Една братска градина.
Посетих напоследък изложбата на Владимир Димитров – Майстора – три салона в Художествената Академия, пълни с голям брой картини – повече от 150. Самият Димитров живее в село, в най-близко общение с природата. Той е вегетарианец. Обича селяните, обича нивите, плодните дървета, цветята, обича всичката работа всред природата: копан, жътва, коситба и пр... Той обича душата на народа – душа, пълна със свежи, непокварени, девствени сили, които чакат своето развитие. Когато обикалях трите салона с картини, едно чувство, една мисъл силно проникваше в моето съзнание. Вижте всички селски типове, които той рисува! Погледнете тия безброй образи на моми, момци, жетвари, копачки, които се нижат пред погледа ви! Кое е характерното, общото, което отличава тия лица? Някой би могъл да каже, че тия лица са далеч от действителността. Майсторът е снел на платното не само това, което е виждал с обикновените си очи, но и това, което прозирал в глъбините на селската душа с вътрешния си поглед, с погледа на тайноведец. И колко са сериозни повечето лица на моми, момци, на млади и стари! Замислени и даже малко строги! Лицата са красиви, даже някои от тях са с класическа красота: благороден, правилен и изящен нос, изразителни дълбоки очи, красиво чело, брада и пр.. Известна тъга се чете по техните лица.
Какво е искал да изрази художникът тук с едно вътрешно прозрение, воден от гласа на своята интуиция? Той представя тук селянина с грамадни духовни сили, с големи богатства. Той е с дълбока душа, с големи заложби, за полет, за творчество Красотата на лицата им, правилността на чертите им показват, че духовните сили на селянина са чисти, възвишени, а тъгата, която се чете по техните, лица, показва, че няма още поле за проява на тия мощни творчески енергии на народа. Тая тъга говори, че тия сили не са могли да се разкрият с неудържим замах. Те са още притиснати в народната душа; не са още отворени пътищата на творчеството! Тая тъга, която се чете по лицата на типовете на Майстора, това е тъгата на душата, която не е утолила своя копнеж за онова, което освобождава душите и ги води към свобода, творчество и радост.
Трябва да се разбере народната душа, да се разбира Великото, което тя крие в глъбините си и да ù се помогне тя да се изяви с всичката си красота!
Ще приведа тук само един малък пример, какви красиви заложби крие българското село, как народната душа е готова за велико творчество, за велика жертва, за велик идеен подвиг!
Когато влакът те носи към изток по южната линия, коя е тая китна градина, която привлича погледа ти, когато наближиш Айтос? Това е Братската градина.
Едно спретнато светло здание я украсява в средата. Градината е на два км. Западно от града.
Тя е живо въплъщение на красивото, което новото носи в света! Новите идеи тук са намерили един конкретен, жив израз. Някой с радост дава тия 25 декара земя, за да послужат за великата идея, която го вдъхновява. Преди всичко се построява здание всред нея. Кой ще го построи? Братята и сестрите от всички околни села вземат участие. Какви интелигентни физиономии, какви търсещи души, каква начетеност, какво сериозно отношение към въпросите на живота.
Едни със свои коли донасят камъни, свалени отгоре, други носят пясък, трети градят, четвърти носят храна или я готвят.
Самото място на градината в началото е неразработена земя, наглед за нищо негодна. Най-напред тя трябва да се изчисти от камъните. Идат от всички околни села и от града за работа: едни чистят мястото от камъните, други го изорават, трети го засаждат с лозе и плодни дървета.
Всяка година няколко дни тук остават незабравими в живота на братството в тоя край. Това са дните, в които те се стичат от всички села за работа в градината.
Утре ще се копае лозето. Съобщава се това на всички близки села. Те съобщават на по-далечните и т.н.. И до вечерта във всички села е съобщено, че има работа на лозето. Никого не карат с насилие или по задължение; съобщава се само за сведение. Всички идат доброволно. С най-голяма готовност идват около 120 души. Едни идват още от вечерта и преспиват в зданието, а други – от по-близките места – идват рано сутринта. Всеки си носи мотика и хляб в торбата. Всички са радостни, че могат да направят нещо за Цялото. Защо работата за себе си не буди оная радост, както работата за Цялото, за другите? Защото тогава човек излиза от ограничения личен живот и влиза в океана на безграничния живот; и от последния животворни сили протичат в него.
В ранното утро преди всичко се правят гимнастични упражнения. Песни. След това с любов пристъпват към работа. Нежен ветрец полъхва и гали косите им.
Как радостно свети слънцето! Птички пят над главите им. Небето е чисто. Само няколко светли облачета се носят към изток. Като че ли цялата природа е радостна за своите мили деца, които дават път на светлите пориви, които тя им шепне тихо в душите!
Общ обяд. Готвили са няколко сестри. Четене на някоя беседа от Учителя и обмяна на мисли върху прочетеното.
Работата често привършва към обяд. Някой път обхваща и няколко часа след обяд. Каква грамадна работа е свършена! Ако бяха работили само няколко души, тая работа щеше да отнеме седмица, а сега само половин ден или малко повече. До вечерта всички са в къщи.
Защо тия хора работят вдъхновени от радостен подтик? Защо чувствуват, когато работят, крила в душите си? Защото тук подтикът иде от най-великата сила в света: Любовта! Подтикът им иде от една велика идея! По тоя начин тяхната работа в градината се издига до висша красота: тя е само бледен израз на онова разбиране на живота, което сгрява душите им.
Плаща ли се на тия хора и какво? Да, плаща се, и то повече, отколкото обикновено се плаща в такива случаи. Това е радостта, която те преживяват; това е вътрешната светлина, с която се чувствуват озарени; тя тъй разширява тяхното съзнание! Идейната работа отваря извора на редица нови идеи в човека.
Тая братска градина е важна като символ за духа на новото, което слиза на земята. Новото направление на труда иде от любовта. И това ще внесе една неподозирана красота в света: красота в душите, красота и в целокупния живот. Даже и самите предмети, изработени с такъв свят подтик, ще носят в себе си печата на нещо свещено и чисто, на нещо светло и ценно. Здание, дреха, жито, плодове, ако при работата с тях е вложена тая велика божествена идея, са вече други. Те са пропити от нещо друго, което ще почувствува всеки, който влезе в съприкосновение с тях – той ще получи чрез тях нещо красиво в себе си.
Новото съзнание, което се ражда сега, е работа за Бога, за другите.
Красота носи утрешния ден – ден, в който ще се разкрият мощните сили и велики заложби, които крие народната душа.
