Тук ще ви изложа един частен разговор с един брат. В този разговор Учителя каза:
Напуснете вашата биволска кола и вашите влакове и пътувайте със светлината. Вие стоите и не искате да се освободите от старото, а всички искате новото.
Да чувствува всеки себе си и другите като души!
Новата епоха ще бъде любовна епоха и затова ще освободи хората от ненужни страдания. Хората ще разберат, че няма друг начин, освен любовта. Това е единственият път с най-малко разходи.
Любовта е стремеж към незнайното. При този стремеж любовта почва да се разкрива на човека, но тя вечно ще се разкрива все повече и повече. И винаги ще има нещо неразкрито от нея, за да има вечен копнеж, за да има един вечен възвишен идеал, към който да се стремим.
Казано е в Писанието: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го търсят. “ Това е любовта!
Казано е: „Не пожелавай. “ Това се отнася за човешките работи. А желай това, което Бог е вложил в тебе.
В природата, за да поправите една погрешка, трябва да обикнете някого или дърво, или камък, змия, лъв, тигър, човек. А като обикнеш някого, ще поправиш нещата. Това е цяла наука. Тепърва трябва да се учите. Като направите погрешка, ще обикнете някого. Като обичаш заека, ще го обичаш като заек, а змията ще я обичаш като змия.
Когато обичаш Божественото в човека, ти си на прав път. Това, Божественото, не ще го обичаш само в едного, защото то се изявява във всички. Когато обичаш Бога само в едно същество, ти ограничаваш Бога. Ще Го обичаш във всички, понеже Той чрез всички се проявява: Ако обичаш само едно същество, това е вече пречка между твоята душа и Бога. Небето между твоята душа и Бога трябва да е чисто. Трябва да търсиш Бога във всичко, във всички да Го обичаш.
Не може човек да не обича всички, понеже Бог ги е създал. Не може човек да не обича всички, защото те са излезли от Бога. Някои хора мислят, че като обичат едного, обичат Бога. Обаче човек трябва да обича множеството, понеже всичко е излязло от Бога и във всички живее Бог. Да обичаш другите заради Бога, понеже те са части от цялото. Ти, като обичаш всички, обичаш Бога.
Всеки човек е буква от Божествената азбука. Щом не обичате известни хора, вие не обичате известни букви от азбуката. Какво ще постигне човек, който обича само 10 букви от азбуката на своя език, а останалите букви не обича? Следователно вие трябва да обичате всички хора, за да си служите с Божествения език.
Най-важни са две неща да възприемем Божията Любов и да обикнем Бога, т. е. да обикнем всички!
Законът е: Ако любовта на човека е Божествена, тя ражда любов към всички същества. Щом един човек може да обича едного, може да обича всички. Най-лошото е, когато не обичаме никого. Любовта трябва да я изпратим от нас, не трябва да я спираме. Като обичаш едного на света, тогава тази любов протича към другите, раздава се на другите. Твоята любов в него минава към другите.
Не считай любовта за еднократен процес. Ти обичаш, един човек, защото той е отражение на всички хора. Ти обичаш този човек, но несъзнателно в него обичаш цялото човечество.
Едно същество от невидимия свят те обича чрез някого може би една година и после си заминава. После това същество от невидимия свят те обича чрез друг, после чрез трети и т. н. То е все същото същество.
Представи си 10 милиона души в невидимия свят, дето полове не съществуват и всички са еднакви. И ти си като тях. Ти обичаш едно същество и в един момент се обърнеш и това същество се размеси с другите. Всички си приличат. И другото същество, което срещнеш, е много любезно към тебе, със същата любов към тебе. Всичко, от което имаш нужда, го получаваш от всеки едного от тях. Но ти знаеш, че това същество, с което най-напред си бил, е между тези 10 милиона души. А другите приличат на него.
Всички тези 10 милиона души се обичат един друг и ти си като тях. Да си представим едно такова общество. Каква голяма мощ, каква голяма сила има в него! Да си представим, че във всички тях е любовта.
Ние сме се лъгали на Земята, че трябва да обичаме само едно същество.
Любовта не прави разлика между бедни и богати и пр. 1А вятърът еднакво вее и бедни, и богати. Който прави разлика, е в човешкото. Да подчинявате човешкото на Божественото. От човешкото не можем да се освободим. Човешкото е намясто и трябва да се подчини на Божественото.
Любовта към всички хора да бъде еднаква, не по количество, но по качество. Ние не се занимаваме с количеството, но с качеството. В качеството е силата.
Каквото прави баща ми, и аз го правя. Господ обича растенията, и аз ги обичам. Господ обича буболечиците, и аз ги обичам. Когато попитат защо обичаш буболечиците, ще кажа: Защото Бог ги обича.
Когато обичаш всички същества освен едно, ти нямаш пълна връзка с Бога, понеже Бог е и в това същество.
Някои казват за някого: „Аз от него не се интересувам. “ Че как така? Господ иска да знае за него, а ти на какво се правиш, че не се интересуваш? Така не трябва да се мисли. Ние към всички хора нямаме еднакви отношения. Само Бог може да те научи да обичаш хората и докато не намериш доброто в човека, не може да го обичаш.
В невидимия свят всички са еднакво добри и красиви и затова всички еднакво трябва да ги обичаш. Любовта не прави разлика. Слънцето грее еднакво на всички, но едни приемат по-малко, а други повече.
Във физическия свят имаме един образ като образец. Това е Слънцето. Човек да бъде като Слънцето. Някой казва: „Аз не съм слънце да огрявам всички. “ Че ти огрей тези, които са около тебе. И Слънцето не огрява цялата вселена. .
Щом правиш различия между едни и други хора, тогава си в духовния свят, а щом имаш пристрастие и постоянно се променяш и изменяш, ти си на физическото поле. Във физическото поле има промяна, в духовния свят има разделение, а в Божествения има единство.
Ти имаш приятел, почваш да мислиш за него зле. Ще го изгубиш. 14 почваш да мислиш добре за него, той пак ще се яви.
В любовта има събирателни огледала и ако попаднеш там, ще изгориш. Не търси да попаднеш в събирателната любов само в една посока, само към едно същество, но да имаш разпръсквателна любов, в хиляди струи, в много направления, към много същества. Тогава е безопасно.
Човек да люби като Бога. Каква е любовта на Бога? Можеш да я наречеш така: Тя е всеопростителна любов cnpямo хората.
Така, както се разглеждат нещата, заражда се интерес, Духът работи, душата се стимулира.
Да имаш приятелство, Божествена Любов към някого, това подтиква човека нагоре. Човек ще започне с една буква и ще премине всички букви. Всички същества ще обича. Ще разширява любовта. Когато обичате Бога във всички същества без разлика, тогава е Божията Любов.
Някои ще останат за в бъдеще, не могат да се спасят сега, понеже не могат да възприемат Словото, или другояче казано, не могат да възприемат Любовта.
