НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Последната постъпка

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Последната постъпка

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, живот, работа, мисли, хора, всички, бог, дете, години, любов, всичко, аз, могат, казва, образува ,

Общ Окултен клас , София, 8 Декември 1926г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Дванадесета лекция от Учителя, държана пред Общия окултен клас на 8 декември 1926 г., София

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Размишление

Четоха се темите върху: „Горение без дим" и „Отличителните черти на напредналия ученик".

Питам: По какво се отличава точката от линията? -Точката няма никакво измерение, а линията има едно измерение. Знаем обаче, че линията се образува от движението на точката. Значи точката може да се проектира в линия. Линията може ли да се проектира в точка? Има ли някаква прилика между точката и линията? Когато линията се движи, тя образува плоскост, която има две измерения. Когато плоскостта се движи, тя образува тяло, което има три измерения. Следователно точката, която няма измерение, при движението си образува линията, която има едно измерение. Линията, която има едно измерение, при движението си образува плоскостта, която има две измерения. И най-после плоскостта, която има две измерения, при движението си образува тяло, което има три измерения. Когато кубът се движи, той образува още по-сложно тяло с четири измерения.

По кой начин може да се проектира точката, за да образува права линия? Сега ние определяме правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества. Който не може да направи тази разумна връзка, той не знае законите на правата линия. Той се намира в един въображаем свят, вследствие на което всичките му идеи претърпяват морален крах. При това положение не може да има никаква философия, никаква наука. Това, което се руши, не е наука. Истинската наука не се разрушава. Живот, който се явява и изчезва, не е живот, той е сянка на живота. Знание, което се губи, не е истинско знание. Такова знание служи за забавление само, както децата се забавляват с играчките си. Когато някой човек заспи и дойде друг да го събуди, той е недоволен, че го събудили. Действително опасно е да събудите човека, когато не си е доспал, но също така е опасно, ако го оставите да преспи. Колко часа са необходими за човека, за да си отспи? Според съвременните учени достатъчно е човек да спи една трета от денонощието. Значи най-много осем часа са необходими за сън, а останалите 16 часа ще бъдат за работа, за наука, за ядене и пиене и за всички останали работи.

Сега, като се говори за точката, за правата линия, за плоскостта и за телата, това показва, че някои проблеми в живота се разрешават с неизмерими величини; други проблеми се разрешават с правите линии, но не с геометрическите линии, а с живите линии в природата; трети проблеми се разрешават с плоскостите, с живите квадрати; четвърти – с живите тела в природата. Който е разбрал законите на квадрата, той ще може да разреши най-трудните задачи в живота. Квадратът е най-опасното място, в което човек може да попадне. Съвременните хора са поставени в квадрата, заобиколени са с четири страни. Едната страна на квадрата е приятелската, а противоположната на нея – неприятелската. Другите две страни са неутрални сили. Значи в квадрата има неутрални зони. Който не разбира законите на квадрата, той ще слезе на тази страна именно дето са неприятелите му. И ако се намира при добро благосъстояние, те ще го ограбят. Когато знанието дойде при него, той ще слезе точно там, дето са невежите и по този начин ще изгуби всичко, което е придобил. Религиозният човек пък, като намери пътя на истината, ще слезе при такива същества, които ще му отнемат всичко, което е спечелил.

Като не разбират законите на живота, съвременните хора често губят всичко онова, което са спечелили. Срещате някой религиозен, говори за Бога, но не се минава един час, умът му се е изменил, той вече мисли и говори други неща. Ето защо светските хора казват за религиозните, че дъската им е мръднала. След един час пак ще го чуете да говори за Бога. Как си обяснявате промените, които стават толкова често с религиозните хора? Някои казват, че Бог е наредил работите така. Не, ние не можем и не трябва да приписваме своите глупости и неиздържани положения на Бога, на великия закон в света, в който няма никакво изключение. Нашите глупости, нашите временни задачи са детински работи, упражнения за ума. Тези упражнения подготвят само човека за разрешаване на великата задача в живота, но те не могат да я разрешат. Яденето, пиенето, ученето са приготовления само за великата задача, но сами те не могат да я разрешат. Казвате: „Трябва да се учи!" Да, трябва да учите, но не мислете, че като придобиете повече знания, ще можете изведнъж да разрешите важните задачи в живота си. В живота има по-важни неща от знанието. Вие трябва да дойдете до точката, която при движението си образува правата линия. Правата линия представя вече света на първото измерение. Питам: Защо хората се движат?

Съвременните хора говорят за морал, но ако ги питате коя е мярката за морала и те не знаят. Кои неща са морални? Някой човек краде и за свое оправдание казва: „В Свещената книга е писано, че всички неща в света принадлежат на Бога." Друг убива човека и пак намира причини да се оправдае. Ако някой счупи крака на същия този човек или го нарани някъде, той ще започне да протестира как смеят да му счупят крака! Значи, докато нещастията се трупат върху главите на хората, този човек поддържа една философия; щом дойдат до неговата глава, той има друга философия. Помнете следното: ония ученици, които имат подобни възгледи, ще останат като запъртъци яйца, които при никакви условия не могат да се измътят. Има яйца в природата, които с милиони години не могат да се измътят. Някои хора, които нямат основна идея в живота си, казват: „Лесна работа, ще работим, както можем и колкото можем. Милостив е Бог, Той ще се погрижи за нас." Да, Бог е милостив за разумните хора, за растенията, които растат и се развиват, но за изсъхналите растения има брадва, има и търнокоп. Ние не говорим на сухите дървета, на изсъхналите растения; ние говорим на разумните хора, които могат да растат и да се развиват, които могат да прилагат. Някой казва: „Аз не разбирам тия работи." Който разбира, ще му се говори; който не разбира, той ще се учи от своите опитности.

Казвам: Ученикът трябва да придобие едно качество, което са имали всички велики хора – смирението. Ще дам един пример на смирение. Седи един велик учен в кабинета си и се занимава. В това време дохожда при него едно малко дете, носи писмо с един скъпоценен камък от негов приятел. Детето казва: „Господине, вашият приятел ми даде това писмо да ви го предам и да ви кажа нещо важно." Ученият веднага прекъсва работата си, спира вниманието си върху детето и започва да го слуша. То предава всичката работа, както му е заповядано, а ученият слуша внимателно, взима всичко в съображение. От време на време го запитва какво още има да каже и след всичко това му благодари любезно като на голям човек. Този човек е философ, мъдрец, учи се от малкото дете. Ако той не беше смирен, щеше да каже: „Какво ще слушам това дете?" Казвам: Има деца, изпратени от Бога. Дойде ли такова дете при тебе, ти ще го приемеш с най-голямо внимание. То ще говори, какво Господ му е казал, а ти ще пишеш всичко това, ще се научиш как да употребиш скъпоценния камък, изпратен от приятеля ти. Ако ученият каже на детето, че ще се срещне с приятеля си и от него ще разбере какво иска, с това той ще изкаже пренебрежение към детето. Това пренебрежение е признак на гордост. От този учен нищо не може да излезе. Този закон няма никакви изключения.

И тъй, ако в даден момент не сте в състояние да приемете скъпоценния камък от приятеля си, изпратен с това малко дете, вие не разбирате живота. Децата са емблема на чистота. Те представят живот, който иде от по-високо място. Децата носят със себе си живот, който старите не могат да изразят. Старите са хора материалисти, те вярват в това, което са придобили вече. Те вярват в къщите си, в синовете и дъщерите си, в богатството си. Старият казва: „Свърши се животът ми. Много видях и патих." – Какво е видял той! Аз мога да изчисля, какво е придобил старият, като е живял 120 години. През тези 120 години може да се направят изчисления колко кокошки е изял, колко пъти е играл на хорото, колко пъти е видял изгряването на слънцето, колко години е следвал в училище, какви и колко знания е придобил. Важно е в края на краищата какво е спечелил от всичко това и какво е приложил в живота си. Той казва: „Аз зная много неща." Щом знаеш толкова много неща, кажи колко тежи слънцето, но с точност до един грам. Той веднага ще започне да привежда мнението на ред учени по този въпрос. Не, аз искам ти да изчислиш това. Нали казваш, че знаеш много работи? Има една висша математика, която съвременните учени още не познават. Според нея може точно да се изчисли теглото на слънцето. Ако някой стар човек живее сто години, той ще може да изчисли поне теглото на земята. Как ще направи това изчисление? Ако е учен човек и изучава своите мисли, чувства и желания, като ги претегли, той ще види, че те тежат толкова, колкото тежи земята.

Значи старият човек тежи колкото земята, а детето, което иде от слънцето, тежи колкото слънцето. Защо? -Понеже детето расте, увеличава теглото си, а старият се смалява. В това отношение малкото дете тежи милион и петстотин хиляди пъти повече от стария човек. Казвате: „Възможно ли е малкото дете да тежи повече от стария човек?" – Да, това дете именно стана причина ти да ходиш на хорото с момите; това дете те накара да се ожениш; това дете те застави да работиш, да станеш художник, писател, поет, философ или учен. Ако не беше това малко дете, ти камък щеше да станеш. Като говорим за децата, ние имаме предвид разумните деца. Царството Божие е на децата. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие", т. е. в онази висша наука, която може да ви просвети. Докато не станете като малките деца, колкото знания да имате, те няма да ви ползуват. При такива познания вие приблизително само ще знаете теглото на земята, но тази земя се нуждае от енергията на слънцето. Без слънчевата енергия земята нищо не струва. И слънчевата енергия не може да се прояви без земята. Каквото представят слънчевите лъчи за земята, такова нещо представя Божествената енергия за човека. Ако Божественото не се прояви у вас, вие ще се намирате в положението на стария човек.

Питам: По какво се отличава религиозният от светския човек? Ще кажете, че религиозният човек има любов към Бога. Кое е първото качество на тази любов? Казано е нейде в Писанието: „И послуша Господ молението ми." Плачът е молитва. Когато детето плаче, също така то се и моли. То плаче, защото възрастните не разбират езика му; щом започне да плаче, те веднага се заинтересуват от какво има нужда и го задоволяват. Ако майката разбираше езика на детето си, то никога не би плакало. Детето плаче, понеже майката е неразумна. Докато е била мома, тя се е занимавала с ред фантазии, чела романи, свирила на пиано, но във всичко това липсва идея. И като стане майка, тя пак мисли за други неща. Родят се едно, две, три или повече деца, тя не е готова да ги възпита, да ги отгледа, както трябва, вследствие на което се явяват ред недоразумения в дома. Това не е живот, това е забавление. Могат да се забавляват само светските хора, но онези, които говорят за Божествената Любов, те трябва да знаят нейните качества. Ако не знаят качествата й, те трябва да слушат, да се учат. Когато човек се моли на Бога, когато иска нещо от Него, той трябва да иска най-малкото, но същевременно най-необходимо.

Вие трябва да знаете, че преди всичко имате отношения към Бога, а после идат отношенията ви едни към други. Никой не може да се приближи до свещената врата на Царството Божие, ако предварително не е пречистил сърцето си. Човек може да обиколи земята, може да посети всички слънца и планети, но ако не е пречистил сърцето си, кракът му не може да стъпи до вратата на Царството Божие. Това трябва да имате всякога предвид. Не е достатъчно само да говорите за любовта, за да влезете в Царството Божие. Някой казва: „Едно време сърцето ми гореше от любов, но изгасна вече." Питам: Как е възможно да изгасне любовта в сърцето на човека? Любовта е лампа, която Бог е запалил в сърцето на човека и така го е изпратил в света. Има лампи, запалени от хората, които хиляда години горят, без да изгасват. Как е възможно тогава лампата, която Бог е запалил в сърцето на човека, да изгасне? Може ли Господ да направи такава лампа, която само в продължение на 30-40 години да гори, да свети и след това да изгасне? Това е невъзможно! Невъзможно е една светла мисъл, дошла от Бога, да изгасне, да потъмнее в продължение на един час само!

Казвам: Вие трябва да цените малките неща, да давате място на малките идеи, на малките чувства, които се зараждат във вас. В малките неща се крие Божественото. Ако не дадете път на Божественото в себе си, вие ще изпаднете в ред погрешки. И от всички ваши погрешки само аз ще спечеля. Каквото вие не направите, аз ще направя, но в края на краищата вие губите, аз печеля. Вие ще останете невежи – нищо повече. Някои казват: „Ние имаме важни задачи в живота си, нямаме време да се занимаваме с малки работи." Питам: Какви са вашите важни работи? – Ние се интересуваме от социалните въпроси, от въпроса как можем да изправим света, да повдигнем човечеството, а също тъй интересуваме се и от духовни въпроси. Едно трябва да знаете: разрешаването на духовните въпроси изисква от човека външна и вътрешна чистота.

Сега, като говоря така, мнозина ще се обезсърчат, ще помислят, че нищо не са постигнали. Не, за да се повдигне човек духовно, той трябва да започне от елементарните неща. Когато детето започне да учи в училище, учителят му първо го запознава с простите действия -събиране, изваждане, умножение и деление, после го запознава с дробите, с просто и сложно тройно правило, със степенуване, коренуване и т. н. Обаче и това не е достатъчно. След като ученикът мине целия курс на математиката, той трябва да я прилага в живота си, да знае де да приложи събирането, де – изваждането, умножението, делението, де коренуването, степенуването и т. н. Както числата имат корен, така и идеите имат свои корени. Добродетелите също имат свои корени. За пример кой е коренът на доброто? Любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта също така имат свои корени. Човек трябва да знае корените на всички тия добродетели като числа, за да може да ги прилага в живота си. В това отношение математиката има приложение не само във физическия, но и в духовния живот на хората. Колко е квадратният корен на числото девет? – Три. -Ами на числото три, на числото осем? – От три и от осем не можете да се извлече квадратен корен с точност. От осем може да се извади кубичен корен. Числото две е кубичен корен на осем. Защо от числото девет може да се извади квадратен корен, а от осем – кубичен корен? Вие трябва да мислите върху тия въпроси. Като размишлявате върху тях, това не значи, че ще ги разрешите, но все-таки ще дойдат в ума ви някои нови идеи.

Съвременните хора страдат от еднообразие. Еднообразието убива човека. Всеки ден от сутрин до вечер животът на човека е пълен с едни и същи неща: става сутрин, обува обущата си, измива се, вчесва се, облича се, приготвя се за работа. Ако е жена, започва домашната работа; ако е мъж, взима шапката си, чадъра или бастуна и излиза. Отива в канцеларията и започва всекидневните преписки и изчисления. Жената пък, като свърши домашната си работа, излиза на гости или на разходка: тук спира вниманието си, там го спира и т. н Вечерта всички се връщат уморени. От какво? – От голямото външно разнообразие, от много впечатления. Не, това е живот на еднообразие, което се отпечатва в съзнанието на хората и ги уморява. Само еднообразието уморява човека. Ученикът се връща от училище, главата му е пълна с уроци по всички предмети; той всичко знае, но тия уроци са упражнения само за ума, те не могат да ползуват ученика при разрешаване на житейските му задачи. И едно време хората са изучавали естествени науки, математика, философия, и сега изучават тия предмети, но все има разлика между положението на науките едно време и сега. Днес хората минават за по-учени, за по-културни. Кои са отличителните черти на съвременната култура? Пишете върху темата: „Отличителните черти на съвременната култура."

Казвам: Вие минавате за ученици на окултна школа. Като ученици, всеки от вас трябва да направи една разумна, правилна критика, да разгледа научно всички култури на миналото и да отдели от тях потребното от непотребното. Което е ценно, да го отдели и приложи в новата култура. Ученикът трябва всяка вечер да прави баланс на своите мисли и чувства, да задържа ценните, а непотребните да туря настрана като тор. Човек е минал през всички култури, вследствие на което носи отпечатъци от тях в съзнанието си. Някой мисли за живота си, какво ще стане с него след 20 години. Добре е човек да мисли за себе си, но въпрос е, дали ще доживее това време. Важно е човек да мисли само за днешния ден. Утрешният ден носи своите задачи, своите блага и изпитания, няма защо да се мисли за него. Щом днес си добре, благодари за този ден. За утре няма защо да мислиш. Ако ученикът научи добре днешните си уроци, той ще бъде в състояние и утрешните да научи. Дали ще придобие ново знание, това зависи от вътрешната подготовка на духа и на душата. Пишете нещо върху темата: „Какви качества се изискват от човека, за да придобива знания?"

Казвате: „Няма защо да бързаме, да се пресилваме от работа и учене. Нали много пъти ще се прераждаме? Един ден все ще придобием нужното знание." Прави сте в разсъжденията си, но ако отлагате нещата от един живот за друг, отде знаете, че бъдещият живот ще ви донесе по-благоприятни условия от сегашния? Освен това не забравяйте, че каквото днес положи човек в живота си, то ще остане за основа на бъдещия му живот. Следователно някои ваши мисли, чувства и постъпки могат да се реализират едва в бъдещия ви живот и тогава вие ще носите лошите или добрите последствия на миналото. Ще кажете: „Ни в клин, ни в ръкав", т. е. не било сега, че за в бъдеще, след сто години. Не само след сто години, но и след четири поколения даже може да се предскаже какъв ще бъде животът на човека. При това, ако вие сте последен от даден род, непременно ще носите последствията на известен дефект или на някоя дарба на свой дядо или прадядо. Това нещо хората наричат наследство. Не е лесно човек да се освободи от връзките на своето минало. Човек има не само физически, но и духовни връзки. Тъй щото, кой каквото прави, с това той чертае само своето бъдеще. Човек трябва да бъде внимателен в живота си, да знае, че връзките, които днес прави, ще окажат влияние не само след сто години в живота му, но те ще имат влияние даже и след четири поколения. Това красивата страна на нашия живот. Следователно, ако искате да жънете добри плодове в бъдеще, оставете Божественото във вас да се проявява. Този е новият човек. Това е детето, за което Христос говори. Старият човек нов не може да стане. Каквото и да правите, той не може да се подмлади. Той казва: „На остарял цар съвет не се дава."

Питам: Коя е основната мисъл от тази лекция? Всеки ще отговори по своему, според своите нужди и според степента на своето развитие. Съзнанието на всички не е еднакво будно, вследствие на което всеки от вас различно ще схване основната мисъл в лекцията. Кой каквото схване, това е най-важното за него в дадения случай. От мисълта, която схване, той ще се добере до най-важната, до съществената мисъл в лекцията. Който добре разбира и прилага човешката любов, той ще разбере и Божествената. И обратно, който разбира и прилага Божествената любов, той още повече ще разбира човешката. Всеки трябва да мине през човешката любов и после да стигне до Божествената. Няма нищо лошо, когато човек минава от човешката в Божествената любов. Опасността седи в това, когато човек заспи в човешката любов и там остане за по-дълго време, отколкото трябва. Човешката любов представя градина с хубави, ароматни цветя, с чисти извори. Който влезе в тази градина, той се упоява от силната миризма на цветята и остава там, като мисли, че е влязъл в рая. Рай е това, но човешки, а не Божествен.

Някой човек започне една работа, върви му; започне втора, трета, все напред му върви: пари печели, къщи прави и започва да мисли, че Бог гледа благосклонно към него. Лъже се този човек. Успехът на човека в материалния му живот не означава още Божието благословение върху него. Казано е в Писанието: „Бог е ревнив". Думата „ревнив" тук е употребена в хубав смисъл. Това не е онази ревност, която турците приписват на своя бог Яма. Като дойде бог Яма при вас, той ще ви вземе онова, което най-много обичате. И след това вие ще тичате подир Яма, ще викате да ви върне този, когото обичате. Вие ще тичате подир любимия си, ще викате, ще го търсите, докато най-после разберете истинското име на Бога. Докато разберете Божия закон, вие винаги ще се натъквате на Яма. Щом разберете Божия закон, вие ще научите истинското име на Бога. Ще кажете, че това име е Христос. Казвам: Не е достатъчно само да знаете името на Христа, но трябва да разбирате Неговото сърце, да разбирате Неговите мисли, да знаете коя е била основата мисъл, която заставила Христа да дойде на земята. Само по този начин ще разберете значението на думата Христос. Когато Христос прие Духа, съзнанието Му се пробуди и Той се свърза с Бога, прие Неговата мисъл и придоби Вечния Живот.

Изпейте упражнението „Киамет зену". Който правилно мисли, той може и правилно да пее. Щом мисли правилно, той дава израз, смисъл на песента. В слоговете ки-а-мет след гласната и следва гласната а. Буквата и представя начало на нещата, което дава подтик към творчество. Буквата а представя метод, начин, чрез който се изразява това творчество. Думата „киамет" означава нещо велико, грандиозно, което има начало. Буквата м представя смърт. Значи и е начало на творчеството, а – метод за изразяване на това творчество. Ако човек не знае как да представи това творчество, тогава иде смъртта. Буквата е пък означава възраждане. Смъртта трябва да се победи. Буквата Т означава силата, с която трябва да се воюва, за да се победи смъртта. Това е значението на главната буква Т, а не на малката буква т, която, обърната надолу, означава еврейската буква шина – ш. Тази буква означава материални стремежи. Човек трябва да се освободи от материалните си стремежи, да започне идейна работа. Тази промяна не може да стане по механически начин, тя става постепенно, чрез усилена работа на Божественото в човека. Когато някой каже, че може моментално да направи някакво добро, това подразбира, че от началото на съществуването си до момента на това добро той е направил безброй усилия в това направление.

Някой взима чук и удря върху един камък, но не може да го счупи. Той се обезсърчи, хвърли чука настрана и казва:„Този камък не може да се счупи!" Не, ти си ударил 499 пъти; удари още един път и ще видиш, че камъкът ще се счупи. – „Не ме изпитвай, аз ударих толкова пъти и камъкът не се счупи, че сега от един път ще се счупи." – Удари, не се безпокой, ще видиш, че ще успееш. Той дигне чука, удари още един път и камъкът се счупва. И след това се чуди как разбирам от тия работи. – Много лесна работа е тази. Как да не се разбере? Аз поглеждам камъка, виждам, че на повърхността му има вече много пропуквания, изисква се един удар само, за да се счупи камъкът. Той казва: „Толкова удари направих, не искам повече да удрям." – Колко удари си направил? Ударил си 499 пъти; трябва още един удар, да станат 500. На последния удар ти ще имаш резултат.

Често и вие постъпвате по същия начин. Започвате една работа, ударите 499 пъти и, като нямате резултат, отказвате се: „Няма да я бъде тази работа!" Не, още малко ви остава, за да свършите тази работа: само един удар още. Трябва да ударите 500 пъти, за да свършите работата си. В това седи философията на живота. Някой удря, удря с чука върху камъка, обезсърчи се най-после и казва: „Не мога да счупя този камък." Не, ти си към края вече. Аз виждам, че си ударил 499 пъти, трябва още един удар само и камъкът ще се счупи. Постоянство се изисква от всички хора.

Казвате: „Трябва да се живее добре!" Да, трябва да се живее добре. Защо? – Добрият живот подразбира непреривна работа от миналото още, която продължава в настоящето и следва в бъдещето. Краят на работата ще се види в бъдещето.

Изпейте сега упражнението „Махар Бену Аба".

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
Начало: 19:00

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, живот, работа, мисли, хора, всички, бог, дете, години, любов, всичко, аз, могат, казва, образува ,

Общ Окултен клас , София, 8 Декември 1926г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder