НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Закон за действие и противодействие / Силите на противодействието и законът на съпротивлението

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Закон за действие и противодействие

Най-често използвани думи в беседата: може, има, сила, човек, топка, професор, изпита, сега, същество, иска, мине, слуга, път, земя, тъпана, привлича, противодействие, изпитва ,

 Младежки окултен клас , София, 22 Февруари 1929г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

Какво става с гумената топка, която се удря в една хоризонтална или отвесна плоскост? – Тя ще подскочи и ще се върне в първото си положение. На каква височина ще подскочи топката след удрянето си в плоскостта? – На по-малка височина от тази, от която е била хвърлена. Може ли да се изчисли, колко пъти топката ще подскочи и ще се удари в плоскостта? Защо след падането си топката не може да стигне първоначалната височина? – Защото въздухът оказва известно противодействие. Ако топката се движи в безвъздушно пространство, след първия удар тя ще стигне същата височина, от която е била хвърлена. Значи, ако топката не среща на пътя си никакво противодействие, нито от въздуха, нито от плоскостта, при отскачането си, тя ще запази една и съща височина. Ако хвърлите гумената топка върху водна повърхност, тя няма да отскочи. Защо? – Защото съпротивлението, което среща на пътя си, е малко. Колкото по-голямо съпротивление среща топката, толкова повече отскача.

Ако топката представя едно живо, разумно същество, а плоскостта – условията, в които то попада, какво ще стане с нея? – Ще се удари в условията и ще отскочи от тях. Отскачането на топката наричаме преодоляване на условията. За да преодолее условията, живото същество, например, човек, се нуждае от силна воля, или от характер. Волята действа, а характерът противодейства. За да разбие плоскостта, разумното същество трябва да познава големината на съпротивлението. Следователно, за да си пробие път в живота, човек трябва да познава големината на противодействието, което му оказва плоскостта. Като знае големината на противодействието, той взима предварителни мерки, за да се справи с него. Тези мерки са в зависимост от условията, при които човек се намира.

Представете си, че разумното същество попада в други условия, по-мъчни и страшни от първите – в гъста гора, населена с диви зверове – тигри, змии, леопарди и др. Какво ще изпита това същество, когато тръгне на път? То изпитва страх и колебание, не се решава да мине през тази гора. Най-после то се престрашава и тръгва със силно желание да се изпита, как ще мине тежките условия. То иска да изпита силата си. То лесно ще мине пътя, ако има крила, с които да хвърчи нагоре. Щом срещне някаква опасност, разперва крилете си и хвръква нагоре. Значи, то уповава на себе си. Ето защо, когато се намери в големи мъчнотии, човек трябва да потърси начин да ги преодолее. Ако по един начин не може, ще потърси втори начин; ако и по този начин не може, ще потърси трети начин и т. н. Човек разполага с много възможности за преодоляване на мъчнотиите. От всекиго се изисква да познава условията, в които се намира, и възможностите, с които разполага, за да може лесно да се справя с мъчнотиите си.

Ако един студент се явява на изпит по висш анализ, ще се намери в положението на гумената топка, която се удря в стената, или – в положението на онзи, който минава през гъста гора. Срещу него излиза мечка – професорът, който го изпитва. Предметът, на който се натъква, представя стената, в която се удря. Професорът му върви след него, дебне го да намери някое слабо място, да го скъса. Много време сте работили върху материята, но още не сте придобили увереност в себе си, страх ви е да не ви скъса професорът. Обаче, като се приготвите добре, вие ще се явите спокойно на изпит; тогава професорът ви няма да бъде зад вас, но пред лицето ви, и няма да ви скъса. Предметът, по който студентът ще държи изпит е плоскостта, от която студентът отскача като гумена топка. Докато не е дошъл до плоскостта, той е тих и спокоен, не се страхува от нищо. Щом дойде до нея, той започва да трепери, страх го е да не пропадне на изпита. Професорът седи зад него и слуша, как отговаря. Защо, докато слуша професора си, студентът е тих и спокоен, а когато професорът му го слуша, трепери? Един и същ ли е професорът? – Не е един и същ, двама са: единият му преподава, а другият го изпитва. И студентът има две лица: едното лице, което слуша лекциите на професора си, а второто лице, което държи изпит. Коя е причината, че при изпита професорът променя отношенията си към студента, и студентът променя отношенията си към професора? – Изпитът. Професорът иска да знае, достоен ли е студентът за знанията, които му е предал. Той се страхува, да не би студентът да не е готов да възприеме знанието и да злоупотреби с него в обществото. Студентът пък се страхува, да не би професорът да бъде много строг и взискателен, да изисква повече от това, което е предал, и да го скъса.

Както студентът пропада на изпита, така всеки човек може да пропадне в едно или в друго отношение. Например, слугата се изпитва от господаря си в различни посоки. Ако господарят даде на слугата си една сума от пет-шест хиляди лева, да ги занесе някъде, слугата може да постъпи по два начина: или веднага да ги занесе на определеното място и да се върне при господаря си, или да ги задържи за себе си и да не се върне при господаря си. Тук се изпитва честността на слугата. В първия случай казваме, че слугата е издържал изпита си отлично, а във втория случай не е издържал изпита си – скъсан е. Честният слуга не се колебае, не се бави. Той взима парите, занася ги на определеното място и веднага се връща. Така постъпва студентът, който знае предмета си. Професорът му задава въпроси, и той веднага отговаря. Нечестният слуга взима парите, мисли, колебае се, как да постъпи, да занесе парите, дето трябва, или да ги задържи за себе си. Най-после решава да ги задържи за себе си и пропада на изпита. В същото положение се намира и студентът, който не е учил добре. Професорът му задава въпроси, а той мисли, колебае се, не знае, какво да каже, и пропада на изпита.

Докато е на земята, човек се изпитва постоянно, сам да види, колко е устойчив в морално, или във физическо отношение. Когато устоява на изпита, той получава добри бележки; когато не устоява, получава двойка, единица или нула. Какво означава нулата? – Пълен фалит. При един турски ходжа, който постоянно живял с мисълта да забогатява, се явил един мукалитин да иска пари на заем. – Колко искаш? – запитал ходжата? – 500 лири; готов съм да платя 100% лихва. Ходжата се съгласил, дал 500 лири на мукалитина. След шест месеца мукалитинът се явил при ходжата да плати лихвата на парите и го запитал, доволен ли си от тази лихва. – Доволен съм, но къде е майката на парите? – И тя ще дойде, казал мукалитинът, но повече не се явил пред ходжата. Значи, последният не получил никаква сума срещу майката. Дал 500 лири, а получил нула лири.

Какво се изпитва на човека? – Знанието, дарбите, способностите, характера и т. н. Когато изпитват някого, колко знае, все едно, че изпитват силата му. Колкото повече положителни знания има, толкова по-голяма е силата му. Колкото по-голяма е силата му, толкова повече възможности има да свърши работите си добре. При това, силата трябва да се прилага разумно. Тя трябва да бъде производителна. Ако знанието е товар за човека, силата, която излиза от него, не е производителна. Какъв смисъл има вашата сила, ако, при минаването ви през някоя гора, не можете да се справите със зверовете, които ще срещнете на пътя си? Имате някакво знание, имате сила, но не знаете езика на зверовете. При това положение, те ще ви разкъсат. В случая, вашата сила не е производителна. За да минете благополучно гората, силата ви трябва да се превърне в знание на езика на зверовете. Имате ли това знание, ще се разговаряте с тях и ще минете благополучно през гората. Да знаеш един език и да го приложиш навреме, това значи производителна сила.

Казано е в Писанието: „И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина“. Каквото Бог каже, става. На същото основание, казвам: Ако човек говори и не влага сила в думите и в мислите си, това не е говор. Всяка произнесена дума трябва да се превърне в сила. Кажеш ли, че ще направиш нещо, направи го. Какво се ползва майката от децата си, ако всички обещават да донесат вода, а никое не донася? Каква полза ще извлечете от упражнението, което учителят ви дава, а вие не го правите? И вие, като децата, обещавате, че ще направите упражнението, а не го правите. Когато се възпитава, човек трябва да спазва правилото: Каже ли, че ще направи нещо, да го направи. Видиш ли някоя книжка, лист или камък на пътя си, не казвай само, че ще го вдигнеш, но веднага се наведи и го вдигни. Както чистиш пътя си, по който вървиш, така ще чистиш мислите и желанията си от ненужните прашинки по тях. Като чистите мислите и желанията си, превръщайте ги в сила. Това значи, да ги приложите в живота.

Всяка мисъл трябва да се тури в действие. На действието, обаче, отговаря противодействие. Това е неизбежен закон. Ако мисълта не срещне противодействие, не може да се изпита силата й. Ако човек среща противодействие на своите мисли и желания и отлага реализирането им, тяхната сила е малка. Днес отлага, утре отлага, докато изгуби добрите условия, които му са дадени. Ако противодействието е голямо, отлагането не се оправдава. Трябва да се търси друг път, с по-малко съпротивление, но в никой случай да не се отлага реализирането на добрите мисли и желания. Дръжте в ума си мисълта, че силата на противодействието е равна на силата на действието. Ако сте се натъкнали на голямо противодействие и не можете да се справите с него, ще обиколите, да намерите по-благоприятни условия, но няма да отлагате.

Съзнание се иска от хората При създаване на характера, съзнанието взима голямо участие. Тогава човек върши всичко доброволно, а не насила. При сегашното възпитание на децата принудителният метод играе главна роля. Детето отива на училище по принуждение. Възрастният работи, учи, прави добрини, пак по принуждение. Време е вече, съзнанието да ръководи човека. Принудителният метод не е нищо друго, освен Мойсеевият закон. Обаче, дето участва съзнанието, там работите стават с любов и разположение. Ако някой учи от любов, за самото знание, резултатите са едни; ако учи по принуждение, резултатите са други. Като придобивате знания, вие трябва да ги превеждате, да проникнете във вътрешния им смисъл. Това значи, приложение на знанието. Ако не се прилага, знанието е мъртво. Мъртвото знание нищо не ползва. Например, законът във физиката, че „всяко действие е равно на своето противодействие“, придобива сила, когато се приложи не само на физическия, но и в духовния, и в умствения свят. Този закон може да се изрази с думите: „Привличането е равно на отблъскването“.

Значи, две сили действат в природата: едната привлича, а другата – отблъсква. С каквато сила се привличат нещата, с такава се отблъскват. Благодарение на закона за действието и противодействието, на привличането и отблъскването, в природата съществува движение. Знаем, че земята се върти около слънцето. Защо? – Защото слънцето я привлича. И земята, от своя страна, привлича слънцето. Луната се движи около земята, защото последната я привлича, но и луната привлича земята. Като резултат на взаимното привличане между планетите, те се движат в пространството. Хората се привличат едни-други, но и науката ги привлича. С това се обяснява, защо един човек изучава математика, друг – физика, трети – астрономия, четвърти – химия и др.

Първата задача на ученика е да учи закона за действието и противодействието, да знае, на всяка акция, каква реакция отговаря. Той трябва да знае, с каква външна и вътрешна сила разполага, за да се справя с противодействията. Когато минавате през гора, в която има диви зверове, трябва да разчитате на нещо: или да сте въоръжени, или да сте духовно силни. Ако не разполагате нито с едното, нито с другото средства, ще предвидите нещо особено, което да произведе ефект на животните. Ще вземете един тъпан и, докато минавате през гората, ще биете тъпана. Звукът на тъпана, ще произведе особено действие върху животните, и те ще се оттеглят в скривалищата си. Какво представя тъпанът? – Будната човешка мисъл. Следователно, докато се намира в опасност, човек трябва да бие тъпана си. Щом мине опасната зона, тъпанът млъква.

Сега и на вас казвам: Когато се намерите в опасност, бийте непрекъснато тъпана си и смело вървете напред. Щом минете опасността, свалете тъпана от рамото си и седнете да си починете.

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

24. Лекция от Учителя, държана на 22 февруари, 1929 г. София – Изгрев.

Силите на противодействието и законът на съпротивлението

Най-често използвани думи в беседата: може, има, сила, човек, топка, професор, изпита, сега, същество, иска, мине, слуга, път, земя, тъпана, привлича, противодействие, изпитва ,

 Младежки окултен клас , София, 22 Февруари 1929г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


5.30 часа сутринта

Отче наш

Размишление.

(Казаха се главните положения от миналата лекция.)

Представете си, че имате едно тяло като топка А.* Имате и една площ АВ. Сега, ако тази топка спуснете по направление на площта, какво действие ще се получи след падането? Какво направление ще вземе топката в движението си след падането? (Топката ще върне по същия път.) Можете ли да определите колко ще подскочи топката нагоре? (-По-малко, отколкото първоначално.) Може ли да се определи колко пъти ще се покачи и ще падне топката? Вие може да определите защо топката, като падне, не може да се върне пак на същото място? (-Защото имаме съпротивлението на въздуха.) Но, ако е в безвъздушно пространство? Ако е в безвъздушно пространство и топката е съвсем еластична, предполага се, че топката ще се върне на същото място. Точно перпендикулярно ли ще се върне или ще направи едно отклонение? Допуснете, че туй падане е към известна площ, която оказва известно съпротивление. Топката ще падне и ще отскочи, ще падне и ще отскочи, докато най-после остане на площта отгоре. Според съвременната наука, кои са причините да отскочи топката? (-Пъргавината на топката е причина тя да отскочи, в топката става едно огъване и свиване.) Нали човек, като си тури ръката до печката и ако тя гори, той прави едно бързо движение, едно отскачане има.

Сега мен ме интересува колко пъти ще отскочи топката? Да кажем, ако топката е спусната от 10 метра височина. Направете един опит, пуснете една топка от един и половина два метра височина и пребройте колко пъти ще подскочи топката. Направете този прост опит с една гумена топка, а може и с друга топка, разбира се при гумената топка ще има повече подскачания. Ако вземете един камък, той по-малко ще отскача. Ако тази площ отдолу е водна и пуснете топката в нея, тя ще подскочи ли? (-Няма.) Значи, колкото съпротивлението е по-голямо и отскачането ще бъде по-голямо. Да допуснем, че вие сте една топка, искате да преодолеете една мъчнотия. Да вземем топката А, представлява едно ядро, пращате го към същата площ, ще подскочи ли? (-Ако е снаряд, няма да подскочи.) Значи ще се забие в същата площ. А това ще зависи от съпротивлението на тази площ.

Сега забележете законът, който трябва да извадите от падането на тия тела. Да кажем това са трудности в живота. Представете си, топката е едно съзнателно същество, един човек, който е разумен. Площта, това са условията, които той трябва да преодолее. Непременно той трябва да падне върху тия условия. Искаш, не искаш, ти ще паднеш. Да допуснем, той иска да преодолее тия условия, а не да остане в тях. Какво трябва да има той? Сила трябва да има, за да ги преодолее. Това, дето казват сила на характера или сила на човешката воля. Но характерът е едно пасивно състояние. Характерът само противодействува, а волята действува. Тогава, ако ние искаме да пробием тази площ, трябва да разбираме силата на нейното съпротивление. Да кажем, искаме да си пробием един път. Най-първо ще определим силата на тази площ, която противодействува, каква е. Каква е нейната дебелина или силата на нейното съпротивление. И ще вземем съответни мерки, за да можем да се подвижим. В дадения случай човек трябва да вземе тия мерки, които са необходими, при условията, при които се намира, за да може да си пробие пътя.

Сега представете си, че туй падане става в друга посока. Друго едно същество В, разумно същество, пада върху тази площ АВ*. Това е едно гористо място, там се намират опасни същества, лъвове, тигри, леопарди, змии. И това същество В трябва да мине, да изходи тази област. И трябва да ходи целия ден от 12 часа. Ако това същество не е въоръжено, ще може ли да мине без съдран кожух? Каква е възможността, че като мине през тази област, да не излезе със съдран кожух? И след колко време ще излезнете? Какво ще забележите най-първо в това същество, което проектира да мине този път или през тази област? Най-първо ще има едно колебание, той ще си помисли, не може ли да мине по друг път? Щом други съображения няма, той ще се реши да мине този път или през тази област. Но в съзнанието на лицето В най-първо какво ще има? Колебание. Колко дълго ще продължава това състояние да се колебае? (-Докато измине целия път.) Не. Преди да тръгне то се колебае, дали да тръгне или не, докато най-после в него дойде едно силно желание да мине пътя. Допуснете сега, че туй същество, което тръгва по суша, има възможността да има и крила. Тогава на туй същество му е по-лека задачата из пътя, като види опасност, то може и да хвръкне. Тъй страхът се намалява у него повече. При опасност, то си разпери крилата и ще се изкачи нагоре. Значи, то има едно упование в себе си. Когато човек дойде до известни мъчнотии, най-първо той трябва да намери възможности, чрез които да може да преодолее мъчнотиите. Затова има един закон, който действува. Сега да видим, вие как познавате, че може да преодолеете една мъчнотия или не?

Да допуснем, че това същество В е един студент в университета и ще държи изпит по висшия анализис. Тогава в случая мечката е професора. Вие трябва да минете тази зона от единия край до другия. Тази област АВ е предмета, по който той има да държи изпит. Тази площ АВ, е разделена на много въпроси, един въпрос, втори, трети и т.н. Професорът ви дебне, той върви по пътя ви и ви преследва, гледа къде ще намери място, дето да не знаете, че да ви скъса. Вие отивате в университета, страх ви е, но то не е една гора, там няма нито мечки, нито тигри има там, но и тук вие треперите да не ви скъсат. Казвате: „Каква ще стане тази работа?“ Ще ви вземе доста време, докато се приготвите, да имате онази самоувереност в себе си, да владеете материята, тогава няма да оставите професора зад гърба ви да ви нападне. Сега, при първия случай ние изясняваме защо човек го е страх в гората. А във втория случай защо човек го е страх от висшия анализис. Цяла година професорът е предавал, ти си го слушал, дойдеш да те изпита професорът, страх те е вече. Тогава, щом те е страх от професора, значи при изпита не е същият професор. Онзи, който предава и който изпитва, те са двама професори. Когато отиваш в университета и професорът предава, ти си тих и спокоен, слушаш с внимание. Но отиваш при професора, да те изпита, друго отношение има вече. Питам, професорът същия ли е или се е изменил? И вие същия студент ли сте или сте друг студент?

Сега ние се приближаваме да намерим основните причини, защо професорът е изменил своите отношения към онзи студент, когото ще изпитва и защо отношението на онзи студент, в известно отношение се изменя, става известно колебание, известна пертурбация в неговия ум. Значи имаме същия закон. Професорът иска да предаде известни познания и после иска да знае, дали този студент е достоен за знанията, които му е предал. Иска да го изпита, понеже ще го пусне пред обществото с тези знания, иска да види, дали няма да злоупотреби с това знание.

Да поставим другояче въпроса. А е господар, а В е слугата. Господарят иска да даде една сума от 5-6 хиляди лева на слугата, да ги занесе някъде. Най-първо господарят ще подложи своя слуга на изпит. И слугата трябва да издържи този изпит, за да остане при господаря си. В какво седи този изпит? Неговата честност ще бъде изпитана. Как ще познае господарят, че слугата няма да задигне парите? Ако слугата задигне парите, той е скъсан по предмета. Пък, ако занесе парите на мястото, без никакво колебание, той е издържал изпита си добре и ще получи 7. Ако слугата без никакво колебание, без никаква съблазън тръгне и занесе парите, той е дал отличен изпит. Пък, ако се колебае, значи за отиването до мястото има известно време да чака. Значи този професор, който изпитва слугата си, може от времето, което ще употреби слугата да занесе парите, да разбере каква е неговата честност. Някой път вие не можете да отговорите на въпроса. Зададе ви професорът един въпрос, вие се спирате, колебаете се. Значи, не сте ведующ по предмета, колебаете се. И от това съди професорът дали знаете предмета. А някой път ученикът е находчив, разбира въпроса. Професорът пита, веднага отговорът е готов. Питат го друг въпрос, веднага отговаря. На някои студенти пък, професорът зададе някой общ въпрос не отговаря, пише му две.

Сега ние прилагаме този закон в морално отношение. Този слуга носи парите, това е предмета, на който той държи изпит. Той се колебае, казва: да го занесе ли или не? Най-после казва: „Да го занеса.“ Тук-там се спира, закъснява. Питам, този господар може да му тури 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0. Щом му тури нула, значи слугата е изчезнал некъде. На какво мяза нулата? Имало един турски ходжа, който искал да стане много богат. При него отива един мукалитинъ[1]. Турчинът му казва: „Дай ми 500 лири, 100% ще ти давам лихви.“ Той, като чул това, дава му. За 6 месеца той му давал 100%. Пита го: „Доволен ли си? Благодарен ли си?“ „Много съм благодарен.“ „Ами майката?“ „Майката загубена.“ И повече не му плащал, нито лихвите, нито майката.

Всички изпитания в живота не са нищо друго, освен да се изпита стабилността на някоя ваша способност. Запример знанието, в даден случай, е силата. Когато се изпитва човек колко знае, изпитва се неговата сила, с която той разполага. Колкото повече положително знание има за предмета, толкова неговата сила е по-голяма. Колкото силата е по-голяма, толкова повече има възможност да си свърши работата по-добре. Съзнанието трябва да расте с знанието. Всякога, когато придобивате знание, трябва да имате пред вид туй знание, трябва да произвежда сила във вас. И тази сила трябва да бъде разумна. Ако знанието е един товар върху когото и да е, то е една непроизводителна сила, която спъва човека, като един товар непотребен.

Допуснете сега в първия случай, В има да мине тази гора, там има тигри, мечки и други зверове, може да платите с живота си, може да ви изядат. Какво може да ви застави да минете тази местност? Какво ще правите? Най-първо ще изучите езика на мечките, после ще изучите езика на лъвовете, на тигрите, на змиите и като знаете техния език, може да минете. Под думата език аз разбирам да имаш сила. Да знаеш един език, това е сила. Да знаеш как да говориш и на време да говориш, то е сила. И в Писанието се казва: Като каже Бог нещо става. Ако ние говорим, без да имаме сила в нашите думи и в нашите мисли, ние не говорим. Всека една дума, която кажеш, тя трябва да се превърне в сила. Като кажеш: „Ще направя това“, направи го! Имате 4-5 деца, едното казва на майка си: „Ще донеса вода.“ Минава час, два, три, вода не се донася. Другото казва: „Ще донеса вода“. И то не донася. Най-последното отива и донася вода. Или: дават ви едно упражнение, вие казвате: „Ще го направим“. Но и вие, като тия малките деца, не го направяте. Значи, туй упражнение не може да произведе сила във вас. Всякога, когато човек се възпитава, трябва да спазва следното правило: „Кажи и направи!“

(Учителят вдигна едно малко парченце книжка от пода.) Колцина сте минали днес тук в салона, не сте забелязали тази книжчица. Кое е по-хубаво: да се вдигне ли или да се измете? Тази малка шушкалинка може да се вдигне. Такива шушкалинки може да има във вашия ум или във вашите мисли, във вашия характер. Днес една, утре една и ще се натрупат много такива. А това ще стане една спънка за вашето развитие. Най-първо ще се стремите към един навик, да превръщате вашите мисли в сила. Защото, щом турите тази мисъл в действие, ще се образува едно противодействие. Щом хвърлите предмета А към повърхността АВ, ще се яви едно подскачане, едно противодействие. Значи, щом решиш да направиш едно действие, ще имаш едно противодействие, едно съпротивление. И вследствие на това ние отлагаме много работи. Виждаме този път не е, отлагаме го. После, като видим, че за някои работи има съпротивление, ние пак отлагаме. Докато дойдем до един метод, дето има най-малко противодействие.

Та именно при създаването на човешкия характер, на човешките способности, при сегашните условия има един нов метод, който хората не прилагат. Хората сега прилагат методите на принудителното възпитание. Сега трябва да те принудят по закон, за да направиш нещо. Бащата и майката те заставят и ти отиваш да се учиш. Не ти се учи тебе, но ти отиваш. А това трябва да става по любов. Аз наричам принудително възпитание на хората Мойсеевия закон. И в по-горните науки става това. Свършиш университета по Мойсеевия закон, казваш: „Ако съм прост човек, не мога да преживея.“ Това е по принуждение. Ако човек изучава науката за самата наука от любов, той ще има едни резултати, ако ги изучава по принуждение, той ще има други резултати.

Та рекох, трябва да преведете съвременната наука. Какво означава падането на телата? И веднага да го използувате. В какво отношение може да използувате туй падане на телата? Всички тела в пространството падат. От падането какво се образува? Месечината пада към Земята, Земята пада към Слънцето. Всички падат, а не допадат. Месечината, като пада към Земята, стига ли до нейната повърхност? Защо не стига Месечината до повърхността на Земята? Колко вида падания има? Учените хора твърдят: едновременно има две сили, едната, която привлича, а другата, която отблъсква. Следователно, с каквато сила се привлича Месечината, с такава се отблъсква. Не само Месечината се привлича към Земята, но и Месечината привлича Земята към себе си. И не само Земята се привлича към Слънцето, но и Земята привлича Слънцето. Следователно, едновременно има и действие и противодействие. И вследствие на това се образува движение.

Всеки един предмет, който вие искате да обсебите или да постигнете, вие ще окажете влияние върху тази идея и тя ще окаже влияние върху вас. Запример вие искате да станете прочут астроном. Кой може да бъде стимула за вас да станете такъв? Каква е идеята на астронома? Коя е основната идея, която може да подтикне към тази наука. Коя е идеята, която може да изпъкне във вашия ум? Идеята е самото небе. Най-първо той иска да се запознае с всички небесни тела. Може да се зароди у него обич към тях. Заинтересува се той в тях. След туй се зададат втора, трета, четвърта, пета побудителни причини. Той иска да стане прочут, ония знания, които е получил, иска да ги предаде в един труд. Запример, вие може да предадете тия познания, може да разправяте за Месечината, за Слънцето, за звездите, за строежа им. Сега коя е побудителната причина да стане той астроном, от де у него се заражда това желание? Друг има желание да стане естественик, трети химик, четвърти иска да свърши по физика, пети механика, кои са побудителните причини за този избор? Почти са неизвестни. Правете вие наблюдения, кои са първичните причини, че у този човек са развити едни способности, а у други други способности.

Сега ще се повърнем. Най-първо вас ви трябва да изучите онзи закон на съпротивление, защото, ако не изучите закона на съпротивлението, вие ще срещнете големи мъчнотии в живота си. Вие трябва да знаете какво съпротивление ще окажат нещата върху вас и с каква сила разполагате да противодействувате разумно в дадения случай.

Да допуснем, че В трябва да мине през тази област на тия животни. Той трябва да се въоръжи с оръжие, защото на един съвременен човек трябва оръжие. Но допуснете, че вие нямате никакво оръжие, а с голи ръце не се минава от там, но вие имате само един цигански тъпан, който го носите със себе си за препитание. Вие може да употребите този тъпан и да минете тази местност. Вие, като тръгнете от В, постоянно ще биете тъпана. Бумтенето на тъпана ще произведе в животните един силен ефект, защото тъпан никога не е минавал през тази област. Вие, като минавате: бум-бум, тъй ще си пробиете път, защото нещо странно се произвежда в техния ум и те се оттеглят. И тъй с тъпана ще минете по-безопасно.

Сега преведете биенето на тъпан с нуждата, този с тъпана ще мине по-безопасно, отколкото друг без тъпан. Но трябва да се бие тъпана, в известни случаи ще биеш тъпан от единия край до другия и колкото повече биеш, толкова по-безопасно ще минеш. Може някой, като те чуе, да каже: „Защо този човек така силно бие тъпана?“ Да допуснем, имате друго едно същество А, то отгоре наблюдава, то разбира: като биеш тъпана, ти си стъпил в опасната зона. След като млъкне тъпанът, то ще знае, че това същество е изминало опасната зона. А биенето на тъпана е само един признак, за да се пази.

(Направихме двете упражнения I и II.)

- Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

- В Истината е скрит Животът.


24 школна лекция на I-ви Специален Окултен клас
22.II.1929 г., петък, Изгрев, София




[1] мукалитин - вероятно от мукалит - (тур.) шеговит, дяволит

НАГОРЕ




placeholder