Учителя прие един журналист и по време на разговора изнесе следните мисли:
Насилието не е култура, а е приготовление за култура. Трябва да престане насилието, за да има култура. В Бога няма насилие. За всяко насилие се плаща, идат последствия. Тези, които са извършили насилие, са неспокойни. Като отидат в другия свят, и там ще бъдат неспокойни – резултатите на греха ги намират и не могат да се избавят; само когато дойде съзнанието, тогава ще им се прости. Всеки извършен грях е извършен против Бога, нищо повече. Като убият един човек, вече извършват едно престъпление, с което нарушават Божия закон съдбата ги хваща – няма избавление, щом са съгрешили. Като съгрешат, де ще се избавят? Извършили са убийство, крият се в горите, но умират и в Невидимия свят ги чакат. Къде ще се дянат? В другия свят не можеш се скри! Сега човек употребява силата си по навика на животните, но Доброто, Интелигентността трябва да вземат предимство. Човек трябва да се отличава по Доброто; в животинското царство правото е на силния, а в човешкото царство правото трябва да бъде на слабия. Новото не може да дойде по никой начин чрез насилие. Абсолютно трябва да се отрече насилието като средство за идване на Новото; насилието ражда насилие.
Гостът попита: „Може ли да се избегне насилието?“
Щом имаме порядък на егоизъм, насилието е неизбежно, а щом имаме един Божествен порядък на Любовта, тогава насилието е излишно и се изключва.
Големият ще уважава правата на слабия. Като види някое дребно животно, например, мравка, ще я заобиколи, няма да я стъпчи. Няма да сече дървета безразборно. Човек, като придобие сила, забравя се и се възгордява – там е грехопадението. Сега сме в положението на точилото и ножа. Сега точилото и ножът оправят света и като го оправят, те се изхабяват, а и тези неща, които оправят, и те се изхабяват. Един българин вързал кучето за канелката на бурето с вино и го биел. Кучето, като се дърпало, дръпнало канелката, отворило бъчвата. Човекът като отишъл да гони кучето, изтекло виното. Та ние често, като бием кучето и ходим да го гоним, изгубваме условията, които имаме. Закон е: при насилието ние изгубваме добрите условия, които имаме.
Божествената наука изключва хипнотизма като лечебно и възпитателно средство. Защото при хипнотизма човек употребява насилие върху чуждата воля и тогава ще има обратна реакция.
Днес се повтарят баташките работи – да убиеш човек, без да го съдиш! Като види Бог, че човек злоупотребява с великите закони, дава му урок. Хората трябва да се покаят и да кажат, че убийство не се позволява. Да не се убива виновният. Убитият е по-опасен в Невидимия свят. Този, който не знае окултния закон, казва: „Да се убиват!“ Като се избият, те са по-опасни и винаги след това се влошава положението. Някои хора вярват в злото. Те мислят, че ще спечелят от злото и смятат, че като убият врага си, ще спечелят. А ако човек се убеди, че неговият враг ще стане по-силен след смъртта, няма да го убива. Някой казва: „За Бога може убийство.“ Не, не може! Никой народ не е прокопсал с убиване. Такъв е Божият закон. Ако можеш да създадеш един човек, тогава можеш да го убиеш и понеже не можеш да го създадеш, не можеш да го убиваш. Всяко убийство, всяка лъжа, всяко лицемерие излизат от съвсем друг източник. Там е смъртта. Не може да се повдигне човек с тях. Едно ще натьчеш, две ще разтъчеш. Старите евреи, като не знаеха закона, избиваха езичниците и последните се прераждаха у тях и положението на евреите се влоши.
Щом вървиш по пътя на греха, ще убиваш, а щом вървиш по новия Божествен порядък, там не става и дума за убиване. Злото никога не се побеждава със зло, защото злото става по-голямо. В Германия не трябваше да се убиват противниците. Като се убиват противниците е по-зле, опетнява се работата. Един човек, като убива гълъб, е със същото съзнание, както една мома, откъснала цвете, за да се окичи. Злото се побеждава с Доброто.
Всяка война носи болести, защото тези отрицателни мисли във време на военните дни причиняват болести като отровни газове и засягат организмите и на онези хора, които не участват във военните действия; тогава цялата атмосфера е пълна с тези течения. С отрицателните мисли във време на война се разклаща атмосферата на етера и това внася дисонанс в човешкия организъм. През войната е „карма-каръшък “, т.е. действа кармата. Сегашната Втора световна война е война на птиците-аероплани, на рибите-подводници, на костените жаби-танкове, на дърветата-пушки. На онези, които ме разбират, казвам го символично, а мога да го кажа направо: животинските сили в човека вземат участие във войната, а Божественото в човека или истинският човек не взема участие. Това, което вършат – войната, не е по Волята Божия и ще страдат. Един певец ми бе казал, че като давал концерт, между присъстващите дошъл и един инвалид – без крака и без ръце, труп, който слушал с интерес концерта. Певецът много се развълнувал, като го видял, мъчно понесъл тази картина. Ето такъв е резултатът на войната. Новото учение и Новият живот не допускат такива картини в Живота. Новото учение е живот на красивото, на радостното, на веселото, на доброто. Това е Божественият живот, който ще дойде, защото такава е Волята Божия. В Божествения живот всеки трябва да се остави свободен. Частното воюване между индивидите ражда колективното. Бог не създаде света за роби, за слуга, за затвори, за наслаждения. Бог създаде света за училище на своите деца.
