СКАЗКА
Държана от брат Б. Боев на 11 август 1945 год. на
втория ден на събора на учениците от великото
Всемирно Бяло братство на Изгрева, София.
УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО
Учителя ни остави една велика наука, която има за основа Любовта, Мъдростта и Истината.
Бащата на Учителя - свещеникът Константин Дъновски, е роден в с. Устово, Родопите. Още като малък той искал да живее за един висок идеал. Заедно с някои свои другари от Варна той тръгнал за Света гора, там да се посвети на монашески живот. На път за Света гора те се отбили в Солун, където посетили старата църква „Св. Димитър“. Там Константин се срещнал с един старец, който го разпитал за какво е дошъл и после му казал: „Утре ела пак при мен, но сам.“ На другия ден, като отишъл в същата църква, старецът му се явил пак и му казал: „Недей отива в Света гора, а се върни във Варна.“ Казал му още, че славянството ще изиграе важна роля в изграждането на новата култура. Този старец му дал един свитък и се изгубил. Тогава момъкът разбрал, че този старец не е илюзия, защото в ръката му останал свитъкът, който и сега е запазен като документ в църквата „Архангел Михаил“ Във Варна. Този документ се нарича „Антимис“ и представлява картини от живота на Христа.
Учителя е роден на 11 юли 1864 г. В с. Николаевка, варненско. След като е изкарал средното си образование във Варна и Свищов, той отива в с. Хотанца, Русенско, като народен учител през учебната 1887/1888 год.
През месец септември 1888 г. той тръгва за Америка. Там стоял 6 1/2 години и следвал богословие и медицина. Изучавал тези науки не за да черпи материал за бъдещата духовна наука, която знаем от Словото му, а за да се запознае с днешното състояние на науката. За Словото си той черпи знание направо от Бога и го предава на нас.
През месец февруари на 1895 г. той се завръща от Америка. В 1896 г. Учителя е написал своята първа книга „Наука и възпитание“. В тази книга човек ще види основните идеи, които той разработва по-късно в своите беседи и лекции. Който иска да се запознае с идеите на Учителя, той трябва да прочете и тази книга. От 1895 г. до 1900 г. - 5 години - той прекарва в уединение, във вътрешна работа, за да добие прозрение, „едно озарение отвътре“ за делото, което ще работи - да получи откровение за своята работа, за методите и целите на тази работа. И тогава получава нареждане от горе, от Бога - да почне работа във връзка с новата култура.
В 1900 г. той вече встъпва в обществена дейност и тогава свиква първия събор на учениците на Бялото братство във Варна. На този събор той поканва само трима души. Те са д-р Миркович от Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов също от Бургас. На този събор Учителя казал каква велика работа предстои на новото общество, на което той туря основи. Тодор Стоименов, учуден от думите му, запитал: „Учителю, вие говорите, че на това общество, на което вие туряте основи, му предстои да извърши една велика работа. Аз не мога да разбера това; ето, д-р Миркович е стар, Пеню Киров е на средна възраст, аз съм на 25 години. Как тогава ще турите основата на такова велико общество?“
Учителя му отговорил:
„Сега сте трима, но в бъдеще ще станете хиляди“.
Оттогава съборът ставаше всяка година във Варна, а после в Бургас, а след 1909 г. се премести в Търново, до 1925 г. Включително. От 1926 г. съборът се премести в София, а движението се превърна в международно. В продължение на 50-годишната си дейност Учителя е държал над 4000 беседи, които правят около 300 тома. Може да се каже, че той има най-голямо творчество в света. Освен това Учителя е оставил много разговори, било след беседи, било частни, било по екскурзии в планината.
Трябва да се каже, че от 1900 г. до 1911 г. Учителя е предприел едно пътуване из България; не оставил една паланка, която да не е посетил със сказки по френология.
Каква беше целта на неговите сказки? Първо, да изучи главите на българите, за да изучи характера им и да знае как да работи между своя народ. При това той правеше връзка с по-събудените души, с които поддържаше кореспонденция. Така се създадоха кръжоците в България. Значи в тази работа Учителя имаше двойна задача.
Най-ценното, което Учителя ни остави, това е неговият живот, който представлява образец на съвършенство. Един живот, посветен на висш идеал, живот посветен на Бога, на човечеството. Затова веднъж той каза: „Искате ли да успявате в живота си, не ви трябва много нещо - достатъчно е само да гледате какво правя аз ида правите и вие така. Тогава ще имате постижения и напредък в живота. “
И ние се учудваме на неговата неизчерпаема енергия. Цял ден той приемаше гости. Всички, които отиваха при него, отиваха с наведени глави, а излизаха с нови надежди, с нови сили, с крила. Учителя изливаше в тях една мощна сила, изливаше любов.
Който е следил живота на Учителя и неговата дейност, той знае и други неща: че през нощта той е работил усилено. Лягал е към 10 часа, а към 12 часа пак е ставал да работи. Към 1 часа пак е лягал и към 2 часа пак е ставал и т. н. - няколко пъти през нощта. Едва ще се съберат за спане 3 часа, а другото време е работил. Неговата работа надминава обикновеното човешко разбиране.
В една беседа Учителя казва: Ако аз искам да се прославя пред човеците, мога да направя това много лесно. Ще отида на един кръстопът в София и когато минава някоя погребална процесия, ще я спра и ще кажа на умрелия да стане, и тогава моето име ще гръмне по цял свят. Но аз не искам да направя това. Сега, в днешната епоха, аз искам да събера идейните души, хора пробудени. “ Учителя не обичаше никакво насилие върху някоя душа. Той не казваше: „Иди направи това!“ Например тук, на Изгрева, имаше нужда да се прекопаят някои растения. Той казваше: „Дайте една мотика на мене!“ И другите, като виждаха това, и те правеха същото. Когато трябваше да се полее градината, той пръв правеше това и другите следваха примера му. Той искаше всичко това да става по съзнание и свобода.
В началото на всяка култура ние имаме по един велик Учител. В индийската култура имаме Рама, в египетската - Хермес, в гръцката - Орфей, в римската - Христос, а сега в нашата култура имаме Учителя.
Основателите на разните религии: Рама, Зороастър, Хермес, Буда и пр. са човешки души, които чрез много преражда- ния и чрез работа върху себе си, са напреднали в своето развитие. Тяхната мисия е била да подготвят човешките души за идването на Христа. А Христос не е човек, казва Учителя. Той е Божествено същество, космично същество, дошло от Божествения свят. Идването на Христа е важно събитие в историята на човечеството. До Христа човечеството беше в инволюционен период, а от Христа почна еволюционният период, т. е. Възходящият път на човечеството.
Каква връзка има между Учителя и Бялото братство? Помня като сега думите на Учителя на събора в Търново - в 1912 г. Думите бяха много важни. Те бяха следните: „Всички вие, които сте в Братството, едно време, много хиляди години преди Христа - бяхте ученици в една окултна школа в Египет и аз бях вашият Учител. После бяхме в една окултна школа в Индия, после в Персия и пр. и аз бях вашият Учител. Вие бяхте и в България като богомили. Същите богомили сега сте учениците на Бялото братство. “
Една сестра попита: „Аз бях ли тогава?“
Учителя отговори:
Да, и вие бяхте тогава богомилка.
Трябва да казва, че ние тук не сме белите братя. Един член на Бялото братство има голяма сила, такава голяма енергия, че може да хвърли земята като топка. Ние сме ученици на Бялото братство. Ние имаме привилегия, че имаме връзка с Бялото братство.
На езерата към 1931 - 1932 г. Учителя каза:
Вие сте в Братството, вие сте като клонове на Бялото братство в различни държави. Като ученици на Бялото братство сте били във връзка с мене през миналите векове и сте работили за културата на разни държави и народи.
На Мусала през 1925 г., като слязохме долу при хижата, Учителя държа една беседа. Основната мисъл беше: „Служенето на Бога е велика наука“. За да се запомни този ден, Учителя откъсна един сноп трева и на всеки даде по един стрък. М затова беседата носи името „Малкият стрък“. Тогава всички бяхме радостни и щастливи и от беседата, и от подаръка, и от величествената обстановка около нас: красиви езера и върхове, надолу пропасти. Една сестра каза: „Учителю, така сме радостни и щастливи сега, че желаем винаги през вековете да бъдем с вас.“ Тия думи, които каза той тогава, отговарят на думите от 1912 г.: „И през хилядолетията съм бил с вас."
През 1930 г. една сестра в София даде братска вечеря, като покани и Учителя. Той между другото каза:
Какво нещо е любовта? Любовта е следното: Онзи, когото обичаш, е цвете, ти го поливаш и то се развива, дава нови листа и цветове и се облива в красота. Това е любовта.
Тогава говори и за шестата раса. Той каза:
В шестата раса няма да има никакви затвори, няма да има съдилища, няма да има болници. Тогава хората ще живеят до дълбока старост със запазени сили, със запазена памет. Тогава няма да има гробища. При заминаване хората ще се дематериализират.
Сестрата, която седеше отляво на Учителя, се обърна към него и каза: „Учителю, ние не искаме да се делим от вас“.
Учителя каза:
Отсега нататък няма да има раздяла между мене и Вас.
Думите на Учителя ни дават да разберем, че заедно с него ще работим през вековете.
На едно сестринско събрание в салона, в четвъртък следобед през 1931 г., Учителя държа беседа. В беседата той каза между другото: „Преди 50 000 години всички вие, които сега сте в Братството, бяхте едно семейство.“ Казаното по-горе от Учителя показва две неща: първо, че връзките между всички братя и сестри, между всички нас, са далечни - от хиляди години, и второ - че винаги сме били заедно с Учителя.
Веднъж през 1937 година една малка група братя отидохме с Учителя на Мусала. Бяхме 7 души. На връщане от върха седнахме при най-горното езеро - Окото. Стана дума за нашето Братство и Учителя каза тогава, че членовете му се прераждат заедно, както едно ято птици, което прехвръква от дърво на дърво. Ние сме като едно ято и се прераждаме от една страна в друга. Учителя каза, че ние от Братството имаме два вида прераждане: един вид прераждане в маловажни епохи, когато нямаме важна работа. Тогава се раждаме пръснати в разни страни. Имаме и друг вид прераждане във важна епоха, когато ни предстои важна работа. Тогава ние се раждаме едновременно и събрани в една страна и с общи усилия изпълняваме задачата, която ни се пада. В маловажните епохи, понеже се раждаме в различни държави, добиваме различни опитности и после, събрани във важните епохи, ние обменяме тия опитности помежду си.
В 1912 г. В един частен разговор на ул. „Опълченска“ 66 попитах Учителя защо е избрал България за център на Бялото братство и за център на своята дейност. Аз мислех, че ще ми каже така: „Защото българите са много даровит народ, те са много способни и са наклон- ни към мистицизъм.“ А той отговори така:
България е избрана за център на Бялото братство, защото има много планини.
Учителя каза веднъж:
Има велики души в човечеството и тези съвършени същества го ръководят. Един важен техен център са Хималаите.
Учителя нарече този център Агарта. След това каза, че има по-голям център от Агарта и че центърът Агарта се е местил три пъти. Първо бил в Атлантида, после в Египет и най-после - в Хималаите. В Египет те са построили пирамидите. Целта на пирамидите е тази: От високите планини ръководителите на човечеството изпращат Божествени течения към човечеството. Египет няма планини. Пирамидите са построени, за да заменят планините. Това е една от службите на пирамидите. Агарта има два клона в Европа: в Рила и.в Алпите. Там висшите същества живеят в етерни тела.
Който иска да знае повече по този въпрос, нека чете Посланието към евреите, гл. 12, стихове 22, 24: „Но пристъпихте до гората Сион и до гората на живия Бог, Небесния Йерусалим и до безчетни ангели. При тържеството и църквата на първородните, които са написани на небесата, и при Бога, Съдник на всичките, и при духовете на праведните, които са стигнали съвършенство. “
България е избрана за център, понеже е близо до Рила. Запитах Учителя: Защо не бе избрана Швейцария, която е близо до Алпите. Той ми отговори: „Защото България едновременно е славянска страна, а Небето е решило да възложи на славянството велика мисия - изграждането на новата култура. “
Трябва да се каже, че първият, който е говорил подробно за мисията на славянството, е Учителя. Вярно е, че и Достоевски, и Соловьов и др. са говорили за мисията на славянството, но те само са загатвали бегло за нея в своите творения. А Учителя е говорил съзнателно въз основа на своите изследвания. Още в 1898 г. е говорил за славянството. В тази важна година той е дал Посланието към българския народ и към славянството. Това послание много добре изяснява мисията на Учителя, задачата, която му се възлага от горе - от Небето. В това Послание се говори и за мисията на славянството. Учителя казва в това Послание:
На вас, славянското семейство, се отрежда една свята длъжност в царството на мира, който идва и наближава. Вас ви чака едно славно бъдеще.
В един частен разговор Учителя каза: „Българският народ е приготовляван от 5 400 години насам от невидимия свят, за да може в днешния век да извърши задачите, които му се възлагат. “
За мисията на българския народ има и други факти. За видния окултист Рудолф Щайнер Учителя каза, че го познава. Той каза това в 1911 г. Запитах Учителя: „Къде сте се срещали с него?“ Той ми отговори: „Не на физическото поле. “
Преди Балканската война бях студент в Мюнхен. Щайнер, като ме видя за първи път, ме запита откъде ида. Казах му, че ида от България. Той като ясновидец каза: „От България ли идете? Знаете ли, че България е важна страна?“ Тогава разбрах, че Щайнер говори за Учителя и за неговата мисия. Доктор Щайнер каза, че славянството е шестата подраса, която иде в света. Тогава на нас, студентите - славяни, се оказваше голямо внимание, защото д-р Щайнер бе казал, че славянството ще изиграе голяма роля в новата култура на света.
На Изгрева в 1942 г. една млада сестра даде чай на една група членове на младежкия клас. Поканен бе и Учителя. Присъствувах и аз. Тогава стана дума за България и за събитията. Учителя каза: „България сега е в своя златен век, а Русия - в своя железен век. Засега единственият народ, който живее в златния век, е българският. “
Веднъж в село Мърчаево, в 1944 г., през пролетта, Учителя каза: „България през месеците юли и август я очаква голяма опасност, но понеже живее в златния си век, тя ще има голямо покровителство от невидимия свят.“ Под думите „златен век“ се разбира не военна победа за завладяването на чужди страни и територии, а времето, когато страната е посетена от Небесния пратеник и когато тя ще даде на човечеството нови културни ценности. Днес България дава новите идеи на човечеството чрез Учителя.
В 1932 г., когато бяхме при Седемте Рилски езера през юли и август, една група чешки студенти посетиха езерата и Учителя. Той ги прие с голямо внимание и любов. Тогава Учителя каза следното:
След няколко десетки години ще почне търсенето на Бога в Русия. Русия има важна мисия в света. Защо Бог е допуснал да мине Русия през материализма? Материализмът дойде да измете старите предразсъдъци и по този начин се създава почва за идването на новото учение на любовта, братството и свободата. Учението на Бялото братство се стреми да разбере нещата, не да ги критикува.
В с. Мърчаево Учителя каза:
Славянството е олтарът на новата култура.
Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на земята.
През 1943 г., през пролетта, в един частен разговор между двамата ни, Учителя каза:
Тези идеи, които аз говоря тук, ще бъдат приети в Русия и там ще се играе паневритмията.
В Мърчаево Учителя каза това, което се каза и в Търново на един събор, а именно, че славянството ще напредва и ще има велико бъдеще. Седем хиляди напреднали същества адепти ще бъдат родени в славянската страна до края на XX век и те ще образуват една голяма вълна на подем. Освен това в славянството ще се роди елитът на човечеството. Занапред ще се прераждат в славянството по-напреднали души от Англия, Франция и др. Най-умните и най-добрите ще се родят в славянството. Някой може да каже, не е ли това расизъм в друга форма? Разликата е голяма. В основата на германския расизъм лежи идеята: всички народи да служат на избрания германски народ, а мисията на славянството е братство и любов към всички народи по лицето на Земята без разлика на раси, народности и религии. Както виждаме, съвсем друга е мисията на славянството - това е обединението на цялото човечество.
Веднъж на Витоша през 1927 г. Учителя в частен разговор между няколко души каза, че Бялото братство, което ръководи съдбините на човечеството, ще предприеме важна акция за идването на новата култура след 1975 г. Тогава ще има нужда от много работници на Божията нива. Затова тогава заминалите наши братя и сестри ще дойдат в плът на Земята. Чака ги много важна работа във връзка с акцията на Бялото братство.
Преди 2-3 години в една беседа Учителя каза:
Защо ви събрах тук в тази школа? - За да ви подготвя за апостоли, проповедници сега и през бъдещите векове. Всички вие до един, и най-малкият от вас, ще станете апостоли, проповедници в света. Кои идеи ще проповядвате? - Идеите на шестата раса. А къде са изложени тези идеи? - в беседите и лекциите, които съм говорил. За да се подготвите за това, трябва да проучите внимателно беседите и лекциите. И ще ви се дадат дарби, сили, знание, магическа сила на словото и условия за работа.
Веднъж Учителя каза:
Когато едно велико същество дойде на Земята, неговото присъствие се чувствува и след заминаването му.
Веднъж един брат от провинцията каза, че в Плевен някои говорят против нашето Братство. Тогава Учителя се усмихна и каза:
Няма нищо, аз не съм дошъл в България по мое желание, а по нареждане на Бога, на Невидимия свят. Това е Божествена работа. Затова всяко препятствие, което се поставя на пътя на това движение, ще се помете. Нашата работа не е човешка работа. “
Ние, учениците на Бялото братство, след физическото заминаване на Учителя имаме важна работа - да продължим неговото дело и то да върви с успех, да върви по пътя, който той ни е начертал.
Един учител преди няколко години се обърна към Учителя и го запита за братята от Сливен, защо там засега има само 30 души. Учителя отговори: „На първо време там ще влязат в Братството 600 души. Във всеки град, във всяко село е определено колко души и кои да влязат в Братството.“ Ето защо учениците на Бялото Братство имат грамадна работа - идеите на Учителя да се разнесат навсякъде из България.
Веднъж Учителя прие един наш брат селянин. В разговора Учителя каза: „Българското село има да изиграе голяма роля в новата култура. От българското село ще излезе една нова вълна, едно ново движение. Ето защо във всяко село трябва да има една запалена свещ“. По градове и села ще има грамадна работа. Грамадна работа предстои пред човечеството. Това движение трябва да стане международно.
В един търновски събор Учителя бе запитан, защо Невидимият свят допуска големите хули по адрес на Братството, поради което се създаваше много лошо мнение в обществото за нас. Учителя отговори:
Ако при първите стъпки на нашето движение, на нашето Братство, имаше един път, постлан с цветя, ако нямаше препятствия, щяха да дойдат в Братството много хора, повечето от любопитство, отколкото от идеализъм... А сега в Братството останаха само най- силните души, готови хора, а страхливите, от страх пред общественото мнение ще напуснат Братството.
Братството, което образува една здрава ядка от смели хора, лесно ще популяризира идеите на Учителя в света. Веднъж Учителя каза на един наш брат следното: „Когато си отиваш в провинцията, живо си представи моето лице и аз ще дойда и ще ти помогна.“ Същото нещо Учителя каза и на една наша сестра от Рига (Латвия), когато ги изпращахме. Същото е и след неговото заминаване.
Основната идея е, че между нас и Учителя има голяма връзка.
Мисията на Учителя е подготовление на славянството и подготовление за идването на шестата раса, която ще е в разцвет след няколко хиляди години.
През 1943 г. Учителя каза, че 1943 г. е краят на старата тъмна епоха и че след 1943 г. иде началото на новата епоха.
Иде една пролет в живота на човека. Това е във връзка със Слънчевата система и във връзка с новата култура и с мисията на славянството.
Нека помним думите на Учителя, те високо да звучат в нашето съзнание, когато имаме препятствие в живота. Тия думи са:
Пътят на бъдещето е светъл.
Нека тези думи ни дават вдъхновение в живота!
Учителя пред палатката си на Рила
