Ранна сутрин. Ние сме на една висока Витошка полянка. Широко се открива пред нас софийското поле, покрито с гъста мъгла. Един бял воал е метнат върху него. От Стара Планина, Лозен и от другите планини се виждат само върховете. Всичко друго е скрито в мъглата. Ние сме високо над нея. Лек ветрец раздвижва мъглите. Те пълзят по планинските склонове, издигат се бавно от някои планински долове.
Слънцето след изгрев осветява мъглите, лежащи в низините и те добиват вълшебен изглед. Приличат на развълнувано море. Гребените на мощните му вълни са позлатени. Всеки миг картината се мени.
Под това море от мъгли живеят хора; за тях тия простори, тия гледки, които виждаме, не съществуват. Те са в един свят, а ние в друг. Тия два свята не могат ли да се сравнят с два живота: един стар живот, който си отива и един нов, който иде? Старият живот е живот без простори, без хоризонти, живот на ограничения. Оня, който е потопен в стария живот, може да не подозира, че има друг един живот много по-реален, много по-красив.
Естествено разговорът с Учителя почва върху слънчевия изгрев. Един запитва:
— Има ли полза, когато слънцето при изгрев е закрито от облаци?
— Слънчевият изгрев ни ползува при всички случаи, защото енергиите му минават и през облаците и достигат до нас.
Чудесно е направен светът. Навсякъде има неща да те заинтересуват: подухването на вятъра, някоя тревичка, някое камъче и пр. Човек да счита природата за жива и разумна, защото ако я счита за неразумна, се изолира от нея. Тя мисли заради нас, промислила е за всичко, каквото ни трябва. Нашето сърце трябва да бъде доволно и благодарно от всичко, което Разумното Начало в природата е наредило за нас. В дадения момент благодари на разумната природа за това, което тя ти е дала. В следващия момент тя ще ти даде друго.
В Божествения свят човек прилича на едно лице, което има каса. Ако само харчи от нея, без да туря, ще осиромашее. А турянето в касата значи: служене, вършене Волята на Бога, благодарност към Разумната природа за благата, с които разполагаме.
Природата е дала всички разнообразни условия, за да ни подбуди да развием силите, вложени в нас. Човек трябва да обработва това, което е вложила природата в него.
Съществата се отличават едно от друго по степента на своята интелигентност, по своята светлина. Най-ненапредналите едвам имат светлина. Тези, които стоят малко по-горе, имат по-голяма светлина, по-напредналите още по-голяма и т.н.
Днес идат страданията, защото хората са нарушили Божествения порядък. Страданието не е като наказание, а за поучение. То иде, за да влезе човек в пътя. Той се е отклонил от пътя и вследствие на това се наранява, сблъсква се о това- онова, и тогава се връща в пътя.
Щом дойдеш до изкушението да изкористиш един човек и не направиш това, тогава туй, което искаш да добиеш, ще дойде по друг начин. Ако ти продаваш някой предмети по 11 лева и когато дойде някой, отстъпиш един лев, ще имаш повече клиенти, а ако ги дадеш по 12 лева, ще изгубиш клиентите си. За всички онези, които постъпват зле, в края на краищата нищо не остава, всичко се помита. Всичко, съградено върху неправдата, рухва. Това се отнася и за лъжата. Онзи, който ви излъгва, всъщност не излъгва вас, а себе си, понеже мисли, че с това, с което те е излъгал, ползува себе си. А пък именно в това той се лъже.
Сърцето е дреха, която може да се петни, но душата никога. Тя е Божествена. Казано е: „Ако не станете като деца, не можете да влезете в Царството Божие." Това значи: Ако не станете чисти, не можете да влезете в Царството Божие. Чистотата е мярка. Под „дете" се разбира: чисти по сърце. Пътят за Царството Божие е чистотата. Тя е път и за Любовта.
Кое е новото, което иде?
Обикновеният живот е еднообразен. Трябва да го напуснем. Нова основа трябва да се тури. Старото не може да служи вече за основа. Културите приличат на дрехи или на обуща! Нали трябва да ги сменяме. С едни дрехи или обуща цял живот не се ходи.
Новото е в Любовта! Божествената Хармония е единственото нещо, което обединява всички души. Тя свързва всички с Божествения Свят. Нашият организъм не е в състояние да понесе трептенията на Божествената Любов. Човек постепенно трябва да уякне, постепенно трябва да се кали нервната му система, за да приеме Божествената Любов и да стане безсмъртен.
Никога не отлагай Любовта! Не казвай: „Ще обичам в бъдеще". Не, в дадения момент прояви Любовта. В дадения момент ще обичаш. После няма да я има там; тя ще си замине.
Няма по-реално нещо от Любовта. Единственото реално нещо е Любовта. Там, гдето има Любов, има светлина, топлина, сила, радост. Там, гдето тя отсъствува, има страдания и смърт. Няма същество, което да не е обичано! Като обичаш едно същество, то може да обича другиго, а пък ти си обичан от друг някой.
Според степента на Любовта ни се дава знание и свобода. Като те обича силното същество, ще ти дава. А като те обича слабото същество, ще взема от тебе. В първия случай ще има втичане в теб, а във втория случай — изтичане.
Когато хората се обичат, това е проявление на Бога.
Всичко е колективно и всичко е единно! Любовта е единна и неделима. Каква Любов са имали светиите, които са пострадали за хората! Нищо не са искали за себе си и всичко са дали.
Щом се опиташ да ограничаваш Божествената любов, която тече през тебе, ти грешиш. Не се опитвай да я ограничаваш. Щом дойде в тебе и най-малкото съмнение, ти грешиш. Например, срещнеш някой човек и се питаш, дали те обича или не. Ако те обича, има си причина, и ако не те обича, пак си има причина. Така че и в единия, и в другия случай да се радваш. Знаете ли, колко е мъчно това?
Някой ме пита: „Какво нещо е Любовта?" Казвам му: „Ела на обяд". После ще говорим за Любовта. След обяд той пак казва: „Какво нещо е Любовта?" Казвам му: „Ела утре пак." Какво нещо е Любовта? Ти си гладен, и онзи човек ти дава най- хубавото ядене. Уморен си, дава ти най-хубавото легло. Скръбен си. Прави те щастлив. Това е Любовта.
Ние имаме Любовта на собственици, както когато имаш един кон и го считаш за своя собственост.
Любовта е най-силното, но не е сила. Тя е най-твърдото, но не е твърдост.
Тя е най-голямото богатство. Любещият човек е богат. Той да дава; няма какво да му мисли.
Когато дойде любовта, ще дойде съвършенството в обхода, в движение, във всичко. Някой пита: „Какво ще прави човек, като стане съвършен?" Той като стане съвършен, именно тогава ще почне истинската работа. Любовта е път от съвършенство към съвършенство.
При проявлението на Любовта няма противоречия. Когато някой каже: „Той не ме обича", това е процес в неговия ум. В душата му няма такъв въпрос, няма такова смущение.
Хората са говорили за Любовта досега това, което не е любов. Любовта е неразбрана. Тя не е своенравие — да прави кой каквото иска. Тя е най-възвишеното нещо. Да имаш знание в Любовта, това значи да изкажеш нещо в най-красивата му форма.
Един човек, който те обича, е лекар за тебе, понеже той влива в тебе здравословно състояние, животворни сили.
Мъдростта ще ти покаже, как трябва да приложиш Любовта.
Докато проявяваш Любовта, и тя расте в тебе, ти се повдигаш. Щом намалиш темпото ù, ще губиш. Като влезе в Любовта, човек ще се ползува от Божествените блага. А сега хората са извън Любовта и не могат да се ползуват от тях. Нямат любовен ток.
Да благодарим, че съществува една любов, която може да оправи света. Любовта, която иде, ще внесе нов живот и в музиката, защото евангелието на музиката е в любовта. Предстои нов подем и в музиката. Инволюционната музика е започнала много добре, но като са слизали съществата постепенно в гъстата материя, все са изглаждали, изглаждали музиката и са изгубили това, което са имали там, от гдето са слезли. При еволюционната музика трябва да възстановим сега това, което са изгубили.
Заедно с културата на Любовта ще дойде и един музикален век.
