НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

086 ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ

  Изворът на доброто - Боян Боев (1883 – 1963)
Алтернативен линк

<span style=''>[[Книги със спомени за Учителя]]<br /> <br /> [[Изворът на доброто]]<br /> <br /> <br /> <p class='bbc_center'><span style='color: #000000'><span style=''>ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ</span></span></p> <br /> &#39;&#39;Лятната вечер се спускаше от планината. Свирци свиреха в ливадите. Затихваше шумната човешка деятелност. От небето идеше последното сияние на отминаващия ден. Ние седяхме около нашия обичан Учител и разговаряхме:&#39;&#39;<br /> <br /> – Човек на земята не е това, което всъщност представлява. За да кажете, че някой човек е идеален, трябва да виждате какво представлява той в причинния свят. Ако видите един човек във физическия, в астралния или умствения свят, все може да намерите някакъв недостатък в него. Дойдете ли обаче до причинния свят, там ще видите човешката душа, в която няма никакъв недостатък.<br /> <br /> Казано е, че Бог живее в човека. Бог не може да живее в човешкото тяло, но живее в неговата душа. Човешката Душа, която живее в причинния свят, не може да живее постоянно във физическото му тяло, вследствие на което, във физическия свят човек често се усеща изпразнен.<br /> <br /> Човек, със своето обикновено съзнание, живее във физическия свят, а човешката душа, от време на време само, го посещава, за една стотна част от секундата. Тогава човек се усеща пълен, богат, вдъхновен. През това време той получава подтици и директиви за работа. След време, душата пак го посещава. Докато човек държи връзка с душата си, т.е. с Божественото в себе си, той има желание да работи. Щом прекъсне тази връзка, силите му го напускат, животът му се обезсмисля и страданията започват да се нижат едно след друго.<br /> <br /> Когато човек живее външен живот, той още не е напълно въплътен в тялото си. Липсва му нещо. Вследствие на това, той не е господар на положението. След хиляди години, когато човек бъде готов, човешката душа ще остане да живее завинаги в неговото тяло. Това означава истинско въплътяване. Тогава човек ще стане господар на положението си, ще стане безсмъртен. Сега тялото още не е съвършено, затова човешката душа седи вън от него. Няма жилище за нея, и за човешкия дух също. Тепърва ще се изгради един храм, в който ще дойде Бог да живее.<br /> <br /> Вие чувствате, когато Божеството ви посети. Вие чувствате влиянието и присъствието му. Тогава нещо във вас блесва и вие сте готови да се примирите с целия свят. Като премине този момент, вие казвате: "Дали това е реалност, дали не е сън?"<br /> <br /> В човека има една красива вътрешна страна. Вие не сте я видели още. Има случаи, макар и рядко, когато лицето на човека светва и хората го виждат такъв, какъвто не са го познавали досега. Човек, като знае какво представлява, все пак трябва да бъде смирен.<br /> <br /> В поета какво ви интересува? И той има очи, уши, нос, като другите хора. Но в него ви интересува това, което той е писал. В един цигулар какво ви интересува? Интересува ви това, което свири. От всеки човек излиза Светлина. Всеки човек е Божествен потенциал. Това, Божественото, което носи човек, то ви интересува.<br /> <br /> Ние се заблуждаваме, мислим, че виждаме Ивана, Стояна и пр. Ивана ти не си го виждал. Ти си виждал автомобила му, аероплана му.<br /> <br /> Някой ме пита: "Какви недостатъци имам?" Аз му казвам: "Недостатъците си вие знаете. Аз ще ви кажа, какви добри черти имате."<br /> <br /> Човешкото естество е кал, която може да те заблуди. Ти трябва да измиеш тази кал, за да видиш, че има нещо ценно в човека. Има необикновени мисли, които са като скъпоценни камъни. Кой вижда тези хубави мисли, които са скрити дълбоко в човешката душа? Има прозорливи хора, които ги виждат.<br /> <br /> Човек трябва да се добере до законите, писани вътре в неговата душа. Това е задачата на неговия живот.<br /> <br /> Често ни учат това, което сме знаели и сме го забравили. Ние идем от един по-висш свят. Там знаем много неща. Като дойдем на земята, ние ги учим като нови, а всъщност, това учене е припомняне.<br /> <br /> Ще кажете за някого, че е грешен, за друг, че е лош. Нито едното е вярно, нито другото. Това са временни прояви, които не определят човешкия характер.<br /> <br /> Лошите хора вечерно време, като се върнат у дома си, казват: "Не живеем добре, не трябва да живеем така." Има едно разкаяние у тях.<br /> <br /> Истинският човек се познава, когато душата му се пробуди и започне да мисли за Господа. Тогава той лесно решава задачите си, помага както на себе си, така и на ближните си.<br /> <br /> Всички отрицателни черти в човека имат свойството на снега. Щом дойде Божественото, те се стопяват, изгубват се. Ние сме турили маски и не се познаваме. Като бяхте дете, имали сте една маска, а сега имате маска на възрастен, или на стар. Това, че човек е остарял, е маска.<br /> <br /> Защо идете с маска? За да бъдете свободни.<br /> <br /> Самата Реалност, самата действителност е невидима. Там се изисква друго зрение. Затова, за хората Реалността остава незнайна, а знайни остават формите, които са се проявили.<br /> <br /> Не казвай: "Нищо няма да излезе от мене." Тогава ти нарушаваш Божия план. Кажи: "Бог ще ме повдигне, ще изпълни Своя план за мене. Бог е създал всички Същества. Те са нужни за Бога. Ти не знаеш какво ще стане с едно Същество в бъдеще. И в растенията, и в животните има нещо благородно, каквото има и у човека. В тях има нещо неопетнено. У тях, освен обикновен живот, има и един необикновен, който не се проявява.</span> <br />


  Изворът на доброто - Боян Боев (1883 – 1963)
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ