НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Живот, посветен на Бога

  Писма на Боян Боев -Том 2 - Боян Боев (1883 – 1963)
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='color: #000000'><span style='font-size: 24px;'>ЖИВОТ, ПОСВЕТЕН НА БОГА</span></span></p> <p class='bbc_right'><br /> <span style=''>Изгрев, 12 януари 1951 г.</span></p> <br /> <span style=''>Любезни брат,<br /> <br /> Тук желая да ви опиша един ден на Изгрева с Учителя. Пролетен ден. Цъфналите овощни дървета правят Изгрева приказно красив. Сутринта рано при изгряващите слънчеви лъчи играем с Учителя паневритмия на полянката. След свършването на паневритмията всички се приближаваме към Учителя, поздравяваме го с новия ден. Заобикаляме го и непринудено започва разговор както винаги след паневритмията.<br /> <br /> По едно време Учителя каза:<br /> <br /> Иде глад на земята! Пригответе се, та когато дойде гладът, да сте готови.<br /> <br /> Една сестра каза: Много ви благодарим Учителю, че ни казахте това, та да можем навреме да се приготвим - да си набавим жито, картофи, фасул, ориз, брашно и пр.<br /> <br /> Учителя каза:<br /> <br /> Не говоря за такъв глад. Иде глад за Словото Божие. Пригответе се за него. Та като дойдат гладните при вас, да ги нахраните.<br /> <br /> След това разговорът премина на друга тема. Стана доста топло и Учителя предложи да седнем на тревата и да продължим разговора. Тревата беше суха и топла. Красива беше картината, така насядали около Учителя, огрени от топлите слънчеви лъчи. Сред разговора Учителя каза:<br /> <br /> Мнозина искат да са близо до мене, като вървят след мене. Обаче кой е най-близо до мене? Човек може да е физически близо до мене, а всъщност да е далеч. Други може да са физически далеч, а да са най-близо до мене. Най-близо до мене е онзи, който чете Словото, което съм дал, защото той се свързва с онзи Божествен Дух, Който е говорил чрез мен. Ето защо четенето на беседите и лекциите е най-доброто средство за сближаване с мен.<br /> <br /> Един брат попита: Учителю, вие толкова говорите за вярата. Каква трябва да бъде тя?<br /> <br /> Учителя отговори:<br /> <br /> - Детинска.<br /> <br /> И после продължи:<br /> <br /> Ние тук се печем на слънцето. Знаете ли колко е спечелил всеки от вас, като е огряван така един час от слънчевите лъчи? Той е спечелил за един час такова богатство, което е равно на една кола, натоварена догоре със злато на кюлчета.<br /> <br /> Учителя стана, понеже дойдоха и му казаха, че са дошли гости от града, които желаят да говорят с него. Той отиде в гостната стая, където ги прие. След като прие още няколко души, той се прибра горе. Всичко утихна на Изгрева.<br /> <br /> Към 10.30 часа Учителя слезе от стаята си, влезе в големия салон, седна на пианото и почна да свири. Музиката, която излизаше изпод пръстите му, беше съвсем нова, импровизирана в момента, но проникната от мощ и сила, които повдигаха душата към вечното и възвишеното. Постепенно около Учителя се събраха доста ученици. Преди всичко дойдоха доста от свободните братя и сестри-музиканти с нотни листове и почнаха да нотират това, което той свиреше. По едно време Учителя почна да пее едновременно със свиренето. Така се създаде нова песен с текст и музика. Песента се повтори много пъти от всички присъствуващи. Музикантите бяха успели да я нотират. Това е един от начините, по които се създаваха новите песни на Братството.<br /> <br /> След това започна интересен разговор върху музиката. Учителя каза:<br /> <br /> Някой иска да развие гласа си. Знаете ли как може да направи това? При пеене да си представи живо, че пред него са гениите на музиката. И когато той живо си ги представи при пеене, то гласът му коренно се изменя, той се изпълва с вдъхновение и пее по съвсем нов начин. Как се обяснява това? - Той е направил вътрешна връзка с тези гении. И техните музикални сили се приемат и предават чрез него. Но като казвам музикални гении, не разбирам хора, а същества от невидимия свят.<br /> <br /> България сега е страна, където се твори новата музика. Откак почна в България да се усилва музикалност- та, небето почна да става синьо като италианското.<br /> <br /> Обедът отдавна беше готов. Всички в столовата очакваха идването на Учителя. Той редовно идваше на общите обеди. Държеше много на тях, за да може по този начин да се възпита колективното съзнание и да стане сближаване между всички ни. Тук ще кажа една интересна подробност, която ясно подчертава вниманието на Учителя към всички братя и сестри. Обедът беше свършен и тъкмо щяхме да четем молитва, дойде един закъснял брат. Учителя чака да свърши и той обеда си и каза: За него изпейте една песен.<br /> <br /> След свършване на обеда Учителя стана и се упъти към стаята си. Един брат се приближи към него и му каза: Учителю, желая да говоря с вас, но не сега, а след като си починете горе.<br /> <br /> Учителя му отговори:<br /> <br /> - Аз не отивам горе за почивка, а за работа. На вълка затова му е дебел вратът, защото сам си гледа работата.<br /> <br /> Надвечер, след като беше приел доста хора от града и от Изгрева, Учителя се упъти сам към полянката. Там срещна една сестра близо до котвата. На минаване край нея, той се приближи и й каза няколко думи. Ето какво й каза:<br /> <br /> Всеки ден размишлявайте по 10 минути върху думите Бог е Любов. Това ще ви ползува. При всяка мисъл за Бога човек получава нещо.<br /> <br /> След като направи една обиколка на поляната, Учителя се върна, взе една лейка от склада, напълни я с вода и почна да полива зеленчуците. Мнозина братя и сестри, като видяха това, го последваха, взеха лейки и почнаха да поливат. Учителя постъпваше по този начин. Той никога не караше братята и сестрите да работят, но сам почваше работа и после мнозина го последваха. Някой път вземаше мотиката и отиваше да прекопава зеленчуците.<br /> <br /> Почна да се мръква. Учителя каза да запалим големите лампи на полянката. Тя се освети като ден. И там се събра целият Изгрев. Заедно с Учителя почнахме новите упражнения, които не всички владееха добре, а именно Слънчевите лъчи и Пентаграма. Слънчевите лъчи минаха през няколко форми, докато дойдат до окончателния си вид. Нямаше дванадесет лъча, насочени към един център, но имаше само няколко лъча успоредни, които се движеха в права линия напред и назад. След като изучиха добре движенията в този опростен вид, Учителя даде дванадесетте лъча, насочени към един център, и един външен кръг около тях. Тъй че всичко се оформи постепенно. До късно играхме тези упражнения на осветената полянка. Всичко имаше приказен вид. Тъй се завърши този ден, богат с впечатления, с нови идеи и работа за делото.<br /> <br /> През нощта наблюдавам стаята на Учителя. Той се е прибрал в стаята си, но колко често в течение на нощта запалва лампата и работи. Набират се няколко часа за спане, а останалите часове на нощта той е буден и работи за общото.<br /> <br /> Красив пример за един живот, посветен през деня и през нощта в работа за Бога.<br /> <br /> Пожелавам ви всичко хубаво и светло!<br /> <br /> Със сърдечен братски поздрав:<br /> <br /> Ваш верен Б. Боев</span> <br />


  Писма на Боян Боев -Том 2 - Боян Боев (1883 – 1963)
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ