НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Възкресение

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Възкресение

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, всички, земя, свят, живот, хора, може, музика, свири, себе, бог, воля, кола, всичко, цигулка, съм ,

Общ Окултен клас , София, 22 Февруари 1928г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Верен, истинен , чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!"

Т. м.

Като предмет на лекцията си ще взема цигулката. Виждате една цигулка, направена от орехово дърво. Можете ли да определите, преди колко години е отсечен ореха, от който е направена цигулката? При това, как мислите, живи ли са клетките на този орех? Като знаете, че орехът е отсечен от своя корен, ще кажете, че клетките му са мъртви. Всъщност не е така. Клетките на ореха са живи и продължават да живеят. Че са живи, това се вижда от факта, че колкото повече се свири на цигулката, толкова повече тя се разработва. Клетките все повече оживяват. Човек може така да оживи тези клетки, че те да придобият известна интелигентност, известна отзивчивост. Ако клетките на дървото не умират, колко повече човек не умира. Всичко в света е живо. В човека има скрити, потенциални сили, които чакат времето си да се проявят. Например, косите, космите в човека отговарят на цигулката. Той трябва да разбира музикалните тонове, които те съдържат, за да произведе от тях първичния, Божествения живот, който се намира в него в потенциално, в затворено състояние. Докато не дойдете до това положение, вие не можете да придобиете Божествения живот.

Сега аз няма да говоря за музиката като изкуство, но ще говоря за музиката като идея. Като изкуство, музиката е едно нещо; като идея, тя е друго нещо. Който владее музиката като изкуство, той свири с техника. Който разбира музиката като идея, той свири с душа, вдъхновено. За да свири с душа, цигуларят трябва да познава законите, да извади своя двойник и да го вложи в цигулката и в лъка си. Само при това положение той ще може да изкарва от цигулката си, каквито тонове желае. Същият закон се отнася и до човешкото тяло. Ако двойникът на човека може да проникне през всички клетки на тялото му, той ще направи от себе си каквото пожелае. Човек има в себе си един инструмент, една цигулка, с която трябва да знае как да се справя. Ако знае законите на Божествения свят и ги прилага към този инструмент, той би станал гениален. Гениалността изключва всякакво съмнение. Съмнението, омразата, обезсърчението, страхът – изобщо всички отрицателни неща, са човешки работи. Човек не е създал нещо велико. Неговите работи са все отрицателни. Обаче когато Божествените и човешките работи се съединят в едно, човек става добър. С други думи казано: когато доброто и злото се съединят в едно, човек става добър. Когато Бог се съедини с човека, Той проявява своята милост. Когато Бог се отдалечи от човека, проявява се Неговата святост. Когато човек се отдалечи от Бога, налице изпъква човешката лошавина.

Сдедователно, докато цигулката е без човека, тя е лоша. Щом човек я вземе и засвири на нея, тя става добра. Можете ли да познаете какво ви говори цигулката, когато я вземете в ръцете си и засвирите на нея? Мнозина минават за музикални, за музиканти, но нямате дълбоко, вътрешно разбиране за музиката. Разбиране се иска от всички. Когато човек разбере основния закон на живота, той ще има големи постижения. Постиженията в живота са резултат на малките дарби, с които човек разполага. Всички дарби, всички таланти на човека са ценни, когато има кой да го слуша и разбира. Кой може да слуша и разбира музиката? – Разумният човек. – Кой може да гледа картините на художника и да ги разбира? – Разумният човек. Следователно за да угодим на невидимия свят, ние трябва да бъдем първо разумни, да можем да слушаме и разбираме музиката, а после да бъдем и музикални, да можем да свирим. Всички същества в невидимия свят са музикални. Никой не може да прекрачи прага на рая, ако не е музикален, ако не знае да пее и да свири. Който няма външен инструмент, той трябва да свири на своя вътрешен инструмент. Докато не развиете своето музикално чувство, вие не можете да мислите право. Без музика права мисъл не съществува. Аз имам предвид вътрешната, реалната музика, а не външната. Реалните неща се отличават по това, че растат; нереалните неща пък се увеличават външно, но без да растат. Значи човек, животно, растение са реални неща. Който мисли, чувства и действа, той е реален човек. Който има стремеж към музика, към придобиване на добродетели, той има условия да расте. Злото обаче е механически процес, който внася в човека натрупване, а не рас-стене.

Изпейте сега песента „Стани" да се внесе музикалност в настроението ви. Сила, магия е музиката! Тя превръща енергиите, тя твори, тя създава. За една вечер, с една малка цигулка, великият майстор може да изкара 50 – 100 000 лева. Каква по-голяма магия от тази! Някой работник отива на нивата, цял ден дига и слага мотиката и едва изкарва прехраната си, а един виртуоз за няколко часа изкарва десетки и стотици хиляди лева. След всичко това този работник се обезверява, не вярва в Бога. Какво трябва да направи, за да се освободи от своето съмнение и безверие? Да вземе цигулката и да свири. Така ще се усили вярата му. По-добре да вярва, отколкото да се съмнява. Българите казват: „Цигулар къща не храни." Така е било ня-кога. Днес обаче цигулар къща храни. Когато дойде някой добър цигулар да свири, всички го приемат много добре.

В света съществува закон, наречен „закон на мъртвите неща". Мъртви неща са непостижимите, ненавременните. Да се зани-маваш с мъртви неща, това значи, да се занимаваш с неща, при които времето се губи. Въпреки това тия неща именно се развиват. Това е афоризъм. Това е противоречие, конт-раст. В смъртта има нещо велико, дълбоко. Знаете ли какъв е ангелът, който взема душите на хората и ги носи при Бога? Смъртта не е тъй страшна, както хората си я представят. Зад смъртта, която хората си представят във вид на човешки скелет със сърп в ръка, седи един красив ангел. По-красиво нещо от този ангел няма, но и по-страшно нещо от него няма. В живота има красиви, светли неща, но и разочарования има. Можете ли да очаквате хората да ви ръкопляскат, да турят венци на главата ви, ако свирите „цвете мило, цвете красно”? Не само че няма да ви ръкопляскат, но даже ще ви освиркат. Хората обичат хубава музика. Тези, които са дошли да ви слушат, те са музикални хора, с вкус и изискване към музиката, не се задоволяват с каква и да е музика. Ако изсвирите нещо хубаво, с изпълнение, те ще ви ръкопляскат, на ръце ще ви носят. С такова свирене ще ви приемат и на земята, и на небето.

Животът е велика музика. Науката е също така велика музика. Коя наука наричаме ние музика? Великата, Божествената, положителната наука е музика, а не обикновената, човешка наука, която почива върху хипотези, които или минават в теории, или хипотези остават. Тази наука ние уподобяваме на началник на трена, който само проверява билетите. Тази наука не разрешава въпроса, отде иде човек и къде отива. Съвременната наука казва, че човек е произлязъл от една клетка, наречена първична, чрез деление, като е минавала през различни форми, докато най-после е дошла до човешката форма. Този последователен процес на развитие, на минаване на формите в живота във все по-високи, наричат еволюция. При този процес всички клетки в човешкото тяло постепенно са се организирали, докато са създали чо-вшкия организъм. Хиляди години Духът е работил за създаване на този организъм, за създаване на своя дом. Този дълъг процес на развитие някои наричат еволюция, други – странстване на душите, трети – прераждане и т. н. Значи да еволюираш, да странстваш, да се прераждаш, това представя една и съща идея.

Който не разбира този закон, той обяснява всички неща със закона на наследствеността. Казват, че синът наследява качествата на баща си. Може би преди четири поколения, този баща е бил син на сегашния си син. Това показва, че вън от себе си човек нищо не може да наследи. Наистина, докато работникът не отиде на нивата да копае, господарят нищо няма да му даде. Щом отиде да копае на нивата, господарят ще му плати, и то според работата: колкото повече е работил, толкова повече ще получи.

И тъй, който следва Божествената наука, той ще разбере, че животът се развива по определен план. Които не разбират тази наука, те сами създават разни теории без някакво приложение в живота. И след като ги питат отде са дошли и къде ще отидат, те нищо не знаят. Някой казва: „Само едно нещо зная, че съм дошъл на земята по някакъв начин и трябва да си поживея, но как именно съм дошъл, отде съм дошъл и къде ще отида, нищо не зная.” Обаче един ден красивият ангел на смъртта ще дойде, ще похлопа на вратата и ще ви повика за онзи свят. Какво ще правите тогава? Ще се скриете и като онази негърка в Америка, ще отговорите на Архангел Михаил: „Няма я тук.”

В Америка някъде една 70-годишна негърка, отегчена и изморена от живота, дълго време се молила на Бога да изпрати Архангел Михаил да вземе душата й. Близо до нея живели няколко студенти, които чували молитвата й, отправена до Бога. Един ден те решили да се пошегуват с нея. Един от студентите намислил да се престори на Арахангел Михаил и да похлопа на вратата й. Другите студенти пък щели да го придружат да видят какво ще им отговори. Решили и приложили решението си. Като приближили до дома на старата негърка, студентът, който се престорил на Арахангел Михаил, похлопал на вратата.– „Кой там?”–запитала бабичката. – „Архангел Михаил. Бог чу твоята молба и ме прати да взема душата ти.” – „ Кажете Му, че тя не е тук.”

Съвременните хора се страхуват от смъртта като тази негърка и щом почувстват, че тя наближава към тях, те се скриват и отговарят: „Кажете й, че ги няма тук.” На място е този страх, но хората не трябва да умират, а трябва да се видоизменят. Веднъж дошъл на земята, човек не трябва да умира. Смъртта, в смисъл на заминаване, не е страшна. Страшно е неразбирането между хората. То се дължи на особен род чувства, които са ги разделили. Те говорят на различни езици помежду си, вследствие на което не се разбират.

Един велик Учител дал една задача на един от своите ученици. Ученикът обаче скоро забравил задачата и тръгнал по света. Като пътувал от град в град и от село в село, той спрял в едно красиво село и тръгнал по улиците. Тук спирал, там спирал, искал да се разсейва, да убива времето. Един господин минал покрай него и като го видял, ударил му две силни плесници и казал: „Защо не отидеш между хората да работиш, ами зяпаш по улиците без работа?” Ученикът се зашеметил от плесниците и паднал на земята. Дето паднал, там намерил една великолепна книга и торба със злато и скъпоценни камъни. Като взел книгата и торбата със скъпоценностите, ученикът си спомнил за задачата, дадена му от Учителя, и си казал: „Благодаря на този господин, че ме удари, за да падна на земята и намеря книгата и торбата, за които Учителят ме прати в света.” Книгата и торбата със скъпоценности не струват ли две плесници? Кой ученик би се разсърдил, ако Учителят му даде задача да намери книгата на живота и торбата със скъпоценности, с благата в света? Не само две, но много повече плесници струва да получи човек, за да придобие книгата с мъдростите на живота и торбата с великите блага, които природата е скрила в нея.Казвате: „Как да разбираме тия неща – в буквален или в преносен смисъл?” – Разбирайте нещата както искате, т. е. и в буквален, и в преносен, и в идеен смисъл. Следователно три вида разбирания има в света, от които трябва да черпите поука.

Срещате една натоварена кола по пътя. Тази кола е жива. Всички клетки в нея са в движение. В тази кола е впрегнат кон. Колата е направена по закона на натрупването. Тя е направена по механически начин: в нея няма растене, в нея няма никакво съчетание. Впрегнатият кон обаче се намира в процеса на растенето. За него има живот. Разумното начало е човекът, който туря юздите в устата на коня, качва се на колата и двамата тръгват. Човекът седи в колата, а конят я тегли. Щом свърши работата си, човекът вкарва колата в двора, разпряга коня, завежда го в обора, а той влиза в стаята си. На другия ден същата работа се повтаря. Колата представя физическото тяло на човека; животното, конят представя астралното тяло, сърцето на човека; юздите, поводите – човешкия ум, който направлява коня; разумното начало, което кара колата, това е човешкият дух. Ще кажете, че и без кола може. – И без кола може, но по-добре е с кола, още по-добре е с кон, а най-добре е да има човек на колата, защото без него конят ще отнесе колата далеч някъде.

Следователно три неща са важни в живота: здрава кола, силен, изхранен кон и разумен господар, който да кара колата в живота. Някой ще каже, че знае тия неща, че много пъти ги е слушал. Българската пословица казва: „Повторението е майка на знанието." Забележете, когато нещо е хубаво, всеки има желание повторно да го чуе, да го види, да го прочете и т. н. Всички хубави работи са заради нас и затова ние се стремим към тях, имаме желание да ги възприемем. Какво по-хубаво нещо от пеенето и свиренето? Ето защо всички трябва да се стремите да пеете и да свирите хубаво. Вяра се изисква за това. Че хората ви освиркват, че ви се присмиват – това да не ви смущава. Колкото повече неуспехи, освирквания и подигравки сте преживели, толкова повече условия имате за успех. Всички велики хора са минали през тези състояния. Който ви осмива, той ви мисли доброто. Който ви хвали, и той ви мисли доброто. Обаче човек успява повече, когато го осмиват, а не когато го хвалят. Вие трябва да разбирате този закон, да тълкувате нещата и в лошите работи да виждате доброто. Доброто е скрито дълбоко някъде. Вие трябва да разровите пластовете, които го затрупват и като го намерите, да го изчистите от примесите. Тогава ще разберете, че доброто е създадено за вас, но вие трябва да направите известно усилие, да го издирите. Каквото и да ви се случи в живота, знайте, че такава е волята Божия. Ако Бог ви каже да свирите, заради Него свирете. Ако ви каже да пеете, заради Него пейте. Ако ви каже да учите, заради Него учете. Ако ви сполети ня-какво нещастие, знайте, че волята Божия е такава. Че си болен, че си сиромах, не се страхувай. За всичко благодари. Каквото и да те сполети, пей и свири за Бога. Това е красивият, детинският живот, към който всеки трябва да се стреми. Затова е казал Христос: „Станете като децата!"

Мнозина се обезсърчават от сегашния живот и казват: „Какво ли ще бъде следното ни прераждане?” – Не мислете за следното прераждане. Използвайте сегашния живот, а за бъдещето не мислете. В следните пререждания ще ви се дадат по-сериозни упражнения, по-сложни задачи. Като сте дошли на земята, вие трябва да работите, да свършите определената за вас работа. Ако знае кога ще умре, човек ще свърши работата си в най-скоро време. Това зависи от интензивността на неговата деятелност. Каквото и да ви се случи, не се обезсърчавайте. Пейте и благодарете на Господа. Такава е волята Му. Молете се на Бога да възрасти у вас всички добродетели, всичко благородно и възвишено. Молете се за развиване на всички дарби, които са вложени у вас. Молете се да развиете в себе си търпение, кротост, милосърдие, въздържание, усърдие в работата си и т. н. Усърдието е едно от добрите качества на ученика. Дето има усърдие, там има растене. Усърдието изключва обезсърчението. Колкото препятствия и да срещнете на пътя си, кажете: „Такава е волята Божия. Моята работа ще се уреди, като разнищвам конец по конец.” Действително, усърдният урежда работите си бавно, спокойно, без никакво смущение. Когато усърдието изчезне, в човека се ражда гневът, а гневът предизвиква експлозии. Поради гнева велики хора са спирали своето усърдие, вследствие на което са се заплитали като пророк Илия и са намирали, че светът трябва да се унищожи. Гневът не е слабост, а излишна енергия, която човек трябва да знае кога и къде да използва и впрегне на работа. В Писанието е казано за Господа, че се гневи. Това значи, че Господ има в себе си много енергия, която знае как и къде да приложи. Като не знаят как да се справят с енергията на гнева, хората сами си създават пакости. За да не си пакости, човек трябва да развива мекота в себе си, да не се гневи, да не създава никакви експлозии. Само на добрия, на умния човек е позволено да се сърди. Докато не стане добър и умен, той няма право да се сърди. За да станете умни и добри, трябва да развивате в себе си самообладание.

Сега аз искам да обърна нов лист във вашия живот – листът на положителните сили. Каквито примери съм ви привеждал, всички са положителни. Каквото съм проповядвал досега, всичко е изпитано, проверено. Аз познавам хората, опитал съм ги, зная какво могат да дадат, какво могат да направят. Като не познавате хората, вие лесно се обезсърчавате. Отивате в един дом, похлопате на вратата, но не ви отварят. Отивате на друга врата да хлопате. Там ви отварят, но не ви приемат. Вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Господи, на сто врати похлопах, но никъде не ми отвориха.” – Не, вие не говорите истината. Едва сте похлопали на едва-две врати и вече сте се обезсърчили. Имайте търпение. Идете на трета врата, там ще ви приемат добре. Вие не сте опитали хората, не сте ги познали. Милиони врати има, на които можете да похлопате. Ако на едно място ви изпъдят, на друго ви чакат с отворени обятия. Не се обезсърчавайте! Големи богатства ви очакват.

Често ме запитват от онзи свят, има ли кандидати за пансионери. Аз се чудя кого да изпратя там на пансион. Вие се страхувате да отидете на онзи свят, да не би да умрете. Вие не знаете, че има особен начин за отиване в онзи свят: вечер ще отивате, сутрин ще се връщате. Ако много ви се хареса там, можете да останете два-три дена, най-много седмица и пак да се върнете на земята. Повече от една седмица не се позволява да останете на онзи свят. Вие трябва да се върнете на земята, да нахраните кончето си и след една седмица пак можете да отидете на онзи свят, да придобиете знание. – Къде е онзи свят? – Не е много далеч. Разстоянието от този до онзи свят е един ден път. Колкото време минава от изгряването до залязването на-слънцето, толкова време ще употребите да отидете до небето, до рая, т. е. до онзи свят.

Как трябва да се разбира това: в бук-вален или в преносен смисъл? Това може да се разбере и в буквален, и в преносен, и в идеен смисъл. Ако го разберете в буквален смисъл, ще намерите на земята онази Школа, която е клон от Небесната, от Божествената. Ако го разберете в преносен смисъл, ще се пренесете с мисълта си в една област, в един пояс над земята, дето ще влезете в друга Школа, също така клон от Божествената. Там ще изучавате по-високи неща от земните. Това ви се вижда чудно и отдалечено, защото мислите, че пространството над земята е празно. – Не, цялото пространство е населено от същества с по-висока култура от нашата. Цели царства ни заобикалят. Ако речете да тръгнете от земята за онзи свят, ще ви спират на много места. Ще ви спират пред всяко царство и ще ви искат свободен билет, паспорт, както правят на земята, при минаването от една държава в друга.

Сега като говоря за тия царства и светове над вас, виждам, че вие нямате представа за тях. За да имате ясна представа, трябва да излизате от тялото си и да посещавате тия светове. Ще отидете, ще ги разгледате и ще се върнете пак в тялото си. Тогава няма да се страхувате от това, което днес ви плаши. Колкото и да се страхувате, ангелът на смъртта ще дойде, ще ви вземе и ще ви занесе на онзи свят. На младини или на старини, ангелът ще дойде, няма да ви отмине. Докато сте на земята, вие трябва да работите, да изпълните това, за което сте дошли, да не ви вземат преждевременно и неподготвени. От всички се иска работа, да свършите това, за което сте дошли. И тогава, като ви се заговори за онзи свят, да не се страхувате. Вие няма да умрете, но ще възкръснете. Който е възкръснал, той не знае вече какво нещо е смъртта.

Желая на всички ви да се събудите, да оживеете, да възкръснете. Това значи да бъдете господари на себе си. Който мисли, чувства и действа право, той е господар на себе си, той е човек на музиката, не само като изкуство, но и като идея. При обикновената музика човек свири по обикновен начин; при музиката като изкуство, човек не може да движи лъка по своя воля, а ще го движи по правила. При идейната музика, лъкът се движи свободно, неподчинено на никакви правила и закони. Който изучава живота като изкуство, той мисли по един начин; който изучава живота като идея, той е съвършено свободен в постъпките си и дава израз на своя живот. Никой не трябва да се меси в живота на другите и да ги морализира, да ги учи как да живеят. Както и да постъпвате, не се съдете. Знайте, че такава е днес волята Божия. Утре волята Божия ще се измени и вие ще бъдете по-готови. За какво? Да изпълните волята Божия, да свършите работата си на земята. Казано е в Писанието: „Пейте и възпявайте Господа в душата си!" За да бъде здрав, човек трябва да пее и да свири. Ако не външно, поне вътрешно човек трябва да пее. Каквито мъчнотии и да минавате, пейте и не се безпокойте. Болен си, беден си, три дена не си ял – пей! Като пееш, работите ти ще се наредят. Силен е онзи човек, който пее от любов и който мисли, че всичко, което става в живота, е за славата Божия и за доброто на всички живи същества. Затова е казано, че всичко, каквото става в света, е за добро на онези, които любят Господа.

Като ученици дръжте тази мисъл в ума си и ще проверите, че е така. За онзи, който люби Бога, всичко се обръща на добро. Така са проповядвали пророците, така е проповядвал Христос, така проповядва новото учение, така се проповядва и от хората на новата мисъл. Новата мисъл е течение, което съществува в Америка. Хората от това течение поддържат, че в света съществува само енергия, само дух, а материя не съществува. Значи реален е само духът. Според това течение болести не съществу-ват. Хората на новата мисъл се лекуват чрез отричане на болестта. Като заболее някой от тях, той казва: „Духът не боледува. Понеже аз съм дух, а не съм материя, не съм болен.” Той отрича болестта и постепенно оздравява. Обаче каквото и да се говори, в света съществува материя. Материята е облекло, дреха на духа. Следователно материалният живот е необходим за духа. Той представя условия, среда за работа и за проява на духа. Колкото и да са възвишени някои духове, от време на време те слизат на земята, т. е. в материалния свят, да прекарат поне малка част от живота си тук, да направят няколко опита и да придобият известни резултати.

Като ученици вие трябва да работите чрез закона на внушението, да внесете в себе си новата мисъл. Някои ученици се обезсърчават и казват, че не вървят добре, не са добри, не мислят право. – Това е старият живот. Новият живот, новата мисъл изисква положителни възгледи за нещата. Вие трябва да знаете, че, докато работите съзнателно върху себе си, сте добри, вървите в правия път, вършите волята Божия. Днес вършите волята Божия по един начин, както разбирате, но утре ще я вършите по-добре. На третия ден ще я вършите още по-добре и т. н. Новата мисъл прониква във вас и работи върху умовете и сърцата ви. Една опасност има за вас: да не изпаднете в пресищане. В Школата се дават много методи и правила, които, ако не се прилагат, ще ви доведат до пресищане. Постоянство се иска от ученика, да прилага тия правила постепенно, едно след друго, а не изведнъж. Не е в многото, но в малкото и в постоянството, в будността на съзнанието. Някой иска да пости десетина дена, да придобие нещо. Според мене 24 часа съзнателен пост се равнява на десет дена механически пост. В 24 часа съзнателен пост човек може да обнови клетките на тялото си. Някои учени поддържат, че клетките на тялото се обновяват в продължение на три месеца, други – в продължение на седем години. Ние твърдим, че и в 24 ч. абсолютен пост, клетките на тялото могат напълно да се обновят. Постете 24 ч. и бъдете весели, радостни. Пейте и благодарете на Бога за всичко. Като минат 24 ч., нахранете се и пак благодарете на Бога за хляба, за водата, които ви е дал. Числото 24 е добро, хармонично. То съответства на обръщането на земята около оста й. Числото 24 ще ви постави в хармония със земята.

Изпейте сега песента „Имаше человек".

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!"

18. Лекция от Учителя, държана на 22 март, 1928 г. София. – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, всички, земя, свят, живот, хора, може, музика, свири, себе, бог, воля, кола, всичко, цигулка, съм ,

Общ Окултен клас , София, 22 Февруари 1928г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder