На Изгрева имахме два лимона и един портокал, посадени поотделно в три качета. Една сестра била обещала да се грижи за тях - поливане, чистене, окопаване и пр. Но както разбирам тази грижа от нейна страна не била на необходимата висота, защото един ден гледам Учителя, с някаква клечка чисти клоните на дръвчетата от паразити, които ги нападнали. Отидох и аз и най-усърдно се залових да чистя. След малко Учителя беше повикан за нещо и аз останах да довърша чистенето. Това направих най-старателно, защото в главата ми е златното правило: "Правиш ли нещо, то трябва да бъде по всички правила, особено когато става въпрос за нещо на Изгрева." Тъкмо свърших и ето Го Учителя при мен и ми казва: "Николай, лимоните са ти много благодарни!"
Сестрата, която беше проявила тази немарливост, изкара края на живота си нейде в провинцията в много тежко състояние. Видях я цялата парализирана.
