''Нивите бяха изкласили, житата цъфтяха. Във въздуха се носеше освежителен дъх, като след буря. По небето плуваха големи бели облаци. Слънцето огряваше хубавия Божи свят. Бяхме се разположили с Учителя по пъстрите полянки между нивите. Някой повдигна въпроса за красотата.''
''Учителят каза:''
– Красотата се създава по вътрешни закони. Хората я търсят по изкуствен път. Три неща ваят правилните черти на лицето: Любов към Любовта, т.е. свързването с Природата, за да се оформи човешката уста. Любов към Мъдростта - за да се оформи човешкият нос. Любов към Истината - тя оформя челото, погледа и очите.
При стария живот образите са грозни.
Отдето започва новият Живот, образите са красиви и дохождат в пълната си красота при Божествения Живот.
Грозотата се дължи на лошите мисли, чувства и желания, от които човек трябва да се освободи. Те са му предадени от неговите деди и прадеди. Те представляват материал, който човек може да преработи.
Красотата е духовно качество. Когато човек се моли постоянно, когато чете духовни книги и се занимава с красиви работи, лицето му придобива особени линии и особена красота.
Красотата е израз на Истината. Само свободният може да се домогне до истинското знание - знанието на Природата. Само свободният може да бъде красив.
Красотата е израз на Разумността. Като смисъл на Живота, тя са заключава в Любовта.
Красотата е в симетрията, но е и в онази пластичност, подвижност и живот на лицето.
Бог е извор на красотата.
Търсете онази красота, която носи образа на Бога в себе си. В образа на Природата има нещо красиво. Има една невидима ръка, която прави това съчетание, което виждаме. Образът на Бога се изразява в Природата. Някога Природата ни се вижда по-хубава, небето и Слънцето ни се виждат по-хубави, по-светли, по-красиви. Друг път Природата ни изглежда мрачна и сериозна. Стават ли тези промени в Природата? Не. Когато ние не живеем добре, хвърляме сянка и виждаме образа на Бога мрачен.
Съвършената красота е идеал на човека. Човек ще бъде красив в бъдеще.
