НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Праведният

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Праведният

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, правда, хора, живот, вяра, аз, всички, бъде, божествен, свят, сега, казва, бог ,

 Неделни беседи , София, 20 Февруари 1927г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


''Беседа от Учителя, държана на 20 февруари, 1927 г. в гр. София.''

Праведният чрез вярата ще бъде жив.“ (Послание към римляните 1:17)

Праведният чрез вярата ще бъде жив.“ – Това е едно от важните изречения на Свещеното Писание. Върху него са говорили много проповедници от старите времена; върху него говорят много проповедници и от новите, от сегашните времена. Думата „праведен“ може да се вземе в широк смисъл, а може да се вземе и в тесен смисъл. Думата „вяра“ пък често се употребява в смисъл на вярвания. Обаче, казано е, че праведният чрез вярата ще бъде жив, а не чрез вярванията. Ако съвременните хора разбираха дълбокия смисъл на живота, тогава нямаше защо да бъдат праведни; тогава нямаше да се говори нито за Правда, нито за вяра. Животът щеше да тече и да се развива правилно. Нима вълците и лисиците, които нямат понятие за Правдата, за вярата, не живеят? Вълците нямат нито храмове, нито владици и папи, нито свещеници и проповедници, и въпреки това живеят самостоятелно.

Някой казва: Без религия не може да се живее. Аз пък казвам: Може да се живее без религия. Когато се казва, че не може да се живее без нещо, това подразбира, че при известни условия само не може да се живее. „Може“ и „не може“ са относителни положения. Ако религията представя система, която държи нещата в известен ред и порядък, то е едно нещо; ако религията представя законност, Правда във висшия живот, това е друго нещо. Обаче, що се отнася до нашите мисли и идеи, до нашия ред и порядък в света, тия неща не могат да бъдат вечни. Само Бог е вечен. Когато философите говорят за вечните неща, за вечността, тази идея у тях е съвсем неопределена. Човешките мисли нито могат, нито трябва да бъдат вечни, защото вечните неща са неопределени, а определените неща са конечни и гранични. Ако на един съвременен човек се даде безконечен, вечен живот, какво ще придобие той от него? Когато се говори за безконечност това понятие се свързва с физическия живот, защото той продължава във вечността.

Сега аз се спирам върху думата праведен. Вълкът не може да бъде праведен, защото няма тези качества, които се изискват от праведния, или които Правдата изисква. И овцата не може да бъде праведна, защото няма тези качества, които се изискват от праведния, или които изисква Правдата. Праведните хора трябва сега да се създадат! В този смисъл именно, праведният чрез вярата ще бъде жив. Това не подразбира, че в света няма Правда. Има Правда в света, но в прочетения стих се говори за някаква специфична Правда, която се отнася към Вечния живот. За тази Правда се изисква и съответстваща вяра, а не вяра на обикновените хора. Днес кой няма вяра? Съвременните духовни хора са толкова вярващи, че отиват дори до суеверие. И най-ученият човек, ако се намира в затруднено материално положение, може да се убеди, че на известно място, още от турско време, има заровена тенекия със злато. И този учен човек, който е свършил два факултета, ще остави всичката си работа и ще дойде заедно с вас да копае пари. Ако види, че няма никаква тенекия с пари, той няма да се усъмни в истинността на вашите думи, но ще каже: Навярно друг някой е дохождал преди мене и е изкопал парите. Често учените хора са много суеверни. Обаче, вярата, за която се говори в цитирания стих, не се отнася за преходните неща в този свят. Има специфична правда, която се занимава само с материални работи; има специфична вяра, която се занимава само с материални работи. Има специфична Правда, която се занимава само с духовни работи; има специфична вяра, която се занимава само с духовни работи. Има специфична Правда, която се занимава само с Божествени идеи; има специфична вяра, която се занимава само с Божествени идеи. Тъй щото, всеки човек трябва да премине през тези три гами на правдата и на вярата.

Някой казва: Аз имам вяра. – Каква вяра имаш? Ако имаш вяра на материята, тя включва в себе си всичко видимо и осезаемо, всичко живо и мъртво. Някои хора вярват в света, а не вярват в Бога. Такива хора по отношение на света са праведни и вярващи, а по отношение на Бога са неправедни и неверници. Друг някой казва: Аз поддържам висшата Правда и вярвам в Бога. Такъв човек по отношение на света е неправеден и безверник, а по отношение на Бога е праведен и вярващ. Въз основа на този закон ние можем да си обясним психологически, защо като тръгне някой човек в Божия път, колкото и да е учен, хората го оплюват и наричат извеян. Вземете пример с Толстой, който беше такъв виден писател и щом изнеса своите убеждения пред света, всички казаха: Чудно нещо, Толстой, който беше толкова умен и интелигентен човек, като остаря, започна да оглупява и да вярва в такива неопределени неща! Толстой им отговори: Аз живях вече по правдата и вярата на света, т. е. по материалната правда и вяра, опитах ги и зная, какво носят те за човека. След това живях по правдата и вярата на духовния свят, и тях опитах, но и те оставят човека обиден, онеправдан и наскърбен. И най после аз пожелах да живея според Правдата и вярата на Божествения свят. Казвам: Сега, именно, трябва да се внесат Божествената Правда и вяра в света. Божествената Правда иде за пръв път на земята. Колкото хора до сега са се опитвали да внесат Божествената Правда и Любов в света, всички са били разпъвани. Това виждаме в историята на развитието на човечеството. Сега, обаче, светът ще бъде разпнат, а Божествената Правда, Божествената вяра и Любов ще се въдворят.

Сега ще приведа един малък разказ из индуския живот. Знаменитият поет и мистик, Толсида, вглъбен в своите размишления, тръгва един ден по течението на реката Ганг да разреши един важен житейски въпрос. Увлечен в своите мисли, той дохожда до мястото, дето индусите изгарят своите покойници. До тялото на един мъж покойник той вижда жена от високо произхождение, добре облечена и наредена. Като вижда поета, с изглед на светия, жената става от мястото си, приближава се към него и му казва: Учителю, позволи ми да придружа мъжа си до небето! Учителят-поет я поглежда и запитва: Дъще, защо искаш да напуснеш земята и да отидеш на небето? Рано е още за тебе, толкова повече, че не те викат оттам. Тя му отговорила: Аз не се интересувам толкова за небето и за живота там, но искам да отида при мъжа си и да остана при него. Значи, тази жена не се интересува от небето, но тя не искала да се разделя от мъжа си. Мнозина запитват: Има ли мъже и жени на небето? Казвам: Тия хора, които задават такъв въпрос, не се интересуват изобщо от небето, дето има възвишен живот, но се интересуват от това небе, дето е техният мъж или тяхната жена. Значи дето е техният мъж, или жена, там е небето, там има и рай; дето не е мъжът или жената, там няма небе, няма рай. Дето има пари, там е небето, там е раят; дето няма пари, там няма небе, няма рай. Дето е службата на човека, там е небето, там е раят; дето няма служба, там няма небе, няма и рай. Изобщо, дето няма мъже и жени, дето няма пари и служба, там няма небе, няма рай, няма никаква вяра, никаква Правда.

Често хората се запитват едни други: Ти от коя вяра си – от православната, евангелската или от католическата? Казвам: В света има три вида православни, три вида евангелисти и три вида католици. Към първата категория се отнасят вярващите в парите, към втората категория – вярващите в службите, но от третата категория малко хора има. Към тази категория спадат вярващите в Бога. Веднага ще запитате: Тогава, какво нещо е Бог? Ако ви кажа, че Бог има три лица, това е материален Бог. Това е определение за Бога по отношение на материалния свят, даже и по отношение на духовния свят, но не и по отношение на Божествения свят. Дойдем ли до стиха, че праведният чрез вярата ще бъде жив, ние си представяме Бога без лице, за да не се опетнява. Всяко нещо, което има лице, се опетнява. Мислите ли, че лицето на Христа днес не е опетнено? Мислите ли, че майка, която родила две-три деца, не е опетнена? Мислите ли, че храната, която влиза в устата и оттам през цялата пищеварителна система, не е опетнена? Всяко нещо, което се е проявило и се проявява на физическия свят, е опетнено. Когато храната влезе в стомаха, езикът, външният инспектор, погледне към нея и казва: Добро е това нещо, може да се приеме. Това значи: Добър е този законопроект, той може да се приложи. Обаче, когато храната слезе в стомаха, в долната камара, дето са депутатите, всички заедно, начело с председателя на камарата, казват: Не може да се приложи този законопроект, мястото му не е тука! Скоро да се изхвърли навън! След дълго разглеждане и разискване върху законопроекта, одобрен от първата комисия, излиза решение на долната камара: Законопроектът не се одобрява и се изхвърля навън.

Някои казват: Трябва да се говори по меко на хората, за да не се породи някакво недоволство между тях. Често недоволството се поражда от храната. Кой съвременен човек, като седне пред трапезата да се храни, се вглъбява в яденото и се разговаря с хляба и с всичко, което е сложено пред него? Той трябва да се поразговори първо с хляба, да разбере, какъв човек го е правил, после да провери, кой воденичар е млял брашното, и по този начин да проследи целия път, през който хлябът е минал. Човек трябва да знае, каква храна приема. Жената казва на мъжа си: Добър е фурнаджията, от който взех хляба. Фурнаджията е добър, но брашното не е добро. Или воденичарят е добър човек, но селянинът, който е сял и жънал житото, не е добър. Достатъчно е един от тия хора, през които е минал хлябът, да е внесъл нещо лошо от себе си, за да бъде и самият хляб опорочен. Човек трябва да знае Истината, Правдата от единия до другия край на живота. Преди всичко Правдата, Истината трябва да имат отношения към разумния, към реалния живот. Това не значи, че материалния живот не е реален. Напротив, материалният живот е същественият живот за човека. Ако той не може да се справи с тялото си, как ще може да се справи с духовния и с Божествения свят, които не вижда? Физическият, духовният и Божественият живот са степени, фази, през които съзнанието на човека трябва да премине. Ако човек не мине най-напред през материалния живот, а после през Правдата и вярата на духовния живот, как ще разбере той Правдата и вярата на Божествения живот?

Праведният чрез вярата ще бъде жив.“ Това значи, че праведният е минал вече през фазата на материалния живот, вследствие на което той е господар на тялото си, може да прави с него, каквото иска. Той може да обнови тялото си, както иска и когато иска. И на 120 години да стане, той моментално може да обнови тялото си. За обикновения човек това е чудно, но окултистът, който се занимава със законите на живата природа, разполага с методи и начини, чрез които може да се подмладява. За такива хора ние казваме, че те са два пъти родени. Христос казва: „Ако се не родите от вода и дух“. Той не говори за обикновеното раждане на хората. „Ако се не родите от вода и дух“. Роденият от вода и дух е свободен от всякакъв порок било в тялото си, би по в сърцето си, било в ума си, било в душата си, или най-после и в духа си. Той е абсолютно чист и съвършен човек.

Днес много от съвременните хора, били те вярващи, учени, или философи мислят, че подобна на тях няма. Ученият мисли, че като неговата научна теория друга няма. Религиозният мисли, че като неговото верую друго няма. Философът мисли, че няма друга като неговата философска система. Обаче, не се минават сто години, и ние виждаме, че теорията на учения пропада, веруюто на религиозния човек се замества с друго, философската система на философа се обявява за невалидна. Питам: Могат ли да се считат за прави тия учения, които само в продължение на сто години претърпяват такова крушение? Онази теория или онова учение могат да се нарекат донякъде прави, които са изнесли на плещите си поне 6,000 годишен живот. Кажете ми поне един философ, теорията на когото да е преживяла 6,000 години. Има една мисъл, изказана от Хермес, която е преживяла 6,000 години. Тя е следната: „Както е горе, така е и долу.“ Това значи: Какъвто е човек на небето, такъв е и на земята. И обратно: Какъвто е човек на земята, такъв е и на небето. Ако облечете вълка в най-добрата човешка форма, той пак ще си покаже вълчия характер. Българите дълбоко вярват в тази философия. За потвърждение на тази мисъл, ще ви приведа следния пример. В древността един царски син се разхождал един ден из града, дето срещнал една млада, хубава циганка, която, с дисаги на гърба си, ходила от къща на къща да проси. Като я видял, той я харесал и пожелал да се ожени за нея, и по този начин да я освободи от това тежко положение. И, наистина, той се оженил за нея и я поставил в положението на царица. Тя имала на разположение и дрехи, и храна, и прислуга, всичко, каквото пожелала. Обаче, скоро след оженването си тя почувствала скръб за стария си живот, особено, че не може да проси. Един ден, в отсъствието на мъжа си, тя взела известно количество брашно, което насипала по столовете, и тръгнала от стол на стол да го събира. Така тя поддържала в себе си илюзията, че ходи от къща на къща да проси. Турила това брашно в дисагите си и направила от него една питка. Като хапнала от питката, тя си казала: Сладка е питката от изпросеното брашно.

Казвам: Не е лесно да се откаже човек от своите стари навици, които носи от миналото. Той носи тия стари навици от хиляди и милиони години на своя живот, така че в един ден не може да се откаже. За да се освободи от миналото си, човек трябва да се ражда и преражда много пъти на земята, което индусите наричат странстване на душата. Някои философи криво разбират въпроса за слизането на човешкия дух на земята. Един дух сам не може да слезе на земята. Обикновено слизат по няколко заедно, свързани един с друг, във вид на верига. Като дойдат до някое място, едни от тия духове срещат среда, която не могат да преминат, и затова остават на това място. Други пък успяват да преминат тази среда и слизат по-надолу. Като дойдат до тази среда, пак някои от духовете остават на това място, не могат да преминат тази среда, а други я преминават. Така се обяснява слизането на духовете на земята. Значи, духовете слизат винаги групово и то само до тази среда, която те могат да преодолеят. Има духове, които по никой начин не могат да преминат през гъстата среда, и затова остават да живеят в по рядка среда. По същия начин става и качването, т. е. възлизането на душите нагоре, или еволюцията им. Те пак се качват групово, при което едни успяват да преминат по-рядката среда, а други не могат да я преминат. Всяка душа спира там, докъдето тя може да преодолее средата, която се изпречва на пътя й. Така се образува непрекъсната верига от души и духове, които се намират на различна степен на развитие.

Някой казва: Аз мога да се кача или да сляза изведнъж. Така мислят само децата. За децата всяко нещо, във всеки случай, е възможно, но за мъдреца има неща, които са верни и възможни само при дадени условия. Мъдрецът знае, че това, което е невъзможно за физическия свят, е възможно за Божествения. Физическият живот се обуславя от Божествения, който трябва да се изучава. Който иска да има цветущо здраве, непременно той трябва да бъде свързан с Бога, да има един непрекъснат приток в себе си от Божествена енергия. Ще кажете: Ние можем и без Божественото. – Не е така. Знаете ли, каква хармония ще съществува между тялото, сърцето и ума на човека, ако тялото му е свързано с физическия свят, сърцето – с духовния и умът – с Божествения? Тялото, сърцето и умът на човека представляват три категории сили, които той трябва да владее. Владее ли тия сили, само тогава той може да се нарече истински човек. След ума нагоре идват душата и духа – висшето начало у човека. И затова, когато се говори за красивото в човека, за ангела, който живее в него, ние разбираме неговите копнежи към познаване на своята душа и дух. Дето няма душа, там няма и дух; дето няма дух, там няма и душа. Дето има душа, там има дух; дето има дух, там има и душа. Дух и душа, това са две основни положения на Битието. Те не съществуват едно без друго. Те са така свързани, както умът и сърцето. Изключим ли ума от сърцето, имаме безумие; изключим ли сърцето от ума, имаме безчувствие. Например, какво ще ни ползва философията без чувство?

Ще кажете: Отмерената, материалистическата философия има смисъл днес. Казвам: В отмерените неща няма живот. Ако математиката на материалния живот, която се занимава само с неорганическа материя, сравните с математиката, която се занимава с величини от човешкия живот, ще видите, че те имат диаметрално противоположни методи. В материалистичната математика всяко нещо е точно измерено. Дето няма живот, там всички неща са точно измерени, прецизни. Колкото по-точно са измерени нещата, това показва, че там действа материята. Когато материята има предимство над духа, тогава разумността е по-слаба. Когато някой химик изучава отровните, избухливите газове, той трябва да бъде много точен, много прецизен, но когато изучава човека и проявите на неговото сърце, на неговия ум и на неговата воля, той не може да приложи същите правила и методи. Тук вече взима участие закона на свободата.

И тъй, за да може човек да се ползва от законите и правилата на живата математика най-напред той трябва да е минал през материалистичната математика, после през духовната и най-после през Божествената. Значи, има три вида математики в света, законите и методите на които коренно се различават. И след всичко това вие срещате един духовен човек, който не е проучил още тези математики, но се гордее със своите знания и казва: Знаете ли, кой съм аз? Знаете ли, че аз говоря с Господа? – Кой не говори с Господа? И вълкът, и заекът, и малката мушица говорят с Господа, защото и техният живот е произлязъл от Бога. Дето има живот, там е Бог. И в растенията, и в минералите е проникнал Бог. Обаче, като говорим за същината на Бога, ние разбираме възвишения, красивия живот, който е проникнал и прониква в човешкото сърце и в човешкия ум. Хубавото и красивото в човека се дължи, именно, на този възвишен и благороден живот, в който няма смърт, нито разрушения. Някой казва аз изгубих първата си любов. Казвам: Това, което се губи, което се опорочава, не е Божествено. Божествените неща нито умират, нито се губят, нито се опорочават. Дойде ли Божията Любов у човека, всички противоречия за него изчезват. Човекът на Любовта, като види, че някой вълк яде овца, той ще го помилва и ще му каже: Няма нищо в това, че ядеш овца. Аз нямам право да те съдя, но искам да ти кажа, че не ядеш правилно, музикално. Невидимият свят не съди вълкът за това, че изяжда овцата, но че яде неправилно. И музиканта ще съдят не за това, че не свири, но че не свири правилно. И вас ще съдят не за това, че сте направили някакви погрешки, но че не сте ги направили по всичките правила на музиката. Животът е музика, в която не се позволява никаква дисхармония. Ако някой беден човек открадне един килограм хляб да се нахрани, държавата ще го съди за кражба и ще го постави в затвора. Питам: Де е онова жито, което Бог изпраща с милиони тонове на земята? Бог е определил, по колко килограма жито се пада на всеки човек през годината. Получава ли той житото, което му е определено? Не го получава. Де отива то? В хамбарите на търговците, които чакат благоприятни моменти, да поскъпне житото, и тогава да го продават. След всичко това ние казваме, че имаме държава, която следи за реда и порядъка на страната; от друга страна ние се хвалим с религия и казваме, че сме християни и вярваме в Христа. Каква е тази държава, която не следи за житото на всеки човек поотделно? Каква е тази религия, която оставя да взимат житото на този или на онзи? Щом е така, ще излезе, че правилото на Хермес, какво[?казващо,гласящо] всичко, което е горе, това е и долу, не е вярно.

Праведният чрез вярата ще бъде жив.” Божията Правда има предвид не само хората, но и всички живи същества, от най-големите до най-малките. Бог е предвидил храна за всички същества, и то не само за една година, но за през целия им живот. Питам: Кой човек от света е изпратил едно благодарително писмо до Бога за благата, които Той му е дал? Досега аз не съм срещнал нито един човек, който да е благодарил на Бога за всичко, което е получил от Него. Говорил съм и с индуски жреци, и с владици, и със свещеници, но нито един от тях не е изпратил такова благодарително писмо. При това, не е достатъчно само да изпратите своето благодарително писмо, но да получите на него обратна разписка, че в невидимия свят действително е получено такова писмо. И след всичко това хората имат смелостта да разискват, кой бил Христос, защо е дошъл на земята и т. н. Казвам: Това, което Христос проповядваше преди 2,000 години, остана неразбрано на времето си. Неговото учение и след две хиляди години пак остана неразбрано. От учението на Христос хората разбраха тъкмо това, което Той не е говорил. Учениците на Христос често Го запитваха: Защо говориш на тия хора с притчи? Христос им отговарял: Аз им говоря с притчи, за да не разберат думите ми, та след време да ги изопачат. Аз не мога да дам оръжието си в ръцете на един невежа, който утре ще го обърне против мене. Докато оръжието ми е в ръцете, аз съм силен човек. Оръжие назаем не се дава. Ум назаем не се дава. Сърце назаем не се дава. Според Божията Правда пазете ума си неопорочен, никому не го давайте. Той е свещен нож, с който всеки сам трябва да си служи. Докато човек е с ума си, дотогава само той е силен. Въоръжим ли се един ден, ние ще се браним със своя ум и със своето сърце. Имаме ли сърце и ум неопорочени, нямаме нужда от никакви други оръжия. Освен тези две оръжия, на помощ иде и волята ма човека. Няма по-страшна бомба от сърцето и по-разрушителна сила от волята, проявени във физическия свят.

Следователно, човек трябва да умее правилно да манипулира със силите в своя организъм. За да може да действа правилно с тях, той трябва да придобие Божествената Правда и Божествената вяра. Това значи да придобие човек Божествения живот. Такъв човек никога не се съмнява, никога не се колебае нито в себе си, нито в другите хора. Той знае, кога му се говори истината, и кога не. Когато някой човек ви говори от гледището на земната правда, той ви казва само една трета от истината; когато ви говори от гледището на духовната Правда, той ви говори две трети от Истината и най после, когато ви казва нещо от гледището на Божествената Правда, той ви говори цялата Истина. При Готама отива един млад човек и му казва: Учителю, искам да следвам твоето учение, да ми покажеш пътя към великата Истина. Учителят му отговорил: Много искаш, млади човече. Това учение е само за брамините, за великите и благородни души, които имат висок произход. Какъв е твоят произход: Онзи, който иска да намери Истината и да я следва, той трябва да е от царски, а не от цигански произход. Мнозина от вас, като чуват тези думи, протестират в себе си, но и аз повтарям, че може да следва Истината само онзи, в жилите на когото тече царска, а не циганска кръв. Под думите „циганин, циганска кръв“, разбирам човек, който се намира в паднало, в греховно състояние.

Сега, като обърнем погледа си към живота на всички хора, млади и стари, виждаме, че всички търсят щастие. Да търсите щастието, това е добро нещо, но човек не знае, какво го очаква утрешния ден. Той не знае, какво му носи животът, изобщо. Някой казва: Аз не искам да зная своето бъдеще. – Ти можеш да не знаеш своето бъдеще, но непременно трябва да знаеш пътя, по който вървиш. Този път ще те доведе до предназначението, което имаш, като човек, като душа, като част от цялото. – Ама аз се числя към еди-коя си църква. – Това още не е гаранция, че ти си намерил своя път. Всички хора имат крака, но това още не е гаранция, че тези крака могат да вървят. Краката на много хора могат да бъдат парализирани. Всички хора имат умове, но това още не е гаранция, че те могат да мислят правилно. Всички хора имат сърца, но това още не е гаранция, че техните сърца чувстват правилно. Питам: Какво ни ползват свещените крака на парализираните хора? Или какво ни ползват свещените умове и сърца на парализираните хора? Какво ни ползват свещените ръце на парализираните хора?

Какво означават краката и ръцете на хората? Краката представляват техните добродетели. За да влезе човек в Царството Божие, той непременно трябва да има крака, изтъкани от живата материя на добродетелите и да бъдат чисти, свети и непорочни. Ръцете на човека представляват Божествената Правда. Който влезе в Божествения свят, той трябва да познава Божествената Правда, която е мощното начало в неговия живот. В това отношение ръцете на човека трябва да бъдат чисти, свети и непорочни. Погледне ли човек горната част на ръката си, на нея той трябва да прочете правдата на физическия свят. Там е написана тя. Погледне ли ръката си отвърта както и горната част на пръстите си, там е написана Божията Правда. Като погледне на ръката си, всеки човек може да каже, постъпвал ли е правилно в миналото, постъпва ли справедливо и днес. У всички съвременни хора липсва законът на Правдата. От единия до другия край на света съществува насилие, а насилието ражда всички нещастия в живота. Насилието не е наложено от природата, но човек, със своята лакомия, сам го налага и върху себе си, и върху своите ближни. Ако човек има желание да стане богат, за да облагодетелства своите ближни, това негово желание е на място, но ако той иска да стане богат, за да се удоволства, неговото желание не е на място. Този човек не е разбрал смисъла на богатството. Ако ученият събира знания, за да просвещава умовете на своите ближни, неговото желание да стане още по-учен е на място, но ако той събира знания за слава и почести от хората, това желание не е на място. Ако някой иска да стане добър, за да се ползват и неговите ближни от тази доброта, като ги поощрява в святост и чистота, това желание е на мястото си, но ако той иска да стане добър, за да го турят като икона в църква и да му се кланят, това желание не е на място. Божествената Правда изключва всякаква слава и почести, всякакви богатства и знания за лични облаги. В Божествения свят не съществуват учени, философи, поети, музиканти, като тия на земята. Като наблюдавате съществата от Божествения свят, вие не можете да кажете, кой е философ, кой е поет, учен, музикант и т. н. Всеки гражданин от Божественото Царство едновременно е и философ, и поет, и учен, и музикант, тъй щото вие можете да го наречете и с едно име, а можете да го наречете и с много имена. Обаче, какви са неговите дарби, вие не можете точно да определите. Вие казвате за някой човек: Този човек е много учен, той е отличен биолог. За друг казвате: Този е отличен астроном. За трети: Този е отличен химик. Питам: Докъде е стигнала биологията, астрономията, както и химията на тези учени? Учените казват, че на слънцето имало кислород и водород. Най-новите учени, обаче, отказват това. Те казват, че, наистина, има кислород и водород на слънцето, но не така, както нашите учени твърдят. Съвременната наука определя някои неща механически. То е, защото тя разглежда явленията в материалния свят, без да ги свързва с тия от духовния и от Божествените светове. Например, съвременните учени химици казват, че водата е съставена от водород и кислород. Вярно е, че водата е съставена от водород и кислород, но тя съществува и независимо тия два елемента. Съвременните естественици пък казват, че животът се проявява от съединението на две клетки. Това е толкова вярно, колкото и твърдението, че водата е образувана изключително от съединението на водорода и кислорода. Животът е абсолютно независим, той не произтича от съединението на две клетки. Да мислим обратното, то е все едно да кажем, че затворникът е извършил престъплението в затвора. Не, той е поставен в затвора само за изправяне, а престъплението е извършил, когато е бил свободен, в широкия свят.

И тъй, ние трябва да знаем, отде иде нашият живот. Ако знаете, отде иде животът ви, вие ще гледате на всички хора със свещен трепет като на души. Щом вие обичате хората като души, и те ще гледат по същия начин на вас.

От прочетената глава виждаме, че Мария помаза краката на Христа с миро. Защо? – Защото възкреси брата й. Питам: Можете ли да отнесете тази нейна постъпка към Божествената Правда? Коя жена не би помазала нозете на своя Учител, ако той възкреси умрелия й брат? Тя не само, че ще помаже краката му с миро, но ще ги целува и ще му благодари. Така щото, постъпката на Мария в този случай беше похвална. Тя беше израз на голяма благодарност. Обаче, един от учениците на Христа, като видя, какво направи Мария, каза: Защо трябва да се разлива това миро по краката на Христа, когато можеше да се продаде и парите да се раздадат на бедните? Защо се породи това користолюбие в него? Съвременните хора все за сиромасите говорят. В църквите се проповядва за грешните. Педагозите говорят за непослушните, за извратените деца. Майките искат да намерят методи за възпитанието на своите деца. И при всичко това светът и до днес още не е изправен. Каква е тази философия? Ако някоя добродетелна майка роди дете, то може да изпадне в най-низко и недостойно общество, но няма да се опорочи. Има случаи в живота, когато хората от най-низко общество са излизали най-добродетелни, и такива от най-високо общество са излизали най-безхарактерни и са пропадали. Как може да се обясни този факт? Добродетелният, умният човек от нищо не може да се поквари, с нищо не може да се подкупи. Като не се спират върху дълбоките причини за падането и за въздигането на човека, хората казват: Отиде младото поколение! Развратиха се младите! Според тях, младите се развалят, а старите са светии, Кой покваря младите? Ако старите хора, свещеници, възпитатели, майки и бащи бяха наистина, чисти и свети хора, те щяха да бъдат в сила да спасят младото поколение. Днес виждаме точно обратното: Всички млади хора бягат от църквите. Ако свещениците и проповедниците са свети хора, защо младите бягат от църквата? Ако майките и бащите са свети хора, защо децата им бягат от домовете си?

Сега ще приложим този закон по-нататък. Мнозина казват: Ние не сме обични на нашата среда, близките ни не ни обичат. Питам: Дали ли сте си отчет, защо вашите близки не ви обичат? Ако в едно общество не ви обичат, няколко души това показва, че във вас има нещо нехармонично, с което те не могат да се справят. И от тяхна страна може да има нещо нехармонично, но и вие не сте безпогрешни. Щом съзнаете това, отстранете причината за тази дисхармония, и всичко ще се нареди добре. Често, като се срещате, вие се измервате от главата до краката. Така измерват и мене. Не, тъй не се измерва човек. Ако искате моята точна мярка, аз мога да ви я дам. Това не е скрито нещо, това са физически данни. Аз бих дал на всеки своята мярка, стига той да е в състояние да направи нещо от нея. Бих ви дал подробно мерките на дължината и широчината на тялото си, на краката и на ръцете си, на ушите, на очите, на носа си и т. н. Ще кажете: Ние искаме приблизителна мярка. Когато искате да се произнесете за един човек, вие трябва да имате точни мерки за него. Който мери нещата приблизително и той сам не знае, защо прави това. Как си обяснявате следното явление? Някой измерва човека от главата до краката, и там спира; друг пък го измерва от краката до главата. Този, който мери от главата до краката, с това той иска да каже: Ти от кои хора си? От тия, които започват с Божественото и свършват с човешкото, или обратно? Този, който мери от краката до главата, с това иска да каже: Ти от кои си? От тия ли, които започват от човешкото и свършват с Божественото? Какъв човек съм, ще познаеш от това, какво ще направя, като вляза у дома ти. Най-напред ти ще ме нагостиш, като човек, а после ще се поразговорим, и аз ще ти покажа правия път.

Сега ще продължа по-нататък разказа за Толсида и вдовицата. На молбата на вдовицата да остане при мъжа си на небето, Толсида отговорил: Върни се дома си и там чакай мъжа си; той ще се върне след един месец. Тя се върнала у дома си малко успокоена и разправила на някои от своите близки, че мъжът й ще се върне след един месец. От този ден Толсида започнал да я посещава редовно и да й обяснява смисъла на живота, като й посочвал правия, истински път, който тя трябвало да следва. След изтичането на месеца, Толсида я запитал: Какво ще кажеш сега? Мъжът ти върна ли се? – Върна се. Той живее вече в моето сърце.

Казвам: Докато търсите нещата вън от себе си, вие сте в материалния свят, и всеки може да ви вземе благата, които имате. Влязат ли благата в сърцето ви, вие сте намерили вече вашия възлюбен, както тази вдовица го намерила. Това е Божествената Правда, която дава стабилност на човека. В това се заключава истинската философия на живота. Ако някой иска да бъде истински поет, той трябва непременно да има в себе си тази Божествена Правда и Божествена вяра. Ако някой иска да стане истински художник, той трябва непременно да живее в Божествената Правда и в Божествената вяра, да се шири в тяхната безграничност. Живее ли по този начин, човек ще бъде свободен от всякакви съмнения и подозрения. Колко мъже и жени са се огорчавали и обиждали само от съмнения и подозрения! Един мъж отишъл с жена си на гости, дето били поканени други мъже и жени. По едно време един от гостите започнал да говори с жената на първия. Той имал навик да намигва с окото си. Този човек говорил с жената по един, по втори въпрос, и по свой навик намигвал. Жената слушала внимателно разговора. Мъжът забелязал това нещо и започнал да се съмнява, че те си правят някакви знаци. Не се стърпял и казал на жена си: Какви са тези знаци, тези наговаряния, които правиш с този мъж? Докато жената се приготовлявала да каже нещо за свое оправдание, събеседникът й се намесил в разговора и казал на мъжа й: Извинете, господине, аз от дете още имам навик да затварям от време на време окото си, за което много пъти съм вече бит, но не можах и до сега да се откажа от него. Знайте, че не правя това нарочно, със зла умисъл. Често и вие, като този мъж, прибързвате в своите изводи и давате криви заключени за движенията, за погледите или за постъпките на хората. Не бързайте в заключенията си, но се научете да оценявате дълбоките пориви, които се крият в душата на човека. Лесно е да осъдите човека, но аз виждам, как и най-големият престъпник вечер плаче, моли се, съжалява за своята погрешка. Значи, има две същества, които живеят едновременно в човека. Единият греши, а другият съжалява за това и плаче. Истински човек е онзи, който сам осъжда своите погрешки и престъпления. Съдете за хората според техните дълбоки пориви и виждайте у тях Божественото. Не гледайте на човека само от горе и не се произнасяйте, че той нищо не струва. Дойде ли при вас някой човек, кажете му, както Готама каза на своя млад ученик: Иди попитай родителите си, от какво произхождение си. И, наистина, този млад ученик трябваше да отиде при майка си, да я пита за своя произход, защото би могъл да бъде приет за ученик, само ако е от високо произхождение, ако е произлязъл от Божествената Правда и Божествената вяра.

Праведният чрез вярата ще бъде жив.“ Божествената Правда освобождава човешката душа от всички пороци. Божествената вяра пък върви заедно с Любовта. Ако Любовта, вярата, надеждата и Правдата се съединят в едно, те ще освободят човека от всички ограничения. Свободният човек е Божественият човек. Който има любов, той има и вяра; който има вяра, той има и надежда. Вяра, надежда и любов, това са три велики добродетели, основа на целокупния живот. Който има вяра, той може да разбира всички науки. Аз не говоря само за тия науки, които днес се изучават, но има още ред науки, които за в бъдеще ще се разработват. Който има трите основи на живота – вярата, надеждата и любовта, той ще бъде истински поет. Истински поет наричаме този, който, след като издекламира едно стихотворение вечер, в тъмен салон, веднага от светлината на неговото слово целият салон се осветли. От слушателите му пък започва да излиза светлина. Това значи да чуете истинската поезия и да я разберете. Не я ли разберете, никаква светлина няма да излезе от главата ви. Когато дойдат бъдещите хора, от главите на които ще излиза светлина, светът няма да се нуждае от никакво друго осветление. Светлината, която ще излиза от главите им, ще бъде по-силна от дневната. Така ще действа и музикантът със своята музика. Първият тон ще предизвика запалването на една лампа; вторият тон – втора лампа; третият тон – трета лампа. И колкото повече този музикант свири, толкова повече и светлината в пространството ще се увеличава. Ще кажете, че това са приказки от 1001 нощ. Днес е така, но нима всички открития, с които сега се ползваме, не са били някога приказки от 1001 нощ? Вземете, например, грамофона, който Едисон е изобретил. На времето си това беше чудо. И наистина, не е малко чудо да накараш една игла да говори. От лъковете на бъдещите музиканти и от перото на бъдещите поети и писатели ще излиза светлина, която ще осветява цялото пространство. Днес е векът на електричеството; бъдещето е векът на човешкото сърце. Енергията, която ще излиза от човешкото сърце, ще осветява и отоплява света. Божествената Правда, която иде сега в света, тя ще стопли човешките сърца. Само така можете да се повдигнете. Само така можете да постигнете истинското знание. Това е идеалът на човешката душа.

И тъй, съвременните научни теории и факти за в бъдеще ще се развият в стройна, велика наука. Всички досегашни открития няма да отидат напразно. За в бъдеще ще дойдат истински гениалните хора, които ще използват всички досегашни открития и придобивки на науката, ще ги разяснят от ново гледище, от нова светлина и ще покажат на съвременните хора, че те се нуждаят главно от повече светлина в съзнанието си. Ще дойде истинската вяра, която ще обедини всички хора, като братя, като деца на един Бог, на един Баща. И тогава истински вярващ ще бъде този, който включва в себе си три неща: изобилие на вечен живот; изобилие на светлина, която никога не загасва; изобилие на абсолютна свобода, в която човек може да мисли, да чувства и да действа по Божествените начала, без никакво ограничение. Обаче, тази свобода е възможна само при абсолютната Божествена Правда и абсолютната Божествена вяра.

Сега, поставете за основа в живота си положителната наука и работете в това направление, без да се тревожите. Не мислете, че ако отидете някъде да прекарате в пост и молитва, ще придобиете много нещо. Само с пост нищо не се постига. Не мислете, че ако раздадете имането си на бедните, ще постигнете много нещо. И с това много не се постига. Апостол Павел е казал, че има само един начин за постигане на съвършенство. За тази цел, като първо стъпало на вашия живот, поставете Божествената Правда, в която влиза любов към всички същества: хора, животни и растения. Придобиете ли това, където и да погледнете, ще виждате само доброто. Виждате ли навред доброто, то предизвиква в душата ви свещен трепет. Тогава ще кажете, че Бог царува навсякъде в живота: и в мислите, и в желанията, и в действията на всички същества. Следователно, щом Бог царува навред, аз ще живея, както Той ми диктува.

Казвам: Само по този начин вие ще създадете правилна система за възпитание на младото поколение, съвършено различна от тази, по която днес го възпитават. За в бъдеще ще се създадат съвършено нови отношения между майки и бащи, между бащи и синове, между майки и дъщери, между приятели, между учители и ученици. Знаете ли, какво нещо е майката и бащата? – Те са символи, които трябва да се разгадаят. Знаете ли, какво нещо е братът и приятелят и какви отношения трябва да имате към тях? Братът е близък по кръв, а приятелят – по чувства. Значи, дето брат ти може да те изостави, там приятелят ти може да ти помогне. Затова вие трябва да започнете от братството и да вървите към приятелството, т. е. от краката, от материалния свят и постепенно да вървите към духовния, а след това към Божествения свят, към главата. Следователно, основата на живота трябва да бъде братството и да се върви към приятелството. Братството представлява кръвта – чистотата, възвишеното, благородното в материалния живот. Ако не започнете от брата и от сестрата, нищо не можете да постигнете. Втората стъпка, второто стъпало на живота е приятелството – разширение на любовта. Третата стъпка на живота е мъдростта; всички трябва да станете мъдреци, или както ги наричат източните народи – брамини. Брама значи Божествен човек, Син Божи. Синът Божи носи в себе си абсолютната справедливост и вяра, израз на Божията Любов в света. Днес Божията Любов се опорочава по причина на това, че хората нямат вяра в Бога. При най-малката мъчнотия в живота си, те стават недоволни. Сиромахът е недоволен от сиромашията си; невежата е недоволен от своето невежество; неспособният е недоволен от своята неспособност и т. н. Как ще превърнете недоволството в доволство? Радвайте се на богатството на другите, като на ваше! Радвайте се на учеността на другите, като на ваша ученост! Радвайте се на способностите на другите, като на ваши способности! Радвате ли се на чуждото благо, и вие ще придобиете това. Днес вие сте една затворена пъпка, която утре ще се разцъфти. Едни пъпки се разцъфтяват по-рано, други – по-късно. Първата пъпка е плакала, молила се е, дигала шум, но Господ й казал: „Почакай малко, и твоето време ще дойде!“ – Боя се, да не пропусна момента. – Не бой се, аз съм до вратата, чакам да дойде момента на твоето разцъфтяване, и веднага ще отворя вратата да излезеш навън и да се проявиш. Тогава всички ще знаят, че ти си се разцъфтял и надалеч разнасяш своето благоухание. Това значи роден отново.

Някой казва: Какво ще стане с мен? Дали ще се проявя и аз някога? – Почакай още малко скрит в пъпката си. Господ чака пред твоята врата, и когато дойде часа ти. Той веднага ще отвори вратата, ще ти се усмихне и ще те изпрати вън, да разнесеш миризмата на твоя цвят далеч от тебе. Тогава ще те посетят безброй мушици, ще забръмчат наоколо ти и ще кажат: Дай ни сега малко от твоето благо, което си крил досега в себе си! За да постигнете този момент, трябва да поставите за основа на живота си великата Божия Правда и великата Божествена вяра. Придобиете ли тези добродетели, вие ще се освободите от смъртта, от всички отрицателни качества и ще влезете е Божествения свят.

Казвате: Как ще се оправи светът? Кажете дълбоко в себе си: „Праведният чрез вярата ще бъде жив.“ Как трябва да произнесете тази мисъл? Като православните ли? Нито като православните, нито като евангелистите, нито като будистите, нито като католиците, но тъй както сега ви обясних смисъла на праведния, смисъла на Божествената Правда и Божествената вяра. При това, с никого не се сравнявайте, но имайте пред себе си само един велик идеал – Бога, както Той живее във вас. Следвайте Неговите мисли, Неговите чувства и Неговите постъпки! Христос е казал: „Отец никого не съди.“ Когато престанете да съдите хората, вие ще добиете тази Правда. Казвате: Как да не съдим, когато постъпките на хората не са прави? Който иска да намери Баща си, той трябва да престане да съди. Докато съдите вие сте далеч от своя Баща; престанете ли да съдите, вие сте близо до вашия Баща. Философствате ли много, вие сте далеч от Мъдростта, от своя Учител; престанете ли да философствате, вие сте близо до Мъдростта, вие сте при нозете на своя Учител. Не съдете, за да бъдете близо до своя Баща. Не философствайте, за да бъдете при нозете на своя Учител! Това са закони за праведния, който иска чрез вярата да бъде жив.

Праведният чрез вярата ще бъде жив.“ Нека тези думи се втълпят в ума ви, та когато се намерите пред най-големите мъчнотии в живота си или когато се намерите на върха на най-голямата опасност, кажете си: Слушах някога Учителя да казваше: „Праведният чрез вярата ще бъде жив.“ Направете опит с тези думи. Те са Божествени. Тези думи имат смисъл не когато сте в добро разположение, на само когато се намирате в безизходно положение в живота си. Когато кажете, че праведният чрез вярата ще бъде жив, лицето на Кого ще видите? – Няма да кажа името. Той е без име. Ние Го наричаме Баща, но Той е нещо повече от Баща. Ние Го наричаме възлюбен, но Той е нещо повече от възлюбен. С хиляди имена можем да Го наречем, но нито едно от тях не може да изрази това, което е Той всъщност. Той е повече от всичко. Засега Той минава като наш Баща, като наш възлюбен, като наш приятел.

Праведният чрез вярата ще бъде жив.“ Животът означава връзка с Бога. Следователно. Правдата и Вярата са необходими за нас, за да ни дадат живота, който изтича от нашия Баща.

''Беседа от Учителя, държана на 20 февруари, 1927 г. в гр. София.''


----


Начало: 10:00

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, правда, хора, живот, вяра, аз, всички, бъде, божествен, свят, сега, казва, бог ,

 Неделни беседи , София, 20 Февруари 1927г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder