Тук ще ви изложа един разговор с Учителя за будността на съзнанието на ученика. През един пролетен ден, след изпълнението на паневритмията, се приближихме към Учителя и го поздравихме. По витошките върхове имаше още снегове. Всички бяхме радостни и бодри, освежени от чудното действие на паневритмията. Стана въпрос за будността на съзнанието. Учителя каза:
Има един апаш, с когото не можете лесно да се справите. Имате едно хубаво чувство, една хубава мисъл и изчезват. Апашът ги е задигнал. Няма кой да ги пази. Трябва солидна мисъл, за да си ограден винаги. Трябва да имаш отлична философия.
Съзнанието на човека да бъде винаги будно. Да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо. Да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме.
Сега трябва да се пазите, да не би като се повдигнете нагоре, да паднете, да стане реакция. Например някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и падне. И най-после се освободи и си отива. Някой път и вие сте вързани.
В човека има паразити, които искат да го заблудят и след това да го ограбят. А има и други същества - висши, които искат да го предпазят от паразитите, изобщо да му помогнат. И човек трябва да направи нещо, за да се подмлади. Когато човек е събуден, тогава е добре. Но при малко прекъсване на съзнанието тези паразити влизат вътре в човека. Когато искат да те оберат, ще те напият, т. е. ще замътят съзнанието ти и като изтрезнееш, ще видиш, че нищо няма.
Не знаем да пазим това, което имаме. Комарите си забиват хобота и изсмукват кръвта. Има и психически комари, които ви изсмукват енергията.
Трябва да се освободим от ненужния тормоз на нисшите същества. Христос дойде да освободи човечеството от някои същества, на които хората са били пленници. Има известни формули, но аз не смея да ги давам, понеже нямаме ритъм и понеже не ги правите със сърце. Защото по някой път ви стрелят патрони уж във въздуха, но може да се направи пакост.
Човек да не подпушва Божественото в себе си. Когато го подпушва, той разрушава себе си. Когато човек иска да уреди по човешки начин своите работи, той си създава свои нещастия.
С други думи, човек може да даде ход на Божественото в себе си и тогава то ще уреди неговите работи. Който много знае и не прилага, много страда. Не от много знание, но от неприлагането страда човек.
Един разказ от Стара Гърция разказва, че хората видяли по морето една голяма костенурка и помислили, че е остров. Те турили знаме и се установили. Но после костенурката се показала и те избягали. В нашия ум изпъква някоя идея и мислим, че е остров. Туряме знаме и после си отиваме. Преведено, това значи да не се мамим с илюзии. Когато сте слизали на Земята, сте избрали един план, но като дойдете на Земята, ще намерите друг някой план.
Мисли, чувствувай и постъпвай както Христа в малък размер.
Хората търсят лесния път, а лесният път е мъчният път. Под лесен път се разбира обикновения път. Най-красивият път, с най-големи постижения и успехи, е Божественият път. Той всъщност е истинският лесен път.
Като дойде една мисъл на раздвояване, тя е от човешки характер. Хората не трябва да бъдат свинепасци. Злобата, омразата и пр. са свинете, които човек пасе. Също нечистите мисли, желания и чувства. Човек трябва да ги остави и да отиде при Баща си. Няма какво да стои при тях и да слуша грухтенето им. Ти не ги пъди, а ги напусни. Защото, ако ги изпъдиш, те пак ще се върнат. Човек трябва да се научи всяка вечер да се разтоварва от ненужния багаж. Трябва да търси пътища да се освободи от чуждите мисли в себе си, които ще го отклонят.
Има чувствувания, които са животински. А има чувствувания, които съдържат разумност. Те са Божествени. Да не се смесват едните с другите.
Във физическия свят, когато се пързаляш надолу, все слизаш, защото няма за какво да се заловиш. Това е за света. За ученика не е така. Ученикът трябва да е над- раснал това пързаляне надолу. Той работи съзнателно. Докато се осъзнае човек, той е в хаотично състояние. Ако имаш светлина и топлина, ненапредналият се пази от тебе като от чума, не може да се доближи и гледа да прекъсне светлината и топлината в тебе.
Една сестра запита: „Как да се вардим от лошите мисли?“
Учителя каза:
Мисли за доброто, повдигни се нагоре. Защото под тебе има нещо нечисто. Повдигни се с 5 пръста нагоре. Не слизай в долното течение. Там краката ти ще се допрат до това течение и ще влезеш под влиянието му.
Когато влизаш дето и да е, ограждай се, прави мислено светли кръгове около себе си, направи дълбоко дишане и тогава влез. Тогава премахваш всички лоши влияния и всичко се урежда.
Ученикът всякога трябва да помни, че е ученик. Каквото и да работи, в каквато и среда да се намира, никога не трябва да забравя, че е ученик.
Когато Бог ти проговори и ти каже да направиш нещо, вторият глас ти казва чрез тебе: „Няма време, не струва да бъда толкова добър. Нямам средства, нямам сили, не бива толкова да пестя, да се моля.“ Вторият глас е гласът на изкусителя.
Вие имате връзка с Христа. Вървете по този път и тази връзка сама се усилва. Всеки ден носи несметни богатства. Не мислете за миналото. Мислете, че всеки ден носи несметни богатства.
Божественото все нашепва на човека отвътре. Когато човек забрави пътя, нали пита сегиз-тогиз невидимия свят. Да почака, да не бърза над въпроса. Вслушвайте се в новите идеи, които ви се нашепват отвътре.
В човека днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени. Та да не мислиш, че си се избавил без будността на съзнанието. Тъмният дух иска да ви пресее. Малките грехове приличат на кръчмарската чаша: чукаш се в кръчмата, всичко това, което Бог е вложил в тебе, изчезва. Значи така се постига целта на онези, които искат да те оберат. Още при първата визита на тъмния дух трябва да го познаеш и да вземеш мерки. Вашият ангел-ръководител може да ви говори чрез някой човек и затова трябва да слушате какво ви говорят добрите хора. За мене животът от единия до другия край е Божествена красота.
Един учител казал на двама свои ученици следното: На първия казал:
- Когото срещнеш, да казваш, че във всичко ще сполучи.
На другия казал:
- Когото срещнеш, кажи му, че в нищо няма да сполучи.
Като се върнал вторият, казал, че бил много пъти бит. Ще казваш на хората: Ще се оправи тази работа.
Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакости, и с това спъваме своето повдигане.
Щом дойде животинското в човека, братството и сестринството, всичко възвишено в човека изчезва. От нисшите духове, които дохождат в човека, той може да се освободи. Как? - Не трябва да имаш техните слабости. Щом имаш техните слабости, привличаш ги всичките.
Като се изхарчи нервната енергия, идат всички болести. Като нямаш нервна енергия, ти си фалирал търговец, който няма никакъв капитал.
Да няма изтичане на нервната енергия.
Ти казваш: „Не го разбирам, я го разбера, я не." Или казваш: „Тя, моята, се свърши.“ Не, така изтича твоята нервна енергия. Винаги човек да е напрегнат и тогава енергията идва и разумно се изразходва. Тепърва трябва да се само възпитаваме.
Най-първо тъмният дух ще те учи много добре, а най- после ще станеш вол и ще му носиш товара.
Човекът е странник, пътник на Земята, не знае кога ще го повикат. Все ще го повикат един ден, но кога и той не знае. Ще го повикат, когато той не очаква, затова трябва да бъде готов.
Ти виждаш една женска форма и мислиш, че щастието ти е там, но не е там щастието ти. Не е важно това, което виждаш, утре красотата се заменява с бръчки.
Един мъдрец прекарвал красива царска дъщеря през една страна, дето искали да я убият. За да не я познаят, докато преминавали през това царство, тя била оцапана и със скъсани дрехи. Като преминаваш през царството на тъмните духове, мини оцапан, и като минеш, омий се. Като минавате през това царство, да сте оцапани, за да не ви познаят.
Когато човек има висок стремеж, то кръвта отива в предните горни части на мозъка и развива висшите му центрове. Обаче като престане да работи в областта на високите стремежи, то кръвта отива отзад и тогава слиза в животинското чувство. Сърдене, каране, гняв, отмъщение са все животински състояния.
Тогава, когато идва някое страдание, трябва да дойде някое същество от невидимия свят, да те ръководи.
