НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

58. ПРОЛЕТЕН ИЗЛЕТ

  Из нашия живот - Боян Боев (1883 – 1963)
Алтернативен линк

<span style=''><p class='bbc_center'><span style='color: #000000'><span style=''>58. ПРОЛЕТЕН ИЗЛЕТ</span></span></p> <br /> Вървим край зелени ниви. Около нас пръснати по полето цъфнали дървета, те внасят нов,  празничен вид на цялата природа. Като че ли една музика пълни въздуха — песента на тържествуващия, всепобедния живот!<br /> Незабелязано се изкачваме и навлизаме в недрата на планината. Живо се чувствува радостта  на всеки стрък тревичка, кукуряк, теменужка или медуница, които смирено се показват из храстите. Те са тъй доволни, че отново са излезли из студените земни пазви, за да бъдат милвани от слънчевите лъчи и лекия утринен ветрец, за да съзерцават отново синьото небе и да се вслушват унесени в музиката, която тихо слиза към тях с всеки слънчев лъч.<br /> Розовите  багри  на  изток,  радостната  песен  на  чучулигата  и  славея, музиката на планинския поток — всичко тъй живо ни говори, че светът е създаден не за страдания, а за радост!  Животът е радост, а не скръб! Последната е само временно отклонение от радостта, която пълни  всемира. Човек днес се учи във великото училище на живота, за да се домогне до оная светлина,  която ще го доведе до мировата радост! Човек не е създаден, за да страда, а за да живее и твори, потопен в мировата радост! И той наближава със сигурни крачки към това велико осмисляне на живота.<br /> Незабравими остават спирките по пътя! На всяка спирка или мълчаливо съзерцаваме  новите картини, които се откриват пред нас, или прекарваме в живи разговори. Засягат се важни въпроси, върху които Учителят хвърля светлината на един вековен опит.<br /> Стигаме до стана „Ел Шадай". Приближаваме се до чешмичката. Тя праща изобилните си води към всички цветенца и тревички, които те ще срещнат по пътя си.  Вслушвам  се  в  нейния  говор  и   като   че  ли  долавям,  какво  ни  шепне многогласната ù песен:<br /> — Радвайте се на всеки миг, който преживявате! Всеки миг е отломък от Вечността,  един   дар  на  Абсолютното!  Той  съдържа  велики  блага,  които  ще приемете, ако душата ви е отворена за красивото и възвишеното в света!<br /> Мъгли и облаци временно забулват околните върхове и небето. После те отново ги откриват за нашия поглед. Гледката в тия мигове наподобява на Рилските картини.<br /> Запитват Учителя за произхода на скръбта Той казва:<br /> — Всяко нарушение на великите природни закони води към Страдание. Ако дишате малко, скъсява се животът ви. Ако дишате повече, продължава се. Ако обичате повече, продължава се животът ви. Ако не обичате, скъсява се. Ако сте добри и справедливи, продължава се животът ви. Ако сте лоши и несправедливи, скъсява се.<br /> Непослушанието към един вътрешен божествен подтик винаги води към скръб. Например, срещате едно цвете стъпкано или увяхвало и един вътрешен глас ви казва: Полей го Вие не го поливате и после чувствувате скръб. Или минавате и виждате насред пътя един камък. Един вътрешен глас ви казва: Дигни го и го тури настрани. Вие не правите това и после чувствувате скръб.<br /> Ние страдаме от неестествени внушения. Не е правилно да казвате, че сте сираци, че нямате майка. Никой не е сирак, защото разумната природа е Великата Световна майка. Вие сте винаги под нейните крила и ръководство. Като държи човек това в съзнанието си, ще изчезне неговият песимизъм.<br /> Радвайте се, че имате малко понятие за реалността. Не мислете, че всичко знаете. Радвайте се и за невежеството си, защото имате много да учите. Радвайте се на това, защото има хора, които не знаят, че са невежи.<br /> Светът не  е  място  за  наказание,  а  място,  дето  хората  са  дошли  да  се насърчат и да се изправят.<br /> Радостта е много богата. Тя трябва да се превърне в милост. При радостта вземате нещо, а при милостта давате от себе си. Ако в първия момент вземете нещо, във втория трябва да дадете. Оня, който след радостта не проявява милост, ще стане користолюбив. Ето защо, след радостта трябва да дойде милостта.<br /> Няма мирова скръб! Има само мирова радост. Що е скръб? Тя е подтик към един възвишен живот! Скръбта е подтик за влизане в света на мировата радост.<br /> Става въпрос за музиката. Учителят казва:<br /> — Животът без музика не може да бъде разбран. В божествения свят има музика с такива къси вълни, че човешкото ухо не може да ги схване. Музиката е средство, за да може чрез нея да се изрази Великата Реалност и да стане понятна. Сегашната  музика  е предисловие.  Тя е почва, върху  която  ще се гради новата музика. Най-хубавото в българската музика се съдържа в ритмичните упражнения „Слънчеви лъчи".<br /> Радвайте се, че сте родени в този век — изходната точка на едно ново<br /> време.<br /> <br /> сп. „Житно зърно”, бр. 17, кн. 5<br /> </span> <br />


  Из нашия живот - Боян Боев (1883 – 1963)
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ