НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Правилни изводи

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Правилни изводи

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, казва, аз, себе, сега, път, хора, живот, пари, казвам, наука, дойде, начин, бъде, ден, положение ,

Общ Окултен клас , София, 13 Март 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление върху правдата.

Представете си, че виждате една стонога. Какво заключение ще извадите от нея? Защо трябва да има толкова много крака? Това е един въпрос за разрешаване. В усилието, което мозъкът прави, за да разреши известен въпрос, се крие растенето на човека. Според закона на растенето, силите обикновено се движат нагоре. Запример, когато расте, детето обича често да се мери. То почти всеки ден се мери и отбелязва, докъде е достигнало. Дохожда най-после ден, когато растенето на физическия свят спира. Човек расте на височина само до известен предел и по-нататък престава да расте. Понеже човек е отражение на макрокосмоса, растенето му се определя от известни величини в природата. В пътя на развитието си, човек трябва да се наблюдава, да изучава своите желания, своите импулси, да знае, от какво естество са те и от какъв източник произтичат. Като изучава себе си, човек трябва да бъде справедлив: на всяко нещо да дава съответна цена и значение. Няма ли това справедливо отнасяне към себе си, човек може да отдаде особено значение на някоя физическа идея, вследствие на което да очаква от нея големи резултати. Не постигне ли желаното, той се обезсърдчава. Като знае това, човек трябва да различава мислите, чувствата и желанията си, да знае какво трябва да очаква от тях.

Съвременните хора не познават себе си, не се познават и помежду си. Това се дължи на голямото разнообразие между тях. Всеки човек, външно и вътрешно, е построен по особен начин, вследствие на което стремежите и разбиранията на едного коренно се различават от тия на другите. Срещате двама братя, родени от една майка и от един баща, но първият, по-големият обича красивото, великото и от него се възхищава, а по-малкият обича парите, по цял ден ги брои и мести от една каса в друга. Първият обича да чете, да се занимава с научни въпроси, а вторият – по цели часове се оглежда в огледалото. Кое е за предпочитане: да чете човек и да учи или да брои пари? Според случая. Ако се движи между учени хора, човек трябва да учи, да разбира техния език и интересите им. Обаче, ако е отворил кантора, той непременно трябва да има пари. Следователно, някога човек ще бъде в положението на учен, друг път – в положението на банкер, на войник, или на търговец и т.н. – Ама аз не искам да бъда войник, да нося пушка, да се бия. – И войник ще бъдеш, с пушка в ръка, и банкер, и учен ще бъдеш. Няма човек в света, който да не е воювал, да не се е бил с никого. Няма миролюбиви хора на земята. Вижте, какво правят малките деца. Ако не се бият помежду си, ще ги видите да се сражават с дърветата в гората. Не е лошо да воюва човек, но той трябва разумно да воюва. – Защо се бият хората? – За да се смекчат сърдцата им. Сърдцата на повечето хора са корави, жестоки. Като се излагат на ужасите на войната, като се осакатяват, те започват да страдат, и по този начин сърдцата им постепенно се смекчават. Ако войната е в състояние да смекчи, да облагороди човешкото сърце, тя е за предпочитане пред жестокостта на хората.

Днес всеки се стреми към морал, който внася мекота в отношенията на хората. Думата „морал“ в ограничен смисъл означава правилни отношения между хората. Моралът на хората се вижда ясно в техните отношения на вземане и даване. В старо време, хората са уреждали отношенията си на вземане и даване в натура: една крина жито за една крина грозде. Днес, обаче, разменната монета в търговските отношения на хората е парата: една каса грозде срещу 30-40 лв.

И тъй, дойдем ли до човешкия морал, там виждаме две страни на отношения: морал, който се прилага при вземане, и морал, който се прилага при даване. Когато моралът се отнася до вземане, всеки човек знае, как да постъпи. Стане ли въпрос за даване, там се проверява истинския морал на човека. Който е готов доброволно да изплаща своите задължения, той е морален човек. Който не е готов доброволно да изплаща задълженията си, той не е морален. Към него се прилага законът. Значи, законът се прилага към моралнослабия човек. Той знае, че ако не плати задължението си на време, ще има бой. Какво представя боят? – Боят е музикален такт, удар, музика. Наистина, като получи няколко музикални такта върху гърба си, човек се научава вече да бъде точен, изпълнителен към задълженията си. Като изучавате музикалните тактове, ще видите, че мъжът бие, т. е. дава такт по един начин, а жената – по друг начин. Както и да гледате на живота, сам по себе си той е сериозен. За онзи, който не разбира нещата, животът е забава.

Като ученици, вие изучавате числата, без да подозирате, че те имат отношение към психическия ви живот, както и към целокупния живот. Запример, вие не знаете, защо 1 x 1 = 1, 1 + 1 = 2, 2 – 2 = 0, 2 : 2 = 1. Числата взимат участие в мислите и чувствата на човека. За да разбере живота, човек трябва да изучава числата. Запример, всяка мисъл и всяко чувство, добри или лоши, отговарят на сили, които известни числа съдържат в себе си. Когато обичате някого и пожелавате да му направите нещо, вие избирате най-добрите материали за целта. Не го ли обичате, ще си послужите с долнокачествени материали. Баницата за любимия ви човек ще бъде направена от най-чисто и прясно брашно, масло и сирене. За онзи, когото не обичате, ще си послужите с по-долнокачествени материали. Ако днес хората страдат и не успяват в работите си, това се дължи на факта, че те често си служат с числа, на които качествените енергии са отрицателни. Казват, че 1 + 1 = 2. Какво означава това действие? Това показва, че след като си работил цял ден, получаваш заплата за деня един златен лев. Защо, обаче, 1 x 1 = 1? Това показва, че единицата, умножена сама на себе си, дава пак единица. Когато се оглежда в огледало, човек вижда себе си. Този, който е пред огледалото, и този в огледалото представят един и същ човек. Те не могат да се събират, не могат и да се умножават. Образът в огледалото не е реален.

Следователно, невъзможно е да умножавате реален образ с нереален. И да ги умножите, ще получите едно и също число. Това означава действието 1 x 1 = 1. Умножават се само реални величини. Дойдете ли до единицата, тя може да се събира, да се вади, да се дели сама на себе си, но по никой начин не може да се умножава.

1 + 1 = 2.
1 – 1 = 0.
1 : 1 = 1
1 x 1 = 1.

Сам по себе си човек не може да се увеличава, т.е. не може да расте, нито да се увеличава. Това се отнася до душата. Душата не расте, нито се увеличава или намалява. Душата може само да се развива, т.е. докато живее, човек може да развива своите сърдечни, умствени и душевни сили, вложени в неговото сърдце, в неговия ум и в неговата душа. Смисълът на живота не седи нито в сиромашията, нито в богатството. Ако искате да живеете добре, обърнете внимание на честните и на добрите хора, които ви обичат.

Хората се нуждаят от право разбиране на вътрешния живот. Някой казва, че разбрал живота. Разбирането на живота не е еднократен процес, както и намирането на Бога не подразбира още познаването Му. Че си намерил една свещена книга, това не значи, че си я чел и разбрал. След като намериш книгата, ти трябва да се впрегнеш на работа, да четеш и да я изучаваш. Следователно, след като намериш Бога, тогава ще започнеш истинската работа и учене. – Баща ми е богат, не ми трябва наука. – Това е криво разбиране. – Щом баща ти е богат, ти трябва да учиш още повече, понеже имаш всички възможности за това. Че баща ти е богат, това ни най-малко не подразбира, че и ти ще бъдеш богат. Баща ти е богат, защото е работил. Ако ти не работиш, каквото богатство и да наследиш, в скоро време ще го изядеш. Следователно, когато казвате, че Бог е свят, всемъдър и всесилен, това още не значи, че и вие, като чада Божии, ще бъдете силни, свети и мъдри. Тези неща са вътрешни, вследствие на което не могат да се предават по външен начин. Свят човек е онзи, който има правилни отношения към своя ум, към своето сърце, към своята воля, към своята душа и към своя дух. Светият човек не си служи с никакво насилие. Мнозина мислят, че светият човек прави чудеса. – Не, чудесата не се дължат на светостта. Има лекари, които правят чудеса, без да са свети. Има музиканти, които правят чудеса, без да са свети. Мисълта на светия човек трябва да бъде пластична, да си пробива път навсякъде. Като мисли, човек не трябва да разглежда нещата външно само, но той трябва да прониква и в най-скритите им места, да ги разглежда в тяхната дълбочина и смисъл. Трябва ли човек да остане затворен в някоя къща и да се примири с мисълта, че не може да излезе от вратата? Ако вратата на къщата е заключена, той трябва да излезе през прозорците. Ако през прозорците не може, той трябва да излезе през комина. Изобщо, човек трябва да се примири с дадено положение, само след като е опитал всички възможности да го преодолее. Ако по никой начин не може да го преодолее, тогава само той трябва да се примири и да очаква на някаква външна помощ. – Морално ли е от негова страна да прави толкова усилия? – Морално е, разбира се.

Представете си, че някой човек е уличен в някакво престъпление, за което полицията го търси да го хване и тури в затвор. Свободно ли ще се разхожда този човек из града? По цели дни той ще се крие тук-там, а вечер, когато трябва да излезе, ще избира тъмни, кални, забутани улици, да не го види полицията. Който го види кален, мръсен, веднага ще познае, че този човек е вървял по нечисти, кални улици. Това положение му се е наложило. Той не ходи по калните улици доброволно. Тъй щото, когато човек се стреми да влезе в Царството Божие и не може да мине през царската врата, той ще се принуди да влезе през затънтените улици, но това става по необходимост, а не по негова добра воля. За човека е важно да постигне своята идея, а през какъв път е минал, дали се е окалял или не, не е важно. Като го видят, домашните, ще му дадат вода да се умие, ще му дадат чисти дрехи да се преоблече и ще го нахранят. Те няма да го упрекнат в нищо, но ще го похвалят за неговата смелост и ще кажат: Идея има този човек! Лесно се минава през царската врата, но през тясната врата, през канала, мъчно се минава. Който минава през тесния път, за да се домогне до своята свещена идея, той е истински герой. Този човек има любов в душата си, вследствие на което побеждава всички мъчнотии на пътя си. Да върви човек по широките пътища и така да побеждава мъчнотиите си, това всеки обикновен човек може да направи. Обаче, да минава през най-големите мъчнотии и препятствия и така да постига своите желания, това само героите правят.

Мнозина искат да имат постижения без мъчнотии. Тъй както е създаден светът, това е невъзможно. Това не значи, че човек неизбежно трябва да мине през канал, или през кални, тъмни улици. Но ако Провидението застави човека да мине през такъв път, за предпочитане е да мине през него, отколкото да бъде в бездействие. Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да знаете, че ще се натъквате и на чисти, и на кални улици; вие ще се натъквате на светли и на тъмни същества. За да се развивате правилно, вие трябва да бъдете разумни, да се вглеждате в живота на напредналите и учени хора, да видите, по какви пътища са минали те и да се поучавате от тях. Както вашият живот, така и животът на другите хора трябва да ви служат като азбука, като настолна книга, по която да четете. Ако сами не знаете, отде и как да започнете, обърнете се към вашите напреднали братя, те ще ви кажат, какво трябва да правите. Всеки човек носи в себе си някакъв талант, който трябва да разработва. Достатъчно е да дойде при него някой учен или напреднал брат, който да събуди таланта му и да го застави да работи в това направление. Мнозина прекарват живота си почти в бездействие, без да използват условията за развиване на своя талант. Като не могат да постигнат нещо в живота си, те се оправдават с това, че природата не ги е надарила, че нямат никакъв талант. Който е работил съзнателно върху себе си, той непременно се е натъкнал на своя талант и го е развил. Представете си, че ви поставят в затвор и ви държат там, докато намерите своя талант. Какво ще правите? Мислите ли, че няма да го откриете? Много затворници са проявили талантите си, именно в затвора. Като се намери в трудно положение, котката може да скочи от голяма височина, без да се осакати. Тогава тя прилага това изкуство, което в други случаи не би приложила. Същото се отнася и до човека. Когато се намери в трудно положение, човек може да направи това, което в никой друг случай не би могъл да извърши. За предпочитане е някога човек да се хвърли от високо, отколкото без никаква съпротива да се предаде в ръцете на неприятеля си, който ще му върже ръцете и ще го подкара да върви напред.

Сега, като казвам, че човек трябва да бъде смел, това не значи, че трябва да върши глупости. Човек трябва да бъде смел в постъпките си, но разумен. Животът често поставя хората в трудни положения, за да развият своята разумност. Казва се, че на смелия Бог всякога помага. Щом е така, човек трябва да бъде смел, да решава трудните си задачи. Има случаи, когато само с тояга в ръка човек може да разпръсне многобройна тълпа. След това всички се чудят, какво стана, че толкова хора не можаха да се справят с един човек. Смелият действа бързо, решително и с вяра. Остане ли да мисли много, работата му е пропаднала. Вярата върши чудеса. Приложете вярата в живота си и не се безпокойте. Човек трябва да размишлява върху нещата, но същевременно трябва и да действа. Какво допринася мисленето на някой мъж или на някоя жена, ако нищо не работят? Те нямат пари, нямат хляб и по цели дни седят вкъщи и мислят какво да правят, как да си доставят необходимите неща. Мъжът мисли на една страна, жената – на друга, но положението не се подобрява. Какво трябва да направят? – Да се опретнат [спретнат?] да работят. Мисленето им е дотолкова нужно, доколкото да намерят начин, как да работят. Щом измислят някаква работа, те трябва да се впрегнат задружно, да реализират намисленото. – Ама може да им дойде помощ отвън. – И това е възможно, но за да дойде външна помощ на човека, без да е работил, друго нещо се иска от него. Това подразбира, че той е работил някога, а днес жъне плодовете на своята работа. Иначе, невъзможно е човек да не работи и да получава всичко наготово.

И тъй, казахме, че единицата, сама по себе си, нито се умножава, нито расте. Такова нещо представя и вечността. Тя не се размножава, не расте, нито се развива. И за човека, като единица, може да се каже същото. Ако се огледа в огледало, получава се едно изображение, което е негово отражение, но той ни най-малко не се е размножил. Ако десет огледала се наредят под специални ъгли, човек се оглежда в тях, но вече се получават десет изображения на същия човек. Това не значи още, че той се е размножил. Човек, сам по себе си, е единица, която може да има много отражения, без да се е размножила. Отраженията не са реални образи. Въпреки това, хората се лъжат, именно от нереалните, от недействителните положения в живота. Те се натъкват на много недействителни и относителни неща в живота си и наричат това нещо наука. Каква наука представят предсказанията на съвременните хиромантици? Отивате при някой хиромантик и той ви казва, че сте родени при еди-какви условия, какъв е характерът ви, но дойде ли до ония тънки подробности на вашия живот, нищо не може да ви каже. Колко души е имало в дома ви, когато сте се раждали; какво е било времето тогава, какво е било материалното положение на родителите ви, нищо не може да каже. Това не е наука. Ще дойде ден, когато науката ще си служи с абсолютни факти. Ще кажете на някой човек, че е сприхав. – Това е относително твърдение. Ще му кажете още, че е добър или лош човек. – И това е относително твърдение. Думите добър и лош са пособия на един стар език. Кажете ли на никого, че е лош човек, той казва: Вярно е това, но днес съм ликвидирал с тази фирма. Бях богат човек, милионер, търгувах с големи капитали и направих големи дългове. Днес всичко изплатих и останах беден, без пет пари в ръка, но започвам отново да работя. Сега ще се задоволя с малка фирма, но с името на добър, честен човек. Ще работя само с двете си ръце и на тях ще разчитам. Никой няма да ме познава. Да бъда виден, знатен човек, това подразбира да живея с чужд труд и капитали, да завърша живота си с неприятности.

Един баща казал на сина си: Синко, от тебе човек няма да излезе. Тъй ще минеш и заминеш, без да знае някой за тебе. Дума няма да се чуе за твоето съществуване. Един ден синът извършил някакво престъпление, за което всички вестници писали. Като чул, че вестниците писали за престъплението му, синът взел един от тях и радостно казал на баща си: Татко, ето, аз се прочух. Днес всички вестници пишат за мене.

Казвам: Не е достатъчно вестниците да пишат за човека, но това, което пишат, трябва да е положително, да подига самия човек, а не да го унижава. При това, каквото вестниците пишат, каквото хората говорят, трябва да е вярно. Често хората говорят едни за други неща, които не са верни. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за себе си, да знаете, какво сте в същност, какво можете да направите, кои са вашите добри и лоши черти. Всяка добра или лоша черта на човека може разумно да се използва. Запример, някой обича да се гневи. Гневът е сухият барут в човека, който може да се използва във време на война. Следователно, ако е военно време, вие можете да се ползвате от гнева си, да го употребите като сух барут. Ако е мирно време, ще избягвате да се гневите. Как ще избегнете гнева? Ще намокрите барута си, да стане влажен. Влагата пречи на барута да избухва. Влагата представя мекотата в човека. Човек трябва да бъде мек, но не мекушав. Щом се отвори война, влажният барут трябва да се изсуши. Значи, всяко нещо е на мястото си. Ангелът, който изразява любов и мекота, като се намери пред един грешник, ще приложи друг някакъв метод, съвършено различен от този, който би приложил към праведния. Христос казва за себе си: „Не дойдох да туря мир на земята, но нож“. Когато греши и не изпълнява Божиите закони, човек ще срещне на пътя си ангел с меч в ръка, който ще му даде добър урок. Когато Бог изпъди Адам и Ева от рая, Той постави на райската врата два ангела с меч в ръка, да пазят, да не се върнат назад. Ако не върви в правия път, човек ще се натъкне на меча на някой ангел и ще падне на земята. След това учените ще казват, че еди кой умрял от разрив на сърцето. Ангелът казва на човека: Или ще вървиш в пътя, който ти е определен и ще вършиш това, което Бог ти заповядва, или ще платиш с живота си. – Ама аз съм свободен да живея, както разбирам, и да говоря каквото искам. – Не, не си свободен да живееш и постъпваш както искаш. Това, което мнозина считат за свобода, не е никаква свобода. Истинската свобода разбира разумни отношения между живите същества, които не нарушават интересите помежду си.

Хората се оплакват от противоречия, от мъчнотии в живота си, без да подозират, че причината за това се дължи на техните криви разбирания. Запример, някой мисли за себе си, че е кротък човек и се чуди, защо, въпреки неговата кротост, се натъква на толкова големи мъчнотии и противоречия. – Много просто. Той мисли криво за себе си. Той не познава още какво нещо е кротостта. Кроткият човек е предвидлив и съобразителен. При всички случаи на живота си, той знае, как да постъпва. Като се намери в материално затруднение, без работа, той няма да тръгне от къща на къща да проси, да иска пари на заем, но ще разбере, че Провидението му дава задача да живее без пари и ще гледа разумно да се справи с положението си. Той ще тръгне по приятели, по познати, да им работи без никакво възнаграждение. Като останат доволни от работата му, те ще го нахранят добре и облекат. Ако и това не му се нареди, той ще прекара няколко дена гладен, ще знае, че така му е определено. Понесе ли и глада, както трябва, условията му ще се изменят. Само по този начин човек ще разбере, че всичко, каквото се случва в живота му, е на място и за негово добро. Така той ще види ръката на Провидението и любовта на Бога.

Следователно, при каквито тежки условия и да е поставен, човек ще види най-после, че има един естествен, Божествен начин, по който той може да се освободи. Който прилага Божествените методи в живота си, той никога не опетнява името Божие. Като става сутрин от сън, той чува вътрешния глас да му казва, че няколко дена няма да яде. Щом е решил да слуша Бога, той ще понесе това изпитание с търпение. На четвъртия ден той ще види на пътя си една голяма, зряла череша и ще разбере, че има право да си откъсне 40 череши и да ги изяде. Като изяде черешите и задоволи отчасти глада си, той ще разбере смисъла на изпитанието, което му е било дадено. Всяко изпитание има за цел да развива в човека вътрешно послушание.

Когато се говори за послушание, хората мислят, че притежават това качество. Те са послушни, когато са слаби и невежи. Обаче, срещате някой силен, учен човек, върви гордо, с изправена глава, с ръце в джобовете си или отзад, никого не иска да знае. Преди всичко, не е правилно да туря човек ръцете си в джобовете си или отзад. Нито едното положение на ръцете е правилно, нито другото. Човек трябва да държи ръцете си в естествено положение, отстрана на тялото. Тъй щото, човек трябва да има послушание към Бога, не само когато е слаб, глупав или невежа, но и като силен, учен и разумен човек. Това е истинско послушание.

Съвременните хора са дошли до един възел, до един кръстопът в живота си и, ако не знаят коя посока да вземат, те ще се натъкнат на такива изпитания, които ще им костват живота. Като не могат да се проявят, като не знаят коя посока на движение да хванат, те дохождат до областта на недоволството. Според мене, недоволството, на което хората се натъкват, не е нищо друго, освен психическа краста. Каквото и да им се даде, каквото и да предприемат, те са все недоволни. Естествено е за човека да бъде недоволен, но недоволството трябва да му даде потик да върви напред. Недоволство, което спъва човека, не е на място. Каквото и да прави, човек неизбежно ще мине през изпитания и мъчнотии. Те имат за цел да го калят. За да се справи с мъчнотиите си, човек трябва да разполага с известно знание. Истинско знание е онова, в което няма никакво колебание – знаеш нещо и пристъпваш към реализирането му. Знаеш, че на еди кое място има заровени пари. Взимаш мотиката и започваш да копаеш. Копаеш ден-два, и намираш парите. Какво правят някои иманяри? Те започват да търсят пари, с години да копаят на едно или на друго място, но нищо не намират. – Защо? – Не знаят къде са парите.

И тъй, сегашните хора се нуждаят от истинско, положително знание. Тази наука, която днес им се преподава, е само предговор към Божествената. Ако не разполага със светското знание, човек не може да се домогне и до духовното, защото знанието, било то духовно или светско, почива върху едни и същи закони. Докато дойде до възвишената, Божествена наука, човек трябва да прави ред опити и упражнения, да прилага наученото. Без приложение няма напредък. Това се отнася не само до науката, но и до музиката, до художеството, до речта и т. н.

Сега, от всички хора се иска стабилност, устой във възгледите им. Някои хора мислят, че могат да оправят света и се заемат за тази работа. Като се натъкват на известни мъчнотии, те се обезсърдчават и казват, че нищо няма да излезе от тази работа. Това показва, че те не са измерили силите си. При това положение, те намират, че трябва да се върнат по релсите на обикновения живот. Ако върви по обикновения път, човек нищо не може да постигне. Обаче, ако върви по необикновения път, той все ще придобие нещо.

Следователно, като ученици, вие трябва да сте в постоянно движение, да не спирате на едно място. В мислите, в чувствата и в постъпките ви трябва да има непреривно движение. Всяко спиране в пътя води към недоволство, а недоволството е място, дето живеят паразити. Спре ли човек за по-дълго време в тази област, паразитите ще го нападнат. Всяко съмнение, колебание, безверие са паразити, които развалят красивото и великото в човека. За да се справи с тия отрицателни състояния в себе си, човек трябва да се изучава. Който не познава себе си, той не може да разбере онова, което е вложено в него и не може да се домогне до положителната наука. Днес хората изучават предмети и явления, които стоят далеч от тях, а не познават себе си. Да изучава човек себе си, това значи, да влезе в една свещена област на познания, които ще го доведат до истинската наука. Само това знание е в състояние да създаде правилни отношения между хората. Когато между хората съществуват правилни отношения, те знаят кой от какво се нуждае и могат да задоволят своите нужди. Когато иска да задоволи желанията на човека, Бог не задоволява изведнъж всичките му желания, но само онова, за което той е копнял с години. Той намира, че това е същественото му желание и го задоволява.

– Само Божията Любов носи пълния живот.

30. Лекция от Учителя, държана на 13 март, 1929 г. София – Изгрев.

Правилни изводи

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, казва, аз, себе, сега, път, хора, живот, пари, казвам, наука, дойде, начин, бъде, ден, положение ,

Общ Окултен клас , София, 13 Март 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Добрата молитва "

Размишление за правдата.

Какво е това? Разни теории може да се създадат. То е като една стонога. Казвам, това е разрешението на един въпрос. Представете си, че едно дете, което расте, постоянно се мери колко порасло. Първата година се мери, втората година се мери. Това дете, като достигне до крайния предел на своето физическо развитие, спира растенето си. Какво се крие в ума на това дете? Защо иска да расте? Че то расте, то е един закон. Законът на растенето е в една права посока. Защото има една мярка, човек се спира. Има известно съотношение на известни величини в природата, понеже човек е отражение на макрокосмоса.




Казвам, най-първо, трябва да дадем отчет за всеки един импулс, който се заражда, от какво естество е, и да знаем неговата валидност. По някой път ние вземаме някакви физически идеи, от физически характер и ние им даваме висока стойност. Чрез тия идеи ние не може да постигнем това, което желаем, и ние се обезсърчаваме. Следователно в себе си човек трябва да ограничава своите мисли, трябва да ограничава своите желания, своите постъпки.

Сега разбира се хората са така построени, така създадени, или така са се родили, че всичките нямат еднакви схващания. Един се интересува от едно, друг от друго. И всичкото разногласие, което съществува днес между хората, [се дължи на това,] че те разглеждат въпросите от разни становища, от разни гледища. Двама души се съберат. Единият обича изящното, хубавото, красивото, обича да се облича хубаво. Другият обича да брои пари постоянно, една торбичка има, постоянно ги чете. Гледаш и двамата, единият пише, другият се оглежда в огледалото. Казва му: "Колко си глупав. Какво има да се причесваш, тук пари трябват." Казва: "Що си толкова глупав, да се занимаваш с такива работи, само пишеш." Питам, кое е по-хубаво, да четеш пари или да се обличаш? В дадения случай да се обличаш е по-хубаво. Защото, ако идеш на един моден бал, няма да те питат колко пари имаш в джоба, но как си облечен, с цилиндър, с връзка. Пък ако си някой банкерин, няма да те питат как си облечен, но ще гледат в кесията какво има. Зависи при какви условия си.

Та в живота някой път вие [се] намирате като човек, който отива на бал. Някой път ще мязате на търговец, някой път на войник. Казвате: "Аз не искам да бъда войник." Ще бъдеш войник, пушка ще носиш, раница ще носиш, ще се биеш. Казва: "Аз не се бия." Аз не зная има ли някой от вас, който да не се бие. Казва: "Аз съм много миролюбив човек." Няма нито един от вас, който да не се е бил. Нали знаете като малки деца колко пъти сте се сражавали в гората.

Знаете ли какво е гората? Космите. Има позиция.

Казвам, трябва разумно да воюва човек. Те са посторонни неща, с които светът се занимава. Всичко, което става в света, то е едно забавление за глупавите. Питате вие, защо се бият хората. Да се забавляват. На тия хора сърцата са корави, жестоки, непослушни. Тогава природата им създава една война. Пукат се тия бомби, този се осакати, "трак-трак", изменя се темпът, музикален такт има. В стария път кротките говорят за милосърдие. Забавление е това. Казва: "Такива забавления." Войната е за предпочитане пред онова морално зло. Ще кажете: "Нали няма морал." Има морал.

Каква е разликата между морала и нравствеността? Кое е по-силно, нравственият човек или моралният човек? Онези, които знаят латински, какво значи морал? Моралът, това е отношение на известни постъпки, първоначално правилно отношение на постъпките на физическото поле, взема- не-даване. В турско време варненските лозари ходеха с магарета да продават грозде, натоварено с кошове. Пълно за пълно даваха. Дойде до гумното или до хамбара и даде една кри- на грозде за една крина жито. Това е съотношение. Аз няма да дам грозде, ще дам жито.

Сега казвам, такива постъпки има и между хората. Някои от вас продават някому грозде. Другият какво трябва да даде? Ще извадиш, ще му дадеш една банкнота от десет-петнайсет лева. Гроздето не е доста скъпо, гроздето беше евтино.

Моралът е правилно отношение, да знаеш във всеки случай как да постъпиш. Разбира се, няма някой от вас, който да не знае как да постъпи. Всички сте философи. Колкото за постъпки, всеки един от вас знае как да постъпи. Ами за себе си. Как да постъпват хората спрямо него, той е цял авторитет. Запример за обноските той казва: "Почитание нямаш спрямо мене. Много нахално се отнесе. Държанието е неприлично. Туй нещо не е право."

Казвам, тази е едната страна на живота. Сега другата страна. Едната, когато ние имаме да вземем, тогава вече знаем как да постъпим. Когато имаме да даваме, за онези, които имат да дават, има закон. Законът е един извод на морала. Законът е за слабите хора.

Защо едно време нямало морал? Дадеш пари някому, казваш: "След един месец, на еди-кой си ден ще ги върнеш."

Тогава ти не устояваш. Този, който дал парите, е по-силен. Ще те наложи и те застави да дадеш парите, нищо повече. Така е било първоначално. Затова всеки е гледал навреме да върне. Онези, слабите, са вземали. Силният никога не отивал да вземе пари от слабия, слабият отивал да вземе пари от силния. Слабият казва: "Ако не плащам, има музикално отношение, има тактове в живота." Що е боят? То е такт. И той запример може да му удари, ако е за петнайсет деня, петнайсет удара. "На петнайстия ден трябва да бъдеш точен. " След като удари петнайсет удара, други са последствията.

В боя вие не сте видели как жената бие и как мъжът бие. Жената бие по един начин, мъжът бие по друг начин.

Може да погледнете сериозно, че човек леко гледа на живота. Казва: "Сериозни ли трябва да бъдем?" Какво подразбира сериозни? Ако сериозно гледаш, сериозният човек ще плати дълга, свърши работата. То е сериозност. Но след като си платил, да се тревожиш, това не го разбирам. Сериозността е да идеш да работиш, не да се тревожиш, не да се тровиш. Направил си една погрешка. "Защо да я направя?" Направил си я, станало. Турците казват: "Онушън."



Като извадите две от две, получавате [нула]. Като разделите две на две, получавате едно. Когато събирате едно и едно, дава две. Когато умножавате едно и едно, дава едно. Разбира се тия числа, ако нямаха отношение към нашата психика, те имат отношение към нас. Често ние забъркваме процесите в природата, често влизаме в стълкновение.

Тия числа и ред други числа съществуват като процеси в чувствата, в мислите. И онзи, който разбира живота, трябва да изучава процесите на числата.

Запример една добра мисъл трябва да знаете от колко числа е съставена. От какво е съставена добрата мисъл? Искаш да бъдеш добър. Когато обичаш някого, много добър си. Когато го обичаш, седнеш, ще му направиш баница. Ще си измиеш много добре ръцете, чисто, ще вземеш най-хубавото брашно, вода, сол. Ще направиш първокласна баница, с първокласно масло и сирене. Когато правиш баница за слугите си, ще направиш отгоре-отгоре баницата. Тия двете баници се различават и по количество, и по качество. Маслото не е тъй първокачествено.

Много учители в света са направили такива баници като за слугите си и затуй куцаме. Някои учители са направили за своите ученици отлични баници, масло, брашно, всичко е намясто.

Но казвам, този е един прост процес. Да кажем: едно плюс едно. Работил си един ден, плащат ти един златен лев на деня, ако си работил един ден. Втория ден колко лева ти дават? Два лева. Сега как ще обясните? Едно като се умножи на едно, дава пак едно. Можете ли да дадете образец? Да ви дам друг образец. Вие си представете, че сте пред огледалото. Огледалото е една повърхност, в която ще видите себе си. Питам, тогава този кой е в огледалото. Този, който е в огледалото, и ти, колко правят? Единицата ти не може да умножаваш на себе си, понеже другата единица не е нещо реално. Само реални неща може да се умножават. Че ние увеличаваме. Понеже на тази единица нищо не й липсва, затуй единицата не може да се увеличава. Но от тази единица ти може да изваждаш, ти може да събираш, разбира се части от нея. Може да я събираш, може да я изваждаш, да я делиш, но не може да я умножаваш.

Значи човек сам по себе си не може да се увеличава, самата душа не може да расте. Когато кажем, че някой човек расте, ние подразбираме неговите отношения, разбираме това, което той има в себе си. Даденото, неговите способности, сили, които той има, трябва да ги тури на работа. Казва: "Трябва да израсна." Ако вие разбирате да растете, да станете [големи], не е в растенето, нито в уголемяването, нито в смаляването, нито в богатството, нито в сиромашията. Ако искате, намерете честните и добрите хора, които ви обичат. Сиромашията е само един метод за мъдрите хора, сиромашията не е за глупавите. Глупавите хора носят сиромашията, тъй както децата носят някой струпей или паразит по себе си, или както някое животно носи кърлежи и няма как да се очисти.

Казвам, сега трябва едно разбиране на онзи живот, който действа в нас. Сега ние мислим, че целият процес в нас има едно разбиране. Казва: "Аз вече съм разбрал, аз вече съм намерил Бога." Но тази идея нищо не определя. Намерил си Бога, много добре. "Аз намерих една свещена книга." Но написаното на книгата не подразбира, че всичко го знаеш. Ти, като намериш книгата, има да се стегнеш да учиш в книгата. Казва: "Аз намерих Бога." Скръсти си ръцете, като че всичко намерил. Не, оттам насетне започва работата. Ти, докато не намериш Господа, нищо не може да направиш. Като Го намериш, ще започнеш да учиш.

Другото положение, в което ние си правим илюзии, е следното. Когато бащата на един син е богат, той казва, че не му трябва наука. То е лъжливо схващане на сина. Че баща му е богат, нищо не значи. Той трябва да се стегне да учи. Ние имаме същото положение, като намерим Бога. Казва: "Той е Всемъдър, Той е Всесилен." Ние вече като синове очакваме, само баща ни оставил всичкото наследство, и на нас наготово да ни дадат. То е криво схващане за живота. Че Бог е свят, това ни най- малко не показва, че ние може да бъдем свети. Ако живеем съобразно със законите Му, може да бъдем свети. Запример законът на светостта не трябва да се разбира като едно съотношение външно. Свят човек. Аз не зная във вашето съзнание думата "святост" как си определяте.

Свят човек. Един човек, който има правилно отношение към своя ум, който има правилно отношение към своето сърце, правилно отношение към своята воля, правилно отношение към своята душа и правилно отношение към своя дух, той е свят човек. Правилни отношения без погрешки, то е вече отношение. В неговия живот няма никакво насилие.

Сега някои считат, че светият човек може да прави чудеса. но чудесата не произтичат от святостта. Защото има лекари, които правят много чудеса, без да са свети. Някой знаменит музикант свири отлично, без да е свят.

Трябва да създадете в себе си един интерес, да не губите интереса си. Вие често се обезсърчавате, понеже имате една идея. Идеята ви е много малка. Ако идеята ви не може в едно отношение да бъде пластична, ако по един начин не може, по втори, трети, четвърти, вие трябва да бъдете като човек, който е затворен вкъщи, че ако не може през вратата, през прозореца, през комина да излезе. Ама право ли е? Право е. Ама морално ли е? Никакъв морал не търси, излез.

Сега може да кажете: "Морално ли е?" Представете си някой съвременен човек, който е повикан по законите за някое престъпление, не може да влезе по естествения път в града, влиза по канала в града. Оттам-оттук, дойде вкъщи. Питам, през канала който е минал, ще носи ли благовония? Ще мирише. Питам, ще го питат ли: "Право ли е през канала да дойдеш?" Кой го заставил през канала да дойде?

Сега някой от вас ще ви каже: "Ако не можеш да влезеш в Царството Божие през царската врата, влез през канала." То е философия, форсмажор, ако питаш да влезе ли. Като дойдеш, всичките домашни ще му дадат вода да се измие, ще се зарадват, че дошъл. Отде дошъл, че туй не трябваше да го правиш, ти се излагаш на опасност, нищо такова няма да му кажат, но ще похвалят неговата смелост. Този човек идея има. Който влиза от обикновената врата, всеки може да го направи, но през канала малцина може да минат. Те са герои. Ние това наричаме една морална криза. Ако този падналият човек минава през капала, за да види домашните, той е герой. В него има чувство. В душата му има любов. Който минава по обикновените пътища, това го прави всеки един, той е обикновен пътник.

Когато нашите постижения са при най-големите мъчнотии, това показва, че в нас има геройство. Мнозина от вас искат да имат постижения без мъчнотии. Обаче животът, както сега е построен, не може така. Не че вие трябва да минете през канала, но ако някой път те застави Провидението или самият живот, мини през, канала както и да е. За предпочитане е да минеш, отколкото да седиш в бездействие. Тия тъмните сили в природата, някои може да приемат, че има тъмни сили, някои може да приемат, че има ангели. Има ангели с крила, има ангели без крила. Има ангели на светлината, има ангели на тъмнината. Обаче ние в живота трябва да поясним, както се проявява. Всичките лоши постъпки трябва да ги поставите на светлите духове. Каква нужда имат те да вършат престъпления?

Сега те са частни разбирания. Както вие разбирате, то не важи. В света съществуват известни прояви на живота, които трябва разумно да се обяснят. Ако вие разумно ги обяснявате, вие се стремите отвън да обясните чуждия живот. Но животът на другите хора трябва да бъде като пособие, тъй както на един учен човек във вашият живот трябва да бъде настолна книга. Как е живял някой светия, някой учен човек, то е пособие, книга, която трябва да изучавате. То е вашият живот. При това трябва да изучавате азбуката на вашата книга, да видите, че има смисъл. Някой път вие не знаете откъде да започнете да се проучвате. Трябва да дойде някой ваш приятел да ви каже.

Вие сте талантлив за това, за онова. Тогава само ще се събуди едно желание да учите. Друг път не знаете как да започнете. Чувствате, че имате талант, но какъв е вашият талант, не го знаете. Сега, ако вас ви зададат въпроса, всеки от вас в какво има талант? Представете си, че ми кажат: "Всеки от вас, който не може да определи какъв талант има, двайсет години в затвора." Как ще определите в какво седи вашият талант?

Преди две вечери се качил горе един голям бял котарак, качил се на моята веранда отвън. Като ме видя от стълбата, започна да мяука. Аз не го пущам и му казвам: "Отде си дошъл?" Разреши въпроса, хвърли се чак долу и нищо не му стана. Аз го гледам, като скочи по всичките правила на изкуството. После се върна и ме погледна. Казвам му: "Още веднъж да не се качваш горе." Щом не може да слезе, веднага се хвърли долу, скочи. Казвам, отде научил това изкуство да скача? Веднага му иде наум, ни най-малко не разрешава, че може да се осакати. Казва: "Тъй ще скоча." И скача по всичките правила.

Допуснете, че вие се намерите в такова трудно положение. Как ще разрешите въпроса? Някои от вас ще решите да се хвърлите, някои ще кажете: "Предавам се." Тогава, като се предадете, ще ви вържат ръцете. Един стражар ще ви води. Морално е да се хвърлиш, неморално е да те свържат. Тогава се явява човешката разумност.

Та казвам сега, в разсъжденията не правете глупави постъпки. Аз говоря за един Божествен закон, а не да правите глупави постъпки. Поставен си ти, има такива примери. Човек върви навън, казват: "Стой!" Турците казват: този, който е сръчен, на него му отварят път. Много пъти човек с едно дърво като се спусне, цяла тълпа разпръсква. Той като замине, след него започват: бум-бум. На смелия човек Бог, казват, винаги помага.

Сега, щом се намерите в известни мъчнотии, в големите мъчнотии, не се изисква дълго размишление с часове. Даже минути не се изискват, но моментално напред ще минеш този път. Този човек, който е смел, и има вяра, може да мине, защото вярата върши чудеса. Сега може от морално гледище да не е морално, то е друг въпрос. Постига се целта.

Казвам: във вашия живот срещате мъчнотии. Казвате: "Много мисли." След като си мислил толкова време, какво си намислил досега? Мислиш му, мислиш му. Аз мисленето го намирам в следното. Седят мъж и жена, казват: "В неделя ще ни дойдат гости." Но и той беден, и тя бедна, нямат нищо. Тя мисли какво да прави, нищо нямат вкъщи. Тя през цялата седмица мисли, но нито брашно има вкъщи, нито вода, нито сол, какво ще му мисли вкъщи. Мисленето трябва да излезе отвън, да се спретне да работи, да вземе да направи нещо. Ако седи вкъщи, каквото и да бъде, нищо няма да разреши. "Ами то ще дойде отнякъде." Ако вярва, Господ ще изпрати някой ангел от небето да донесе брашно. Възможно е, може някой ангел да дойде да донесе брашно, но може и да не дойде. Смелите хора в света, разумните хора, те разрешават въпроса. Ама брашното отвън трябва да се намери.

Казвам, ние сме се намерили в едно противоречие. Нямаме сила, брашно нямаме, вода нямаме. "Но може тази сила да дойде отнякъде." Казвам сега, ако човек се огледа в огледалото, колко образа ще се явят? Казвате, че единицата не търпи размножаване. Действително единицата не се размножава, не расте. Вечността сама по себе си не може да се развива. Но вие, след като имате едно отражение, имате десет огледала, колко образа ще се явят в огледалото? Десет. Питам, човек размножил ли се е, увеличил ли се е?

Та по някой път ние се лъжем с нашите придобивки. Казва някой: "Тази работа аз я познавам." Отива при един хи- романтик и той казва: "Ти си роден в 1856 година, еди-кой си месец, еди-кой си час, сутринта или вечерта." Но коя минута, коя секунда за годината, не знае. Мислите ли, че това е наука? Не е наука. В една наука всичките елементи трябва да са дадени докрай. После, да може да съпостави знанието, че когато ти си се родил, да каже в какво положение е бил баща ти. После, отвън времето облачно ли било, светло ли било, зимно време ли било, лятно време ли било. Колко братя си имал, колко сестри, всичко туй точно. После колко души имало вкъщи, когато си се раждал, имало ли баба, нямало ли. Баща му бил ли вкъщи, не е ли бил. Сестра му или брат му били ли вкъщи, или в странство били, всичко туй подробно да знае.

Като каже нещо, казва: "Какво, ти си сприхав човек." Действително сприхав съм, това не е никаква наука. "Малко си колеблив." Та кой не е колеблив? "Ти не обичаш да посрещаш задълженията си." Та кой ли ги посреща? Относителни неща на знание.

Казва: "Аз съм добър човек." Добър си. Казва: "Аз съм лош човек." Те са относителни неща. Добър и лош, това са стари пособия на един изтъркан език. Добър човек. Но добрият човек, съзнателният човек мисли сега. Не започва. Първо бил добър на физическото поле. "Свърших с него. С един нов капитал започвам. Аз от този вземах пари назаем, от онзи вземах пари назаем. Там изплащам, тук изплащам. Много [виден] човек бях, навсякъде ме познаваха, вестниците за мене пишеха. И съдии, и адвокати ме знаеха. Виден човек бях, голям търговец с милиони." Казва: "Ликвидирах и започвам наново. Старата фирма за милиони пропадна. Сега започвам с една малка бакалница, но със свой капитал. Никой не ме знае."

Кое е по-хубаво, да бъдеш виден или да бъдеш спокоен, никой да не те знае? В Америка, когато някой иска да стане виден, ще направи някой скандал, някъде из вестниците ще пишат. Един баща казва на сина си: "Синко, човек няма да станеш, никой за тебе няма да знае." Той направил един ден едно престъпление. Във вестниците пишат: "Еди-кой си направил това и това." И синът казва тогава на баща си: "Татко, виждаш ли, вестниците писаха заради мене." Не е лошо вестниците да пишат заради нас, но туй, което пишат, важно ли е. Аз не зная каква вероятност има туй, което вестниците пишат, или туй, което хората кажат, [да] е вярно. Защото някой път хората ще кажат туй, което не е.

При сегашното ваше развитие трябва да съставите едно пълно, не пълно, но относително понятие, какво представяте вие в дадения случай. Да знаете вашите добри и слаби страни. Запример обичате някой път да се сърдите. Нищо, един сърдит човек е един отличен човек. Че той е сух барут. Когато има война, сух барут ни трябва. Когато няма война, влажен барут ни трябва. Казвате: "Ще има ли война?" Войната мина, сега барутът да е влажен, вода ти трябва. Серт си, значи мекота ти трябва. Но и мекотата е лоша. Дойде някой, аз съм много добър, мек човек. Има ли война, да изсушиш барута си.

Сега ви представям всяко нещо намясто. Ако си сприхав, ако се гневиш, сприхавостта във война е намясто. Но ако гневиш там, дето не трябва, то не е намясто. Казва: "Аз съм малко гневлив човек." Щом се гневиш, дето трябва, ще те похваля. Щом си добър, дето трябва, ще те похваля. Щом си лош, дето трябва, ще те похваля. Ще бъдеш лош, дето трябва да бъдеш лош, и ще бъдеш добър, дето трябва да бъдеш добър.

Говоря на ваш език. Ама как живеят в небето. Когато един ангел слезе от небето да се разправя с един грешник, как ще постъпи? Вие си представяте ангелите мекички. Там при Валома дойде един ангел с меч. Пророк беше този Валома, но му казва ангелът: "Знаеш ли, ако така постоянстваш, ще те убия. Тръгнал си по един път, който не е благоприятен. Искам да те върна, ще ме слушаш. Ако не ме слушаш - показва му меча, - ще се търколиш на земята." Казва му: "Ще идеш там, ще кажеш това, което аз ти казвам. Ако не, ще се търколи главата ти." Като отиде Валом при Валака, каквото каза ангелът направи, защото ангелът дойде с меч.

Казвам, в каквото положение и да сте, като видите една погрешка, не мислете, че ангелът ще се церемони. Ако вие не слушате, някой път ще се търколите на земята. Казват учените хора, припадък, сърцебиене. Казва: "Или ще вървиш по пътя, ще говориш това, което Господ иска. Ако не, ще платиш."

Сега някои ще кажат: "Мога да говоря каквото искам." Не, никой няма свобода да говори това, което иска. Това не е свобода. Защото под думата свобода какво се разбира? Щом има отношение между две неща, има свобода. Тук свободата е разумно отношение, което трябва да се извоюва в света, да разберем какво нещо е свободата.

Сега по някой път аз, като гледам кривите ви схващания, някой казва, че станал много кротък. Хубаво, ако човек е много кротък, кроткият човек навсякъде кротко седи и мълчи, както индусите имат по четири-пет години мълчание. След четири-пет години мълчание какво бихте направили? Ако един месец ви се даде да мълчите, какво ще направите? Казвате, ще се пукнете. Ти минаваш, като че никой не съществува. Срещнат те, ти вървиш. Какво е станало от вас? Ето какво прави мъдрецът. Ще избереш път, да не срещнеш нито един човек. Никой да не те срещне и никой да не усети, че не говориш. Щом тръгнеш пред хората, ще те спрат.

Та предвидливост трябва. Провидението ще те тури в мъчнотии. Нямаш пари. Започваш да срещаш. Този: "дай пари", онзи: "дай пари". Господ казва: "Цяла година без пари. Отникъде няма да искаш пари." Тъй казва ангелът. Ти започваш да обикаляш всичките хора. Опитва те тебе Господ. Той не иска да те умори гладен, това не е Неговата цел, но иска да ти даде един урок, да създаде в тебе една вяра, едно упование, без пари да живееш.

Казва: "Няма да ядеш." Колко деня? Четирийсет деня. След като дойде четирийсетият ден, Господ ще ти създаде условия. Как ще създаде? Ще прати някой човек в пустинята, тъй ще нареди. Ще дойде този човек, ще се заинтересува, ще ви услужи. Може да ви услужи. Извади торбата, извади хляб. Ще благодариш на Бога, изпратил го Господ. Ще те нагости по един естествен начин, няма да те прати Господ в един царски палат.

Казвам, има един начин, но не пресиляйте. Има един естествен, Божествен начин, но този начин не е произволен. Ние не трябва да ангажираме Името Божие, да се опетнява. Да чакаме разумно.

Всяка вечер ти се молиш, казваш: "Откъдето мина, където ида, какво да правя?" Казва първия ден Господ: "Няма да ядеш." Станеш, цял ден ходиш, не ядеш. Втория ден ставаш, пак няма да ядеш. Третия ден: няма да ядеш. Вървиш някъде, дойдеш, една дълбока въздишка, кажеш: "Докога ще бъде това?" Погледнеш на пътя, лятно време една узряла череша. Казва Господ: "Може тук да откъснеш четирийсет-пет- десет череши." Ще четеш четирийсет череши, ще откъснеш, ни повече, ни по-малко. Но Господ прати един човек, стар дядо, набожен, който разбира тази работа. Той върви при тебе и казва: "Четирийсет череши ще ядеш. Четирийсет като ядеш, ще разбереш смисъла."

Та във всинца ви трябва да се яви едно послушание вътрешно.

Сега някои от вас, като придобиете известно знание, тръгнете. Най-първо, човек като не знае, той ходи сгушено, после, поотпуснал се. Подобри се положението. Постепенно се освобождава, изпъчи се, изправи се, ходи смело. Оправи се работата. Туй е хубаво, то е цяла наука.

Хубаво, ти си се спънал сега. В туй спъване какво искаш да кажеш? То е един закон в природата. Туриш ръцете си в джоба. Защо туряш ръцете в джобовете? Турците, като забогатеят, все отзад си турят ръцете. Не си туряй ръцете отзад. Тия ръце не са за отзад, за отпред са. Не са и за в джобовете. Ако искате да бъдете здрави, турете си ръцете свободно отстрани. В естествено положение си дръжте ръцете. Някой път се явява желание да си туриш ръцете в джобовете. Вън от джобовете ги дръж. Най-после, накарай жена си да ти зашие джобовете, и вътрешните, и външните. Ако искаш да туриш ръцете отзад, тури малко игли.

Вие сте дошли до едно положение, до един възел. Ако не знаете коя посока да вземете, психологически вие ще изпаднете в едно изпитание, което много скъпо ще ви коства. Вие сте вече до областта, дето ще се зароди във вас законът на недоволството. Отсега нататък иде законът на недоволството.

Влезеш вкъщи, дадат ти стол, бутнеш го, дадат ти друго, бутнеш го. То е вече разширение на вашето съзнание. Вие сте дошли до едно положение, искате да завземете високо положение, пък не знаете как да се поставите. Ще се пазите от недоволството. Няма по-лошо от него. Аз го наричам една психическа краста.

Ще дойдат [изпитания], те са недъзи. Вие вървите по пътя, ще дойдат изпитания. Понеже живеем на физическото поле, не сме съвършени. Затуй именно трябва знание. Има мъчнотии, които трябва да ги преодолеем отвън. Те са за преодоляване.

Мисля да ви се зададе известна задача, малка задача. Аз едно време казах да идете на Витоша. Сега ще ви дам една задача да изпълните. Вие ако нямате туй разбиране, вие не може да я изпълните. Защото [се иска] човек не само да иде на Витоша.

Тръгнал някой, търси имане. Всеки може да търси. "Копах, казва, нищо." Като идеш да копаеш, не да правиш опит. Като идеш да копаеш, парите да намериш, и като се върнеш, да носиш нещо в чантата си. Идеш, правиш своите изследвания за скъпоценните камъни, идеш, донесеш. Аз това наричам наука, да има нещо да придобием. Казва: "Не можах да придобия."

Вървя по пътя и един земеделец тича подире ми. Казва: "Господине!" "Какво има?" "Както усещам, ти отиваш пари да търсиш." "Право е, аз отивам пари да търся." "Чакай, започна той, аз да ти кажа. Намерил съм девет знака, но още един знак ми трябва. Голямо богатство, още един знак ми трябва." Казвам: "Аз отивам да изкопая моето и ако го намеря, ще дойда да изкопая и твоето." "Как ти е името?" "Като се върна, ще ти кажа името си." Сега как трябва да ме спира, аз имам важна работа. Право е, за имане отивам. Отивам, някой човек забатачил. Душите са тия скъпоценни камъни. Ще я извадя, ще я туря в чантата.

Трябва ви на вас положително знание. Туй, което сега се преподава, то е предговор на онази, Божествената, наука. Ако вие нямате светско знание, вие и духовно знание не може да имате, понеже светското знание почива на същия закон.

Сега ние ще оставим с тази лекция. Втория път ще продължим за опита, който ще ви дам, на някои, не на всинца ви. Ако дам една задача, сто килограма да ги турите на гърба си и да ги пренесете от единия край до другия, колко ще отидат? Може би някои ще има. Трябва упражнение. Не че не може да го направите, трябва упражнение, дълго упражнение. Не че аз искам да ви дам един чувал.

Много пъти едни упражнения при първия случай са невъзможни. То е метод на науката. Когато дойдем до самата наука, предметът ни се вижда невъзможен. Ако започнем да упражняваме, става възможен. Така е в музиката, така е в поезията, така е в речта, навсякъде да започваме с мъчнотии. Колкото се върви, веднага всичко се разяснява.

Сега моето желание е във вас да се образува един стабилитет, една стабилност във вашите възгледи, да се не колебаете. Някой път във вас има вътрешно разклащане, казвате: "Тази работа няма да я бъде." Някои мислят, че ще обърнат света. После пък казва: "Тази работа няма да я бъде. Да си бъдем както всичките хора." Ако вървите по обикновения път, какво ще добиете? Нищо няма да добиете. Ако вървите по необикновения път, ще добиете нещо.

Казвам сега, по този Божествен път, по който сте тръгнали, не трябва да се спирате. Ако се спрете в това положение, дето сте достигнали, ще дойдете до закона на недоволството. В закона на недоволството има ред неприятности. Място на паразити сте вие. И в духовния свят има една област на паразити. Сега сте в тази област на паразитите, малко ако постоите, ще попълзят навсякъде. Едно съмнение, колебание, неверие, всички тия неща спъват хубавото, възвишеното в човека. Човек започва да усеща, че губи, губи, и най-после изгуби това, което има в себе си.



Та ще ви покажа един начин, с който да проучвате себе си. То ще бъде един начин, един метод само за вас. Сега не искам да си съставите един голям куп. Много малко.

Колко точки са? ("Единайсет-дванайсет.") Единайсет-дванайсет, колкото и да са, съгласен съм. Един начин да проучвате себе си. Човек, докато не проучи себе си, не разбира онова, което Бог е вложил в него, не може да има положителна наука.

Туй, което изучават учените хора, то е отчасти. Ние изучаваме другите хора, но малцина изучават себе си. Когато човек дойде да проучва себе си, той влиза в една свещена област. Няма да казваш: "Аз не съм много учен човек." Това не е наука. Човек има и добра, и лоша страна. Доброто и лошото, това са отношения. По някой път аз искам да бъда добър. То още не е меродавно. Казвам, че съм лош човек. И това не е меродавно. Аз съм човекът, тъй както съм създаден от природата. Понеже [съм] в едно училище, тъй както природата ме е създала. Или условията, които природата вложила във вас, искате вие да разберете това, което тя е вложила във вас. То е вече наука. Тази наука ви е потребна вече, защото, ако искате да работите между хората и в себе си, непременно трябва да имате това знание. Само тогава може да се родят ония отношения, които искате.

Казвате: "Трябва да се живее много добре." Да се живее, то е изкуство, да живеем един хармоничен живот. Казвате: "Да живеем братски." Че то е наука, да живеем братски, по любов. То е цяла наука, то не е лесна работа. Трябва да знаеш с този човек как да се поставиш, трябва да имаш отношение [към] това, от което той се нуждае. Ако намериш в себе си това, от което той се нуждае, веднага казва: "Той е много добър човек."

Намеря някой музикант. Той търси нещо, иска да свири. Ако намеря и му дам това, което иска да свири, той се радва. Казвам: "Ти имаш нещо в сърцето си." Току дам, което иска да свири. Той като го вземе, радостен е. Той не иска много, едно парче. Някой е гладен, три-четири деня гладувал. Дам му една топла пита. Аз зная какво иска. Казва: "Този човек е прозорлив." Туй същественото на вас е необходимо. Едно парче хляб, то е, което ще ви ползва. Другите работи вие ще намерите сами.

Казвам, ако имаме тази досетливост, тогава може да се образуват тия отношения, красивите отношения. Така именно е създаден Невидимият свят, по същия начин. Когато един велик дух дойде на земята, няма да задоволи всичко. Той ще задоволи едно от вашите съществени желания, дето някое желание сте копнели, копнели. И ти се усещаш тих и спокоен.

Ние сме дошли в една област на недоволството. Тогава ще ви определя какво нещо е недоволството. Аз не искам да ви разправям за недоволството, понеже е опасно. То е задушлив газ. Ако помиришете веднъж, втори път, никога няма да искате да помиришете.

Разправя Станлей, този американски пътешественик. Бил в едно племе и носил в едно шише много силен амоняк. Казва: "Какво е?" "Имам едно нещо, което действа много ефективно." Най-първо, царят на племето помирисал. Като отворил шишето Станлей, и онзи се прострял на земята, започнали да текат сълзите. Всички, кой как помирисвал, падал на земята. Той затворил шишето и всичките започнали да гледат на Стан- лей с благоговение. А за Станлея това е обикновена работа. Но те гледат, този цар се повалил на земята.

Туй е недоволството. Казвам, то е хиляди пъти по-лошо от амоняка.

"Само Божията любов носи пълния живот."

VIII ГОДИНА НА ОБЩИЯ ОКУЛТЕН КЛАС (1928-1929)

Тридесета лекция 13 март 1929 г., София - Изгрев

НАГОРЕ


placeholder