Много често вечер на Изгрева се събирахме на поляната, там където играехме сутрешните гимнастически упражнения, и често пеехме песните, които Учителя ни беше дал. През една такава вечер се създаде чудна хармония, пеехме с настроение, пълно със светлина. А моята мисъл все бе ангажирана около въпроса по кой начин се създават такива съвършени музикални творби, които поставят човека в чуден, извънземен свят. Общи фрази, които се поднасят за изящното творчество, като вдъхновение и като присъствие на музи и пр., ми бяха познати, но те изобщо не ме задоволяваха. Бях недалеч от Учителя, Който също пееше. Реших да Го запитам, как Той е създал това творчество. Когато песента привърши, аз някак простичко, без да подбирам за случая подходящи изрази, Го попитах: "Учителю, как измислихте тези песни?" Той се обърна и тихичко ми каза: "Аз не съм ги измислил." Исках да Го разпитам повече, да ми даде някои пояснения, но започна нова песен, после друга и друга, и така, аз останах сред песните, сам да търся изворите на тази чудна хармония.
