НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Свещ, която не гасне

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Свещ, която не гасне

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, живот, има, време, хора, ден, път, бъде, свят, знаете, ученик, всички, желание, земя, иска, влезе ,

Общ Окултен клас , София, 23 Ноември 1927г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!"

Размишление.

За следния път пишете върху темата: "Разлика между математическите вероятности и душевните способности."

Колкото по-дълго време се държи храната в устата и колкото повече се дъвче, толкова по-добре се използва. Същото може да се каже и за мислите. Колкото по-дълго време се държи една мисъл в ума, толкова тя е по-полезна и по-хранителна. Следователно дълго време трябва да се държи една мисъл в ума, за да може разумно да се използва. Но както мисълта, така и храната не трябва само да се държат дълго време, но трябва и да се дъвчат, т. е. да се обработват. Иначе, ако се държи само в устата, без да се дъвче, храната не би ползвала Човека. Ако се дъвче дълго време, тя ще ползва човека.Много хора държат известни мисли в ума си дълго време, без да мислят върху тях. Така и децата правят.Те заучават много неща наизуст, дълго време ги помнят, но не мислят върху тях. И това е добро, но то има значение главно за усилване на паметта; обаче човешкият ум разполага със способността да издирва причините и последствията на нещата, а за

това той трябва да мисли. Ученикът трябва да се развива всестранно. Той трябва да работи едновременно и на физическия, и в духовния свят, като не прави разлика между работата в единия и в другия свят. По този начин той ще засегне едновременно четирите свята: физическия, астралния, умствения и причинния. Разрешаването на великите задачи в живота се крие в причинния свят. Човек не може да разбере живота, докато съзнанието му не се повдигне до причинния свят. Всички трябва да повдигнете съзнанието си до причинния свят. В света има оглашени, вярващи и ученици. Истинският ученик ще познаете по духовния му живот. Един от друг учениците се различават по степента на своята духовност. Влизате в стаята на един ученик и веднага вниманието ви се спира върху лампата му. Тя свети силно, има две хиляди свещи и осветява стаята добре. Излизате с тази свещ в бурно време, но свещта веднага изгасва. Какво показва това? – Че този ученик е силен само в тихия живот. Щом излезе вън, на открито, в бурния живот свещта му изгасва. Защо е така, не е важно; за вас е важен фактът. След това влизате в стаята на друг ученик. Виждате, че и неговата стая е осветена, но свещта му е обикновена, не прави впечатление. Излизате с тази свещ вън, в бурна нощ, и виждате, че тя не изгасва. Вие казвате, че този ученик е силен в бурния живот. Коя от двете свещи е по-хубава? – Първата свещ е по-хубава за вътре, в стаята; втората свещ е по-хубава за вън, в бурната нощ. Всеки от вас трябва да има свещ, която, като се изнесе вън в бурна нощ, да не гасне. На мнозина свещите изгасват в бурите на живота. Свещта представя човешкото съзнание, което често се помрачава. Казваме тогава, че свещта на човека е изгаснала. При това положение той забърква пътя, няма светлина в съзнанието си и е готов да спре, да чака спасение отвън. Това се отнася до съзнанието на ученика, а не до неговото верую или до неговото произхождение.

Някои от вас считат, че са царски синове и мислят, че техният живот трябва да бъде по-особен от този на другите. – Че някой бил царски син, че царска кръв текла в жилите му, това не ни интересува. За нас е важно какво разбиране има този царски син, какво той носи в съзнанието си. Царският син учи – това е важното за него. Че сте живели един ден само добър живот, а след това сте се впуснали в широкия път, вие нищо не печелите. Един ден добър живот не може да изкупи сто деня лош живот. Че днес вярвате в Христа, а утре вярата ви се разколебава, вчерашният ден не може да ви спаси. Ако веруюто ви всеки ден се закрепва и ако светлината на съзнанието ви всеки ден се увеличава и не гасне в бурите на живота, вие се повдигате. Всеки ден трябва да анализирате своето верую, своето знание и да отделяте същественото от несъщественото, да знаете с какво разполагате. Онова, което днес се явява в съзнанието, а утре изчезва, не е съществено. Щом констатирате, че не е съществено, изнесете го вън от съзнанието си. Казвате, че някаква велика мисъл ви обладава. Потърсите на другия ден тази мисъл, но не можете да я намерите – изчезнала. – На такава мисъл не може да се разчита; върху нея не може да се гради.

Ние говорим за положителните мисли, които съграждат живота. А животът трябва да се гради разумно! Иначе има опасности в неправилното градене. Неправилното градене зависи от неразбиране на знанието и от неправилното му приложение.Не е лошо човек да има знание, но знанието трябва да се прилага, да стане органическо. Човек трябва да има материал, с който да работи, да гради. Тогава той всеки ден ще прилага по нещо към своя бъдещ организъм или към своите бъдещи способности. Често хората се поддават на свои атавистически желания или на желанията на света. А с такива желания те не могат да отидат далеч. Като не знаете причините за проявите на хората в живота, вие се запитвате защо нещата стават по този, а не по друг начин. – Всяко явление в живота или в природата има своя причина, която може да се обясни. Добре е някога да се знаят причините, но по-добре е някога да не се знаят. – Защо не могат да се кажат причините за всяко явление в живота? Ще приведа един пример от живота на Буда, с който ще обясня защо понякога не може и не трябва да се знаят причините на нещата. Някога, в далечното си минало, Буда изпълнявал длъжност на свещено лице. Тогава той не е бил известен още като Буда, като Учител. Един ден той трябвало да направи едно десетдневно пътешествие. По пътя той се изморил, отслабнал, нямал сили да продължи пътуването си. За тази цел усърдно се молил дано Бог му помогне по някакъв начин да се подкрепи, да не остане всред пътя. Не след много един гълъб долетял при него. Буда го уловил и подкрепил силите си с него. По този начин той могъл да завърши молитвата си, да продължи пътя си и да свърши определената си работа. След време, когато Буда се изявил като Учител в последното си слизане на земята, един ден, по нямане на свободно време, той трябвало да върне много от посетителите си. Същия ден дошъл при Буда един беден човек. Като го видял, Буда веднага скочил на крака, радостно го приел, угостил го и му услужил във всичко, от което се нуждаел. Като видели това нещо, учениците му казали помежду си:"Виж, какво пристрастие! Беднякът веднага прие, нагости го, услужи му, а толкова хора върна днес." Като разбрал мисълта им, Буда ги извикал и им казал: "Едно време този беден човек беше гълъб и се пожертва заради мене, когато умирах от глад, от умора и безсилие. Днес ми се представя случай да му благодаря, да го възнаградя за любовта и жертвата, която направи заради мене. Онези хора, които вър-нах, не само че никаква услуга не са ми направили, но са ми причинили ред пакости." – Ето, Буда е дал обяснение за причината на една своя проява. Той даде обяснение на учениците си, които бяха готови да го разберат. Обаче това обяснение не може да се даде на всеки човек. Малцина разбират, затова и на малцина се дават обяснения.

Какво ще кажете вие според вашата философия? Вие ще кажете може би, че тъкмо на лошите хора трябва да се правят услуги, да се възпитават. – Да, философски разгледан въпросът, така е; обаче животът изисква друго нещо от човека: той първо трябва да се разплати към онези, които са му направили услуга, или някакво добро. Към другите хора той няма задължения, но доброволно може да им услужва, както и доколкото иска – това зависи вече от неговата любов. Ще знаете, че в света съществуват причини и последствия. Следователно, ако вие, като гълъба, не сте готови да пожертвувате живота си заради някого, Буда не би ви приел в своя дом. И тогава, ако Господ не отговаря на молитвите ви, ще знаете, че има ред причини за това. Хората се молят на Господа, но като не се отговаря на молитвите им, казват:" Чудно нещо, защо Господ не отговаря на молитвите ни?" – Какво сте направили за Господа, че искате Той непременно да отговори на молитвите ви? – " Ние се молим, обръщаме се към Него." – Какво от това, че се молите? Молитвата е за вас. Господ не се нуждае от вашата молитва. Какво сте направили за славата Божия, за Неговото дело, за ближните си? Понякога Господ слиза на земята, облечен в разни форми, да не Го познаете и по този начин ви изпитва. Той ще влезе в някой страдащ, нуждаещ чо-век и вие трябва да се пожертвате, да направите нещо за този човек. Това, което направите за страдащия, направили сте го за Господа. Ако се пожертвате за този човек, при друг случай пък той ще ви отговори по най-благоприятен за вас начин. Ще кажете, че не знаете в кой човек е влязъл Бог, за да му услужите. – Ако сте готови при това положение да услужвате, туй е користолюбие. Човек трябва да живее безкористно. Безкористието трябва да бъде неговият идеал.

Съвременните хора са повече материалисти, отколкото идеалисти. Те много философстват, но светлината на тяхната философия лесно изгасва при бурите на живота. За стаята тази светлина е добра, силно свети, но като се изнесе вън, всред бурите на живота, там лесно изгасва и ви остава в тъмнина. Как е наречена в историята на философията светлината, която светиглавно в гостните стаи? Ние нямаме нищо против философията, но понякога сме против философските методи. Мнозина философстват, без да са философи. Там е злото. И като философстват, изнасят ред методи, които осакатяват хората. Мъдрецът, истинският философ не философства; той е като дете, готов да слуша всички. Но когато ви каже нещо, то ще бъде толкова съществено, че през целия си живот ще го помните. Онзи, който не е философ, той не може да слуша, не може да търпи чуждо мнение. Мъдрецът еднакво изслушва и детето, и учения, и от всичко вади поука.

Хората често говорят за отрицателните черти на човека. Те говорят за омразата, за завистта. Каква поука могат да изва-дят от омразата например? Само едно може да се каже за омразата – а именно, че тя е настойчива. Като наблюдава живота, човек ще види, че и доброто е също така настойчиво, както омразата. Когато мразите някого, вие го търсите да му отмъстите така, както когато обичате някого, търсите го да му направите добро. Както сте готови ден и нощ да не спите, от кьоше на кьоше да търсите онзи, когото мразите, да му отмъстите, така сте готови да постъпвате и при любовта. Дето е любовта, там има голяма деятелност, голяма активност. Чо-вешкият живот се гради главно върху любовта. Вън от любовта никаква философия не съществува. Върху тази философия е почивал животът на миналото; върху нея почива настоящият живот; върху нея ще се съгради и бъдещият. Това изисква новото съзнание на човечеството.

При един милионер отиват двама души, стар дядо и млада красива мома, да им даде някаква сума в помощ. Дядото влиза при милионера, поглежда го накриво, недоволно и му поисква някаква помощ. Банкерът му подхвърля един лев, без да му каже нещо. След дядото влиза младата мома весела, със светъл, чист поглед. Още с влизането си той я поглежда приветливо, поканва я да седне и започва да се разговаря с нея. Той разбира какво е положението й, и веднага изважда от касата си хиляда лева и ги подава на момата. На излизане от кантората му той я поканва при случай на нужда, пак да се обърне към него за услуга. Питам: Защо този милионер даде на момата хиляда лева, а на дядото само един лев? – Защото чрез момата той получи подтик към Великото в света. Дядото нищо не можа да внесе в душата на банкера. Той не можа да го предразположи, да отвори сърцето му, да започне с него разговор. И наистина, няма по-неприятно нещо в живота от стар човек, който постоянно се гневи, от всичко е недоволен и по цял ден мърмори. Ако срещнете стар човек, но весел, засмян, доволен от живота, и той ще ви вдъхнови, както и младата мома.

Мнозина се оплакват от живота, че нямали успех, че не им вървяло напред. – Успехът на човека зависи от магнетичната сила, която той съдържа в себе си. За да бъде силен на физическия свят, човек трябва да има характера на младата мома, да бъде пълен с любов и вяра. Дядото не вдъхва доверие в хората, а младата мома, със своята вяра в Бога, внушава доверие на хората,. Привидно дядото минава за благочестив, за вярващ човек, но хората не се нуждаят от привидни неща. Те различават истинските монети от фалшивите. Хората се нуждаят от Божествената Любов, която човек може да прояви в даден случай. Правилна обмяна трябва да става между всички хора. Който дава, ще му дават. Като се намерят пред някаква мъчнотия, хората се отказват да я разрешат и започват да разправят, че не могли да работят, че не могли да учат, че нищо няма да излезе от тях. – Не, въпросите не се решават по този начин. Ще работите, ще правите усилия, докато постигнете това, което сте предприели. Всеки трябва да работи, за да разреши правилно задачите на своя живот.

В един от стиховете е казано: "Който изтърпи докрай, който победи, той ще бъде спасен". Какво означават думите "който победи"? – Кой може да побеждава? – Побеждава само онзи, който среща на пътя си препятствия. Хората често запитват:" Защо са нужни изпитания, препятствия в живота?" – Според мене този въпрос може да се задава само от хора, които не учат. Който учи, той непременно ще бъде изпитван. Комисията ще дойде и ще започне да изпитва учениците един след друг. Привилегия е за ученика да бъде изпитван. Само добрият, способният ученик се изпитва. Неспособният ученик всякога ще намери причина да се извини пред комисията да не го изпитват. Способният ученик се поставя на изпитания, на мъчнотии, които той непременно трябва да реши. Живият човек се поставя на изпитания, а не мъртвият. Какъв смисъл има да поставят мъртвите хора пред някакви мъчнотии или изпитания? – Не може ли да минем живота си без учение? – Не може. Ти си дошъл на земята да учиш. Ако не учиш, невежа ще останеш.

Хората искат да влязат в рая без наука, без знание. – Това е невъзможно. Който мисли, че без наука може да влезе в рая, той ще се намери в положението на онова момиченце, което искало да влезе в царската градина, дето имало много деца, добре, чисто облечени; децата били весели, доволни, и свободно отивали от дърво на дърво, късали сладки, зрели плодове. Момиченцето било бедно, окъсано, но искало да вле-зе при другите деца, да се повесели заедно с тях. То назъртало оттук-оттам, но отнийде не могло да влезе, никой не го пущал. Най-после царят разбрал желанието на момиченцето и пратил един от слугите си да го вземе и да се разпореди да го окъпят, облекат с нови дрехи и пратят на училище да учи. След това само то ще има право да влезе в царската градина. Царската градина представя рая. Пътят за рая е през училището. Никой не може да влезе в рая, ако не е минал през училището. Който мисли, че може да влезе в рая, без да е минал през училището, той е на крив път.

Една стара баба сънувала, че отишла в рая и първото нещо, което видяла, били 24 старци, облечени с бели дрехи; те седели пред една голяма маса и пишели, правили изчисления. Като стигнала до масата, бабата започнала да се оглежда, не знаела какво да прави и де да отиде. Един от старците я запитал:" Бабо, защо си дошла тук?" – " Дотегна ми животът на земята. Дотегнаха ми теглата и мъчнотиите, искам малко да си почина." – " Знаеш ли да четеш и пишеш? Знаеш ли някаква наука?" – "Нищо не зная, не мога нито да чета, нито да пиша– никаква наука не познавам." – " Щом си невежа и неграмотна, вода ще носиш." – " И тук ли вода ще нося? Цял живот носих вода на земята. И тук ли трябва вода да нося?" – "Така е, бабо; който не е учил, той вода ще носи, дето да е, на земята, или на небето. Върни се пак на земята и започни да учиш." Събудила се бабата и започнала съзнателно да учи.

Мнозина си представят рая като място на блаженство. – Прави са те, раят е място на блаженство, но за онези, които са готови за това блаженство. Раят е Велика Школа, в която се придобиват велики качества. За да влезе в рая, човек трябва да притежава такива качества, които могат да го допуснат вътре. Всяка душа трябва да бъде облечена с дрехи, съответни на нейното развитие. Но всяка дреха трябва да носи качествата на някои добродетели, а именно: красота, благоухание, чистота и т. н.

Казвате:" Разбираме всичко това, но как ще прекараме земния си живот?" – Вие ще прекарате този живот различно, според това, какво представя всеки от себе си. Ако някой е гърне, той непременно ще се счупи; ако е лед, ще се стопи; ако е вятър, ще се раздуха; ако е вода, ще изтече; ако е пила, ще се изтрие; ако е камък, ще се строши; ако е човек, ще умре. Какъв смисъл имат всички тия неща? – Като временни положения, те нямат особено значение и смисъл, но от временни те трябва да минат във вечни. Докато дойде до вечното, човек трябва да мине през променчивите, през временните положения в живота. След това само той ще разбере стиха, който Христос е казал: "Ако Словото ми пребъдва във вас, и вие в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим у вас. Тогава аз ще ви се изявя." – Кое се изявява на човека? – Науката и знанието. В един стих се определя какво трябва да придобие ученикът, за да постигне Вечния Живот. Казано е: "Това е Живот Вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога." Познаването на Бога и Христа е условие да се придобие Вечния Живот. Придобивката на знанието е животът.

Тъй щото, когато се казва, че трябва да познаем Единнаго Истиннаго Бога, това се дава на ученика като метод за придобиване на живота. Ако с познанието, ако със знанието не можете да придобиете живота, това знание остава без съдържание и смисъл. Някои ще възразят, че от толкова години насам работят, учат, още ли не са придобили новото знание? – Само онзи може да придобие новото знание, който е дошъл до изпълнение на двата стиха: "Това е Живот Вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога. Ако думите ми пребъдват във вас, и вие в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим у вас." На онези от вас, които са изпълнили тези два стиха, ще дам някоя лека задача да видим как ще я решат. Обаче трябва да знаете, че законът на съвършенството е безграничен, вечен. Същото може да се каже и за вярата. Тя има много степени, а не само една степен. И знанието е на степени. Степента на развитието на даден човек определя неговото знание. Целта на знанието е да освободи човека от страданията.

Има страдания, които човек сам си създава, те не са необходими; но има страдания необходими, неизбежни. Те идат по причина на ограниченията, в които човешкият дух изпада. Щом слезе в материята, човешкият дух се ограничава. Щом се ограничи, щом изгуби свободата си, духът започва да страда. Тези страдания са наречени "мирови страдания, мирова скръб". Духът схваща живота на земята като скръб, като страдание, от което не може лесно да се освободи. Връщане назад няма. Какво му предстои? – Да работи, да учи, да мисли, докато намери начин да се освободи от ограничителните условия на материята. Ако рече да се противопостави на материята, духът ще си създаде ненужни страдания. Всеки дух, колкото подигнат и съвършен да е, щом слезе в материята, непременно ще изпита "мировата скръб".

Защо страдат хората? – Защото слязоха в гъстата материя, облякоха се в плът и се натъкнаха на ограничителните условия на живота. – Какво търси човек днес? – Той търси начин, как да се освободи от материята. За да се освободи от материята, той трябва да мине през ред мъчнотии и страдания. Въпреки това слизането на духа в материята и обличането му в плът е толкова необходимо, колкото е необходимо да купите хляб от фурната. Хлябът е свършен, а непременно трябва да отиде някой на фурната да купи пресен хляб. Кой от дома ще отиде – майката, бащата или някое от децата, не е важно.Един от членовете на семейството трябва да купи хляб. Ама времето вън било дъждовно, ветровито, кално – нищо не значи. Важното е, че хляб трябва да се купи. Не само това, но случва се, че пари за хляб не ви достигат. Какво трябва да правите? Ако хлебарят е добър, благороден човек, той ще ви даде хляб, и колкото пари не достигат, после ще ги занесете. Ако хлебарят е недоверчив човек, ще трябва да отидете някъде, да поработите малко, да изкарате пари за хляб. Като платите хляба, тогава ще го занесете дома си. Но и с това въпросът не се изчерпва. Сега трябва да давате отчет у дома си защо сте се забавили толкова време. Такова е положението на всеки човек, който е слязъл на земята. Следователно веднъж дошъл на земята, първата работа на човека е да си изкара прехраната. Той трябва да се домогне до онази наука, посредством която може да изкара необходимата храна за живота си. За да поддържа живота си, човек трябва да придобие живия хляб – същественото, към което той се стреми.

И тъй, истинската наука се заключава в придобиване на живота. От най-стари времена досега всички хора се стремят към придобиване на живота, защото само той може да ги освободи от ограничителните условия. За тази цел се изискват ясни схващания за живота, без никаква критика, без никаква философия. Божествената наука позволява да се разсъждава върху нея, но не да се критикува. Тя иска хората да бъдат прями, справедливи и чисти. Ако трябва да дадете на приятеля си чаша вода, дайте му я по всички правила на тази наука. Чашата трябва да бъде съвършено чиста, а водата – прясна, чиста, без никаква прашинка в себе си. Внимателен трябва да бъде ученикът на Божествената наука. Немарливият, небрежният ученик ще подаде една чаша вода на приятеля си, в която ще има не една, а безброй прашинки. Той ще се оправдава с водата, ще каже, че водата е такава. – Не, стомната на този ученик е била отворена и водата се е напра-шила. Всичките работи на този ученик са като отворената му стомна. Същото може да се каже за мислите и чувствата на човека. Каква мисъл или какво чувство е това, което е пълно с прах?

Всяка мисъл, всяко чувство, които отправяте към приятелите си, трябва да бъдат чисти, прецизни, да няма в тях никаква двусмисленост. Ако не спазвате това, можете ли да искате приятелят ви да ви посрещне внимателно, с разположение? Дойде приятелят ви при вас, иска да му услужите, но вие отлагате, не сте готови да му помогнете. Той чака месец, два, три, вие все отлагате. Обаче като отидете при Бога да се помолите за нещо, искате веднага да се отговори на молитвата ви. Както постъпвате с другите, така ще постъпват и с вас. Ако не можете да услужите на приятеля си, кажете му направо, без залъгвания и обещания. Ако приятелят ви иска да му станете поръчител, запитайте го за какво трябва да му поръчителствате и кажете:" Готов съм да стана поръчител на всеки, който иска да влезе в Царството Божие и да работи за него. Обаче, не съм готов да поръчителствам на онзи, който мечтае да си прави къщи, да се нарежда на физическия свят. Готов съм да поръчи-телствам на всеки, който иска да учи; не съм готов да поръчителствам на онзи, който иска да се нарежда в живота, да заема високи служби. Последното той сам може да направи. Той има знание, което само ще го препоръча." Който иска да работи в света, той трябва да започне от най-долното стъпало и постепенно да се качва нагоре, без да прескача стъпалата. Смирение се иска от човека! Добрите, силните хора не се нуждаят от препоръка. Само слабите хора се нуждаят от препоръка. – Ами богатият от какво се нуждае? – Богатият се нуждае от музика, от песен. Музиката, песента ще отворят сърцето му, а сърцето – кесията му, и той ще си създаде отношения с хората. Бедният пък се нуждае от пресен хляб. Като му дам един топъл хляб, после мога да му изпея някоя песен. Щом се нахрани, той може да прецени какво нещо е хубавата песен, и ще благодари.

Сега вие мислите, че това са обикновени работи. – Не, това са философски работи, които могат да се разберат само след като се преведат. Знаете ли какво нещо е хлябът? Знаете ли какво нещо е една чиста, светла мисъл или едно възвишено чувство? Знаете ли какво нещо е песента? Това са велики светове, но за да се разберат, трябва да се намерят техните еквивалентни стойности. Ще кажете, че сте чувствителни, досетливи, лесно възприемате нещата. Щом е тъй, аз ще се скрия някъде в гората, а вие ще ме намерите. Като направите опита, ще видите каква е вашата чувствителност. Знание се иска от всички хора, а не само говорене. Всяко нещо, което се говори, трябва да е изпитано, проверено. Говорите за търпение, без да сте изпитали търпението си. Често по липса на търпение, вие изгубвате последното благо, което ви се готви. Чакате известно време, работите, но в последния момент се отказвате. В този момент иде благото, но вие сте напуснали поста си. Мнозина се намират в това положение: работят, подвизават се, докато един ден се обезсърчат и напуснат всичко. Някои от вас се намират пред стария си навик да започват и прекъсват, но в края на краищата ще имат стари резултати. Ученикът трябва да има търпение да чака. За всяко нещо той трябва да се яви на определеното време и място със завършена работа. Той трябва да чака, а не него да чакат. Каквато работа започне, ученикът трябва да знае, че може да я свърши навреме. Никакво отлагане! – Половината работа да свърша. – Не, цялата работа ще свършиш, и то – на определеното за нея време.

Като ученици на окултна школа, от всички се изисква точност. Всяко нещо трябва да става точно навреме. Невидимият свят е много точен. Освен това от вас се изисква безстрашие. През най-големите бури на живота да минавате, ще вървите напред. Космите ви могат да настръхват от страх – важно е да не спирате по пътя, нито да се връщате назад. Напред трябва да вървите! Ще минавате през страдания, през мъчнотии; ще плачете, ще се смеете, но при всички положения напред ще вървите. Като минете през всички изпитания, един ден ще кажете:"Плаках, страдах, сълзи проливах, смях се, радостен бях, но свърших най-после определената за мене работа." – " Защо трябва да минем през тези изпитания?" – Оставете този въпрос настрана. За вас е важно да знаете, свършили ли сте си работата и как сте я свършили.

Мнозина търсят лесния, широкия път. Те не знаят, че широкият път е най-мъчен. – Защо? – Защото той в началото само е широк, а колкото повече навлизате, явяват се големи съпротивления, тръскания и вие не можете вече по никой начин да се върнете; трябва да го извървите докрай. Този път в началото си е лек, приятен, но в края става страшен, непоносим. Значи, в широкия път мъчнотиите са вкрая и отзад, а в тесния път мъчнотиите са в началото и отпред. В тесния път тилът е всякога свободен. Тесният път е правият път в живота. В правия път мъчнотиите са пред лицето на човека; те са естествени мъчнотии, а също така и необходими за човешкото развитие. В широкия път има естествени мъчнотии, но повечето са кармически, създадени от самия чо-век, и той сам трябва да се справя с тях. Достатъчно е при това положение човек да се намери между две такива мъчнотии, за да бъде смазан.

Друго положение, пред което учениците се спират, е въпросът: надясно или наляво да вървят. – Това зависи от пътя, в който са попаднали. Ако са в широкия път, опасно е и наляво, и надясно да вървят. Обаче, ако са в тесния път, те мо-гат да вървят и надясно, и наляво – важно е да се качват нагоре, към определената цел. Неизбежно е колебанието наляво и надясно. Това да не ви смущава, то е в реда на нещата. Щом е влязъл вече в правия, т. е. в тесния път, за ученика не представя никакво противоречие обстоятелството, дали е взел дясната, или лявата страна. Той има строго определена цел– нагоре! Като върви нагоре, не е важно, дали ще вземе лявата или дяс-ната страна. Той трябва да бъде свободен, за всеки даден случай да прави разумен избор.

Едно е важно за ученика: да има будно съзнание. Ако съзнанието му е будно, той малко ще учи, много ще разбира и повече ще прилага. Когато времето за реализиране на вашите желания се удължава, какво означава това? – Че тези желания не узряват скоро. Следователно, ученикът трябва да се въоръжи с търпение, да чака. Ако се без-

покои, това показва, че той не разбира характера на своите желания. Има желания, които скоро зреят; има желания, за узряването на които се изисква дълго време. Същото е и с плодовете. Всички желания са постижими, но търпение се изисква. Търпеливият ученик дава възможност на желанията си добре, спокойно да зреят. Той не се смущава от това, че времето се удължава.

В индуската философия има едно изречение, което казва: "Убий всяко желание в себе си!" В християнската философия пък е казано: "Убий плътта си!"– Според мене, и едното, и другото изречение са криво преведени. Защо? – Природата не търпи никакви убийства. Каквото има в човека, природата го е вложила. Как може тогава тя да убива сама себе си? Когато се натъкнете на някое низко желание в себе си, не го убивайте, не го коренете, но върху него присадете едно добро желание. Веднъж природата е вложила тези желания в човека, тя знае защо е направила това. Всяко явление, всяка проява в природата има свои дълбоки причини. Като знаете това, не се мъчете да корените низшите желания, но присаж-дайте ги. Не е лесно човек да корени желанията си. Ако изкорените едно желание, ще израсте друго. Който има повече низши желания в себе си, но пожелае да се развива духовно, той трябва да научи закона на присаждането. Кой от вас е присаждал желанията си? Мъчно е да се присади едно желание. Като се присади едно желание, понякога човек трябва да лежи цял месец на легло. И през време на боледуването си ще вика, ще охка, ще протестира, че не е очаквал такова нъчцо.

Природата си служи с присаждането. Ако доброволно не прилагате присаждането в живота си, тя сама ще ви се наложи, ще извърши присаждането върху вас. От невидимия свят е казано: "Който има дръвчета в градината си, той непременно трябва да ги присади." Ако изпълните това правило сами, толкова по-добре за вас. Ако не го изпълните, няма да ви се карат, няма да ви наказват, но ще дойдат хора от невидимия свят, те сами да извършат присаждането. Ще вземат присадка, ще ви присадят и ще си заминат. Вие ще усетите болка, без да разберете защо страдате. Онези, които са извършили присаждането, ще си заминат тихо и спокойно. Щом страдате, ще знаете, че страдате за добро, присадени сте с цветове и плодове на Божествените дарби. Защо и за какво страдате, невидимият свят не дава обяснения. Разумният, способният ученик се учи от малките неща. Достатъчно е да му нарисувате един триъгълник, за да разбере какво искате да му кажете. Той разбира от всякакви образи и фигури. Кръст с точка, или без точка, за него е език, по който чете и разбира. Като видят кръст върху някоя буква, мнозина мислят, че тази буква е зачеркната. – Не, кръстът означава живота. Кръстът подразбира познаване на почвата: на елементите, от които е съставена; на условията, които благоприятстат за посаждане в нея на едни или други семенца и т. н. Вие трябва да знаете на каква почва можете да поставите вашата къща. Кръстът, това е наука за почвата, за твърдата материя, върху която почива животът. Който не разбира кръста, той го носи за сила, чрез него той черпи сила от Бога. Вярно е, че кръстът е сила Божия, но когато той се движи, а не когато стои на едно място. Някои носят звезди, пентограми. Каква полза може да допринесе една звезда или един пентограм на човека, ако те не пущат искра, не издават светлина? От всеки връх на пентограма трябва да излиза светлина; дето минавате, всеки да се спира и да гледа.

Днес всички хора се кичат с кръстове, със звезди, с пентограми, като символи, но техните символи не светят. Истински учените, истински добродетелните хора се кичат със символи, със значки, които никой не вижда, но светлината на техните значки не може да се укрие. Техните значки представят свещи, които вечно горят. Никаква буря не е в състояние да ги изгаси.

И тъй, ученикът трябва да носи значки от никого незабелязани. Неговите значки трябва да светят вечер, в тъмните нощи на неговия живот. Ученикът трябва да има в себе си свещ, която не гасне. Това означава стиха, изказан от Христа: "Така да просветнат делата ви пред человеците!" Следователно всеки човек трябва да придобие безсмъртния огън в себе си, от който постоянно да гори, без да изгаря, да свети без да изгасва. Когато ученикът е слаб, невидимият свят е снизходителен към него. В какво се изразява това снизхождение?– Като изгасне свещта му, те отново я запалват. И наистина, щом свещта на ученика изгасне, той започва да се моли, да плаче, докато свещта му светне.

Всяко неразположение на духа е изгасване на свещта. Много от учениците бързат, искат да имат големи постижения. Те се страхуват, че животът им минава, без да придобият нещо. – Не, те трябва да знаят, че придобивките не се виждат на земята. Тук ще се ползват от последствията на придобивките, а самите придобивки са в невидимия свят. От ученика се изисква всеки ден да уяква духом. Щом духът му се засилва, той може повече да издържа и по-лесно да решава задачите си. Бъдете силни по дух и всичко, каквото желаете, ще постигнете.

Изпейте песента: "Духът Божи".

Т. м.

"Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!"

5. Лекция от Учителя, държана на 23 ноември, 1927 г. – София.

Начало: 19:00

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, живот, има, време, хора, ден, път, бъде, свят, знаете, ученик, всички, желание, земя, иска, влезе ,

Общ Окултен клас , София, 23 Ноември 1927г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder