НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Най-голямото веселие и най-малката радост

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Най-голямото веселие и най-малката радост

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, може, бъде, хора, всички, има, бог, живот, иска, казва, свят, каже, условия, начин ,

Общ Окултен клас , София, 20 Октомври 1926г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Пета лекция от Учителя, държана пред Общия окултен клас на 20 октомври 1926 г., София

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Размишление

Четоха се някои от свободните теми.

За следния път пишете върху темата: „Произход на златото".

Сега ще задам следния въпрос: Защо всички хора искат да бъдат богати? Защо всички хора бягат от сиромашията? Ще кажете, че хората се стремят към богатство, защото то им дава условия да се развиват, да се облагородяват, да станат щедри. Питам: Всички богати хора развити ли са? Всички богати хора благородни ли са? Всички богати хора щедри ли са? Най-после всички богати хора безсмъртни ли са? Съвременните хора се стремят към някаква висша философия, към висша наука, с която да разрешават велики проблеми, например как е създадена вселената, как е произлязъл светът, а при това цял живот мислят как да станат богати, да натрупат повече пари. Мнозина даже казват: „Бели пари за черни дни." Те поставят за идеал на своя живот парите. Достатъчно е да помислят само за сиромашията, за да настръхнат космите им от ужас. Какво по-голямо противоречие от това човек да се стреми към разрешаване на велики проблеми, а едновременно с това да постави парата като идеал на своя живот?

Питам: Как е възможно добра, благородна майка да роди едно капризно, упорито, лъжливо дете? При това тази майка, като всички други счита своето дете за ангелче. Какъв процент, т. е. колко на сто от нейното твърдение е вярно? Ако майката мисли, че нейното дете е ангелче, с това въпросът разрешава ли се? Какво означава думата „ангел"? Ангелът подразбира служител на Бога. Едно от качествата на Божиите служители е, че те носят светлина. Има ангели на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата, на добродетелта, на милосърдието, на кротостта, на въздържанието, на братолюбието – цяла градация от ангели има. Специфичните добродетели се представят от съответни ангели. Често хората се запитват защо Бог ги е поставил при толкова трудни за тях условия. Бог е поставил всеки човек точно при такива условия, каквито са необходими да развие в себе си известна добродетел. Питам: Можете ли да сеете ориз на сухо бърдо? Не можете, разбира се. Оризът се сее там, където има много вода и то на равнище, на поле. Житото може ли да се сее при същите условия, при които и оризът? Това, което е добро за ориза, не е добро за житото. Следователно всяка добродетел се развива при специфични за нея условия. За пример една добродетел се развива при сиромашията, друга – при богатството и т. н. Който иска да придобие любовта, да я научи, той трябва да заеме най-долното положение в живота, да стане последен бедняк. Ако заеме най-високото място, той няма да разбере любовта. Турите ли любовта при богати условия, от нея нищо няма да остане.

Казвам: Когато хората не разбират законите за развитието на добродетелите, те се опитват да дават съвети на разумните същества от невидимия свят как да постъпват с тях. Някой казва: "Как смеят мене, човек от високо произхождение, да ме поставят при такива трудни условия на живот? За такова долно място ли съм дошъл на земята?" Казвам: Защо се оплакваш? Нали искаше да родиш ориз? Щом плодът ти е ориз, ще те турят на ниско място, в блатата. Друг иска да роди жито – ще го турят малко по-високо от първия. Трети иска да роди тиква – ще го турят при специални условия, за шест месеца да израсте, да цъфне, да завърже плод и да узрее. Четвърти иска да бъде дъб, бук или друго дърво – ще го турят в гората. Който не разбира тези неща, ще каже: "Ето тиквата я поставиха при благоприятни условия и в няколко месеца даде плод, а пък аз 20-25 години вече работя и нищо не съм направил." Кой е виновен за това положение? Ти сам направи този избор. Ако беше избрал да станеш тиква, и ти щеше да бъдеш при същите условия. Твоят избор е такъв. Кой е виновен: законите на природата или онзи, който прави избора? Кой за каквото е дошъл, това ще даде.

Някои окултисти казват, че още при слизането на земята човек сам си нареждал програма на действие. Следователно за всеки ден човек има определена програма, какво трябва да извърши. Ако работата, определена за деня, е повече, отколкото може да свърши, той ще си избере какво непременно трябва да свърши и какво да отложи. Някой човек става рано сутрин и казва: „Днес искам да позная Божията Любов." От невидимия свят за този ден тъкмели по някакъв начин да му изпратят пари. Обаче, щом разберат, че този ден той иска да познае Бога като Любов, те задържат богатството, което мислили да му изпратят. Любов и богатство са несъвместими неща. Обаче сиромашия и любов са съвместими, те вървят заедно като брат и сестра. Богатство и грях също така вървят заедно. Искате ли да скарате хората, да внесете раздор между тях, направете ги богати. Искате ли да се помирят, направете ги сиромаси.

Като говоря по този начин за богатството и за сиромашията, много хора ще се настроят, както учениците се настройват срещу учителите си. Учителите съветват учениците си да ги почитат, но така ли е всъщност? Когато някой учител обича учениците си, работи усърдно с тях, той получава тъкмо обратното. Кога става това? -Когато учителят иска да бъде обичан от учениците си. Докато учителят изисква от учениците си любов, той всякога ще бъде оплют и подигран от тях. Защо? Защото той е избрал крив път; той мисли за себе си. Друг е случаят, ако този учител обича учениците си и нищо не иска от тях. Той казва: „Аз желая да работя върху умовете на учениците си, да се просветят, да придобият знание и мъдрост." До това време учителят ще бъде изложен на подигравки, на оплюване от учениците си, но един ден те ще съзнаят грешката си и ще я изправят. Като знае законите, разумният учител винаги прощава на учениците си. Христос е казал: „Който много греши, много люби. Комуто много се прощава, много люби." Според този стих в края на краищата учителят ще получи любовта на учениците си. Първо той се заема с изкореняване на плевелите, за което ще бъде оплют от учениците си. Впоследствие, когато насади доброто семе на мъдростта в техните ниви, той ще получи любовта им.

Някой казва: „Аз искам хората да ме обичат." Щом си направил този избор, ти ще срещнеш големи противоречия в живота си. Ученик, който отива на училище и желае да бъде обичан от учителите и от другарите си, ще срещне големи противоречия. Вместо да бъде обичан, той ще бъде от всички подиграван, осмиван; вместо да бъде пръв ученик, той ще бъде последен. Кой каквото направи, все върху главата му ще се стовари. Докато излезе от училище, главата му ще побелее. Значи, който влезе в училището, той трябва да знае, че главната му задача е да учи, а дали ще го обичат или не, това не е негова работа. Да обичат някого значи да му дават нещо. Кому дават? Обикновено на просяците се дава. Кой дава на просяците? – Бедните. Рядко ще видите богат човек да се спре пред някой просяк да му дава помощ. Един американец казвал, че всяка минута му струвала десет английски лири. При това положение кой просяк ще се осмели да спре такъв богат човек да му иска един шилинг? Богатият ще му каже: „Ти имаш ли ум да мислиш, че за един шилинг, който бих ти дал, ще спра една минута при тебе да изгубя десет английски лири?" Освен това богатият може да каже на този просяк някоя обидна дума. Ако много просяци го безпокоят, най-после той може и бастуна си да вдигне срещу тях. Ето защо преди да поиска нещо от богатия, просякът много ще мисли.

Съвременните хора се оплакват от несгоди, от противоречия в живота. Питам: На какво се дължат противоречията? Причината за противоречията е тази, че хората търсят лесния път в живота. Материалистите казват: „Икономическите условия са причина за всички противоречия. Ако условията се подобрят, и животът ще стане по-лек." Религиозните пък казват: „Господ може да подобри живота. Той ще уреди всички работи." Питам: Знаете ли как Бог урежда работите? Вие взимате една изкривена ос и казвате: „Майсторът ще изправи тази ос." Как ще я изправи? Първо той ще накладе огън и след това ще тури изкривената ос в огъня, дето ще я държи до нагорещяване. Като се нажежи добре, ще вземе чука и ще удря отгоре, докато се изправи. Майсторът пита ли оста, колко е страдала? Той не иска да знае за нейните страдания. Задачата му е да я изправи, а колко ще страда, за това не се интересува. Тази е идеята, че Господ ще оправи всички работи. Ако гръбнакът ти е изкривен, Бог ще го оправи. Изкривеният гръбнак означава изкривения ум на човека. Бог ще вземе този изкривен ум, ще го тури в огъня, ще го обръща натук-натам, докато го изправи. Като го изправи, ще каже: „Хайде сега на работа!"

Казвате: „Няма ли друг начин за оправяне на работите?" Има един начин, той се заключва в следното: никога не оставяйте Бог да оправя работите ви. По-добре е вие сами да оправите работите си, отколкото да заставяте Бога, Той да ги оправя. Защо трябва да спираме Бога в работата Му? Знаете ли какво нещо е да спрете вниманието на Бога за един момент само върху някоя ваша погрешка? Мнозина мислят, че Бог трябва с часове да се занимава само с тях. Това са детински разбирания за Бога. Трезва мисъл се изисква от всинца ви – мисълта на мъдреца! Някой казва: „Защо Господ не ми даде това, което ми е нужно?" Той ти е дал повече, отколкото можеш да използуваш. Не искайте повече от това, което можете да носите. Ти искаш да те обичат хората. Щом искаш любовта на хората, ти трябва да имаш гръбнак, да понесеш тяхното оплюване. Законът е такъв. Мома пристава на някой момък – тя го обича и той я обича. Щом се обичат, те трябва да бъдат готови на всички поругания от страна на майка, баща, близки и далечни познати. Момата и момъкът ще понесат големи страдания за любовта. Как са описани главните герои в романите? Като дойде до любовта, авторът излага героите си на големи страдания.

Сега аз разглеждам тия неща мимоходом, но като се говори за любовта, трябва да знаете, че тя е велика сила, която приижда в нервната система на човека във вид на приливи. За да се приспособи организмът към нея, за да се кали, човек трябва да стане естествен. Човек е проводник на любовта, но тя не живее в неговия организъм. Любовта може да мине през мозъка на човека и да се предаде, да се разпредели по целия организъм. Някой казва: „Цял ден сърцето ми беше топло от любов." Не, това е невъзможно. Едва мъдрецът може да издържи една минута на любовта, а що се отнася до обикновения човек даже една хилядна част от секундата е много за него. Това, което хората наричат любов, то са последствия на любовта. Тя ги е засегнала с нокътя си само. Ако любовта обхване човека изцяло, животът му моментално ще се промени: той ще стане безсмъртен, всички страдания и нещастия ще го напуснат.

Едно от качествата на любовта е това, че тя никога не отпада. Човекът на любовта не може да каже, че едно време е имал повече любов, а сега по-малко. Когато някой казва, че любовта отпада, той трябва да има предвид онези временни настроения в живота, които хората неправилно наричат любов. Ап. Павел, който беше окултист, казваше: „От всички добродетели най-велика е любовта." Следователно, ако любовта отпада, на какво ще уповаваме в живота? Казано е при това, че Бог е Любов. Когато търсим Божията Любов, ние трябва да изучаваме нейните закони. Някой казва: „Слаб човек съм аз." Само ти не си слаб – целият свят е слаб, понеже не е готов още да приеме любовта в себе си. Само любовта прави човека силен. Когато се обърнаха към Христа с думите „Учителю благи", Той каза: „Никой не е благ, освен един Бог." Значи и Христос, велик Учител, не прие да Го наричат благ. Когато влезе в Ерусалимския храм, Той взе камшик и изгони всички търговци навън. Питам: Любовта съгласна ли е с камшика? Любовта не работи с камшик. Вземете ли камшик в ръка, любовта излиза навън. Някой казва, че от любов набил някого, да го поучи в нещо. Не, това е залъгване. Дето играе тоягата, там действува правдата, но не любовта. Законът на правдата казва: „На пътя на силния не стой!" Стоиш ли на пътя на силния, той ще те прегази. Законът на любовта се проявява по друг начин. Когато слабият стои на пътя на силния, на пътя на любовта, тя заобикаля да не го прегази.

Някой одумва приятеля си и казва: „Аз правя това от любов към него, да се изправи." Не, по този начин любовта не постъпва. Тя не вижда злото. За нея всичко е красиво, добро. Грях за нея не съществува. Когато хората виждат грешките на другите, когато ги съдят, това става по закона на правдата. Когато обидите някого, и това става по същия закон. От хиляди години насам хората живеят по закона на правдата, но светът не се е поправил. По този начин светът не само, че не се поправя, но земята се е покрила с кости. Защо умират хората? Защото Бог не е съгласен с техния живот, с техните вярвания. Ако искате да придобиете безсмъртието, да не страдате, живейте съгласно Божиите закони. Нека Бог бъде идеал в живота ви! Щом е ваш идеал, Той ще спре вниманието си върху вас и ще каже: „Ето една велика душа!" Тази душа се отличава с красота; дето мине, тя пръска светлина. Ако някой богат княз види една много красива мома, той ще пожелае да я вземе за другарка в живота си. Но какво ще бъде мнението му за нея, ако я види у дома й, между близките й, да се кара с майка си и баща си, да бие по-малкото си братче или сестриче? Той ще вземе шапката си и ще каже: „Довиждане!"

Мислите ли, че Бог ще остане да живее във вашето сърце, ако при влизането си в него намери всичко в безпорядък? В сърцето ви владее пълен хаос: вие сте се скарали с баща си, с майка си, с братята и сестрите си, с приятелите си и само чакате някой да ви каже нещо, да го нахокате. Като влезе в сърцето ви, Бог веднага ще излезе и ще напише: „Да се секвестират всички имущества на този човек, да се вземат майка му, баща му, близките му, да остане сам и след това да се прати на заточение." Когато човек остане сам, без майка, братя, сестри и приятели, тогава само той ще разбере какво е направил. Днес болниците са пълни все с такива самотни хора, изпратени на заточение. Това не става по желанието на невидимия свят, но по злата воля на човека, по неразбиране дълбокия смисъл на Божиите закони. Всеки иска животът му да тече гладко, спокойно, обаче това е невъзможно. Човек трябва да работи, да прави усилия да преодолее мъчнотиите и да постигне желанията на душата си.

Мнозина са ме питали защо идат страданията в живота? Тази вечер ще отговоря на всички, които се интересуват от този въпрос. Една от причините за страданията е неприложеното знание. Много от вас не могат да използуват знанието, което получават. Всяко знание произвежда известна реакция в човека: той или губи, или печели.




Представете си, че имате две динамически тела, А и В, подобни на слънцето. Енергиите, които излизат от тялото А във вид на лъчи, минават в пространството и след време се връщат в тялото В. Тялото А представя едната страна на слънцето, а тялото В – другата страна. Следователно лъчите на слънцето, които излизат от едната страна А, след време пак се връщат в слънцето, но от другата страна – В. Значи между едните и другите сили има известна връзка. Въз основа на същия закон всяка сила или всяка мисъл, която излиза от човека, отива в пространството и след време пак се връща в него, но вече с известна придобивка, с един малък плюс. Като се знае това, може да се изчисли математически след колко време дадена мисъл ще се върне обратно в своя източник. Някои мисли се връщат в своя източник след 10-15 минути; други – след един час; трети – след един или няколко дена; четвърти – след месеци и години. Изобщо известен е най-късият, както и най-дългият период, през който една мисъл може да се върне, отдето е излязла. Излизането на мислите от едно тяло и връщането им пак в това тяло се подчиняват на известен закон. Това не е произволно. Този закон се отнася до целия органически свят, а не само до човека. Мислите биват единични и колективни, затова човек трябва да ги различава, да знае с какъв материал има да работи. В този смисъл и човек е единично и колективно същество. Следователно той борави с капитал, който не е напълно негов.

И тъй талантите, за които Христос говори в една от своите притчи, представят мислите, които Бог е вложил в човека за обработване. На това основание, когато една добра мисъл дойде в ума ви, дайте й място, дайте й подтик да се прояви. Щом й дадете възможност да се развие и прояви, и вие ще получите съответен дял от благото, което тя носи. Между енергията, която носи мисълта от тялото А, и тази, която се връща назад в тялото В, има известно отношение. В този смисъл както добрите, така и лошите мисли, излезли от човека, след известен период от време пак се връщат към него. Ако някой човек изпрати някъде в пространството една престъпна мисъл, тази мисъл най-много след четири поколения пак ще се върне към него. Тези четири поколения включват един период от сто години. Значи тази мисъл, излязла от А, след сто години най-късно ще се върне в В, дето ще се намирате по това време. Това става по закона на прераждането. Вън от него има друг закон, който регулира промените, които постоянно се извършват в нашето съзнание.

Често хората се натъкват на големи страдания и, като не разбират причините за тия страдания, дохождат в състояние на заспиване. Те чувствуват, като че нещо се руши в тях, едва издържат този момент. След това иде пробуждане на съзнанието и те се обновяват. Страданията и противоречията изчезват и те се чувствуват като новородени. След това състояние на нов живот, на светлина, хората навлизат в друга тъмна зона, която продължава няколко дена. Те пак се намират в противоречия, страдания, докато отново заспят. След това иде ново пробуждане на съзнанието, обнова, ново раждане. Тези промени в съзнанието на човека са необходими. Те идат по един неизбежен закон, но човек трябва да бъде силен да устоява, да не се съмнява в Бога. Вие трябва да разбирате този закон, да не се плашите.

Някой казва: „Дотегнаха ми тези състояния. Искам да се освободя от тях, да отида на небето." Най-лесната работа е да отидете на небето. Достатъчно е човек да заспи с тази мисъл, за да може за едно кратко време да се пренесе там. И като умре, той пак може да отиде на небето. Не е въпросът само да отиде човек на небето, но там той трябва да научи нещо, да се върне богат с опитности и знания. Ако се върнете от небето с опитностите на Настрадин Ходжа, все пак сте научили нещо. Обаче, върнете ли се без опитности, нищо не сте придобили.

Един ден жената на Настрадин Ходжа му казала: „Хайде, иди в гората да насечеш малко дърва!" – „Срамота е, жена, ходжа съм, не ми прилича да сека дърва в гората." – „Не, ще отидеш, няма какво." Най-после Настрадин Ходжа взел брадвата си и отишъл в гората, дето започнал да избира кое дърво да отсече. Избрал едно дърво, качил се на един клон и започнал да удря клона с брадвата. По това време минавал през гората един селянин и му казал: „Слушай, Настрадин Ходжа, тъй както сечеш клона, на който си седнал, ще го отсечеш, но и ти заедно с него ще се намериш на земята." – „Това не е твоя работа", рекъл Настрадин Ходжа, и продължил да сече. Едва отсякъл клона и с него заедно и той паднал на земята. Позамислил се малко и казал: „Умен беше този селянин. Щом знае това нещо, той ще знае и кога ще умра. Я чакай да го настигна, да видя какво ще ми каже." Той оставил дървото в гората и настигнал селянина: „Приятелю, като знаеш толкова, кажи ми кога ще умра." „След три дена." Тръгнал Настрадин Ходжа за дома си замислен, тъжен и казал на жена си: „Срещна ме в гората един ангел и ми каза, че след три дена ще умра." Наскърбила се жена му, затъжила се и заплакала. Той отишъл да си изкопае гроб под една круша, да влезе там и да чака смъртта си. Като изкопал гроба си, легнал в него и чакал да дойдат от онзи свят да го вземат. От време на време круши падали от дървото, той си похапвал и чакал смъртта. На третия ден той чул отдалеч някакво дрънкане на звънци и си казал: „Навярно идат вече с колесница от онзи свят да ме вземат." Той надигнал малко главата си да види какво ще стане, но видял, че към него иде стадо камили с камиларите си. Като го видели, камилите се изплашили, хукнали да бягат и изпотрошили много грънци. Камиларите го хванали, набили го и го пуснали да върви дома си. Като се върнал при жена си, тя го попитала: „Какво има на онзи свят?" – „Остави се, само главата си да подигнеш и боят е готов." С това той искал да каже: „Всичко е хубаво на онзи свят, но ако подплашиш камилите, бой те чака."

Казвам: По същия начин много хора си създават неразумни страдания, без които могат да минат. Значи има страдания естествени, разумни; има страдания неестествени, неразумни. Когато човек иска да се освободи от неразумните страдания, той трябва да изучава законите, които регулират живота.

Сега ще ви дам няколко правила за приложение. Като ставате сутрин, успокойте се добре и вижте каква мисъл ще дойде в ума ви. Първата добра мисъл, която дойде в ума ви, приложете я. Не философствувайте дали да я приложите или не. Вслушвайте се в интуицията си и ще бъдете близо до истината. Когато разсъждавате и философствувате много, по този начин вие можете да уредите само материалните си работи, но не и Божествените. Божествените работи се уреждат само чрез интуицията. Първо ще повикате Божествената интуиция, а после разума като слуга на Божественото. Интуицията ще урежда работите в Божествения свят, а за физическия свят тя ще събира сведения от разума, който ще играе служба на секретар. Божественото показва новите пътища, през които човек трябва да мине. Великите хора, на които работите винаги са вървели успешно, са минали по вътрешния път на интуицията. При страдания и мъчнотии в живота си, те винаги са се справяли с интуицията си. Следователно, когато се намерите пред някакво страдание или някаква болест, не философствувайте много защо и как е дошла болестта, но отправете ума си към Бога, към своята интуиция и оттам ще получите съвет какво да правите. Не бързайте да викате лекар. По-добър лекар от интуицията няма. Не се плашете от болестта или от страданието. Те идват при вас да ви научат нещо, да придобиете някаква опитност, да се калите. Като прекарате болестта, все ще имате някаква придобивка – по-силни ще станете. Хората се плашат от болестите и гледат на тях като на зло. Не, болестите са привилегия за човека; привилегия е, когато не можете да ядете и трябва да легнете гладни; привилегия е, когато сте бедни.

И тъй, който търси закона на любовта, във всички противоречия той трябва да вижда добро. Този поглед на живота ще го направи свободен. Окултният ученик трябва да бъде свободен. Чрез свободата той ще се прероди, ще влезе в новия живот. Това е необходимо за всеки ученик, защото сега е краят на старата култура, и той трябва да държи своя последен изпит, матура. Без този изпит ученикът не може да влезе в новата култура, която иде вече. Който издържи матурата си, той ще бъде записан за ученик на новата култура. Като се запишат учениците, ще им дадат отпуск за един-два месеца, след което ще започне приложението на новата наука.

Съвременните хора се интересуват от новата култура, каква ще бъде тя, какви ще бъдат нейните хора като представители на шестата раса. Всеки иска да знае ще бъде ли приет в шестата раса. Мнозина питат какви ще бъдат очите на хората от шестата раса. Казвам: Ако очите им са сини, те ще бъдат студени хора; ако очите им са черни, те ще бъдат горещи натури; ако очите им са кестеняви, те ще бъдат хора с мек, благ характер; ако очите им са зеленикави, те ще бъдат хора с научни възрения. Съвременните учени са крайни материалисти, на тънко предат. Те главно изреждат фактите, констатират ги, дават им научни обяснения, но тия факти са разместени, не са поставени в строго определен ред. Да се констатира например, че даден череп принадлежи на един или друг род животно, това още не е наука. Истинската наука се заключава в това да може по даден череп да се определи точно степента на умственото развитие на един индивид и по този начин да се възкреси неговото първоначално състояние.

Обективната наука трябва да си служи с Божествената интуиция като метод за издирване и обяснение на фактите. Ако науката не може да осмисли, да одухотвори материалния живот, ако не може да мине от ограничения живот във вечния, каква наука е тя? Под думата вечен живот се разбират безграничните условия на любовта, която носи живота на безсмъртието; на мъдростта, която носи светлина и знание, и на истината, която носи свобода. Ако вие не успеете да превърнете вашия ограничен живот в безграничен, той завинаги ще остане обикновен материален живот. Когато човек влезе в безграничния живот, той ще бъде обиколен от най-добрите си приятели. Този е Божественият живот, за който всички хора мечтаят. Докато дойде това време, много усилия, много работа се изисква от съвременните хора.

Сега, като разглеждате човека внимателно, ще забележите, че двете му очи не са еднакви. Едното око е алчно, иска да владее целия свят, а другото иска малко, вследствие на което двете очи не виждат еднакво. Човек сам не знае кое от двете очи е алчното, обаче когато поглежда към нещо, незабелязано той затваря окото, което лесно се задоволява, скромното око, а гледа с лакомото. У някои хора пък става обратното: те гледат със скромното си око, а затварят лакомото. Когато човек не може да постигне някое свое желание, той плаче. Защо плачат хората? Често хората плачат, за да дадат ход на събралата се в тях енергия да излезе навън. Ако искате да знаете какви са сълзите ви, на какво се дължат, събирайте ги в едно шишенце и после ги анализирайте. От анализа на сълзите си ще разберете дали скръбта ви е била приета или не. Ако скръбта ви е обърнала внимание на някое разумно същество, сълзите ви ще бъдат лековити. Как ще познаете дали сълзите ви са лековити? Ще сипете няколко капки от сълзите си на една чиста, тънка кърпичка и леко ще я поставите върху някоя рана. Ако раната оздравее, сълзите ви са лековити; ако не оздравее, сълзите ви не са лековити. Тогава Господ ще каже: „Още трябва да пълниш шишенцето си, докато сълзите ти станат лековити." Това е опит, който всеки окултен ученик трябва да направи, за да знае колко е страдал и какви са страданията му, дали те са излезли от дълбочината на душата или са повърхностни. Някои хора страдат, но страданията им не са засегнали дори и сърцето. Човек трябва да се изучава и в това направление.

Казвате: „Ние имаме толкова много работа, че ще се занимаваме с такива дреболии да събираме сълзите си и да ги анализираме." Казвам: Ученикът трябва да започне от малките работи и постепенно да отива към големите. Няма по-голямо щастие за ученика от това да има едно шишенце, пълно с лековити сълзи. Когато дойде денят да събирате такива сълзи от очите си, този ден трябва да бъде най-щастливият в живота ви. По-свещен ден от този няма. Всяка капка от сълзите ви ще бъде лек. Ако някой ви пита, какво носите в шишенцето, кажете: „Аз нося свещена амброзия, която Бог ми даде." -„Можете ли да дадете и на мене?" – „Ако имате нужда, ще ви дам, но ако днес не се нуждаете, ще ви покажа пътя, по който съм минал, за да ги събера." Всеки сам трябва да събира сълзите си, да ги изследва, докато най-после дойде до положение всяка сълза да бъде свещен лек. Тогава той ще излива малко сълзи, но свещени и в шишенцето си ще има винаги по десет капки.

Някой казва: „Аз съм окултен ученик." Лесно е да се каже, че си окултен ученик, но имаш ли качествата на този ученик? Окултният ученик трябва да има гръбнак, по-силен от този на слона, за да издържа, да понася трудностите и мъчнотиите в живота. Издръжливостта е качество, което постоянно се развива. Ако искате да бъдете ученици, да влезете в Школата на Бялото Братство, трябва да ликвидирате със стария живот. Старият живот има ред прояви, от които човек трябва да се освободи. За пример някой казва: „Аз не мога да търпя еди-кого си." Едно трябва да знаете: докато не уредите правилно сметките си с това лице, вие никога няма да се освободите от него. И на онзи свят да отидете, то ще бъде първият човек, който ще ви срещне, ще ви попречи да вървите напред. Каквито неуредени сметки имате, изплатете ги още тук. Достатъчно е да имате само една неуредена сметка, за да не можете крачка нагоре да поемете. Това е изказано в Писанието със следния стих: „Който не се отрече от себе си, той не може да бъде мой ученик." Самоотричането е велика наука. Щом бъде готов човек да се отрече от себе си, той ще каже: „Господи, отсега нататък да бъде Твоята воля!" Себеотричането подразбира скъсване на всички стари, неправилни връзки с хората и създаване на нови, любовни връзки, които почиват на законите на любовта, мъдростта и истината.

Казвате: Този човек ми изгори сърцето. – Как горите тук, не зная, но помирете се с този човек, докато сте на земята, за да не горите на онзи свят. Страшен е огънят на земята, но по-страшен е огънят в онзи свят. Казано е в Писанието: „Примири се с неприятеля си, докато си на път, за да не би той да те предаде на съдника, а съдникът на слугата си да те затвори, докато не дадеш последния си кондрант". И в рая да си, и в затвора да си, неприятелят ти пръв ще те срещне. Слугата, на когото съдникът те предаде, ще бъде този, когото ти не обичаш. Щом влезеш в ръцете му, той ще те измъчва, както иска. Ако влезеш в рая, той и там ще те намери и ще каже: „Понеже си станал голям човек, аз ще дойда да прислужвам."

И тъй вие трябва да се освободите от мисълта, че и без да се примирите с хората, можете да влезете в Царството Божие. И затова казвате: „Господ не можа ли да създаде света по друг начин?" Господ е създал света много добре и ние трябва да изпълним волята Му, както Той иска. За никого не се правят изключения, за никого няма привилегии. Ние трябва да изпълним Божия закон не по буквата на нещата, но по дух. Строг е този закон. Когато дойде слугата на съдника, вие трябва да бъдете готови да се отречете от себе си, да приложите закона на любовта. Казвате: „Готов съм да дам всичкото си имане, само да се освободя от този слуга." Не, и това няма да ви спаси. Всичко можете да дадете, но едно е важно: да възлюбите този слуга! Казано е в Писанието: „Любете враговете си!" Щом възлюбите врага си, Божията воля ще бъде закон за вас. Тогава ще придобиете ново просветление правилно да разбирате Божиите пътища. Иначе и по десет пъти на ден да се молите, Бог няма да измени закона си за своите своенравни деца и ученици. Който изпълни и приложи Божия закон, той ще получи голямо благословение, подобно на онова, което една бедна вдовица получила чрез пророк Елисея. Той отишъл у дома й и казал: „Какво имаш у дома си?" – „Нищо освен една масленица с елей." – „Иди тогава у съседите си и вземи от тях назаем много празни съдове. След това налей от елея в празните съдове и като се напълнят, туряй ги настрана." Като се напълниха съдовете и нямаше други празни, елеят престана да тече. Тогава Елисей й каза: „Иди продай елея, та плати дълга си и живей с остатъка, ти и чадата ти."

Мнозина искат още днес да бъдат съвършени. Радвайте се, че още не сте съвършени. Съвършенството не е за вас. Докато е на земята, човек може отчасти само да бъде съвършен. На земята няма условия за пълно съвършенство. Съвършен е онзи, който през целия си живот може да запази състояние на пълен вътрешен мир и равновесие. Досега поне в цялата история на човечеството не се е срещнал подобен пример. Казва се, че и боговете се състезавали. Ако боговете се състезават, какво остава за обикновените хора? Следователно не се заемайте със задачи, които не са по силите ви. Човек трябва да работи за постигане на съвършенство, но реализирането на това съвършенство се отнася до бъдещето, дето се крият велики възможности. Стремеж към съвършенство се изисква от всички, без да мислят кога ще го постигнат. Едно трябва да имате предвид: всяка минута човек може да направи едно добро, колкото малко да е то.

Когато говоря така, вие не трябва да се обезсърчавате. Който иска да постигне съвършенство, той трябва непреривно да носи в ума си тази идея. Обаче, който седи на ниско умствено стъпало, той ще се откаже да работи за своето съвършенство и ще очаква на Бога Той да извърши всичко заради него. И това е възможно, но този човек ще плати скъпо за своето съвършенство. Възможно е да дойдат светии, напреднали братя, да го носят на ръце, но възможно е и на земята да го оставят. Възможно е те да го окъпят в корито, изведнъж да го направят чист, но възможно е и да го набият. Възможно е да го нахранят, но възможно е и гладен да го оставят. И едното, и другото е възможно. Който оставя другите да работят за него, той трябва да счита и двете положения за привилегия. Тези възвишени същества не вършат нищо от зла воля. Колкото късно и да ви дадат храна, пак трябва да благодарите. Ако останете последни, ще имате по-голям апетит и ще ядете по-сладко.

Сега, като имате толкова знания, трябва да прилагате вече, да се упражнявате. Мнозина от вас са постили по четири, пет и десет дена, но какво са разбрали от поста? Постът има за цел да освободи човека от страха, че ако не яде няколко дена, ще умре от глад. От друга страна, чрез поста човек се пречиства и калява. Той пречиства тялото, мислите и чувствата си. Постът трябва да трае дотогава, докато човек се усеща бодър, крепък. Ако отпадне много и силите му съвършено го напуснат, този пост няма смисъл. Казано е в Писанието, че когато човек пости, никой не трябва да знае това. Разбира се, когато човек пости, все ще изгуби малко от теглото си, ще отслабне, но поне силите си да запази. Какъв смисъл има човек да пости, докато изгуби силите си и започне да се влачи? При това положение той ще предизвиква или съжаление у хората, или подигравки. Ако можеш да постиш така, че да бъдеш весел, с бодър дух и никой да не те познае, този пост има смисъл. Така може човек да пости и десет, и повече дни. Който не може да пости по този начин, да не се заема за голям пост, а да пости само един-два дена. Геройство е наистина човек да пости -нито хляб да яде, нито вода да пие. Колкото и да издържи, добре е човек да прави опити да пости. Ако не издържи, ще му се посмеят малко. Какво от това? Поне ще има някаква опитност.

Питам: На какво се дължи смехът? Ангелите смеят ли се? Смехът се дължи на силни контрасти, на голямо несъответствие между две явления или между две мисли, чувства или постъпки. Когато човек се посмее малко, става трансформиране на тежкото състояние, в което се е намирал. Хора, у които центърът на веселието е силно развит, много се смеят. При смеха се изразходва енергия, но едновременно с това силите в човешкия организъм се уравновесяват. Тъй щото здраво е, когато човек се смее. Добре е понякога човек да се посмее и на себе си, че е страхлив, че се съмнява и т. н. Някой път хората се плашат от това, че няма да постигнат желанията си. Казвам: Всичко е постижимо за човека през дългия период на неговия живот, но за даден момент само едно нещо е възможно и постижимо.

И тъй, ще мислите върху богатството и сиромашията както и върху поста, за които говорих в тази лекция. Когато постите, трябва да имате поне най-малки резултати в няколко направления: да подобрите здравето си, главно нервната система; да подобрите чувствата си, да внесете в тях малко повече мекота и в ума си да внесете повече светлина. Който е придобил тези неща, той е постил правилно; който нищо не е придобил, той напразно е изразходвал енергия. Този човек мяза на търговец, който купува и продава, но никаква печалба няма. Който иска да отиде при Господа, той трябва да пости. Когато Мойсей се яви пред Господа, той пости цели 40 дена. Постът е сила и затова Христос казва: „Този дух не излиза освен с пост и молитва". Значи, за да се освободиш от някое лошо състояние в себе си, ти трябва да постиш и да се молиш.

Казвате: „Не може ли без пост и молитва да постигнем всичко онова, което желаем? Защо светът е създаден така, че всичко да се постига с големи усилия? Защо хората се мъчат едни други?" Аз не се интересувам от този въпрос. Защо? Защото другояче светът не би могъл да се създаде. Това, което Бог е създал, е най-доброто. Хората пък постъпват по един или друг начин, защото другояче не могат да постъпят. Що се отнася пък до любовта, тя не иде от хората, но от Бога. Ако някой юнак ви хване с пръстите си и ви стиска, пръстите ли са виновни за това? Когато юнакът измени мнението си за вас, и пръстите му ще станат по-нежни, по-деликатни, няма да стискат. Пръстите на всеки човек могат да стискат, но могат и да милват.

Някой казва: „Огрешихме се в този живот." Едно трябва да знаете: при всички условия на живота човешката душа не се опетнява. Може ли водата да се окаля? Външно водата може да стане нечиста, кална, но достатъчно е да се прекара през песъчливи пластове, за да се пречисти. По същия начин и грехът не може да проникне в същината на душата. Човек се цапа външно, но не и вътрешно. Душата на човека винаги остава чиста. Които не разбират този закон, казват: „Нали се говори в Писанието, че всяка душа, която греши, умира?" Да, така е казано, но това означава: когато душата се оцапа, т. е. когато се докосне до греха, тя се освобождава от него и влиза в друго, чисто тяло. Ако и това тяло стане нечисто, душата го напуща и отива в трето тяло. Следователно душата никога не се цапа. Понеже душата е чиста, тя може да очисти тялото, но никога нечистото тяло не може да чисти душата. Сега, като знаете това, впрегнете душата си на работа, да изчисти мислите и чувствата ви. Щом мислите и чувствата на човека са чисти, и тялото му чисто ще бъде.

Сега ще ви дам едно упражнение. Като ставате сутрин, не мислете нищо за себе си. Станете с мисълта, че отивате да служите на Бога, да вършите Неговата работа. После мислете за себе си. Тъй щото мислите ви трябва да бъдат наредени в естествен ред. Вие мислите за Бога, но мислите ви са толкова разхвърляни, че нищо не ви ползуват. Несвързаните мисли мязат на разхвърляни халчици, които някоя разумна сила трябва да съедини, да образува от тях една цяла верижка. Мисълта за Бога е разумната сила, която свързва тия халки в едно цяло.

Днес всички хора са недоволни, нещастни, защото на всеки липсва нещо: някой няма пари да си купи хляб; втори няма средства да наеме стая, да следва университет; трети няма дрехи за зимата, няма дърва, въглища и т. н. Всички очакват да им помогне някой. Казвам: Ако тия хора са болни, немощни, всеки ще им помогне, но ако са здрави, силни хора, те трябва да се впрегнат на работа. Щом работят, те ще имат всичко и недоволството ще ги напусне. Някой се оплаква, че страдал. Погледна го, виждам, че е здрав момък, юнак и му казвам: Радвам се, че страдаш. Страданието ще те повдигне. Казано е в Евангелието: „Всяка пръчка, която не дава плод, отсича се." Следователно радвай се, че страдаш, за да дадеш плод. Скръбта и радостта са два полюса на живота: когато един човек страда, друг някой се радва; когато някой се радва, друг страда. Това може да се докаже математически. Не всяка радост е истинска радост; и не всяка скръб е истинска скръб. Ако имаше истинска радост в света, тя би донесла най-голямото веселие. Веселието е по-високо от радостта. Значи хората се радват, а Бог се весели. Как иде веселието? – По закона на мъдростта. Между тези два закона има голямо съответствие. Когато Бог погледне на противоречията, които съществуват в целия космос, Той се развеселява, защото вижда доброто като плод на всичко това. Хилядите години за Бога са като един ден.

Следователно радвайте се за противоречията, които имате и които не можете да разрешите! Оставете Бог да се весели за тях. Когато вие най-много страдате, Господ най-много се весели. Когато най-много се радвате, Господ най-малко се весели. Когато радостта ви е на върха, веселието на Господа едва започва. Когато скръбта ви е на върха, тогава Господ работи за вас. Това означава стихът: „И скръбта ви ще се превърне в радост." Бог ще превърне страданията на хората в скъпоценни камъни, които ще постави като венец на главите им. За в бъдеще страданията на човека ще красят неговата глава.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди."
Начало: 19:00

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, може, бъде, хора, всички, има, бог, живот, иска, казва, свят, каже, условия, начин ,

Общ Окултен клас , София, 20 Октомври 1926г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder