НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Когато страданията произтичат / Произход на страданията

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Когато страданията произтичат

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, живот, всички, себе, сега, крепи, естество, аз, мисли, хора, идея, ум, страдания, земя ,

 Младежки окултен клас , София, 13 Юни 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Верен, истинен, чист и благ винаги бъди!"

Кратко размишление.
(Дясната ръка на лявата страна на гърдите.)

Коя е най-важната задача за днес? Кой час имаме сега, коя планета господства? Значи имаме 20-ия час. (Сега започва влиянието на слънцето. ) Кои бяха основните мисли на миналата лекция?

Правили ли сте наблюдения някога кои предмети ви влияят най-вече. Сутрин, като станете, кои предмети правят най-силно впечатление на вашия ум. Съзнанието трябва да се възпитава, тъй както окото на един художник. Да кажем, има човек дарбата да рисува. Да кажем, ако рисува той носа.



Прилича ли на нещо? Какво могат да образуват тези линии. Човек копира живата природа. Трябва да видите онези образци, които съществуват, да може да ги копирате в своето съзнание. Известни идеи много ясно се представят в ума ви, мислите, като седнете, ще бъдете един неизточаем извор. А като седнете да пишете, не текат мислите, така както вие искате. Напишете едно предложение, заличете го, пак ходите, ходите, напишете второ – същото. Съзнанието не е още тъй будно, силно, за да задържи истинските образи. Трябва да се упражнява човешкото съзнание. Щом се заличи образът от вашия ум, идеята изчезва сама по себе си. Както при морския бряг, когато дойде вълната, заличи всичко. Вие мислите, че всичко знаете, но дойде една такава вълна на някоя друга мисъл, и не можете да намерите нито помен от предидущото. Конкретно абстрактно не можете да мислите, не само вие – най-видните философи, който и да е, отвлеченото все трябва да има някаква форма.

Запример вие говорите за красивото, туй идеално красивото съществува, във вас имате идеал. Но срещали ли сте вие идеално красивото в света? Един идеално красив човек, който да отговаря на вашия идеал? Вий в ума си рисувате този идеален човек, но ако ви накара някой да го нарисувате, не можете. Тогава хората ги сравняваме с този вътрешния, идеално красивия, човек. Този образ съществува в съзнанието ви. Откъде се е появил? По кое време? Не помните. И после не всички еднакво схващате. У всички ви центърът за хубавото, красивото не е еднакво добре развит. У някои от вас този център е много слаб. Красотата - това е известно разумно проявление на живота. Ако погледнете едно музикално съчинение, в нотите има известна красота. Ако един музикант седне, може да напише едно съчинение, да гледа да образува красиви фигури с нотите, красиво съчетание. Той може да произведе външна красота. Има ли нещо музикално тук? При необикновената музика едно гениално съчинение се произвежда.

Трябва да има едно падане, контраст трябва да има, за да бъде чувството у вас устойчиво. Това чувство трябва да има някой висок връх, по-висок от Хималаите, и вие да бъдете в подножието на тази планина. Тогава туй чувство е устойчиво. Ако се намирате в равнина, и вашите чувства са като нея, вашите чувства ще бъдат неустойчиви.

[[Картинка:MOK-05J-31-2.gif]]

Такива хора са хора на настроението. Те са като една пустиня и като дойде вътре, и премества пясъците от място на място. Настроението, това е една пустиня от пясък. Чувствата аз уподобявам на един оазис, поле, обраснало с трева, появяват се малки буболечици. А когато вие вече говорите за обич, подразбираме долина и такива върхове. А щом говорим за идеалното, разбираме високи върхове - красиви, и съответстваща долина. Това е вече идеално.

При сегашните условия от силните контрасти ще видите какъв е животът ви. Някой път ще изпаднете в големи изпитания, ще видите дали тези изпитания произтичат от вашето естество и ако произтичат, трябва да запалите една голяма свещ, да благодарите на Господа. То показва, че вие сте силна натура. Но ако туй страдание произтича от това, че страдате заради други, не е от вашето естество, може само да съжалявате. Тогава то не е толкова голямо и може да запалите една малка свещица.

Най-първо ще знаете страданията ви произтичат ли от вашето естество. Ако страданията произтичат от вашето естество и ако радостите произтичат от вашето естество, трябва да се радвате. Това са два полюса. То са все едно и също нещо. Страданията, това са нереализирани радости. Може би вътре няма, но те са вътре във вашето естество, и пак ще ги реализирате. Някои студенти са ги късали 4 - 5 пъти, но в тези скъсани ученици се кали волята, той си каже – аз ще издържа, в моето естество има нещо по-благородно, аз ще го проявя.

Друга илюзия. Да не мислите, че страданията, които ще ви дойдат, са несъвместими с вашия ум или вашата воля. Те точно отговарят на силите ви. Каквото и изпитание да ви се даде – и радостите, и скърбите, те точно съответстват на онази стадия на вашето развитие, не мислете, че те не са навреме.

Сега допуснете, имате такова изкуство, което се занимава с негативната страна на живота. Вземете изкуството медицина. Тя е една наука, аз я намирам отрицателна. Наука, която изучава само болестните състояния на организма. Един лекар, който се е специализирал, какво печели, като попита един болен, втори, трети, целият му ум се е напълнил с такива дисхармонични образи. След като практикува 10 години този лекар, какво е спечелил? Един окултен ученик не трябва да разрешава този въпрос като външните хора, като обикновените лекари – той съвършено ще се загуби. В такъв случай такава една професия е цяло наказание. Вземете друга професия, адвокатството. Този извършил престъпление, други, трети, извъртане на закона, криене, ще иска да го оправдае. Лекарят попипа пулса на болния, вижда, че няма да оздравее, но пипа пулса, у него има желание по този или онзи начин да спаси живота му. Какво печели лекарят? Свещеникът, и той се занимава с друга една негативна страна на живота. Той обръща грешните, и той има патологически случаи. Обръща едного, ама не може да го обърне към Бога. И лекарят лекува, и не може да го излекува. Това са все болезнени състояния. Ако проповедникът може да обърне някого към Бога, да го свърже с Бога, той е спечелил – в този случай неговото реноме се повдига. И ако лекарят лекува някого, и той трябва да има тази подбудителна причина, да създаде нещо красиво в болния. Да покаже на болния защо той страда.

Запример сега лекарите и свещениците нямат време да се занимават с хората, 5 - 10 минути ще се спре, ще си иде. Ако лекарят остане при един болен един час, този лекар ще му се скъса шапката, обувките, както този доктор В. , казват му: "Защо не лекуваш болните?" "Аз имам идея да оправя света. " Тогава според вас кое занятие е най-положително? Съдията, и той има едно негативно изкуство, и той се занимава с болни хора. За учителя – и той е грънчар, той има работа с неоформена пръст. За учителя има друга опасност – здравите хора да направи болни. В отрицателните изкуства стремежът е да направим хората здрави. А тези, които имат положително изкуство, в тях има опасност, че може здравите хора да направят болни.

Допуснете, че вие сте учител. Вътре в живата природа умножението не става по механичен начин. Ако един химик прави умножение, химикът може да умножава, елементите сами се умножават, сами се делят, събират, изваждат се. Тези процеси стават, не е химикът, който прави, той сам дава директива, а молекулите се съединяват по един начин, по друг - във всеки химически процес стават четирите действия едновременно. Да кажем, химикът събира основа и киселина, след това се произвежда сол. Сега от тази сол? (Солта с друга сол може да стане взаимодействие. ) При какви условия може да се умножава. Умножението става, когато се образува правилно едно съединение. Да кажем, правите съединение между кислорода и водорода. Отделните атоми като се съединяват, образува се течност, умножава се водата. В безпределното пространство отгоре съществува едно състояние, където Н ( водородът ) и О ( кислородът ) се намират в друго едно състояние, едно свободно състояние. И когато тази вода тука изгуби своята жизненост, тези елементи слизат отгоре, за да обновят океана. Туй обновяване става постоянно. От слънцето има грамадно електрическо течение, което върви от север към юг и се движи по цялата повърхност на земята. Туй течение е, което върти земята около нейната ос. Туй течение, като минава през океана, то е, което обновява водата и следователно тази вода, която е изгубила жизнените си сокове, задига я и отива към слънцето. Има едно постоянно прииждаане на този девствен кислород ( О ) и водород ( Н ), който обновява водата.

Забелязва се, че от някое време водата на земята намалява. Горе остава повече вода, долу – по-малко. (Правилно ли е?) Не е правилно. Всички окултисти поддържат, че има три източника на живота, които са запушени сега. (Как да се отпушат. ) Няма да се отпушват. Запушени са те, затова водата се намалява. И животът се намалява. Има известно отношение между водата и тези промени, които стават в земята, стават и в човешкото тяло, понеже голяма част от тази вода образува тялото. Туй, което става в океана, става и в човешкото тяло. Много пъти хората боледуват от нямане на влага в организма. Влагата в организма образува топлината. Щом сте студени, показва малко влага, и обратното.

При сегашното състояние хората трябва да се научат как да живеят добре, за да образуват около себе си една такава здравословна струя. Защото туй течение, което идва от слънцето, е едно разумно течение. Ако живееш добре, ще привлечеш туй течение около себе си. Щом го привлечеш, ще заприличаш на оазис, и ще ти върви всичко. Природата - разумен ли си, гледа с добро око на тебе, не си ли разумен, тъпче те безпощадно. Живата природа всякога се стреми да събуди хората. И страданията не са нищо друго освен събуждане на съзнанието. Тези хора са опиянени от предметите на външния свят. Някой казва – има известна идея, която ме занимава. Следете във вашето съзнание каква е идеята, която ви занимава. Не, тя е една глупава мисъл. Седите и си казвате: "Как ще прекарам аз живота си?" Какво подразбирате? Този въпрос буболечиците са го разрешили. Ще го прекарате или като риба, или като птица, ще го прекарате просто като някое дърво, млекопитаещо или най-после ще го прекарате като един обикновен човек, или като разумен човек. Не е въпросът да се прекара животът. Тъй не разсъждавайте, животът не трябва да се прекара.

В песента, която ви дадох (Мисли, право мисли!), има думата "крепи". Какво означава думата "крепи"? Една мисъл може ли да се крепи? (Мисълта може да крепи човека. ) Крепят се неща, които са от физически характер. Туй е външната страна на живота. Крепи се тялото. Или в какво отношение можем да употребим думата "крепи"? (Болният има нужда да се крепи, детето има нужда да се крепи. ) Когато известна идея свещена се слага да се крепи отвън, думата "крепи", "крепене" подразбира условия, за да могат тези идеи да се проявят. "Свещени мисли ти крепи. " Показва, че тези идеи не са укрепнали и трябва да се подхранват отвън, да се поддържа животът. Онези, които не разбират живота, казват "подхранвай". В думата "подхранвай" имате друго значение. Тя е дума, която има отношение към душевния, сърдечния живот. Крепи – той употребява волята, ръцете. Подхранва – то е на чувствата. Казваме "подхранва илюзии". Илюзиите могат ли да се подхранват? Може.

Каква беше основната мисъл? Откъде произтичат страданията – от нашето естество или отвън? Красиво е всяко разумно проявление на живота. Вие имате красивата идея, имате една мярка за красотата във вас, с която мерите нещата. Щом имате тази идея, имате разумност, тя е смешна, но разбирате тази идея. И тъй настроението съществува, понеже човек действа едновременно със своя ум и своето сърце, и своята душа, пътува. Знаете ли кога вие се обезсърчавате? Често правите екскурзии, естеството на човека е нещо обширно и когато ние посещаваме нашето естество, ще дойдем до някоя пустиня. Тогава идва лошото настроение. Казвате: "Ние нищо не сме. Нищо не струва моят живот. " Тази пустиня ще я заобиколиш, ще кажеш: "Тя принадлежи на мене. " До нея трябва да има някой океан, море, ще кажеш: "Каква грамадна работа ми предстои. " Можеш да я превърнеш в море. А вие като погледнете – аз съм бил пустинята! Не! Ще работите върху себе си! После, дойдеш до някой планински връх, забатачиш в скалите, казваш: "Какво е това, аз съм бил само скали, от мен нищо не става. " Не, ти пази тези скали, благодари! Скалите, това е гръбнакът, оттам протича всичката енергия.

Най-после влезнеш в полето, една малка градинка (обикновения живот), зарадваш се, имаш разнообразни условия да се прояви индивидуалният ти живот. Индивидуалният живот, това е едно микроскопично проявление на човешкото естество. Тъй, като гледате по-широко на живота, няма да се обезсърчавате. Идва някой, казва: "Замота ми се главата. " Казвам: "В пустинята си. Мини Сахара с автомобил, бързо мини, не с камили. " Или качил си се на висок връх, стават бури, или зимно време – снегове към 10 - 15 метра. Не е лесно да правиш екскурзии зимно време, трябва да имаш всички приспособления.

И в живота е тъй, казват: То е лесна работа. Не, приятелю, изискват се много приготовления за живота. За една екскурзия необходимо е хубаво палто, шапка, здрави зимни дрехи. Тук, в София, преди време един гимназист ми разправяше своята опитност. Свършил и идва да го назначат. Никъде не намира служба. Взема най-после от един приятел 150 лева, купил си едно точило, закача дипломата си на него и почва да точи ножове. След три месеца изкарва пари и си плаща точилото. То е характер. Той сега отдавна е хвърлил това точило, това е един добър признак. Той казва: "Туй точило ще ми спаси положението. Пък аз не съм прост човек, свършил съм гимназия, мен не ме е срам. " Преди 10 - 15 години беше много да си завършил гимназия. То е много нещо, а сега, докато не си свършил университет, нищо не знаеш. В Америка има толкова много титли, докторати, че е нещо обикновено. Ако кажете "Em-di", това е вече много, ходил е в Европа, върнал се е, мнението му е меродавно.

Човек трябва да бъде смел, да се приготви и да си пробие път в живота. В живота има планински върхове, реки ще минете, мислите ли, че мостове са направени – много от тези реки са без мостове. По планинските върхове с автомобил няма да ходите, малки пътечки има. През пустинята ще минете. Тъй седи животът – дали ще ви е страх, или не, ще ви прекарат през там по който и да е начин. А щом ще минете, ще се вържете отсега, ще бъдете смели и решителни, тази е похвалната страна – в живота не се обезсърчавайте. Знаете ли защо богатите синове се обезсърчават повече от сиромашките синове? Богатият син, докато баща му праща 5 - 10 години хиляди левове, като спре бащата, не знае какво да прави. А онзи бедняга сам с труд си изкарва, и той минава по-лесно, извоюва, закалил се е.

Казвам, тогава богатият син е положил повече надежда в баща си, отколкото трябва. То е хубаво, че баща му е богат, но той трябва да има предвид, че баща му може да замине и той ще остане сам и ако го изкараш лице с лице с мъчнотиите, да е в състояние да се справи. И най-богатият син трябва да има едно изкуство, да знае да изкарва с честен труд прехраната си. Този труд е, докато се качиш на планинския връх. Трудът е, докато минаваш пустинята, мъчно е в пустинята – и гърлото ти ще засъхне, но на 3 - 4 дена в пустинята има оазис, изворчета, море, планински връх и като дойдеш до него, има замък – ще те поканят на гости, ще те угостят, и ще се върнеш пак.

В ума си не трябва да държите изключително само мъчнотиите, то е крайност. Кажете, туй може да ми се случи. То е хубаво, философи може да станете, не да мислите, че само хубавото може да ви се случи. Не, туй са крайности. Човек трябва да бъде смел, решителен и разумен в живота и да знае, че едните и другите са все негови спътници. Дойде ли настроението, ще кажеш – минавам през пустинята. Дойде ли полето, тук растат моите чувства. Може би има да цъфтят в полето магарешко тръни, няма да му се сърдиш, нека расте. Ама в мен има едно некрасиво чувство, остави го да си расте. Защо ходиш да го буташ. Едно некрасиво чувство има ли право да расте в нас? На десет красиви чувства едно некрасиво чувство трябва да расте. На десет богати ученици един беден ученик трябва да мине. Такъв трябва да бъде законът.

Този х2 ( хикс на квадрат ) какво означава? Какво означава х ( хикс )да го повишиш в квадрат? Това е усилване на неговата сила, разширение. Щом кажем х2 (хикс на квадрат), това показва едно разширение на нашата деятелност, пространството в нас се е разширило, силите, с които разполагаме, се уголемяват. Трета, четвърта степен показват, че условията, при които живеем, колкото и малко да се увеличават, то е един грамаден процес.

По някой път, когато вие се обезсърчите, как лекувате вашето обезсърчение? Ще ви помогна да разрешите този въпрос. Да допуснем, че вашият брат, баща ви, майка ви все са ви давали златни подаръци, бисери, нанизи, часовници, пръстени, кесии злато. Намерите се в затруднено положение, няколко години не ви е писал баща ви, бутнете в сандъка, намерите ги, казвате: "Не мога ли да ги превърна, аз да ги използвам?" В какво? В пари. Питам, някой, който се е обезсърчил, няма ли някой златни неща, които може да превърне. Ако вие сте съобразителен, имате туй научно проникновение, може да садите туй растение, от което се образува рициновото масло, продадете го на някой лекар, ще си изкарате разноските. Казваш: "Какво ще работя?" - Ще обработваш рициново масло. Друг казва: "Какво ще правя?" - Ще сееш фъстъци. Друг казва: "Е, обезсърчих се, какво ще правя?" - Ще сееш жито, царевица, плодни дървета.

Много от изкуствата има, като за една година може да имате резултати. Във всичките си мъчнотии трябва да мислите какво може да направите сега. Представете си, намирате се в безизходно положение и трябва да намерите какъв занаят да наченете, да може в дадения случай умно да изберете едно изкуство – тъй подходящо и навременно. Един чиновник, уволнен, като нямало какво, започнал да прави мекици, присъединява се и жена му и правят ги хубави, по 100 - 150 лева на ден си докарва. Ето едно изкуство за една година. След една година може да научите друго изкуство.

Кое е по-хубаво, да правите мекици или да се отчайвате? Разбира се, да правите мекици. Ако ви предложа от всички изкуства, които съществуват сега, кое ще си изберете? Най-видната, най-благородната професия, коя е тя? (Доктор – смях. ) Аз бих препоръчал на класа да направи един опит. Той е следният. Мнозина от вас се оплакват, че нямат работа. Сега ще съберете малко пари, ще накарате някой да почне да прави мекици, представител да бъде на класа, след като се прехрани, спечели пари или тури в касата, ще се сменяте, ще си предавате това изкуство. Някой брат, някоя сестра, тъй ще дойдете в контакт с хората. Хубаво е да правите опити. После друго изкуство, сега малко череши, да направите опит. Продаването на плодове, череши, туй е хубаво. В една малка количка за един опит, да опитате хората. Един месец е достатъчно да правите своите наблюдения. Като продавате, тогава ще добиете една опитност, която сега нямате. Вие сега казвате: "Този череши продава. " Опитайте туй изкуство, какво нещо е да продаваш череши. "Ама, ще кажете, аз не искам да продавам. " Как тъй не искаш да продаваш, а знаеш да вземаш. Някой опитва да проси. Тогава, ако не обичаш да продаваш, не обичай и да вземаш. А вземането, ти отслужваш някому, то е само една услуга. Може да му кажеш: "Колко оценяваш тези череши, взел съм ги толкова, колко ще ми дадеш?" Най-първо, може ти да поставиш цената и второ, може вие да оставите те да турят цената. И в единия, и в другия случай вие ще фалирате.

Но само при един случай няма да фалирате - ако всеки, който дойде, го посрещнете любезно, поразговорите, ще се пълни продавничката ви. Но ако кажете: "Ако искаш да вземаш – вземай, знаеш ли, аз съм свършил университет. " Аз ви казвам, едва ли в един месец ще имате един мющерия. Смирение трябва. Ще му дадеш и през деня, който мине, да остане една идея, че като се върне дома, ще каже: "Срещнах един млад момък, тъй весел, продаде ми череши, пак ще ида при него. " Може вие да започнете някое изкуство, не за постоянно, да станете бакалин, един малък опит на вашия клас направете с череши, с мекици, двама-трима души. Но не като вземете всичко, че после да го изядете, не. Вий може да го направите, аз зная – между вас има много смели. Кое е по-хубаво, да чукате камъни ли, или да продавате череши и да продавате мекици? Всички занятия имат възпитателен характер.

Когато човек придобие туй, което му липсва, той трябва да промени професията си. Ученикът в цялото свое съществуване, като вземе, трябва да мине през всички професии. От най-ниското стъпало до най-високото. Не трябва да седите на едно стъпало. През всички стъпала, колкото и да са малки, не прескачайте. Да не се срамувате, като дойдете на долното стъпало. Вие може да си създадете някои свободни занятия. Онези, които са на работа, могат да създадат такава временна работа на някой, който няма. Пък като се разменяте 5 - 6 души, ще си почивате. Туй само като един проект. Зимъска – мекиците, сега през лятото – плодове. Мнозина от вас се оплакват: "Имаме колонисти на Изгрева, няма кой да им носи хляб." Те мислят да си хванат някои хора от света да им носят хляб и зарзават. Сега някой от вас може да каже: "Ние ще ви донесем." отвън, само да изучите света, своите вие ги знаете. Всички професии, за да се изучи външният свят, характерът на хората. Основната идея, която трябва да остане в ума ви –

Човек на своите си не може да слугува, на чужди трябва да слугува. Казвам, мекици мъчнотиите произтичат ли от вашето естество, или не? И радостите, и скърбите. Като станете сутрин, да знаете кой предмет занимава ума ви. За една седмица, като станете сутрин, забележете каква реална идея изпъква. Някои близки предмети, които са занимавали ума ви, дошли са тъй произволно като добри гости. Отбележете 10 - 15 души – ще си кажете своята опитност. В понеделник, като са станали, каква е била първата мисъл, която е дошла? Запример един казва: "Да има една чаша чай да изпия. " Друг му минава мисълта: " Да ида на баня. " Трети: "Да имам някоя хубава шапка. " И т.н. Интересно е кои идеи най-първо ще ви занимават. Кои идеи изпъкват в ума ви? Щом се събудите – първата идея! Първата мисъл, която прониква, отбележете я. Тя не произтича от вас, като гостенка идва в ума ви. Събуждате се сутрин, слушате: "Мляко, мляко... хлебаро, хлебаро!" Това е първата идея. Или дете се е разплакало, или стряскаш се от сън, два котарака се карат или чуваш птичка пее – кое е, което прониква за пръв път в съзнанието ви, ще го отбележите. Туй е един символ.

"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Тридесет и първа лекция на Младежкия окултен клас
13-ти юни, 1926 г., неделя,19.часа, София – Изгрев

Начало: 19:00

Произход на страданията

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, живот, всички, себе, сега, крепи, естество, аз, мисли, хора, идея, ум, страдания, земя ,

 Младежки окултен клас , София, 13 Юни 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

Коя е най-важната задача за днес? Колко е часът сега?

Отговор: 20 часа.

Коя планета господства този час на Земята?

Отговор: Слънцето.

Наблюдавали ли сте кои предмети ви влияят най-много? Като ставате сутрин от сън, следете всеки за себе си кои предмети ви влияят най-много. Човек трябва всеки момент да се изучава, да се възпитава, както художникът възпитава очите си. Когато рисува, той изучава най-дребните линии и се старае да ги предаде такива, каквито са в действителност. Колкото по-точно художникът копира образите, толкова е по-добър, по-голям майстор. Някои художници мислят, че могат добре да рисуват, но като започнат работата си, виждат, че не излиза така, както са си я представяли. Не само художниците изпадат в това положение, но и всеки учен. Някой писател си представя, че като започне да пише, мислите му ще се леят като вода от неизчерпаем извор, но вижда, че се е лъгал. Щом започне да пише, мислите му се прекъсват, нищо не може да напише. Той става, разхожда се из стаята, но мислите му не текат леко: каквото напише, заличава го. Защо? - Съзнанието му не е още пробудено, не е много силно да задържа образите в себе си. Значи човек трябва да развива съзнанието си. Ако съзнанието на човека не е достатъчно развито, идеите му се заличават по същия начин, както морските вълни заличават написаното върху морския пясък. Някой мисли, че много неща знае, но щом дойде една силна мисъл в неговия ум, и тя като силните морски вълни заличава всички слаби мисли, които са съществували преди нея. Колкото по-силни са образите на мислите, толкова по-здраво се отпечатват те в човешкото съзнание. Ето защо човек мъчно може да възприема и задържа отвлечените мисли в себе си. Когато се заговори за красивото, за идеалното в света, човек веднага започва да си представя някакви красиви, съвършени образи като идеал на съзнанието си, но той никъде не среща такива образи. Умствено човек си представя красив, идеален образ, но рече ли да го нарисува, не може. Умствено той си представя красив, идеален човек, но как и къде ще го намери, не знае. Този образ съществува в съзнанието на човека, но мъчно се намира вън от него. Кога и къде се е явил този образ, той и това не помни. Обаче чувството за красота не е еднакво развито във всички хора. У някои то е много слабо развито.

Красотата е една от проявите на Живота. Красота има и в музиката. Например ако гледате нотите на някое музикално парче, и в тях можете да намерите известна красота. Тя е външна красота, но има и вътрешна красота - в самата музика. Често красотата, както и устойчивостта, се произвеждат в контрастите. За да прояви устойчивост, човек трябва да се постави върху един висок планински връх и в една долина. Например ако в човека се роди едно чувство, по-високо от Хималаите, той трябва да бъде в подножието на това високо чувство. При това положение само той може да прояви устойчивост. Обаче ако човек се намери между едно свое чувство, подобно на долина, и сам той е в долина, непременно ще прояви неустойчивост. Такъв човек наричаме ние човек на настроенията. Настроението е пясъчна пустиня, в която вятърът разнася пясъка от едно място на друго. Чувствата могат да се уподобят на оазис, в който блика живот. Обичта подразбира живот между върхове и долини. Колкото по-идеална е обичта, толкова по-високи са върховете и по-дълбоки са долините. И тъй, колкото по-големи са контрастите в живота на човека, толкова по-големи са възможностите му да се познае. Като се намери при такова положение, човек казва, че има големи изпитания. Не е достатъчно да каже, че изпитанията му са големи, но той трябва да знае външни или вътрешни са изпитанията му. Ако страданията и изпитанията на човека произтичат от неговото естество, той трябва да се радва, да благодари, че му са дадени условия да расте. Същото може да се каже и за радостите му. Обаче ако страданията и радостите на човека произтичат отвън някъде, условията му да расте са по-малки. Скърбите и страданията на човека не са нищо друго, освен нереализирани радости. В желанието му да ги реализира се проявява неговата воля. Срещате ученик или студент, който е бил късан два-три пъти на изпит. Ако е волева натура, той ще употреби повече усилия и труд и пак ще издържи изпита си.

Мнозина се оплакват от страданията си, че са били непосилни. Това е неразбиране на законите на Природата. Природата дава на човека такива страдания, които отговарят на силата на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля. На всеки човек се дават толкова страдания, колкото може да носи. От разбиранията на човека зависи по-леко или по-мъчно ще понася страданията. Например лекар, който работи 1020 години между болни, в края на краищата ще възприеме някои от техните отрицателни състояния и преждевременно ще се разстрои. Обаче ако познава законите за трансформиране на енергиите, той лесно ще се справи с всички отрицателни състояния и ще остане незасегнат от тях. Адвокатът, свещеникът също се занимават с отрицателните състояния на хората, вследствие на което се свързват с тях и започват да страдат. За да се избавят от тези състояния, лекарят, свещеникът, адвокатът трябва да знаят новите методи, чрез които да помагат. Когато лекува болни, лекарят трябва да помага, без да се свързва с тях. За да повдигне болния, той трябва да внесе някаква нова идея в ума му. Ако лекарят не може да повдигне духа на болния, ако адвокатът не може да вложи в ума на клиента си една права мисъл и ако свещеникът или проповедникът не могат да обърнат грешника към Бога, те нищо не печелят. Тяхната работа води към загуби и разрушавания, но не и към печалби. Истинска работа е онази, която води към придобивки, които повдигат съзнанието на човека.

Изобщо всички професии днес имат за предмет отрицателни състояния. Съдията, учителят също се занимават с отрицателните постъпки на хората. Съдията разглежда престъпленията на хората. Учителят покрай задачата си да преподава се занимава и с простъпките на учениците. Той има работа с неоформена пръст. Хора, които имат положителна професия или положително изкуство, са изложени на опасност да превърнат положителните енергии на обкръжаващите в отрицателни. Ония пък, които се занимават с отрицателни професии и изкуства, превръщат отрицателните енергии на човека в положителни. Оттук вадим заключението, че всеки човек може да послужи само като условие за събуждане на положителните или отрицателните енергии в другите хора, без той сам да ги е предал от себе си. Химикът дава условия на елементите да се събират, изваждат, умножават и делят, но той сам не извършва тези действия. Способността на елементите да влизат в реакции помежду си е в самите тях, а не в химика отвън. Химикът дава възможност на киселината и на основата да се съединяват и да образуват сол, но способността им да се съединяват е в самите тях. Химикът действа за съединяване на водорода и кислорода, за да се получи вода, но способността на тия елементи да се съединяват е в самите тях. Горе някъде, в безпределното пространство, кислородът и водородът съществуват в свободно състояние, отделно един от друг. Когато водата на Земята изгуби своята жизненост, водородът и кислородът слизат от безпределното, от етерното пространство, съединяват се, образуват вода, която обновява водите в океаните и в моретата. Това обновяване става непрекъснато. То се дължи на онзи запас от електрически течения, които се движат от север към юг по земната повърхност. Тези течения движат Земята около оста и. Учените са забелязали, че водата на Земята постепенно намалява. В етерното пространство има повече вода, отколкото на Земята. Някои окултисти обясняват този факт със запушването на три важни източника на Живота. Щом водата се намалява, и човешкият живот се намалява. Значи каквито промени стават със Земята, същите промени стават и с човешкото тяло. Голяма част от тялото на човека е вода. Много хора боледуват от липса на вода в организма им. Влагата, водата е причина за топлината на организма. Отсъствието на вода охладява организма. Многото вода пък го сгоре- щява. Човек трябва да живее правилно, разумно да използва енергиите, които идат от Слънцето, за да създаде около себе си здравословна, приятна атмосфера. Ако живее добре, човек привлича към себе си теченията, които идат от Слънцето, и образува оазис, източник на живот и сили. Природата гледа с добро око и разположение на разумния; неразумния обаче тя наказва, тъпче го безпощадно.

За да събуди човека, за да го накара правилно да живее, Природата му изпраща ред страдания. Страданията не са нищо друго, освен стремеж на Природата към събуждане на съзнанието на човека. Като види, че някой човек се е захласнал в някоя временна идея, която и дребните същества са разрешили, Природата му изпраща едно страдание, за да го събуди. Например той седи и мисли как да прекара живота си. И буболечките са разрешили този въпрос. Човек ще прекара живота си или като минерал, или като растение, или като риба, или като птица, или като млекопитаещо, или най-после като човек. Не е въпрос животът да се прекара. Животът трябва да се използва. В музикалното упражнение Мисли, право мисли, което миналия път ви дадох, се среща думата крепи. Мисълта може ли да се крепи? - Могат да се крепят само ония неща, които имат материален, физически характер. Например тялото като физическа проява може да се крепи. Казано е в песента: „Свещени мисли за живота ти крепи." Това подразбира условия, при които известни мисли и идеи могат да се проявят. Значи мислите, които човек има за живота, не са укрепнали още и трябва отвън да се подхранват. Думата подхранвам има отношение към сърдечния, а също и към душевния живот на човека. Какво може човек да подхранва в себе си? - Чувствата си. Илюзиите подхранват ли се? - И илюзиите могат да се подхранват. Съвременните хора си служат с думите илюзия, настроение и т.н. Какво представлява настроението? На какво се дължи настроението? - Настроението в човека се дължи на това, че понякога умът, сърцето и душата му не се проявяват едновременно. Когато умът, сърцето и душата на човека не са в единство, той се колебае: ту решава нещо, ту го отрича. За такъв човек казват, че е на настроения.

Сложно, обширно нещо е човешкото естество. Като живее, човек непрестанно се движи, прави екскурзии ту в областта на сърцето, ту в областта на ума, ту в областта на душата си. Понякога човек се натъква на някоя пустиня в себе си и тогава идват обезсърчението, отчаянието, лошите и мрачни настроения. Той казва: „Няма смисъл животът. От мене нищо няма да излезе." Щом се натъкне на една от пустините на своя живот, човек трябва да знае, че му предстои грамадна работа върху себе си, и да започне да работи. Той може да превърне пустинята във велик оазис на Живота. Като излезе от пустинята, човек ще се натъкне на някой връх в себе си. И това не трябва да го отчайва - да мисли, че само скали има в него. Върхът, скалите в живота представляват гръбнака на неговия живот, отдето тече всичката енергия. След дълги обиколки по своето обширно естество, най-после човек дохожда в полето на своя живот, в градината на обикновения си живот - на индивидуалния, личния живот. Индивидуалният живот е микроскопическа проява на човешкото естество.

И тъй, когато хората се оплакват от живота, те трябва да знаят, че се намират при неблагоприятни условия, които неизбежно трябва да преживеят. Те се намират или в пустинята на своя живот, или на някой висок връх, и то през зимата, или пък на някое необработено поле. Ако са попаднали в някоя пустиня, те трябва да я обходят набързо, с автомобил, а не с камили; ако са попаднали на някой от високите снежни планински върхове, те трябва да имат всички приспособления, каквито условията ги изискват; ако са попаднали на някое необработено поле, те трябва усилено да работят, да подобрят условията му, за да могат да сеят и да жънат своите плодове. Такова нещо представлява животът: съчетание от добри и лоши условия. Човек трябва да разполага с всички приспособления, за да може да подобри лошите условия и да използва добрите. Преди повече от 20 години един млад момък, завършил с успех гимназия, се принудил да точи ножове, за да се прехранва. Той потърсил някаква работа, но не могъл да намери. Отишъл при един свой приятел и го помолил да му даде 150 лева назаем, за да си купи едно точило. Купил си точило, закачил дипломата си на него и тръгнал из града да точи ножове. След три месеца изплатил дълга за точилото си, но не се минало много време, и той могъл да постъпи в университета. Смел бил този младеж и затова лесно могъл да си пробие път в живота.

Щом сте дошли на Земята, вие трябва да бъдете смели и решителни, да минете през всички изпитания, които животът ви носи. Ще минавате през тесни пътечки на планински върхове, ще газите през реки; ще минавате и през пустини. Каквото и да правите, изпитанията ви чакат, не можете да ги избегнете. Вървете напред и не се обезсърчавайте. Често богатите синове се обезсърчават повече от бедните. Защо? - Защото бедният човек е оставен повече на себе си: той разчита на своя труд, на усилията си, с които изкарва прехраната си. Той се е калил в живота, вследствие на което може да се справя с мъчнотиите и изпитанията. Докато богатият баща изпраща на сина си всеки месец по няколко хиляди лева да учи, синът е бодър, следва учението си. Щом бащата се разболее или замине за другия свят и престане да праща пари на сина си, последният се обезсърчава, отчайва се от живота, не знае какво да прави. Страданията каляват човека и го правят годен за живота. Труден е животът, докато човек се качи на високия връх, докато излезе от пустинята и докато преплува бурното море. Щом мине тези изпитания, той ще се намери в един замък, заобиколен от близки и любими хора, които ще го угостят. След това той ще се върне у дома си, в Отечеството си, отдето някога е излязъл.

Следователно, щом сте дошли на Земята, ще знаете, че и добро, и зло може да ви се случи. Никога не дръжте в ума си мисълта, че животът е пълен само със страдания или само с радости. Злото и Доброто неизбежно следват човека. Те са негови спътници. Натъквате ли се на настроения, ще знаете, че минавате през пустиня. Когато чувствата ви се развиват, вие минавате през поле, в което едновременно растат и хубави цветя, и магарешки тръни. Какво да правим с лошите чувства? - Ще ги оставите да растат свободно, както и добрите чувства. Имат ли право лошите чувства да растат между добрите? - Едно лошо чувство има право да расте, да живее между десет добри. Един беден ученик има право да мине между десет богати ученици. Законът е такъв. И обратното е вярно: едно добро чувство има право да расте между десет лоши чувства. Как се справят хората с обезсърчението? На какво се дължи то? - На липса или отсъствие на нещо в човека. Вие лесно можете да се освободите от него. Как? - Като си купите това, което ви липсва. „Отде ще вземем пари?" - Ще продадете скъпоценностите си, които близките ви са подарили. Защо са ви нужни украшения? Превърнете безценните неща в ценности и вие ще се насърчите. Сама по себе си земята не е ценна, но като я обработите и насадите с жито, с царевица, с плодни дървета и зеленчуци, тя става ценна. За една година само човек може да забогатее. Като се намери в трудно положение, човек трябва да мисли каква работа да започне, която за времето и за дадените условия да даде добри резултати.

Като от ученици от вас се иска смелост и решителност. Пред каквито мъчнотии и да се намерите, вие трябва да бъдете готови на всичко. Закъсали сте, нямате пет пари в джоба си. Какво ще правите? Няма да просите, разбира се. Не ви остава нищо друго, освен да се съгласите да станете дребен бакалин или търговец: започнете да правите мекици или да продавате череши. По този начин ще влезете в близък контакт с хората и ще видите, че колкото по-добра обхода имате с тях, толкова повече ще ви посещават. Всички занаяти, всички изкуства действат върху човека възпитателно. През всички свои съществувания ученикът трябва да мине през ред занаяти и изкуства, от най-ниското до най-високото. Щом се спре върху даден занаят и придобие онова, което му липсва, той трябва да напусне този занаят и да започне втори, трети и т.н. Човек не трябва да прескача нито едно от стъпалата на живота, но по никой начин той не трябва да седи на едно стъпало по-дълго време, отколкото му е определено. Вие можете да си избирате свободни занаяти, които да не ви ограничават. Занаятите, изкуствата имат и това значение още, че чрез тях човек влиза в контакт с външния свят и го изучава. Основната идея, която трябва да остане в ума ви, е, че мъчнотиите и страданията имат двояк произход: едните произтичат от естеството на човека - това са вътрешни страдания, а другите - това са външни страдания, които идат от външния свят, от обкръжаващата среда.

В продължение на една седмица от днес правете следните наблюдения върху себе си: като ставате сутрин, отбелязвайте си коя е първата мисъл, дошла в ума ви. Направете опит да видите отвън ли е дошла, или отвътре, от самите вас. Като прави тези наблюдения върху себе си, човек ще се натъкне на много странични мисли, които идат отвън някъде като гости на неговото съзнание. Човек трябва да се изучава, да дойде до вътрешно познаване на своето естество.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

НАГОРЕ




placeholder