ЛУНА

Звездният мир АСТРОЛОГИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ЛУНА Приемаме по безспорен начин, че качествата на членовете от Слънчевото семейство, които астрономията описва, определят естеството на силовите течения и на влиянията им върху Земята, върху живота на нея и по-специално върху човека. Луната е най-близкото до Земята Небесно тяло и се намира средно на 385 000 километра, като при най-близкото си положение (перихелий) идва на 356 410 километра, а при най-далечното (афелий) - на 406 740 километра. От това приемаме, че нейното влияние е много силно, макар размерите й да не са големи (диаметър около 3500 километра). Разликата между най-далечното и най-близкото й отстояние спрямо Земята е около 50 330 километра, което за нейната малка орбита е значително. Затова влиянието на Луната при перихелий е много по-силно, отколкото при афелий. При перихелий за едно денонощие тя изминава около 14-15°, а при афелий - около 12°. Малкият размер на Луната показва, че макар влиянието й да е силно, то засяга предимно обикновените и повърхностни прояви у човека, било интелектуални, емоционални или творчески. Хората със силно лунно влияние стигат най-много до средна интелигентност. Средната плътност на лунното вещество е 3.33 по-голяма от тази на водата, докато на Земята тя е 5.5. Това говори за две неща: първо, че Луната се е образувала много по-късно от Земята и второ, че нейното влияние подтиква личността към по-отвлечени неща, към по-малък контакт с материалното, към по-отвлечени науки, събуждайки и развивайки въображението. Около оста си Луната се върти бавно: едно завъртване по отношение на звездите тя прави за 27.25 денонощия, което е т. нар. сидеричен месец. По отношение на земния наблюдател лунното завъртване е за 29.5 денонощия, което е т. нар. синодичен месец. С бавното си въртене Луната дава на родения под нейното силно влияние стремеж към спокоен, безметежен, лишен от напрежение живот, липса на устрем за изява, боязливост, страхливост (особено по отношение на своето здраве и смърт) и подчертана променливост. Оста на лунното въртене е почти перпендикулярна спрямо еклиптиката, което е най-ценното лунно качество, определящо добра преценка и истинско разрешаване на всяка поставена задача, добра интуиция, говореща за много тесен контакт с идейния свят. Отразяващата способност на Луната (т. нар. албедо) по отношение на падналите върху нея слънчеви лъчи е слаба: отразява само 7% и поглъща 93% от тях. Това придава на нейното влияние жажда да задържа придобитото и стремеж към неговото запазване. Придава също добра памет, правейки челото изпъкнало в средната си част; гарантира добър апетит, придавайки известна пълнота на тялото. За последната допринася и склонността към домоседство, избягването на движения и напрежения. Луната няма атмосфера, затова лунните типове лесно споделят впечатленията си и всичко, което ги вълнува, без каквато и да е било сериозност и задълбоченост. Движението на Луната около Земята е особено сложно: притежава най-дългата формула и е крайно променливо. Затова хората под силно влияние на Луната са променливи и непостоянни. Луната със своето влияние има отношение към гръбначния мозък и всички жлези с вътрешна секреция, но на първо място - към стомаха, млечните жлези, женските полови жлези и полово влечение; всички те при силно лунно влияние са активни. Луната е свързана със Зодиакално съзвездие Рак. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 60 звезди, но само пет от тях са от четвърта звездна величина. Тези звезди не са слаби, а са много отдалечени от нас и според закона на Доплер, до нас достигат вълните с малка дължина, които според астрологията имат добро и благородно въздействие върху лунното влияние. Най-характерното за това съзвездие е наличието на два звездни купа, единият от които преди откриването на телескопа се е виждал като размита мъглява звезда, но от древните звездобройци е приеман за звезден куп, наричан "Яслите". Едва след изобретяването на телескопа станало ясно, че тази звезда е звезден куп, в който се изброяват около стотина Слънца и заема пространство с диаметър от 16 светлинни години, на разстояние 520 светлинни години от Земята. Вторият звезден куп се вижда като звезда от пета величина и е съставен от пет слънца, които поради грамадната си отдалеченост могат да се виждат разделени само с по-мощни телескопи. В настоящата епоха, когато Слънцето влиза в съзвездие Рак, то прави поврат, тръгва на юг и от този момент започват най-топлите дни в Северното полушарие. Но не заради тръгването назад, Саабей е дал на това съзвездие име и образ на речен рак, защото около 22 декември също има поврат, когато Слънцето влиза в съзвездието Козирог. Саабей учел, че Луната се е появила значително по-късно, когато на Земята е имало вече живи форми, като насекоми и морски животни (без водни бозайници). Това твърдение е логично, защото на Земята сега съществуват 1 500 000 вида живи организми, от които 1 000 000 се падат на насекомите, а останалите 500 000 - на всички други животни. За да се създаде тази многобройност при насекомите, е трябвало те да са просъществували най-дълъг период. Същото се отнася и за океанските животни; те са се размножавали, както и сега, с обилно много яйца (хайвер), за които, след като бъдат изхвърлени, не съществува абсолютно никаква грижа и каквото и да било майчинско чувство. По това време в живите форми, грижа за потомството не е имало. Със създаването на Луната се заражда в тях майчинското чувство, а новите живи форми идват вече с него. Ракът е първото същество, у което това чувство се е зародило; той не изхвърля яйцата си, а ги държи под опашката си, докато се излюпят навън. Съзвездията, които имат звездни купове, носят и излъчват от себе си тези топли, мили и милосърдни майчински чувства. Но докато във всички други Зодиакални съзвездия, които имат звездни купове, съществуват и други обекти със силни изяви, нарушаващи чистите им влияния, то в съзвездието Рак няма такива и остават да действат чистите влияния на двата звездни купа като майчинско чувство. Затова Луната е майката и дава майчинството. Луната със своето влияние създава и оформя мозъчните центрове в задната тилна част на мозъка, които тласкат човек към продължение на рода, т. е. центровете на половия нагон. Създава още и мозъчните центрове за ядене (апетит), намиращи се пред горната част на ушите, и центровете на паметта в предната средна част на челото, за които споменахме.

НБ - Неделни беседи (1914 г. до 1944 г.)	Хронологичен списък	Азбучен списък
СБ - Съборни беседи (1906-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ООК - Общ Окултен клас (1922-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
МОК - Младежки окултен клас (Специален клас) (1922-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ИБ - Извънредни беседи (1897-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
КД - Клас на Добродетелите (1920-1926)	Хронологичен списък	Азбучен списък
МС - Младежки събори (Съборни) (1923-1930)	Хронологичен списък	Азбучен списък
РБ - Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
УС - Утрини Слова (1930-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
БС - Беседи пред сестрите(Четвъртачни беседи) (1917-1932)	Хронологичен списък	Азбучен списък
БР - Беседи пред ръководителите (1921-1930)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ПС - Последното Слово (1943-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък