: ела след мене да ти покажа стъпките на Свещения. По-нататък Христос казва: ”Който е видял мене, видял е и Отца ми. Словото, което ви казвам, не говоря от себе си, но говоря това, което съм чул от Отца си.” Със Словото си, Христос искаше да покаже на хората стъпките на Свещения, да им покаже начин да коригират живота си. Както човек се нуждае от чист въздух, светлина и топлина на физическия свят, така се нуждае и от Словото за духовния свят. Някой казва, че едно време сърцето му е горяло от любов, но сега вече не гори. – Този човек е изгубил много. Сърцето на човека постоянно трябва да гори от любов – да гори без да изгаря. Единствената работа, с която човек трябва да се занимава, това е любовта. Защо? – Защото любовта осмисля живота, любовта осмисля науката, поезията, изкуството. Любовта осмисля всичко. Божията Любов осмисля целия живот. Всяка любов, която не осмисля живота, не е Божествена. Когато види Бога, т.е. Любовта, човек всичко забравя: недоразумения, скърби, страдания, противоречия.

Питам: може ли да се нарече престъпник онзи, който с чаша гребе вода от голям, дълбок извор? Може ли да се нарече крадец онзи, който от една златна планина, голяма като Витоша, взима няколко килограма злато? И 50 килограма злато да вземе, планината няма да усети даже, че са взели нещо от нея. Богатият човек никога не счита хората за престъпници. Богатият никого не одумва, не критикува. Сиромахът счита, че хората правят престъпления, затова ги одумва и критикува. Колкото много злато да вземете от планината, пак не можете да го сравните с житото, което Свещеният е дал на човечеството. Българите трябва да се радват на житото, което им е дадено. Благословено да е житото, да ражда, да дава своя плод! Да оживее житото в нас!

Съвременните хора трябва да се учат на щедрост от житото. Те са станали много скържави. Човек трябва да мяза на извор, който постоянно дава. Който иска да пие вода, той свободно може да отиде при някой извор и да си начерпи, колкото желае. Той ще приеме водата направо от извора. Аз не препоръчвам вода, която минава през кюнци. Направо приемайте водата от извора! Нека всеки човек пие от водата на вашия извор. Давайте с радост от своя извор на всяка жадна, на всяка утрудена душа. Помагайте си във всички направления! Бъдете щедри във всички случаи на живота си. Щедростта не се добива лесно. Всеки трябва да носи в ума си идеята да бъде щедър. Това не значи, че трябва да изисквате от хората да бъдат щедри. Ако изисквате от хората да бъдат щедри, а сами не сте такива, това показва вашето користолюбие. Всеки трябва да дава на другите заради Господа. Носете Божественото в света и давайте от изобилието, което имате.

Днес Христос отправя към всички своя зов: ”Ела след мене!” От този ден у вас ще потече нов живот, нови разбирания. Които разберат тези думи, те ще се зарадват; които не ги разберат, те ще се уплашат и ще изпаднат в положението на онзи ученик от времето на Христа, който казал: Учителю, позволи ми да отида да погреба баща си. Христос му отговорил: ”Остави мъртвите да погребват умрелите си. Ти ела след мене!” Това е проповядвал Христос. Който разбере учението Му, той ще придобие Вечния живот.

Всички религиозни плачат за Христа, и говорят за Неговите страдания. Въпреки това, светът и до днес още е пълен със затвори, с просяци, със сакати, хроми, клосни. Днес навсякъде се говори за убийства, за престъпления, че този ще обесят, онзи ще обесят. Какво показва това? Това показва, че Христос и до днес още не е свободен. Всичко това се върши от християни, от последователи на Христа. В Негово име днес се вършат най-големите престъпления. Всички са християни и като се срещнат, запитват се едни други: Ти вярваш ли в Бога? Вярваш ли в Христа? Питам: трябва ли да питате детето, вярва ли в майка си? Разумното дете всякога вярва в майка си.

Сега аз не искам да засягам вашето верую. Който се засяга, той е от старото верую. Човекът на новото верую разбира Христа, разбира думите Му ”Ела след мене!” – и тръгва подир Него. Сега мислете върху думите: ”Ела след мене!” Нека днешният ден създаде у вас нова епоха, живот на ново вътрешно разбиране. Нека този ден събуди у вас всички благородни подтици, благородни и красиви стремежи.

Съвременната наука разполага с обикновени начини за възпитание на човека, но тия методи не дават много. За пример, хората се възползваха от теорията на Ломброзо за познаване на престъпниците, но какво придобиха от тези научни данни? Не е въпрос да познавате престъпността в човека, както и неговите отклонения от правия път. Важно е да познавате добродетелите в човека. Доброто е в сила да възпита хората, а не злото. Френологията, астрологията, хиромантията имат за цел да покажат, какво е вложено в човека, и как може този капитал да се пусне в обръщение. Няма нищо скрито-покрито в човека. На ръката, на лицето, на главата на човека е написано всичко онова, което той е наследил от своите деди и прадеди, добро или лошо. На човека не остава нищо друго, освен да изправи кривото и да развие доброто, което е вложено в него.

”Ела след мене!” До кого е отправил Христос този зов? Христос е отправил този зов до всички ония, на които са разместени главите, очите, ръцете, краката. Той отправил този зов до всички ония, които имат нещо изкълчено в себе си. Ако срещнете някой човек, на когото кракът е изместен, Христос ще му каже: ”Ела след мене!” – Защо? – За да изправя крака ти. – Че как ще го изправиш? От ред поколения някои от нашия род обичаха да понакуцват. – Ела след мене! Куцият тръгва след Христа и не забелязва, как кракът му се изправя. Следователно, който тръгне след Христа, той ще изправи, ще намести своите вътрешни и външни удове, които от векове още са разместени. Какво по-красиво, по-велико от това за човека?

И тъй, за да дойде до красивото в живота, човек трябва да има една мярка за нещата. Тя е абсолютна мярка, с която той ще създаде своето бъдеще. Тази мярка се крие в Христовото учение, в Неговите велики принципи, както и в думите; ”Ела след мене!” Изучаваш ли някаква наука, спомни си думите: ”Ела след мене!” Изучаваш ли философия, музика, поезия, изкуство, спомни си думите: ”Ела след мене!” Любиш ли, спомни си думите: ”Ела след мене!” Човешкият живот трябва да върви по стъпките на Божественото, за да може животът да се осмисли. Човекът може да осмисли живота си, когато дойде до положение да цени душата. Във всеки човек, той трябва да вижда първо душата, а после неговите прояви. Няма по-велико нещо от човешката душа. Мнозина се оплакват, че сърцето им изгоряло, че умът им бил объркан. Това са състояния, които се дължат на факта, че сърцето и умът на човека ред години са яли и пили, без да мислят, че работа се иска от тях. Задачата на душата е да изправи обърканите работи на ума и сърцето. Светът се нуждае от души. Много хора вече живеят със своите души и работят за повдигането на човечеството. За тези хора е казано в Писанието: ”Ще се всели Божият Дух.” Когато Духът се всели в човешката душа, тогава безсмъртието ще дойде в света. Когато безсмъртието дойде, няма да има вече сухи извори, изсъхнали дървета и сухи кости по гробищата. Безсмъртният е жив паметник, на който всеки се кланя. В човешкият свят не съществуват живи паметници. Те съществуват само в Божествения свят. Желая на всички да станете живи паметници, да влезете в Божествения свят!

Сега, желая на всички душата ви да похлопа на вашата врата и да каже: ”Ела след мене!” Казвате: Какво ще стане с нас, ако отидем след нея, и тя ни върне пак назад? Не мислете за това. Не се съмнявайте в душата си. Покани ли ви, идете след нея, и не се смущавайте. Смисълът на живота е при нея, а не при сърцето и ума ви, които са изложени на постоянни промени. Когато кажат на растението ”ела след мене”, това значи да влезе в почвата, да расте и да се развива. Когато кажат на рибата ”ела след мене”, това значи да влезе във водата, дето са условията на нейния живот. Когато кажат на птицата ”ела след мене”, това значи да я пуснат във въздуха, свободно да хвърчи. Когато кажат на човека ”ела след мене!”, това значи да го поставят в света на неговата душа, дето той може правилно да мисли и да чувства. Който живее в душата си, само той може да мисли. Без душа, човек живее в свят на илюзии, на заблуждения. С душа човек живее в действителността, в пълнотата на живота. Всеки може да провери тази истина. За това, обаче, се изисква пълна вяра в Единния, в Свещения. С тази вяра корабът ви спокойно ще преплава бурното море, без да потъне. Мъчнотиите и страданията ще минат и заминат, без да ви причинят някакви повреди. Каквито и мъчнотии и страдания да преживявате, всичко ще се превърне на добро.

Велики са принципите на новото учение! Те правят хората братя и сестри помежду си. Те превръщат злото в добро. И тогава, като се каже, за някоя жена, че е сестра, подразбираме такава душа, която може да се отвара само с ключа на Божествената Любов. Днес жената носи ключа на спасението. Ако тя може да употреби този ключ на място, светът моментално ще се изправи, моментално ще се спаси. Едно мога да препоръчам на българите: да се освободят от своето любопитство. Де кого срещне, българинът ще му зададе ред въпроси: Къде отиваш? Какво правиш? Женен ли си? Какво работиш? Колко ти плащат? – Не се интересувайте от чуждите работи! Вземете пример в това отношение от англичаните. Англичанинът седи в едно купе на трена, пътува за някъде. Срещу него седи непознат пътник и пуши цигара. По едно време непознатият пътник задрямал. Искри от цигарата паднали върху дрехата му, която след малко почнала да дими. Англичанинът забелязал това нещо, но понеже не познавал спътника си, не посмял да го събуди и да обърне вниманието му, че дрехата му се запалила. Той потърсил с погледа си човек, който да познава задрямалия пътник и, като намерил такъв, обърнал се учтиво към него с думите: Моля, запознайте ме с този господин. След като го запознали, той казал на въпросния пътник: Господине, дрехата ви се е запалила. В това отношение, англичанинът има добра черта – той запазва присъствие на духа си. Ако българинът беше на мястото на англичанина, веднага щеше да събуди пътника, ще го стресне и ще му каже, че дрехата му се е запалила.

”Ела след мене!” Кой може да тръгне след Христа? След Христа може да тръгне само онзи, който е разбрал думите Му. Може да разбере думите на Христа само онзи, на когото умът е на място. Умът пък е на място само на онзи, на когото душата е дошла в него. Този човек разбира дълбокия смисъл на думите ”ела след мене” Иначе, човек без душа ще разбере тези думи буквално и ще изпадне в заблуждение. Като изтрезнее, ще каже: Сляп бях, но сега виждам. Който е разбрал думите на Христа, той е щастлив човек, той е намерил истината.

Сега, няма да ви поздравя с думите ”Христос възкресе”, защото, ако за едни е възкръснал за други още не е възкръснал. Ако някой ми каже ”Христос възкресе”, ще го питам: Ходи ли в болниците да посетиш някои болни? Между болните ще намериш Христа. Ходи ли да посетиш онази вдовица, останала с четири-пет сирачета? Даде ли парче хляб на гладния? Щом казваш, че Христос е възкръснал, подразбирам, че си ходил между вдовиците, сирачетата и гладните, защото там е Христос.

Някой казва: Христос възкресе, парици донесе. – Не, Христос възкресе, истината донесе. Истината пък носи свобода и любов за човешката душа. Любовта върви по стъпките на истината. Пътят на Любовта е път на Истината. Следователно, който не разбира истината, той не може да възприеме любовта в себе си. Щом любовта не дойде в човека, и душата му не присъства в него. Когато любовта дойде в човека, той е в състояние вече да намери онова, което е изгубил. Какво е изгубил? Той е изгубил душата си. Когато намери душата си, той може вече да се нарече човек. Най-хубавото име, което можете да дадете на някое живо същество, това е името човек. По-красиво име от името ”човек” няма. Да нарекат някого цар, княз, това е нищо в сравнение с името човек. Много от ангелите, които живеят на небето, биха дали всичко, само да бъдат човеци. По този въпрос няма да давам никакви обяснения. Защо и за какво ангелите биха желали да бъдат човеци, не е нужно да знаете. Ако знаете това, ще опетните ума си. Вие ще се съблазните така, както ще се съблазните, ако извадя пред вас една торба със златни английски лири. Който я види, той веднага ще пожелае за себе си поне една от тия златни монети. Ако туря в торбата хубав, пресен хляб вместо злато, пак ще се съблазните. Всеки ще иска поне едно парче хляб. Ако някой вземе повече златни монети, или повече хляб, между вас ще се появи спор, защо еди-кой си взел повече от другите. Какво трябва да направя, за да не се съблазнявате? Трябва да нося едно кило жито от най-хубавото и на всеки човек да дам по две три зрънца да си посади. Колкото останат, ще ги туря в хамбара да чакат ред, докато дойдат други хора, и на тях да се даде. Който посади тия зрънца ще бъде богат щастлив човек.

”Ела след мене!” Този е зовът на Единния, на Свещения, Който минава през земята. Тръгнете след Неговите стъпки! Вървете по пътя, по който Той върви, ако искате да станете хора на новия живот, на новата култура, която сега иде в света.

14. Неделна беседа от Учителя, държана на 5 май, 1929 г. София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, мене, ела, всички, христос, свят, има, душа, живот, хора, себе, земя, време, всичко ,

 Неделни беседи , София, 5 Май 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder