НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

57. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА НА ИЗГРЕВА

  Из нашия живот - Боян Боев (1883 – 1963)
Алтернативен линк

<span style=''><p class='bbc_center'><span style='color: #000000'><span style=''>57. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА НА ИЗГРЕВА<br /> </span></span></p> Днес е първият ден на пролетта. Млада, сочна трева покрива полянката, но цяла Витоша е още в светлата си одежда. Изток е чист и светъл и предвещава хубав ден.  Във  въздуха  се  чувствува  приливът  на  животворната  прана.  Пъпките  по дърветата  с  радостен  трепет  очакват  да  се  отворят  и  да   разкрият  на  света богатствата, които са изработили.<br /> Една неуловима музика се носи из въздуха, музика, която иде от цветята, тревите, дърветата, планините! В аромата на цветята, в бръмченето на мушичките, в пението на птичките, в лъхането на ветреца, в синия цвят на небето, в движението на леките, светли облачета, в светлината на хорските лица се чувствува радостта на земята, която се събужда.<br /> Паневритмията почва на Изгревската полянка. Тя е тъй свежа и радостна, както всички тия,  които днес й гостуват. Беседата на Учителя е свършена. Тия ритмични игри с красив език ни говорят за вечния път, по който върви човешката душа, за да осъществи свещените си копнежи.<br /> Ето, почва  първото  упражнение  „пробуждане".  Човешката  душа,  която дълго време е  живяла в света на илюзиите и преходното, се пробужда и съзнава великото си предназначение, светите си задачи. С това упражнение същевременно се праща  в  света  зов  на  пробуждане  за  вечните  истини,  които  са  писани  с неизличими букви в  глъбините на всяка душа, пробуждане за великата красота, която пълни живота, за новия живот на братство, който иде на земята!<br /> След това идат плавните движения на „примирението". Пробудената душа възстановява своите хармонични връзки с всички същества. Те са близки за нея. Тя иска благото на всички същества. Във всички тя намира красота и висш смисъл. Това упражнение същевременно е пращане в света на идеята за примирението: всички  души  да  си  простят  една  на  друга,  като  познаят,  че  във  всички  живее чистото и светото и затова всички са достойни за любов и обич!<br /> Третото упражнение е даване. Човешката душа търси висше осмисляне на своя живот, като  раздава себе си на другите. Тя разбира, че само слугуването, животът за другите е извор на истинска радост, че само това дава пълнота на живота. Това упражнение същевременно е пращане в света идеята за самоотричането, за великата жертва, чрез която човек полага душата си, за да я намери пак, жертвува всичко, за да получи всичко и стане от новите хора — брат на всички същества!<br /> Когато това  съзнание  озари  човешката  душа,  създават  се  условия  за нейното възлизане в красивия път на възхода.<br /> След това иде „отварянето“. Човешката душа е вече силна да отстрани всички препятствия, които среща по своя път. Тя строшава всички вериги, които са я оковавали до сега и добива своята свобода. Същевременно това упражнение е зов към всички обременени, отеготени и уморени души да извикат към борба всички сили на своя дух и да знаят, че има в тях нещо непобедимо и неуязвимо, което е в сила да преодолее всички препятствия. Това упражнение е зов към всички души за победа и освобождение!<br /> После иде „пляскането“. Това е радостта на освободената душа, която с хиляди години е живяла в тъмни подземия, в ограничения и робство. Същевременно това е радостната вест до всички души, че близо е зората на новия ден, че близо е излизането от тъмните тунели на слънчеви, засмени полянки. Това е радостната вест, че нощта е към края си. Това е зов към всички души да напуснат всяко  обезсърчение  и  обезверяване,   защото  велики  богатства,  определени  за човешката душа преди създанието на света, ще ù бъдат поверени. Човешката душа чрез  своето  пробуждане  и  освобождение  пречиства,  преобразява  и  подчинява всичко  нисшо  в  себе  си  и  така  добива  всички  условия  и  възможности  за постижения и  придобивки. Това последното е именно изразено в упражнението „летене”. Това същевременно е пращане в света на идеята за красотата на новия ден, който иде!<br /> Човешката душа  въздиша  за  дълго  очаквана  пролет.  Тя  ще  дойде  тъй сигурно, както иде всяка година външната пролет. Когато цветята отново зацъфтят в  градината  на   човешката  душа,  пролетта  е  дошла.  Когато  леденият  студ  в човешката  душа  се  смени  с  топлината  на  любовта,  пролетта  е  дошла.  Когато кристалните ù струи протекат през човешките сърца, пролетта  е  дошла. Когато сълзите за винаги изчезнат от човешкото лице, пролетта е дошла.<br /> Пролетта, която иде всяка година, ни казва: „Аз идвам, за да ви напомня за другата пролет, която вашата душа очаква. Тя е моя сестра. Тя е тъй близо вече до вас!"<br /> Лицата на всички, които са в живия кръг на паневритмията, са озарени от предчувствието  на  новото,  което  иде.  То  иде  като  слънчев  изгрев,  като  нова светлина в ума, като радост в сърцето, като любов в душата и като сила в човешкия дух. То иде да внесе доброта, справедливост, красота и разумност в света. То иде да обедини всички хора, да ги слее в едно велико цяло.<br /> <br /> сп. „Житно зърно”, бр. 17, кн. 4<br /> </span> <br />


  Из нашия живот - Боян Боев (1883 – 1963)
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ