НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Учене и прилагане / Учение и прилагане. Господар и слуга

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Учене и прилагане

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, душа, време, казва, наука, ум, живот, ръка, богр, работа, нос, учен, слуга, години ,

 Младежки окултен клас , София, 14 Декември 1928г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

Размишление.

Тема за следния път: „Противоречие и съгласие, и произход на противоречието и съгласието.“

Какво бихте писали върху темата: „Задача и цел на съвременната наука“? Какво бихте писали върху темата: „Любов към знанието“? Каква разлика има между един учен и интелигентен човек и друг – неучен, но интелигентен? Да се мисли върху тази тема, това е все едно, да вариш боб. Бобът съдържа хранителни елементи в себе си, но трябва да го вариш дълго време, докато омекне. Първата вода с люспите му даже трябва да се хвърли. По какво се различава ученият от неучения човек? Ученият разполага със систематизирани знания. Той придобива не само нови знания, но се ползва и от тези, които учените преди него са придобили и систематизирали. Интелигентният пък има знания, придобити от своята лична опитност, или от опитността на своята душа. Ученият придобива знания отвън, интелигентният – отвътре, а неученият не разполага с никакви знания. Ученият разполага с известен капитал, а неученият няма никакъв капитал. Мъдрецът може да бъде учен и неучен. Ако е неучен, чрез светлината, която носи в себе си, той лесно придобива знания: по пътя на самообразование или по наследство. Има знания, които се предават от поколение на поколение. Например, стремежът към музиката се предава лесно от родителите на децата. Ако майката е музикална и е изучавала музиката в миналите си животи, стремежът й към музика се предава и на децата. Всяко нещо, върху което човек е работил съзнателно, лесно се предава. Предаването на дарбите и способностите наследствено изглежда несъзнателен, механически процес, но всъщност, не е така. Това се дължи на вътрешен, съзнателен напор, който се проявява навън. Така се обяснява размножаването на клетката чрез деление. Клетките са разумни, разбират езика на вътрешната сила, която ги подтиква към размножаване и постепенно усъвършенстване.

Слушайте гласа на разумното начало в себе си, за да се развивате правилно. Ако на мястото на разумното начало, или на душата, поставите своя ум, вие ще се натъкнете на голямо противоречие. Тогава, вместо да си помогне, човек повече се обърква. Например, умът знае причините на болестите, но не може да ги лекува. Душата лекува болестите. Достатъчно е да пожелае тя да излекува една болест, за да постигне желанието си. Обаче, умът и да желае, не успява. Защо? – Възможностите му са малко. Умът се проявява повече външно, а душата – вътрешно. Една от проявите на душата е интуицията. Чрез нея човек решава лесно задачите си. Ако сте загубили някакъв ценен предмет, интуицията веднага ще ви подскаже, къде е предметът, и лесно ще го намерите. Оставите ли тази работа на ума, ще изгубите много време и пак няма да я разрешите.

Представете си, че сте изпратили на една и съща работа двама слуги; дали сте им срок да свършат работата и да се върнат на време вкъщи. Те започват да работят, но скоро се отказват и се връщат при господаря, когото искат да убедят, че е невъзможно да свършат тази работа. Господарят, който е заинтересуван от работата, отива заедно с тях и ги заставя да направят още един опит. В този случай с негова помощ, те свършват работата. Слугите представят ума и сърцето на човека, които имат по-малко възможности, а господарят – интуицията, т. е. човешката душа. Каже ли душата, че може да направи нещо, трябва да вярвате. Каже ли умът, че човек не може да се откаже от слабостите си, не му вярвайте. Душата има интуицията. Тя знае, че човек може да се справи със своите слабости и да ги превъзмогне. Щастието на човека се заключава в това, когато умът и душата му са пробудени и са в пълно съгласие помежду си. Има случаи, когато някои хора имат буден ум, а спяща душа; други пък имат непробуден ум, а будна душа. И в двата случая човек разбира нещата едностранчиво: или само външно, или само вътрешно. За да не изпада в противоречие, той трябва да ги разбира и външно, и вътрешно, т. е. и с ум, и с душа.

Мнозина казват, че трябва да се държи за общественото мнение. Какво нещо е общественото мнение? – Наука, която разглежда положителната и отрицателната страна на нещата. Ако общественото мнение поддържа мисълта, че човек трябва да води чист и свят живот, съгласен съм с него. Обаче, ако поддържа мисълта, че човек трябва да воюва, да отваря войни, да се избиват хората, с това не съм съгласен. Войни стават, но това не значи, че те са необходими. Ще дойде ден, когато хората няма да воюват и ще се разбират по мирен начин. Изобщо, трябва да се зачита онова обществено мнение, което почива на здрава, непоколебима основа. За да почувствате правотата на общественото мнение, приложете го към своя личен живот. Тогава ще разберете, трябва ли да го поддържате, или не. Истинската наука поддържа само онези мисли, които укрепват живота на човека. Науката не трябва да бъде средство, чрез което човек да се прехранва, но да сочи правия път в живота. В желанието си да придобива знания, да стане учен, човек не трябва да се претоваря, но да носи само толкова, колкото мозъкът му издържа. Колко храна трябва да носи туристът в своята раница? – Колкото му е нужно по пътя. Щом стигне първата станция, той ще вземе още храна, докато дойде до втората станция

Кой човек наричаме учен? – Истински учен е онзи, който постоянно се учи. Който обича науката и на когото душата е будна, той постоянно се учи. Има хора, които, след свършване на училището, престават да се учат. Те се задоволяват със старите теории; каквото някога са учили, все него повтарят. Каква нужда има да разправят едни и същи неща? При това, и децата вече знаят, което те някога са учили. Да повтаряте неща, които всички знаят, това е все едно, да предупреждавате прелетните птици, че есен наближава, времето се разваля, и те трябва да си отидат в топлите страни. Без да им се казва това, те знаят, че времето се разваля и трябва да напуснат студените места. Как познават птиците, че есен наближава? – По вътрешното си настроение. Те отиват в топлите страни на курорт, както правят хората. Докато е топло, приятно им е. Щом наближи есента, настроението им се променя, те изпитват известна неприятност и прелитат в топлите страни. Значи, птиците не си служат с външни барометри, като хората, но вътрешно усещат, че става някаква промяна на времето. Същото става и с хората. Почти 99% от настроенията на хората се дължат на промяната на времето. Какъвто вятър вее, така и човек мисли. Някой е песимистически настроен. Защо? – Времето му действа така. Друг е настроен оптимистически – пак в зависимост от времето. Ще възразите, че много от настроенията ви нямат нищо общо с времето. Възможно е, но как ще си обясните неприятното разположение, предизвикано от празната кесия? Как ще си обясните неприятността и неразположението, което изпитвате от глада? Много естествено четири дена вали дъжд, никой не ви вика на работа. Като не работите, кесията ви е празна, а празната кесия не радва човека. Вие сте учител, занимавате се с ученици, преподавате им. По едно време се явява епидемия между децата, и училищата се затварят. Щом няма ученици, не можете да давате уроци; а без тях и кесията ви е празна, и стомахът ви е празен. На кого ще се сърдите? – На времето. Вън вали дъжд, хваща голям студ или голяма горещина, развиват се различни болести, а всичко това влияе на кесията, на стомаха и на разположението на човека.

Какво трябва да прави човек, за да се освободи от настроенията? – Да излезе вън от времето и пространството. Докато живее във времето и пространството, човек всякога ще има добри и лоши настроения и разположения. Има ли състояния, при които човек излиза вън от времето и пространството? – Има. Спането, например, е състояние, при което човек е извън времето и пространството. Като спи, той не се смущава, дали има пари или няма. Влезе ли във времето и пространството, времето му оказва вече влияние. Всички мисли и чувства на човека, всички негови опитности се складират във време и пространство. Ако дядо ви и баща ви се наплашили от времето и вие, като тях, се боите да не изгубите парите си.

И тъй, 99% от мъчнотиите се дължат на времето. Обаче, времето се определя от миналото, от настоящето и от бъдещето. И тогава, за по-ясно казваме: 99% от мъчнотиите се дължат на миналото, а само 1% – на настоящето. Това, което сега изживявате, е само 1%. Щом не сте разположени, казвате, че времето не е добро, барометърът спада, влага има и т. н. Въпреки всичко това, има 1% от мъчнотиите, които са задача на сегашния живот, тях трябва да разрешите правилно. Следователно, когато някой казва че среща големи мъчнотии в живота си, това подразбира, че той има да разрешава само 1% от всички въпроси – 99% са задачи на миналото. Как се разрешава единицата мъчнотия? Представи си, че си гладен, три дена не си ял. Вървиш по нивите, мислиш, отде да вземеш малко хляб. Спираш се пред един орач и започваш да разговаряш с него. Той се оплаква, че е болен, има силна хрема, не може да работи. Той те запитва: Не знаеш ли някакъв цяр против хремата? – Зная, но понеже не съм ял три дена, не мога да ти помогна, докато не се нахраня. – Заповядай, хапни си от моето ядене. Орачът отваря торбата си, дава ти хляб, сирене, мляко. Ти сядаш, задоволяваш глада си и започваш да го лекуваш. Стопляш малко вода, туряш сол в нея и му даваш да смръкне няколко пъти от солената вода. После туряш в едно шише от солената вода, да направи още няколко смръквания вечерта и на другата сутрин. След две-три смръквания хремата минава. Солената вода препятства за размножаване на микробите, които причиняват хремата.

Това е един от начините за разрешаване на единицата мъчнотия. От човека се иска готовност да услужва на хората. Има ли тази готовност, той ще помогне на себе си, ще помогне и на ближния си. Дръжте в ума си само по една основна мисъл. Ако се товарите с много мисли, положението ви ще се влоши. Една основна мисъл в ума и едно основно, съществено чувство в сърцето са в състояние да разрешат 99% от мъчнотиите ви. Кой е единият случай, в който основната мисъл не може да ви помогне? – Когато човек сам не иска да си помогне. Никой не може да застави човека да направи това, което той сам не иска. Понякога той се поставя като божество и мисли, че е на правата страна, и всички около него мислят криво. При това положение, никой не може да го измести от пътя му. Каквото реши, ще го направи. Както и да го убеждават, той не отстъпва от решението си. Дойде ли до това високо съзнание за себе си, човек сам се натъква на вътрешни страдания. Карат го да яде, той не иска, отказва се от всякакво ядене. Не яде ден, два, три, докато огладнее, и сам иска да яде. Карат го да работи, пак не иска. Не работи два-три дена, но на четвъртия сам търси работа. Това са състояния, които се дължат на вътрешната упоритост в човека. Той трябва да работи върху себе си, да смекчи тази коравина.

Като говорим за вътрешната работа, мнозина я свързват с окултизма. Те казват, че окултизмът е наука, която се занимава с тайното знание. Ние пък казваме, че окултизмът е наука, която изучава действието на силите в живия организъм. Например, задават на едного един важен въпрос, на който той не може да отговори. Какво прави? Веднага се почесва по носа или по главата; после туря ръката си на кръста и търси лек начин за разрешаване. Той търси начин, как по-удобно, по-лесно да хване предмета. Като знаят това, грънчарите правят стомни с дръжки, да се хващат удобно. – Не може ли човек да не се чеше по носа и да не си туря ръката на кръста? – И без това може, но ако има план на работата си, или ако разполага със знания. Когато инженерът строи къща и се затрудни, веднага изважда книгата си, прелиства я, туря ръката на челото си и чете и мисли. Щом разреши въпроса, затваря книгата и дава разпореждания на майсторите. Обаче, ако майсторът се затрудни, той непременно се почесва по челото и туря ръката си на кръста, мисли, как по-лесно да хване предмета. Чесането по носа е прелистване на инженерската книга. Като я прелисти, казва: Разбрах, какво трябва да направя. Той прилага знанието си, дава заповеди и действа. Значи, когато няма план на работата си, човек се почесва по носа. Когато има план, прелиства книгата си и не се почесва по носа. Ако не искаш да се почешеш по носа, ще намериш друг майстор, да ти покаже, как да работиш. Чесането по носа е остатък от една стара наука. То представя кратко действие. Наместо да ходиш по библиотеки, да прелистваш книги, ще се почешеш по носа, ще събереш всичките си скрити сили и способности, да извикаш знанието си, което носиш в себе си и ще разрешиш въпроса. Мнозина изучават окултните науки, но сами не вярват в тях, защото нямат опитности.

Ако физиогномистът разглежда човешката брада, ще намери най-малко три характерни типа бради: брада на волев човек, която е широка долу, заема голям простор. В този човек действат повече груби, физически сили. Той се намира под влияние на Марс. Ако и главата му горе е широка, той се отличава с голяма упоритост – с девет чифта биволи не можете да го мръднете от мястото му. Вторият вид брада е на човек, в когото сърцето работи повече от ума – човек на чувствата. Брадата е по-малко широка, заоблена. Колкото по-тясна и остра става брадата, толкова повече се проявява умът. Този човек се намира под влиянието на Меркурий. Изобщо, острата брада напомня нещо остро – нож, игла. Дето мине, той реже с ума си.

Когато изучавате някой отдел от окултните науки, например, хиромантия, вие получавате едностранчиви знания, които повече ви объркват, отколкото да ви улеснят. Хиромантикът, заедно с хиромантията, трябва да изучава френология, физиогномия и астрология. Само така четенето по ръката има смисъл. Това се отнася и до лекарите. Съвременните лекари изучават главно признаците на болестите. Всъщност, истинският лекар трябва да познава преди всичко признаците и проявите на здравия организъм, за да може да ги сравнява с болния. Не е изкуство да определиш диагнозата на болния човек. Изкуство е да определиш диагнозата му поне десет години преди да е заболял, за да вземе мерки предварително. Това може да направи само онзи лекар, който познава окултните науки. Преди да затлъстее човек, трябва да му кажете, какво да направи, за да предотврати затлъстяването. Изобщо, по-лесно се лекува човек преди заболяването си, отколкото след заболяването.

Като се говори за окултните науки, някои не вярват в това, че по ръката, лицето, главата, очите, по цялото тяло може да се чете като по книга. Не вярват, защото нямат опитност. Други не вярват, защото не искат да плащат дълговете си. Някой богат човек не вярва, че страданията, които днес има, са резултат на неправдите, които е вършил в миналото. Той не вярва, защото не иска да плаща. Обаче, безверието не смекчава съдбата на човека. Вярваш или не вярваш, ще плащаш. Вслушвайте се в своята интуиция, в говора на душата си, тя сама ще ви открие истината. Ако се излъжете, ще знаете, че умът ви е проговорил. Душата никога не се лъже. Когато тя говори, слушайте я и изпълнявайте това, което ви казва. Щом сте дошли на земята, вашата задача е да се изправите, да платите дълговете си, да определите отношенията си към Първата Причина и към природата.

Помнете: всичко, което става в света, се ръководи от всемогъщото Божествено съзнание, което прониква в цялата природа и хроникира нещата. Божественото съзнание никога не забравя. То отдава на всекиго заслуженото. Рано или късно, човек ще понесе последствията на своя живот – добри или лоши. Като знаете, че човек носи отговорност за всичко, което мисли и върши, не се страхувайте, но живейте така, че да поставите здрава основа на бъдещия си живот. – Дотегна ми вече да уча и работя. – Това не те спасява. Искаш или не искаш, ще учиш и ще работиш. Един слуга се оплаква от положението си. Гледам на ръката му, остава още един месец да ликвидира с това положение. Ако напусне преждевременно работата си и не се справи с противоречията си, ще плати с лихвите заедно. Той трябва да изтърпи докрай и тогава ще стане господар. Ако не изтърпи, положението му ще се усложни. Човек става слуга за лошите си постъпки, за лошия си живот, а господар – за добрите си постъпки. Следователно, ако искате да бъдете господари, живейте добре. Ако живеете лошо, ще станете слуги. Аз взимам думите „господар и слуга“ в красив смисъл, а не както днес се разбират. Бъдете господари и слуги първо на себе си, за да изправите своя живот. След това можете да бъдете господари и слуги на близките си. Дойдете ли до това положение, вие се убеждавате, че добрият живот носи добри последствия и определя условията на бъдещето ви развитие.

Стремете се към разумния живот, който носи бъдещите блага. Не мислете, че с ропот ще облекчите положението си. Ако Жан Валжан не бягаше от затвора, щеше да ликвидира скоро, щеше да лежи само пет години. Понеже избяга от затвора, наказанието му се увеличи на 19 години. И тогава, вместо пет години, той прекара цели 19 години в затвор. Този закон действа и в природата. Когато тя ти наложи някакво наказание, не роптай, но бъди готов да платиш дълга си. Щом платиш доброволно и съзнателно задълженията си, ти ставаш господар, влизаш в неограничените условия на живота. Ако роптаеш и противодействаш на природните закони, ще увеличиш наказанието си с още 14 години.

Желая ви да бъдете съзнателни господари и слуги, да не правите нови дългове, а старите да си изплащате без протест и недоволство.

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

16. Лекция от Учителя, държана на 14 декември, 1928 г. София – Изгрев.

Учение и прилагане. Господар и слуга

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, душа, време, казва, наука, ум, живот, ръка, богр, работа, нос, учен, слуга, години ,

 Младежки окултен клас , София, 14 Декември 1928г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


5 часа сутринта

Отче наш

Тема за следующия път: „Противоречие и съгласие.“ Половината от вас пишете върху „Противоречие и съгласие“, а пък другата половина пишете върху: „Произход на противоречието и съгласието“.

Хроникирайте просто при какви случаи се проявява противоречието и съгласието. Кое дава повод да се явят те?





Ако на вас ви се даде една тема: „Каква е задачата на съвременната наука?“ Или въобще каква цел има науката? Тогаз какво бихте отговорили?

Или ако ви се даде тема: „Любов към знанието.“ Да допуснем, че вие имате две лица: първото е учено, а второто неучено. Каква разлика има тогаз между учен човек и неучен човек? Да допуснем, че първото лице е и учено, и интелигентно, а второто лице е интелигентно, но неучено.

Да кажем, че имате един човек, който е учен и не е интелигентен, а имате един човек, който не е учен, но е интелигентен. Тогава каква разлика има между тия две категории: интелигентният и неинтелигентният? Такава една тема за размишление прилича на боб, който трябва дълго време да се вари. Има хранителни вещества в боба, но трябва по специален начин да го вариш. И да се освободиш от външните люспи на боба. Ученият човек е индивид, в който познанието му, за външния свят е систематизирано. Ученият човек е запознат не само с това, което той е учил, но и с тези знания, които хиляди поколения са систематизирали преди него. Той има в своята памет, в своя ум тяхното знание, дефинициите, или определенията на законите. Той е учен човек. А пък интелигентният човек е този, който има познания. И интелигентността носи своя произход от личната опитност или от опитността на душата. Интелигентният е този, който има някоя придобивка. Ученият човек е придобил познанията си отвън. А неученият е този, който няма тези външни познания. С други думи, ученият е с капитал, а неученият е без капитал. В живота и двамата могат да живеят. Но условията на учения, и условията на неучения ще бъдат различни. Ученият човек ще има опитността на миналите поколения, ще може да се ползува от нея.


В друга категория спада интелигентният. Интелигентният учен, той може да използува науката в по-широка смисъл; а интелигентният, който не е учен може да е мъдрец.[1] Човек може да бъде мъдрец, без да е учен. В дадения случай той лесно може да придобие познанията на миналото. И добиването на тези познания от него наричаме самообразование. И тогава у човека тези два процеса вървят. Има неща, които сме наследили от деди и прадеди, бащи. Това е наука и науката може да се наследи. Известни познания, които проникват в съзнанието на поколението, могат да се предадат. Има някои познания, които могат да се предадат. Например, ако майката дълго време се е учила, това може да се предаде. Ред поколения майките са се учили на музика. И това е станало като вътрешна потреба на духа. Тези качества на майката и бащата могат да се предадат. Следователно, можем да считаме, че известни качества могат да се предадат само тогаз, когато станат несъзнателна наука в човека. Това, което у човека е съзнателно, той може да го предаде. Тъй че, задачата на науката не е празна. Има неща в науката, който са празни, т.е. неверни. Но всички верни работи, дълго време като се употребяват, могат да се предадат.





Забележете следното положение. Да кажем, че имаме малка клетка А. Сегашните учени, които разсъждават механически, казват, че тази клетка почва да се дефиренцира, да се видоизменя и от нея най-после е излезнал човекът. Да допуснем, че тази клетка се е образувала и че тя представлява първичен живот. И да допуснем, че няма външна интелигентност. Кои сили ще я накарат тя да се раздвои? Кое е дало повод тя да се раздвои? Получените две клетки пак са се раздвоили и т.н. Учените хора казват: известен инстинкт, напор. Но това не е обяснение. Ако едно разумно същество би наблюдавало строежа на една къща, какво ще констатира? Да допуснем, че една къща би се строила механически, да допуснем, че къщите се строят без хора. Варта се носи сама с механически средства и тези, малките влакове се турят, без да видиш некое живо същество. Ако някой наблюдава този процес, той би ви го описал. Преди тези механически средства е имало живи същества, но после те са се заменили с механически средства.

Да кажем, че един орган е покрит с три пласта клетки. Да кажем, че тези клетки на кожата са се охлузили и после, вечерта тези клетки се завземат и поправят кожата. Вашето съзнание не взема участие; вашият обикновен ум не е взел участие, но душата, която е жива вътре в тялото, е дала разпореждане клетките да поправят. Понеже тази колективната душа подвижи[2] във всички клетки. И следователно, когато душата даде известен потик, тя разбира езика на клетките. Щом тя каже на клетките, щом даде този вътрешен потик, тези клетки знаят на кое място трябва да се работи.

Често, когато изместите разумното направление, което душата има в тялото, и турите там на ума място, вие влизате в едно противоречие. Вашият ум може да знае как се е образувала болестта, но вашият ум не може да цери болестта. Душата може да цери. Когато човек пожелае да оздравее, моментално оздравява. А когато мисли, че трябва да оздравее, той не оздравява. Когато интенсивното желание е на душата, веднага става подобрение; а другият процес е повърхностен. Даже у вас всеки може да познае кога действува умът и кога действува душата. Просто имате следующия пример. Представете си, че имате златен часовник, мили сте се и сте го оставили някъде, изгубили сте часовника, забравили сте го някъде, но в съзнанието ви е, че сте извадили часовника и не може да си спомните. Повърхността на вашето съзнание ви казва: „Еди на кое си място е той.“ Отивате там и няма го там. Умът казва, че е на друго място, отивате там, но и там го няма. Дойде ви мисълта: „Някои е взел, отива си часовникът.“ После ви дойде трета мисъл и прочие и прочие. Спирате се и се обезсърдчавате и казвате: „Изгубих го. Трябва да си купя друг.“ Но ако вие се спрете и се оставите на вашето дълбоко чувство, на вашата интуиция, тя ще ви пошепне: „Там!“ Интуицията излиза дълбоко от душата.


Та тези две течения съществуват във вас. Нещата на ума са верни само за тези неща, които са под негов контрол. За всяко нещо, което умът не може да мисли, душата може да го знае. Например умът може да има следната мисъл: „Аз учен човек няма да стана.“ Но душата не казва така.

Сега си представете двама слуги: първият слуга и вторият слуга. Един господар ги праща да свършат някаква работа. След като прегледат слугите тази работа, те се връщат при господаря си и казват: „Тази работа не можем да я свършим, не е за нас.“ В този случай умът ли говори в тях или душата? После дойде господарят, който е заинтересуван, и казва: „Тази работа може да се направи.“

Сега може да направите опит. Опитът седи в следното, например имате известен навик. Да допуснем, че имате навик да пушите тютюн, при това от съображение, че засега кесията ви и нямате достатъчно пари, вие казвате: „Излишен разход правя с пушенето на тютюн.“ И питате ума си: „Мога ли да напусна тютюна?“ Умът казва: „Можеш, ако искаш.“ Ти започнеш ден, два, три и после умът идва и казва: „Сериозна е тази работа, ти си навикнал, ако напуснеш този навик, зле ще ти стане. Я, пропуши!“ И човек решава да пуши, не може да напусне. Обаче идва едно убеждение по-дълбоко, от душата. Душата казва: „Тютюнът е наркотическо растение. И следователно, вътре то ще упражни едно лошо влияние в организъма. И следователно, от здравословно гледище, непременно трябва да напуснеш тютюна.“ Тогава започва борба между ума, който има работа с повърхността на съзнанието и от друга страна душата, която има работа с разумните сили в човека. Борбата започва. У човека се яви желание, после това желание се отметне и пр. И най-после или умът, или душата вземе надмощие. И тогава човек започва да се реформира отвътре.

Та рекох сега, при положението в което се намирате, зависи до каква степен се е събудила душата. Казват: „Умът му е буден, но душата му спи още.“ Това е приблизително вярно. А пък има будни души със спящи умове. А има някои, у които и душата, и умът са пробудени. А у някои умът е пробуден, а душата не е пробудена, или обратно. А има някои, у които умът и душата не са пробудени и са в несъгласие. А най-първо, при събуждането приведете умът и душата в съгласие. Вие казвате: „Ще тръгнем по пътя на общественото мнение.“ Но какво е общественото мнение? Общественото мнение е наука. Там, дето обществото поддържа, че човек трябва да живее чист живот, в това съм съгласен. Но когато обществото поддържа, че човек трябва да отива на война, да се жертвува за обществото, питам: Това обществено мнение почива ли на дълбок закон? Нима всеки банкерин няма същия закон? Той казва: „Ти искаш да ме убиеш и аз ще си отмъстя.“ Трябва ли да се поддържа едно обществено мнение, което няма основа? Основа в самата душа? Не трябва да се поддържа.

Този закон можете да го пренесете вътре във вашия личен живот. Мнозина от вас някой път се намирате в големи смущения. Седите и не можете да разрешите някой въпрос каква област да започнете, какво да станете: химик или естественик, инженер ли, лекар ли, по готварство ли да учите или по търговия и пр. Питат някои: „Де има повече условия, за да се подобри живота?“ Това са второстепенни работи. Науката не трябва да бъде само едно средство за прехрана. Отчасти може да бъде така, но науката има и друго предназначение да тури човека в правия път. Аз мога да направя следното уподобление: когато човек тръгне в пътя, той трябва да вземе необходимото за пътя. И с науката той не трябва да се претоварва, той не трябва да вземе толкова много хляб, че да го повреди по пътя, а да вземе до първата станция. Истински учен човек е човекът, който постоянно се учи !

Онзи, който е обикнал науката, на когото душата е будна, той постоянно се учи. Има някои, които са свършили училището. Те остават със старите теории в науката. Питам тогава: кой учен човек, кой капацитет ще кажат на прелетните птици, че времето се разваля? Има ли някое обявление във вестниците, че времето ще се развали и да им каже: „За това вие трябва да вземете мерки.“ [...][3] И един ден тези птици решават да вървят. По какви съображения? Питам: дали в тях, те усещат, че времето ще се развали или в тях настава една промяна? Всякога, когато се променя времето, у човека настава една тежест. Там, дето са на курорт, птиците стоят докато им е приятно, но щом усетят най-малката неприятност, казват, че не е време да се живее вече тук. А пък тази неприятност се съвпада с промяната на времето.

Почти 99 на сто от настроенията, които хората имат, се дължат на времето. Например неразположен си, песимист си, това все се дължи на времето. Какъвто вятър вее, така и човек мисли. Вие ще направите едно малко възражение. Ти бъркаш в джоба си, кесията ти е празна. Какво общо има времето с това? Бъркаш в джоба си и имаш лошо настроение. Гладен си, могат да те питат какво общо има това с времето? Аз ще ви дам другото възражение: защо кесията ви е празна? Четири дена е валяло дъжд, никой не ви е ангажирал на работа и кесията ви се е изпразнила. Вие сте учител, искате да преподавате. Дойде епидемия, [...] на вашето стадо, разболеят се децата, искате да преподавате и не сте добре настроени, защото без деца не може да преподавате.

Всички хора са под влиянието на времето. То упражнява голямо влияние. Постави човека извън времето и няма никакво изключение. Спането е положение да излезнеш извън времето и пространството и тогава не те смущава дали имаш пари или не. Но щом влезнеш във време и пространство, веднага времето упражнява влияние върху вас. във времето и пространството влизат всички тези складирани мисли. Опитностите във време и пространство се складират така, както се складират газовете. Ако дядо ви, баща ви се е наплашил много от това време, то и вие треперите и се безпокоите, да не би да изгубите парите. Някой от вас казва: „Какво ще се прави? Животът е станал много тежък.“ В сегашното си състояние вие изживявате опитността на някои минали поколения.

Значи 99 на стоте от мъчнотиите се дължат на времето. А едно на сто е това, което сега трябва да изживявате. Щом не сте разположени, казвате: „Времето е такова, барометърът спада. Влага има.“ Обаче има една единица мъчнотия. Този е въпросът, който трябва да разрешите. И когато някой каже, че животът е много труден за разрешаване, то има само една единица мъчнотия за разрешаване, нищо повече! В какво седи единицата? Имате едно лекарство, знаете как се лекува хрема. Същевремено вие вървите и сте гладен. Рекох, вие имате единица мъчение. Казваш: „Какво мога да направя с тази единица?“ Срещаш български орач, който не може да оре. Постоянно му течат очите. Той те пита: „Какъв цер знаеш?“ Ти казваш: „Зная, но три деня не съм ял. Като се наям ще ти кажа един хубав цер.“ Той отваря своята торба, ти се наяждаш, ти запалваш огън, сваряваш вода топла, туряш малко сол във водата и забъркаш. И казваш сега на този човек: „Тури в шепата си от тази вода, смръкни с носа си веднъж, дваж и повече.“ След това изваждам едно шишенце, турям вода в шишенцето и му казвам: „Довечера ще туриш тази вода в шепата си и ще смръкнеш. Утре пак.“ И онзи, като смръкне казва: „Действително, малко ми поолекна!“ Топлата вода и солта му въздействуваха. Солта е лош проводник за размножението на микробите. И тя веднага е спряла този процес.

Та рекох, дръжте в света същественото. Не се спирайте от това, което не ви трябва. Не туряйте много работи в ума си. Турете в ума си само една основна мисъл, една основна идея. Тази основна идея има само едно изключение. В 99 случая, тя може да ви помогне. А в един случай може да не ви помогне. Тази основна идея може да не ви помогне само тогава, когато вие не искате. Човека не може да го заставите да направи това, което той не иска. В това отношение той е едно божество. У него има един особен инат. Той казва: „Това няма да направя.“ И да го убеждавате, той казва: „Няма да го направя.“ Това съзнание създава някой път големи вътрешни страдания. Някой път казвате: „Бори се със себе си.“ Това е борба със стария навик. Например казваш: „Няма да ям.“ Постиш ден, два, три и най-после ще ядеш. Или казваш: „Няма да работя.“ И най-после ще работиш. Яденето е най-лесната работа, която природата ти е дала.

Нека дойдем до окултната наука. Човек, който иска да изучава окултната наука, трябва да знае следното: При окултната наука, при сегашното си положение човек трябва да изучава себе си. При окултната наука ще изучаваш себе си. Кои са спомагателните науки на окултната наука? Втори път ми разправете за спомагателните науки на окултната наука. После ми разправете за спомагателните науки на науките.

Вие под окултна наука подразбирате тайната наука. Не е така. Окултната наука се занимава изключително със силите, които действуват в живия организъм. И в близка връзка с тези сили. Някой казва: „Аз съм един окултист.“ Кои науки влизат в обикновените окултни науки? Хиромантия, физиогномия, френология, алхимия, астрология, гадание във всичките му други форми.



Да кажем, че ви попитат по един дълбок въпрос; и вие се почешете по носа. И след като се почешете, ще турите ръката си отстрани на кръста. Това вие го правите несъзнателно, но какво значение има това? Защо тургат на стомните дръжки? За да се носят по-добре. Значи, щом се почеше човек по носа, той казва: „Има усул.“ (Има му лесното.) Има усул, но как да го хвана сега? Човек, като отиде при стомната, гледа къде е дръжката на стомната? Ако има дръжка, лесно е. Важно е от де да хванеш предмета, от де да започнеш първата нишка? Човек ще се почеше по някой въпрос. След като се почеше по носа, тури си ръката отстрани на кръста, след това започва да работи. Много пъти някой майстор работи в къщата и се яви един сложен въпрос. Тогава той се почеше, тури си ръката и след това веднага дава нареждане как трябва да се направи. Не може ли без да се почеше по носа? И без да си тури ръката на кръста? Ако той беше инженер и имаше свой план, той щеше да огледа плана вътре в книгата, и ще си тури ръката на челото и ще каже: „Така трябва да се направи!“ Но като няма план, той се чеше за носа и намери плана. Чешенето на носа е прелистване и после казва: „Разбрах тази работа.“ Той приложи науката и почва да действува.

Вие питате: „Не може ли без чешене?“ Може. Но трябва да имаш план. Ако Нямаш план, трябва да се чешеш по носа. Ти туриш в ума си, че не трябва да се чешеш. Казваш: „Не трябва да се чеша.“ И седиш така. И не ти идва на ума. И речеш да работиш и не ти върви. Тогава иде другото положение. Ще намериш друг майстор, за да каже как трябва да се направи. А пък щом се почешеш, това е съкратена процедура. Това е едно правило от една стара наука. Ако си забравил тези две правила, тогава ще търсиш целия ден някой да те учи. Сегашната наука, която имате, е съкратена процедура. Трябва да се ползувате от тази наука. Мнозина от вас изучавате хиромантията, астрологията, знаете аспектите, лоши и добри аспекти, съвпадения на планетите, но сами не вярвате в това, защото нямате опитност.



Нека разгледаме един въпрос от физиогномията, например човешката брада. От тези форми бради, коя от тях ще разреши по-скоро въпроса? Третия тип, заострената брада. Това са мекуриеви бради. Всички, които принадлежат към Меркурий, са все с заострени шила (бради). Нещо, което е остро, то е Меркурий нож, игла и друго. Той казва: „Направете го остро, то изисква по-малко пространство.“ Първата брада е широка. Към кой тип спада тя? Когато брадата I п in е заострена показва, че умът действува.

А когато брадата е широка, показва, че действуват грубите, физически сили. Първият тип брада е Марсов, волев, вторият тип брада е на сърцето, а третият тип е на ума. Физическите сили въобще вземат простор, широк простор се изисква за тях.


Следователно, изисква се дълго време, догде то тези физически сили се докарат в действие. Да се възбудят. Човек, който физически е силно развит, изисква се дълго време той да работи, за да се превърне едно негово състояние в друго. Ако такъв човек има и отгоре широки линии (главата и челото), то такъв човек и с 9 чифта биволи не можете да го извадите от мочурлака, в който е затънал. На тези физически сили трябва такава една линия, която може да балансира. Не е само материята, която препятствува на известни сили. Трябва да имате съответните сили и в духовния свят, за да можете да се борите с една физическа мъчнотия в физическия свят.

Та рекох, вещият хиромантик трябва да изучава не само ръката, но той трябва да знае нещо и за физиогномията, френологията и астрологията. И само тогава може да прилича малко на един окултен ученик. Но ако разбира само ръката, то е нещо специфично, специфично познание. Един лекар не трябва да изучава само болезнените състояния, но и здравословните състояния, за да намери разликата между здравия и болен организъм. И съвремените лекари от чисто окултно гледище нямат диагноза, да могат да познаят болестта преди 10 години. Те само няколко дена преди болестта, казват, че пулсът е напреднал, че температурата се е променила и пр. А окултистът астролог 10 години по-рано казва: „Ако не вземеш мерки, ще заболееш от затлъстяване и от други болести.“ И ще ти кажат тогава какви храни не трябва да ядеш.

Та рекох сега, вие минавате за окултни ученици, спрете се и попитайте вашата душа. Тя ще ти каже, ти ще се учиш. Няма да бъдеш професор. И ще запишеш това, което душата ти ще каже. Запитай душата си така: „Тази година как ще прекарам?“ Тя знае и ще ти каже: Първият месец от годината ще прекараш в хрема, втория месец в треска. В третият месец ще се изпотиш и ще се поправиш. А всички останали месеци ще ги прекараш в голямо щастие. Питам, какво лошо има в това? Първият месец в хрема, цел месец ще кихаш, после ще дойде треската, защото хремата подготвя почва за треската. И след това ще дойде промяната. Цяла година ще прекараш добре. И ти ще кажеш: „Попитах душата си и тя ми каза така и така. И така стана.“ Но някой път няма да стане така. Душата ти е казала: „Първият месец в хрема ще бъдеш“, но никаква хрема не те хваща. Тя ти каза: „Вторият месец в треска ще бъдеш“, но не те хваща треска. Тогава какво е станало? Вместо да е говорила твоята душа, дошъл е и ти е говорил самозвания професор умът.

Един човек преди две съществувания, когато е бил на земята, е имал слуга, с когото е постъпил крайно несправедливо, изпъдил е слугата си зимно време и последният дълго време е страдал. Да допуснем, че тази година се съвпада според изчисленията, този бивш господар да опита същото. В това прераждане, този бивш господар сега служи при един господар, който ще го изпъди и колко време ще седи без работа, аз зная. Преди две съществувания онзи слуга, когото той е изпъдил, се е лутал три месеца. Следователно и този бивш господар точно три месеца ще бъде лутан. Това е писано на ръката му. С микроскоп трябва да гледаш ръката му. Три месеца ще бъде без работа. Според окултната наука всички тези детайли на нашия живот са турени в ръката. И онзи, който познава, като погледне ръката само, той знае и си казва: „В еди кое прераждане, например в предпоследното прераждане или преди три прераждания си направил това и това и в еди кой си месец и година ще опиташ резултатите на доброто, което си направил в миналото. То се връща върху тебе и опущенията, които си направил, и те се връщат.“

Та всичко става според Божествената [...][4] всемогъщо Божествено Съзнание, което прониква цялата природа, и хроникира нещата. Това Божественото Съзнание никога няма да забрави и ще накара човека да пожъне последствията на своите постъпки добри или лоши. Това Божествено Съзнание иска да докара всяко едно същество да пожъне последствията на своя живот. Та в сегашния си живот да не се страхувате. Науката седи в това, че туй, което мислите, което учите и което вършите, всичко това ще стане основа на вашето бъдеще развитие.

Някой път казваш: „Дотегна ми, не искам да се уча.“ Това са празни работи. И сто пъти да ти дотегне, това няма да те спаси. Един слуга работи при господаря си и казва: „Дотегна ми.“ Аз гледам ръката му и му казвам: „Още един месец ти остана. Но този месец е опасен. Ако излезнеш преждевременно, природата ще тури лихвите, а ако свършиш тези противоречия, ще станеш господар.“ За добрите си постъпки човек става господар, а за лошите си постъпки той винаги става слуга. Някой път вие искате да станете господар. Рекох, писано е на ръката ви да бъдете слуга поради лошата ви карма. При лошата карма човек ще слугува. Някой казва: „Защо трябва да живея добър живот?“ За да бъдеш господар. Така че човек от сега определя в бъдеще господар ли ще бъде или слуга? Аз взимам господар и слуга в най-добрия смисъл. Рекох ако се обезсърдчавате и мислите, че животът е произволен, вие не разбирате живота на човека. Не разбирате вътрешния живот.

Та затова научно ще се стремите към разумен живот. Това е общо разбиране на живота. Каквото може да направите за бъдеще зависи от сегашния ви живот. Някой път вие трябва да слугувате три месеца, а вие някой път седите два месеца и напуснете работата. Например Жан Вължан от начало го осъждат на 5 години затвор, но поради неговото бягство няколко пъти, затворът му става 19 години. При всяко бягане му турят по три години повече. Такива са били физическите закони. И най-после му се набират 19 години. Ако Жан Вължан си излежеше 5-те години, 14 години щеше да спечели.

Под слуга и господар разбирам следното, не разбирам в буквален смисъл на думата. Под слуга разбирам в даден случай човек, който е ограничен от външни условия, а под господар който не е ограничен от тях.

Този закон е верен в природата. Когато ние искаме да избегнем последствията на нашия живот, ние увеличаваме лошите последствия с 14. Не, че трябва да се подчиним безропотно, но онова, което имаш да платиш, плати го! И като платиш, какво ще бъдеш? Ще бъдеш господар!

- Само Светлият път на Мъдростта води към Истината!

- В Истината е скрит Животът!




16 лекция на Младежкия Окултен клас
14.ХII.1928г, петък, Изгрев




---------------------------
[1] С курсив без кръгли скоби обозначаваме ръкописен текст от оригинала, който е допълнен на места, където стенограмата не е разчетена и е оставено празно място.
[2] подвижи - (остар.) живее, подвизава се
[3] В оригинала е оставено празно място за 2-3 неразчетени думи.
[4] В оригинала е оставено празно място за няколко неразчетени думи.

НАГОРЕ


placeholder