Когато Девор наближи кладата, цялото му същество се ужаси от страшната картина. Огнените езици се издигат яростно в небосвода и згряха прохладния въздух. Девор направи усилие да извика гръмогласно, но горещия въздух го задави и той едва изговори:
Д е в о р.
„Свобода или огън“!
О! Изверг и палач ехиден, освободи Славяна; тя е невинна! Тя не трябва да гори! Защото е свещена жрица, Дева от плеадите небесни. Очите на звездите я съзерцават, а Боговете достойно уважават. Отвържи ръцете й, и освободи я от огъня на страстите си. Чуй ме подпалвачо жестоки, огаси тази пещ на разврата, която осквернява душата и сърцето! Разруши основите на кладата и вертепа, в който тровиш Девите на чистотата!
Явление второ.
3емон не искаше да чуе апела на Девора. Той прави последен опит да покачи Славяна на кладата.
Д е в о р се хвърля всред пламъците, за да грабне Славяна, ала среща противодействие.
3 е м о н.
На теб казвам, чужденецо! Недей се така смело до мен доближава, защото ти сега ще опиташ отровната ми шпага!
Д е в о р.
Не се плаша от твоята отровна шпага, глупецо! А бъди така разумен и освободи Славяна.
Явление трето.
3емон измъква от ножницата шпагата си и направи замах да прободе смъртоносно Девора.
Мишците на Девор се укрепват и той смело сграбва острието на шпагата и надве я пречупва!
3емон се препъва и пада върху горящата клада. Нададе се страшен рев. Огненитe езици доволно и радостно се издигат над голямото езеро; пламъка им освети тъмните усои.
Ужасите смразиха Славяна; тя се изплаши; Девор и казва:
Д е в о р .
Ти, дъщеря на плеядите небесни, жрица на безсмъртния Аполон, достойна си да бъдеш отново в царството на светлите Деви! Защото, заради девството и чистотата си, ти днес победи смъртта и тъмнината! Сега, бързо да бягаме към планината!
Явление четвърто.
А р и я н а. чу писъците на 3емон и бързо се въоръжи и го потърсва. Тя даде сигнал на тревога. Блеснаха тъмните й очи. От ноздрите й изригваха тъмни облаци — и те замъгляваха всички пътища. Стоманената му шпага проблясва всред тъмнината и надаваше страшен звън! Тя бързо се отзова при кладата и намери черния прах от 3емон който потъваше в дълбочините на голямото езеро. Тя разбра за случката от пречупената шпага на 3емон.
А р и я н а.
Ето, шпагата му пречупена на две, а дълбокото езеро още се вълнува от потъващия му прах. Той е поразен и хвърлен в огнището. А от онази бунтовница, ни следа от нея. Тя е избягала с Девор. Трябва бързо да ги преследвам, докато не са стигнали върха на планината.
Явление пето.
Славяна и Девор се скитат из тъмните пущинаци и търсят изходните пътища за планината. Но, уви! Страшна пропаст се изпречва пред тях.
С л а в я н а.
Мили Д е в о р, пред нас е страшна пропаст, как ще я отминем? Назад е невъзможно, а ровът смъртоносен.
Д е в о р .
Уповай на Боговете, мила Славяна, и бъди бодра! Тази нощ е последна за страданията ти. Ти си вече свободна.
Явление шесто.
Настига ги Арияна, пред страшния ров! Започна жестока борба на живот и смърт.
А р и я н а.
Тежко ви на душите, нещастни беглеци! Всред мрачния ров е гробът ви. Ей сега ще затворите очи, всред земята, на оскърбената царица на нощта. Вие смело поразихте 3емона, славата на моя чар, и оставяте мене сама, нещастна и сирота. Проклети бъдете пред моето лице! И умрете за вЯчни вЯкове!
Явление седмо.
Блесна стоманена шпага и прободе гърдите на Девора. Страшни болки пронизаха сърцето му. Гръмовита молния проблесна и Арияна с ужас падна в мрачния ров! И ровът я погълна!
Д е в о р.
Славяна, мила моя богиньо, страшна е моята участ. Аз съм ранен в сърцето и едва ли ще мога да видя слънчевите синове с хвърчащите колесници, които идат да видят славната победа над 3емон и Арияна.
Но ти, моя мила, с колесницата на зората отведи душата ми на високата планина! И от там тя да бленува във векове за твоето сърце и свян!
Явление осмо.
Девор прави мъчителни опити да затвори очите си. Славяна коленичи, и от очите й се отронват горещи сълзи, които падат върху пребледнялото лице на Девор. Те стоплиха изстиващата му усмивка. И той отново се усмихна и казва:
Д е в о р .
Мила Славяна! Затрептяха на двама ни сърцата и душите ни се сляха! Такъв бе заветът на Боговете, и така стана!
С л а в я н а.
(се моли)
О, Богове! Тежка е съдбата, но сладка е победата! Чуйте ме сега! Дайте лек за раненото сърце, що гасне пред очите на новата зора. Нека отново тез очи проблеснат и в лазура безсмъртен, живота вечно да съзерцават!
Явление девето.
В този трагичен момент, става нещо чудно! Всред тъмнитe облаци просия светлият образ на Ханан. Живите му очи се впиват в хероичната двойка. Той позна Девора. Приближава се до него и шепне:
Х а н а н.
Нима той е ранен? Тъмният лъч на нощта е пронизал гърдитe му, а злият дух на сладострастието е отровил кръвта му?
(Просълзен казва):
Девор, чадо мое, аз те търся; дълго те чаках. Душата ми е скръбна, духът ми пее жална песен. Ела, чадо мое, по-близо, за да те почувствува душата ми, и сгрееш отново сърцето ми.
Явление десето.
Девор отваря очи, вглежда се в Ханан и го познава. Прави опит да стане, но отново пада на земята.
Д е в о р .
Великий жрецо, прости ми! Аз съгреших пред съвестта и разума. Затова душата ми е мрачна, очите ми загасват, сърцето ми е ранено и замира. Развратът опорочи светлите ми мечти, а жаркото вино на тъмнитe страсти огаси благороднитe ми чувства и желания. Ето ме, — Аз съм мрачен, облечен в дрехата на падението. Благий учителю, укрепи духа ми, дай мир на душата ми и спокойствие на съвестта ми!
Явление единадесето.
Х а н а н.
Великия жрец се просълзи, и тайнствен акорд се изля от душата му!
Моята любов ти прощава, моят разум те спасява. Моят дух те възкресява. Стани, чадо мое, и да вървим! Ето колесницата на слънчевите лъчи те чака! Тя ще полети към висините, лазура и царството на светлината. Там те чакат твоите братя и небесните Богове!
Явление дванадесето.
Девор се изправя, но от раната протича кръв. Той се уплаши и пада в несъзнание. Славяна отчаяно изрева. Ханан раздра дрехата над гърдите на Девор и с голямо хладнокръвие измива раната с чиста вода от извора на високата планина. Девор се свести, и нежна усмивка се изля по лицето му. Славяна радостно извика: — той оживя. Ханан се вглежда в Славяна изпитателно. Девор отново направи опит да стане. И наистина, той се почувства достатъчно бодър. Болките се затъпиха и сърцето пулсира нормално. Славяна, възрадвана от това, се просълзи и казва:
С л а в я н а.
Поклон пред твоя могъщ дух велики жрецо. И слава на твоята бащинска десница. Която откри нов свят за изгасващите очи и свещени трепети на замиращото сърце. Ти си ново слънце, светлите ти лъчи стопиха образитe на тъмнината. И падна вековния грях в страшния ров и дълбоките води!
Х а н а н.
(Хвърли поглед върху Славяна)
Ти коя си? Прелъстителка, или убийца? Робиня или Богиня?
С л а в я н а.
Не съм прелъстителка, убийца и робиня. Аз съм оскърбена Дева, открадната от лазура, дъщеря на плеадите небесни. Дълго вече аз страдам. Очите ми са изморени от обилни сълзи, сърцето ми е разбито от бурните страсти. Немога повече да остана в земята на веригите и смъртта.
Х а н а н.
Как си дошла тук в плен?
С л а в я н а.
Разхождах се из градината на звездите, и пиех ароматичен нектар от цветята, нападната бях от 3емон и ме отведе в плен.
Д е в о р .
Славяна е мила и добра. В нея гори пламъка за свобода и право. Тя е отломък от свещената канара, първи повик на живота и глас на битието. Тя е богиня на необятна любов и светла звезда от лазура. Бори се херойски при ужаса на горящата клада и страшния ров. Тя презря лъстителните обятия на 3емон и чаровните тъмни нощи на Арияна — вековната лъстителка на Змия, която е наранявала светлите пилигрим, които пътуват из далечните земи. Великий жрецо, нека и Славяна се качи на слънчевата колесница и дойде с нас в царството на светлината. За нея аз се борих и паднах ранен в борбата!
Х а н а н. (се просълзи).
Ти, дъще на плеядите, бликащ извор на скръб и радост, фатална нощ и светло утро, блага усмивка и ромящи сълзи, дете в люлката и героиня на кладата, стремеж и вечен блен, в чиито жили тече кръв на жреците и любовни пламъци в сърцето. Ела с нас, и качи се на слънчевата колесница и тя ще те отнесе в необятната земя на радост и свобода, где живота, таз светиня, се излива в вечна красота!
Светящата колесница се понесе, по дългия път на слънчевите лъчи. Тайнствен акорд прозвуча и блеснаха седемте цвета на дъгата. Златистите им къдрави коси са накитени отново с светящата диадема на звездите. И бялата им дреха се сля с лазура!
