Тази сутрин ще ви дам една много малка закуска, за да може да работите добре. Ще ви изнеса един малък пример. Когато Бог създаде света, всичките хора били щастливи, но нямали какво да работят. Затова започнали да се молят да им изпрати Господ какво да правят. Затова Господ изпратил един ангел с една много голяма торба да даде наставления на хората, кой какво да работи. Хората не били тогава толкоз много колкото сега. Те били на брой около хиляда души. Като тръгнал ангелът, понесъл торбата, която била пълна с пакети. Всичките подаръци седели в тези пакети. Когато тръгнал, ангелът наближавал земята, разглеждал я, той видел една красива мома. Тя била царска дъщеря, която се къпела в един хубав извор. Той се така захласнал в нейната красота, та забравил чувала си и изпопадали всичките пакети по земята. Хората се разтичали и всеки взел каквото му попаднало, разграбили пакетите, не както било предназначението, всеки не отишъл на своето место и затова се родило разногласие между хората. Върнал се ангелът при Бога. Попитал го: “Раздаде ли пакетите на хората?” Ангелът казал: “Господи, видех една красива девица, която Ти си създал, че забравих да ги раздам.” Господ му казал, че ще го прати втори път на земята, да се научи да не ги забравя. И досега този ангел във всинца ви учи да не ги забравя. Този ангел все и той е недоволния във вас. Всички вие носите торбата, която Господ ви е дал, като ви е изпратил от Небето да раздадете тия блага и те са изпопадали без да отидат на своето место.
В новата епоха този ангел ще се освободи, ще се върне в своето отечество и за толкоз хиляди години той ходи от човек на човек, за да проверява кой пакет е взел. Всичките пакети са били надписани. Вие се захласвате всички в тази красивата царска дъщеря. А, знаете ли коя е тя? То е светът. Светът, във всичките свои проявления, в които ние се захласваме Някой път, той е царската дъщеря. Не е лошо човек да се захласва. Човек има право да се захласва, само когато изпълни своята длъжност. Той трябваше да раздаде всичките подаръци и тогава да се захласва. В новата култура човек има да разучава четири неща: да оцени благата на своя дух; да оцени благата на своята душа; да оцени благата на своя ум и да оцени благата на своето сърдце и да послужи на Господа с всичкото си сърдце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух. Те са четирите пръста. Силата на палеца, силата на показалеца като се съберат, тогава може да работят всичките.
Първият пръст, това е неговият дух, вторият пръст, това е неговата душа, третият пръст е неговият [ум] и четвъртото, малкото пръстче е неговото сърдце. Палецът показва Божественият дух, Божественият свят, това е Любовта. Те винаги трябва да се съберат с големия пръст да съберат сила чрез него. Ако не ги подкрепи, те са безсилни. Тогава, когато вие отслабнете, съберете пръстите, турете палеца и кажете: “Аз ще работя с моя дух, с моята душа, с моя ум, с моето сърдце ще работя за Бога.” Нали сте видели хората как събират пръстите си. Какво искат да кажат? - Знаете ли аз какво имам? И аз не го зная. За да се създаде първият пръст, всички мощни духове са работили за създаването в фабриките. Той се нарича пръст на Юпитер - едно от великите божества на миналото. За да се образува вторият пръст всички възвишени души са работили да създадат този пръст. Този пръст е на Сатурн - на едно паднало божество. То е пръстът на човешката разумност, на човешката съвест, на човешката справедливост. За третия пръст са работили всички възвишени умове, той е пръстът на Слънцето. Той е пръстът на хубавото, красивото, възвишеното в света, пръстът на науката. За малкия пръст са работили всички възвишени сърдца да направят малкия пръст. Той е пръст на Меркурий, тъй нареченият секретар на боговете.
Та вие често трябва да попипвате малкия си пръст и да кажете: “Моля, кажи ни какво трябва да правим.” Този, малкият пръст се занимава с всичките материални работи в света. Големият пръст това е Божественото в човека, Божественото сърдце, от което излизат всичките енергии и се подкрепят пръстите в човека.
Вие не трябва да правите погрешката на един цар в древността. Аз ще ви кажа каква погрешка е направил. Погрешката, която царят направил, е погрешката, която един от неговите поданици направил. Той си посадил една градина и посадил три дръвчета от череши, най-хубавите череши, които имал. Когато черешите узрели, той напълнил една табла, турил я на главата си и тръгнал да иде при царя да занесе тия плодове. Но по пътя вземал по една череша - дали са сладки, дали ще ги хареса царят. Докато иде до царя вземал и опитвал и останали само две череши. Като отишъл при царя, царят го попитал: “Как се яде това нещо?” Той взел и изял и двете череши. Царят видел как се яде, но сега сами ще си теглите заключението.
Отче наш
Вторник, 15 август 1939г.
На билото над палатката на Учителя