НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ

  Из нашия живот - Боян Боев (1883 – 1963)
Алтернативен линк

<span style=''><p class='bbc_center'><span style='color: #000000'><span style=''>36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ<br /> </span></span></p> Ранна пролет – 11 април.<br /> Навсякъде по  Изгревските  градини  са  се  явили  вече  първите  пролетни цветя; иглика, теменуга, нарцис, минзухар. Люляците са готови вече всеки миг да се разлистят.  Млада  трева  покрива  полянката.  Свежият  ù  зелен  цвят  вдъхва  в душата чувство на радост в очакване на великото тържество на силите на живота над силите на смъртта.<br /> Привечер група лекари са пред стаята на Учителя. Те отдавна са слушали за него, но след прочитането на „Новият ден" интересът им е засилен. Нови въпроси е събудила  тая  книжка  в  тях.  Придружава  ги  един  от  Братството,  техен  добър приятел.<br /> Всички са млади, жизнерадостни, идейни, жадни за творчество, за дейност. Интересуват се не само от своята специалност, но и от всички обществени въпроси. След обичайните  поздрави  в  кабинета  на  Учителя,  един  от  тях  пръв  подкачи разговор със следните думи:<br /> – Когато  прочетох  „Новият  ден",  спомних  си  за  моето  детинство  и юношество. Светли красиви картини се нанизаха пред вътрешния ми взор. Като че ли отново се докоснах до красивия свят, в който живеех тогава! Когато я четях, като че ли нещо красиво, скъпо, неизмеримо ценно, което дълбоко и сега живее в глъбините на моята  душа, ме облъхна със своята свежест, чистота и светлина! Когато бях малък, мислех, че всички хора са добри и затова имах към всички лице усмихнато,  доверчиво  и  светло;  имах  непринудени  отношения   към  всички. Мекотата и нежността на душата ми се изявяваха в моята усмивка, в моя поглед, в моите  слова и жестове спрямо всички! Когато завърших образованието си, още продължавах  да  вярвам,  че  доброто  живее  във  всички.  Но  когато  постъпих  на работа, влязох в допир с много хора и изпитах  големи страдания от падението, което видях, от фалша, грубостта, лицемерието, на които се натъквах  на всяка крачка. Тогава изчезна оная доверчива усмивка от моето лице; то доби сериозен, строг, суров вид. Даже то огрубя, изгуби красотата, фините черти, които имаше. И аз, съзнавайки това, изпитвам мъка, страдание, че не съм оня, който бях. Учителят каза:<br /> – Един млад момък имал неуспехи в живота си. И всички начинания, които предприемал едно след друго, му докарвали неуспехи, разочарования, огорчения. И той, обезсърчен, обезверен, решил да тури край на живота си. За целта отива към реката и вижда, че царската дъщеря се дави. Той я спасява и оттогава му тръгва напред.<br /> И вие, като срещнете мъчнотии в живота си, трябва да спасите царската дъщеря и всичко ще ви тръгне напред. Мислете сега, коя е царската дъщеря, която трябва да изкарате из водата.<br /> Човек трябва да знае, че по естество е добър и трябва да прояви своята доброта. Само като е добър, той е силен, той е в съгласие със законите на разумната природа. Всяка лъжа, всяко зло, всяко насилие водят към робство и ограничение. За основа на  живота  трябва  да  се  тури  доброто.  И  тогава  човек  всичко  може  да получи: може да бъде богат, учен, силен и пр... Тогава работата, която ще върши, добива смисъл.<br /> Един от присъстващите каза:<br /> – Прочитането на „Новият ден" събуди много въпроси в мен. Напр. какво е отношението между вътрешните възможности на човека и външните условия?<br /> – Преди всичко хората трябва да знаят, че те сами са създали външните условия в  обществото.  Вътрешните възможности в хората са създали външните условия.  Ето  защо,  хората  са  господари  над  външните  условия  и  могат  да  ги изменят.  Нека  да  не  мислят,  че  външните  условия  са  господари.  Идеята,  че вътрешните  възможности  са  неизчерпаеми,  това  е  смисълът  на  изречението: „Царството Божие е вътре във вас". И когато се пробуди у хората новото съзнание, тогава това Царство ще се проектира и вън в живота, ще се въдвори и във външния живот. Естественият живот значи влизане в реалния свят. Реален свят е оня, в който няма сиромашия, болести, нещастия, смърт. Щом човек се отклони от естествения живот, идват нещастията.<br /> Всеки от присъстващите иска да сподели с Учителя въпросите, които го занимават. Един от лекарите каза:<br /> – Наскоро имах едно преживяване, което не мога да си обясня и досега. Сънувах, че влизам в непозната къща. Запомних много добре обстановката. Помня много добре, че  влязох  в един  салон, от дето слязох няколко стъпала по една стълба,  след  което  се  изкачих  в  друг  салон  и  влязох  в  една  стая.  Каква  беше изненадата ми, когато един мой приятел десетина дни след това ме покани за пръв път в апартамента си, в който живееше. Още като влязох в предния салон, му казах:<br /> „Чакай, всичкото разположение на помещенията в тая къща ми е познато. Аз го видях  на  сън  преди  няколко  деня".  Тогава  му  описах  предварително  плана  на цялата къща. И всичко излезе така, както казах. Как може да се обясни това?<br /> Ще дойде време, когато няма да има нужда да сънува човек, за да има такава опитност. Ще  дойде време, когато човек ще може и в будно състояние да има нещо подобно. Вие сте имали начало на  развитието на шестото чувство. У всеки човек има вложени тия способности и, когато човек организира  тия сили в себе си, те ще се проявят. И тогава човек ще може да влезе в свръзка с невидимия свят, ще знае, какво става надалеч по време и пространство. Природата за него ще се разшири. Тя ще отвори нови свои страни за него. А от всичко това човек се е отдалечил чрез неестествения си живот.<br /> Ако преди 30 години бяха казали, че хората ще слушат по радиото далечни концерти, сказки и  пр., щяха да помислят, че това е невероятно и невъзможно. Също така и това, което ви говоря за силите и възможностите на човека, може да учудва някои, обаче в близко бъдеще хората ще се убедят в моите думи, както днес се убедиха в радиото!<br /> После разговорът се обърна към медицински въпроси. Един лекар каза:<br /> – Коя е причината за голямото разпространение на рака днес? Защо той има тъй  голямо  разпространение  в  днешната  епоха,  че  даже  се  нарича  „болест  на съвременната цивилизация"?<br /> – Когато се яви дисхармония между главния мозък и симпатичната нервна система, тогава се явява ракът като последствие и то по следната причина: тогава някои  клетки  стават  свободни,  индивидуализират  се,  не  се  подчиняват  вече  на хармоничните сили на главния мозък и симпатичната нервна система, на божественото в човека. И почват да се делят по свой почин, а не с оглед на нуждите и  интересите  на  целия  организъм.  Те  стават  царство  в  царство.  И  тогава  се образуват тъй наречените ракови образования.<br /> След това разговорът отново се пренесе върху обществени въпроси. Един попита:<br /> – В свръзка с днешното положение на света, какви са близките перспективи в развитието на човечеството?<br /> –  Разумният  свят.  Разумните  сили,  ръководят  човечеството.  Всичко  е предвидено. И  техният план ще се осъществи във всички подробности. Сега са в действие разрушителните сили. Те разрушават, но след това ще дойдат силите на градежа, които ще съградят новото, великото, което иде. Ново съзнание се ражда у хората.<br /> Затова всред бурите и трясъка на днешната епоха запазете спокойствие и гледайте с доверие  на бъдещето, което иде! Злото ще бъде ограничено. Всички крадци  и  разбойници  –  индивидуални  и  колективни  –  ще  бъдат  обезсилени  и ограничени. Новата култура ще бъде култура на взаимопомощ и побратимяване на всички народи. Разумният свят съдейства за това.<br /> Пробуденият човек ще съзнава, че е пратен в градината на Баща си да живее  в  Любовта  и  с  любовта,  защото  тя  носи  живота  и  свободата.  Любовта развива ума, сърцето и волята. Нов човек е само оня, който е умен, добър и силен.<br /> Защото само умният, добрият и силният може да живее за Цялото!<br /> Бъдещите  хора  ще  се  наричат  синове  на  светлината.  Те  ще  бъдат прозрачни.<br /> – Какво значи това?<br /> – Ето  какво  разбирам  под  думата  прозрачен:  божествените  подтици, божествената светлина и топлина, божествената сила ще минават през човека. Той няма да ги спира. Няма да им туря препятствия. Ще им даде път да минат през него.<br /> Пригответе се за новата епоха, която иде!<br /> На път за шумния град те решиха отново да посетят Учителя в най-скоро <br /> време.<br /> <br /> <br /> <br /> По пътя лекарите водят оживени разговори. Оня, който говори, как вярвал<br /> <br /> в доброто в своето детинство, каза:<br /> – Онова, което имах в детинство, отново нахлува в мен и ме изпълва със своето очарование. Вярвам пак в доброто, което работи в душите, вярвам, че силата и животът са в доброто. Отново се  чувствам тоя, който бях тогава, в златното детинство!<br /> Неволно  тия  думи  напомнят  за  речите  на  французите,  държани  при Рилските езера на Изгрева миналото лято – на проф. Алфред Ломоние от Тулузския университет, на Тони Белмен от Лион, на Роже Фаетаз от Париж. Ще приведа само няколко думи от словото на Тони Белмен:<br /> „Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта,  игрите и учене всред природата. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на  планината и за красивите дарове, които тя пази за нас! Ние мечтаехме за една страна, дето цари  истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската младост. После когато пораснахме,  около  нас  срещнахме  хора,  които  ни  дадоха  пример  на  страх,  на егоизъм, на подозрение,  на лични долни сметки и интереси. И затова грижливо трябваше да пазим тайно в душите си нашия дивен блян за рая на земята!<br /> Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а  постепенно в нашите семейства и в нашите приятели!".<br /> <br /> сп. „Житно зърно”, бр. 14, кн. 4-5<br /> <br /> </span> <br />


  Из нашия живот - Боян Боев (1883 – 1963)
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ